ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ГЛОБАЛНИТЕ КРИЗИ НА КАПИТАЛИЗМА, ОТРАЖЕНИЕТО ИМ В КИТАЙ И ОТГОВОРЪТ НА ПЕКИН
Борислав Сретков
Трета част: Кризисната 2023 година и какво да очакваме
2023 година меко казано бе напрегната за китайската икономика, ние разглеждаме това като глобален тренд, който поставя в големи изпитания всички национални икономики, без изключение по света. Проблемното домино е доста шарено, но в конкретния случай фокусът е върху Китай. При това за да имаме макар и бегла представа какво става в тази огромна страна е важно да се опитаме да погледнем към факти и теми, които не се виждат на повърхността, или да се доберем до невидимото. В случая ни интересува предимно икономическия модел в Китай.
На 5. Март 2024 в Пекин се състоя конгресът на Националното събрания на страната. Един много представителен форум. На него бе отново посочен главния приоритет в политиките, а именно технологичния напредък. В изнесеният от министър-председателя доклад ключови думи са Висококачествен растеж и Производствени Сили. Голяма краткосрочна цел е повишаване на вътрешното търсене, а основна дългосрочна развитието на националната наука и иновациите с фокус върху Изкуствения Интелект и Биотехнологиите, медикаментите, новите материали Тройката електромобили, акумулаторни батерии и соларни панели се лансира като двигател на растежа. Издига се нова инициатива за интегриране на Изкуствения интелект в продуктите и условията на съществуващите индустрии. Посочва се една комбинация от приоритети, които в известна степен се конкурират по между си. А те трябва да се развиват в синхрон и симултанно, силен технологичен напредък и иновация, модернизиране на индустрията, постигане на поставените цели в екологията, намаляване на големия дълг в провинциите, справяне с кризата на пазара за недвижими имоти и стимулиране на потреблението. Не е ясно как ще се редуцира огромният дълг в провинциите и същевременно развива производството за увеличаване на предлагането и как би се стимулирало търсенето, водещо до по-високо потребление. Предлага се за следващите две години икономически ръст от по 5 процента годишно. Подчертава се актуалността на издигнатия на последния партиен конгрес от 2022 девиз за реализиране на new-style whole-of nation effort, NSWN(нов стил с усилие на цялата нация), с главната цел да се атакуват тесните места, тип гърло на бутилка, в технологичната индустриална база.
За разлика от западните икономики Китай не поема и днес курса на outsourcing, а търси създаване на собствени мощни, иновационни високопроизводителни елементи на национална индустриална база, която да притежава висока устойчивост и автономност. Ясно е, че китайската стратегия е да се постигне технологичен суверенитет, при една минимална зависимост от чужди технологични фирми. Между редовете се чете, че Пекин отчита различията в геополитическите интереси на големите актьори като САЩ и Европейския съюз и техните нови подходи в запазване на предимства в ключови технологии. Следствие от това е и фактът, че Науката, Технологиите и Иновацията (Science, Technology and Innovation, STI) станаха силно политизирани и на практика в света се води технологична война. Защото от няколко години и в САЩ и в Китай, националните политики се определят и движат от съображения за национална сигурност. Показателно е, че в основния доклад на конгреса, думата Риск се споменава 24 пъти и думата Сигурност 39 пъти. Недвижими имоти фигурират в доклада на 12 места, а думите Реформа и Пазар рязко спадат в употреба.
През март 2023 китайският президент създаде Централна Комисия за Наука, Технологии и Иновация, STI, която да наблюдава как работи новата система NSWN. Това означава пълен, централизиран контрол върху STI, напомнящ като метод, периода до 1978 година. Пекин явно си има своите основания да предприема тази крачка, свързана с централна инициатива, съответни регулации и пряко политическо управление, което ККП сумира в един идеал: ефективен пазар и ефективно правителство. Главната цел е модернизацията на реалната икономика, а другата голяма цел е може би да се излезе от така наречения Middle Income Trap(Капан за среден доход), който ако не бъде прескочен не дава добри надежди да се реши проблема с неравенството или предстоящия проблем с пенсионните фондове в Китай, а дори и с големите разлики в регионалното развитие. Факт, който не е споменат на този важен национален конгрес е, че производственият дял в световния брутен продукт на Китай спада до 26,3% от 2008 до 2020 година.
Може би най-интересното развитие в Китай в момента е мощното развитие и доизграждане на въоръжените сили. Независимо от кризисните моменти в китайската икономика, военният бюджет за трета поредна година нараства с над 7 процента. Увеличението за 2024 година се посочва като 7,2% или бюджет от 232 милиарда $ (1,67 трилиона юана). Но през септември 2023 година, американският сенатор Dan Sullivan, член на сенатската комисия по въоръжените сили на Съединените щати отбеляза, че: реалният военен бюджет на Китай, съгласно разузнавателни данни е почти 700 милиарда долара, ако това е вярно, това е три пъти по-висок бюджет. Нашето мнение е, че Китай се готви усилено за честване през 2027 на 100-годишнината на китайската народоосвободителна армия. И този приоритет може би е поставен на първо място. Защо е така би трябвало да разберем след три години. Съответните очаквания и мнение си запазваме за нас. На този фон, военният бюджет на САЩ за 2025 година е увеличен само с 0,9% на 849,8 милиарда долара. Официални данни сочат, че САЩ имат затруднения да изпълняват ритмично плана за доставки на нови подводни лодки, например. Обявено е, че вместо 2 подводни лодки от Virginia Class, през 2025 ще бъде доставена само една такава. Това по данни на Пентагона, че в момента ВМС на САЩ поддържат на бойно дежурство 49 подводни лодки от този клас, при норма от 66. През 2025 военната индустрия трябва да достави 83 бойни самолета F-35, а са потвърдени доставки само на 68. Истината е, че Virginia Class се произвежда от частните компании General Dynamics и Huntington Ingalls Industries и те страдат от недостатъчен производствен капацитет и недостиг на работна сила. Това би било едно поле за съревнование между системата на държавен капитализъм в Китай и неолибералния американски модел на капитализъм през 21 век. Във военния бюджет на САЩ за 2025 са включени 49,2 милиарда $ за модернизация на ядрените въоръжения. От тях 9,9 милиарда за програмата по подводната лодка Columbia Class, която появила се на бойно дежурство от 2030, се сочи, че рязко би увеличила американските стратегически ядрени предимства спрямо Китай. Истина е, че американската военна промишленост има проблеми в резултат от отслабване на държавата и безогледната агресивна политика на глобализация, в единствено търсене на големи печалби. Но когато видни американски политици оценяват реалния военен бюджет на Китай, те може би знаят, че и американският неофициален военен бюджет, при това по изявления на видни икономисти от САЩ, още през 2016 година би трябвало да надхвърля един трилион долара. Няма по-голямо надлъгване в света от това при надпреварата във въоръженията и така е от векове, така и ще бъде.
Поглеждаме отново към Китай през 2023 и избираме некоментирания показател Чужди Преки Инвестиции Foreign Direct Investment, FDI. Нетната им стойност за цялата година представлява 33 милиарда долара, което е спад с 80% спрямо 2022 година. Но този тренд върви за втора година последователно, като през 2021 година тази сума за FDI в Китай е била 344 милиарда $ и е пикова. В годините със старт 1990 до 2011 чуждите преки инвестиции в китайската икономика постепенно нарастват до 270 милиарда през 2011 и 280 милиарда през 2013. През 2020 са 250 милиарда $ и през 2021 344 милиарда $.
Една от причините за това свиване е създадената обстановка, чуждите компании да не могат да извършват в Китай дейност по R&D. Друга съществена причина е стартиралата война за чипове. Следният пример е показателен: през 2018 година 48% от всички глобални чуждестранни преки инвестиции, FDI са насочени в Китай. През същата година техният дял в САЩ е нула процента. Но през 2022 този дял в САЩ изведнъж нараства на 37% и продължава да нараства. Сумарните Преки чужди инвестиции, FDI в Индия, Сингапур и Малайзия, с глобален дял от 10% през 2018, през 2022 вече са 38 процента. Това са много сериозни размествания в потоците на жив инвестиционен капитал. Малък пример: американската Teradyne, лидер в производството на тестово оборудване за чипове, премести ключови свои производствени мощности от Китай в Малайзия. Английската фирма Graphcore, произвеждаща чипове за Изкуствен Интелект, просто уволни всичките работници в Китай. Японската Mitsubishi спира производството на автомобили в Китай, а Honda и Toyota редуцират производството в смесените си фирми в Китай. Мощната японска инвестиционна банка Softbank продаде 2023 година цялото си делово участие в технологичния китайски концерн Alibaba, инкасирайки една екзорбитална печалба, защото и в китайските борсово котирани компании течеше в тези години луксозния бизнес Спекулация и насочи огромна сума FDI към английската лидерска компания за дизайн на чипове за Изкуствен Интелект Arm. Softbank показва в края на 2023 година една борсова капитализация от 9,2 трилиона йени, при нетни собствени активи на стойност 19,2 трилиона японски йени.(1 щ. д. = 151 яп. йени).
Показателно събитие е, че за първи път от 1987, премахването на пресконференцията на китайския министър председател след приключване на Националния конгрес, нарушава една традиция, но подсказва за невидими неща. Първото впечатление е, че това демонстрира дистанция от страна на управляващите от откритостта и опит за замъгляване на прозрачността. Това означава, че китайските и чужди медии и журналисти, просто не им се дава възможност да задават въпроси. Интересно е, че не се прилага и руския опит, където подобни пресконференции са по правило дирижирани. На нас не ни остава нищо друго, освен да помислим, че един неудобен въпрос по дефиниция би предизвикал неточен, неочакван или обезпокояващ отговор. И съвсем не е страшно ако такъв отговор би предизвикал безпокойство или критичност у един журналист, но е далеч по-страшно, какъв ефект би имал един такъв отговор от централата на правителството в Пекин върху курса на акциите на трите китайски фондови борси, плюс фондовата борса в Хонконг. А на тези борси царят правилата на капитала, който в условията на луксозния бизнес Спекулация, всяка секунда променя своята пазарна стойност и много бързо би могъл да се превърне в антистойност. Не забравяме все пак, че в Китай има държавен капитализъм и правителството освен, че в голяма степен дълги години успешно го направлява и координира, но пазарите в света са свързани, а глобалната финансова система се намира в системна криза. В кризата винаги има печеливши и губещи.
