ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ГЛОБАЛНИТЕ КРИЗИ НА КАПИТАЛИЗМА, ОТРАЖЕНИЕТО ИМ В КИТАЙ И ОТГОВОРЪТ НА ПЕКИН
Борислав Сретков
Втора част: Защо Китай не възприе през 1980-те Шоковата Терапия и защо не се разболя от коварната болест Инфлация ?
Инфлацията е много стара история, тя е свързана с парите, а те пък с Древността. Съществува схващане, че парите са магични, а най-доброто като определение на инфлацията е Заболяването на Парите. С появата на парите възниква и инфлацията. Инфлация е имало във Вавилон, в Древна Гърция, в Древния Рим. При династията Сонг (960-1279 г.) в Китай се налагат книжните пари, като в ранния им период местните банки осъществяват операции с тях в цялата страна. През 1023 година се създава Службата за разменни средства един монопол, който благодарение на изобретената преса за печат започва да печати милиони бележки, наричани летящи пари. Това е стартът на книжните пари. Първоначално тези хартиени пари са били в обръщение само със срок две години, после 3 и накрая 7 години, след което били осребрявани срещу кюлчета благородни метали. Когато военният натиск върху Китай се засилил, династията Сонг се изкушила да печати хартиени пари, които нямат златно покритие. Освен това правителството не е приемало тези хартийки за заплащане на данъци. Очудващо е, че тази парична система е функционирала, защото хартийките не са имали стойност извън Китай. Така в Китай се е появила инфлацията, която е била един постоянен проблем и от време на време парите са били изтегляни от обръщение, за да бъдат емитирани нови такива. Тогава временната парична система рухвала, но населението прибягвало до екстрени решения, което означава използване на чаени чекове, пръчици, чекове от макарони. Интересното е, че по времето на монголското нашествие в Китай от 1271 до 1368 г. монголците са запазили системата на книжните пари в страната. Тази парична система е била сменена едва през XVII век. Независимо от инфлационните периоди през вековете, когато в Китай са били използвани книжните пари, това са периоди смятани за икономически най-динамични в историята на Китай.
Първият ни извод в тази връзка би бил, че в Китай икономическата и паричната динамика идва от долу.
Второ, няма друго обяснение, как един многолюден народ би оцелял при висока инфлация или парична реформа от Горе, ако Долу не произвежда с денонощен труд, мотивация и фокус достатъчно реални продукти и услуги, които в материален израз да задоволяват пазара. И по този начин, чрез производство сами да възстановяват нарушения баланс между количеството на хартиените пари и предлагането на реални стойности срещу тях. Но би било наивно да си мислим, че инфлационните кризи са били леко изпитание за трудовия китаец, а и не са оставили трайно отражение в колективното съзнание на този народ. Последната голяма инфлационна криза или заболяване на парите в Китай е в периода на Гражданската война от 20 век и не случайно, много китаисти сочат голямата инфлация като един от факторите за идването на власт на китайската комунистическа партия през 1949 година. Или и днес китайците се пазят от инфлационни процеси. А инфлацията е едно двуизмерно явление. Едната и страна е когато цените заплащани от хората се повишават, наричана ценова инфлация. Хората я усещат в джоба си, но не винаги разбират, коя е системната причина предизвикваща я. Вторият аспект на инфлацията се определя с термина монетарна инфлация и е свързана с доброволен акт на дадено правителство да увеличава количеството на парите в обръщение. Или ако ценовата инфлация е ефект с неясни на пръв поглед причини, то монетарната (парична) инфлация е причина за неясни последствия. Но цените като съвкупна величина в едно стопанство се определят математически от общото количество пари, които са на разположение за харчене в определен период от време и то в съотношение към общото предлагане на всички ценности, които се предлагат на пазара срещу пари в този период от време. Тук става въпрос за прилагането на основния закон в икономиката за търсенето и предлагането. Според него, за даден обем предлагане и дадено търсене е възможна само една балансирана цена. Ако търсенето расте и цените растат. Количеството на парите е определяемо и известно. И ако се изчистят някои алтернативни фактори за търсене, то съвкупното търсене в една икономика не е нищо друго освен парите за единица време. Но във формулата за определяне на цените има и един психологически фактор, който определя честотата на ползване на парите. Освен количеството пари, притежателите на парите решават и изберат парите да отидат в покупки. Или това е психологическият фактор дали да се пести или да се купува. Или всеки потенциален притежател на пари има своите предпочитания за ликвидност. А тя се определя от съотношението на останалите, спестените пари в джоба, спрямо покупките направени от средния притежател на пари. А обратното на това обемът на покупките спрямо общото количество на парите наричаме скорост на парите. Количеството на парите в една икономика и тяхната скорост в голяма степен определят и нивото на цените. Или в една национална икономика като американската или китайската, за да разберем локалните инфлационни процеси, би следвало да разполагаме с точни данни за трите променливи величини: обемът на парите в обръщение, тяхната скорост и предлагането на реални стойности (стоки и услуги). Състоянието на тези три величини определя и нивото на скритата и видимата инфлация. Но има и още два съвсем различни пазара за влагане на пари. Първият е реалната икономика където спестени или кредитни пари би могло или да се инвестират в производство или търговия. Но има и капиталови и финансови пазари, където със собствени или кредитни пари може да се купуват финансови активи стари акции, облигации, опаковани кредити, деривати и най-различни други инструменти, които не преминават през реалната икономика, а участват в бизнеса Спекулация, в който се правят печалби от пари в пари. Той е много голям бизнес, особено през последните 30 години и там също има ценова инфлация на финансови активи. А това е един добре измислен бизнес от големите собственици на капитал, които не влагайки го в реалната икономика, по редица обективни и субективни причини, в него оценяват движенията на борсовите цени на всичко свързано с основната капиталова база в една икономика. А те се менят всяка секунда и извличат от тези разлики печалби, които не са нищо друго освен изтегляне на печалби от бъдещ брутен продукт. Това е луксозният бизнес Спекулация или Money Management. В една Великобритания през 2023 година над 80% от брутния продукт на страната се създава не в реалното производство, а във финансовата сфера. От 1982 в САЩ този бизнес е усвоен перфектно. Но и не само там. Глобалната парично-кредитна система, базирана на американския долар буквално е пропила с мрежите си целия свят. А това е система веднъж създадена с добри намерения да обслужва много успешно индустриалната революция, но след премахването на Златния Еталон през 1971 година тази система е конципирана да произвежда и инфлация. Освен, че е болест, инфлацията е и планирано обезценяване на парите, което движейки техния поток по два канала и две писти, автоматично и постепенно преразпределя ликвидност, спестявания и богатство от мнозинството, което работи срещу заплата за създаване на материални стойности и де факто произвежда брутния продукт в една икономика, към едно малцинство, което не разчита на първо място на заплата, а на доходи от капитал. А правилата са такива, че капиталът постоянно нараства и се концентрира във все по-малко хора. И страничните проблеми от това са много, но един от тях е, че капиталът днес не създава и нови работни места например, нито допуска разбиване на монополните високи цени, в търсене на монополни печалби. И е в противоречие с това, че дигитализацията и знанието тотално разбиват план сметката на всяка себестойност и водят тенденциозно към спадане на цените. Резултатът е, че има ценова инфлация при всички финансови активи, чрез усилено печатане на пари и инвестирането им в бизнеса Спекулация, самите големи концерни от 30 години до днес постоянно увеличават обемите на обратно изкупуване на собствени акции чрез реинвестиране в тях на големи собствени печалби, като втори пример. Играта за стимулиране на ценовата инфлация и на борсите и при реалните стоки на пазара е много голяма. Цените на жилищата в цял свят растат, защото те са превърнати в активи чрез ипотекиране да създават финансов капитал. Списъкът е много дълъг. Но за да приключим до тук с темата инфлация и преминем към основния ни обект Китай, следва да кажем, че през последните 40 години в целия свят инфлацията плътно съпътства като болест парите и долара като резервна валута, но и шведската крона, швейцарския франк, еврото, преди това английската, италианската лира, драхмата и до днес разбира се и бразилския реал, турската лира и не на последно място и руската рубла са подложени на системна, голяма видима и скрита инфлация.
Точно тази тенденция за последните 40 години не важи за Китай. Ние наблюдаваме с възхищение тази китайска реалност от 1993 година и разбира се не бяхме изненадани защо единствен великият Китай успя да проведе правилен, успешен преход от командна, централизирана, социалистическа икономика към високопроизводителен държавен капитализъм и през 2018 година да има реалните претенции, че по покупателна сила притежава най-голямата икономика в света. Но и да декларира намерения и амбиции в следващите 25 години да се превърне първа технологична, иновационна и военна сила в целия свят. Защо е така и защо никоя друга страна в момента не само не може да претендира за такава позиция през 2049 година, но и не може да се справи с болестта на парите. Един от отговорите е, че китайците не само са създателите на книжните пари, майстори на справяне с инфлационните процеси, най-големите пестеливци в света, но разбират може би най-добре връзката между количеството на парите, тяхната скорост и необходимото количество от реални стоки и услуги като баланс в една комплексна икономика. Никой, нито в Източна Европа, нито на Запад не си направи труда през този век да напише два реда, че докато от 1988 година до днес, доларът и всички валути без китайския юан са се обезценили с над 80% и съответно инфлацията, явна и скрита, е повсеместна и колосална във всяка една държава на всички континенти, то за този период само в две отделни години, в Китай е имало инфлация 1988 и 1992 която в процентно изражение надхвърля икономическия ръст в страната. Или казано просто китайците освен, че се преустройват по собствен софтуер владеят един основен закон в икономиката да произвеждаш всяка година повече реални стоки и услуги, да имаш реален икономически ръст и никога ръстът на парите в обръщение да не надвишават този ръст. Звучи просто, истина е, но простите неща знаем, че са най-трудни за постигане.
И все пак тази година се появи една ценна книга на млада германска китаистка и икономистка Isabella M. Weber. Това е уникалната според нас книга Призракът на Инфлацията. Как Китай избягна Шоковата Терапия. Тази книга спечели наградата на Фондация Фридрих Еберт за 2024 година. По ключовите думи Призрак и Инфлация сме написали цяла книга през 2023 година. Но по другата ключова дума Шокова Терапия мислим още от бебешките години на авторката, родена през 1987 година. Тази тема ни занимава от тогава и авторката макар и доста млада, мисли точно като нас и се е потрудила да направи изключителен анализ защо и как китайското ръководство е избегнало шоковата терапия през 1986, която е била на косъм и с това голямата катастрофа, която преживя другата голяма социалистическа държава, Съветския съюз. Защото ние следяхме много внимателно още през 1980те години развитието на реалния социализъм, паралелно с бурното начало на американската неолиберална глобализация и развитието на луксозния бизнес Спекулация и Money Management.
Още през 1980те години икономистите реформатори като Ота Шик, Янош Корнай, Балцерович, а и западните експерти по прехода от социализъм към капитализъм разглеждаха Шоковата Терапия като Игра с Нулева сума. И имаха твърде простата представа, че за да се получи пазарна икономика трябва да се отреже плановата част от един социалистически икономически модел и задължително да се ликвидира тотално политическия модел, или еднопартийното ръководство. С изчезването на КПСС за една нощ и една година след това с помощта на Шоковата Терапия тотално освобождаване на всички цени и масова приватизация, тотална деинстриализация, тандемът Борис Елцин и Егор Гайдар като премиер, с един куршум ликвидира тотално и Социализма и Капитализма в пост съветска Русия. Това виждахме тогава, виждаме и катастрофалните последствия за великия Съветски съюз до днес.
По темата Шокова Терапия може да изпишем 30 страници съдържателен текст, но в случая е най-удобно за нас да поднесем едно резюме от книгата на госпожа Weber, което звучи така: Това, което бе заложено на карта в големия дебат за пазарна реформа в Китай, става ясно ако сравним възхода на Китай с рухването на Русия. В Русия, другият бивш великан в държавния социализъм, бе приложена шоковата терапия, която в действителност бе неолибералната рецепта. С драматични последствия носителят на Нобелова Награда за икономика Йозеф Щиглиц вижда ,една причинна връзка между политиката която преследва Русия и лошото икономическо представяне на тази страна. Междувременно Русия и Китай си размениха своите позиции в световната икономика. Делът на Русия в световния брутен продукт спадна в периода 1990 до 2017 почти на половина, от 3,7 на 2 процента. Докато китайският дял за същия период се увеличи над 6 пъти и нарасна до една осма от световния икономически резултат. Русия преживя една драматична де-индустриализация, докато Китай се превърна буквално в работилницата на глобалния капитализъм. Средният реален доход на 99 процента от руснаците бе през 2015 година по-нисък от този през 1991, докато в Китай за същия период, независимо от нарастващо неравенство, той се увеличи 4 пъти и задмина през 2013 средния доход на глава в Русия. В резултат на шоковата терапия в Русия се увеличи смъртността в един размер, който никога в мирни времена не е бил забелязван в никоя развита страна. Вземайки предвид, че сравнен с Русия, Китай имаше едно по-ниско изходно икономическо ниво в началото на ерата на реформите, то една шокова терапия вероятно би предизвикала едно още по-голямо човешко страдание. Тя би също така подкопала фундамента на икономическия възход на Китай, дори унищожила. Много трудно бихме могли да си представим днес как би изглеждал глобалният капитализъм, ако Китай бе поел същия път като Русия Неолибералната държава не е нито малка нито слаба и целта и е да защитава свободата на пазара. Което означава, че неотменимо условие е на пазара да има свободни цени, които да осигуряват неговото функциониране. Противно на това, китайската държава прилага пазара като инструмент за да може да постигне своите по-висши цели. Поради това тя запазва една определена мярка на икономически суверенитет, който дава възможност на китайската икономика при определена степен на колебания в глобалните пазари, тя да се откача от тях както показаха Азиатската криза от 1997 и глобалната финансова криза от 2008. Премахването на една такава икономическа защита дълго бе цел на неолибералите и днешния глобален ред бе така оформен, че да бъде премахната окончателно защитата на националните икономики спрямо глобалния пазар. Избягвайки шоковата терапия, китайската държава си запази способността, да управлява най-важните сектори за икономическата стабилност и растеж, докато китайското национално стопанство бе интегрирано в глобалния капитализъм. Шоковата терапия стоеше в средата на предписаната от Вашингтонския Консенсус Доктрина на Прехода, която бе препоръчана от Световната банка и МВФ на много развиващи се страни, на страните от Средна и Източна Европа, както и на Русия. При повърхностно наблюдение ставаше въпрос за един обхватен пакет от мерки, който с един удар чрез шок да превърне една планова икономика в пазарно стопанство. Пакетът обхващаше рязко освобождаване на всички цени, приватизация на държавните предприятия, либерализиране на търговията и стабилизиране на икономиката чрез стриктна парична и бюджетна политика. Тези четири елемента трябваше да бъдат приложени едновременно Еднократното скокообразно освобождаване на всички цени, неолибералите оценяваха като способ за абсорбиране на излишната ликвидност и така да се стабилизира политиката на пестене. С други думи, повишаването на общото ценово ниво би намалило стойността на спестяванията и по този начин да намали хроничния излишък на търсене в социалистическите икономики. Цената която трябваше да се заплати за това бе да се отнеме скромния жизнен стандарт на гражданите, който те бяха постигнали в първите години на реформите и тя бе поднесена като необходима жертва. В действителност ставаше въпрос за едно регресивно преразпределение, облагодетелстващо елитите, които получиха достъп до непарични активи собственост. За да може да се наложат за една нощ пазарни условия, трябваше да се увеличи неравенството. На същността и структурата на институциите, от които трябваше да се състои пазарното стопанство, поддръжниците на шоковата терапия отделиха малко внимание. Предлаганата от David Lipton, Jeffrey Sachs и много други, включително икономисти от социалистическите страни, схема с пакет от реформи не създаде пазарно стопанство, както тяхното влиятелно изследване на Полша показваше. Вместо това имаше надежда, че разрушаването на плановото стопанство, автоматично ще доведе до пазарна икономика. Шоковата терапия не е рецепта за градеж, а за разрушаване Предписваното от шоковата терапия разрушаване не се ограничава само върху икономическата система. Едно друго условие за изпълняване бе: революционна промяна на държавната система. Или както Lipton и Sachs го формулираха: ,Сриването на комунистическото еднопартийно господство бе неотменимата предпоставка за ефективен преход към пазарна икономика., В действителност първо трябваше да счупи съветската държава и комунистическото еднопартийно господство (1991 декември), за да се получи взривна реформа. На 2 януари 1992 руският президент Борис Елцин отмени почти всички ценови контроли. При партийния шеф Горбачов имаше идеи от 1987 да се проведе ценова реформа, но тя не бе започната защото руското население протестираше и експертите предупреждаваха за безредици. Горбачов се опита и с постепенен подход както в Китай, но се провали Радикалното освобождаване на цените бе възможно едва след разпадане на съветската държава. Рухването на еднопартийната система в действителност се оказа неотменима предпоставка за радикално освобождаване на цените, но това даде възможност за скок към функционираща пазарна икономика и доведе като следствие до бърз скок на цените, една дълга фаза на постоянна висока инфлация, свиване на производството и като резултат на нисък растеж. Много пост социалистически страни, които приложиха шокова терапия преживяха една дълбока многогодишна рецесия и галопираща инфлация. И освен опустошаването, което намира израз в икономическите показатели, се съкратиха показателите за благоденствието на населението, в това число достъпът до образование, отсъствието на бедност както и национално здраве. Макроикономическите резултати на китайската политика на реформи бяха диаметрално противоположни на руските: инфлацията бе малка и се движеше в поносими граници, докато производството рязко нарасна. Вместо да разруши съществуващата планова и ценова система с надеждата от руините да създава едно пазарно стопанство, Китай избра експерименталния път и използва съществуващите институционни дадености за да се изгради една нова икономическа система възприемаща централната роля на пазара. Държавата създаде постепенно пазари в краищата на съществуващата система. И както ще покажа, китайският процес на реформи бе постепенен, поетапен и то не просто по отношение на скоростта, но и по отношение на връзката между крайните полета на старата система с центъра на държавата. Постепенното развиване на пазара предизвика една динамика на растеж и ре-индустриализация, която в крайна сметка преобрази цялата политическа икономия. При това държавата си запази контрол върху ключовите позиции върху възникващата капиталистическа икономика. Най-важният елемент на китайския реформиращ метод е двупистовата ценова система, която е обратното на шоковата терапия. Вместо всички цени да бъдат с един удар освободени, държавата продължи да планира дейността на ядрото в индустрията на народното стопанството и поддържаше основни цени твърди, докато постепенно се увеличаваха цените за надплановите количества и произведени излишъци и както и на не основни стоки бяха постепенно освобождавани. Резултатът бе, че пазарът постепенно, стъпково поемаше и налучкваше цените. Така не на последно място бе избягната и галопираща инфлация. Двупистовата(двустепенна) ценова система не бе просто ценова политика, а един процес на изграждане на пазар и пазарно регулиране чрез участие на държавата. Двупистовата ценова система превърна социалистически производствени единици в печеливши предприятия и създаде пространство за разширяващи се пазарни отношения с всички произтичащи въздействия върху обществото и околната среда. Преобразуването на икономическата система бе управлявано във всяка една фаза от държавата През 1980-те години централният въпрос за китайското ръководство, което в 1978 се отказа от стремежите на маосткия режим, бе не само, дали, икономиката трябва да се реформира, както предполага едно тясно разглеждане на противоречието между консерватори и реформатори. Преди всичко това бе един въпрос обектът на остри борби, как да бъде реформирана икономиката: дали старата система да бъде разрушена или да се използва като фундамент, върху който да може да се изгради новата? И за да използваме една метафора: Докато шоковата терапия предвиждаше разрушаването на цялата къща и на нейно място да се построи една нова, китайската реформа функционираше като Играта-Jenga: Бяха отстранени само тези строителни камъни, които можеше гъвкаво биха могли да бъдат ново наредени, без да се наруши стабилността на цялостната конструкция на сградата. Въпреки това, сградата бе основно променена чрез този процес. Както всеки, който някога веднъж е играл Jenga знае, че има строителни камъни, които не може да бъдат отстранени, без кулата да се срути. (Isabella Weber) На страници 25 и 26 в книгата си Weber показва две таблици. Първата отразява графиките на развитие от 1980 до 2015 на брутния продукт и на инфлацията в Съветския съюз/Русия. При индекс 100 през 1980, БВП много минимално се повишава до 1990, спада рязко на половината в годините 1995-1998 и нараства може би на 110 към 2015, или на нивото от 1990. В същото време от 1990 до 1997 индексът на инфлация нараства на 1 000 000 (един милион) за да достигне през 2016 по-висок индекс от 10 на степен 7. Втората таблица показва как се развиват тези два показателя в Китай. През 1980 индексът на инфлацията е 100, през 1995 се движи около 360 и нараства постепенно до 500 през 2016 година. В същото време БВП на Китай от индекс 100 през 1980 се увеличава стръмно нагоре до индекс 2000 през 2016. Тези таблици трябва да бъдат показвани с много малки разяснения на родените след 1980 година още в хода на средното им образование, заедно с един кратък филмов разказ какво представляваше шоковата терапия в различните страни по света и най-вече в Русия през 1992 година.
Но нека отделим няколко страници на това как и кой и защо е изучавал, анализирал и предлагал на китайското ръководство технологията и методите за извършване на смелия и труден преход за успешна смяна на икономическата система в страната. Китайците имат в своята съвременна история след 1949 година няколко качествени отбора от много силни икономисти. Това са представители на няколко генерации родени след 1900 година. На второ място, всички те работят интензивно, изучавайки както собствения китайски опит, така и чуждестранния опит и с предимство тънкостите и детайлите на капиталистическата система на управление на капитала, иновационния процес, ролята на знанието, технологиите, взаимоотношенията между капитал и труд, създаването, организацията, управлението на големите концерни, формите на разпределение на принадения продукт, международната експанзия на капитала, международната търговия, ролята на капиталистическата държава. Китайските икономически експерти много точно и внимателно са изучавали опита на Великобритания, Германия, Япония и особено САЩ във всички гореспоменати аспекти. Важно е да се знае, че ключови китайски експерти и до днес намиращи се не само в аналитичните звена, но и на важни ръководни нива, са преминали обучение в елитни американски университети. В случая не говорим за китайските инженери и технолози, които в голямата си част имат образователен или технико-производствен опит в учебни заведения и технологични компании на САЩ. Китайските икономисти са положили огромни усилия в изготвяне на емпирични изследвания и анализи, които да бъдат основа за вземане на стратегически решения, как изостаналата национална икономика от нивото си през 1978 година да бъде реформирана. Трето, те са изучили капитализма така добре, във всичките му аспекти, с единствената цел, не да построят икономически и политически модел, като този в САЩ например, а да разширят своите истински знания и ги използват за инструмент, приложим за провеждане на успешна икономическа реформа в Китай. По този начин и с този задълбочен подход те създават собствени теоретични източници за изготвяне на Планове за реформа. Или китайците не отиват на вариант за смяна на системата без конкретен план. Така през 1982 година в Пекин се създава Института за реформи на икономическата система. В него работят млади изключителни таланти като Chei Yizi, Wang Xiaoqiang и други. Някои наричат тази група от млади експерти първият тинк танк за реформи в социалистическия свят. Учените в тази група имат силно влияние и работят под пряко наблюдение и с голяма подкрепа от генералния секретар на ККП Zhao Ziyang. Това е и групата от китайски експерти, която в дълги, ожесточени спорове и научни борби с голямата група, поддържаща шоковата терапия като път към пазарни реформи, успява да спечели аргументирано големия спор и да наложи двустепенната ценова система в Китай като начало на прехода. Така с решение на Политбюро на ККП през 1984 се постига един безпримерен консенсус в партията за провеждане на пазарна реформа и двустепенната ценова система се възприема за официална политика. И от януари 1985 тази концепция за многостранно ценообразуване в цялата функционираща икономическа система влиза в сила. Надплановите количества в индустрията за материали като цимент, стомана и дървен материал се освобождават от контрол. Това веднага повлиява на цените на готовата продукция и от там се постига едно общо ценово, но търпимо повишение на индустриалните стоки в страната. През април същата година се предприема нова смела крачка освобождават се цените на живи свине и свинско месо и покупко-продажните цени на зърно. По този начин се освобождават от задължения народните комуни да предават на държавата планови квоти зърно и друга продукция срещу фиксирани планови цени. И селяните започват да продават продукцията на свободния пазар или да сключват договори с държавата по едни усреднени цени. Но с това споровете не приключват и групата поддръжници на шоковата терапия продължават да я лансират като единствено решение. Тези експерти твърдят, че не може да се запази старата система чрез нейното подобряване. Те пледират за подхода да се влее всичко в свободен пазар и да се расте чрез пазара. А не да се расте чрез ролята на плана. Тези икономисти водят ожесточена борба всички цени да се освободят шоково и се запази само контрол върху обществените стоки като здравеопазване, транспорт и комуникации. Един от техните аргументи е, че шоковата ценова реформа е механизъм за заменяне на китайската бюрокрация. Другият аргумент е, че двустепенната ценова система подхранва корупцията. Едва през 1986 година след финални ожесточени дебати между експертите, китайското ръководство взема жизненоважното решение за страната, а това доказва историческото и икономическо развитие след това, да не се прилага шокова терапия.
Групата на умерените реформатори по наше мнение спасява Китай от тежка, непоправима катастрофа. Това би могло да бъде разяснено в по-дълъг текст с конкретни аргументи и примери. Китайските експерт-победители налагат мнението си, че относителното тегло на стоките не зависи само от физическите им белези, но и от спецификата на местните условия на пазарите и от социалния контекст на тяхното производство. Те доказват, че решаващо условие е дали те се произвеждат от едно централно управлявано крупно предприятие или от малка, локална производствена единица. Тези млади, талантливи учени успяват да убедят вземащите решения, че освобождаването на контрола върху цените след провеждане на конкретни експерименти, в действия са съпътствани с голяма предпазливост. Не се крие факта, че по този път има изненади и неизбежна корупция, но те твърдо казват: ние се концентрираме и фокусираме върху реално приложимото, а не върху теоретични идеали. И тази система на постепенни ценови и икономически реформи и разрастване на пазара от външните периферии към центъра допринася за избягване на шоковата терапия и реализиране на исторически промени с невиждани размери. И Китай се превръща от бедна страна в една от движещите сили на глобалната икономика през този век.
Но кои са тези, които дават примери и съвети на китайските експерти от чужбина. Както отбелязахме китайските икономисти правят много задълбочени анализи на чужд опит, като в Япония за преминаване на икономиката от военни на мирновременни релси след Втората Световна война. На икономическата реформа, ръководена от Лудвиг Ерхард през 1949 във ФРГ. Големият теоретик на неолиберализма Milton Friedman, посещава през 1981 Китай и обявява на ръководството в Пекин: Ценовата реформа на Ерхард след Втората Световна война и последвалото германско икономическо чудо показват, че преходът може да бъде прост. Бившият шеф на западногерманската Бундесбанк, Емингер, също подканя китайците да заложат на германския опит и да провеждат бърза ценова и търговска либерализация в съчетание с ограничаване на паричната ликвидност. Международният Валутен Фонд също дава през 1986 активни рекомендации, в Китай да бъде проведена шокова терапия. Силно влияние върху мисленето по смяна на системата в Китай оказва от 1981 през следващите години, унгарският икономист, неолиберал Януш Корнай, не само с книгата си Икономика на недоимъка. Той активно сътрудничи с китайски експерти, посещава Китай, участва дейно в Конференцията Башан в Китай, проведена с много чужди неолиберали като последен организиран опит през 1986 да се уговори ККП и поеме пътя на Шокова терапия.
През 1986 силна група китайски икономисти посещава за два месеца Унгария и Югославия за детайлно изучаване на място местния опит в икономическите реформи. Унгария има зад гърба си почти 20 години безуспешни опити в тази насока, а Югославия почти 40 години. Проведени са 111 срещи с представители в тези страни на бизнеса, политиката и икономическата наука. Поднесеният доклад към генералния секретар на ККП от тази тежка командировка, сочи потенциални, сериозни опасности от налагане на шокова терапия в Китай. През същата година директорът на Института по Световна Икономика в Кил, Германия, Herbert Giersch, участвал активно в германските следвоенни реформи, категорично предупреждава, че формулата на германското икономическо чудо не е приложима в китайските условия през 1980-те, поради съществените разлики с условията в Германия през 1948. Китайците изучават опита на Полша от 1970-те години. Изпращат голяма делегация експерти в Бразилия да изучават Бразилското чудо от 1960 до 1980, когато БВП на страната се увеличава три пъти, индустриалното производство 4 пъти, а бразилският износ десет пъти. В този момент доходът на глава от населението в Бразилия е 3000 USD, или десет пъти по-висок от китайския. В доклада за опита на Бразилия, китайските икономисти посочват, че през 1979 този подход води до голямо външно задлъжняване и висока инфлация в Бразилия и този латиноамерикански опит доказва, че една анти-инфлационна парична политика, която функционира в развити страни, не би била подходяща за бедни страни. И урокът от Бразилия не е, че инфлацията е неизбежна, а че тя трябва да се обработва под контрол с други средства, а не с икономии и ограничаване на количеството на парите. В доклада за Бразилия до Политбюро експертите записват още: В един период на бурен растеж във всяка страна ще има инфлация. В социалистическите страни по време на пазарни реформи също ще има инфлация. Разбира се ние не се изказваме за инфлация, но ние трябва да приемам тази обективна истина и да поставим на инфлацията определени граници. Този доклад предупреждава от опасности за голяма инфлация, ако се проведе обхватна ценова либерализация.
На Конференцията на кораба Башан през 1986, английският икономист Alec Cairncross, пряк участник като съветник на министър председателя, във възстановяването от войната на Великобритания, казва на китайците: Ние препоръчахме на лейбъристкото правителство да не възприема германския опит на рязка ценова либерализация, а едно постепенно вдигане на ценовите контроли. Един контрол върху количеството на парите с цел макроикономическо регулиране изискваше една високо развита бюджетна и валутна система. В Китай има една много първична банкова система и никакъв развит паричен пазар. При тези условия, паричната политика би била безпомощна в Китай и въздействието на бюджетната дисциплина също така би имала много ограничен ефект. Според него, при наличие на специфичните условия в Китай, би било невъзможно, цените да се стабилизират с макроикономически средства. При това цените не са подходящи за икономическа координация. Пазарното регулиране става чрез напасване на количествата като реакция на ценовите промени. Когато предлагането и търсенето не са еластични, както е в Китай, тогава чрез административен контрол може да се постигне това, което не би могло да се получи чрез ценови механизми. Поради това едно освобождаване на цените няма да създаде равновесие между предлагане и търсене. Докато институционалните промени, които трябва да вкарат предприятията и потребителите в състояние да реагират по-добре на ценови промени, са на детска възраст, то все още има необходимост от административен контрол върху количествата и цените. За да може да функционира един непряк контрол, е необходимо да има пазар, на който цари пълна конкуренция. Няма ли пълноценна конкуренция или ако пазарът не е конкурентоспособен, то са необходими административни мерки, като ценови контрол. С тези праволинейни аргументи британският икономист се противопоставя на шоковата терапия в Китай. Подобна позиция заема и нобелистът James Tobin от САЩ, който предупреждава: Китай трябва да изгради свои нови институции и се справи по-добре от нас. Най-радикален и настойчив от всички чужденци на тази конференция е унгарският неолиберал Янош Корнай. Той лансира постановките от втората си известна в света книга, The Road to a Free Economy, в чиято сърцевина е заложена бърза реформа под формата на хирургическа намеса за стабилизация. Той предупреждава китайците, че реформи не трябва да се предприемат стъпково, мерките да не се отлагат, а да се приложат с един удар. Необходима е пълна либерализация на цените, което е и същността на шоковата терапия.
За провеждане на ценовата реформа в Китай е създадено през 1986 така наречено Програмно Бюро, в което участват всички партийни нива и всички министерства. През септември 1986 швейцарският икономист от университета в Цюрих Wilhelm Lindner се изказва решително срещу шоково освобождаване на цените в Китай. През октомври Пекин е посетен от известният немски икономист Hans-Karl Schneider и разказва истината, че след войната в Германия, цените на енергията и суровините не са били либерализирани от Лудвиг Ерхард. Не само това, но цените на стомана и въглища са останали под контрол до 1970-те години. И Schneider настойчиво предупреждава китайските си колеги в никакъв случай да не либерализират рязко цените на енергията и суровините, които в Китай са както винаги в недостиг. И двамата признати в Европа професори по икономика наблягат и на опасността от вълнови ефект при либерализация на цените, точно такъв, какъвто показват китайските емпирични изследвания на реформите в Унгария и Югославия. Препоръката им към китайците е на основата на германския опит, цените на индустриалните стоки да бъдат освободени, едва когато предлагането им не изостава от търсенето. Това експертно виждане премахва трактовката на германското чудо, лансирана от Milton Friedman и други източноевропейски икономисти и китайската група такива, търсещи решението в шокова терапия.Това на фона, че през август 1986 година обхватният пакет за рязка ценова реформа в Китай е бил детайлно изработен и подготвен от Програмното Бюро за прилагане.
В Политбюро се разглеждат всички обосновани и различни предупреждения срещу шоково либерализиране на цените, заявени от китайски и чужди експерти-икономисти. Партийното ръководство разбира простата истина, че се търси не реформа, а на практика да се влее нов живот в китайските предприятия. И това за момента е най-голямото предизвикателство пред китайската икономика. А обхватният план за пълна либерализация на цените се оценява като една теория, която не е приложима на практика в китайските реалности и бива отправен към дело. Isabella Weber пише: През 1986 Китай избягна на косъм една шокова реформа. Бе приет предложения още през януари 1985 от Wang Xiaoqiang и Song Guoqing подход за една реформа на предприятията, в чийто център основната задача бе повишаване на производството. Сега бе въведена една изпълнена с отговорност договорна обхватна двустепенна ценова система, която отговаряше на знанията и изводите направени през 1985 година в Института за реформиране на икономическата система. С това приключи първият етап от ожесточеното противопоставяне на двете конкуриращи се фракции на китайските реформатори икономисти. Но битката за метода на реформи в никакъв случай не бе приключила.
Интересно е мнението на известния икономист от университета Харвард, Дани Родрик, по отношения ролята на западните икономисти или техни изследователски трудове, изиграли една важна роля в китайските реформи. На този въпрос той отговаря така: Икономическото изследване, най-малкото по отношение на неговия произход и форма не е играло забележителна роля в този процес. Или големите икономически проучвания и анализи за правилно провеждане на икономическата реформа и преход в Китай са почти изцяло китайско дело. Това напълно съвпада с нашето мнение, а в това ние никога от 1987 до днес не сме се и съмнявали. Китайците са мъдри хора и притежават особен начин на мислене пред което е поставена една завеса за наблюдаващия. Британският икономист Alec Cairncross, участник на Конференцията Башан в Китай през 1986 е записал в своя дневник: Brus, който работи тясно със Световната банка и много кратно е посещавал Китай ни обясни, че те знаят всичко и не желаят диагноза, а рецепти. Той е получил и впечатлението, че целта на конференцията е била да даде основание и подкрепа на групата търсеща шокова, пакетна реформа за съответни действия. И икономистите от нея да се позовават на учени със световен авторитет. Младият китайски икономист, член на групата бореща се срещу шоковата терапия, участник в конференцията, Luo Xiaopeng пише: тази група приложи старата китайска стратегия - ,да ангажираш един чужденец за да заздравиш своята позиция.
Chen Yizi, директор на Института за реформа на икономическата система е записал в предговора на обхватния изследователски труд, предлагащ постепенна ценова реформа и противопоставящ се на шоковите резки либерализации следното: китайската икономическа система в момента се различава значително както от съветската, така и от западната пазарна икономическа система. Отговорът няма да намерим нито в книги, нито в моделите на други страни. Само чрез практически опит бихме могли да намерим най-добрия път за да изградим една социалистическа страна по китайски образец. По негово мнение задачата е учените и изследователите от всички обществени дисциплини заедно да интегрират в едно теорията и практиката за да покажат едно системно изследване на действителната ситуация.
Но през лятото на 1988, за първи път след 40 години в Китай се появява висока инфлация. През май същата година, лично Дън Сяопин дава командата ценовата реформа да продължава. Той споделя в разговор на аржентинския президент Алфонсин: Това е едно рисковано действие и по пътя напред ще има смяна на посоките. Ние не можем да спрем политиката на реформи. Ние може би правим и грешка. Но ние трябва да имаме смелост да излезем навън в бурното море и при това да приложим нужните усилия за избягването на големи грешки.
За първи път след 1978 в страната спада квотата на спестяванията. Населението започва масово изкупуване на храни и стоки. През август 1988 инфлацията е 23 процента и достига връхна точка от 28% през април 1989. Дън Сяопин ръководи всички процеси в Китай от поста си на председател на ЦВК, Централната Военна Комисия. Дън е моторът и главният идеолог на смяна на икономическата система в Китай. През 1987 той споделя с министър-председателя на Чехословакия: Бедността не е социализъм. Ние трябва да развиваме социализма и да достигнем социализъм, който действително превъзхожда капитализма. Първо трябва да оставим зад себе си социализма на бедността; въпреки, че цял свят говори, че ние изграждаме социализъм, ние бихме могли да говорим със сигурност за социализъм, едва в средата на следващия век, когато достигнем нивото на умерено развитите страни и твърдим, че социализмът действително е превъзхождащ капитализма и това, че ние действително сме изградили социализъм. Дън Сяопин е имал твърдата позиция и увереност, че ръководството на комунистическата партия на всяка цена трябва да управлява страната, за да може Китай да повдигне икономическото си ниво на развитие, на което да се говори за пълноценна версия и реализация на социализъм. Според Дън в Китай е възможна пълна демократизация, изхождайки от актуалното икономическо развитие, едва след половин век и той не намира за верен пътя на сляпо копиране на западната демокрация, той отхвърля този подход и не възприема и метода за разделяне на властите по западен образец. Той е готов да поддържа сложни икономически реформи в Китай при висока цена и го прави, но в никакъв случай извън контрола на ККП. През 1988 той продължава да поддържа политиката на увеличено кредитиране, водещо до ръст на индустриалното производство в съчетания с по-висока инфлация от този ръст. В Китай започват масови протести, особено активно е студентското движение. Поддръжниците на шоковата терапия се появяват в този момент отново на сцената и пледират за ограничаване на паричната ликвидност и пълно освобождаване на цените. Това е познатата реторика на шоковата терапия. Но двустепенната ценова система е извървяла вече дълъг успешен път. През 1984 година държавата определя цените на 67,5% от селскостопанската продукция. През 1988 този дял е само 24 процента. Между 1985 и 1987 броят на стоките с държавни планови квоти намалява от 256 на 26 категории стоки. През 1987 година 50% от всички произведени стоки в Китай се реализират чрез свободен пазар.
През 1987-1988 ККП, не без подкрепата на Дън Сяопин и цялото Политбюро се реализира една невероятно добра и перспективна инициатива. По предложение на младите експерти в Института за икономически реформи стартира една нова стратегия за развитие на Крайбрежните Източни китайски региони. Целта е 100 до 200 милиона китайци в тези крайбрежни региони, както и предприятията в тях да им се даде възможност, те да се интегрират в световния пазар. Това е една експортно ориентирана стратегия, в известна степен взаимствана като модел от Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Тайван. Тази стратегия би могло да се разглежда като едно продължение на двустепенната ценова система за едно постепенно навлизане на международните пазари. Но същността на стратегията е да се развиват бързо тези региони, без това да става за сметка на останалите провинции в Китай. И китайците издигат конкретната парола: и двата края да се разширят в чужбина. А това означава от чужбина да се внасят суровини, които да се преработват с евтин китайски труд и се експортират навън с печалба. На първо място тази стратегия активира безбройните малки текстилни предприятия, които работят за експорт да бъдат приватизирани. Те от своя страна да увеличат своите печалби, а те да бъдат частично реинвестирани в технологично интензивни индустриални сектори. Чрез увеличаване на доходите на леката индустрия от износ да се балансират разходите на входа в други производствени сектори. Целта е да се избягва външно кредитиране, а вместо това да се стимулират преки чужди инвестиции в тези китайски предприятия за да могат те да растат като субстанция и потенциал и успоредно с това да водят агресивен експорт. При това се избягва зависимост от западни заеми, а се стимулира придобиването на менажерските техники и похвати на западни партньори. Двадесет години по-късно един от архитектите на стратегията за крайбрежните региони пише: никога не ни идваше и на ум, че икономиката на крайбрежните региони би могла да се превърне в мотора на китайския икономически растеж. Това е една голяма истина и предпоставка за китайското икономическо чудо, заложена от китайски мозъци и реализирана под плановото ръководство на китайската държава и невероятния труд не само на 200 милиона китайци живеели в тези региони, но и на още 120 милиона гастарбaйтери от бедните провинции в северозападен и западен Китай. Достатъчно е да се посети само една китайска провинция разположена в крайбрежните зони на страната за да се разбере, че големите европейски развити държави, в някои показатели изглеждат като джуджета пред китайските милионни градове или индустриалните клъстери пулсиращи и доставящи цялата гама продукция за световните пазари по всички континенти.
Но достигаме до 4 юни 1989 година, известна с потушаване на студентските протести със сила. С въвеждане на ценови ограничения китайците се облягат в този критичен момент на стария си опит. В края на 1940те лозунгът на Пекин е двете Бели и едно Черно, което е означавало контрол върху цената на ориза, памука и въглищата основните стоки за прехрана и облекло на населението и индустрията. През 1960-те този списък с контролирани държавни цени включва 18 ключови за Китай стоки. През 1988 в хода на инфлационната криза, този списък обхваща 383 стоки. Китайците бързо реагират и не допускат тези важни за функциониране стоки да излязат извън контрол.
David Lipton и Jeffrey Sachs, архитектите на руската шокова терапия обясняват: Сриването на комунистическото еднопартийно господство е неотменимата предпоставка за ефективен преход към пазарно стопанство. За разлика от тях главният архитект на уникалния китайски преход, геният Дън Сяопин има друго желязно мнение и позиция неоспоримият принцип за да може Китай да се нареди сред богатите страни и един ден да реализира социализма е господството и управлението на ККП. И цитираме отново Isabella Weber, независимо, че мислим така още от 1988 година: Китайската инфлация от 1988 не може да се припише на неуспял опит за шокова терапия от страна на Дън Сяопин, а бе резултат от това, че държавата не бе в състояние, достатъчно стриктно да контролира макроикономическите условия. Ядрото на китайската икономическа система не бе никога разбито. Вместо това под активното държавно ръководство и управление, националното стопанство бе преобразувано чрез растеж и глобализация. Неолибералните китайски реформатори постигнаха големи промени в други области на системата като правото на собственост, трудовия пазар и здравеопазването След като Дън Сяопин, прави обиколката си в южен Китай в началото на 1992 година след неговия завой на 180 градуса от 1988 и бруталното смазване на протестите на площада Тянънмън той отново вкара в действие своя реформаторски проект. На XIV конгрес на ККП през октомври 1992 бе взето официалното решение за изграждане на социалистическо пазарно стопанство по китайски образец Решението създаде политическата предпоставка за едно решително ново начало на налагане на пазара. Официалното обявяване на едно социалистическо пазарно стопанство сигнализира, че китайското ръководство е готово през 1990-те години, в името на икономическия напредък, да бъдат отстранени всички останали пречки за разгръщане на пазарните сили и отново да изградят капитализъм в името на социализма. Първата стъпка бе допълнителната ценова либерализация през 1992-93 Стъпка по стъпка бяха премахнати ограниченията върху цените на важни потребителски и индустриални стоки. Между които стомана, зърно, въглища и нефт. Но въздействията на тази рязка ценова реформа бяха относително значително по-малки, отколкото биха изглеждали ако тя бе проведена през 1980-те години, и това поради състоянието на китайската икономика. По този въпрос икономистът Barry Naughton прави едно класическо обяснение, което казва голямата истина: по това време, когато бяха освободени плановите цени на някои основни стоки, китайското стопанство бе въвело в голяма степен пазарна икономика. Планът бе само един остров в един океан от трансакции при пазарни цени. През 1986 и дори през 1988, една шокова ценова реформа би довела до катастрофални последствия. През 1992 година, тази либерализация приличаше на един скок от една ниска скала в подножието на планината, от чието било вече си слязъл. Този абзац казва много неща и едва ли е бил четен и усвояван в други дестинации, в които точно през 1990те години бе извършен необмислен, безперспективен и най-вече нехуманен преход от социализъм към нещо, което историята не познава и което дава своите негативни отражения и до днес. И нека и тук цитираме Isabella Weber в последния и абзац на 405 страница от нейната книга: Ценовите либерализации от 1992/93 предизвикаха единствения епизод в ерата на китайските реформи, в който инфлацията надхвърли икономическия растеж. Но това не бе инфлация от типа на хиперинфлация като тази преживявана в Русия. Дълбокото и постепенно навлизане на пазарната икономика, което предшестваше либерализацията, както и циментирането властта на комунистическата държава със всички средства през 1989 осигуриха условия, така че ΄малкия ценови удар΄ през 1992 не застраши важните, ключови икономически институции. Държавата запази контрола върху командните нива на икономиката, преминавайки от пряко планиране към пазарно участие. Китай се вгради в глобалния капитализъм, без комунистическата партия да загуби контрола върху националното стопанство. Това е до днес от огромно значение. (Isabella М. Weber)
Какво се случи в периода 1990-98 с икономиките на останалите социалистически страни и страни от Азия знаем и това не е предмет на този текст. Все пак може би е добре да цитираме тук за елементарен сравнителен сигнал, китайският финансов експерт Song Hongbing от книгата му Валутни войни, Currency wars I: В началото на 1990-те, оста Уолстрийт-Лондон прекъсна агресивния момент на японската икономика на източния фронт, смаза икономиките на Източна Европа и на Съветския съюз, мечтата на Германия и Франция за обединена европейска валута бе временно възпряна с намесите на Сорос, Латинска Америка и Африка отдавна бяха под контрол и поглеждайки към света видя само процъфтяващата Югоизточна Азия с нейния нарастващо неудобен Азиатски модел. Възприетата там широка държавна политика за развитие, с фокусирани държавни ресурси за пробиви в ключови области, експортно-ориентирано развитие и високи спестявания у населението като основни белези, бързо набират скорост от 1970-те и ефектът от това е безпрецедентен икономически просперитет, съществено увеличение на стандарта на живот, постоянно увеличаване на образователното ниво и рязко спадане на абсолютната бедност. Този алтернативен модел, който е комплексна раздяла със свободната икономика, така силно лансиран чрез Вашингтонския Консенсус, нарастващо привлича интересите на други развиващи се страни и сериозно подкопава основния стратегически подход за контролирана дезинтеграция разработен от международните банкери. Главната стратегическа цел за стартиране на Азиатската валутна война на ерозия бе да разбие атракцията на Азиатския модел на развитие и да доведе до силно обезценяване спрямо долара на азиатските валути и едновременно по инфлационни причини да намали вносните цени в САЩ. Както и да разпродаде на номинална стойност основни активи в азиатските страни на европейски и американски компании, и да ускори прилагането на контролираната дезинтеграция. Също така имаше и една много важна цел да се стимулира търсенето на американския долар в страните от Азия. За азиатските страни, които преживяха финансовата бъркотия, да разберат колко ΄ценен΄ е доларът като резерв в критични моменти и никога да не посмеят да го напуснат Огромният външен дълг е основната причина за кризата в развиващите се страни Там съществува е комплексна липса на осъзнаване на рисковете и особено липса на подготвеност за възможността от недекларирана война от страна на огромните невидими сили на оста Лондон-Уолстрийт. Това е и втората главна причина за финансовото поражение на Тайланд. (Currency War I, стр. 246-248). Тази тема не я обичаме, но сме писали по нея защото влиза в списъка на табу темите в предишна книга. Длъжни сме да я споменем тук защото действително става въпрос за реална валутна война, а не за конспиративна теория. И най-важното, понеже я изучаваме от 1974 година, сме разбрали, че единствени умните китайски икономисти са вникнали в нейната същност, методи, инструменти, цели и последствия и може би и поради това не прибягнаха до препоръчваната им от много посоки Шокова терапия. Това разбира се не означава, че валутната война за Китай не е актуална и днес. Но днес Китай разполага с развърнат инструментариум, невероятно мощна, произвеждаща стойности икономика, владееща иновацията и настъпваща във всички нови технологии, в съчетание с едно многомилионно население, което има афинитет към знанието, вярва в своята идентичност и е научено и свикнало да работи, да твори и създава, владеейки тънкостите на дисциплината, самодисциплината и самоконтрола.
Китайците добре са изучили всички видими и невидими игри на Супер Групата по специални финансови интереси, след премахването на Златния Еталон през 1971 година. Това е новата ера на Финансиализацията, която по наше мнение бе тотално недооценена във всички останали социалистически страни, но е наивно за неуспешния преход да се търсят виновници отвън, или пък да бъде обвинявана само една личност както в Москва например. Един марксистки одит на преходния период 1990-2011 в Русия например би показал много интересни истини и най-вече кой и кои конкретно са бенефициентите от неговите резултати, кога точно е започнал той, в чий интерес, какво е създадено, какво е пропуснато, кой и защо е напуснал страната и в крайна сметка, защо през целия този безкраен преход, казано накратко, руски огромни пари от нефт и газ, поддържат ликвидността на така критикуваната международна доларова система. А това е част от горивото за нейното незабелязано глобално действие. И нека приключим неприятната тема с извадка от книгата на китаеца Song Hongbing: На 9 ноември 1978 въодушевен Paul Volcker разкри в реч в университета Warwick, Англия, че ΄оправдана цел за 1980те години е постигане на едно ниво от контролирана дезинтеграция на световната икономика΄. Въпросът е чие тяло? Как да стане това? Естествено, най-силно задлъжнели са страните от Третия свят и носят големия товар, следвани от Съветския съюз и Източна Европа. Volcker и започна своя мандат издигайки яркия флаг за борба срещу world-wide inflation правейки запретително скъпо кредитирането в долари, успоредно с близкия съюзник Великобритания. Средната лихва за заеми в долари рязко се увеличи от 11,2 през 1979 на 20% през 1981. През 1979 бе избрана за британски премиер Маргарет Татчър и тя призова за изваждане на инфлацията от икономиката, повишавайки основния лихвен процент от 12 на 17 процента. Нещо безпрецедентно в мирновременен период в развита страна. Под флага на анти-инфлацията, икономиката попадна в дълбока рецесия и хората и бизнесите страдаха от високи разходи, докато американските и британските банкери правеха съкровища. Слоганите за съкращаване на държавните разходи, съкращаване на данъците, индустриална либерализация и ликвидиране на профсъюзите се възобновиха. Развиващите се страни, притиснати от тежък дълг бяха в голяма тъга и смърт. По това време дългът на развиващите се страни се увеличи от 130 милиарда $ от май 1973 на смайващите 612 милиарда долара през 1982 година. И когато САЩ и Великобритания внезапно вдигнаха лихвите около 20% под девиза на анти-инфлация , огромните дългове на развиващите се страни се превърнаха в риба под ножа на международните банкери. Азиатски, африкански и латиноамерикански страни, нямащи никакво чувство за подготвеност срещу финансова война платиха скъпо за тяхното невнимание и небрежност. По този повод мексиканският президент Портильо пише, че стратегията на англо-американските банкери бе да наложат високи лихви в компания с ниски цени на суровините двата края на ножиците, които убиха реализираните вече конструктивни печалби от някои развиващи се страни и възможностите за просперитет в останалите страни. Ние добавяме, по данни на Световната банка, в периода 1980 до 1986, над 100 задлъжнели страни в света са платили само лихви в размер на 326 милиарда долара и общо 658 милиарда към международните банки, при ниво на дълга им от 430 милиарда в 1980. Независимо от това през 1987, 109 страни дължат 1,3 трилиона $ към тези банки. Всичко това е изучавано детайлно в Китай и никак не е случаен смелият, сложен и много труден преход, който не допуска нито външна задлъжнялост, нито вътрешна инфлация и най-важното може би, не допуска смяна на политическия модел.
Следва продължение
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация