Симеон Николов  13.07.2024

Никой от участниците в срещата на върха на НАТО във Вашингтон не е очаквал това, което се случи зад официалните кулиси и което е по–важно за съдбата на Европа от много други решения.  САЩ и Германия са подписали споразумение според което: „От 2026 г. Съединените американски щати временно ще разположат оръжейни системи с голям обсег от своята  оперативна група в Германия като част от планирането за бъдещото им постоянно разполагане. Тези конвенционални единици, когато бъдат напълно разработени, ще включват SM-6s, Tomahawk и хиперзвукови оръжия, които в момента се разработват. Те ще имат значително по-голям обхват от сегашните наземни системи в Европа.“

Преговорите са се водили от няколко месеца. Но по въпроса няма парламентарно решение, още по–малко публична дискусия. Правителствата на САЩ и Германия дълго време категорично отричаха, че има планове за разполагане на оръжия със среден обсег.

Обсегът на стандартната ракета 6 (SM 6) и крилатата ракета Tomahawk е до 1500 км, а на нова хиперзвукова ракета с наземно базиране, хиперзвуковото оръжие с голям обсег (LRHW) , ще има обсег от повече от 2700 км.

Разполагането им в Европа щеше да бъде избегнато, ако съществуваше  руско-американския Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, подписан през 1987 г. Той забрани производството и разполагането на наземни ракети със среден обсег с обсег от 500 до 5500 км. Но Русия бе обвинена, че нарушава договора със своята крилата ракета 9M729 (кодово име на НАТО SSC-8) и САЩ прекратиха споразумението през февруари 2019 г. Москва твърдеше, че Вашингтон е виновен за разтрогването на договора.

Москва смята тези оръжия за сериозна заплаха. „След като Съединените щати нарушиха договора за ракетите с малък и среден обсег, Пентагонът вече открито разработва една гама наземни атакуващи оръжия, включително балистични ракети, способни да достигат цели на разстояние до 5500 километра. Ако бъдат разположени в Украйна, такива системи могат да поразяват цели в цялата европейска територия на Русия, както и отвъд Урал. На крилатите ракети Tomahawk ще им трябват по-малко от 35 минути, за да достигнат Москва, 7-8 минути за балистични ракети от района на Харков и 4-5 минути за хиперзвукови ракети.“, твърди президентът Путин в речта си от 17 декември 2021 г.

Военните, независимо дали в Германия, Русия или България  са наясно с рисковете  от тази сериозна стъпка.

Първият риск е в краткото време за реагиране, защото при скорост от 21 000 км в час и обхват от 3000 км, а Графенвьор е 2100 км от Москва,  Dark Eagle например  лесно би могъл да достигне целите си за няколко минути или, ако се добави стартирането и ускорението– за 12 минути. Едва ли би било възможно руските системи за прихващане да открият и неутрализират атаката за такова кратко време.

Вторият риск е в изкушението да се прибегне до обезглавяващ удар, който би могъл да елиминира висшето ръководство в Москва. Но тук трябва да припомним възможностите на тотален ядрен отговор от руската страна, дори и след елиминиране на държавното и военно ръководство.

Третият същестен момент е, че Германия се превръща в мишена и позитивното отношение в германското общество към НАТО, което сега е към 78% /34% много позитивно и 44% по–скоро позитивно/ може да се срине.

Четвъртият риск е във възможна погрешна оценка за реална атака и изтрелване на ракетите, а при опит да се прибегне към използване на изкуствен интелект за откриване и вземане на решение да последва подобна грешка.

Открит остава въпросът, след Германия, предвижда ли се разполагане на такива ракети и в други европейски страни. Полша наскоро заяви готовността си да разположи ядрено оръжие на своя територия.

Остава да видим, как ще реагира Русия. През 2020 г. руското правителство декларира, че няма никакво намерение да разполага наземни далекобойни ракетни средства и призова САЩ и НАТО да се присъденият към мараториум за такива. Но тогава Западът не прие това. Засега говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия има потенциал да отговори на разполагането на американски ракети в Европа и че в този случай потенциални жертви ще бъдат европейските столици.

Изводите са: Предстоящата война не е за Украйна, а за върховенството на правната система на бъдещите международни отношения. Не четете само тържествените речи, а надникнете зад завесите.  Затъмненията на умовете на някои държавници не се предсказват. Лудостта не  води винаги към клиниката, а и към бездна за човечеството.