ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Зад допускането на президента Макрон стои по–дълбок замисъл, но не и верният
Симеон Николов 28.02.2024
Потокът от изявления и коментари след поставения от президента на Франция въпрос за изпращане на войски в Украйна бързо разкри, че темата всъщност не се поставя за първи път, а е била обсъждана на лидерско ниво.
Словашкият премиер Роберт Фицо увери, че може да потвърди за страни, които са готови да изпратят свои войски на двустранна основа, има и такива, които смятат, че поне може да се има предвид такава стъпка и накрая, има и страни, които са категорично против това. На обикновения гражданин остава само да допусне за какво ли не още си говорят нашите лидери, без ние да сме разбрали. Да приемем, че в обстановка на война, това е неизбежно и в демократичния свят. В случая Роберт Фицо даде гласност на темата преди пресконференцията, а президентът Макрон беше запитан от репортер за мнението му относно казаното от словашкия премиер. Но критиките отнесе Макрон, въпреки че всички вкупом са виновни.
Един президент обаче никога не казва случайно някои неща. Хората, които подготвят и обсъждат негови изявления, знаят най–добре това. Следователно възниква въпросът, защо президентът Макрон направи именно това: постави въпроса за евентуалната необходимост от изпращане на войски в Украйна. След изпускане на духа от бутилката, имаше създадена нова ситуация, в която трябваше бързо да се маневрира и извлече ползи, а не да се остави на случайността на медийната стихия.
Първо, Франция демонстрира решителност, с която искаше да изпрати послание първо към Русия и второ към колебаеща се Германия относно предоставянето на далекобойни оръжия на Украйна. Посланието към Путин вероятно е било, че вече не може да се изключва намеса, макар това да изглежда твърде нереалистично. Посланието към Германия беше, че ако не ускори решението си за предоставяне на далекобойни оръжия, на НАТО или отделни негови членове не им остава нищо друго, освен тази крайна мярка– изпращане на въоръжени сили.
Второ, назрял беше моментът за поставяне в стрес на общественото мнение, уморено от войната и помощите като несигурността му бъде ориентирана към съзнанието за неизбежност, ако не се вземат решителни мерки. Защото не е ли по–добре сблъсъкът да се състои на украинска територия, а не на териториите на страните–членки на НАТО и ЕС? Очакваше се обществото да оцени рационалността на тези мисли на Макрон. Може да се приеме и като стресово предупреждение за сериозността на обстановката и необходимостта да се помисли за варианти на действие.
Трето, военните експерти със сигурност са разяснили на Макрон, че украинците не биха могли толкова бързо да усвоят използването на новите оръжейни системи с далечен обсег– изтребители, радари, средства за електронно заглушаване и др. Затова ще се наложи да бъдат изпратени екипажи от западно европейски страни. Въпреки че няма да им е за първи път, но трябва да се намери основание за официализиране на тези необходими действия.
Четвърто, ходът на Макрон може да е насочен и към онези, които зациклиха в процеса на търсене изход от войната. Тоест, ако не намерите път към преговори и приемлив изход, ще трябва да рискуваме с изпращане на въоръжени сили.
Пето, изявлението на Макрон идва след сериозни структурни промени тези дни в руските военни окръзи по западните граници. А реорганизации във военни структури не се правят без причина, което е стресиращо за политиците от балтийските страни, които сазнават, че районът е малък и трудно защитим.
Това, което съветниците на Макрон не съобразиха обаче, е че допускането на Макрон за изпращане на въоръжени сили в Украйна би означавало промяна в класическата стратегия на НАТО, което се решава другаде– на ниво държавни и правителствени ръководители, а това означава след избора на президент на САЩ и предстоящата смяна на сегашния генерален секретар на ООН.
А "свободното вмъкване" на фразата за изпращанве на въоръжени сили в Украйна бе направено от Макрон веднага след скандалните разкрития на "Ню Йорк Таймс", че ЦРУ е присъствало в Украйна от 10 години, изградило е 12 секретни оперативни бази по руската гранциа и се е ангажирало с "война в сянка" с Русия. Путин е бил предупреден, че ЦРУ заедно с британската MI6 контролират Украйна и я превръщат в база за операции срещу Русия. Тоест, "ние сме били и сме на украинска територия".
Основният проблем обаче е в това, че призивът към единство и решителност на Европа бе насочен в противоположната посока от необходимата в този исторически момент, а не за преговори и мир.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация