ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Какво да очакваме от Китай в близко бъдеще
Борислав Сретков
Част Първа: Мястото на Китай и на всички млади хора родени след 1980 в Новия световен ред ?
2023 година меко казано бе напрегната за китайската икономика, ние разглеждаме това като глобален тренд, който поставя в големи изпитания всички национални икономики, без изключение по света. Проблемното домино е доста шарено, но в конкретния случай фокусът е върху Китай.
При това за да имаме макар и бегла представа какво става в тази огромна страна е важно да се опитаме да погледнем към факти и теми, които не се виждат на повърхността, или да се доберем до невидимото. В случая ни интересува предимно икономическия модел в Китай.
На 5. Март 2024 в Пекин се състоя конгресът на Националното събрание на страната. Един много представителен форум. На него бе отново посочен главния приоритет в политиките, а именно технологичния напредък. В изнесеният от министър-председателя доклад ключови думи са Висококачествен растеж и Производствени Сили. Голяма краткосрочна цел е повишаване на вътрешното търсене, а основна дългосрочна развитието на националната наука и иновациите с фокус върху Изкуствения Интелект и Биотехнологиите, медикаментите, новите материали,Тройката електромобили, акумулаторни батерии и соларни панели се лансира като двигател на растежа. Издига се нова инициатива за интегриране на Изкуствения интелект в продуктите и условията на съществуващите индустрии. Посочва се една комбинация от приоритети, които в известна степен се конкурират по между си. А те трябва да се развиват в синхрон и симултанно, силен технологичен напредък и иновация, модернизиране на индустрията, постигане на поставените цели в екологията, намаляване на големия дълг в провинциите, справяне с кризата на пазара за недвижими имоти и стимулиране на потреблението. Не е ясно как ще се редуцира огромният дълг в провинциите и същевременно развива производството за увеличаване на предлагането и как би се стимулирало търсенето, водещо до по-високо потребление. Предлага се за следващите две години икономически ръст от по 5 процента годишно. Подчертава се актуалността на издигнатия на последния партиен конгрес от 2022 девиз за реализиране на new-style whole-of nation effort, NSWN (нов стил с усилие на цялата нация), с главната цел да се атакуват тесните места, тип гърло на бутилка, в технологичната индустриална база.
За разлика от западните икономики Китай не поема и днес курса на outsourcing, а търси създаване на собствени мощни, иновационни високопроизводителни елементи на национална индустриална база, която да притежава висока устойчивост и автономност. Ясно е, че китайската стратегия е да се постигне технологичен суверенитет, при една минимална зависимост от чужди технологични фирми. Между редовете се чете, че Пекин отчита различията в геополитическите интереси на големите актьори като САЩ и Европейския съюз и техните нови подходи в запазване на предимства в ключови технологии. Следствие от това е и фактът, че Науката, Технологиите и Иновацията (Science, Technology and Innovation, STI) станаха силно политизирани и на практика в света се води технологична война. Защото от няколко години и в САЩ и в Китай, националните политики се определят и движат от съображения за национална сигурност. Показателно е, че в основния доклад на конгреса, думата Риск се споменава 24 пъти и думата Сигурност 39 пъти. Недвижими имоти фигурират в доклада на 12 места, а думите Реформа и Пазар рязко спадат в употреба.
През март 2023 китайският президент създаде Централна Комисия за Наука, Технологии и Иновация, STI, която да наблюдава как работи новата система NSWN. Това означава пълен, централизиран контрол върху STI-Science Technology Innovation, напомнящ като метод, периода до 1978 година. Пекин явно си има своите основания да предприема тази крачка, свързана с централна инициатива, съответни регулации и пряко политическо управление, което ККП сумира в един идеал: ефективен пазар и ефективно правителство. Главната цел е модернизацията на реалната икономика, а другата голяма цел е може би да се излезе от така наречения Middle Income Trap (Капан за среден доход), който ако не бъде прескочен, не дава добри надежди да се реши проблема с неравенството или предстоящия проблем с пенсионните фондове в Китай, а дори и с големите разлики в регионалното развитие. Факт, който не е споменат на този важен национален конгрес е, че производственият дял в световния брутен продукт на Китай спада до 26,3% от 2008 до 2020 година.
Може би най-интересното в Китай в момента е мощното развитие и доизграждане на въоръжените сили. Независимо от кризисните моменти в китайската икономика, военният бюджет за трета поредна година нараства с над 7 процента. Увеличението за 2024 година се посочва като 7,2% или бюджет от 232 милиарда $ (1,67 трилиона юана). Но през септември 2023 година, американският сенатор Dan Sullivan, член на сенатската комисия по въоръжените сили на Съединените щати отбеляза, че: реалният военен бюджет на Китай, съгласно разузнавателни данни е почти 700 милиарда долара, ако това е вярно, това е три пъти по-висок бюджет. Нашето мнение е, че Китай се готви усилено за честване през 2027 на 100-годишнината на китайската народоосвободителна армия. И този приоритет може би е поставен на първо място. Защо е така би трябвало да разберем след три години. Съответните очаквания и мнение си запазваме за нас. На този фон, военният бюджет на САЩ за 2025 година е увеличен само с 0,9% на 849,8 милиарда долара. Официални данни сочат, че САЩ имат затруднения да изпълняват ритмично плана за доставки на нови подводници, например. Обявено е, че вместо 2 подводници от Virginia Class, през 2025 ще бъде доставена само една такава. Това по данни на Пентагона, че в момента ВМС на САЩ поддържат на бойно дежурство 49 подводници от този клас, при норма от 66. През 2025 военната индустрия трябва да достави 83 бойни самолета F-35, а са потвърдени доставки само на 68. Истината е, че Virginia Class се произвежда от частните компании General Dynamics и Huntington Ingalls Industries и те страдат от недостатъчен производствен капацитет и недостиг на работна сила. Това би било едно поле за съревнование между системата на държавен капитализъм в Китай и неолибералния американски модел на капитализъм през 21 век. Във военния бюджет на САЩ за 2025 са включени 49,2 милиарда $ за модернизация на ядрените въоръжения. От тях 9,9 милиарда за програмата по подводницата Columbia Class, която появила се на бойно дежурство от 2030, се сочи, че рязко би увеличила американските стратегически ядрени предимства спрямо Китай. Истина е, че американската военна промишленост има проблеми в резултат от отслабване на държавата и безогледната агресивна политика на глобализация, в единствено търсене на големи печалби. Но когато видни американски политици оценяват реалния военен бюджет на Китай, те може би знаят, че и американският неофициален военен бюджет, при това по изявления на икономисти от САЩ, още през 2016 година би трябвало да надхвърля един трилион долара. Няма по-голямо надлъгване в света от това при надпреварата във въоръженията и така е от векове, така и ще бъде.
Поглеждаме отново към Китай през 2023 и избираме некоментирания показател Чужди Преки Инвестиции Foreign Direct Investment, FDI. Нетната им стойност за цялата година представлява 33 милиарда долара, което е спад с 80% спрямо 2022 година. Но този тренд върви за втора година последователно, като през 2021 година тази сума за FDI в Китай е била 344 милиарда $ и е пикова. В годините със старт 1990 до 2011 чуждите преки инвестиции в китайската икономика постепенно нарастват до 270 милиарда през 2011 и 280 милиарда през 2013. През 2020 са 250 милиарда $ и през 2021 344 милиарда $.
Една от причините за това свиване е създадената обстановка, чуждите компании да не могат да извършват в Китай дейност по R&D. Друга съществена причина е стартиралата война за чипове. Следният пример е показателен: през 2018 година 48% от всички глобални чуждестранни преки инвестиции, FDI са насочени в Китай. През същата година техният дял в САЩ е нула процента. Но през 2022 този дял в САЩ изведнъж нараства на 37% и продължава да нараства. Сумарните Преки чужди инвестиции, FDI в Индия, Сингапур и Малайзия, с глобален дял от 10% през 2018, през 2022 вече са 38 процента. Това са много сериозни размествания в потоците на жив инвестиционен капитал. Малък пример: американската Teradyne, лидер в производството на тестово оборудване за чипове, премести ключови свои производствени мощности от Китай в Малайзия. Английската фирма Graphcore, произвеждаща чипове за Изкуствен Интелект, просто уволни всичките работници в Китай. Японската Mitsubishi спира производството на автомобили в Китай, а Honda и Toyota редуцират производството в смесените си фирми в Китай. Мощната японска инвестиционна банка Softbank продаде 2023 година цялото си делово участие в технологичния китайски концерн Alibaba, инкасирайки една екзорбитална печалба, защото и в китайските борсово котирани компании течеше в тези години луксозният бизнес Спекулация и насочи огромна сума FDI към английската лидерска компания за дизайн на чипове за Изкуствен Интелект Arm. Softbank показва в края на 2023 година една борсова капитализация от 9,2 трилиона йени, при нетни собствени активи на стойност 19,2 трилиона японски йени (1 щ. д. = 151 яп. йени).
Показателно събитие е, че за първи път от 1987, премахването на пресконференцията на китайския министър председател след приключване на Националния конгрес, което нарушава една традиция, но подсказва за невидими неща. Първото впечатление е, че това демонстрира дистанция от страна на управляващите от откритостта и опит за замъгляване на прозрачността. Това означава, че китайските и чужди медии и журналисти, просто не им се дава възможност да задават въпроси. Интересно е, че не се прилага и руския опит, където подобни пресконференции са по правило дирижирани. На нас не ни остава нищо друго, освен да помислим, че един неудобен въпрос по дефиниция би предизвикал неточен, неочакван или обезпокояващ отговор. И съвсем не е страшно ако такъв отговор би предизвикал безпокойство или критичност у един журналист, но е далеч по-страшно, какъв ефект би имал един такъв отговор от централата на правителството в Пекин върху курса на акциите на трите китайски фондови борси, плюс фондовата борса в Хонконг. А на тези борси царят правилата на капитала, който в условията на луксозния бизнес Спекулация, всяка секунда променя своята пазарна стойност и много бързо би могъл да се превърне в антистойност. Не забравяме все пак, че в Китай има държавен капитализъм и правителството освен, че в голяма степен дълги години успешно го направлява и координира, но пазарите в света са свързани, а глобалната финансова система се намира в системна криза. В кризата винаги има печеливши и губещи.
Валутната война през последните месеци намира своите преки ефекти и на глобалните финансови пазари. Едно от последствията е, че през 2023 година китайските хай тек компании отпаднаха от списъка на Топ-10 по капитализация. Японски журналисти подават данни, че само в периода декември 2023 до 1. февруари тази година, китайски и хонконгски компании са загубили на борсите една обща сума равняваща се на 1,7 трилиона долара. През тази година, делът на Китай в глобалната пазарна капитализация в доларово изражение е спаднал до 10 процента. През 2015 Китай достига пика си в този дял с 20%. В края на 2023 делът в глобалната капитализация на американските компании е достигнал 48,1% или в абсолютно изражение до 51 трилиона долара. Ръстът на американската капитализация през миналата година е 1,4 трилиона $. Този американски дял от 48,1% е най-голям от септември 2003 до днес. Това е така, защото специалистите по борсови спекулации разполагат и със сериозен брой много мощни технологични фирми. Само за един месец през тази година водещите американски компании Amazon и META (Facebook) са увеличили своята капитализация с 500 милиарда долара. През тази година в Топ 500 на най-скъпите по капитализация компании в света има 236 американски, което за последните три години представлява увеличение с 15 процента. В същото време броят на китайските компании е спаднал с 60% до 35. Интересен пример е, че китайският технологичен гигант Baidu е изпаднал от този списък на Топ 500. Един поглед към разпределението на глобалната пазарна капитализация през февруари тази година показва следното: САЩ имат 50 трилиона, концерните от Европейския съюз и Англия, 19 трилиона $, Китай е с 10 трилиона, Япония с 8 трилиона, Индия с 5 трилиона. На глобалния капиталов пазар стават големи размествания, които по наше мнение не се движат нито на автопилот, нито са случайни. Темата е много дълбока и е само началото на големи капиталови маневри. Интересно е, че несчитаната за велика сила Индия, за последните три години е вкарала 21 свои топ компании в глобалната листа Топ-500. По наше мнение тази страна и особено нейният мозъчен потенциал, най-късно след 12 години ще играят ключова роля в условията на Новата Парадигма в света. Индия се очертава в известна степен и проблемен, бъдещ конкурент на Китай не само в Азия и Пасифика. Индия има потенциал ако се кооперира със силни партньори да поднесе големи изненади в глобалната властова игра в средносрочно бъдеще. Ние никога не сме подценявали индийската карма и скритите екстри, които притежава тази вече най-многолюдна страна на планетата.
Не трябва да се подценяват и глобалните американски компании. Работещи със спекулативни инструменти или с тайните на силен софтуер, супермощни компютри, те на практика разполагат с огромно компресирано знание, което натрупаха почти безплатно, събирайки и обработвайки личните данни през този век на милиарди хора по света. На 2 февруари 2024 Microsoft е начело в света с капитализация от 3 (три трилиона долара), следвана от Apple с 2,8 трилиона, трета е саудитската Aramco с два трилиона. Четвърта е американската Alphabet с 1,7 трилиона, Amazon 1,7, Nvidia s 1,6 трилиона и META (Facebook) 1,2 трилиона долара. Войната при чиповете има своето отражение в конкретни примери за капитализация на ключови фирми. Така например, американският концерн Nvidia, който държи монопол при чиповете за Изкуствен Интелект, отразено специално на друга страница в текстовете, има вече в края на януари 2024 капитализация от 1,6 трилиона $. Това е смайващ ръст и ние не трябва да забравяме, че срещу обезпечение с фирмени акции, функциониращият в динамика капитал, раздава нови заеми, създава пари, които би могло и да бъдат ефективно инвестирани. Или не е задължително тези новосъздадени пари да бъдат наместени в скъпи яхти, дворци или луксозен живот. Такива пари предстои да бъдат наместени в следващите няколко години в базата на Новата Парадигма в света. Наивно е да си мислим нещо друго. Това отлично знаят и китайците. Но само през януари 2024, лидерската китайска компания, произвеждаща чипове, SMIC e загубила за 30 дни 25% от пазарната си борсова стойност. Накратко, има какво да се премълчава в момента в Китай. И може би не е случайно, че лично Си Дзинпин прие за разговори през март тази година в Пекин, голяма, представителна група от топ лидери в американския бизнес. Китайският борсов индекс CSI е загубил през 2023 година 11,4% от стойността си, индексът в Хонконг, Hang Seng е спаднал за същия период с 13,8%. А само през януари 2024 година, чужди инвеститори са продали за 2 милиарда китайски акции на борсата в Хонконг. В същото време на 24 февруари индексът Nikkei на японската борса удари 39 908, биейки рекордното ниво от преди 34 години 38 915. Успоредно с това в периода април-декември 2023, печалбите в японските компании са се увеличили с рекордните 20%. Международният капитал показва голяма динамика на прегрупиране и през 2024 година. Само за три дни от 9 януари тази година, чужди инвеститори са купили японски акции за 6,46 млрд. $.
В Китай е на лице още един типичен неолиберален бизнес, част от веригата сделки, която наричаме Спекулация. Това е измислената и въведена от американските банки в капиталовата спекулативна игра секюритизация (опаковане на дългове в ценни книжа). С помощта на тези инструменти, китайските банки опаковат лоши ипотечни кредити и ги предлагат като доходоносни облигации на финансовия пазар. През 2020 обемът на такива опаковани дългови инструменти възлиза на 23 милиарда юана. През 2023 това са вече 46 милиарда (6,5 млрд.$), от които 24 милиарда юана са опаковани ипотеки. От началото на февруари т.г. Централната банка на Китай, намали с 0,5% задължителните резерви на банките, което в комбинация с намаляване на лихвата по ипотечните кредити от 4,2% на 3,95%, увеличава рисковете във финансовата система на страната.
Много интересен момент през месец март бе откровеният повик на китайския президент директно към китайския народ да засили своите покупки на потребителски стоки, като при това дори подменя своите налични мебели или домакински уреди и електроника. Това ни навежда на мисълта, че потреблението в китайската икономика силно стагнира, независимо, че официалната инфлация през януари 2023 е един процент, а през януари 2024 е минус 0,8%. През 2021 общите китайски инвестиции представляват 43,3% от БВП и са най-високи в света, но срещу тях през същата година вътрешното потребление в страната е около 54% от БВП, което е ниско в сравнение с развитите икономики. В Пекин знаят отлично, че ако потреблението не се увеличава, инвестираните пари не се въртят и брутният продукт не само няма да расте, но и ще спадне. Но информациите, които се появяват за Китай показват, че китайското население продължава да се въздържа от консумация и в същото време пести. Така например разликата между депозитите в китайските банки и отпуснатите заеми в страната, през 2022 са 45 трилиона юанa, а през 2023 тази сума е вече 47 трилиона юанa. Нашето обяснение е, че хората знаейки за големите спекулативни мехури, изчакват цените още да падат. А има и един друг кризисен елемент в китайската икономика нивото на безработицата. Тя е особено мащабна сред завършилите висше образование и сред младежите до 35 години. Курсират различни данни за нея, но най-добре със сигурност ги знаят менажерите на китайския икономически модел в Пекин. Факт е, че в началото на тази година правителството обявява като цел, до края на годината да бъдат създадени 12 милиона нови работни места. Няма данни как точно би станало това.
Друг скрит проблем е изтичането на капитали от Китай. През януари 2024, за шести пореден месец 12,5 милиарда долара са напуснали Китай. През август 2023 това са 89,7 милиарда $.
Голямата сила на плановото, централизирано начало в китайския модел са мощните, огромни средства насочвани в изследване и развитие, R&D. Независимо от всички икономически трудности, включително огромните разходи направени в борбата с пандемията Covid-19, китайската държава има много твърда политика и не прави икономии в областта на Research&Development, поддържайки висока динамика. Тази тема е изключително важна и показателна, кой как се подготвя за Новата Парадигма в света.
През 2023 година, 2500 водещи компании в света са инвестирали общо в R&D 1,36 трилиона долара. Делът на Китай в тях е 17,8%, пред страните от Европейския съюз с 17%. САЩ имат дял от 42,1 процента, което не трябва да изненадва. Те са създали глобалната иновационна машина, както и глобалната парична система и чрез тандема Финанси/Технологии въртят и голямата властова Игра за преминаване към Новата Парадигма. Ние правим разлика между Нова Парадигма и Нов световен ред, но нека в случая ги приемем за равнозначен ориентир. През 2022 година по показателя инвестиции в R&D китайците имат най-голям ръст от 16,4% спрямо предходната, или те постоянно увеличават горивото за иновация и технически прогрес. През същата година по официални данни това са 222 милиарда $. Само компанията Huawei е вложила за целта 20,9 милиарда долара. Следват я Tencent и Alibaba. Тук международната листа от компании се води от американската Alphabet (Google). В САЩ това увеличение през 2022 е 12,7% на 527 млрд.$, в Европейския съюз е 13,6% на 219 милиарда, в Япония е плюс 10,4% на 116 милиарда. В статия Други може да гадаем кои биха попаднали с увеличение от 9% на общо 165 милиарда $. Добавяме, че в тези данни става въпрос за фирмени разходи за R&D. Какви суми отпуска официално и неофициално китайската държава по програми за R&D, ние не би могло да знаем. Знаем само, че това е топ приоритет в китайската икономическа и научна политика и че тя има силен център, който я ръководи, следи и контролира.
Изменят се и тенденциите във външната търговия на Китай. През 2023 общият външнотърговски обмен на Китай с Европейския съюз, Съединените щати, Япония и Южна Корея надхвърля два трилиона долара. През същата година стокообмена със САЩ спадна, отбелязано е на друга страница с колко, а Мексико изпревари като експортьор номер едно Китай към САЩ. Износът към САЩ от Япония зае първото място, а Южна Корея изпревари Китай като експортьор за САЩ. През 2023 Китай изпадна от първи експортьор към Великобритания на трето място. През 2023 германският внос от Китай спадна с 13%, а през 2024 Съединените щати изместват вече Китай като главен износител за Германия. От всичко това се вижда една тенденция към свиване на пазари в развитите, платежоспособни страни за китайски стоки. Това не е в интерес на първо място за китайската икономика, независимо, че през миналата година нейният експорт към Русия, Австралия, Бразилия и страните от Югоизточна Азия се увеличава.
Японският синолог и журналист Katsuji Nakazawa пише на 7 март 2024 година по повод отменяне на пресконференцията след Националния конгрес на националното събрание: Китайската политика се завръща в черна кутия и пресконференции няма да има до 2027, до следващия конгрес на ККП. Китай отново се затваря и връща там, където бе през 1980-те години. Проблемът е, че членовете на Постоянния комитет в Политбюро днес, мястото за топ решения, са малко повече от негови чиновници. Изводът е, че китайската дълготрайна колективна система на управление колабира И Русия и Китай не смеят да покажат слабости днес, а има достатъчно такива Защо китайците отлагат традиционния Трети Пленум? Да не покажат слабост. А до 2027, ключовата прелюдия е Третият Пленум и това какво ще се реши на него за китайското развитие основно в икономиката.
Какво ни очаква и мястото на Китай и на всички млади хора родени след 1980 в Новия световен ред ?
От така наблюдаваното и преживяваното като комплекс от кризи и разкриващи се възможности, би могло да очакваме, че в средносрочен план глобалният свят се движи към Нова Парадигма, чието съдържание и темпо се диктува от така наречената Многоцелева Технология General Purpose Technology. По всичко личи това ще е Изкуственият Интелект. Този вид технологии са тези, които прекъсват и едновременно ускоряват нормалното икономическо развитие. Поради това трябва да разбираме, че сме на прага на мощна технологична революция. Тази революция узрява и се подготвя от края на миналия век на фона на 4 мега тренда, които следим от 1997 година и в тях отлично се вписва описаното в наши три книги развитиe на Китай. Това е страна, представляващ много силен, гъвкав, проактивен, динамичен, въоръжен с работливо население, голям научен пул, мощна иновационна индустриална база и безброй планови, конкретни програми за развитие, обезпечени с голям финансов ресурс и силен централен мениджмънт, комплекс. Китай притежава ясен, комплексен, стратегически план за развитие, който отчита и е съобразен с всички основни мега тенденции и ключови опасности, стоящи пред света през 21 век.
Да започнем с мега тренда Вълната от Стареене, Age Wave. Това е ключов проблем и за Китай и за всички останали големи държави. Китай има демографска криза, раждаемостта спада, но продължителността на живота се увеличава, а китайците по традиция живеят дълго, може би защото се хранят здравословно. По прогнози на ООН, към 2050 година броят на хората в света на възраст 65-84 години ще се увеличи от 400 милиона до 1,3 милиарда, или над 3 пъти. Броят на пенсионерите ще се увеличи и в Китай. Този тренд е пряко свързан с темата за пенсионно осигуряване в Китай, която е сред актуалните пет официални нерешени структурни проблеми. И прогнозата е, че настоящата пенсионна система би изчерпала в този си вид своите възможности най-късно през 2035 година. Прогнозите за пенсионните фондове на САЩ, а и за социални пазарни стопанства като Франция и Германия са не по-малко обезпокояващи. Средната класа бавно изчезва и изградената в западните икономически модели система от частни пенсионни капиталови фондове е обречена на кодиран провал. Това го знаят всички и на Запад и на Изток. Но ние разглеждаме в тези текстове приоритетно икономически аспекти в китайския модел и мястото и ролята на Китай в глобалната икономика. И пред Политбюро на ККП и всички хора по света родени след 1980 стои един много тежък Паричен въпрос, който синтезира една глобална социално-икономическа дилема, поставена от Age Wave. И този въпрос е с повишена трудност: по какъв начин обществото и държавата ще доставят в близкото бъдеще на пенсионерите пари? Средства, които да отговарят на техните комплексни потребности при съответна продължителност на живот. Това е глобален въпрос, свързан с много въпросителни и променливи икономически величини и определено вече попада и в контекста на съревнованието между двете системи китайския модел на развитие и двата модела на Запад либералният англосаксонски и социално-пазарния на основните страни от Европейския съюз. По наше мнение днес няма ясна концепция как да се посрещне разумно и хуманно резултата от този мега тренд. Китай не разполага днес с гарантирано перспективно решение, но има организационния потенциал при ефективно, балансирано взаимодействие между политическия си, обществения и икономически модели да търси и постигне едно оптимално решение. Тази тема определено поставя важна задача и пред всички хора, които очакват теоретично да излязат в пенсия около 2040 година. Така както не вземат никакво активно участие дори в един дебат и очакват с айфон в ръка добро бъдеще и благосъстояние, на автопилот няма да се получи.
Вторият мега тренд е дигитализацията и компютъризацията. Тук се сблъскваме с проблема, че тези две бурни технологични, взаимосвързани развития силно увеличават производителността на труда. Знанието реално се превръща в основна производителна сила и на практика започва да измества човешкия труд от всички доставни вериги. В средносрочен план ще настъпят брутални съкращения почти във всички професии, включително адвокати, лекари, шофьори, преводачи, преподаватели, архитекти, работници в заводите за облекло, химически продукти, храни, банкови служители, заети в търговията на едро и дребно. Безработицата, която мъчи в момента Китай и за която вече не се подават официални статистически данни е само началото на този тренд. Тази безработица особено за хората до 35 години съществува и в Италия, Гърция, Бразилия, Русия, Англия, тя е глобално явление. Този мега тренд поражда отново крупен, неизяснен въпрос: Как и от къде ще се осигуряват пари и доход за милиардите хора, които технологиите правят безмилостно безработни, съкращавайки в такт работни места? И възниква и друг паралелен въпрос. Кой обществен и кой икономически модел би решил по-ефективно проблемите с трудовия пазар, продиктувани от този мега тренд? Въпросът е изключително сериозен, защото е свързан с големи реформи в образованието, със създаване на системи от постоянна преквалификация на работещите и изисква модел, при който с 4 часа ежедневен труд и лично участие на всеки трудещ се в създаването на бъдещите пари, както и в тяхното разпределение. Актуалният икономически модел на развития капитализъм и в САЩ и в Западна Европа не показва за сега намерение да решава това реално изпитание на прехода към Нова Парадигма, в пряко сътрудничество и в тим, заедно с всички работещи и учещи, родени след 1980 година. Последните пък още подценяват и своята роля и реалността на това ново бъдеще. А без тяхното участие няма как да се постигне човешко решение. Централизираният Глобален Капитал не показва в момента признаци, че се мисли конструктивно по този горещ въпрос. До скоро китайският икономически модел демонстрираше способности да създава не само стокови пазари, но и да управлява успешно трудовия пазар и създава годишно милиони работни места. В момента това не се получава и явно налага не само структурни реформи, но и нов комплексен подход. Задачата е сложна, но ако китайците използват колективния ум на нацията в съчетание с гъвкава нова система за образование на така ученолюбивото си население, но му даде и личната свобода на социална и материална маневреност, каквото бе давана в годините на големия икономически бум в Китай, то китайското население е в състояние от долу да освободи необходимата енергия, въображение и интелект и да поднесе ново чудо на света. Ние вярваме много в изобретателността, настойчивостта и тихата творческа непримиримост на китайските хора.
Третият мега тренд е свързан с промените в климата и биодиверсификацията. Китай е голям играч на този хлъзгав и в известна степен подценяван тренд. В Китай има ясна стратегия и съответни политики успешно прилагани с необходимите финансови и технологични инструменти в ограничаване на парниковия ефект, но и в бурно развитие на зелената икономика и на алтернативните енергийни източници. Китай пръв ще елиминира зависимостта от фосилните горива, защото те му струват за сега големи пари. Но китайското правителство използва отлично плановото начало и целокупния национален финансов ресурс за постигане на зелена енергийна революция, в мащаби каквито в момента не демонстрира нито един от западните либерални икономически модели. Китай е застрашен от много неприятни последици от климатичните промени, но за разлика от всички останали капиталистически играчи, не робува в контекста на този мега тренд на краткосрочни финансови интереси, а работи с голям пул от експертни мозъци и големи пари в стратегически, дългосрочен план. На този терен има какво да се учи от китайския модел.
Мега трендът на световна парична нестабилност узрява и набъбва от 1971 с премахването на Златния Еталон. В тези текстове са изписани редове по Финансиализацията, бизнеса Спекулация, ролята на тандема Финанси-Технологии, двата паралелни пазара (производствения на стоки и услуги и виртуалните финансовите пазари, разпределящи днес печалбите на бъдещето), причините за инфлацията като заболяване на парите и преразпределяща богатство в автоматичен режим, за произхода и контрола върху парите, за капитала като процес преминаващ през стойност и антистойност, за натрупаните огромни дългове. Днес рисковете за световната парична система са много високи и дори в условията на глобална валутна война, се правят и опити за спекулации с предстоящ финансов креш. Тази потенциална неизвестност, как да се управляват хората в условия на супер парична нестабилност, а и може би в условията на предстояща парична реформа, но От Горе, по наше мнение е в основата на силните тенденции към бетониране на власт в пирамидални авторитарни йерархии в много държави. Тук лидер може би е Русия, но постепенно, тихо и елегантно тази тенденция се налага и в САЩ и Великобритания, централните страни на неолибералния капитализъм. Животът показва, че те изцяло са изпразнени от демократично съдържание и се подготвят за форми и на вертикални, йерархични авторитарни политически, обществени и икономически модели. При това с помощта на дигитализацията, информационната революция, супер компютрите и мега сървърите и постепенното въвеждане на крипто парите. И в това отношение Китай е изпреварил всички конкуренти в глобалната властова игра и има добра изходна позиция за Новата Парадигма.
Но какво би следвало да очакваме от Китай в следващите три петилетки като ходове за отговор на основните мега трендове. А това е част от създаване на предпоставки за по-комфортно място в настъпващия Нов Световен ред. Нещата са свързани с определен генезис в областта на дигитализацията, комуникациите, енергиите, транспорта, ролята на талантите и усвояване на космическото пространство. Как се подготвят за Новата Парадигма и ролята и мястото им в нея китайците?
Квантовите компютри биха могли да въведат една напълно нова епоха в нашата икономика и начина на живот., Michio Kaku, американски физик. Точно така мислят и китайците. Но битката за квантовия компютър е много голяма. Освен IBM, в нея помагат на западния отбор и Microsoft, Intel и Google. Американците работят на широк фронт в създадената през този век своя мощна, иновационна, дигитална екосистема. Там се освобождават синергии и това е в основа на лидерската им позиция. Експертите оценяват, че реализацията на функциониращ квантов компютър ще отнеме още между 10 и 30 години. Мненията на китайски топ експерти варират за около 10-20 години. Ние сме оптимисти и очакваме реален квантов компютър още в периода 2033-2035 година. Китайците отлично знаят, че квантовите компютри имат силата да променят почти всеки сектор в живота на хората и решително да помогнат да се решат най-големите проблеми на нашето време. И битката, която се води на това технологично поле е пряко свързана и с технологиите за Изкуствен Интелект. Планът на китайците по наше мнение е да използват тези две технологии в тандем: Изкуствен Интелект + Квантови технологии. И ние вече сме разбрали, че двете се допълват и взаимно ускоряват идеално. Изкуственият Интелект има способността да решава нови, сложни, комплексни задачи, а квантовият компютър ще предоставя необходимите изчислителни мускули.
През 2022 Китай е инвестирал 15,3 млрд. $ в квантови технологии. В Европа тази сума е 7,2 млрд., а в САЩ 3,7 милиарда долара. Това са държавни инвестиции. С една добавка, че в Съединените щати има мощен частен източник на капитали за тези технологии. В началото на тази година, оценките са, че САЩ са водещи при квантовия компютър, Китай при квантовите комуникации. В третия сегмент, квантовата сензорика няма изявен лидер. През октомври 2019 Google, чрез своя квантов процесор Sycamore, даващ възможност да решава математически проблеми за 3 минути и 20 секунди, за които и най-бързия суперкомпютър му са необходими 10 хиляди години, обяви своето квантово превъзходство (quantum supremacy). На 3 декември 2021, Университетът за Наука и Технологии на Китай (USTC), обяви своя 10 милиона пъти по-бърз квантов процесор : Juizhang (66 Qubits). IBM извади нов квантов процесор EAGLE (127 Qubits, 2021), но през 2024 своя Condor (1000 Qubits). В този диапазон се счита, че прави опити и китайската държавна фирма Origin Quantum.
Това е изключително актуална тема и е ключова предпоставка за бързо реализиране на Новата Парадигма в света. И то в частта и - траен мир на земята. Duncan Earl, американски физик и предприемач пише: Квантовото съревнование на САЩ с Китай, в известна степен би могло да се сравнява с надпреварата при развитието на ядрените технологии от 1940-те. (Сп. Physics World) Основавайки се на проекта Манхатън (разработване на атомната бомба в САЩ) той с грижа задава въпроса: Къде е нашият Опенхаймер за днешната надпревара в развиването на нашите технологии?. Китайците днес имат своя Опенхаймер. Това е професор Pan Jianwei от University of Science and Technology of China, USTC в Шанхай. В Китай го считат за Бащата на Квантум или китайския Айнщайн. През 2022 той получава Нобелова награда за физика. Pan е учил от 2003 до 2009 при най-реномираните германски професори в университета в Хайделберг. През 2009 се завръща в Китай и създава няколко Start upp с натрупаното в Германия богато знание в областта на фундаменталните изследвания. Германските специалисти считат, че това сътрудничество е допринесло много като краен ефект за развиване на квантовите комуникации с военно предназначение в Китай. Днес в Германия има само един квантов процесор, в институт в Енинген край Щутгарт, който обслужва германската наука. Но той е собственост на американската IBM.
Във военната област се работи много интензивно по технологията за квантова сензорика. Но китайците отлично знаят, че една добра система за квантова комуникация не би могла да бъде пробита от противника. И докато не бъде постигнато това отлично ниво на сигурни квантови комуникации в системата на ВС на Китай, то само с помощта на един квантов компютър, един хакер би могъл, с голяма вероятност да влезе във всеки един компютър в света и така да блокира цели индустриални отрасли или дори комплексни въоръжени сили. В тази насока са известни структурите на НАТО като DIANA Quantum Centre в Дания, подчинен на Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic (DIANA), в Лондон. За първи път през ноември 2023, външните министри на страните от НАТО приеха Квантова стратегия. Това разбира се в контекста на Новата Парадигма. В рамките на НАТО, американците са водещи. ВМС и ВВС на САЩ имат нови, функциониращи лаборатории за Quantum Research.
За китайците е известно, че през 2017 е приет Специален 5-годишен план за Наука и Технологии, включващ симбиоза в развиването на военни и граждански квантови технологии и постигането на лидерско място при тях. Не е трудно да се досетим, че институтът на Pan Jianwei, USTC и китайската Академия за военни науки (AMS), както и Националният университет за военни технологии (National University of Defence Technology, NUDT), като минимум са удвоили съвместните си усилия в овладяване на квантовите технологии.
СУПЕР КОМПЮТЪР
Съревнованието при суперкомпютрите, основа за Новата Парадигма, е отразено в един популярен списък от юни 2023. Начело е поставен суперкомпютърът Frontier на американската Национална лаборатория в Oak Ridge. Той струва 600 млн.$ и прави 1,1 трилиона изчислителни операции в секунда. На второ място е японският Fugako и на трето Lumi, Финландия. Китайският суперкомпютър Sunny Taihn Light е на седмо място, а другият китайски, Tianhe е на десето. С какво точно разполагат днес китайците при тези компютри ние не може да знаем. Но е видно, че китайците показват известна нервност на всички нива, свързана с хода на войната за чиповете. Има непотвърдени данни, че Националният център за суперкомпютри в Шънджън разполага с изключително мощен супер компютър. Това не омаловажава много острата война за придобиване на най-авангардни чипове, без които няма супер компютър, няма и технологии за Изкуствен интелект.
ДИГИТАЛНА ИКОНОМИКА - Облачни технологии
Информацията е горивото за реализиране на Новата Парадигма, която се основава на дигитална икономика. Ключова компонента тук са Облачните технологии (Cloud Technology).
В този бизнес доминира една американска Тройка, начело с Amazon Web (AWS), която е на този пазар от 2006 година. Без излишен шум, от компания за търговия на дребно, Amazon се е превърнала в най-голямата компания в света за Cloud-услуги. Следват я Microsoft и Google Cloud. Тези три американски компании инвестират всяко тримесечие десетки милиарди в тази технология. За 2023 година това са около 200 милиарда $. Това е ключов бизнес и елемент в Новата парадигма Финанси/Транспорт/Комуникации/Енергия. При него би могло да възприемем, че става въпрос и за Нов Ред. Защото в десятката влизат общо 7 американски компании и само три китайски - Huawei, Alibaba, Tencent Cloud. Мощният американски отбор не допусна китайски компании на Западния терен, нито виждаме европейски такива. Китайците от своя страна изградиха Огнена стена пред вътрешния си пазар. Или в този много важен компонент на глобалната дигитална икономика нещата са ясни - светът е поделен между американски и китайски компании. Германският автомобилен гигант VW, произвежда 30% от продукцията си в Китай, но строи своя индустриален Cloud, с американският лидер AWS. А офисите на Европейската Комисия в Брюксел се обслужват от американски Cloud - този на компания Oracle. Известно е, че китайските Cloud-услуги са напълно конкурентоспособни, но в условията на нестихващата технологична война, вратите им на Запад са затворени.
Технологиите 5G и 6G
Китай е много напред в постиженията при технологиите за комуникация 5G, която е до 100 пъти по-бърза от предшестващата я 4G. Именно в този сектор понесе най-тежки удари от санкции спрямо компанията си Huawei. Huawei загуби пазари и бе в най-голяма степен изтласкан от Запад, а наложеното му ембарго от страна на американската държава му отне и темпо в технологичното развитие. Но Huawei е лидер в производството на съоръжения за 5G и това не може да му бъде отнето. В резултат на това днес в Китай има три милиона базисни станции за 5G и в това отношение изпреварва съществено САЩ и Европа. Докато в Съединените щати и Европа се полагат огромни усилия за изграждане на 5G инфраструктура, с помощта на скандинавските компании Ericsson и Nokia, то в Пекин вече мислят за реализиране на следващата крачка: генерацията 6G. Планът е тя да се появи до 2030 година. А тя би била по-мощна от от 5G с фактор 50 до 100, съгласно оценки на експерти. Три китайски компании работят от 2019 по новия стандарт 6G в проект наречен IMT-2030. На това конкурентно поле друг играч е консорциумът Next G Allianceсъздаден през 2020 от американските AT&T, Microsoft, Qualcom и финландската Nokia и Ericsson от Швеция. В Европа бе стартиран аналогичен проект, Hexa-X с участието на 22 фирми, при водещата роля на Nokia и Ericsson. И в този сегмент на дигитализираната икономика се оформя регионално и фирмено райониране на зони в Новата Парадигма, управлявани от компании от САЩ-Европа от една страна и Китай от друга.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация