ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
МОМЕНТ ЗА ПРЕГОВОРИ ИЛИ ДИЛЕТАНТСКО ВЗРИВЯВАНЕ НА МИНАТА
Симеон Николов 01.07.2024
В рамките на седмица за първи път се случиха няколко събития, които подсказват, че войната в Украйна може би е в повратна точка и това трябва да накара политическите лидери да преосмислят вижданията и плановете си още преди срещата на НАТО на 9-11. юли т.г.
Забележителното в изявлението, което президентът Володимир Зеленски направи на 27. юни в Брюксел беше изречението, което някои немско- и англоезични медии премълчаха. За първи път най–увереният в победата президент призна огромните загуби, понесени от украинската армия, толкова големи, че битката не може да продължи още дълго. Той каза дословно: „Украйна не иска да продължава войната. Не искаме да продължава с години. Имаме много ранени и убити на бойното поле. Трябва да имаме план за разрешаване на конфликта на масата в рамките на няколко месеца“. Някои коментатори нарекоха това изявление „историческо“, което може би е преувеличено, но е показателно, въпреки че от няколко седмици бе възобновена военната помощ за Украйна. А гласът на здравия разум ставаше все по–силен: само миналата седмица американският мозъчен тръст Defense Priorities публикува документ, в който се застъпва за преговори с Русия: „Вместо да продължават да се занимават с максималистични фантазии за победа, Съединените щати трябва да се застъпват за преминаване към отбранителна стратегия и отвореност към договорено решение за прекратяване на войната, така че да може да бъде запазена една суверенна и независима укаинска държава.“
На второ място трябва да се отбележи, че след атаката срещу Севастопол и цивилните жертви на плажа стана известно, както и се предполагаше, че данните за насочването на оръжейните системи идват от американски източници и че ракетите най-вероятно - са програмирани от американски експерти. Това включва сателитно разузнаване и събиране на данни с помощта на американски дронове "RQ-4 Global Hawk", които присъстват денонощно в международното въздушно пространство над Черно море. Жертвите и американското участие повлияха за рязко увеличаване тежестта на твърдолинейните в лагера на Кремъл, като Медведев и военните му привърженици, които настояха заради ракетната атака срещу Севастопол, особено заради цивилните жертви, да се отговори с директни атаки срещу обекти на САЩ или НАТО. Руският министър на отбраната ясно заяви: „Такова действие няма да остане без отговор.“ Рискът ситуацията да излезе от контрол никога не е бил толкова висок, колкото е сега.
Третият момент, който заслужава внимание е, че за първи път от 15. март 2023 г. министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се обади по телефона на руския министър на отбраната Андрей Белоусов на 25 юни 2024, след трагедията в Севастопол. Остин е подчертал важността да се поддържа комуникация. Руската страна пък съобщи, че е обсъдена ситуацията в Украйна. Няма информация във връзка с намеренията на Москва да промени ядрената си стратегия или да модернизира ядрения арсенал на Северна Корея.
Порталът Defense Express напомни, че отдавна се говори за възможно участие на севернокорейски експедиционни сили на страната на Русия в състав от 100 000 войници. Само преди дни Пхенян обяви, че ще изпрати военно-техническо подразделение „сапьори“ в подкрепа на руските сили на място в района на Донецк. Очаква се войските да пристигнат на бойното поле още следващия месец.
Предложението САЩ да изпрати собствен военен персонал в Украйна и възможното разполагане на севернокорейски войски, а може би и ирански такива, дори и да са само планове, ще доведат до безпрецедентна ескалация на войната в Украйна. Впрочем, тези страни имат и голям индустриален потенциал на оръжейните им индустрии, докато Западът се нуждае от няколко години за да възстанови изразходваните боеприпаси и разшири значително производството им. Включването на страни от НАТО във войната би забавило рухването на Украйна, но ще сме свидетели на струпване на войски от колективния Запад и колективния Изток, докато войната прерасне в ядрена. Като по–вероятно е тя да се възпламени от случайна грешна реакция на една от страните. А ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена. Продължаващите руски успехи след неуспешната украинска офанзива променят условията за мирно уреждане все повече и повече в ущърб на Украйна. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно ще бъде за Украйна да отстоява националните си интереси в бъдещи преговори.
Лекотата, с която най–високопоставени ръководители в НАТО и ЕС разясняват, как Русия щяла да продължи към Полша, Балтийските и други европейски страни е тревожна и обидна дори за средно интелигентния европеец, за неговата обща култура и логическо мислене. Та Русия не може да превземе по–голяма част от Украйна, какво остава да я задържи и да продължи на Запад. Вследствие на тази сбъркана логика обаче огромни финансови средства отиват за въоръжение. Генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви 18% увеличение на военните разходи в Европа. Две трети от тях обаче отиват в американски оръжейни фирми. Същевременно открито вече се говори за разпределение на природните богатства на обезлюдяваща Украйна. Докато Европа се деиндустриализира.
Всичко това е основание за извода, че сега е моментът да се премине към преговори. Да излезем от надвисналата сянка на ядрената война. Да се спаси живота на милиони украинци. Да оцелее държавата Украйна. Далновидността обаче все още е в дефицит в някои от западните лидери. Отговорността на участниците в срещата на НАТО на 9–11 юли е огромна. Единствената препоръка към тях може да бъде: Ако излизате от отговорност, постарайте се да не стъпите на взривателя на мината.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация