ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Съединените щати днес през очилата на Пекин
Сблъсъкът Китай - САЩ през 2024
Борислав Сретков 06.08.2024
Втора част
На света няма друг национален елит и правителство, което да е изучило по-добре американския опит в управлението на бизнеса, науката, образованието, политиката, търговията, в геоикономическата и геостратегическата глобална експанзия, от китайците. Партийният елит в Пекин много умело копира редици техники, инструменти, управленски и практични похвати, средства и знание, натрупано в годините в САЩ и това бе една от няколкото съществени фактора да превърне Китай във втора икономическа и технологична сила. Но и в първа търговска и иновативна сила в глобален мащаб. Съвсем не е случайно, че китайците се сочат за главните печеливши от политиката на глобализация, която по наше мнение бе политически проект на САЩ. Китайците са невероятно работливи, два пъти повече мотивирани, изобретателни, търпеливи, гъвкави, търсят и ценят най-красивото и най-ефективното на света и бидейки ученолюбиви, знаят да използват знанието като производителна сила.
Докато американците, насочвани от интересите на най-едрия капитал у дома и в международен план, лансираха и наложиха високоефективния модел на Финансов Инженеринг, или Финансиализация още през 1982, за 40 години китайците изградиха свой икономически и обществен модел на развитие. Очакванията, че КНР със своето 1,4 милиарда население и своя необятен пазар, ще се впише безусловно и активно в глобалния модел на Финансов инженеринг, не се сбъднаха. Финансовата криза от 2008 поднесе горчив добър урок на ръководството в Пекин и през 2011-2012 Политбюро на ККП взе нов курс на самостоятелно развитие, като отделен глобален играч. И на първо място със свой собствен политически модел, който постепенно до 2021 година, напълно овладя и подчини обществения и икономическия модел в страната изцяло на националните интереси и на интересите и целите на Комунистическата партия на Китай. В резултат на това, първо бе започната още през 2012 валутна война срещу ролята на американския долар като глобална резервна валута, а през 2016 официално бе стартирана и войната за чипове, прераснала постепенно в остра технологична война. През този 40-годишен период, китайците наблюдават как централизацията и концентрацията на американския и международен капитал достигна своя максимум през 2021. И успоредно с това бе реализирано едно невероятно неравенство навсякъде по света, включително и в САЩ. Степента на това неравенство по отношение на доходите и имуществото на американските граждани, днес има мащаби, непознати в Америка от 1924-28 година, навечерието на Голямата Депресия. Финансиализацията като бизнес модел успя, по примера на Великобритания на Татчър, успешно да елиминира ролята на профсъюзите в САЩ, да увеличи производителността на труда и да преразпределя новите печалби по свои канали в посока нагоре към финансовия връх. Успоредно с това още през 1990-те години се активира и спекулативната схема, големите си печалби, резултат от използване на евтин труд в други дестинации и ново модерни оборудвания за производство, да бъдат просто реинвестирани в покупка на собствените акции и автоматично увеличаване борсовата им капитализация. Сам си плащаш за твои акции, създаваш изкуствено търсене, не реинвестираш в ново производство или фирми, не разпределяш част от тази печалба на тези, които са я създали с талант и работна сила и време и не създаваш никакви нови работни места.
Китайците са отчели, че през 2016 тези вътрешни противоречия и степен на неравенство са така големи, но успоредно с това в Съединените щати е стопено, а може би и изчезнало истинското гражданско общество. Общество от граждани, което да притиска политическата власт и тя от своя страна чрез държавните институции да държи сметка, контролира и поставя рамки на Икономическата Власт. Тази, която владее тотално икономическия модел на Финансиализация и която се крие зад американската държава.
Второто, което се наблюдава през 2016 в САЩ е, че голяма част от местното население, много късно започва да се събужда и усеща, че същността на американската традиционна демокрация е изпразнена от съдържание, а именно, че американският гласоподавател вече не участва в играта на изграждане на големия проект - Обществен Модел в Америка, който да създава и чувство на съпричастност, национално самочувствие и стабилно чувство на идентичност. Усещане, че си неотделима част и в социален и в психологически и материален план от държавната конструкция, наречена Съединени американски щати. Или активно участваш в създаването на огромен брутен продукт, но не и в сектора на създаване на институции за неговото относително справедливо разпределение. И може би най-важното, да участваш и в определяне на правилата на тази голяма игра. А когато е така, то имаш и правото да кажеш, че си допринесъл и за един модел на общото благо и благосъстояние за всички и тогава да имаш смелостта да кажеш, че Америка е Велика демократична държава и водещ хегемон в света.
Китайците са отлични търговци и добри математици и са направили простата сметка, че от 1982 до 2023 година, 1% от най-богатите американци са удвоили общия си дял в националния доход на страната и получават днес повече от целокупния доход на половината (50%) от населението в САЩ. Но по-важният резултат е, че тези 50 процента американци за тези 40 години не са получили абсолютно никакво увеличение в реалните си доходи. Накратко и през тази година от Пекин наблюдават една успешно и трайно разединена Америка, с един обществен и икономически модел с гарантирано и нарастващо неравенство. А политическият модел на САЩ се управлява от много малък местен финансов елит, с преплетени международни връзки, разклонения и зависимости, който манипулира и управлява цялата тази система в свой интерес. Главните институции на правителството изпълняват заръките му, в качеството му на законно избран, чрез избори, представител на американския данъкоплатец.
Концентрацията се превръща в икономически проблем
През 2011 година, трима учени от Швейцария са взели под лупа интензивността на конкуренцията в световното стопанство. Били са анализирани 43 000 големи компании, действащи на международния пазар, с фокус върху това дали те имат участия или кооперирания, чрез които биват контролирани от други. Така се е оформила една редуцирана група от 1 318 концерна, които са преплетени средно с по още 20 предприятия от този списък. Но вътре в тази група те са идентифицирали в крайна сметка един екслузивен клуб от само 157 компании, които от своя страна контролират половината от всички глобални компании. Не бихме се изненадали, ако при един повторен анализ през 2024, същите швейцарски учени биха установили, че ексклузивния клуб вече е редуциран на примерно 37 компании, в който задължително влизат и 12-те най-големи американски фондове за Wealth Management. Карл Маркс е прогнозирал развитието на централизация и концентрация на капитала преди 160 години: Една такава концентрация ускоряващо се превръща в икономически проблем С постоянно намаляващия брой на капиталистите-магнати те узурпират и монополизират всички предимства - кооперативната форма на производство на една постоянно растяща стълбица прилагането на науката , комбинирания обществен труд и завързването на всички народи в мрежата на световния пазар Монополът на капитала става примка за начина на производство, който с него и под него е разцъфтял. И Маркс прогнозира, че по-този начин изчезва конкуренцията, а от там и натискът, тласкащ произвеждащия към иновация и производителност. Маркс прогнозира, че в хода на концентрацията на капитала, капитализмът става беден на идеи и тромав. Вместо с по-високи технологии да се повишават печалбите, с охота се залага на по-високи монополни цени, на икономии при качеството и сервизното обслужване или на илюзорни иновации. Факт е, че днес в света се поддържат във всички сфери изкуствени, високи монополни цени, реални пазарни цени не съществуват, а за конкуренция не може и да става въпрос.
През 2013 година екипът на президента Обама прави опит да изчисли и определи размерите на нарастващата пазарна и капиталова концентрация в Съединените щати. Били са извадени и анализирани данни за периода 1980 до 2010 година. Резултатът е показал една драматична концентрация на капитал и пазарно влияние на малък брой компании в почти всички браншове. А 10-те процента най-големи концерни са показали повече от пет пъти по-висока рентабилност от средното ниво на рентабилност от средната рентабилност за всички предприятия вСАЩ. Това съотношение през 1990 е било 2:1. Което означава, че големите монополи са подложени на минимален конкурентен натиск и имат още по-голяма свобода при ценообразуването на своята продукция от преди 30 години. Мерки срещу това не се вземат.
Бумеранговият ефект на мерките на Тръмп
И понеже тази година е изборна в САЩ, китайците също имат някакви очаквания като външен наблюдател, но и като главен конкурент днес във всички области на САЩ. Те са отчели, че президентът Тръмп е успял да настрои милиони американци през 2017 срещу елита в страната и да запали сред недоволното, не без основание население, чувство на национализъм, расизъм и антисемитизъм, при това с приличен успех. Успоредно с това и на силни антикитайски настроения. Той успя през 2018 да отговори с частичен успех в областта на технологичната война. Мерките му в търговската война дадоха бумерангов ефект за американски концерни и това не е тайна. И когато влезе в Белия Дом, не предприе нищо за да възпре дейността, свързана с бизнеса Спекулация и методите и техниките на Финансовия Инженеринг. И най-важното не направи нищо за да помогне на работническата класа и на ощетените в неравенство, които в голяма степен бяха гласували за него. Китайците отчитат, че първата мярка на Тръмп като президент бе да понижи рязко корпоративния данък от 35 на 23 процента. Известно е, че когато се сваля данъчна ставка, това води до увеличение на нетните печалби. А тази сума е пресметната и е известна - около 2,3 трилиона долара. Това, което обаче не се споделя след това от президента Тръмп е, че 1,5 трилиона долара, или две трети от не влезлия в американския бюджет данък, е бил директно насочен след това на фондовата борса, при това в закупуване на собствени акции от концерните бенефициенти на това огромно данъчно облекчение. С едно допълнение, че от тази икономия от данъчни задължения не са били направени почти никакви реални инвестиции в производство, нито са създадени нови работни места. А крайният анализ на тази интересна данъчна мярка на американския президент показва, че американците от средната класа са получили едно средно данъчно облекчение от по 900 долара, а най-богатият 1 (един) процент американци, средно по 61 000 долара.
Няма да се спираме на това, какво е правил следващият президент Байдън, но знаем, че неговата Администрация продължи политиката на ограничения спрямо Китай, особено остро в областта на чиповете с приложение във военната сфера и в сектора Изкуствен интелект. Той промени и нещо друго, което не може да се харесва на Пекин. В борбата при технологиите през последните две години се наложиха няколко нови подхода. Първо, при Джо Байдън започна интензивно изпълняване на планове и стъпки към завръщане на ключови производства в САЩ - homeshoring, както и засилване на технологичното коопериране с приятелски страни - friendshoring, но първи сериозни стъпки по пътеките наречени derisking и decoupling (откачане). Последното е много голяма и актуална тема точно през тази и следващата година. По наше мнение, точно в този момент рязко откачане е невъзможно, но дори едно решително начало, каквото де факто наблюдаваме, не би било благоприятно за редица американски и западни концерни, но може би с двойна сила би затруднило китайската икономика, насочена към големи цели за технологична автономност до 2029. Нещата са много преплетени, дълбоки, комплексни и трудно предсказуеми. Байдън успя да прокара закон за ремонт на занемарената американска шосейна мрежа на стойност един трилион $. Смени политиката на Тръмп в областта на промените на климата, в областта на зелените енергии, но не успя да възобнови действието на антитръстовия закон в Щатите, в безуспешен опит да се пристъпи към по-честно разпределение на голямата американска торта, чрез повишаване на дела на заплатите в нея за тези, които я създават. Нашето мнение е, че Едрият, Централизиран капитал отдавна хитро и успешно е разделил политическия модел в САЩ на стабилна двупартийна система, която поддържа под контрол гласуващото население и управлява на повърхността нещата чрез един силно поляризиран Конгрес, който не дава възможност на администрацията в Белия Дом и на нейния Шеф да управлява в интерес на голямото мнозинство данъкоплатци.
Омагьосаният кръг на американския държавен дълг
Но целият свят се наблюдава, че глобалната задлъжнялост постоянно нараства. Това е една огромна спекулативна игра и нека погледнем към конкретни цифри, които естествено попадат и в китайските анализи. САЩ е държава, която се е превърнала в най-големият длъжник в света. Една от схемите, които успешно работи там е дефицитното бюджетно финансиране. Какво би могло да наблюдават китайските анализатори на този вече хлъзгав за американската администрация терен?
При Буш-младши, републиканец, в периода 2001-2009 държавният дълг в САЩ е бил увеличен с 6,1 трилиона долара. След това при президента-демократ Обама са налети още 8,34 трилиона долара (2009-2017). Републиканецът Тръмп само за 4 години допуска нов държавен дълг от 8,34 трилиона $. И президентът-демократ Джо Байдън от 2021 допуска държавен дълг от 8,18 трилиона. Изводът е, че държавният американски дълг нараства ритмично в големи размери, без значение дали демократи или републиканци управляват в Белия Дом. Но всеки знае, че на тази земя няма безплатен обяд. Дълг означава, че това са и пари, които имат и цена, наречена лихва. И тази тема е много дълга, но трябва да покажем, какво вижда Пекин в графата обслужване на този държавен американски дълг и по-конкретно лихвената съставка?
Статистиките при обслужване на този дълг ни показват през годините до днес една истинска лихвена експлозия:
- 1947 - 5,4 милиарда $ лихви
- 1985 - 200 милиарда $ (старт на Финансиализацията)
- 2000 - 380 милиарда $ лихви
- 2021 - 600 милиарда $
- 2022 - 800 милиарда $
- 2023 - 1000 милиарда $
- 2024 - 1100 милиарда $ лихви
Към тази кратка, малка табличка с огромна субстанция не ни идва друго на ум, освен да напишем: No Comments!
Кандидатите за Белия Дом през ноември не изказват никакви коментари по горното съдържание и това как би било през 2025? Защото на този фон, 2026 по наше мнение е твърде далеч в неясното бъдеще. Ако бъдещият американски президент продължи в този дух и американският държавен дълг надхвърли 150% от БВП, то бонитетът на новоемитирани държавни облигации би спаднал. И министерство на финансите ще изпитва затруднения да намира купувачи (инвеститори в американски облигации), а от друга страна и да увеличава сумата по купона (лихва), която американската държава би трябвало да заплаща на бъдещия инвеститор за да се запази интерес към тези държавни облигации. Това би довело до още по-високи лихвени задължения. Или кръгът с американския държавен дълг изглежда се е превърнал в омагьосан.
Китай ще отговори с непредвидени контраудари
Китайците са разбрали за съдържателното открито писмо от месец юни т.г. на 16 носители на Нобелова награда, между тях реномирани икономисти, като Joseph Stiglitz, Claudia Goldin, Eric Maskin, Paul Romer, Angus Deaton, Robert Schiller и други. В него те изразяват своето безпокойство за икономическите рискове, свързани с един втори мандат на Доналд Тръмп. Всички те поднасят сериозни аргументи, че икономическата политика на Тръмп отново ще подгрее инфлацията и съвсем няма да стимулира икономическото възстановяване, а напротив ще го влоши. Нобелистите са категорични, че една нова спирала на силен протекционизъм ще доведе до поскъпване на вноса и съответно увеличаване на инфлацията. Предлаганите в хода на предизборната кампания вносни мита върху вноса на компоненти в електрониката, стоманата, соларните панели, електромобилите от Китай, пряко провокират обезценяването на парите - американския долар. Инфлацията от своя страна би довела до голям натиск върху Федералния резерв, отново да повиши цената на парите, което би довело до свиване на инвестициите в САЩ и би изиграло ролята на отрова за курсовете на акциите на фондовата борса.
Интересно е, че през последния месец Доналд Тръмп взе да плаши американската общественост, че ако не бъде избран за президент, фондовата борса е заплашена от крах, а светът от голяма война, която ще тръгне от Близкия изток?
Ние не изключваме възможността, президент като Тръмп да удари Китай през следващата година с нови мита, нови санкции и тези, които стоят зад него да ускорят политиката на откачане-decoupling от Китай. Но този път Китай ще отговори с непредвидени контраудари, защото това би означавало край на Глобализацията, във вида и, в който я консумират всички на земята. Това би било катастрофа и за експортно-ориентираната китайска икономика, а и за глобалните търговски пазари, с определен откат и към голямата американска петорка FAANG + Nvidia, Microsoft, Tesla. А към тях следва да добавим и големите концерни от Big Pharma. Защото ако Пекин реши да затвори тотално достъпа до местния си пазар на всички тях, то на котировките на тези мега компании на фондовите борси в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Токио и Цюрих биха им омекнали колената. Накратко, нашето мнение е, че замисляната и евентуално наложена от Групите по Специални интереси, стоящи зад кандидатурата на Тръмп, политика на decoupling от Китай, представлява и риск за всички инвеститори и играчи на глобалните финансови пазари.
America First и опасността Китай
Един известен немски журналист сполучливо обобщава миналия месец дилемата пред САЩ America First: Така както философията на ГДР не сработи, която мечтаеше за Социализъм в една страна, няма да функционира и идеята на Тръмп за Капитализъм в една страна. И по наше мнение, американският бизнес модел би могъл да функционира успешно като мощна структура, само в условията на международен обмен - технологичен, търговски, производствен, научен, на таланти, знание и идеи - с други проактивни и създаващи стойности и продукти нации, които притежават правото и се радват на международни условия, благоприятни за тяхното развитие. В това ключово за света сложно уравнение имаме предвид мястото и ролята на Китай.
Силите, които стоят зад идеята за откачане от Китай не трябва да бъдат подценявани. Американците имат огромен международен опит как да пълзят с технологии, банки и въоръжени сили по света и са изпечени глобалисти. Освен това играят в пул с най-изпечените империалисти, тези закърмени със софтуера разделяй и владей, наследниците от Британската империя. С годините в САЩ има създаден силен екип от знаещи и опитни играчи, как в момент на кризи да се прилагат протекционистични, ограничителни и дисциплиниращи санкционни политики, координирано с партньори и компрадори, при това от позиция на силата и задължително с елемента изненада.
Китайците със сигурност внимателно са прочели излязлата през май тази година книга An America First Approach to United States National Security. Нейни автори са едно силно и компетентно трио, всички академични кадри, с не една и две собствени книги, редица публикации и огромен опит в щаба на републиканците, който прави политиките от времето на Р. Рейгън, или от началото на Финансовия Инженеринг - Финансиализацията. Това са Robert Lighthizer, Fred Fleitz, Michael Waltz. В текста и тримата директно подканят за откачане на Америка от Китай. Те пишат: Колкото и сериозна да е войната в Украйна, тя не е заплаха за сигурността на Съединените щати. Тази опасност е Китай. Авторите отбелязват, че продължаването на войната в Украйна, рискува задълбочаването на съюза между Русия, Китай, Иран и КНДР, който наричат антиамериканска ос. Авторите изказват надежда, че тази ос ще послужи не само за ориентир на американската администрация през 2025, но и да помогне да се постави основа на американската военна промишленост за много години напред При една America First Администрация, САЩ трябва да фокусират военната си мощ за възпиране основно на заплаха от Китай. В книгата се изказва оценка, че десетилетия в опити на Съединените щати да се превърне Китай в отговорен партньор на глобалната сцена са представлявали за Америка една саморазрушителна политика. Американските инвестиции в Китай са доставили ликвидност в тази страна за високо-технологични проекти, които се използват за засилване на военно-гражданската симбиоза и укрепване на китайската народна армия, PLO. И нещо интересно и важно: бъдещите политики спрямо Китай би трябвало да се ръководят от принципа за Реципрочност спрямо ККП и нейните съмишленици не би трябвало да имат достъп до земя, инфраструктури, интелектуална собственост, образователни възможности, апликации в социалните медии и много други фасети на гражданското общество в САЩ, извън тези, в които американците имат достъп в Китай. На китайците не трябва да се дава право на собствена земя в САЩ. Такива закони има вече в щати като Юта, Тенеси, Вирджиния, Монтана, Северна Дакота и периметърът им следва да бъде разширен. Авторите пледират за затягане на всички тарифи, наложени от Администрацията на Тръмп и да се развият доставни вериги, които основно да се основават на американски работници, наши съюзници или наши приятели-съседи. Авторите оценяват рестрикциите спрямо Китай, наложени от Администрацията на Байдън в чувствителни сектори като Изкуствен интелект, но поканват за допълнителни ограничения при американските контакти при инвестициите в и със структурите свързани с Комунистическата партия на Китай. По въпроса дали Д. Тръмп би изпратил американски войски да защитава от китайска инвазия Тайван, който не е съюзник по договор, нещо, което широко се коментира във Вашингтон, в книгата категорично се казва: Островът трябва да бъде защитен. И се допълва: Запазването на сигурността на Тайван, едновременно пасва в икономическите и интересите за национална сигурност на Съединените щати Съюзническите страни могат драматично да намаляват стратегическото бреме за САЩ, ако им се разреши да допринасят по свой начин. Но авторите настояват да се изисква повече от съюзниците. Отбелязва се и, че съюзът САЩ-Япония поставя стандарта за успеха на политиката America First. Приветства се решението на Япония да увеличи военните си разходи и да закупи модерни ракети от Америка.
По отношение на формацията QUAD, неформално партньорство между САЩ, Япония, Индия и Австралия, в книгата се подканя към closer military integration,
за противодействие срещу Китай.
Lighthizer е един от кандидатите за финансов министър при президента Тръмп. Той бе и авторът на дълъг текст споразумение между САЩ и Китай, отхвърлено през 2018 от Си Дзинпин, след което започнаха големите санкционни атаки и търговска война срещу Пекин. Fleitz е бивш анализатор от ЦРУ и военното разузнаване на САЩ. Дълго време работи като дясна ръка на John Bolton и е шеф на щаба му през 2018 в Белия Дом, като съветник по национална сигурност на президента Тръмп. Автор е на много книги. И тримата автори се стягат, в случай на избор на Тръмп да бъдат ключови фигури в неговия екип през 2025. И двамата работят за близкия до Тръмп тинк танк, America First Policy Institute.
Един от бившите близки съветници на Тръмп в Белия Дом описва работата с президента така: Той пита: какъв е конкретния интерес на САЩ от това? Дайте ми силно предложение да го защитаваме. Достатъчно е само тази тройка от американски ястреби и изпечени експерти отново да влезе в близкото обкръжение на един президент в Белия Дом и с много голяма вероятност през 2025-26 Америка би могла да форсира политика на decoupling от Китай, но и с гарантирана сигурност, военните бюджети на всички съюзници в НАТО да полетят в небесата. Но това сме го разбрали много преди да прелистим тази актуална и откровена книга.
Освен Китай и Съединените щати се готвят за голяма война
И на китайски фокус трябва да е попаднало и интересно изявление от юни на бившата директорка за Стратегическа търговия в Националния съвет за сигурност в Белия Дом при Тръмп, Meghan Harris, наблюдавала политиката за експортен контрол: Втора Администрация на Тръмп, няма да бъде предпазлива в преследването на своите цели Както и в първия си мандат Тръмп ще се движи отвъд линиите, когато става въпрос за икономическа и технологична политика По отношение на външните партньори неговата администрация ще признава колко важни са съвместните усилия и мерки срещу Китай, особено при политиката за технологиите Той няма да прилага индивидуални действия, но няма и да е по-различен Решаващият избор на Д. Тръмп е този за финансов министър: дали той ще подбере класическия избор на близост до пазара или ще търси човек за неговото разбиране за националистически икономически политики и би разглеждал Китай като чист икономически конкурент? Китай има голям интерес да знае кой би бил следващият съветник по Национална сигурност в Белия Дом и ще съветва Тръмп по Тайван и Северна Корея.
Тръмп обяви това лято, че ако спечели би свалил корпоративния данък на 15%, тарифите за Китай ще станат между 60 и 100%, а за вноса от останалите страни средно ще въведе мита по 10%. Нашето мнение е, че Централизираният Капитал много умело извади Тръмп още в края на 2023 година на показ на екраните на СМИ и в социалните медии, активно да участва във формирането на общественото мнение в САЩ и в целия свят, абсолютно по всички теми и по този начин да влияе на много процеси и най-вече на глобалните очаквания от войната в Украйна, до курса на акциите, до политиките в Пекин, Турция, Русия, Брюксел, Израел, Техеран, Берлин, Париж и Вашингтон, все едно, че е действащ президент на САЩ. Това говори за перфектни манипулативни техники и ни подсказва, че освен Китай и Съединените щати се готвят за голяма война. И който и да стане президент, нашето схващане е, че президентът в САЩ се назначава, а не се избира, трилиони суми пари ще бъдат изтеглени от джобовете на всички данъкоплатци на планетата за да бъде уж възпиран възхода на Китай. А отделно и Китай сам си поставя прът в колелата като също упорито и прикрито заделя огромни суми за въоръжение и създаване на най-модерни и мощни въоръжени сили? Дали това е в интерес на данъкоплатците в Америка, Китай и Европа? И се сещаме за честния и искрен социалдемократ и канцлер на Германия, Вили Брандт, подготвил и стартирал политиката на сближаване с Източна Европа и подготвил почвата за обединението на Германия, който казваше: Мирът не е всичко, но всичко без мир е едно нищо. (Willy Brandt, 1981)
Рискове и отстъпления на САЩ
През юни излезе и интересна статия от Mathew Burrows и Joseph Braml, която определено отразява една критична позиция спрямо политиката America First. Първият е топ анализатор от американската разузнавателна общност и бивш експерт в щаба за национална сигурност в Белия Дом при Обама. Вторият е един от водещите в групата на атлантиците в Германия. Какво споделят те накратко в статията озаглавена US-China Economic Competition is Headed Down A Dangerous Path: И Байдън и Тръмп се конкурират кой да увеличи мита и тарифи спрямо Китай, и двамата игнорират недостатъците на derisking и налагане на протекционизъм в САЩ. САЩ рискува глобалното водачество, икономическия растеж и прогреса в борбата срещу промените в климата, ако се отвърне от Китай и наложи високи тарифи Известно е, че Съединените щати са голям бенефициар от глобализацията и със старта и през 1980-те започнаха да губят работни места у дома. През този век технологичната революция води до съкращаване на повече работни места отколкото политиката на outsourcing към Китай. Така например, обявения през 2003 China Chock е довел в периода 2000-2015 на загуба от 130 хиляди работни места в посока Китай Ако имаше грешка, то бе политическа. Не бяха стартирани програми за преквалификация и успоредно с това образователните достижения в американските висши учебни заведения отстъпиха място на студенти от други нации. Дискомфортът днес сред средната класа в САЩ е по собствена вина и грешката не трябва да се повтаря. Актуалното изследване на Pew Research Center показва, че днес почти 60% от работните места в Съединените щати имат вариращи нива на уязвимост спрямо Изкуствен интелект. Много от най-застрашените от Изкуствен интелект професии представляват добре заплатени работни места на средната класа. Американският бизнес вече страда от недостиг на квалифицирани технически кадри и това ще се влошава ако американската образователна система не подобри своите програми за трениране на способностите и сръчностите. Авторите разглеждат и отстъплението на САЩ в областта на световната търговия, като отбелязват, че през 2000 година Съединените щати са шлемът в нея и 80% от страните търгуват със САЩ и имат по-голям стокообмен от този с Китай. През 2018 година това са само 30%, а Китай е на върха в стокообмена при 128 страни от общо 190 Белият Дом и при Байдън декларира, че ще изгради по-траен глобален икономически ред от полза за себе си с протекционистични мерки. И бариери и всички останали хора по света. Но по ирония на съдбата, предпазвайки себе си с ограничителни тарифи и бариери, американците ще освободят повече полета за Китай, който е водещ вече и в предоставянето на икономическа помощ и в доставките на стоки към света Ако трябва да се реализира амбициозната програма в постигане на целите при климата, без да се купува от Китай, би трябвало да има алтернативни източници на редкоземни минерали и батерии за чиста енергия. Ако наложените тарифи от Байдън, Тръмп желае да ги увеличи, той би увеличил разходите за американското потребление и ще удължи периода на зелената трансформация. Много от компонентите за нея се доминират от Китай. Известно е, че Китайците построяват един завод за батерии за половината от американската цена Американската Търговска Камара предвижда, че една загуба на китайския пазар би довела до годишно намаляване на продажбите с 83 милиарда $ и загуба на 124 хиляди работни места Изпитанията при промените в климата трябва да надвият над конкуренцията с Китай. Докато американските гласоподаватели решават дали са съгласни с нови тарифи и по-високи разходи и разубеждаването на останалия свят да купува зелени технологии от Китай, това би било лошо за планетата. Вашингтон е обезпокоен и от китайското заливане на Латинска Америка със зелени технологии Пътят е към създаването между САЩ и Китай, с участието и на други, на международни институти за научна работа и съвместни усилия в преодоляването на глобалните проблеми, което да включва непосилно скъпи проекти за развиващите се страни. Учените на Китай и САЩ трябва да работят заедно Тарифите нито ще спасят производствата в САЩ, нито ще намалят зависимостта от Китай Дори да излезем късметлии в опасната игра, която двете страни водят около Тайван, която би достигнала до Кубинска ракетна криза и се избегне една гореща война, липсата на сътрудничество премахва всякакви шансове да се предотврати опасността от разрушително затопляне на планетата.
Към тези препратки следва да добавим, че опасностите от промените в климата имат и ще имат в следващите години, свои индустриални причини и в самия Китай. Китай се готви много сериозно за зелена трансформация чрез нови технологии още от 2008 година и действително има големи достижения. Но това, което наблюдаваме в китайската политика на този терен, подсказва, че Пекин няма намерение да си сътрудничи със Запада, а преследва силен индивидуален, самостоятелен подход с планирана експанзия в тази област в Латинска Америка, Азия и Африка. Или предимствата си в областта на зелените технологии, китайците няма да подарят на определения си вече конкурент и противник. И като добавка към горния текст, така както в периода на китайския бум, големите американски концерни подаряваха ключови високи технологии и знание за бързо въздигане на китайската индустрия и производителност на труда. Известно е, че по американски данни, стойността на придобитите от Китай по "неофициален път високи технологии надхвърляше към 2017 година над един трилион долара. Това е и една друга страна на глобализацията, както и за силно лоби против Китай в САЩ.
По данни на тинк танка Rhodium Group от Ню Йорк, ако САЩ наложат политика на decoupling от Китай само в канала на преките американски инвестиции, FDI и те се намалят в китайската индустрия на половина, то американските инвеститори биха губили годишно по 25 милиарда капиталови печалби и една еднократна загуба от 500 милиарда $ в БВП. А едно изчисление от 2021 на същия тинк танк показва, че
ако се приложат 25% вносни мита върху целия двустранен стокообмен САЩ-Китай, то до 2025 година Съединените щати ще губят годишно по 190 милиарда от БВП. Независимо от тези сметки и анализи, нашето мнение е, че това не са решаващи обеми за план-сметката на Централизирания Глобален Капитал. На глобалното ниво на финансите се борави със стойностни обеми и мащаби, каквито ние не бихме могли да си представим. Ние сме реалисти и изучавайки глобалните капиталови пазари сме разбрали, че тези които ги управляват, разполагат с широк набор от инструменти да влияят върху състоянието на цели държави, дори континенти. И едно от традиционните им оръжия е способността на предизвикват различни видове по същност и обхват кризи. Историята показва, че няма непланирана криза. В този контекст, сме много предпазливи и въздържани от оценки, кой какви тарифи би наложил, кой колко ще загуби и дали щяло да има достатъчно работни места за хората в Китай или в САЩ. Големите играчи не показват днес голямо безпокойство от рекордните температури в Дубай, Атина или Охайо и Тексас, нито от тоталните разрушителни валежи в южен Китай днес? Мега Трендът на свиване на работните места в глобалната икономика и налагане на тандема Финанси-Технологии в света тече ритмично и ние не бихме правили прогнози какво решаващо ново би предложила новата Администрация в Белия Дом през 2025. Проблемите са комплексни, дълбоки, трудно разрешими и за голямо съжаление и в Азия и в Америка днес няма проактивно действащо, мощно, изискващо със силен глас и мощ, гражданско общество, което да създаде баланс и в политическия и в обществения и в икономическия модел на всички големи държави. Малките държави не ги споменаваме защото те са извадени отдавна от Голямата Властова Игра.
Защо санкциите не могат да спрат технологичния възход на Китай?
Китайците чувстват на гърба си как технологичната война тихо и по търлъци пълзи срещу основните им технологични концерни. И през март 2024 американската Администрация произведе нов ембаргов списък и в него бяха включени всички най-големи китайски фармацевтични компании, като BGI Group, Compliete Genomics, WuXi Apptec, WuXi Bio. Целта е да се отрежат тези мощни и напреднали много във фармацевтиката и биотехнологиите китайски единици от международните пазари. Американските мерки не ни изненадват, защото още през 2022 година Белият Дом декларира чрез Джейк Съливан, съветник на президента по Национална сигурност, кои са трите основни бизнес сфери, които са тясно свързани с националната сигурност на САЩ. Едната от посочените бе биотехнологиите. Минава една година, мозъчният тръст в големия бизнес отрасъл Big Pharma си изследва, анализира, най-вече научно-техническите аспекти, перспективите, обемите, планираните печалби, конкуренцията и си съставя точна концепция и предоставя на американското правителство каква политика да води спрямо Китай в тази област. И е отчетено, че китайското правителство е изградило в седем големи града огромни био-медицински клъстера, единият от които край Шанхай. Само в този клъстер, представляващ голям индустриален парк с названието Bio Bay са разположени 400 фирми, 24 между тях листване на борсите и редица западни фармацевтични концерни като Sanofi. Традиционният швейцарски фармацевтичен концерн Rosch например е изградил в Шанхай за 106 млн. шв. франка мощен център за R&D. Генералният Щаб на Big Pharma определя развитието и достиженията на конкурентите от Китай като голяма заплаха. Но не е толкова интересно кой е генерален директор на концерни като Rosch, Pfizer или Sanofi, важно е кой притежава контролния пакет акции в тях. И тук нишките водят към един глобален център, в който се държат и акциите на петте най-големи американски банки, на глобалните застрахователни концерни, или на играчи от Big Energy или Big Military. Централизацията и концентрацията на капитал е ужасяващо мащабна и мощна. И по команда от кокпита на този капитал, Вашингтон приема през тази година The Biosecure Act (Закон за Биосигурност). Далеч сме от наивността, че през януари 2025 година Тръмп или Харис, биха били в състояние по свое решение да отменят например този закон. По-вероятно е да го разширят и поставят по-тесни граници на действие в Китай на френските и швейцарски концерни. При законите, които прокарва Централизираният глобален Капитал, мърдане няма и тоягата е тежка и безмилостна. И в крайна сметка става въпрос за интереси и геоикономика и за съжаление не за национална политика в интерес на собственото население. И Джо Байдън е може би прав, подсказвайки ни с думите от тази година: Тръмп е единственият, който мисли, че ние имаме най-великата икономика в света.
Постоянно излизат данни, които оборват концепцията, че чрез санкции САЩ биха спрели технологичния възход на Китай. По наше мнение американските санкции имат най-малко две слабости. Първо, те са фокусирани основно върху забрани и високи тарифи върху хардуер. Първото определено влияе на цените и вътрешния пазар в Съединените щати, а второто намираме определено за недостатъчно. Поради това, че основното поле, на което се води технологичната война днес са приложенията в Изкуствен интелект и Суперкомпютрите. На всеки икономист е известно, че тези високотехнологични продукти се реализират с 4 базисни компоненти - чипове и оборудване (хардуер), количество данни, големи пари (капитал) и таланти (мозъци). Китай действително е ограничен в първата съставка и открито на форуми се признава, че това е гърлото на бутилката, но с останалите 3 съставки Пекин успява да борави отлично и има предимство, защото не жали нито огромни пари, а по дефиниция разполага с най-големия резервоар от данни. Отделно успява да привлича от вън успели свои топ образовани таланти, а и много качествени учени чужденци, включително тайванци, защото им плащат не по-зле от на талантите в Силиконовата Долина. На второ място, китайците са добри стратези и търговци. Американците допуснаха според нас една елементарна грешка при въвеждането на санкционния режим, подценявайки тези качества у китайците. Санкциите се въвеждат на порции във времето от 2018 до днес. Така истинска война не се води, защото най-силното оръжие във всяка игра е Изненадата. Веднъж усетили студения душ върху компанията си Huawei, китайците са взели спешни мерки и са се подсигурили и заредили с резервен набор и пакет от всички авангардни чипове. Това им дава въздух да не спират да работят и успоредно с това да копират чужд хардуер, да развиват макар и по-бавно свой такъв и да вървят напред. Примери за това достатъчно през 2023 година. И трето, китайците имат огромен пазар, без който днес не могат да правят добър бизнес, разбирай реализация в големи серии и с гарантирани печалби големите западни концерни. Китайците много умело използваха през последните 30 години тази своя уникална екстра. Четвърто, Пекин прилага в момента, на база централизирания мениджмънт и на трите модела в страната - политически, обществен и икономически - наложеният от ККП мотивационен дух - a whole of the nation approach. (Подход и усилие на цялата нация). Вашингтон, а и Брюксел не могат да се похвалят с тази екстра, която по наше мнение действа успешно в момента в Китай.
И тук малък пресен пример. Американските производители на оборудване за производство на чипове през тази година са по-зависими от китайския пазар, от колкото през 2023! Само през месеците февруари-април компанията Applied Materials от САЩ е увеличила реализацията си в Китай с 43%. А за 12 месеца на годишна база до април с 22%. Делът на износа за Китай на американската компания LAM Research се е увеличил през първо тримесечие на 2024 с 22% спрямо същия период на 2023 година. По данни на Semicon, продажбите в света на оборудване за производство на чипове ще се увеличи с 3,4% на 109 милиарда $ през 2024 и Китай ще купува за над 30 процента от тази сума. Японската статистика за първо тримесечие на 2024 показва за трета поредна година, че китайският внос на оборудване за производство на чипове от Токио, а японците са водещи в този технологичен сектор, продължава да се увеличава и вече има над 50% дял в този японски износ. За 12 месеца до март тази година, китайски фирми са закупили от Япония технологично оборудване само за производство на чипове за 3,32 милиарда долара.
По данни на IGCC, Institute on Global Conflict & Cooperation от Калифорния Китай е увеличил производството на чипове през първо тримесечие на 2024 с цели 40%, постигайки една обща бройка от 98,1 милиарда чипа. Това увеличение е предимно при чипове от старата генерация, но се разглежда като предпоставка, че през годината би довело до свръхпредлагане на чипове в света.
Долара като оръжие: това няма да прродължи вечно
През юли, в интервю се обади още един глас от тежката финансова артилерия в САЩ , Timothy Geithner, министър на финансите през първия мандат на Обама и наясно в дълбочина с детайлите около урегулиране и по-точно отлагане в бъдещето на голямата финансова криза през 2008 година: Ние сме на командната височина на границите на иновацията в почти всички сфери, които имат действително значение. Все още сме в сигурен рай при остротата на сигурност в един объркан и опасен свят, което е огромно предимство. Но хората трябва да разберат, че сегашната позиция на долара доставя удоволствие, но няма пълномощно за това. За това няма гаранция. И протекционизмът е ключово изпитание, заедно с една по-голяма двойнственост по отношение на пазара И ключът е да се лансират политики, които да накарат нашите пазари да работят Има две тъмни сенки на долара над бъдещия президент. Две сфери на притеснение: риск от прекалено силни държавни политики към протекционизъм, което би довело до съответен резултат и ефекти в някои бизнеси, заедно с траекторията на дълг. И е необходима отговорна фискална политика, като важно условие за защита ролята на долара в глобалната финансова система. Светът е далеч по-сложен днес за навигиране. Бъдещият президент трябва да адресира фискалния дефицит и да осигури конкурентни предпоставки на глобалните пазари. Ако това не се получи, то определено би разрушило нашия просперитет. Много съдържателни ключови думи, които детайлно би следвало да се анализират от съветниците по икономика и финанси на бъдещия президент. В тях са кодирани сложните изпитания, които очакват позицията на американския долар, както и състоянието на глобалните пазари. Без да са специфицирани следва да се досетим, че на първо място става въпрос за капиталовите пазари и бизнеса Спекулация и свързаните с тях пазари на Високи технологии и техните продукти, за баланс между протекционизъм и функциониране на тези пазари. И е елементарно да разберем, че пазарите функционират, когато има някаква степен на хармония в участието на всички потенциални участници в тях. Защото ако има един участник или се появи пълен протекционизъм на един от играчите, то глобалният пазар просто се свива или дори изчезва. Думите подсказват, че от гъвкавата политика на американското правителство през 2025-27 зависи и застрашената и негарантирана позиция на американския долар и просперитета на американската национална икономика. А ние добавяне, че ако изчезне цялата конструкция на глобализацията, то много от вените по които тече принаден глобален продукт към САЩ биха се запушили, което би довело до гарантирано свиване на голямото все още потребление на американския пазар. Освен, че няма да има просперитет, Вашингтон ще загуби част от необходимия му ресурс да поддържа транснационалната си система за комуникация и най-вече сигурност. А развърната глобална система на военна сигурност, обхванала цялото земно кълбо и разделена в регионални командвания под сателитен контрол, освен, че е предимство за САЩ не пази само националните интереси, а на първо място интересите на глобалния финансов капитал. Един от инструментите на който е и американския долар. Което взето в пакет е невероятна привилегия и според Maleha Mohsin, записала в новата си книга Paper Soldiers, and the Power of the US Dollar. How the Weaponisation of the Dollar changed the World Order, 2024: Съединените щати използват долара след 2000та година като оръжие и това е невероятна привилегия. Ако САЩ не вкарат в ред нещата у дома, това няма да продължи вечно. Заглавието на книгата казва почти всичко: Хартиени Войници и Мощта на американският долар. Как уепънизацията на Долара промени Световния Ред.
Без съмнение текста в тази книга би могло да бъде написан и от един подбран колектив топ китайски експерти по валутно-финансови въпроси. Това е и темата на голямата валутна война, която води от 2012 година Китай. Но виждаме, че американските експерти не се предават и все още твърдят, че САЩ стоят на горните граници на почти всички технологични достижения и предимства. Защото силата на долара идва и от две много действени компоненти в неговия тил - това е големият пул от натрупани високи технологии, данни и знание, които непрекъснато се обновяват и разрастват, представляващи една мощна интелектуално-научна банка на Знанието и освен това наложеното в света в продължение на 100 години психологическо възприемане от институции, компании и хора схващане и вяра, че доларът е водеща валута, което го прави априори търсен и предпочитан. Или високите технологии и експертното знание днес са свързани в един пакет с финансите и тяхното оръжие американския долар. Това е и най-простото сравнение да се разбере, защо през 2016 година Пекин започна и технологична война срещу САЩ. А САЩ от своя страна, като автор и стопанин на световната иновационна и технологична машина, която от 1950-те години чрез безвъзмездно предаване на нови технологии от втори ранг на страни като Германия, Холандия, Англия, Сингапур, Япония, Швейцария, Италия, Швеция и след 1994 и на Китай създаде глобална технологична мрежа, която произвежда постоянно търсени стоки и ги превръща в пари с големи печалби, сега ще застави всички държави-участници в тази технологично-производствена мрежа да влезнат в играта на безмилостна и технологична и валутна и военна надпревара с въздигащия се колос Китай. Или през последните две години това, което успя да реализира администрацията на Байдън, а Тръмп вдигаше лозунги за America First и самоизолация, бе интернационализирането на тази голяма властова глобална игра и поставяща неизбежните рискове, за които говори и Geithner, и увеличаване на разходната сметка на всички високо развити страни, които в последните 65 години произвеждаха качествени масови стоки и по време на Студената война, и до преди няколко години, заливаха целия свят с тях и правеха големи печалби, освободени от големи военни разходи, под Чадъра за сигурност основно на САЩ. Всичко това се наблюдава внимателно от Пекин и не бихме казали, че го устройва защото вече е вдигнало сериозно и неговата разходна сметка. Това, което лансира с тази политика американското правителство бихме нарекли интернационализация на риска от голяма война. В случай, че американски авионосец бъде атакуван от Китай някъде в района на Тайван или Япония, това автоматично би означавало голяма световна война и въвлича всички съюзници на САЩ в Източна Азия. Това като пример. А ние продължаваме да смятаме, че Китай няма никакъв интерес от световен горещ конфликт, защото страната е отишла толкова напред по мирен път и с невероятни усилия и все ни се вярва, че Китай ще се довъоръжи добре и по пътя на преговори, дори по пътя на ултиматум от позиция на силата, ще направи разумен опит за преразпределение на света, така както и му се полага. В този ред на мисли, ние не изключваме още в следващите 5 години, при добър разчет, Пекин да се опита да предизвика и Ракетна Карибска Криза в района на Източна Азия, с цел договаряне ако не със САЩ, то в преговори директно с представител на Супер Групата по глобални интереси, или както би казал Карл Маркс - с Невидимия 11-ти.
Стратегическият подход във военната активност на САЩ в региона
Какво наблюдават китайците през тези месеци като американска военна активност в района на Пасифика. Въоръжените сили на САЩ продължават да изпълняват своя нов план за Глобално Препозициониране на Мрежата (Global Prepositioning Network) в Източния Пасифик. Тече изпълнението на съставки от приетия с разходна стойност 27 милиарда $ стратегически план, наречен Pacific Deterrence Initiative (Инициатива за въздържане в Пасифика). Неговият замисъл е да се контролира добре нарастващото предизвикателство за военно въздържане на Китай. Част от този план е да се възстановят изоставени американски военновъздушни бази в Пасифика. В него влиза идеята за активизирането на Втората отбранителна линия на САЩ в района. Както и свързаната с това концепция за териториално разпръскване на американски военни бази и активи, с основна цел предпазването им от китайски изненадващи ракетни удари. Актуален пример е изграждането на архипелага Палау, състоящ се от 350 острова, на супер модерна радиолокационна станция TACMOR (Tactical Multi-Mission Over the Horizon Radar), която качествено да подобри далечното информационно обезпечаване на американски бомбардировачи и да закрие съществуващи празнини в момента. Станцията се състои от два модула - един приемник и един предавател. Те ще бъдат разположени по план през 2026 на два отделни острова - Angaur и Babeldaob. Но изработването на приемателната станция се забавя поне с една година в завода производител в САЩ. Отбелязваме този на вид дребен, но много показателен факт, че много от поръчките на Пентагона към американските военнопромишлени фирми се съпътстват с подобни проблеми. Или това е едно потвърждение на думите от миналата година на световно известният американски историк Niall Ferguson от университета в Принстън, че американската военна индустрия се намира в много лошо състояние . В статия от 2023 сме писали за 10 месечната забава на милиардни военни доставки по договори за Тайван. Емблематично е забавянето в най-новата програма на САЩ за подводната лодка Virginia Class, на която се разчита да създаде силен превес в ядрената Триада на САЩ. Не е тайна, че в американските военни концерни не достигат и специалисти и квалифицирана работна ръка и производствен капацитет.
Съединените щати разширяват стратегическото разполагане на старото военно летище на остров Yap и ремонтират в момента друго подобно на остров Тинян, намиращ се на американска територия на архипелага Северна Марияна. Това е част от втората островна отбранителна американска линия, започваща от югоизточна Япония и се простира до Гуам и на юг до Папуа Нова Гвинея.
Китайците наблюдават как САЩ започват да изпълняват своя план за дислоциране на своя Multidomain Task Force в Азия. Първата такава единица е разположена в щата Вашингтон, САЩ, втората в Германия, третата бе в Близкия Изток (за борба срещу тероризма), но сега се премества по решение от 2022 в Азия. Мисията на тези специални военни сили е да събират изпреварваща информация в мирно време, с възможности за провеждане на радиоелектронни и Сайбър-атаки в случай на военен конфликт. Обхватът на действие на тези сили е няколко хиляди километра.
През тази година следва да започне и изпълнението на американски план за базиране в поделения на своите сухопътни войски в Азия и на крилати ракети със среден радиус на действие до 1600 км. Обявената дестинация е Гуам, но експертите знаят, че те светкавично биха били пребазирани на остров Окинава или на Филипините в случай на конфликт с Китай. Тези ракети от типа Tomahawk биха достигнали с точни удари и от Гуам бреговете на Китай. Вторият тип ракета, която се разполага е SM-6, с радиус на действие 370 км и потенциални цели - самолети в полет и морски съдове. Американците знаят, че Китайските ВС разполагат с 2000 ракети със среден радиус на действие и в момента имат превъзходство тук. Пентагонът планира да достави на своите сухопътни сили в Азия нови, последна модификация 330 ракети Tomahawk.
Сътрудничеството между Филипините и САЩ през тази година добива ново качество, което определено е обезпокоително за Пекин. През тази пролет американското правителство взе решение за отпускане на 500 милиона военна помощ за модернизация на въоръжените сили на Филипините. През тези месеци между Филипините и Съединените щати се подготвя споразумение за General Military Information Agreement, GSOMIA, което се очаква да се подпише до края на тази година. Това е сделка, насочена срещу Китай преследваща съвместни цели в областта на Сайбър-сигурността. САЩ и Китай имат от 1951 договор за взаимна защита и сега го изпълват с ново съдържание. През тази година е взето решение, по отделен проект на Филипините да се отпуснат целево 128 милиона $ за подобряване състоянието на 9 военни бази разположени около Филипините, които се използват и от ВС на САЩ.
През тази пролет 16 700 американски и филипински военни проведоха учение, което не би трябвало да се хареса на Пекин. В присъствие на наблюдатели от всички съюзници от Азия. Но след неговото приключване, китайците установяват, че на филипинския остров Luzou, продължава да бъде паркирана мощната американска пускова ракетна установка Typhon, която е била транспортирана от САЩ по въздуха за съвместното учение. Тази пускова установка е подходяща за изстрелването точно на двата вида американски ракети, споменати на страницата по-горе - Tomahawk и SM-6. Това доведе до дипломатически китайски протест във Вашингтон, но за сега по филипинска данни установката следва да бъде изнесена от Филипините през септември. Ние пък мислим, че веднъж пристигнала и използвана във военно учение там, тя би могла винаги да се завърне след един 16 часов директен полет от САЩ. При това не сама, а при нужда в пакет с още две установки. А ракетите за нея, вече може би са разположени на удобни места в Пасифика. Такива съществуват достатъчно.
Но една от най-болезнените теми за ръководството на ККП е военната помощ на САЩ за Тайван. И какво наблюдават те по тази ключова за Китай тема. На 18 юни 2024 американското правителство разреши нова доставка на въоръжение за Тайван на обща сума 360 милиона долара. Тя включва два вида най-модерни дронове, първият 291 броя Altius-600M System за водене на разузнаване. И вторият Switchblade 300 (SB300) за нанасяне на бързи, преки удари по противникови цели, в количество 720 броя. В доставката са включени и резервни части, оборудване и обучение. Съгласно изявление на Държавния Департамент във Вашингтон, тези доставки ще подобрят сигурността на Тайван и военното равновесие в района. Това е 13ти пакет с въоръжение, който администрацията на Байдън разрешава от 2021 до сега. В самият Тайван съществува амбициозна програма, до 2027 да се построят нови 141 кораба на обща стойност 2,9 милиарда $, които ще пазят риболовните права и суверенитета на Тайван.
През тази година Вашингтон обяви, че планира 100 милиона $ еднократна помощ за 2025 към Тайван. Това ще включва доставката на високотехнологичната система за комуникации Link16, която военните експерти сочат като Game Changer. Тя определено ще подобри военния потенциал на Тайван и ще бъде синхронизирана със системите за комуникация на САЩ, НАТО, Япония, Южна Корея и Австралия и в случай на война ще обслужва и оптимизира тайванските бойни действия на земя, по море и във въздуха. В мирно време Link16 подобрява разузнавателните способности и общата картина на контрол от страна на Тайван.
И не може да пропуснем в този текст и какво наблюдава Пекин в отношенията Вашингтон - Токио. Това по наше мнение е болезнена тема номер две в Пекин след Тайван. На 10 април на среща в Белия Дом, президентът Байдън и министър-председателят Кишида обявиха решение за засилване на сътрудничеството в областта на военното производство, освен ремонтната дейност в Япония на американски военни съдове, и за развитие на съвместно производство на боеприпаси, самолети и кораби. След 7-месечен бюрократичен период, през юни японското правителство взе решение да достави на Пентагона, произвеждани от Mitsubishi Heavy Industries ракети PATRIOT (Phased Array Tracking Radar to Intercept on Target) в едно неизвестно неголямо количество. Ракетите отиват да полълнят резерви в САЩ, които са били оголени от доставки към Украйна. Това ни подсказва, че и при това военно изделие, американската индустрия има проблеми да изпълнява бързи, екстрени поръчки. Японците произвеждат и трите модификации на тази ракета - PAC2, PAC3 и PAC3-MSE. Третата модификация е с 50% увеличен радиус на действие и перфектна точност в попадението. Цената и се обявява за около 4 милиона долара. През април САЩ и Япония подписаха договор да започнат съвместно производство в Япония на тази модификация PATRIOT-PAC3-MSE. Успоредно с това, непосредствено след Сесията на НАТО през юли във Вашингтон е взето решение за започване на производство в Япония на най-новия вариант на американската ракета със среден радиус на действие Въздух-Въздух - AMRAAM (Advanced Medium Range-Air-to Air Missile). Основният производител в САЩ на тази ракета е военният концерн Raytheon. Решението на НАТО от юли е военното производство на ключово американско въоръжение да се увеличава, като се използва и натоварва индустриалния капацитет на страни партньори като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Това не е добър сигнал нито за Китай, нито за японските и южнокорейски данъкоплатци. По повод разширяване на производството в Япония, считаните за нужни повече ракети тип PAC3-MSN (PATRIOT) изтече информация, че ще има забава до една година, поради трудности в производството на главата за самонасочване във военнопромишлената фирма на американския концерн БОИНГ. До колко това е вярно ние не знаем, но ако е така, това е ново потвърждение, че американската военна промишленост не е в момента надежден индустриален тил за водене на гореща война. Това не трябва да ни изненадва, след като великият военнопромишлен комплекс на Русия, не може да произвежда чипове, боеприпаси, дронове и разчита на доставки от Северна Корея, Техеран и Пекин. Това не означава, че нещата в условията на високотехнологично оборудване и пренасочване на хуманен капитал няма да се променят? Сигурно е това, че Централизираният Капитал е много гъвкав и много бързо ще мобилизира, както разбираме, един международен отбор от мощни концерни с голям производствен опит и машинарията за производство на Пушки и Ракети бързо ще удвои своя оръжеен output! В това нямаме никакво съмнение. И това ни връща към актуалната тема Избори на Президент в САЩ и то през Очилата на Пекин.
Който и да влезе в Белия дом, политиката към Китайю няма да се промени
На 2 април 2024 Байдън и Си Дзинпин са провели телефонен разговор, продължил 1 час и 45 минути. Били са обсъдени важните теми като американските санкции, международната търговия с наркотици, Изкуствения интелект и неговите последствия, Тайванския въпрос, китайската подкрепа за Русия и е отделено достатъчно време на военния диалог между двете в момента истински суперсили. Тук е важно да се добави, че на 8 април Елизабет Йелън, министър на финансите, посети Пекин. Ние не може да знаем точното съдържание на този обмен на двама президенти, но ни се иска те да продължават и след този разговор да обсъждат най-важната тема: а именно как да бъде запазен мира в света и евентуално Китай да получи по дипломатически път своя шанс да разшири своя периметър и роля в един нов световен ред и да не си харчи ненужни милиарди за въоръжаване. Защото Централизираният Глобален Капитал няма да предаде печатницата за пари, нито всички свои все още технологични предимства без горещ бой. По наше мнение президентът Байдън е един класически американски политик, с над 50 годишен стаж, който може би най-добре познава от вътре, кухнята" на сложната конструкция, етажи, технология на политическия модел в САЩ и връзката му с икономическия модел на Щатите, както и всички етапи на Глобализацията и преките и косвени последствия от нея за американския обществен и икономически модели. И това как пред неговите очи на сенатор и активен политик, вицепрезидент, глобализацията е подкопала всички елементи на демокрацията в САЩ, но и е помогнала в голяма степен Китай да се превърне в икономическа супер сила. Но Джо Байдън знае, че в Китай не е решен въпроса с корупцията и само през миналата година в страната е имало 1,73 милиона случая на корупция, едно увеличение с 12% спрямо 2022. И той също знае за емблематичните случаи на корупция сред китайските военни и как в китайски балистични ракети през 2023 година е било установено вместо гориво, налята вода. И успоредно с това част от ракетните силози в Китай при инспекция се е оказало, че не са в състояние да изстрелват ракети. А ние бихме казали, браво на китайските генерали, хората са умни и не желаят да водят война. И може би такива случаи са едно потвърждение, че най-големите миролюбци на земята са подготвените и знаещи, честни военни - офицери и генерали. И най-вероятно Байдън е казал, че конкретните възможни вторични и финансови санкции срещу Китай ще ги разкаже на място в Пекин финансовият бос на САЩ, Елизабет Йелън.
В своя безпримерен опит, Джо Байдън е може би най-наясно от всички американски президенти от Никсън до днес, как функционира светът, къде е било, къде е и къде би било мястото на Съединените щати в Новия световен ред. Отделен въпрос е, че в САЩ по наше мнение президентът не се избира, а се назначава.
Не би могло да си представим колко минути и какъв телефонен разговор би провел един Доналд Тръмп през януари 2025 с президента Си Дзинпин. Много се пише, че ръководството в Пекин се страхува от едно ново президентство на Тръмп. И в тази връзка нека споделим, това, което четем през тези месеци, как китайците оценяват Доналд Тръмп. Китайците не са популисти, те са много информирани, знаещи и знаят да водят преговори. От прочетеното имаме впечатления, че Пекин гледа на Тръмп, като представител на нефтения бизнес, който е част от Big Energy. Друга китайска оценка за него е, че е по-тясно свързан с военнопромишления комплекс на САЩ. Третата група, която стои зад неговата кандидатура е една малка група от етаблирани индивидуални милиардери, с националистически разбирания, които действително си мечтаят за старото време от преди Глобализацията на America First. Защото ние знаем, че още през 1975-1982 година Съединените щати като държава преживяха така наречената Необявена голяма криза и намериха спасението в Рейгъномиката, Татчъризма, глобалната Финансиализация, заливането на света с дълг и американски долари и в крайна сметка това доведе и до деморализиране на предприемаческия дух в САЩ, до издънване на държавния бюджет, до огромен държавен дълг и пренебрегване развитието след 2000 година и на военната промишленост в САЩ. Това го знае и Джо Байдън, знае го и Си Дзинпин. И дали го знае Тръмп, само той си знае.
Към тази група на американски милиардери в подкрепа на Тръмп сега се е присламчил странният Илън Маск, известен и като член на така наречената PayPal Mafia. В нея влиза и групата спекуланти от Калифорния, която си играе в нета с криптовалутата Bitcoin, на чиято Годишна Конференция в Нешвил, Тенеси през юли т.г. Тръмп обеща да премахне всички регулации, пречещи на тази крипто валута, да уволни Шефа на американския Борсов и Финансов Контрол, SEC и да превърне САЩ в световен лидер за Bitcoin? Ключова подкрепа от 2016 оказва на Тръмп, собственикът на компанията за рисков капитал Andreesen Horovitz. Интересно е, че Тръмп предварително лансира кандидатурата на президента на голямата банка JP Morgan, Jamie Dimon за Шеф на Федералния Резерв. Dimon има симпатии към Демократите и бе в пълна подкрепа преди няколко години за избора на Байдън.
На китайците трябва да е ясно, че който и да влезе през януари в Белия Дом, американската политика спрямо Китай няма да се промени. Изваждането на Байдън от похода към Белия Дом бе напълно очаквано, но не бе случайно през месец юли. Нито е случайно издигането на кандидатурата на К. Харис. При елементарно използване на руски техники за манипулация на общественото мнение, които са ефективни и при сегашната картина на 61 милиона американци (25% от гласоподавателите) оценявана за Двойно Мразещи - еднакво и Байдън и Тръмп - тя е безспорно в по-добри позиции да привлече гласове, поне на жени и млади хора, както и такива с друг цвят на кожата и да спечели избора без проблем примерно с 54:46 процента. Това виси днес във въздуха като обективен резултат. В тази насока има още един аргумент и той е свързан с историята на дългогодишното антитръстово движение в САЩ. Негова цел от самото му начало преди 160 години е елиминирането на нездравословните размери на картелите.
През 1938 президентът Рузвелт назначава професора по право от университета Иейл, Thurman Arnold, за шеф на отдела в министерство на правосъдието, отговарящ за картелите. Една година преди това Arnold е описал в своята книга The Folklore of Capitalism, антикартелните закони като кухи ритуали, великодушни жестове, които абсорбират енергия от реформите, но допринасят малко за това трендът към окрупняване да бъде спрян. Той се подиграва на представата, че е възможно да се върне назад епохата на големите организации и Америка да се възвърне към една децентрализирана икономика от малки стопански единици. Въпреки неуважението си към кръстоносните походи срещу картелите, Arnold постига неочаквано добри резултати и периодът на неговото управление на картелния отдел в САЩ влиза в американската история като най-успешен. През който антитръстовите закони са били прокарани и изпълнени в най-продуктивна степен. Още през първата година Arnold увеличава броя на адвокатите в отдела от 58 на над 100 и рязко увеличава юридическите дела срещу картелите. Ако до 1938 в САЩ са водени средногодишно по 9 такива дела, то Arnold завежда само през 1940 година 85 големи антитръстови дела. Той атакува успешно строителния сектор, млекопреработването, Американската Медицинска Асоциация, монополизирани браншове като суровия петрол, печатарската хартия, рекламата, производството на торове, транспорта и други. И когато Arnold напуска през 1943 министерство на правосъдието, той е записал принос за започване и спечелване на повече съдебни анти картелни дела, от всичко направено в това отношение в цялата история на министерството до 1938 година. Arnold не е имал намерението да разтури картелите, както пледират анти монополистите в Съединените щати. Истинското обяснение на целта на Thurman Arnold за острата съдебна атака срещу американските картели е за да стимулира икономическата ефективност в тях и да предизвика и наложи понижаване на потребителските цени. В този смисъл той е доказал на практика своя статут на държавен служител, който служи на Доброто и на Общото Благо в полза на крайните потребители. Разбира се отчитаме, че това е периодът на възстановяване от Голямата Депресия и по време на Втората световна война. Но смело би могло да кажем, че днес светът се намира може би в по-тежко финансово-икономическо състояние от 1929 или 2008 година. А и реално живее в Трета световна война, започнала през 2014 година. Защо тогава да изключваме варианта, Глобалният Централизиран Капитал най-накрая да бъде принуден да вземе решение, използвайки примера на Arnold и на база високата ефективност на производството в глобалните монополи, които оперират в световен мащаб и преразпредели част от техните високи монополни печалби (резултат и от информационната революция и дигитализацията) към непосредствено понижаване на потребителските цени. Това би било временен поклон с добър тайминг пред милионите потребители, данъкоплатци и избиратели в Съединените щати. И за такъв един тактически и уместен днес ход, няма по-подходящ за президент от демократката Камала Харис. Защото това бе една от мечтите на Джо Байдън, но в Конгреса във Вашингтон не му разрешиха и го блокираха в усилията му за прилагане на антитръстови закони.
Това разбира се никак не би попречило, целият военнопромишлен комплекс на страните от НАТО, плюс Япония, Австралия и Южна Корея да преживее една бурна инвестиционна петилетка на мащабно натоварване с удвоени военни поръчки, с цел модернизация на въоръжените сили. И гарантиране на големите печалби на акционерите в тези концерни, а и на създаване на нови, добре платени работни места. Нито би спряло мащабната програма за превъоръжаване на китайската народна армия, с цел през 2035 тя да се превърне дори във военен лидер в глобален мащаб. А за да продължава тази Властова Игра до 2035 година, може би един не войнствен и възпитан, с юридическо образование американски президент-жена, би подхождал най-много за дипломатическо договаряне със Си Дзинпин и нека го наречем - купуване на време и отлагане на развръзката в спора в бъдеще?
Но тъй като изпитанията и предизвикателствата, които стоят пред САЩ през следващите 2-3 години са огромни и непредсказуеми, точно такива каквито интелигентно, точно и накратко ги описва знаещият много Timothy Geithner, споменат по-горе в текста, никой от двамата кандидати не е подготвен да взема каквито и да са решения по политики, които трябва да се прилагат от Белия Дом. При това в спешен режим и с подчертана готовност за изненади от всякакъв характер, включително и от Черен Лебед. Моментът е крайно неподходящ за популизъм и всичко е в ръцете на тези които месят хляба на Казинокапитализма. Това предполага едно нарастващо безпокойство сред хората в Политбюро на китайската ККП. А ехото постепенно ще се появи и в Европа
Край на част втора
Борислав Сретков
Берлин, 6 август 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация