Китай срещу промените в климата и в конкуренция при възобновяемите енергии

Съгласно китайската Конституция, политическата система на страната е „социализъм с китайски характеристики.“ Нашето схващане е, че Китай притежава три отделни модела – политически, обществен и икономически. Трите се преплитат и си взаимодействат и са силно зависими. Първият не би бил в състояние да функционира трайно и успешно без плодовете на третия. А характеристиките на икономическия модел ни подсказват, че по-вярното определение за съвкупния китайски модел е, че става въпрос за държавен капитализъм. Но това е капитализъм, който се управлява от силна, многомилионна партия, която е пуснала буквално своите пипала и в най-големите китайски акционерни компании и банки, работещи на капиталистически принцип. А тази партия, Китайската комунистическа партия, има уникален, стратегически комплексен план за развитие и на обществения модел и на икономическия модел в страната. И този план функционира разделен на петгодишни периоди и стратегическите му цели имат за първи етап 2035 и за втори етап 2049 година.

Китайците много внимателно са изучили опита от 1800 година до края на 20 век на индустриалния капитализъм, успешно копират най-доброто, ефективното и продуктивното в него и знаейки, че светът е на прага на нова парадигма – Енергия/Транспорт/Финанси/Комуникации – много усилено и целево се готвят от 30 години за нея. Подготовката им е всестранна и намеренията са ясни – да се превърнат в глобален технологичен лидер и играч, който определя или най-малкото съопределя правилата в основните компоненти в новия век на Знанието. Да са автономни и като система максимално независими и създадат добър жизнен стандарт на 1,4 милиарда души.

Голяма тема във всички последни документи на китайското ръководство е сигурността. Китайците разглеждат сигурността като комплексно понятие и един от нейните ключови компоненти е енергийната сигурност. А цялата енергийна политика на Китай е насочена към бъдещето. В речите на генералния секретар на ККП и президент на страната Си Дзинпин четем ключови понятия за бъдещето на Китай като – „изграждане на екологична цивилизация, за която ΄зеленото΄ е злато и човекът и природата съществуват в хармония.“ Си Дзинпин, като личност е тясно свързан с новото екологично мислене в Пекин. За него се знае, че няма голяма вяра във финансовите пазари и в дигиталните технологични концерни. Но той е един от двигателите на новата китайска политика в областта на екологията и опазване на климата. Си Дзинпин е сред политическия елит в страната, и бидейки в началото на 2000 година партиен шеф в голямата провинция Zhejiang, пръв развива визията, че темата за опазване на околната среда е не само силно политическа, икономическа, но и фактически с голям дестабилизиращ потенциал за съвкупната китайска политическа и обществена система. В тези години на главен управител на индустриализираната източна провинция Zhejiang, той редовно пише статии в качеството си на колумнист в най-четения вестник именно по тази тема, показвайки истинско визионерство. А с поемането на ръководството на ККП през 2012 и президентския пост през 2013, Си Дзинпин реално наложи нова политика в областта на климата и опазване на околната среда. На партийния конгрес през 2022 в 7-членното постоянно ядро на Политбюро бе избран Ding Xuexiang, който отговаря за политиките по климата и енергийната политика на Китай. В разширения състав на Политбюро има още един нов член, специалист по опазване на околната среда. Но да се върнем на плановото начало.

В 14-ия Петгодишен план на Китай (2021-2025), развитието на Зелената Икономика е едно от петте основни направления за развитие на страната. В него, идеята за „екологична цивилизация“ се свързва тясно с една подсилена и с доза национализъм идея за „Прекрасната Родина.“ През март 2022 китайското правителство приема конкретен 5-годишен план за развитие на енергийния сектор, наречен „Модерна Енергийна Система.“ Ключова дума в него „ускоряването“ в развитието на тази модерна система, имаща есенциалните характеристики – „чиста, ниско-въглеродна, сигурна и ефективна“. Планът поставя пет основни цели пред енергийната система:

-        По-сигурна и солидна

-        Забележително ефикасна

-        Съществено увеличаване на енергийната ефективност

-        Видимо увеличаване на иновацията като цяло

-        Постоянно подобряване на осигуряване с енергия на обществото.

Поставя се целта до 2025 година нефосилните енергийни източници да дават около 39% от производството на електричество. Електричеството да отговаря за около 30% в крайната съвкупна консумация на енергия в Китай. Главна задача е постигането на „стабилност и сигурност“ в доставните вериги на енергия. Търси се увеличение на „доставните възможности“ на природен газ и една подчинена роля на въглищата при „осигуряване на основните енергийни потребности.“

В Китай няма закон за климата. Целите се постигат с регулации в енергетиката и околната среда. През октомври 2021 китайското правителство издаде „Работни насоки“ за постигането на пик при емисиите на въглероден двуокис преди 2030 година. Създадена е на практика една политика по климата, наречена „1+N“, считана за база при успеха в декарбонизацията на страната. „1“ отговаря за насоките на работа и се разбира като „Нова философия на развитие“ и определя рамката на целите за следващите десетилетия – „dual carbon goals“ (двойни цели при въглерода). „N“ съдържа планове за действие и мерки в ключовите сектори, а те са:

-        Енергийна структура

-        Индустриални реорганизации и преобразувания

-        Нови сгради с икономичен енергиен разход и ниска въглеродна емисия

-        Зелен и ниско-въглероден транспорт

-        Технологична иновация

-        Зелено финансиране

-        Подкрепящи икономически мерки

-        Въглероден пазар и ценова оценка на въглерода

-        Природо-съобразни решения.

През 2021 в Китай е създадена Централна Инспекция по Екология и Околна Среда (CEEIT). Нейна задача е да работи срещу така наречените „Dual High Projects“ (Двойно високи проекти). Под високи се разбират – висока енергийна консумация и високи емисии на въглероден двуокис.

60 процента от емисиите света с парников ефект в атмосферата (greenhouse gas) са с източник само в 10 държави. Листата от 2006 година се води от Китай, изпреварвайки САЩ.  Декарбонизацията  е деклариран приоритет в Китай и през 2020 Си Дзинпин изненадващо обяви, че преди 2030 година страната ще достигне пик в емисията на въглероден двуокис и до 2060 въглероден неутралитет. Само през 2020 Китай е емитирал 12,3 Гигатонa еквивалент на СО2 в атмосферата. Следват САЩ с 5,29 Гигатона, Индия с 3,17 Гт, следват Русия, Индонезия, Бразилия, Япония , Иран. За сравнение в Германия са 0,68 Гигатона, и на глава от населението 8,7 МТ СО2 еквивалент. В Китай това са 8,6 МТ СО2е. В САЩ са 17,6 и в Австралия 24 МТ СО2е. (MT CO2e е единица измерваща въздействието върху атмосферата на единица маса СО2, основана на потенциала за глобално затопляне от емисията на газа). Световната енергетика отговаря за около 3/4 от глобалните емисии на въглероден еквивалент, следвана от аграрния сектор. В енергийния сектор най-големите доставчици на тези вредни за атмосферата емисии са производството на електроенергия, следват транспорта и преработващата индустрия. Тези пропорции важат грубо и за Китай. В енергийния сектор китайската икономика е произвела през 2020 година общо 155 екса-джаула (EJ = 10 на степен 18 джаула) енергия, при 50 EJ през 2000 година.

В енергийния Микс на Китай участват източниците – въглища, вятърна и соларна енергия, хидро и ядрена енергия, газ и нефт. Консумацията на въглища в Китай надхвърля съвкупното им потребление от всички останали страни взети заедно. Китайците притежават половината от електроцентралите на въглища в света, най-голямата инсталирана мощност на ВЕЦ и на алтернативни енергии в света. През последните 10 години производството на електричество в Китай се е увеличило десет пъти. Каквото и да вземем на фокус, поглеждайки към Китай, наблюдаваме големи мащаби, голяма динамика и разбираме, че Китай е реален, определящ фактор в световното стопанство и в частност в глобалната енергетика. Нереално е да се мисли или говори за изолиране на тази древна и бързо развиваща се държава. Не е успокояващо и това, че вече няколко десетилетия тя бива ненужно подценявана. По наше мнение последствията от това за останалия свят предстоят.

До 2025 година в Китай следва да се поставят основите на единен енергиен пазар, с цел завършването му до 2030.

Слънцето не издава фактури на днешните нефтени „шейхове“

Как стоят нещата в Китай с консумацията на изкопаеми енергийни източници и защо смятаме, че китайците се движат най-добре по пътеката за замяна на тези страшно вредни и за природата и човека горива. Китай е бедна на природни ресурси страна, а притежава мощна икономика, която без енергийно осигуряване не би могла да съществува. Китайците знаят какви са научните резултати на Института по Климата в Потсдам, Германия, влизащ в Топ-2 на света. А именно, че мястото на нефта, газа и урана е под земята и критичната точка на тяхната безмилостна експлоатация, на първо място за монополни печалби е в пълен разрез с природните закони и тя е премината през 21 век. За 200 години капитализъм и непостроен истински социализъм, глобалната икономика успя да свали под 40% критични процента тези резерви. Доказано е, че всяко по-нататъшно им безмилостно изтегляне от недрата на земята, където те са създавани в кумулативен процес в течение на милиони години, създава огромни проблеми за климата, за околната среда и за сътресенията, на които е подложена нашата планета. Китайците добре знаят какви печалби правят нефтените „шейхове“ от Близкия и Среден Изток, Русия, САЩ, Нигерия и Венецуела. А в тази спекулативна игра много активно участват и най-големите американски банки. Китайците са много силни в план-сметките, ценовите калкулации и отлично знаят, че слънцето не издава фактури на днешните нефтени „шейхове“ и те десетилетия наред, преразпределят изгодно в своя полза природен, подземен продукт, превърнат в една от най-печелившите спекулативни игри през последните 50 години. Китай, заедно с мощни икономики като японската и германската, не са заинтересовани от високи, спекулативни цени на нефта и газа, нито им е комфортно да бъдат външно зависими, при това и с лоши крайни последствия за околната среда и климата. По наше мнение, Китай притежава научния, технологичен, човешки и организационен потенциал да промени правилата в играта с  енергийни източници и да заеме лидерско място в областта на доставните вериги при зелените енергии. Много фактори говорят в полза на Китай в тази насока. Следват някои от тях.

През последните 10 години Китай отговаря за около 2/3 в увеличението на глобалното търсене на нефт, над 1/3 от нарастване в глобалното търсене на природен газ и над 90% от това нарастване при въглищата. Китай е най-големият потребител на въглища в света и втори по потребление на нефт. По данни на Международната енергийна агенция, IEA, „Китайското търсене на подземни изкопаеми енергийни източници ще достигне своята връхна точка през 2024 година.“ Следва структурно свиване и рязко спадане на използването на въглища в енергетиката, което ще компенсира растежа в потреблението на нефт и газ.

През 2022 подземните изкопаеми горива отговарят за 83,4% от първичното енергийно потребление в страната.

Завръщане към въглищата

В модерното развитие на Китай след 1978 година, потреблението на въглища се е увеличило с 650 процента. Докато делът им в енергийният Микс на страната е намалял от 77% през 1978 на 56% през 2023. Оправданията на Пекин са, че страната има залежи от въглища, но им липсват нефт и газ. Разбираемо е, но няма да се допусне да е вечно. И това е в основата за крупни държавни субсидии в развиването на местни ниско-въглеродни енергийни доставки и рязко развиване на производството на електромобили. Целта е ясна – ограничаване на вноса от нефт и газ. А де факто Китай разполага днес само с 30% по-малки резерви от САЩ за природен газ.

Китай е най-големият производител на въглища в света – 4,56 милиарда тона през 2022. Но и най-големият вносител на въглища – 293 млн. т. през 2022. Доставчици на въглища са Индонезия, Австралия и Русия. През 2014 година китайското правителство обяви война на въглищата и свързаните с тях топлоцентрали, затваряйки по-малките от тях в големите градове. Но избухналата през 2022 енергийна криза и геополитическите трусове и напрежения, заставиха китайското ръководство, временно да се върне към въглищата. Така през 2022, 61% от производството на електричество е на база въглища. Освен това „Флотът“ от топлоцентрали на въглища в Китай е сравнително млад – средно на 12 години. Никак не е лесно такива „свежи“ производствени мощности на енергия да бъдат затворени. И може би и поради това, към днешна дата Пекин не е наложил таван на енергийните капацитети основани на въглища, както и на емисиите от въглищни електроцентрали.

Очакван пик при газта – 2035 г, а при нефта – 2030 г.

В периода 2009-2022 потреблението на природен газ в Китай се е увеличило над 4 пъти и делът му в енергийния Микс на страната се е увеличил от 3,3% на 9,5 процента. 2/3 от това потребление се задоволява от внос от Австралия, Катар, Малайзия и САЩ. Природният газ се смята в Китай за чист енергиен източник и се използва основно в индустриалния сектор за електроенергия и отопление. През последните 10 години се отчита увеличение на производството на електроенергия чрез газ три пъти. По данни на IEA, Китай отговаря за почти 30% увеличение от нарастване на общото търсене на газ в района на Азия-Пасифик в периода 2020-2024. Но Китай постепенно ще намалява с по 2% годишно потреблението на газ до 2030 година, което е в полза на развитието на алтернативните енергии. Китайците имат сериозни съмнения и възражения по отношение на целесъобразността на изграждане на втори газопровод от Русия, извън това, което има до момента. Китай се води не от приятелски чувства, а от прагматични интереси. Китай води твърда политика на диверсификация на енергийните си доставки и стратегията е външната енергийна зависимост системно и постоянно да бъде намалявана.

Китай е на пето място в света по добив на нефт с дял от 5 процента и на второ място по потребление на нефт. От 2017 страната е номер едно вносител на нефт в света. Съгласно данни на IEA, през 2020 година 48 процента от потреблението му в Китай е в транспортния сектор и 25% се използва в преработващата индустрия. Пекин не е декларирал кога планира да достигне пик в потреблението на нефт и газ. Но директорът на влиятелния Институт по енергия, околна среда и икономика  към университета Тсингуа, Zhang Xiliang, предлага в доклад, пикът при нефта да бъде достигнат до 2030 и при природния газ до 2035 година. Последните изследвания показват, че рязкото увеличаване на електромобилите вече дава ефект върху китайското търсене на нефт. Най-голямата китайска компания за нефт и газ, Sinopec, подаде през миналата година информация, че търсенето на нефт и газ в Китай би достигнало връхната си точка още в края на 2023. Професор Hi Jiankin от университета Тсингуа, смята, че Китай е в състояние да се опита да достигне пик в потреблението на нефт до 2026 година.

Най–голямата водна електроцентрала в света

Други компоненти в енергийния Микс на Китай са хидроенергията и ядрената енергия. Китай притежава най-големите мощности за производство на хидроенергия. А ядрената енергийна система е на второ място след тази на САЩ. Но през 2030 година и тук китайците ще заемат първото място. Инсталираният капацитет във водни електроцентрали в Китай произвежда 30% от глобално произвежданата в света електроенергия от ВЕЦ. През 2022 година в страната са произведени в този сектор 1 303 TWh (терават часа) електричество. Или това са 15 процента от произведеното в Китай електричество. От създадените нови глобални мощности за хидроенергия само през 2021 година, 80% се намират в Китай. През 2022 в град Wudongde, провинция Сичуан е завършена нова водна електроцентрала, ВЕЦ, с мощност 10,2 Гигавата. Това я нарежда на седмо място в света. През 2022 в същата провинция, град Baihetan е завършена друга хидроцентрала с инсталиран капацитет от 16 Гигавата, която се нарежда на второ място в света. Така в края на 2022 година, инсталираната мощност на водни-централи в Китай е 413 Гигавата. Това е повече от съвкупния капацитет в Бразилия, Канада, Индия и Франция, страни които влизат в Шестицата по този показател в света. И да не пропуснем, че най-голямата водна електроцентрала в света с мощност от 23 Гигавата е китайската Three Gorges Dam. Хидроцентралите са концентрирани в южната и западната част на страната. В допълнение Китай притежава 53 процента от световния капацитет на малки водно-електрически централи през 2022. През същата година този енергиен сектор претърпя спад, поради рекордни горещини, наводнения и слаби дъждовни валежи.

Атомната енергетика – изцяло самозадоволяващ се играч

Първият атомен реактор в Китай е инсталиран през 1971 година. До 2022 атомните електроцентрали тук са увеличили своята мощност над 4 пъти. Ако през 2012 атомната енергетика е произвела 98 TWh, тераватчаса електроенергия, то през 2022 това са вече 418 TWh, или 5 процента от потреблението на електричество в страната. До края на 2023 година китайската атомна енергетика разполага с инсталирана мощност от 57 Гигавата, GW и над 20 GW се намират в процес на строителство. Пекин доказа на света, че и в атомната енергетика е изцяло самозадоволяващ се играч. Най-известният китайски ядрен реактор е „Hualong“, реактор от трета генерация, известен още като „APR 1000“. Китайците произвеждат и малкия модулен реактор „ACP 100“, (Linglong One). Китайците експериментират и с „четвърта генерация“ ядрен реактор, който вместо уран използва торий и няма изисквания за водно охлаждане. Експертите в Китай имат известни притеснения по отношение на сигурността в ядрената енергетика и не залагат нейното разширяване в бъдеще. Друг въздържащ фактор тук е недостигът на вода в страната и две трети от планираните атомни централи се намират в райони с високо или средно ниво на водна недостатъчност.

Един сценарий на Института IEFF към университета Тсингуа определя 13% в енергийния Микс на Китай през 2060 година. Това би изисквало едно увеличение на атомните централи спрямо 2023 година седем пъти. Същият сценарий дава 68% на възобновяемите енергии през 2060. В плана за периода 2005-2020 китайците не успяха да реализират 58 GW в атомни централи и 30 GW в такива в строеж. В последния 5-годишен план няма поставена цел по тази точка. Председателят на Китайската Асоциация за Ядрена Енергетика, Zhang Tingke пише през 2021 в China Daily: “През 2035 Китай ще постигне 200 Гигавата, което е 4 пъти повече от 2021.“ Други източници посочват, че е по-вероятно да бъдат постигнати 200 Гигавата, но до 2030 година.

„Младите“ индустриални активи

Китай притежава най-голямата индустрия в света, която произвежда 35 процента от глобалното производство. По данни на IEA тази индустрия причинява заедно с енергийния сектор на Китай, 84% от емисиите на въглероден двуокис. А делът на китайската индустрия в БВП спада от 31% през 2011 на 28% през 2022 година. Индустрията допринася с 35 процента в емисиите на енергийния китайски сектор. 33% от емисиите на топлоцентралите на въглища се отнасят към индустриалния сектор.

Мащабите на китайската индустрия са огромни. В Китай се произвеждат почти 60% от глобалното производство на цимент и стомана, както и 30 процента от първичните химически продукти за производството на пластмаси и торове. Индустриалните активи на Китай са сравнително „млади“, със средна възраст между 10 и 15 години. Китайското правителство окачествява стоманата, въглищата, химическите продукти, леенето на цветни метали и нефтопреработването за категория „dual-high“ индустрии, защото консумират твърде много енергия и произвеждат високи емисии. Най-голямото производство на емисии в Китай дава производството на електроенергия. На второ място тук е стоманодобивната индустрия.

Тежката индустрия е причина за много високо въглеродна интензивност в китайската икономика, измервана в емисия на въглероден двуокис спрямо брутния продукт на страната. В национален мащаб това са 0,5 кг. спрямо 1 долар БВП, (по данни на Световната банка от 2022). За света средният показател е 0,2 кг. на 1 щ. долар. Китай продължава да е „Фабриката на света.“ През 2022 година 93% в китайския експорт са стоки на преработващата промишленост. И Китай е най-големият износител на стоки с вграден въглероден двуокис. През 2018 тази емисия вградена в износните стоки представлява 20% от общите емисии в Китай. Пекин има възражения към политиката на Европейския съюз за контрол върху въглеродните емисии, защото се оценява, че тя би довела до 35 милиарда $ увеличени разходи върху китайския износ, а само в стоманодобива експортните разходи биха се увеличили от 4 до 6%. Това са изводи в доклад от 2023 на университета Renmin. Но местното правителство в Шанхай и някои държавни корпорации като China Huadian Corp. предлагат връхната точка в индустриалните емисии на страната да бъде достигната до 2025, а не до 2030 година.

Екстремни горещини и наводнения – 2100 г.

Съгласно издадена от правителството „Blue book“ (Синя книга) – официален документ по промените в климата от 2022 – Китай започва да се затопля за всяко десетилетие след 1951 с по 0,92 градуса. През 2022 година затоплянето е с 0,92 градуса над средното за трите най-горещи години след 2000 година.

Китай е застрашен от увеличаване на рисковете от повишаване на нивото на морските води. В периода 1980-2021 морското ниво се е повишавало по крайбрежието с 3,4 мм годишно над средното за света. През 2021 средното морско ниво край Китай е с 84 мм над средните глобални нива за периода 1993-2011. Днес над 650 милиона китайци живеят в крайбрежни провинции.

Китай е изложен на големи рискове от наводнения, тропически циклони и свързани с тях опасности. „Inform Risk Index“ за 2023 година на Joint Resident Center към Европейската Комисия, поставя Китай на 87 място сред 191 държави и региони. През 2022 година наводнения са ударили 33,8 милиона души в Китай и са предизвикали преки щети от 17,8 милиарда долара. Едно изследване показва, че през 2100 година Китай би понасял най-големите разходи и щети в света от наводнения. Екстремните горещини са съкратили средно работния ден изразен в часове с 4%, което отговаря на 1,5% загуба на БВП. Ако тази тенденция продължи и до 2030 година загубите в отработени часове биха се увеличили на 6,5% и до 2050 – на 9%.

Прогнозите по отношение на затоплянето в Китай са, че до 2100 година температурите биха се повишили с 1,9 до 6,6 градуса, в зависимост от въглеродните емисии в следващите години. Китайски прогнози сочат, че промените в климата и повишаването на средните температури биха допринесли за едно намаляване на потока вода в Жълтата река до 40 процента.

Тези статистически данни са доста по-обхватни и най-вече отлично известни на държавния мениджмънт в Китай. По наше мнение изпитанията, които стоят в тази област пред Китай и не само пред Китай са много сериозни. Но независимо, че в Европа се гледа на тях като на колективна задача за тяхното смекчаване и преодоляване, Пекин по някои белези личи, ще води своя национална, индивидуална политика в борбата с климата, подземните горива, иновациите в енергийния сектор, електрификацията на транспорта и в частност на автомобилостроенето, намаляване на собствените въглеродни емисии. Китай е фокусиран в създаването на своя собствена система от инструменти и сръчности, с чиято помощ на първо място да повиши своята обща конкурентоспособност и навлезе с летящ старт в Новата Глобална Парадигма. Китайците не са наивни и знаят какво би означавало за тях сигурност в изхранването, сигурност в овладяване на доставните вериги на новите технологии, какво означава индивидуално национално приспособяване към рязко променящи се климатични условия и нарастваща роля на алтернативните енергии. Достатъчно е да погледнем какво прави и постига Пекин в областта на възобновяемите енергии и си направим смелия извод, че Китай води ясна политика под мотото „China First“. Китайското ръководство води дебата по климата по начин, който подсказва, че всичко е внимателно преплетено с една единствена стратегическа цел – в средносрочен план да се подсигури едно стратегическо предимство и лидерство в ключови нови индустрии и не на второ място на тези свързани със зелената енергетика и алтернативните енергийни източници и технологии. Какво ни подсказва реалната картина в състоянието и развитието на възобновяемите енергии в Китай.

Над половината от световния капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници

Китай е най-големият производител и потребител на енергия от възобновяеми източници. В периода 2010-2022 произведената така енергия се увеличава средногодишно с по 26%. Това е резултат от конкретен, обезпечен с ресурси, усилия и добра организация план. Правителството предоставя големи целеви субсидии за развитие на соларни и ветрени източници. Стартът при слънчевата енергия е много силен. През 2010-2013 тук годишния ръст се движи между 116 и 204%. В годините след това до 2022 при този приоритетен за Китай енергиен източник динамиката е с по 50% средногодишно. И резултатът не закъснява: през 2022 китайците разполагат вече с 37% от световните мощности за производство на слънчева енергия. В края на 2022 на територията на Китай са разположени 41% от всички инсталирани в света мощности за ветрена енергия. Само за пет години, 2017-2022 output от алтернативни източници се утроява. Това китайско темпо, в съчетание с фокус резултира през 2021 с резултата, че 1/3 от световния капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници се намира в Китай. По данни на International Energy Agency, IEA през 2022-2027 този дял ще надхвърли половината от световния капацитет. В края на 2022 общият капацитет за слънчева и ветрена енергия в Китай достига 760 Гигавата, GW, което е 30% от общата инсталирана в Китай мощност за производство на електроенергия. Ако добавим и тази за производство на електроенергия от биомаса, делът се увеличава на 31 процента. Китайските мощности за ветрена енергия са разположени основно onshore – 92%. Но и само с 8 процента ветрени мощности offshore, китайците са първи и тук в света, като през 2021 изпреварват по този показател Великобритания.

Комбинацията слънчева и ветрена енергия е произвела през 2022 година  1190 Терават/часа електричество в китайското стопанство. Това са 13,8% от общото производство на електричество. Ако добавим и електричеството произведено от биомаса, то алтернативните източници, без участието на хидроенергията дават през 2022 година 15,4% от електричеството в Китай. Но този дял нараства с над 2 процента средногодишно. Това ги поставя на второ място след енергийния източник въглища.

Китайската територия е 26 пъти по-голяма от тази на Германия. Това е предпоставка за едно неравномерно разпределение на слънчевите енергийни капацитети в различни региони на страната. Западните и северните райони на Китай получават по-интензивно слънчево облъчване от източните. Но листата на мощности за слънчева енергия се води през последните пет години от 5 провинции разположени в други райони на Китай – Hebei, Zhejiang, Anhui, Shandong, Jiangsu – всички разположени на изток. Мощностите за ветрена енергия са основно в северните провинции и листата се води от Xinjiang, Inner Mongolia.

В края на 2022 година мощностите за използване на биомаса в производство на електричество са достигнали 41 GW. На „изхода“ те са доставили 117 Терават/часа електричество, или около 2% от общото производство.

Много трудно е да се оспорят достиженията в областта на енергетиката от алтернативни източници в Китай, ако се навлезе още по-навътре в тази материя. Точно в този сектор, китайският модел на централизирано управляване на ресурси, знание, организация и контрол за сега печели съревнованието с останалите си конкуренти в света. През 2020 Си Дзинпин официално обяви, че „до 2030 година Китай ще създаде капацитет за използване на слънчева и ветрена енергия, най-малко от 1200 GW.“ Реалната картина в този сектор показва, че този заложен планов срок би бил изпълнен с 5 години по-рано. През 2023 консултантската фирма Rystad Energy писа, че Китай ще достигне при слънчевата и ветрената енергия общ капацитет от 1000 GW до 2026. За сравнение, най-мощната икономика в Европа, Германия има през 2022 инсталирани мощности за ветрена енергия от 66,1 Гигавата и преследва целта през 2030 това да бъдат 145 GW.

През 2022 китайското правителство обяви промени в енергийната политика, целяща създаване на „New Power System with new Energy at the Center“. Издадени са серия от нови документи, които целят обработването на непосредствените изпитания в областта на енергетиката – интеграция на мощностите, преносната енергийна мрежа, системата от тарифи и съхраняването на произведена енергия. Генералната цел е повишаването на ефективността в цялата енергийна система. Като пример да посочим проблема с „пробките“ в преносната мрежа на електричество произведено от соларни и ветрени източници. В Западен Китай преносната мрежа трудно поема цялото произведено електричество от соларни източници, а в северните райони и от ветрена енергия. През 2016 година тази „пробка“ при слънчевата енергия е 10%, а при ветрената дори 17%. Това означава, че произведено електричество не може да бъде доставено за потребление. През 2021 тези проценти са съответно 2 и 3. При тази огромна китайска територия и при силно развърнатата индустриална база и милиони домакинства, подобни проблеми в ефективността, трудно биха се решавали без планово начало и съответни работещи политики. При това в условията на рязко увеличаване на производствените мощности и съответен синхрон и хармонизиране на всички съпътстващи изпитания по цялата производствено-разпределителна верига.

Темите в Китай в областта на енергетиката са комплексен подход, фокус, темпо, иновация и ефективност. Това никак не е случайно. Китай се готви много усилено за новата Парадигма в глобалния свят. В случая в частта и Енергетика. За това и днес Китай е най-големият производител в света на оборудване за производство на соларна и ветрена енергия. През 2023 година китайските фирми доминират в глобалните доставни вериги на ниско въглеродни технологии – от соларни панели и турбини до рафиниране на критични материали. И с голяма вероятност Китай ще постигне амбициозната цел, до 2030 година – 30% от първичното потребление на енергия в страната да се осигурява от алтернативни енергийни източници.

Между революции във всички области и безмилостна конкуренция

Темата с декарбонизацията и свързаната с нея криза в промените на климата е глобален проблем. Независимо, че на Парижката Конференция по Климата през 2015 година, целите пред света бяха ясно поставени, остава не изяснен един важен въпрос. Въпросът не е Защо. А това е въпросът Как? И той включва набор от политики и способи на работа. Дали напредък и ефективни решения биха били постигнати чрез тясно сътрудничество и съвместни усилия, или големите играчи в света отново ще действат самостоятелно. Това, което наблюдаваме в САЩ, Европейския съюз и в случая в Китай, ни подсказва, че истинско сътрудничество няма и вероятно няма и да има. Видно е, че се води конкуренция по всичките нейни известни ни правила. Но натискът от страна на доста пострадалата от индустриална цивилизация и нагон за монополни печалби Природа е константен, плътен и се засилва. И тук възниква може би най-важният въпрос – с Каква Скорост глобалната икономика реално би се декарбонизирала, би свела до минимум вредните емисии и би постигнала невиждана до сега ефективност и при производството на енергия от „чисти източници“ и особено при нейното използване и консумация от нов вид индустрия и нов вид домакинства. Или става въпрос за екзистенциално важни неща, които далеч надхвърлят абстрактното понятие Промени в Климата, което ни се обяснява, че съществено би променило живота и жизнения стандарт на хората. Става въпрос за революция в енергетиката, в производителността на труда, в областта на знанието, в разпределението и достъпа до нови продукти, нови храни, до нов вид пари, до нови професии. И в крайна сметка отново става въпрос за безмилостна конкуренция, отговорност, влияние и в крайна сметка до притежание на политическа власт. И до това, Кой и Как ще определя правилата за разпределяне на съвкупния принаден глобален продукт. Ако изхождаме от тези постановки, не е трудно да разберем, че Китай се движи с по-бърза скорост по тази „Писта на Бъдещето“ от изостаналия си съсед Русия, тромавата Индия и от „застарялата“ и едва пробуждаща се цивилизована Европа. Китайците имат ясни цели, конкретен стратегически план, но се сблъскват с много проблеми и изпитания у дома и в глобален план. Световната конкуренция за заемане на лидерско или комфортно място в матрицата на Новата Парадигма се засилва, но Китай за разлика от останалите играчи има и една друга ключова, приоритетна задача: ККП да остане на власт до 2049 година.

24 февруари 2024