Учен от университета в Цюрих твърди, че невярната и подвеждаща информация има потенциала да наруши демократичния процес. Как гражданите могат да идентифицират фалшивите новини, за да избегнат подвеждането им?

Професионалните проверки на фактите биха могли да помогнат за противодействието на това. Проверките на фактите наистина са  важни инструменти срещу дезинформация. Но те не са по силите на  средностатистическия гражданин, особено ако дълго време е бил „надъхван“ в една или друга посока, далеч от истина и дори от здрав разум. Следователно, особено важно е да се насърчава критичното мислене и да се помага за подобряване на обществените дебати чрез аргументи, основани на доказателства. Но проверките на фактите могат да имат и обратен ефект и да увеличат вярата в дезинформацията.

Друг професор, но от Манхайм, Германия се базира на резултати от научно изследване: Фактът, че те могат да увеличат вярата във фалшивите новини, е най-вече ако те отговарят на представите на читателите. За хора, които вече са съгласни с идеята за измама, проверките на фактите често имат по-слаб или дори контрапродуктивен ефект.

Трети професор от Йена е на мнение, че ранното опровергаване на очакваната дезинформация чрез „предварително разкриване“ е обещаващ подход. Тоест един вид психологическа ваксинация срещу дезинформация.

Лесно е да признаеш, че особено важно e да се засили медийната грамотност и да се накара населението да разбере как да използва информацията отговорно. Но първо, тя е много различна в отделните държави, второ, в някои страни се е позагубила като вода в пясък и трето, ще са нужни години за да се възпита такава. Тук навлизаме в широката тема за ролята на социалните медии и т.н и т.н.

Да се съгласим с теоретиците за медийната грамотност, но, ако нивото на самата журналистика е на ниво, което деформира доверието на гражданите? Премълчаването не е ли също дезинформация? То позволява интерпретации, които ни отвеждат далеч от истината, като например за събитията през 2014 г. в Източна Украйна. Ако една телевизия е получила препоръката да не плаши зрителите с наближаваща война, не значи, че трябва да изключи всички външнополитически новини от сутрешния си блок, какъвто случай имаше тези дни. Българите знаят чужди езици и се информират преди да са чули българските медии. Филтър ли са някои медии или глашатаи на истината и демокрацията? А колкото до "отговорното" използване на информацията, за каква "отговорност" можем да говорим в част от българските политици?

Очевидно преди медийна грамотност трябва да имаме обща грамотност, а тя спада катастрофално, след като слушаме в предавания на българските телевизии отговори на млади хора на въпроса, кой е този човек, показвайки портрет на писателя Йордан Йовков, че това е Хитлер! А ограниченият човек е лесно манипулируем. Щом създадохме такова поколение, в чия изгода е това?

Политиците трябва да определят правни стандарти и да реагират по-ефективно на трансгранични кампании за дезинформация чрез международно сътрудничество. Изследователите единодушно са съгласни, че запазването на свободата на изразяване остава акт на балансиране, а не застрашаването на самите демократични принципи чрез прекомерни мерки. В борбата с дезинформацията няма патентовани рецепти, а само взаимодействие на участници от науката, политиката, платформите, журналистиката и критичното гражданско общество.