Валутната война през последните месеци намира своите преки ефекти и на глобалните финансови пазари. Едно от последствията е, че през 2023 година китайските хай тек компании отпаднаха от списъка на Топ-10 по капитализация. Японски журналисти подават данни, че само в периода декември 2023 до 1. февруари тази година, китайски и хонконгски компании са загубили на борсите една обща сума равняваща се на 1,7 трилиона долара. През тази година, делът на Китай в глобалната пазарна капитализация в доларово изражение е спаднал до 10 процента. През 2015 Китай достига пика си в този дял с 20%. В края на 2023 делът в глобалната капитализация на американските компании е достигнал 48,1% или в абсолютно изражение до 51 трилиона долара. Ръстът на американската капитализация през миналата година е 1,4 трилиона $. Този американски дял от 48,1% е най-голям от септември 2003 до днес. Това е така, защото специалистите по борсови спекулации разполагат и със сериозен брой много мощни технологични фирми. Само за един месец през тази година водещите американски компании Amazon и META (Facebook) са увеличили своята капитализация с 500 милиарда долара. През тази година в Топ 500 на най-скъпите по капитализация компании в света има 236 американски, което за последните три години представлява увеличение с 15 процента. В същото време броят на китайските компании е спаднал с 60% до 35. Интересен пример е, че китайският технологичен гигант Baidu е изпаднал от този списък на Топ 500. Един поглед към разпределението на глобалната пазарна капитализация през февруари тази година показва следното: САЩ имат 50 трилиона, концерните от Европейския съюз и Англия, 19 трилиона $, Китай е с 10 трилиона, Япония с 8 трилиона, Индия с 5 трилиона. На глобалния капиталов пазар стават големи размествания, които по наше мнение не се движат нито на автопилот, нито са случайни. Темата е много дълбока и е само началото на големи капиталови маневри. Интересно е, че незачитаната за велика сила Индия, за последните три години е вкарала 21 свои топ компании в глобалната листа Топ-500. По наше мнение тази страна и особено нейният мозъчен потенциал, най-късно след 12 години ще играят ключова роля в условията на Новата Парадигма в света. Индия се очертава в известна степен и проблемен, бъдещ конкурент на Китай не само в Азия и Пасифика. Индия има потенциал ако се кооперира със силни партньори да поднесе големи изненади в глобалната властова игра в средносрочно бъдеще. Ние никога не сме подценявали индийската карма и скритите екстри, които притежава тази вече най-многолюдна страна на планетата.
Не трябва да се подценяват и глобалните американски компании. Работещи със спекулативни инструменти или с тайните на силен софтуер, супермощни компютри, те на практика разполагат с огромно компресирано знание, което натрупаха почти безплатно, събирайки и обработвайки личните данни през този век на милиарди хора по света. На 2 февруари 2024 Microsoft е начело в света с капитализация от 3 (три трилиона долара), следвана от Apple с 2,8 трилиона, трета е саудитската Aramco с два трилиона. Четвърта е американската Alphabet с 1,7 трилиона, Amazon 1,7, Nvidia s 1,6 трилиона и META (Facebook) 1,2 трилиона долара. Войната при чиповете има своето отражение в конкретни примери за капитализация на ключови фирми. Така например, американският концерн Nvidia, който държи монопол при чиповете за Изкуствен Интелект, отразено специално на друга страница в текстовете, има вече в края на януари 2024 капитализация от 1,6 трилиона $. Това е смайващ ръст и ние не трябва да забравяме, че срещу обезпечение с фирмени акции, функциониращият в динамика капитал, раздава нови заеми, създава пари, които би могло и да бъдат ефективно инвестирани. Или не е задължително тези новосъздадени пари да бъдат наместени в скъпи яхти, дворци или луксозен живот. Такива пари предстои да бъдат наместени в следващите няколко години в базата на Новата Парадигма в света. Наивно е да си мислим нещо друго. Това отлично знаят и китайците. Но само през януари 2024, лидерската китайска компания, произвеждаща чипове, SMIC e загубила за 30 дни 25% от пазарната си борсова стойност. Накратко, има какво да се премълчава в момента в Китай. И може би не е случайно, че лично Си Дзинпин прие за разговори през март тази година в Пекин, голяма, представителна група от топ лидери в американския бизнес. Китайският борсов индекс CSI е загубил през 2023 година 11,4% от стойността си, индексът в Хонконг, Hang Seng е спаднал за същия период с 13,8%. А само през януари 2024 година, чужди инвеститори са продали за 2 милиарда китайски акции на борсата в Хонконг. В същото време на 24 февруари индексът Nikkei на японската борса удари 39 908, биейки рекордното ниво от преди 34 години 38 915. Успоредно с това в периода април-декември 2023, печалбите в японските компании са се увеличили с рекордните 20%. Международният капитал показва голяма динамика на прегрупиране и през 2024 година. Само за три дни от 9 януари тази година, чужди инвеститори са купили японски акции за 6,46 млрд. $.
В Китай е на лице още един типичен неолиберален бизнес, част от веригата сделки, която наричаме Спекулация. Това е измислената и въведена от американските банки в капиталовата спекулативна игра секюритизация (опаковане на дългове в ценни книжа). С помощта на тези инструменти, китайските банки опаковат лоши ипотечни кредити и ги предлагат като доходоносни облигации на финансовия пазар. През 2020 обемът на такива опаковани дългови инструменти възлиза на 23 милиарда юана. През 2023 това са вече 46 милиарда (6,5 млрд.$), от които 24 милиарда юана са опаковани ипотеки. От началото на февруари т.г. Централната банка на Китай, намали с 0,5% задължителните резерви на банките, което в комбинация с намаляване на лихвата по ипотечните кредити от 4,2% на 3,95%, увеличава рисковете във финансовата система на страната.
Много интересен момент през месец март бе откровеният повик на китайския президент директно към китайския народ да засили своите покупки на потребителски стоки, като при това дори подменя своите налични мебели или домакински уреди и електроника. Това ни навежда на мисълта, че потреблението в китайската икономика стагнира, независимо, че официалната инфлация през януари 2023 е един процент, а през януари 2024 е минус 0,8%. През 2021 общите китайски инвестиции представляват 43,3% от БВП и са най-високи в света, но срещу тях през същата година вътрешното потребление в страната е около 54% от БВП, което е ниско в сравнение с развитите икономики. В Пекин знаят отлично, че ако потреблението не се увеличава, инвестираните пари не се въртят и брутният продукт не само няма да расте, но и ще спадне. Но информациите, които се появяват за Китай показват, че китайското население продължава да се въздържа от консумация и в същото време пести.Така например разликата между депозитите в китайските банки и отпуснатите заеми в страната, през 2022 са 45 трилиона юанa, а през 2023 тази сума е вече 47 трилиона юанa. Нашето обяснение е, че хората знаейки за големите спекулативни мехури, изчакват цените още да падат. А има и един друг кризисен елемент в китайската икономика нивото на безработицата. Тя е особено мащабна сред завършилите висше образование и сред младежите до 35 години. Курсират различни данни за нея, но най-добре със сигурност ги знаят менажерите на китайския икономически модел в Пекин. Факт е, че в началото на тази година правителството обявява като цел, до края на годината да бъдат създадени 12 милиона нови работни места. Няма данни как точно би станало това.
Друг скрит проблем е изтичането на капитали от Китай. През януари 2024, за шести пореден месец 12,5 милиарда долара са напуснали Китай. През август 2023 това са 89,7 милиарда $.
Голямата сила на плановото, централизирано начало в китайския модел са мощните, огромни средства насочвани в изследване и развитие, R&D. Независимо от всички икономически трудности, включително огромните разходи направени в борбата с пандемията Covid-19, китайската държава има много твърда политика и не прави икономии в областта на Research&Development, поддържайки висока динамика. Тази тема е изключително важна и показателна, кой как се подготвя за Новата Парадигма в света.
През 2023 година, 2500 водещи компании в света са инвестирали общо в R&D 1,36 трилиона долара. Делът на Китай в тях е 17,8%, пред страните от Европейския съюз с 17%. САЩ имат дял от 42,1 процента, което не трябва да изненадва. Те са създали глобалната иновационна машина, както и глобалната парична система и чрез тандема Финанси/Технологии въртят и голямата властова Игра за преминаване към Новата Парадигма. Ние правим разлика между Нова Парадигма и Нов световен ред, но нека в случая ги приемем за равнозначен ориентир. През 2022 година по показателя инвестиции в R&D китайците имат най-голям ръст от 16,4% спрямо предходната, или те постоянно увеличават горивото за иновация и технически прогрес. През същата година по официални данни това са 222 милиарда $. Само компанията Huawei е вложила за целта 20,9 милиарда долара. Следват я Tencent и Alibaba. Тук международната листа от компании се води от американската Alphabet (Google). В САЩ това увеличение през 2022 е 12,7% на 527 млрд.$, в Европейския съюз е 13,6% на 219 милиарда, в Япония е плюс 10,4% на 116 милиарда. В статия Други може да гадаем кои биха попаднали с увеличение от 9% на общо 165 милиарда $. Добавяме, че в тези данни става въпрос за фирмени разходи за R&D. Какви суми отпуска официално и неофициално китайската държава по програми за R&D, ние не би могло да знаем. Знаем само, че това е топ приоритет в китайската икономическа и научна политика и че тя има силен център, който я ръководи, следи и контролира.
Изменят се и тенденциите във външната търговия на Китай. През 2023 общият външнотърговски обмен на Китай с Европейския съюз, Съединените щати, Япония и Южна Корея надхвърля два трилиона долара. През същата година стокообмена със САЩ спадна, отбелязано е на друга страница с колко, а Мексико изпревари като експортьор номер едно Китай към САЩ. Износът към САЩ от Япония зае първото място, а Южна Корея изпревари Китай като експортьор за САЩ. През 2023 Китай изпадна от първи експортьор към Великобритания на трето място. През 2023 германският внос от Китай спадна с 13%, а през 2024 Съединените щати изместват вече Китай като главен износител за Германия. От всичко това се вижда една тенденция към свиване на пазари в развитите, платежоспособни страни за китайски стоки. Това не е в интерес на първо място за китайската икономика, независимо, че през миналата година нейният експорт към Русия, Австралия, Бразилия и страните от Югоизточна Азия се увеличава.
Японският синолог и журналист Katsuji Nakazawa пише на 7 март 2024 година по повод отменяне на пресконференцията след Националния конгрес на националното събрание: Китайската политика се завръща в черна кутия и пресконференции няма да има до 2027, до следващия конгрес на ККП. Китай отново се затваря и връща там, където бе през 1980-те години. Проблемът е, че членовете на Постоянния комитет в Политбюро днес, мястото за топ решения, са малко повече от негови чиновници. Изводът е, че китайската дълготрайна колективна система на управление колабира И Русия и Китай не смеят да покажат слабости днес, а има достатъчно такива Защо китайците отлагат традиционния Трети Пленум? Да не покажат слабост. А до 2027, ключовата прелюдия е Третият Пленум и това какво ще се реши на него за китайското развитие основно в икономиката.
Какво ни очаква и мястото на Китай и на всички млади хора родени след 1980 в Новия световен ред ?
От така наблюдаваното и преживяваното като комплекс от кризи и разкриващи се възможности, би могло да очакваме, че в средносрочен план глобалният свят се движи към Нова Парадигма, чието съдържание и темпо се диктува от така наречената Многоцелева Технология General Purpose Technology. По всичко личи това ще е Изкуственият Интелект. Този вид технологии са тези, които прекъсват и едновременно ускоряват нормалното икономическо развитие. Поради това трябва да разбираме, че сме на прага на мощна технологична революция. Тази революция узрява и се подготвя от края на миналия век на фона на 4 мега тренда, които следим от 1997 година и в тях отлично се вписва описаното в наши три книги развитиe на Китай. Това е страна, представляващ много силен, гъвкав, проактивен, динамичен, въоръжен с работливо население, голям научен пул, мощна иновационна индустриална база и безброй планови, конкретни програми за развитие, обезпечени с голям финансов ресурс и силен централен мениджмънт, комплекс. Китай притежава ясен, комплексен, стратегически план за развитие, който отчита и е съобразен с всички основни мега тенденции и ключови опасности, стоящи пред света през 21 век.
Да започнем с мега тренда Вълната от Стареене, Age Wave. Това е ключов проблем и за Китай и за всички останали големи държави. Китай има демографска криза, раждаемостта спада, но продължителността на живота се увеличава, а китайците по традиция живеят дълго, може би защото се хранят здравословно. По прогнози на ООН, към 2050 година броят на хората в света на възраст 65-84 години ще се увеличи от 400 милиона до 1,3 милиарда, или над 3 пъти. Броят на пенсионерите ще се увеличи и в Китай. Този тренд е пряко свързан с темата за пенсионно осигуряване в Китай, която е сред актуалните пет официални нерешени структурни проблеми. И прогнозата е, че настоящата пенсионна система би изчерпала в този си вид своите възможности най-късно през 2035 година. Прогнозите за пенсионните фондове на САЩ, а и за социални пазарни стопанства като Франция и Германия са не по-малко обезпокояващи. Средната класа бавно изчезва и изградената в западните икономически модели система от пенсионни частни капиталови пенсионни фондове е обречена на кодиран провал. Това го знаят всички и на Запад и на Изток. Но ние разглеждаме в тези текстове приоритетно икономически аспекти в китайския модел и мястото и ролята на Китай в глобалната икономика. И пред Политбюро на ККП и всички хора по света родени след 1980 стои един много тежък Паричен въпрос, който синтезира една глобална социално-икономическа дилема, поставена от Age Wave. И този въпрос е с повишена трудност: по какъв начин обществото и държавата ще доставят в близкото бъдеще на пенсионерите пари? Средства, които да отговарят на техните комплексни потребности при съответна продължителност на живот. Това е глобален въпрос, свързан с много въпросителни и променливи икономически величини и определено вече попада и в контекста на съревнованието между двете системи китайския модел на развитие и двата модела на Запад либералният англосаксонски и социално-пазарния на основните страни от Европейския съюз. По наше мнение днес няма ясна концепция как да се посрещне разумно и хуманно резултата от този мега тренд. Китай не разполага днес с гарантирано перспективно решение, но има организационния потенциал при ефективно, балансирано взаимодействие между политическия си, обществения и икономически модели да търси и постигне едно оптимално решение. Тази тема определено поставя важна задача и пред всички хора, които очакват теоретично да излязат в пенсия около 2040 година. Така както не вземат никакво активно участие дори в един дебат и очакват с айфон в ръка добро бъдеще и благосъстояние, на автопилот няма да се получи.
Вторият мега тренд е дигитализацията и компютъризацията. Тук се сблъскваме с проблема, че тези две бурни технологични, взаимосвързани развития силно увеличават производителността на труда. Знанието реално се превръща в основна производителна сила и на практика започва да измества човешкия труд от всички доставни вериги. В средносрочен план ще настъпят брутални съкращения почти във всички професии, включително адвокати, лекари, шофьори, преводачи, преподаватели, архитекти, работници в заводите за облекло, химически продукти, храни, банкови служители, заети в търговията на едро и дребно. Безработицата, която мъчи в момента Китай и за която вече не се подават официални статистически данни е само началото на този тренд. Тази безработица особено за хората до 35 години съществува и в Италия, Гърция, Бразилия, Русия, Англия, тя е глобално явление. Този мега тренд поражда отново крупен, неизяснен въпрос: Как и от къде ще се осигуряват пари и доход за милиардите хора, които технологиите правят безмилостно безработни, съкращавайки в такт работни места? И възниква и друг паралелен въпрос. Кой обществен и кой икономически модел би решил по-ефективно проблемите с трудовия пазар, продиктувани от този мега тренд? Въпросът е изключително сериозен защото е свързан с големи реформи в образованието, със създаване на системи от постоянна преквалификация на работещите и изисква модел, при който с 4 часа ежедневен труд и лично участие на всеки трудещ се в създаването на бъдещите пари, както и в тяхното разпределение. Актуалният икономически модел на развития капитализъм и в САЩ и в Западна Европа не показва за сега намерение да решава това реално изпитание на прехода към Нова Парадигма, в пряко сътрудничество и в тим, заедно с всички работещи и учещи, родени след 1980 година. Последните пък още подценяват и своята роля и реалността на това ново бъдеще. А без тяхното участие няма как да се постигне човешко решение. Централизираният Глобален Капитал не показва в момента признаци, че се мисли конструктивно по този горещ въпрос. До скоро китайският икономически модел демонстрираше способности да създава не само стокови пазари, но и да управлява успешно трудовия пазар и създава годишно милиони работни места. В момента това не се получава и явно налага не само структурни реформи, но и нов комплексен подход. Задачата е сложна, но ако китайците използват колективния ум на нацията в съчетание с гъвкава нова система за образование на така ученолюбивото си население, но му даде и личната свобода на социална и материална маневреност, каквото бе давана в годините на големия икономически бум в Китай, то китайското население е в състояние от долу да освободи необходимата енергия, въображение и интелект и да поднесе ново чудо на света. Ние вярваме много в изобретателността, настойчивостта и тихата творческа непримиримост на китайските хора.
Третият мега тренд е свързан с промените в климата и биодиверсификацията. Китай е голям играч на този хлъзгав и в известна степен подценяван тренд. В Китай има ясна стратегия и съответни политики успешно прилагани с необходимите финансови и технологични инструменти в ограничаване на парниковия ефект, но и в бурно развитие на зелената икономика и на алтернативните енергийни източници. Китай пръв ще елиминира зависимостта от фосилните горива, защото те му струват за сега големи пари. Но китайското правителство използва отлично плановото начало и целокупния национален финансов ресурс за постигане на зелена енергийна революция, в мащаби каквито в момента не демонстрира нито един от западните либерални икономически модели. Китай е застрашен от много неприятни последици от климатичните промени, но за разлика от всички останали капиталистически играчи, не робува в контекста на този мега тренд на краткосрочни финансови интереси, а работи с голям пул от експертни мозъци и големи пари в стратегически, дългосрочен план. На този терен има какво да се учи от китайския модел.
Мега трендът на световна парична нестабилност узрява и набъбва от 1971 с премахването на Златния Еталон. В тези текстове са изписани редове по Финансиализацията, бизнеса Спекулация, ролята на тандема Финанси-Технологии, двата паралелни пазара (производствения на стоки и услуги и виртуалните финансовите пазари, разпределящи днес печалбите на бъдещето), причините за инфлацията като заболяване на парите и преразпределяща богатство в автоматичен режим, за произхода и контрола върху парите, за капитала като процес преминаващ през стойност и антистойност, за натрупаните огромни дългове. Днес рисковете за световната парична система са много високи и дори в условията на глобална валутна война, се правят и опити за спекулации с предстоящ финансов креш. Тази потенциална неизвестност как да се управляват хората в условия на супер парична нестабилност, а и може би в условията на предстояща парична реформа, но От Горе, по наше мнение е в основата на силните тенденции към бетониране на власт в пирамидални авторитарни йерархии в много държави. Тук лидер може би е Русия, но постепенно, тихо и елегантно тази тенденция се налага и в САЩ и Великобритания, централните страни на неолибералния капитализъм. Животът показва, че те изцяло са изпразнени от демократично съдържание и се подготвят за форми и на вертикални, йерархични авторитарни политически, обществени и икономически модели. При това с помощта на дигитализацията, информационната революция, супер компютрите и мега сървърите и постепенното въвеждане на крипто парите. И в това отношение Китай е изпреварил всички конкуренти в глобалната властова игра и има добра изходна позиция за Новата Парадигма.
На цивилизована Европа и се поднасят бежански кризи и добре платени и от Изток и от Запад крайно десни движения, които изглежда имат задачата да развалят един готов изграден за 70 години продукт, един социален пазарен модел, какъвто не съществува в света. При това се издигат смешни лозунги, като се предлагат наивни и прости решения за сложни и комплексни проблеми. Нито една от тези десни идеи не отговаря на предизвикателствата на Новата Парадигма и това навява голяма тъга. Странно е, че хората родени след 1980 година не предлагат никакво алтернативно решение на бруталния десен, деструктивен уклон, който тече в Западна Европа. Един от изводите е, че нито познават добре историята, а и не се интересуват от развитието на основните мега трендове и техните последствия.
Думата криза може би е много популярна и актуална днес. Не случайно присъства често в тези текстове. Днешните кризи са една обективна реалност, но когато тези кризи не се дешифрират и не се обработват, те нарастват и носят след себе си много големи опасности. Една от тези опасности за голямо съжаление в 21 век, който е век на Знанието и Информационната революция е опасността от използване на ядрено оръжие. Оказа се, че родените през 2022 година бебета, на които е отредено да живеят в Нова Парадигма, още преди да проходят и проговорят, над главата им виси конкретна ядрена заплаха. И родените след 1980 отново си мълчат, а някои от тях и се радват и злорадстват. А ядрената заплаха в този век ни говори за една нечувана неинтелигентност, безумие и липса на всякаква самооценка. За непознаване на същността нито на трендовете, нито на метода, чрез 12 основни фактора, първо да анализираш в каква криза си се вкарал сам и не я виждаш, а и не я обработваш, а просто желаеш да я експортираш. При това си изпуснал всички влакове, водещи към Новата Глобална Парадигма и много трудно е да си намериш подходящо място само от желание и претенции в Новия Световен Ред. Защото ако това е Пътната Карта за нареждане на този ред, милионите млади хора родени след 1980 година веднага биха се събудили и казали категорично не. И това не, би могло да добие и други доста ефективни форми за противодействие, които младите хора недооценяват и не подозират като мащабна сила в себе си. Защото утре и Израел би могъл да извади валето на ядреното оръжие. Пакистан би поставил в едно утро ултиматум на съседна Индия, а и както върви и Франция би могло да го размаха. Или Вашингтон да реши да базира ядрени ракети в една Полша (поляците биха ръкопляскали на това) или не дай Боже и в двора на тайванския концерн за чипове TSMC с аргумента, че пазят свои собствени технологични интереси в Тайван. Аргументи за бабаитлък и хулигански подход винаги има и много страни на земята имат своите интереси и аргументи. И децата разбраха, че се води война за технологии и срещу съществуващата в глобалния свят парична система. Но в Новата Парадигма не може да се влезе с ракети и танкове от миналия 20 век, нито с военни продукти от Иран и Северна Корея, нито с деструктивно мислене и насилие. Тъжното е, че Китай мълчаливо подкрепя войната в Европа, включително и хибридната, макар и да няма никакви базисни интереси да сменя своята продуктивна концепция за експанзия в глобалния свят с помощта на банки и инженери. Проблемът е явно, че и китайският икономически модел има своята цикличност и в момента изпитва временна криза и се нуждае от реформи и ремонт. А тези реформи видимо се отлагат и се дава приоритет на сигурността и стабилността. А Новата Парадигма така или иначе ще настъпи. И в нея следва да се влезе и участва със Знание, нови технологични подходи, нови пари, нови енергийни източници, нови материали, ново мислене, нови професии и най-вече с човечност. И когато желаеш да събориш една наложена система е редно първо да изградиш нова у дома и после да я предложиш на съседите и на широкия свят. В този контекст, по наше мнение единствен Китай предлага реализиран у дома на собствена тяга силен обществен и икономически модел, с който би могло да се влезе с летящ старт в Новата Парадигма. Политическият модел е нещо специфично и всяка една страна и най-вече всяко едно население или поколение би трябвало да има свободата да се организира по свой собствен начин в политически структури, както намери за по-добре. Самите китайци за разумни и открито казват, че те не натрапват своя политически модел на другите страни, но имат своите откровени цели да се превърнат в Супер Иновационна глобална сила и работят яко за това. Нашето мнение е, че Китай се въоръжава за да постигне победа без да води война и нашата надежда е, че именно Китай, в една съботна вечер, с помощта на Изкуствен Интелект и техники за квантови комуникации, би блокирал и елиминирал всички ядрени оръжия на планетата и би ги превърнал в куп желязо. Пекин не артикулира военни заплахи, но най-късно през 2030 година би се опитал от позицията на силата да диктува някои правила и на първо място правилата на мирно съвместно съществуване и сътрудничество в Новия Световен ред. Няма как да има Ред без сътрудничество, а без мир няма смисъл нито от Иновация, нито от Зелена Икономика. Няма никаква логика, многомилионният Китай за 40 години да създаде най-голямото икономическо чудо, което познава света, да бъде работилницата на света, половината от своето производство да реализира срещу парите на развитите западни страни и да търси гореща война с който и да е по света. Китай е силен и има обещания към своето огромно население и Китай има създадена база, която има нужда от глобален мирен обмен, а не от война. Но понеже мирът е жизнено важен за китайския модел, Пекин се въоръжава много сериозно. И Китай е може би задължен, с помощта на енергията и мисълта на милионите хора по света и с помощта на информационните технологии да премахне опасността от ядрена война и допринесе за налагане на Новата Парадигма в глобалния свят.
Защото покрай опасността от глобално затопляне, изчерпване на водните ресурси, многомилионни бежански кризи, повдигане на морските нива, изчерпването на суровините, увеличаване на населението в света, проблемите с изхранването и засилване на неравенството, в света не от днес, но през последните 20 години, бушуват интензивни целенасочени вибрации за контрол на мозъците mind control. Това е най-нечестната война, която се води пряко срещу мозъците на хората. Постиганите резултати и съответни жертви са доста големи. Това е едно голямо изпитание за младите хора родени след 1980 и за голямо съжаление, животът показва, че те не могат да се ориентират в нея и не правят никакви опити да и противодействат. Ние не знаем какво мисли по тази тежка тема Пекин. Знаем какво прави например Москва. И знаем, че Брюксел, Берлин и Париж спят.
Отдавна в света се води дебат дали частните пазари или държавата са по-ефективни, когато става въпрос за капитали и пари. Но и днес в света властва наложена частна система за печатане на пари и произвеждане на финансов капитал. Независимо от две сериозни финансови кризи през 2000 и 2008, бизнесът Спекулация продължава да процъфтява и е видно, че е много трудно да му се поставят спирачки. Джон М. Кейнс е казал: Капитализмът се основава на странното убеждение, че отблъскващи хора, водени от отвратителни мотиви, някак си ще се погрижат за благото на хората. Младите родени след 1980 е време да разберат, че хората са делегирали най-ценния ресурс, парите (салама) да се произвежда и управлява от централните банки и частните търговски банки(кучето). И никой не прави съществената разлика между реалната и виртуалната икономика и не се замисля кое е по-ценно 70 фотокопия от едно оригинално обещание в ценна книга на фондовата борса или 70 китайски вагона, натоварени с цимент, желязо, тухли и дървен материал. С кое от двете биха се построили по-лесно домове за младите хора например. И кое има реална стойност и кое виртуална.
Настъпващата Нова Парадигма би трябвало да промени представите на младите хора за категориите собственик и наемен труд, за продавач и потребител. Информационната революция, свързана с невероятна автоматизация създава качествено нови условия, скорост на промени, много валентност на всеки нов продукт и това са предпоставки за нови организационни икономически форми в живота, различаващи се от традиционния капиталистически пазарен, неолиберален модел. Американецът Джереми Рифкин пише в своя книга от 2014 The Zero Marginal Cost Sociaty: Трудовите ресурси започват да се развиват към едно ново социално стопанство, придвижвано от автоматизацията на труда във всички сектори. И натрупването на социалния капитал ще стане по-ценно от нарастването на пазарния капитал. След 50 години нашите внуци ще гледат на масовия наемен труд на пазара със същото неразбиране, както ние гледаме на робството и на крепостничеството преди години. Тогава чистата мисъл, че стойността на един човек би могла да се измери само по произведената от него продукция и материалния му стандарт, ще изглежда примитивна, дори варварска и нашите наследници, чийто живот ще протича главно в общности на високо автоматизиран свят, ще виждат това в една странна загуба на стойности. В този абзац има няколко ключови думи. Но на младите хора препоръчваме да го прочетат внимателно и видят каква е днес разликата между собственик и наемник, каква е разликата между хуманен и материален капитал, кое днес е примитивно и варварско и да възпитават своите деца така, че те да не изчакат 50 години за да прозрат тези актуални истини. Както и да не чакат дълги години за да усетят силата на общностите от мислещи самостоятелно и конструктивно, творящи и свободни хора. И да очакват, че глобалната валутна война ще приключи с голяма парична реформа, а технологичната с нов трудов пазар.
7 април 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация