ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ГЛОБАЛНИТЕ КРИЗИ НА КАПИТАЛИЗМА, ОТРАЖЕНИЕТО ИМ В КИТАЙ И ОТГОВОРЪТ НА ПЕКИН
Борислав Сретков 07.04.2024
Първа част: Защо китайците не приложиха „Шокова терапия“ в своя преход през 1980-те?
Една от най-срещаните днес думи е криза. На където и да погледнем и духовната, материалната, обществената, политическа, екологическата, демографската, парично-финансовата, емоционалната, бежанската, геополитическата, всички сфери от живота на планетата, всички държави и домакинства се разтърсват от взаимодействащи си кризисни явления. Но каква е конотацията на тази така популярна днес дума. Изходна точка за произхода и са гръцкото съществително krisis и гръцкия глагол krino, които имат различни, но взаимосвързани значения: повратна точка, правя разлика, разделям, решавам. В този контекст, най-близко до мисълта изплува една представа за кризата, като „Часът на Истината“. Или и като повратен момент, условията преди който и след него се различават твърде много в сравнение с безброй други моменти. Колко е кратък този момент и колко са големи разликите в условията на настъпилите промени, и колко рядко настъпва този момент е може би ключово за да използваме думата криза. А настъпването на точка на промяна в тези условия представлява вече и едно голямо предизвикателство. Така моментално възниква силен натиск да се търсят и бъдат намерени нови методи и способи за решаването на нови големи проблеми. А геният Алберт Айнщайн е казал, че „един проблем не може да бъде решен с методите, с които е бил създаден.“ Животът е богат на големи и малки кризи, на индивидуални, колективни, национални и глобални кризи. В теориите за кризите за тях има различни определения. Видно е, че индивидуалните и колективните кризи имат общи черти, но и свои специфични такива. Но всички ние чувстваме, че повечето от тях са взаимно свързани и си взаимодействат. Особено силно е индукционното влияние на глобалните и националните кризи върху отделния индивид през 21 век. Днес няма обществена, природна, национална или глобална криза, която да не удари с енергийното си поле индивида, попаднал в нейния обхват.
Често моментът за настъпване на кризата е много кратък. За един порядъчен мъж, това би бил денят, когато съпругата го уведоми, че е подала молба за развод, или пък след медицински преглед, получи на другия ден лоша хистология. За милиони хора цунамито от 26 декември 2006 край остров Суматра, връхлетяло без предупреждение и отнело живота на 200 хиляди души. През този век наблюдаваме и преживяваме каскада от различни кризи. Някои връхлитат с трясък, други пропълзяват тихо, но веднага или постепенно усещаме тяхното въздействие. Някои от тези кризи имат различна честота, продължителност, но всички те предизвикват вече и доста мощно въздействие. Потърпевшите от това въздействие сами могат да изведат за себе си точното определение какво представлява за тях една криза. И това е моментът, в който някой или някои усетят, забележат и изведнъж са принудени да реагират на силен натиск, който евентуално се е натрупвал в един продължителен период от време. Така например, глобалната финансова криза от 2008, реално се манифестира на Уолстрийт на 15 октомври същата година и порази икономиките на страните от Ню Йорк, през Лондон, Берлин, Атина, Пекин, Токио и реално целия свят и бе пряк резултат от един цикъл на натрупване на спекулативен капитал под формата на антистойност. По наше мнение, тази криза узряваше ритмично от 2000 година и както повечето циклични кризи за 220 години глобален капитализъм и бе една планирана криза. Тази криза бе преодоляна с голямата помощ и изключително сериозните икономически мерки – огромни държавни и локални инвестиционни програми, стартирани от китайското ръководство. И така достигаме до темата Китай и кризите. Но добавяме, че тази финансова криза от 2008 бе преодоляна, но не бяха премахнати нейните причини и тя бе само отложена. Поради това към 2021, спекулативният мехур в глобалната финансова система се увеличи 4-5 пъти. Или обемът на кризата се увеличи.
На 9-13 март 2022 друга невиждана от генерации криза – вирусът Covid-19 – вкара целия свят, заедно със световната икономика в тотална карантина. Пакетният удар от пандемия и финансово-икономическа криза, доби шокови измерения и бе облечена в плътни и мащабни локдауни в целия свят. Тази криза порази с въздействието си милиарди хора в света и директно премина в остра персонална криза. На хората бе показано, че има кризи, при които индивидът няма право нито на глас, нито разполага с инструменти и минимален шанс да се бори срещу нея. За разлика от това, държавите имат политическите и икономическите лостове и методи, дори и в случая с войната в Украйна, да им се противопоставят. Но когато подложим на елементарен анализ как отделните държави и техните правителства разглеждат, анализират и оценяват повечето действащи днес кризи, виждаме големи разлики в подходите на различните големи столици в света, особено в тези с големи глобални претенции. Или днес големите играчи в глобалните властови игри, използват, или дори предизвикват кризи, за да оправдаят или стабилизират собствената си позиция на присъствие в играта, както на първо място у дома, така и навън и засилват освен това и своето влияние. Без значение дали то е обосновано, конструктивно или деструктивно. Важно е да се влияе, вдига шум и се управляват смешни форми за контрол, или отклоняване на вниманието от реални неща и истини, дори чрез предизвикване на мигновени, престъпни кризи. Най-малкият пример би бил защо има неприятна бежанска криза, която поетапно атакува страните от Европейския съюз и страна като Турция. Защо като има големи държави с претенции, че са по висши народи от останалите в Европа и след като хвърляха хиляди тонове бомби в Сирия и прогониха от там 6,5 милиона бежанци, разрушавайки цялата им инфраструктура и домове, не приберат тези хора на необятните си територии и се погрижат за тяхното здраве и подслон.
Кризите днес са многопластови, глобални и не би могло да кажем, че има държава, която живее в благоденствие и не усеща тоталното, симултанно въздействие на богата гама, крайно неприятни видове кризи. Това означава, че всяко едно правителство би следвало да се занимава на първо място с кризите, с въздействие върху собственото население, собствената индустрия, околна среда, парично-финансова система, пенсионна система, социално неравенство, екологична криза, демографска криза, криза в монопола на насилие, криза на трудовия пазар, морална и етична криза. В своята интересна книга „Криза. Как нациите биха могли да се обновят“, Jared Diamond, предлага 12 основни фактора, които определят възможностите да се излезе както от индивидуална, така и от национална криза. Тази методология ни допада и сега правим плах опит да я приложим спрямо Китай. Да не говорим, че с изключение на екологичната криза(избягваме сложната тема с вируса Covid19), нито една друга криза днес не е предизвикана от Китай. Но нека видим как тези 12 фактора се вписват в схемата, по която китайското ръководство реагира на големите вътрешни и глобални кризи?
Но понеже Китай е древна цивилизация, което ние ценим и уважаваме, нека започнем със значението на думата криза на китайски език. Тя се изобразява с два отделни писмени знака. Първият означава опасност, вторият – шанс. И китайците разбират тези две значения в единство. Важно е това да го знаем като европейци. Но разглеждайки отношението и обработването на кризите от китайците, разбираме,че те си притежават специален китайски подход и софтуер, сме длъжни да споменем и китайския принцип за управляване кризи, възникнал в древността и наричан Guanzi. Този древен и проверен в практиката принцип означава: да управляваш Най Важното от което не можеш да се откажеш и да се откажеш и освободиш от контрол Лекото. На следваща страница ще обясним как китайците прилагат този метод в своя стръмен, но много успешен от социалистическа икономика на дефицита към държавен капитализъм с много висок БВП и висока производителност на труда, път.
Първият важен фактор е да разбереш и вникнеш в каква криза се намираш. За индивидите е по-лесно да установят това. За Държавите и техните модели и на първо място икономическият модел нещата са по-сложни. Ръководството на ККП отлично знае, че е дошло на власт в Пекин, не само след голяма революционна борба и гражданска война, но и поради настъпила хиперинфлация в Китай. Китайците имат невероятната традиция да подбират умни, много знаещи хора и да използват експертното им знание. Те създават в годините различни научни институти, които изучават в детайл проблемите у дома и в света, учат се от авангардния опит на лидерите и са усвоили една от най-важните постановки на Карл Маркс. А именно, че битието определя съзнанието и от 1978 година, системно, неуморно, целенасочено, планово работят за изграждане на работещ икономически модел в страната, чиито резултати, създаване на голяма торта, биха могли да бъдат база и двигател за създаване на съответен благоприятен за всички обществен и политически модел. При това те отлично отчитат пулса на всички кризисни моменти и развития у дома на всички нива, не се срамуват да ги артикулират, но и да изготвят конкретни подробни планове за тяхното преодоляване. Успоредно с това, китайците имат много верни оценки за всички национални и глобални кризи, които бушуват в света, особено през 21 век.
Второ, китайците са прагматици, реалисти, гордо носят кризисните си развития и елементи и най-важното носят пълна отговорност за тях. Те не търсят съжаление от вън, нито пък директно обвиняват външни актьори, компании или държави за своите проблеми или неуспехи. Китайците са повече в час от всички по света за своите вътрешни кризи и за всяка от тях имат стратегически и тактически планове за излизане. И китайците са проактивни, мащабни и търсят решение на всяка вътрешна криза по холистичен път, активирайки на първо място вътрешен ресурс, мощна мотивация, пътна карта и фокусирана енергия. Китай е преживял след 1949 година безброй различни тежки кризи, но нито при една от тях, ръководството на страната не е избягало от отговорността да носи тежката корона и да управлява страната в световния бурен океан.
Трето, китайците са силни в кризисния мениджмънт и владеят техниките да формулират проблема, да го ограничат в рамка и да подходят към неговата селективна промяна и решаване.
Четвърто, китайците са реалисти и не се колебаят, нито срамуват, при решаването на големи вътрешни кризи да търсят помощ от вън. Китайците се наведоха през 1990те години пред своята 45 милионна диаспора в Азия и изтеглиха техните финансови спестявания, знание, технологии и индустриален опит за да стартират скоростно при смяна на икономическата система. Не се поколебаха да поканят 490 от ТОП 500 западни концерни да инвестират в Китай, нито успоредно с това по всякакъв законен и незаконен начин да придобиват техни авангардни технологии. След 2014 година без колебания приеха руска помощ за подобряване на въоръженията си в ракетостроенето, самолетостроенето и двигателите за подводните си лодки, което съвсем не означава, че в следващите 10 години няма да подчинят изцяло Русия на китайския юан, няма да завладеят 60% от вътрешният пазар на този свой съсед, нито пък да се колебаят да навлязат на неговите територии в Далечния Изток. Китай знае как и кога да получава помощ от вън, особено в кризисни времена в каквито целият свят живее.
Китайците са шампиони в изучаване и ползване опита на други водещи нации, без значение в коя област. Те се стремят винаги към най-доброто, знаят къде се намира, но много задълбочено и методично изучават технологията и инструментите, с които се постига най-доброто като качество и потенциал в други точки на света.
Шесто, китайците имат сериозно основание, не на последно място по исторически причини да притежават високо национално самосъзнание. ККП е положила огромни усилия през последните 70 години да дооформи, бетонира и управлява националното чувство за китайска идентичност и това е един от силните инструменти в партийната и държавна политика на кризисен мениджмънт. Всички народи използват своята история да формират национални митове, подхранващи националната гордост. Китайците са майстори на създаване на митове, които обаче почиват върху една три хилядна богата история и един разнообразен житейски и управленски опит. И китайците имат много развърната система от символи, които използват във всяка една дейност. Включително при построяването на един хотел, един университет, откриване на фирма, сключване на брак или покупка на една картина.
Седмият фактор за овладяване и преодоляване на кризи е честната самооценка. Но както за индивида, така и за една държава и нейното правителство за да се само оцениш честно, се изискват две неща: на първо място трябва да разполагаш със задълбочено, точно и вярно знание. Ако си нечестен и се самозалъгваш, че си много велик, по-велик от всички други, няма как да се справиш с днешните универсални кризи на инфлационни процеси, стареене на населението и липсата на специалисти в ключови сфери и постигане на висока производителност на единица вложен труд. Честността е първото условие за успеха, защото заблуждавайки на първо място себе си, съзнателно или несъзнателно, те води на неверния и неправилен път на само заблудата, а от там и до залъгване и подвеждане на масите, които месят хляба. Но с гаранция не би било възможно да се преодолее и най-малката, както и най-комплексна криза, ако на входа в модела е пропусната важна информация, която естествено не е била обработена до ключово знание. Без ключово, авангардно, първокласно и изпреварващо знание, нито една държава или голяма компания не може да преодолява големи кризи. И в двете точки – честна самооценка и перфектно, обработено и съчетано с инструментариум за прилагане знание, по наше мнение китайците са лидери днес в света. В първата точка, те категорично превъзхождат американците, руснаците и индийците, немците и англичаните. По втората точка, само топ международните хай тек компании и англосаксонската Супер група по специални финансови интереси биха могли да претендират все още за лидерски позиции в областта на знанието. Но в Китай има една особеност, която не съществува никъде другаде по света. Децата в Китай започват да се готвят за университета още на две годишна възраст и учението и придобиването на знание е превърнато в тази страна в национален, елитен спорт, издигнато е в култ. Или в Китай, много мозъци работят в симултанен режим за натрупване на знание, което е идеалната суровина за бъдещите мега супер компютри, които биха го превърнали в парите на бъдещето. За разлика от китайците, много американци стоят на дистанция от науката, живеят затворено в само заблуда и нямат реална представа каква комплексна система е светът днес, а това означава, че не го разбират и трудно биха се справили с големите кризи, които са надвиснали над техния обществен и икономически модел. Руското ръководство се само заблуждава, гледайки назад, а не напред, че най-голямата катастрофа на миналия век в света е разпадането на Съветския съюз и желае от позиция на незнанието и насилието да управлява и съседни, по-знаещи и свободомислещи народи. Този фактор, като условие за управляване и преодоляване на кризи е изключително важен и за това го повтаряме: без честна самооценка и истинско вярно знание, няма решения нито на индивидуални, нито колективни и национални кризи. В това отношение абсолютно всички има какво да научат от китайците. И нашата прогноза е, че много скоро, китайският софтуер за преодоляване на големи кризи, ще се превърне в основен предмет за изучаване абсолютно в целия свят.
На осмо място следва факторът – Исторически опит при предишни държавни кризи. Добър пример за това е днешна Япония. В ерата Мейджи японците успяват да устоят и да не бъдат разделени като нация, постигайки в крайна степен и две успешни войни през 1904-1905 срещу Русия и през 1914 срещу Германия. Това постижение на японците е забележително ако бъде сравнено с факта, че значително по мощния и огромен Китай, не успява да устои на колониалния натиск от страна на западните сили. Китайците обаче са си научили урока и съвсем не са забравили какви унижения и материални, морални и териториални загуби са инкасирали в пакет от всички западни велики държави в последните 200 години, включително и от царска Русия. Китайците не забравят, само отлагат и много целенасочено работят по пътеката на знанието да се превърнат в глобална Иновационна Суперсила. Една от главните мотивации по този стръмен път на китайското ръководство, а и на целокупния китайски народ е разчистване на стари сметки, по мирен път, чрез Знание и Интелигентност, за големите и непростими унижения, които този древен народ е преживял под колониалния натиск на всички големи идващи от Запад сили. Тук историческият опит на Китай е перфектен, убедителен и не е нужна работа на някакъв отдел за Пропаганда и агитация на ККП. И ако Китай реализира своя стратегически дългосрочен план, историческият китайски опит би дал пряко отражение и на моделите в Англия, Франция, Германия, Русия и Япония. При това не с ракети и бомби, а с помощта на инженери и банкери. Тази тема е много дълбока и интересна и някои китайци не се колебаят да я артикулират в разговори и на различни форуми. И нека резюмираме. Китайците имат огромен полезен исторически опит в преживяване и преодоляване на кризи, не са го забравили и правилно го използват като мотиватор и двигател в развитието си до днес.
Деветият фактор е Търпението при национални кризи и реализиран неуспех. Добър пример са германците, които след голямата катастрофа във Втората Световна война, проявиха търпение от 40 години, по различни причини и с помощ, но с лични усилия, организация и верен икономически модел реализираха германското чудо само за 18 години. А след това за още 20 години, изцяло приобщиха с огромни финансови ресурси и територията и населението на бившата ГДР. Или постигнаха своето обединение, с висока цена, по мирен път. Но няма по-търпеливи хора от китайците. Самият факт, че всички днешни китайски лидери, учени, топ инженери, физици, икономически експерти, включително и геният Дън Сяопин и актуалният президент Си Дзинпин, са преминали през жестоката мелница на Културната Революция на Мао. Всички тези, а това са милиони образовани, честни и работещи хора са били заточени на село да упражняват денонощен непосилен труд. Това е една мощна класа на незаслужено наказаните, а за нея сме чели ние в Европа твърде малко. Тези умни хора носят в себе си волското търпение 10 години да са обект на нечувана експлоатация, изолация и тотална несвобода, но те не са се отказали да мислят. И когато през 1976 година, след смъртта на Мао нещата се променят рязко, това е основната група от хора, които под ръководството на ККП изваждат страната от невероятна бедност и я превръщат, включително и с уникално Търпение до 2010 година в основен глобален и икономически играч в света. Да излезеш от землянките на село през китайската Културна революция и превърнеш за 30 години своята страна от Нулата до това икономическо чудовище, което не произвежда пари от пари, а захранва целия свят със стоки и се превръща в лидер при 37 от 43 авангардни нови технологии в света, е не само атестат за търпение, но може би и за действително най-забележителното събитие на втората половина в 20 век в света. Реализирано при това на собствена тяга и най-важното по мирен път. И тези достижения са постигнати защото в Китай е на лице и следващият ключов фактор.
Десето, китайците са гъвкави като нация. Те не са индивидуални играчи, нито вземат прибързани решения. Гъвкавост означава, първо да изучиш идеално проблематиката в една криза или тежка задача и след това да подбереш най-добрата технология, и способи от няколко посоки да атакуваш всеки един проблем, да следиш процеса в движение и бързо да реагираш на неговата проблематична динамика. Китайците показаха на света в продължение на 40 години след 1978, че са в състояние да решават твърде сложни проблеми, облягайки се при това на невероятно действено възпитание и умно, гъвкаво използване на собствения и чуждия опит. Това е много обширна тема, свързана с китайската гъвкавост и на нея ще се върнем на следващите редове, обяснявайки, защо и как, единствени китайците от всички бивши социалистически страни не възприеха пътя на Шокова Терапия при смяна на социалистическата система.
Единадесетият фактор са националните ценности. При индивида ценностите са строго индивидуални и определят личностния морален кодекс. Националните основни ценности например в САЩ и Германия съществено се различават. Япония също е страна и население със свои базисни ценности. Китайците са миролюбиви хора, с високо чувство за самодисциплина, изявен стремеж да поддържат идеален имидж и в никакъв случай да не го загубят, те уважават знанието, знаят кому и как и кога да помагат, големи естети са и ценят най-доброто, най-красивото, храната при тях е ритуал, което означава, че това определя и аграрната им политика на стабилитет и суверенитет. Китайците уважават труда и са в състояние да работят в извънработно време безплатно и са най-пестеливата нация в света.
Дванадесетият фактор предполага свобода от геополитически ограничения. Точно в тази точка Китай е поставен географски в крайно неудобно положение, което обуславя 4 основни уязвимости. Разгледани са на друго място в тази поредица от текстове. В добавка към тях, Китай се сблъсква с ограничения в свободата си на глобално търговска маневреност и действие, както и външна зависимост от важни суровини. От всички 12 фактори, именно този се счита за исторически най-подвижният и променяем в своя си обхват. За разлика от Китай, Съединените щати се радват 200 години на едно благоприятно местоположение между два океана, с два съседа Канада и Мексико, които никога не са ги заплашвали, богато население, висок стандарт на живот. Историята на САЩ показва, че това е нацията, на чиято територия не са водени войни и американците са имали един продължителен период да правят каквото си пожелаят у дома и превъртят поне 8 цикъла от по 25 години за постоянно натрупване на капитал, в достигане на максимална степен на неговата концентрация и централизация. И в резултат на това, през последните 40 години с помощта на компютъризацията да реализират политическия проект Глобализация, от който в крайна сметка да укрепне и тотално завладее света, Супер Групата по специални интереси на Централизирания глобален капитал и на второ място като печеливш към 2012 година да се наложи Китай, с неговата ново създадена средна класа. Всичко това китайците го знаят отлично, но те залагат на своите основни ценности, основани на стратегическа свобода на маневреност за действие, собствена валута, собствени онлайн мрежи, собствени хай тек концерни, собствен икономически и особено политически модел. И така най-късно след 2016 година и на Изток и на Запад стана ясно, първо, че в условията на актуалната информационна революция, летвата за просперитет, а и управляване на кризи се вдигна много високо. И второ, има само две държави, които могат да я прескочат и бягат с пълна скорост по пистата на Новата Парадигма, която се задава в средносрочен план за целия свят. Но облегнат на своите основни ценности, Пекин избра окончателно своя път на собствен суверенитет и сигурност във всяка област на живота и на практика наложи съревнованието между две обществени системи – тази на обединения Запад и собствената, китайската, представляваща държавен капитализъм от една добре работеща до сега симбиоза между уникален икономически модел, един смесен гъвкав обществен модел и ясен и категоричен политически модел.
Но за да разберем, особено ние европейците и руснаците, защо ККП успя да управлява всички кризи от Културната Революция до 2021 не само отлично, но и да сътвори едно невиждано от света икономическо чудо, се чувстваме задължени да разгледаме за първи път в наш текст един кардинален в съвременната китайска история въпрос, а именно – защо и как китайското ръководство единствено от всички бивши социалистически страни избягна Шоковата Терапия и как успя в условия на планово начало и силен център на политическо ръководство да извърши успешен преход от социализъм към държавен капитализъм. И не е важно какви термини използваме в случая, най-важното е, че Китай успя в две важни цели: реализира икономически модел, който се превърна във Фабриката на света, увеличи брутния си продукт 50 пъти, или създаде голяма торта за разпределение между 1,4 милиарда население и второ, нещо много важно – успя единствен в света да избегне заболяването на парите (Инфлацията)!? Постсоциалистическа Русия не успя да се справи нито с първото, нито с второто. А колективният Запад, който не е монолитен като субстанция и има 4 под-модела, категорично не можа да се справи с второто. Петдесет години след премахване на Златния Еталон през 1971 и до днес, останалият свят страда от хроническа явна и прикрита пълзяща и неспираща инфлация, която си има ролята и задачата системно да преразпределя доходи от мнозинството към малцинството. От тези, които създават брутния продукт и работят за заплата, към тези, които контролират парично-кредитната глобална система и чрез бизнеса спекулация, надуват цените на финансовите активи и днес разпределят печалбите на бъдещето. Това е истината за възникналия спор между Пекин от една страна и Уолстрийт и Ситито в Лондон от друга, който за съжаление към днешна дата не е ясно дали би бил решен по мирен път. А по-лошото е, че цялата глобална финансова система е затънала от 2000 година реално в системна криза. Цялата тази ситуация е перфектно ясна на ръководството на ККП. Но то избра курс най-късно през 2018 година на противопоставяне и задълбочаването му в две войни – войната срещу американския долар и войната за чиповете.
Следва продължение
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация