ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Взаимна слабост и уязвимост сближават Китай и САЩ

Пекин с нов тон във външната политика, но без желание да се качи на вагона на Путин и Ким

Борислав Сретков   06.02.2024

Китайската външна политика стартира новата 2024 година с изненадващи послания, ходове и съответно поява на нови “звезди” в дипломацията. На обширния “политически терен” в САЩ се появи ново лице, категорично представляващо лично президента Си Дзинпин. Това бе Liu Jianchao, началник на отдела за международна дейност и контакти на ККП. Liu е 60 годишен, относително млад за висок пост в Пекин, член е на ЦК на комунистическата партия, дипломат от кариерата с посланически постове на Филипините и в Индонезия. Учил е една година и в университета Оксфорд, владее перфектно английски език и се сочи за талантлив оратор. Работил е на отговорни постове извън дипломацията в провинция Zhejian, когато Си е управлявал нейното правителство. Завеждал е и отдела за връзки с обществеността на китайското външно министерство и има отличен опит в общуване с журналисти и медии. Не е случайно и присъствието му в Дисциплинарната Централна Комисия по наблюдение на борбата с корупцията.

Ново външнополитическо послание от Пекин

Li Jianchao осъществи един относително дълъг престой в Съединените щати от 8 до 13 януари т.г. На първо място всички негови срещи са знакови. А това са разговор с министъра на външните работи Blinken и със заместник секретаря по национална сигурност в Белия Дом - Jon Finer. Следват срещи с ключови фигури от Демократическата и Републиканската партии в САЩ, но и с видни политически фигури от местните правителства в някои американски щати. Към тях се добавят и срещи с представители на едрия бизнес в Сан Франциско, Ню Йорк и Вашингтон. Няма как да се говори за външна политика без участието на играчите от бизнеса. На второ място, китайският партиен функционер, независимо, че не е представител на китайското правителство, получи официален прием в САЩ като такъв и при това с изключително великодушни и гостоприемни измерения. Това не трябва да ни изненадва защото и американците и китайците са подчертани прагматици. На домакините са известни два факта: Liu изпълнява важна мисия на китайския президент, който при сегашния политически модел в Китай, единствено Си Дзинпин би могъл да вземе ключови решения по външната политика на страната. А и не само по нея.

На трето място, но не на последно по важност, е срещата на китайският дипломат, проведена още на 9 януари, вторник в the Council on Foreign Relations, CFR в Ню Йорк. (Съвет за Външни Отношения). Това е изключително интересен и влиятелен кръг от личности, стоящи в сянка, но притежаващи може би най-тежкото мнение, силен глас, експертно знание и скрити лостове да пишат концепцията за външната политика на Съединените щати от много години. За CFR е писано много и който се е интересувал от САЩ би следвало да знае, какво означава абревиатурата CFR. Често свързват the Council on Foreign Relations, CFR с конспиративни теории и deep state, но нашето мнение е по-различно. Но какво казва Li Jianchao на 9 януари на аудиторията в CFR:

“Китай е единствената страна, която притежава отдаването на мирно развитие записано в Конституцията си…Президентът Си Дзинпин потвърди по време на последното си посещение в Съединените щати, че Китай няма да води Студена война или гореща война с когото и да е.” Дипломатът внимателно избягва дълбок дебат по темата Тайван, говорейки само няколко дни преди изборите в Тайпе. Но подчертава: “Обединението на Китай винаги е било мечта на китайските хора от двете страни на Тайванския пролив. Това е твърда и ясна и силна политика на китайското правителство и силното желание на китайския народ. Извън това, аз не мисля, че е необходимо да обяснявам нашата позиция по тази тема.” Той не загатва с нищо, че Китай би използвал сила спрямо Тайван, нито, че си запазва опцията да вземе всички необходими мерки за това, нещо което се казваше от Си Дзинпин.

Попитан как Китай би се ангажирал с тайванските политически партии, китайският представител казва: “Докато се съблюдава консенсуса за ‘Един Китай - One China’ би могло да има комуникации и разговори между двете страни, на основата на ‘One China policy and principal’…Стратегическата цел на Китай е велика и същевременно проста. Тя е да се достави по-добър живот за над 1,4 милиарда китайски хора.”

Liu Jianchao подава ясен сигнал, че Китай не желае да се връща назад към силовата дипломация наричана “Wolf-warrior”(Боецът-вълк) и добавя: “Външната политика на Пекин има приоритета да създава благоприятна международна обстановка, която да разреши на Китай да се фокусира върху модернизация на своята икономика.” 

Той е споменал, че “китайското развитие остава небалансирано и недостатъчно в следствие на прекомерният фокус върху скоростта на растежа през изминалите години е довел до много проблеми. Сега има повече усилия върху качеството в сравнение със скоростта.” И посочва за сравнение, че през 2013 при ръст от 7,7% това са били принаден продукт от 660 милиарда $. А ръст от 5% през 2023 означава създаден допълнителен продукт за 900 милиарда долара. Или 1% принаден продукт днес, грубо отговаря на 4,1% ръст през 2013а. С това той желае да подчертае, че Китай продължава да расте икономически здравословно. Ключови думи на китайският дипломат са и това, че “Китай не желае да променя текущия световен ред и още повече да създаваме нов такъв. Ние сме един от строителите на този свят и сме спечелили много от това.” Последното наистина е категорично така и китайците не само го знаят, но и го ценят.

Как мислят американците по тази визита. Neil Thomas от Asia Society Policy Institute е на мнение, че “Lui е главният кандидат  за поста външен министър на Китай, защото извън сегашният министър Wang Yi, той е единственият активен дипломат, член на ЦК на ККП.”

David Sacks експерт по изучаване на Азия в CFR, споделя в интервю, че “Lui не е подал сигнал за промяна в китайската политика по Тайван. По такъв важен въпрос, не мисля, че той е личността която ще обяви тази вест, нито това би било мястото. И това би било обявено на китайски език и не на английски.”

Но мнението на експерти от CFR е, че думите на Lui подават сигнал за ново външнополитическо послание от Пекин. Цитира се видео от март 2023 заснето в Москва, когато Си Дзинпин казва на руския президент Путин: “В момента текат промени, каквито ние не сме видяли през последните 100 години и ние сме тези, които придвижваме заедно тези промени.” Изказват се и мнения, че фразите на Lui по диалога с Тайван - One policy и One principle имат различно значение. “Principle” е официалната линия на Пекин, която разглежда Тайван като провинция на Китай. “Policy” реферира към американската политика, която възприема китайската позиция, че има само един Китай, но не взема позиция по суверенитета. 

Ian Johnson, старши експерт по изучаване на Китай в рамките на CFR пише: ”Личи, че Lui категорично представя един нов, по-мек тон в китайската външна политика. Си Дзинпин се сблъсква за първи път след 10 години със сериозни предизвикателства като комбинация от недоволство в своята политика за Нулев Covid, икономически спад и неразбории на върха в ръководството на страната с външния министър, министъра на отбраната и командването на ракетни войски, всички уволнени през лятото на 2023. Той се нуждае от стабилна външна обстановка, и е сигурен, че тайванските избори не биха излезли от контрол, особено ако Демократично Прогресивната Партия, DPP победи, а към нея Пекин се отнася много скептично.” Уточняваме, че DPP спечели изборите за президент в Тайван на 13 януари, но загуби мнозинството в парламента. По наше мнение това посещение на Liu Jianchao в САЩ е и стартът на сериозни преговори по мирно решаване на Тайванския въпрос. Моментът не е избран случайно и жалоните на уреждане на този въпрос се залагат от Китай днес и се работи комплексно по абсолютно всички “писти” в САЩ, които имат отношение към външната политика, при това една година преди изборите за президент. Който и да е той, на него ще му поднесат половин страница с готов текст да го прочете в изявление пред медиите или при първата си среща на високо равнище със Си Дзинпин. Търговията в преговорите никак няма да е лесна, но има голяма вероятност, ако Доналд Тръмп бъде наложен за президент,(каквито са изгледите към днешна дата) той да припише едно мирно уреждане на Тайванския конфликт като лична своя заслуга.

Става ли Северна Корея основна заплаха за сигурността на Китай?

В дневния ред на визитата в САЩ на Lui е имало съгласно статия от 1 февруари 2024 на японския журналист-синолог Katsui Nakazawa още една важна тема: “неговото посещение в САЩ не бе отразено с голямо внимание, неговата важна мисия бе много свързана с рязко скъсяващата се дистанция между Kim Jong Un (лидер на КНДР) и руския президент Путин, съгласно много добре осведомен източник по отношенията между Китай, Северна Корея и Русия. Това означава, че сътрудничеството между Русия и Северна Корея по Украйна започва да обслужва по удобен начин Си и американския президент Джо Байдън да се ‘свържат’. Ключът към тази история са последните стъпки на Русия. В отговор на доставяне към Северна Корея на повече технологии свързани с ракетостроенето, Русия си осигури пътека да получава артилерийски боеприпаси от Северна Корея, за които Украйна има екстремно малки доставки. Освен това се появиха доставки към Русия на ракети. Москва има намерение да печели от това, ако може да подтикне Северна Корея да предизвика турболенции на Корейския полуостров и някъде в Североизточна Азия. Ако това стане, то интересът към украинската война би намалял и в Азия, САЩ и в Европа и натискът за санкции върху Русия  постепенно би намалял. Но за Китай е екстремно некомфортно да има разбит заден двор. Пекин не може да разреши на Русия да навлиза безкрупулно върху китайската сфера на влияние. И над всичко, Северна Корея, която е декларирала, че има ядрени оръжия, подобрявайки своя ядрен ракетен арсенал с руска технология, става основна заплаха за сигурността на Китай. Ако Северна Корея има крилати ракети и дори базирани на подводни лодки ракети, които биха били използвани в актуална война, то те не биха били насочени само към САЩ, Южна Корея и Япония, но и към съседен Китай. Разбира се за Си, Путин се смята за стратегически съюзник. Но същевременно между тях има голямо разделение, което други не могат да забележат. И сега Путин дори обяви, че в близко бъдеще лично ще посети Северна Корея. Съгласно източника посочен по-горе, ‘китайският лидер се опитва да вкара кризата на Корейския полуостров, в която Русия се включва и да я използва в своя полза'. Целта е според този източник да се разхлабят изключително обтегнатите отношения със Съединените щати. Байдън също не желае да види големи неразбории на Корейския полуостров тази година, преди президентските избори. Ако избухне война в Североизточна Азия в допълнение към войната в Украйна и войната между Израел и Хамас, то американските въоръжени сили биха имали работа на три фронта в света.

Друг един фактор е бившият президент Доналд Тръмп, който е вероятният съперник на Байдън за президентския пост. На него се гледа, след драматичната му среща с корейския лидер, като на човек имащ добри връзки с Ким. Ако Корейският полуостров се превърне в гореща тема, то това би създало първокласен материал за атаки на Тръмп към Байдън. И Тръмп би казал вероятно: 'Аз ще уредя въпроса.' Си и Байдън са на остро противоречиви позиции по Тайванския проблем, но те имат тих интерес да си сътрудничат по Корейския полуостров, където могат да търсят поле за сътрудничество. Сътрудничество по Северна Корея действително може да направи връзка между САЩ и Китай. Ако войната в Украйна до сега изглеждаше, че не засяга Азия, сега вече добива значимо отражение върху Североизточна Азия, след като Путин и Ким се договарят за оръжейни сделки  и технологични трансфери. Така ситуацията на източния и на западния край на Евразия става обвързана. Новата звезда на китайската дипломация Lui попада точно тук. Неговата основна задача като шеф на международния отдел на Китайската комунистическа партия, в действителност е да води дипломация със Северна Корея. Това е така защото Северна Корея също е еднопартийно управлявана държава, начело с диктатор. От страна на Китай, Liu официално може да играе ролята на външен министър, работейки по напрегнатата ситуация на Корейския полуостров. За това неговото посещение в САЩ, включваше важната мисия да обсъди сътрудничеството между Путин и Ким, попада точно в обхвата на неговите задължения. Думите на Lui, че Китай няма намерение да променя текущия световен ред, не бяха изказани от респект към Съединените щати в позицията му на световен лидер, нито като намек за омекване по Тайванския проблем. Смисълът на тези негови думи бе, че Китай не би желал да се качи на вагона на Путин и Ким, които се опитват да променят днешния световен ред със сила, едновременно на Корейския полуостров и в Украйна. Не е обичайно администрацията на Байдън да третира шеф на отдел в ККП по този уважителен и великодушен начин. И трябва да се отбележи, че успоредно с визитата на Liu, във Вашингтон са били водени разговори между висши военни от САЩ и Китай.

Само няколко дни след завръщането си в Пекин на 19 януари, Liu се срещна с посланика на Северна Корея в Китай, нещо което също обяснява пътуването му до САЩ. Вероятно е, че те двамата са имали важен обмен на гледни точки и посланикът е получил информация за мислите в администрацията на Байдън. И в потвърждение на това, една седмица по-късно, Sun Weidong, заместник министър на външно министерство на Китай и отговарящ за делата на Корейския полуостров замина на посещение в Пном Пенг. Посещението е имало спешен характер и е осъществено с влак, защото полетите между двете страни не са редовни. В Северна Корея Sun се е срещнал с министъра на външните работи Choe Son Hui на 26 януари и му е изложил идеята за 'тактическо сътрудничество' между Китай и Северна Корея. Какво би означавало това 'тактическо сътрудничество’ между Китай и Северна Корея, при положение, че думата тактическо се използва много рядко? Зад увеличените комуникации между Китай и Северна Корея стои един комплекс на антагонизъм спрямо Русия, скрит зад завесата.” (От статия на K. Nakazawa , 1.02.2024) 

На 5 януари т.г. Говорителят на NSC, National Security Council, John Kirby обяви на брифинг в Белия Дом следното: “Ние разполагаме с нови разузнавателни данни, че Русия използва севернокорейски балистични ракети и пускови установки за тях във войната в Украйна. Това сигнализира ново ниво на сътрудничество между две авторитарни държави и потенциално дава на Москва едно допълнително предимство в дълго продължаващата война в Украйна. Конкретно такива севернокорейски ракети са били изстреляни по Украйна на 30 декември и много пъти на 2 януари. В отговор на тази подкрепа, ние имаме оценки, че Пном Пенг е поискал военна помощ от Русия, включително бойни самолети, ракети Земя-Въздух, оборудване за производство на балистични ракети и други авангардни технологии.” 

Темпото на срещи през януари е подчертано високо. На 26 и 27 януари т.г. външният министър на Китай и член на Политбюро на ККП, Wang Yi се срещна със съветника по национална сигурност на президента Байдън, J. Sullivan в Тайланд. Двамата са договорили президентите на двете страни да провеждат телефонни разговори през следващите няколко месеца. С една дума и темите са уточнени, сред тях има и нови и тонът на Пекин е нов и каналите за двустранни консултации окончателно са отворени. Първоначалният план за тези разговори е включвал темата Тайван и атаките на хутите във водите край Йемен. Но преобладават мнения, че на преден план в разговорите в Бангкок е била обстановката на Корейския полуостров. И реакцията на Ким от Пном Пенг не закъсня. На 28 януари лично Ким наблюдава изстрелването на стратегическа крилата ракета от подводна лодка от източното крайбрежие на Северна Корея.

Katsui Nakazawa пише на 1 февруари: “ Заплахата от страна на Северна Корея нараства на Корейския полуостров. В сянка е застанал Путин, който продължава войната в Украйна почти две години. Ким дърпа хитро различни пружини, противопоставяйки Русия на Китай. Как ще се справят с тази комплексна ситуация Си и Байдън в планираните телефонни разговори? Много хора ще наблюдават внимателно за отговори на този въпрос. Едно нещо е ясно: Действията на Китай, включващи топ дипломата Wang Yi и изгряващата звезда Liu Jianchao ще влияят на ситуациите в Азия и в света и дори на бъдещето на Украйна.”

През последната седмица на януари говорителят на Националния съвет за сигурност, в Белия Дом, Джон Кирби обяви: “Ние знаем, че Северна Корея продължава да развива авангардни способности, включително балистични ракетни системи, с които желаят да могат да достигат далечни цели. Явно ние ще правим това, което трябва за да сме сигурни, че защитаваме Съединените щати.” Кирби подчертава, че Вашингтон ще търси повече тристранно сътрудничество с Япония и Южна Корея. И американските действия за подготовка в случай на конфликт не закъсняват. През последния януари ВС на САЩ удвоиха своето военно присъствие в района на Западния Пасифик, с обяснението, че това е продиктувано от съображения за възпиране на Китай и Северна Корея. Независимо от подгряващият се конфликт в района на Близкия изток, ВМС на САЩ са разположили в Западния Пасифик три авионосни ударни групи. Те включват авионосците USS Theodore Roosevelt, USS Carl Vinson и USS Ronald Reagan. На 30 януари две авионосни групи, съвместно японската брегова охрана и военноморски съдове на Филипините са играли военноморско учение с конкретни цели за възпиране на противник. Адмирал Carlos Sardiello, комадващ авионосната група около USS Carl Vincent пише: “Това дава възможности за учения, които могат рязко да бъдат доразвити и тук във Филипинско море да осъществим още по-големи, мощни и маневри с потенциал.”

“Ние сме тук точно сега за да засилим нашите връзки и отношения и да обявим, че можем да отговорим на всяка една криза в Западния Пасифик.” (Адмирал Christopher Alexander, командващ авионосната група Theodore Roosevelt). Това е серия от демонстрации, целяща да напомни, че американските военни не са се откъснали от Индо-Пасифика.

Jeffrey Hornung, анализатор в RAND Corp. пише: “Сигналите ни ще продължават без значение какво става в други части на света, защото Китай представлява опасност.” Друг експерт по сигурността в Азия, Patrick Cronin от Hudson Institute пише този месец: “Отчитайки войната в Европа и перспективите за по-широк конфликт в Близкия изток , военноморските сили знаят, че сега е критично време да се засили възпирането и се убедят съюзниците, че Съединените щати са готови да действат ако техните интереси биха били застрашени.”

На 30 януари , съветникът по националната сигурност в Белия дом, Jake Sullivan изнася доклад в the Council for Foreign Relations, CFR в Ню Йорк. В него той е споделил някои подробности, които стават зад кулисите и които са довели до резултата от изборите в Тайван на 13 януари : “Само преди няколко седмици Тайван проведе исторически избори, без да се допуснат големи инциденти в Тайванския пролив и това частично е поради това, че всички от Вашингтон, Пекин и Тайпе, работиха за редуциране на лоши комуникации или грешно тълкуване на такива по отношение на техните намерения. Това е един резултат, който много малко можеха да предвидят през август 2022, когато повечето очакваха обстановката в пролива да се влошава и развива допълнително напрежение. Няма гаранции за бъдещите тенденции и рисковете остават реални. Така че ние трябва да продължим да работим по това чрез интензифициране на дипломацията и на възпирането.”  Sullivan е казал пред аудиторията в CFR, че американската страна много ясно е показала, че не взема страна и позиция по изхода на изборите. Подчертал е, че политиката на САЩ спрямо Тайван остава непроменена - както бе преди изборите, по време на тях и след тях. Коментирайки срещата между двамата президенти на 16 ноември 2023,

Sullivan е казал, че американската страна е направила извода, че среща от типа президент с президент, не би могло да бъде заменена с нищо друго. “По време на разговора на тази среща стана ясно, колко централен елемент в ефективните взаимоотношения между САЩ и Китай са тези срещи на най-високо ниво… в периода напред ние се надяваме да може да работим с Китай, задълбочавайки комуникациите в обстановка на кризи за да намалим риска от конфликт. Ние сме готови да координираме действията си по климата, сигурността в здравеопазването, стабилността в глобалната микроелектроника и при новите предизвикателства, като рисковете произтичащи от Изкуствения интелект.”

За да разберем разликата в китайския дипломатически тон по отношение на Съединените щати след 16 ноември 2023, бихме предложили една малка, характерна извадка от книгата на Josef Braml и Mathew Burrows - “Мечтателите. Как Китай и САЩ се подхлъзват в една нова световна война”, 2023: “ Един опасен свят на относителното разместване на силите. Всичко това се показа на известната среща през март 2021 в Anchorage, Аляска, между външният министър Antony Blinken и директорът на Националния Съвет за сигурност, Jake Sullivan от една страна, и тогавашния министър на външните работи на Китай, Yang Jiechi, който говори перфектен английски. В публичната част от срещата, Blinken казва, че Китай не съблюдава основания на правила световен ред. ‘Всяко едно от тези действия заплашва основания на правила международен ред, който държи глобалната стабилност’, казва Blinken за акциите на Китай в Синян, Хонконг и Тайван, както и по Сайбър атаките срещу Съединените щати и икономическите принуди спрямо съюзници на САЩ. Поради това не става въпрос само за вътрешни работи и това ни задължава днес да повдигнем и тези теми. Sullivan засилва критиката и добавя, че ‘Китай е предприел атака върху основни ценности. Ние не търсим конфликт, но ние приветстваме една твърда конкуренция.’ Китайският външен министър реагира на това раздразнен и настоява, Съединените щати да престанат да лансират своите собствени визии за демокрация в едно време, когато самите те са тежко разклатени от вътрешнополитическо недоволство. Той обвини САЩ, че не се занимават с проблемите на правата на човека у дома и критикува ‘пренебрежението’ на Blinken, Sullivan и други американски чиновници спрямо Китай. ‘Ние вярваме, че Съединените щати е важно да променят собствения си имидж и да престанат да натрапват своята демокрация на останалия свят.  Много хора в самите Съединени щати нямат в действителност доверие в демокрацията там. Поради това Китай няма да приеме несправедливи обвинения от американска страна, в едно време на безпримерни трудности, което навреди на интересите на двата ни народа. Няма такава възможност, Китай да бъде удушен.’ Съгласно пресинформацията за тази среща се казва, че Blinken е изглеждал ядосан от това съдържание и от продължителността на китайското изявление, което е отнело над 15 минути от откритата за медиите част от срещата. За да подчертае враждебността в текста, Blinken критикува китайската делегация, че не е спазила предварително утвърдените 2 минути лимит за публично изявление, подчертавайки, че ‘явно китайската делегация е пристигнала за да се концентрира върху публична театралност и драматизация, вместо да се концентрира върху субстанцията. Нашият подход към Пекин се съпровожда с голяма самоувереност и ние действаме от една позиция на силата, независимо, че сме въздържани и знаем, че сме една страна, която вечно се стреми към това да се превърне в един перфектен съюз.' Само един ден преди срещата Blinken наложи нови санкции поради подхода на Пекин спрямо поддръжници на демокрацията в Хонконг. Като реакция на това Китай заостри своята реторика срещу американско вмешателство във вътрешните работи и се оплака: ’Дали това решение на САЩ е да си създаде в обмена с Китай едно предимство’, попита държавният съветник по външна политика Wang Yi. “Сигурно това е грешно калкулирано и отразява наранимостта и слабостта вътре в Съединените щати и това няма да разклати китайската позиция или да реши тези проблеми…Така не може да се работи с Китай…” По нататък авторите пишат: “В известна степен Китай и Съединените щати са два ранени великана. Китайското ръководство с усилване е загрижено, че Китай никога няма да достигне средния доход на глава от населението за да създаде западен стандарт на живот и да успее напълно да изтрие “Века на униженията”. За Съединените щати, с изключение на привилегированото малцинство, Американската мечта силно избледнява. С всяка генерация се засилва колебанието, че тя ще успее да достигне успеха на своите предшественици. Описаният диалог от Anchorage, звучи като един разговор между две страни, които по различни причини се чувстват слаби. Американските домакини се постараха да унижат Yang, а китайците показаха в замяна на това своята липса на уважение.”

Централизираният Глобален Капитал  създава международна коалиция от силни играчи

В политологията има една теория за “Цикъл на Власт” (Power Cycle), с чиято помощ се правят опити да се описва променящата се динамика между великите сили и нейното отражение върху цялостната международна система. Тази теория започва с това, че отделната държава преминава през “един цикъл на относителна власт, при което тя се издига, узрява и след това спада, един цикъл, който определя контекста на външнополитическата роля на държавата.” Според тази теория, външнополитическите очаквания са свързани с промени в нейния “Цикъл на Власт”. Но властта и ролята попадат в неравновесие защото актьорите и системите не се приспособяват автоматично към относителните промени на сила и власт. Днес наблюдаваме типичен сценарий на една международна сила-хегемон, която постепенно губи от своето глобално икономическо присъствие и в допълнение се сблъсква с големи вътрешни дебаланси, като нарастващо неравенство, дългова криза, социално-политическо недоволство. Властта й не е в ръцете на номиналната държава, а се държи от няколко групи по специални интереси, които обаче имат много силни и ефективни лостове да влияят, въздействат върху една прикрита властова, глобална мрежа, която дава конкурентни, добри плодове, или привилегировано участие в световния принаден продукт. Същевременно тази държава, наречена САЩ, е силно вътрешно разделена, а още Абрахам Линколн е казал, че “когато една къща е разделена, тя рухва”. Има мнения на сериозни американски анализатори, че “и двамата кандидати за президент през ноември не са fit (във форма) за този отговорен пост”. Ние споделяме гореспоменатите оценки, които изискват един по-обширен и разбираем, обоснован анализ. И добавяме, че актуалната американска администрация е наясно с цялата тази проблематика, защото за нея работи много силен експертен екип в абсолютно всички области и тя успя да направи единствено възможното - да инициира или по-точно да изпълни повелята на Централизирания Глобален Капитал и да реализира създаването на международна коалиция от силни играчи като Япония, Австралия, Тайван, Южна Корея, Великобритания, Канада, Полша, Турция, Италия, Испания, Балтийските страни, Израел, дори и Индия, което се превърна от геоикономически и технологичен съюз и във военен такъв и то с конкретни задачи за превъоръжаване и допълнително ограждане и възпиране на Китай. Това е част и от технологичната война, която не се води вече единствено от САЩ срещу Китай. Фронтът и бе разширен. Отговорът за активно включване на Северна Корея и Русия в нея, най-вероятно не устройва бъдещия хегемон в Азия, Китай. По наше мнение, а и по мнението на основните бивши китайски ръководители и техните главни съветници до 2013 година, китайското ръководство допусна грешки. И това е отделна тема. Но е факт, че Китай до сега не е водил агресивна война, нито извън Тайван артикулира териториални претенции към други държави. В този смисъл демонстрираната китайска агресивност през последните 4 години до края на 2022, би могло да окачествим като “дефанзивна агресивност”. Китай има своите легитимни основания да претендира за повече власт, роля и място в глобалната икономика, защото като единствена велика сила притежава свой “Цикъл на Власт”, чиято крива е във възход. Всички знаят и признават това. Китайците нямат териториални претенции, но притежават известен от 1987 голям комплексен, стратегически план, който предполага постигане на максимално световно влияние и присъствие, чрез технологии, собствени стандарти, мощни и модерно въоръжени сили, политическо и икономическо присъствие на всички континенти, своя спътникова система и редица други екстри, които никак не са лишени от логика. Китайците знаят, че светът е на прага на нова парадигма и се готвят системно от далеч да навлезнат в нея с летящ старт. Последните развития показват, че са допуснали известно подценяване на защитните сили на интернационалната мрежа на Централизирания Глобален Капитал и сега по наше мнение, склоняват след де факто започнала Студена война със САЩ да отидат на преговори. Това в същност бе обявено между редовете от Си Дзинпин на срещата с Джо Байдън в Сан Франциско на 16 ноември 2023. Китайците през този месец открито декларират, че са един от строителите на световния международен ред и дори официално си признават, че са големия печеливш от глобализацията през последните 30 години. Не чуваме още да си признават, че това означава, че са и поне до 2018 година активна съставна част от международната парично-финансова доларова система и от технологичната иновационна машина, с център САЩ. Китайците се сблъскват от 2020 година с големи икономически трудности и изпитания, включително и поради това, че в икономическия си модел ползват много от елементите на глобалния капитализъм, а след 1990 в света няма друга икономическа система. Китайският възход по правило бе заложен в тази глобална система. И китайците знаят, че функциониращата и днес глобална парична система е създадена в Лондон преди 230 години за да обслужва индустриализацията на така наречения Запад. Тази парично-финансова система функционира и до днес. За това Пекин е яхнал новите технологии, инженерното мислене, силното образование и активно се готви и за нова световна парична реформа, с намерение да има висока роля и определено лидерско място, както в производството, търговията, технологиите, дигитализацията, военното дело, комуникациите и новите крипто пари - за Новия Век на Знанието като основна производителна сила. В този контекст нашето мнение е, че Пекин действително е “дефанзивно, но и прикрито офанзивно агресивен”, но твърдо желае с мирни средства да заеме своето полагащо му се място на хегемон в Азия. И споделяме мнението на японския синолог Nakazawa, че двамата топ китайски дипломати Wang и Liu ще определят хода на историята през тази година на Корейския полуостров, в района на Източна и Югоизточна Азия, в Близкия Изток и във войната в Украйна.

6 февруари 2024

Борислав Сретков   

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация