ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Черните облаци на войната над Близкия Изток: Сценарии
Симеон Николов, 04.08.2024
Светът е в очакване на отговора на Иран на убийствата на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в столицата на Иран и командира на групировката Фуад Шукр в Бейрут.
В Техеран сигурно си дават сметка, че отстраняването на една политическа фигура, пребиваваща в друга държава /Катар/, която има малко общо или въобще никаква връзка с конкретните бойни действия, е по–скоро провокация целяща предизвикване на Иран да започне война. Въпреки това не може да не реагира на унижението, на което бе подложен, пробивът в сигурността да бъде извършен в самото му сърце по време на държавно посещение по повод встъпване в длъжност на новия президент на Иран.
Сценариите по които може да протече реакцията на Иран са три:
Най–вероятният е масирана атака с дронове и ракети, подобно на удара от 13 април, когато Иран за първи път отговори на предизвикателствата с военни средства по израелска територия, но предварително уведоми за това. Този път обаче, най–вероятно към неговата операция ще се присъедини и Хизбула, която бе пряко предизвикана от Израел. Такава удвоена мощ със сигурност ще пробие израелската противовъздушна отбрана. Очакването за такъв сценарий се потвърждава от факта, че на 02.08. министърът на отбраната на САЩ Лойд Дж. Остин нареди разполагането на допълнителни изтребители /1 ескадрила F22/ и кораби за противоракетна отбрана в Близкия изток, защото без съюзническа подкрепа Израел би понесъл серозни поражения. Израел ще се съсредоточи върху противодействие на Хизбула, предвид на нейната сериозна военна мощ и ще използва господството си във въздуха, за да унищожи възможно най-много от запасите и производствените възли на групировката. Хизбула е доказала в миналото, че е способна да води продължителни бойни действия, а сега е много по–силна, затова може да се очаква, че ще изстрелва хиляди ракети и дронове по Израел, със стотици пробиви в израелската отбрана всеки ден в продължение на седмици. Израел и Иран ще си разменят удари като Иран ще се въздържа да не влезе в пряк военен конфликт със САЩ.
Вторият сценарий, на който можем да станем свидетели, е без прякото участие на Иран, а синхронизирани действия на всички групировки от „Оста на съпротивата“– Хизбула, Хамас, хутите и милициите в Сирия и Ирак. В този случай Израел ще бъде принуден да се бие на много фронтове без да може да използва пълноценно технологичното си превъзходство. Хизбула ще има успехи с удари с дронове по стратегически обекти като Хайфа, предвид на това, че неотдавна демонстрира проникване и заснемане на цели с разузнавателне дрон, който израелците въобще не можаха да прехванат. Израел ще предприеме широкомащабни военновъздушни нападения в Ливан и може би и Йемен. Но важното е, че няма да има директен сблъсък между Иран и Израел.
Третият, но най–малко вероятен сценарий е, ако Иран не повтори масираните удари от 13 април, а Израел се въздържи от нахлуване по суша в Ливан. А ескалацията се ограничи в нападения на хусите в Червено море и на групировките в Ираки и Сирия.
При всеки от тези три сценария обаче е много вероятно Иран да активира Революционната гвардия, която е известна с извършването на нападения и убийства на чужда територия. Само тази година имаше три опита за атаки срещу израелски посолства в Европа. Този подход ще съответства в известна степен на атентата, извършен от Израел в иранската столица.
При първите два сценария трябва да се имат предвид сериозните промени във военната мощ на Хизбула, които като че ли не се отчитат от някои политици и анализатори. Днес арсеналът на Хизбула е над 10 пъти по-голям от този, който имаше във войната през 2006 година. Още през 2019 г. американското военно разузнаване установи, че Хизбула притежава 150 000 ракети. Иранските Fateh-110 са най–значимите с обсег между 120 и 200 мили и бойна глава от 1110 паунда. Освен това Fateh-110 е по-точен от повечето ирански балистични ракети. Основните балистични ракети на Хизбула Scud-D, прехвърлени от режима на Асад в Сирия, са със силно разрушителни бойни глави и с прецизността на балистична ракетна система, с обсег до 430 мили и могат да се окажат много опасни срещу гъсто населени райони и големи военни бази.
На второ място след ракетите, трябва да се има предвид, че Хизбула разполага с много повече дронове от войната през 2006 г. От дроновете на Хизбула, документирани от разузнаването, моделът с най-дълъг обсег е Ayoub, подобен на иранския Shahed-129. С експлозивен полезен товар от 330 паунда, Shahed-129 поддържа оперативен обхват от повече от 1100 мили. Той може да лети 24 часа без прекъсване, може да носи интелигентни боеприпаси и да работи извън контролния обхват на своята наземна станция благодарение на способността си за автопилот. Хизбула притежава нов дрон камикадзе, иранският Shahed-101.Той има слаб радарен отпечатък и лети бавно и тихо – всички характеристики, които затрудняват прихващането му. При мащабна атака срещу Израел, Хизбула вероятно ще изстреля безпилотни самолети пред своите ракети. Такава тактика бе прилагана във войната в Украйна, в която руснаците използваха ирански дронове.
Значителна заплаха за Израел ще представляват противотанковите управляеми ракети, с които Хизбула масово въоръжи своите сили. В градски и извънградски условия те ще бъдат много ефективни. В сраженията през 2006 г. са били улучени 108 танка, 88 от които извадени извън строя. Впрочем оттогава може да се каже, че Хизбула премина от паравоенна група към бойна сила, по-близка до армия.
Внимание заслужават и противокорабните ракети, с ксоито раполага Хизбула. Руските ракети Яхонт (П-800) имат обсег от 160 морски мили, способни са да избегнат израелските системи за електронна война, носят 440-фунтова бойна глава и се задвижват от въздушен реактивен двигател. Ако Хизбула съчетае своите ракети Yakhont с боеприпаси в смесени ударни пакети, както правят хусите в Йемен, могат да бъдат нанесени значителни щети на надводните кораби.
Противовъздушната отбрана на Хизбула е недостатъчна, но досега показа, че успешно сваля някои израелски безпилотни среддства. Групировката разполага с преносими системи за противовъздушна отбрана от ирански и руски произход - като Misagh-1, Misagh -2, SA-16 и SA-18—и системи за ракети земя-въздух (SAM) с малък до среден обсег като SA-8. По данни на американското разузнаване обаче, през последната година са настъпили значителни подобрения в противовъздушната отбрана на Хизбула. Т.н. имало е информация, че частната военна компания Wagner е искала да прехвърли системите за противовъздушна отбрана с малък до среден обсег на действие Pantsir на Хизбула. Освен ова групировката разполага с иранската система Sayyad-2 SAM, равностойняа на системите Talaash и Khordad-15 и със скорост от Mach 4,5.
Израел разчита на добрата си противовъздушна отбрана, осигурявана от т.н. Железен купол за прихващане на ракети и снаряди, „Вълшебната пръчка“, използвана за поразяване на по–големи балистични и крилати ракети с обсег 300 км и американо–израелската система Arrow.
В основата на военните способности на Иран си заслужава да се отбележи системата му за противоракетна отбрана с най-дълъг обсег Bavar-373 с обхват на радарно откриване от 350 km на 450 km и оборудван с подобрени ракети земя-въздух Sayyad 4B. Може да поразява цели, включително балистични ракети с голям обсег, безпилотни самолети и стелт изтребители, на разстояние до 400 км, да проследява 60 цели и да поразява шест цели едновременно и да ги поразява на разстояние до 300 км. Тази система превъзхожда в някои аспекти руската система С-300 и дори е сравнима с по-модерните батерии С-400. Иран разполага и с руските системи за противоракетна отбрана "Тор" и със системи С-300. Слаба страна е занемарения авиационен парк, състоящ се предимно от руски изтребители Сухой и МиГ, датиращи от съветско време, както и свои собствени самолети, като Saeqeh и Kowsar, които са базирани на американски проекти. Друга слабост на Иран е липсата на финансови ресурси за по-дълга, конвенционална война. Напоследък Иран изгради обаче добри защити от израелските кибератаки. По данни на някои експерти Иран съкращава времето за изготвяне на ядрена бомба, а това ще предизвика преразглеждане на действията на САЩ и Иран.
Бойната мощ и на двете воюващи страни предвещава много жертви и разрушения, ако се реализират изложените по–горе първи и втори сценарий. Решаващо ще бъде въвличането на САЩ и Иран пряко във войната, което би имало непредсказуеми последици не само за целия регион, но и промени в баланса на силите и политиките в глобален план и веригите за доставки към Европа.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация