ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Китай през погледа на Германия през 2024 година
Как се оценяват решенията на Третия Пленум на ККП в Берлин и Европа
Борислав Сретков 12.08.2024
В глобалния свят тече технологична и валутна война. Светът е на прага на големи промени и на Нова Парадигма. Различните геополитически актьори в САЩ, Европейския съюз и Китай имат различни интереси, приоритети и подходи за осигуряване, запазване и гарантиране на ключови технологии. По наше мнение, крайният резултат от тази глобална динамика днес е, че науката и технологиите станаха нарастващо политизирани. Всички основни политики и особено в областта на техническия прогрес днес се определят от национални съображения за сигурност, което създава търкания в международните мрежи, а и в националните икономико-технологични мрежи на Северна Америка и Западна Европа.
В Западна Европа и конкретно в Германия, има едно ядро от около 100 традиционни големи концерни със 150 годишна история. А в Германия към тях следва да се добавят и трите милиона МСП, Малки и Средни Предприятия, които са гръбнака и тила на големите компании. Сред тях има и около 2000 фирми-шампиони, които произвеждат нишови продукти, имат силна позиция на глобалните пазари и през този век и на пазара в Китай. Над 700 големи немски компании са се установили със собствено производство в Китай, между тях концерни като BMW, Daimler, Volkswagen, BASF, Adidas и редица други. При това с голям пазарен успех, резултат от желанието и стръвта у китайския потребител да потребява немски, качествени продукти. Всичко това е довело до една голяма преплетеност и взаимозависимост между двете стопанства - китайското и германското. Стокообменът между двете страни надхвърля през 2023 година 261 милиарда евро. Но от 2023 година, в следствие на изостряне на технологичната война и китайските и немските фирми се сблъскват с въпроси по отношение на тяхната лоялност у дома и навън, както и с комплекс от регулации за износ на данни и стоки. Включително на такива, включени в стратегически или критични технологии. Тази тема е пряко свързана и с решенията на Третия Пленум на ККП проведен през юли тази година.
Китайското ръководство има своята визия за свой тип иновация и за индустриална система, основана на задълбочаване на политическите схващания на най-високото ниво в държавата. Това предполага нови промени в концепцията за развитие на иновацията и технологиите, отразени в нов набор и на регулиращи я документи.
Какво наблюдават германските синолози на фона на проведения Трети Пленум, дълго отлаган, в Пекин? Третият Пленум поставя колективните усилия на преден план и за да може Китай да постигне технологична независимост и модернизация на индустрията, ще бъдат възприети временни загуби в стандарта на живот. Дали и кога очаквани успехи ще достигнат до населението, най-вероятно пленумът няма точно да декларира Но ще се налага идеята на Си Дзинпин: Науката и технологиите да пронижат и оживят всички икономически сектори. (Материал на Merics, 11.07.2024).
Германските експерти по Китай подчертават две основни линии, пронизващи качествено, обсъденото и достигнало до публиката на Пленума.
Първо, това е категорично лансираният нов подход в Китай - NSWN, New Style Whole-of-Nation system (Нов стил на цялата нация ) - система за управление и реализация на всички усилия на нацията за постигане на качествени цели. Това е и сърцевината за налаганe на нов колективен подход за преодоляване на предстоящите изпитания.
Второ, постигане на качествено нова степен на иновация и технологизация в китайската индустрия.
NSWN като вариация на националната програма на Китай за Олимпийските игри
Ние разглеждаме системата NSWN като нов държавен софтуер за пронизване на мисленето, организацията, манталитета и конкретните действия в цялото китайско стопанство, с цел един централизиран контрол, такъв какъвто съществува и в големите глобални западни концерни. С тази разлика, че при китайския вариант, ролята на Централизирания Глобален Капитал се заменя от Централна Комисия за Наука и Технологии, създадена през 2023 към ККП, (Central Special Commission of Science and Technology). С една добавка, че глобалните концерни имат 120-150 годишна история, разполагат с огромен пакет от данни и над тях бди световната банкова и кредитна система на американския долар. Освен това тези концерни нямат днес никакви социални ангажименти към обществените модели в САЩ, Холандия, Италия или дори Германия и в Швеция. В Китай нещата не стоят така. Китайската ККП има обществен договор с 1,4 милиарда население, постоянно да повишава стандарта на живот и освен това е продала и на своите 92 милиона членове и на няколко генерации учещи и работещи китайци идеята за китайската Мечта. А тя е, през 2049 година в Китай да има истински Социализъм за всички и Китай да е хегемонът в света, превърнал се в Научна, Технологична и Дигитална Суперсила.
Създаването на Central Special Commission of Science and Technologies през март миналата година изцяло контролира S&T (Science &Technology) и пряко наблюдава системата NSWN. Това на практика е отхвърляне на политиката на Дън Сяопин от 1978, с Инициативата за реформи и отваряне на Китай, която включваше и деполитизация на науката и технологиите, и децентрализация чрез предаване на властта върху разпределение на ресурсите на пазара и на местните играчи в провинциите. Съществуващият днес в страната още голям и жизнен частен сектор, прави голямата разлика с китайската система на управление през 1960-те и 70-те години. Китайските ръководители много добре знаят и оценяват ролята на предприемачеството и предприемаческия дух за възхода на страната и днес Пекин търси способи да не го загуби като фактор в постигане на високите цели. Дискусиите на Пленума показват, че се търси един микс от стимули, регулации и политическо управление на частния сектор. Това естествено предполага и едно структурно напрежение, което може да се сумира в китайската социалистическа-пазарна икономика с идеала на Пекин за един ефективен пазар и едно ефективно правителство.
За да разберем как работи за иновацията и индустриалната политика смесената държавно-частна икономическа система в Китай, в материал на Merics (Меркатор Институт за изучаване на Китай), Berlin се поднася следното: Би ни помогнало да сравним системата NSWN като вариация на националната програма на Китай за Олимпийските игри. Прогресът в спорта в Китай се разглежда по условията на whole of the nation System. И двете, силно успялата Олимпийска програма и сегашните усилия да се разширят чуждите технологични гърла на бутилка, изискват комбинирано обучение, тренировки и конкуренция на най-ниските базисни нива в страната. Комбинирани с една многостранна и многопластова национална програма за селекция, фокус за постигане на най-добри резултати, които са по-добри от тези на международните конкуренти. В този подход държавата делегира ежедневната организация и реферската роля на доверени партньори. В системата NSWN обективни външни индикатори измерват ефективността на програмата. Експортните обеми и постигнатите стойности стават мярка за индивидуалния иновационен успех. Резултатът на външните пазари прави една фирма по-ценна при отпускане на държавни субсидии. На вътрешния пазар Пекин разрешава на чужди компании, като APPLE и Tesla да продават свои продукти в контролиран режим и успоредно с това наблюдава пазарния дял на местните фирми-играчи с успех и така оценява тяхната конкурентоспособност. Тези механизми компенсират липсата на доверие в локалните данни за ефективност на местния бизнес. И този вид дисциплина взема на фокус фирмите, правителствата и кметствата в провинциите. В предишния модел те имаха широ обхват да експериментират с политики, да създават пилотни и експерименктални проекти, при насочване на инвестициите. Това понятно водеше до протекционизъм. Системата NSWN ще е част от голямата тенденция в страната да се забрави местната дискретност по отношение изпълнението на тези програми. Тази система дава шанс и на други актьори да попаднат на вниманието на правителството в Пекин. Целта е чрез тази система да се посочат собственици в една шепа технологични сектори, като всеки един от тях да привлече различни съмишленици, да формулира цели с конкретен показател, да разпределя ресурси, оценява прогреса и да лобират пред Пекин за средства и благоприятни политики. (Материал на Merics, юли 2024)
Ние бихме могли да приведем тук силни примери за големи китайски успехи, реализирани точно по тази схема. Това са сателитната система за навигация Beidou, реализирана на отборен принцип под контрола на военен китайски институт. Мобилният интернет с генерацията 5G бе крупен национален проект, осъществен под шапката на държавен тинк танк. А емблематичният успех с китайските високоскоростни влакове, заел световна лидерска позиция, бе изцяло куриран от голяма китайска държавна фирма.
Иновацията като структурна дупка и технологизация на цялата индустриална база
Германските експерти оценяват, че налаганата в Китай система за иновация и технологизация няма прозрачност. В Петгодишния план 2016-2021 са заложени 17 мегапроекта, включително за Изкуствен интелект, а всички техни детайли са и част от междинния план 2021-2035. Но този план никога не е бил публикуван. Няма коментари от китайски експерти, кои технологии би следвало да се приоритезират, на каква основа, в кои технологии да се концентрират големи ресурси или кой би събрал усилията на цялата нация в един специфичен технологичен сектор? Съществуват китайски учени, които идентифицират 50 (петдесет) гърла на бутилка при ключови технологии, за да се постигне световно лидерство. Не е ясно при такъв широк обхват какви инвестиции пасват за тях, както за средствата за R&D по сектори. Общата дискусия в Китай по NSWN е с фокус върху подобряване на синергиите между индустриите и универсалните и държавни изследователски институти.
Пекин желае да подобри работата във фундаменталните изследвания и оптимизира и ускори връзката между тях и постигането на масово производство. Именно тук се търси първия голям принос на системата NSWN. В повечето си успехи китайците имат степен на външна инспирация. Дигиталните гиганти, електронната търговия, социалните мрежи, са предимно усвояване на американски модели. Соларните панели, електромобилите, батериите, смартфона, търговските дронове бяха изградени при китайска зависимост от чужбина и местни частни предприемачи. Завоюването на дял на глобалните пазари стана на база идеи, компоненти и софтуер, родили се в чужбина За да откриеш нещо ново се движиш от 1 до 0 и да го скалираш нагоре е от 1 до 100. Китайските големи успехи са или близо до Нулата или близо до края при 100 (сто). Най-голямото изпитание лежи около 1 (едно), където иновацията бавно се довежда до серийност. Тази структурна дупка' показва така наречения проблем за двата слоя (two-layers problem), който е объркването между академичното ниво и индустриалния сектор. Независимо, че китайските фирми искат да са водещи, типично за тях е да избягват инвестиране в рискови фундаментални изследвания и считат това за задължение на държавата, особено в области с национално стратегическо значение. Като резултат дупката между двата слоя остава широка пропаст. Това бе отбелязано на Националния конгрес на народите през март 2023 и бе приет Закон за развитие на науката и технологиите и бе отбелязано, че много институции на знание не оценяват достатъчно тази пропаст Този много фасетен подход върви бавно, защото държавата търси паралелно запазване на контрола за себе си. (Merics, юли 2024)
Постановките на Политбюро, лансирани лично от Си Дзинпин през 2023, са за модернизация на индустриалната база, която да е комплексна, авангардна и сигурна и не трябва само да се помага на по-ниско развитите индустрии, а те да се подобряват качествено. Китайски експерти смятат, че днешната модернизация на икономиката трябва да генерира растеж и в същото време да остане устойчива. Китайците отлично знаят, че една от основните причини за някои страни да попаднат в така наречената Клопка на средния доход и да преживеят дълга стагнация и западането на тяхната реална икономика, е грешката им да не модернизират индустриалната си система. И схващането на Пекин за задължително повишаване всестранно на производителността на база иновация в стари, съществуващи производства е може би формулирано и от страха, китайската икономика да не попадне в клопката на средния доход. Защото Китай е огромен по население и висок среден доход не се заработва лесно, а може би единствено с големи колективни усилия. И добавяме - и с разбиране у всички, в съпровод и с временни отстъпки и лишения.
Професорът от China University of International Business and Economics, Cut Fan пише: Финансовите и дигитални услуги трябва да са включени в дефиницията за реална икономика да се изключват само тези дейности, които пряко създават пари с пари. Това е може би в контекста на актуални критики от страна на китайското правителство за неконтролираната експанзия на капитал, в частност в сектора на недвижимости. Китайски икономисти са единодушни, че индустриалната база е важна особено в условия на кризи. Но те не крият, че китайската индустриална база е изградена до момента не на уникални световни технологии, а далеч повече на способността на китайските фирми да произвеждат бързо и евтино големи серии стокови обеми. И когато трябва да се оценява едно заменяне от страна на Запада на ключови китайски позиции на глобалния пазар, като соларните панели или телекомуникационно оборудване и компоненти за фармацевтиката, то това представлява само едно икономическо предизвикателство за западните компании. А Китай е принуден да поддържа на високо ниво разходите у Запада, при едно негово предстоящо евентуално откачане от Китай. И Пекин е длъжен да създаде една централна, здрава позиция в глобалните доставни вериги. Нещата са много логични и по наше мнение.
Но защо Пекин форсира така темата за иновация и технологизация на цялата индустриална база, при това съвсем ясно се разбира, че се изискват колективни усилия? По изчисления на китайски учени, в следствие на увеличените разходи за труд, делът на преработващата индустрия в БВП на страната е спаднал през 2020 на 26,3% от 32,3 процента през 2008 година. А Китай се бори под лозунга за Общ Просперитет да увеличи по ефективен, а не екстензивен път индустриалното производство, и успоредно с това да постигне и по-малка експортна зависимост, да свали емисиите на въглероден двуокис, да увеличи потреблението в страната и разбира се да повиши качеството на живота за населението. По наше мнение, при сегашната сложна геоикономическа и геостратегическа обстановка в света, това е едно много трудно съчетание и би изисквало доста голям и предполагащ преразпъване шпагат.
Изводи и очаквания
Какви са изводите по тези основни теми, обект на решенията на Третия Пленум на ККП, у германските китаисти. Системата NSWN и политиката за модернизация на индустриалната база са двете основни направления лансирани на Пленума, които се припокриват и допълват, като отговор срещу риска от чуждо технологично възпиране. Двете политики, една до друга, разкриват противоречията на двете китайски цели: технологично самозадоволяване и икономическа политика на de-risking, при осъществяване на двата затворени кръга (голямо потребление на вътрешния пазар и увеличаване на експорта).
Китай твърдо желае да намали опасността от външни шокове. Дали Китай би постигнал това днес не се знае. За Запада е мъдро да погледне сериозно на това и да формулира свои стратегии за de-risking спрямо Китай. Практиката показва, че китайският успех при соларните технологии, енергийните средства, телекомуникационното оборудване и различните дигитални платформи се основава най-вече на частно предприемачество. Главното в бъдещите китайски политики на Централната Комисия за Наука и Технологии се фокусира върху бъдещи индустрии, много от които изискват корпоративна инициатива, не само при Изкуствения интелект. Ключова мярка за успех на подхода NSWN ще бъде дали той ще стимулира иновацията и технологията у китайските предприемачи. За сега това изглежда невероятно. (Merics, юли 2024)
Китайската система за експортен контрол, като средство срещу западните санкции
Технологичната война, която се води основно между Пекин и Вашингтон има и би имала сериозни последици и за западноевропейските индустриални концерни. Ако се погледне от Берлин, Амстердам или Стокхолм към Пекин, не е трудно да се формира схващането, че Китай се превръща постепенно от купувач на технологии, в доставчик на продукти и оборудване при високите технологии. И като отговор на пореден пакет санкции от страна на администрацията в Белия Дом, през 2023 година, Пекин сам се изяви като активен играч в налагани на ответни санкции, използвайки своя режим за експортен контрол. Системата за експортен контрол придоби развитие, с цел и упражняване на власт върху международни доставни вериги. А има такива вериги, при които китайски ограничения бият директно по икономическата и стратегическа зависимост на Европа. Така например през август 2023, китайското правителство започна да изисква експортни разрешения за редкоземните минерали галий и германий и техни производни. През декември Пекин затегна контрола върху износа на някои продукти от графит и забрани износа на на технологии за производство на магнити от редкоземни материали. Галий и германий са важни за доставните вериги включително при чиповете. 90% от световното им производство се намира в Китай. По-важно е, че и германий и галий са необходими компоненти за военнопромишлените фирми в страните от НАТО. Това е и предпоставка китайците безпроблемно да ги свързват с националната си сигурност. От лятото на 2023 до април 2023, Пекин спря изцяло доставките на тези два елемента за САЩ, Холандия и Япония. Ограничавайки и износа на сферичен и природен графит от декември миналата година до март тази година.
Европейците знаят, че китайците имат и друга опция за експортен контрол и това са заготовките от силициев карбид за производство на чипове. При това Китай държи 44% от световния износ. Няма в света страна, която да има при тях дял надхвърлящ 10 процента. А Холандия, Съединените щати и Япония са големи вносители. Пекин цели и успява да доминира глобалния пазар при силициево-карбидни заготовки за чипове и много внимателно подбира обекти за своя експортен контрол. Китайският графит също има военно приложение. Действията в областта на експортния контрол са в унисон с големите промени както в геополитиката и с начина на китайската външна преориентация като цяло. За европейските компании това означава, че китайците преследват овладяване на доставните вериги, със стратегията след това да ги оградят и ограничават достъпа на западни играчи до тях.
По наше мнение, западните, в това число и европейски технологични и водещи индустриални компании, с основание имаха известни притеснения от това, че китайският възход се осъществява и с тяхна решаваща помощ. Но днес европейските концерни започват да се изправят пред едно двойно по-тежко изпитание.
Първо, Третият Пленум потвърди критичната китайска цел да се постигне управление на технологичните предимства чрез запазване на цялата доставна верига и комплексното създаване на стойности, както и успеха с това на контрол и охрана срещу тяхното изтичане в посока чужбина. По мнението на германски експерти от Merics, това е китайска официална концепция за self-relience and self empowerment и е в пряка връзка с китайския план, страната да стане самозадоволяваща се в Науката и Технологиите.
Но втората част на фразата от концепцията маскира едно по-офанзивно поведение. В думите на Си Дзинпин през тази година за създаване на Trump card Technologies в буквален превод е assassin's mace (убийствени тояги). Това означава, че чуждите правителства не би трябвало само да отказват доставки, от които се нуждае Китай, но китайските автономни доставни вериги трябва да бъдат също асиметрично използвани в постигане на технологично предимство и в следствие на това в постигане на геополитическа мощ Този тренд е обречен само да се засилва в отговор на на намеренията на страните от Г-7 да изграждат доставни вериги, като част от политиката на de-risking, която заплашва с подкопаване китайската незаменимост и технологичното индустриално въздигане. (Merics, анализ от 7.08.2024)
Третият Пленум ясно формулира и концептуалната цел за изграждане в Китай на комплексни, собствени доставни вериги, в съчетание с подобряване системата за стратегически национални резерви. Според немските експерти, Европа трябва да е наясно, че тези стратегически мотиви ще повлияят много съществено на геополитиката и на технологиите в следващите десетина години. За да се предвидят потенциалните рискове и принуди, критично важно е да се разбере, как китайският експортен контрол е разположен в голямата вълна за развиване и запазване на един критичен иновационен капацитет в самия Китай. Правителството в Пекин има широк набор от инструменти, не само да пази една доминираща позиция в своите доставни вериги, но и да контролира и потенциално да управлява чуждия достъп до китайски технологии на входа и на изхода. За разлика от всички страни-членки на ОИСР, набелязаните мерки за защита на икономическата национална сигурност, на върха за схващането на традиционна национална сигурност, Китай е създал една уникална система. Нейни предимства са широкия набор от инструменти на разположение и непрозрачността и непредвидимостта, които прикриват тяхното приложение. Обхватна дефиниция за национална сигурност, в съчетание с историческия опит на Китай да изсмуква геополитически и стратегически ползи от икономически взаимодействия са причина за безпокойство. (Merics, 7.08.2024)
Китайците са разбрали, че ако уепънизацията (weaponisation) на стоки първоначално би било предимство, в последствие води и до рискове, ако тя окуражава другите да ускорят своята диверсификация. Пекин разбира, че ограничаването днес на експортния поток на технологии е нож с две остриета и това налага много внимателен и балансиран подход. Немските експерти изказват мнение, че външнотърговските партньори на Китай би трябвало да погледнат много сериозно на дългосрочната китайска игра, целяща в обозримо бъдеще да загради и използва като лост своето технологично предимство.
Какъв е накратко комплексният набор от инструменти за експортен контрол в Китай?
На първо място това е Законът за експортен контрол върху стоки с двойно назначение от 2020 година. Той преследва различни цели от отмъстителни мерки до технологично превъзходство, но и конкретно интересите по сигурността. Законът се води основно от базисния принцип за обхватна национална концепция за сигурност. На второ място, това е Законът за контрол върху външната търговия и вноса на технологии, с фокус върху гражданското производство.
На трето място това са така наречените Други инструменти. Към тях спадат средства като Черен Списък, локализиране на данни, техническа информация и интелектуална собственост, ограничаване на движението на таланти, управляване на търговията с определени стоки, движението на инвестициите, партийния контрол върху развитието на науката и технологиите. Контролът, който се прилага по този закон е скроен така, че да може да нанесе вреди на американски фирми и техни партньори, без това да даде отражение на собствената индустрия. Китайците прилагат този закон по стоките с двойно назначение много селективно.
Законът регулиращ експорта на гражданска продукция и технологии се оценява от германците за уникален. Той се фокусира върху иновацията и съображенията за индустриална политика, и е вкаран в Каталога за забранени технологии или за ограничаване на износа, получил последното си допълнение през декември 2023. Този Каталог се курира от Закона за външна търговия и регулира всички технологични вносни и износни операции. Счита се за по-гъвкав от първия закон и изцяло изразява виждания и разрешения на китайското правителство отговарящи на разбирането за национална сигурност. Включва списък от забранени технологии, за които Китай не може да предава права върху интелектуална собственост, включително и на чужди фирми, базирани в в страната. Списъкът включва на първо място патенти, изключителни права върху дизайн на чипове, права върху компютърен софтуер и други.
Китай има строг защитен експортен контрол при технологиите за обработка на редкоземни минерали. Тук китайците са стриктни и не желаят тези уникални технологии да се появяват в производства зад граница с цел запазване своето предимство. Тук, при тази специфична доставна верига, китайците са много напред. Ако Китай притежава 60% от световния добив на редкоземни минерали, то при тяхната технологична обработка те са завоювали високия световен дял от 90%! Произвежданите от китайците магнити от Неодий-Желязо и Борий (NeFeB) се използват в двигателите на електромобила и в генераторите на ветрените турбини. Освен това са жизненоважни за зеления преход. В края на 2021, Китай контролира 87% от световния пазар на тези магнити и това представлява една стратегическа зависимост на Европейския съюз от доставчика КНР.
Германците следят внимателно ролята и потенциала на китайската система за експортен контрол, с фокус на редица продукти, където зависимостта от китайски фирми е по правило голяма. Пример за стряскане е подходящият пример как германската фирма Vacuumschmelze строи в момента завод за NdFeB-магнити в Южна Каролина, САЩ, на база на затворена, автономна доставна верига. Интересно, но необяснимо е, че проектът се финансира от Пентагона на Съединените щати. Корейската фирма POSCO International се оценява, че също е създал тези магнити, без китайско участие. За какви цели ще се използват тези магнити в САЩ, Европа и Азия се досещаме.
Чрез своя режим на експортни разрешения, китайците много успешно събират, чрез подробни въпросници при молби за износ, ценна информация за съответната доставна верига за своите индустриални нужди.
Китай използва предимствата на държавата и извършва много от дейностите по R&D в стратегически центрове, които днес са под пряк контрол на ККП. Те са обект на много строг контрол.
Китайската държава, чрез Министерство на образованието упражнява уникален контрол върху изтичането на таланти от страната. От 2016 година Министерството изисква от всички университети да получат разрешение за всички международни сътрудничества и командировки зад граница. Топ китайските таланти имат ограничения за пътуване в чужбина. Доставката зад граница на китайска интелектуална собственост от скоро е под плътен контрол. Съществува закон, който не допуска трансфер в чужбина на интелектуална собственост, създадена в проекти финансирани от държавата. Законът за патентите от 2020 третира непубликувани апликации имащи отношение към националната сигурност и основните държавни интереси. Всяко откритие развито в Китай трябва да премине конфиденциална проверка преди да се пристъпи към апликация за регистриране зад граница.
Преките инвестиции, FDI в Китай и от Китай навън, са обект на административно разрешение. За сравнение повечето страни-членки на ОИСР наблюдават само входящите чужди преки инвестиции.
От 2023 китайските фирми, които желаят да излезнат на фондови борси в чужбина се нуждаят от административно разрешение, с допълнителна оценка свързана с националната сигурност за стратегически сектори. Китай води обхватни наблюдения на целия поток данни и техническа информация, която напуска страната. Пример за това е начинът, по който американската компания Tesla бе заставена да приеме да тренира своите алгоритми за автономно управление на автомобили в Китай. Освен това Китай има от години сериозен режим за защита на тайни свързани с науката и технологиите. Най-новото допълнение към Държавния Закон за тайните (State Sector Law) бе прието на 1 май тази година. Китайците управляват и международния обмен чрез мита, квоти, изисквания за отчети особено при масовите стоки.
След десетилетия в търсенето и придобиването на чужди технологии, китайското правителство възнамерява да управлява изтичането навън на технологии и да ограничи чуждия достъп до фаворизирани китайски фирми-шампиони и в същото време да пречи на политиката на Запада за de-risking.
И не на последно място тази китайска система за експортен контрол осигурява на правителството информация и разузнавателни данни за индустриални и технологични развития. Като дава възможност на правителството в Пекин да идентифицира локални фирми-лидери с технологично водачество, да наблюдава техните международни партньори и да ги защитава когато е необходимо. ( Merics)
Какви са препоръките на китаисти от Института за изучаване на Китай, Merics, Берлин? Документалният успех на Пекин не е отминал факт и правителствата на страните в Европейския съюз би трябвало да инвестират повече в проследяването му в технологичните вериги за създаване на стойности и особено в области, където китайците са вече водещи на глобалния пазар. Както и в така наречените нови три индустрии (електромобили, слънчеви панели и литиеви батерии), третата генерация полупроводници и квантовите комуникации. Това категорично доминиране в тези доставни вериги е предварително условие надеждно да се ограничи чуждия достъп. Комбинирано с продължаващ мониторинг на европейската зависимост от Китай, това би могло да служи за една система за ранно предупреждаване срещу бъдещи китайски опити за експлоатиране на технологически европейски предимства Европейските правителства би трябвало да подобрят координацията и комуникацията с индустрията по един конфиденциален и ефективен начин. Компании, които теглят бизнес от Китай или го осъществяват там, биха могли да споделят информация за своя опит на място в тази страна. Като пример, за лицензионните практики на Пекин. Европейските правителства би трябвало на първо място да изградят своя необходима експертиза в критични сектори и технологии за да могат да разберат в дълбочина знанията, които получават. Специфичните уязвимости във всяка една европейска индустрия, в която Китай би могъл да навлезе и я експлоатира, трябва да бъдат взети под внимание. Еднакво мислещи партньори в страните от ОИСР би трябвало да се координират за противодействие на китайските експортни рестрикционни мерки и други акции, които ограничават свързаните технологични потоци. Пекин е демонстрирал своята готовност да прилага такива мерки по дискриминиращ, непрозрачен и понякога ограничаващ начин. Европейските страни трябва да споделят информация за да противодействат на навика на Китай да се опитва да прокарва разделителни граници. Европейските страни не трябва да допускат да бъдат противопоставяни една на друга и така надигравани Съветът за Търговия ЕС-САЩ създава първия механизъм за ранно предупреждаване, след като Китай въведе износен контрол върху галий и германий. Този механизъм може да стане по-структуриран и разширен за да менажира сривове в доставните вериги на чипове. Дали една такава координация би била възможна в случай на преизбиране на Доналд Тръмп за президент е един голям въпрос. (Merics, анализ от 7.08.2024)
Защо германски и западноевропейски експерти оценяват Китай като заплаха за сигурността и стабилитета на Европа?
Европейските оценки на Китай през последните 3 години постоянно се променят, но по наше мнение остават амбивалентни. Европейският съюз разглежда през 2023 година Китай едновременно като партньор, конкурент и системен съперник. Тези три формулировки претърпяват през тази година една сериозна еволюция. В аналитичен материал от 26 юни, с автори от три европейски тинк танка, като Merics, Chatham House и German Marshall Fund), се формулират четири основни измерения, които влияят на европейската сигурност:
1. Китайско-руските търговски и финансови потоци
2. Доставките на критични стоки с двойно назначение от Китай за Русия
3. Координираните неконвенционални заплахи за сигурността
4. Сътрудничеството в областта на военната сфера и сигурността
Нашето резюме по този анализ изглежда така. През 2023 година двустранната търговия между Китай и Русия е достигнала рекордно ниво от 240 милиарда долара, което е увеличение с 26,3% спрямо 2022. Москва се придвижва към силна зависимост от китайската икономика. Китайският износ за Русия замества износ на стоки от ЕС. Износът на Пекин за Русия през 2023 възлиза на 111 милиарда $ и Китай е единствената голяма индустриална страна, която продължава да търгува в неограничен обем с Русия. Тази търговия е жизнено важна за оцеляване на руската икономика в условията на водената война. Същевременно е интересно, че китайските инвестиции в Русия спадат, а не се увеличават. Пекин е заинтересован да заменя търсените в Русия европейски стоки, но не е заинтересован да развива Русия като конкурент при високите технологии.
Търговията с фосилни суровини остава гръбнакът на икономическото сътрудничество без да има съответна инфраструктура то да се разширява. В момента има само един нефтопровод от 2012 година, който изнася 35 млн. тона годишно петрол за Китай. Единственият газопровод, Силата на Сибир, предвижда доставки от 38 млрд. м3 към края на 2025. През 2022 това са 15,5 млрд. м3. Преговорите за втора газова тръба от Арктика-Ямал до Китай продължават, но не е сигурно, че Пекин желае да инвестира в такава голяма инфраструктура. Руският износ на въоръжение е силен, но постоянно спада от 2018 година. Сътрудничеството в Ай Ти сектора постоянно спада поради страх у китайските технологични компании от американски санкции. На 24 април т.г. руският външен министър обяви, че Русия и Китай почти изцяло са заменили долара и се разчитат в техните национални валути. Но има и една друга истина, че китайски големи банки не приемат през последните три месеца плащания в юан от руски контрагенти. Американски финансови санкции висят и над небето на Пекин. Тази тема по наше мнение, не само, че е сложна, но в момента има данни, че рязко се усложнява.
Гореизложеното задължително следва да подкрепим с конкретни числа и данни за търговските потоци. На първо място между Европейския съюз, между 28 страни-членки и Русия. И на второ, между Русия и Китай. Данните за Европа са от Eurostat, а за Китай от китайската митническа администрация.
През 2023 всички страни от ЕС имат общ износ от 35 милиарда $ за Русия и съвкупен внос от 46 милиарда $.
През 2023 руският експорт към Китай е за 128 милиарда $, а вносът от Китай възлиза на 111 милиарда $.
Тези данни, по наше мнение ни показват, че търговията между Европа и Русия е достигнала критично ниска точка. Като добавим, че Москва по свое решение прекрати газови доставки за Западна Европа в един обем от 153 милиарда м3 годишно и днес концернът Газпром показва финансови загуби и добивът на газ през тази година е намалял, не може да си помислим нищо друго освен, че Русия води активна политика на изолация от Европа и преориентация на търговско-икономическите си интереси към Азия и на първо място към Китай. Но ако вземем за пример стокообмена на Германия и по-точно вноса на страната през 2019 година, то търговската картина Берлин-Москва не е много по-различна, но е показателна. Износител номер едно през 2019 в Германия е Китай. А Русия не влиза в първата десятка на страните-износители, където попадат например страни като Холандия, Белгия, Полша и Чехия. При това в руският износ за Германия през 2019 има пет основни стоки, които нямат нищо общо с техническия прогрес или новия Век на Знанието. Това са природен газ, нефт, метали, дървен материал и въглища. Първите три отпаднаха 2022 в условията на активна хибридна война, газова самоизолация и санкции и какво остава в руския износ за най-мощната икономика в Европа Германия през 2023 не е ясно. Още по-неясно е, на кои стокови, научно-технически и технологични полета, Москва би си партнирала и сътрудничила с една Германия, в условията на Нова Парадигма, примерно през 2031 година. Тази прогноза за Китай е коренно различна, ясна и Китай не само, че в момента няма как да бъде откачен икономически едностранно от Германия, но и се очертава, че е вече и голяма заплаха за бъдещата икономическа реалност и в Берлин, Амстердам, Милано, Лисабон и Стокхолм. Това по наше мнение налага една точна формулировка, анализ и оценка на руския икономически модел през 2024 година, което странно и упорито се подминава през този век, а това замъглява и отклонява представите и очакванията към Русия, като икономически партньор след 2030 година. И това касае и едно точно съпоставяне на икономическите модели днес на Китай и този в Русия. А това не дава възможност за сравнителен анализ и изкривява представите за величие. Ние сме сигурни, че китайците разполагат с много точен анализ и разчет, как ще управляват своите търговско-икономически отношения с Москва. И този разчет със сигурност преследва на първо място, запазване на Русия като зависим икономически партньор, в голямата борба на Пекин да измести САЩ от Западна Европа. Това по наше мнение е голямата стратегия на ККП, като крайната цел е и завладяване на огромния обем индустриални данни натрупани за 150 години в европейските концерни. А данните са основната суровина за близкото бъдеще, дигиталната реалност на Века на Информацията и на Знанието.
Но нека преминем и към точка 2. Публичните китайски данни за 2023 показват един месечен китайски износ към Русия за над 300 милиона долара на стоки с двойно назначение, които са определени от ЕС, САЩ, Великобритания и Япония като високо приоритетни позиции за оръжейните производства, включително на ракети и дронове. През декември 2023 е достигнат връх в този китайски износ от 600 милиона. Има оценки на МВФ, че над една трета от целокупния износ на стоки от Китай за Русия, след 24 февруари 2022, реално представляват стоки с двойно назначение и попадат в списъка за забрана на Европейския съюз. А това са стоки с критична икономическа стойност и висока обща критична стойност. Отчетено е увеличение на китайския износ на забранени от ЕС стоки в китайския стоков поток към Белорусия, Армения, страните от Централна Азия и Турция. Това са най-бързите маршрути за заобикаляне на европейските санкции от Москва. Интересното е, че руските митнически данни показват, че голямата част от тези стоки не са произведени в Китай, а в САЩ, страните от ЕС и просто са трансферирани към Русия чрез китайски търговски компании. И Китай се е превърнал в най-важната платформа за руския импорт от западните страни на стоки с двойно назначение.
Докладът отразява, че руските предприятия най-амбициозно разширяват военно-промишления си комплекс, наследен от времето на Съветския съюз. Русия използва доставки на металорежещи машини от Китай, които се използват в производството на балистични ракети, танкове, самолети и през 2023 до 90% от вноса на микроелектроника в Русия идва от Китай, включително и военна оптика за танкове и бронирана техника. 70% от вноса на металорежещи машини от Китай се насочва в производството на балистични ракети. В руските дронове се използват китайски двигатели. 80% от внесените в Русия микрочипове, основно западно производство, използвани в руските оръжейни системи, идват от Китай и всички ключови доставки на компоненти за дронове също. Тези доставки за разширяване на военното производство в Русия представляват косвена заплаха за европейската сигурност, правейки разликата на бойното поле Доставките на стоки с двойно назначение са ключова подкрепа за Русия да може да продължава войната в Украйна. Китай остава амбивалентен и нито желае да заговори най-важните си партньори, нито да заговори Русия за войната в Украйна. (Merics, Chatham house, German Marshall Fund, 26.06.2024)
Третото измерение на риска за европейската сигурност и стабилност е свързано с провеждани съвместни разузнавателни операции, активни мероприятия за влияние и Сайбър-атаки в Европа. Това са все дейности в така наречената сива зона. В доклада се посочва, че Китай е дал на Русия значителна подкрепа в увеличаването на руския наратив за войната сред държавите от Глобалния Юг, хвърляйки вината поради експанзията на НАТО, Западния империализъм и двойни стандарти. Русия заедно с Китай подкопаха глобалната солидарност срещу украинската независимост, суверенитет и териториална цялост. Китайските тайни операции се насочват повече срещу Европа, включително за събиране на данни за технологични цели и за политическо влияние. Координирането на разузнавателната информация между Русия и Китай се увеличава. То се осъществява на съществуващите до момента индустриален шпионаж и на руския военен шпионаж и политическата информация за влияние. Китайските шпионски дейности се пресичат с руските мрежи, които са навлезли в екстремни, крайно десни и крайно леви политически партии в Европейския съюз. През май тази година германската полиция арестува помощника на водещ кандидат за депутат от Алтернатива за Германия, в съмнения за шпионаж в полза на Китай. Целта на разузнавателните служби на двете страни е една и съща: разпространяване на съмнения по отношение на демокрацията, предизвикване на разединение и по тази начин печелене на влияние. (Анализ на Merics, Chatham House, German Marshall Fund, 26.06.2024)
През 2023 Службата за сигурност и разузнаване на Финландия обяви, че Китай и Русия имат общи цели, които съвместно преследват, когато това обслужва техните интереси.
Темата на четвърта точка по-горе е може би най-смущаваща, а именно нарастващото военно сътрудничество между Китай и Русия и определено се разглежда в анализа, като появяваща се заплаха за Европа. Тази заплаха има своята динамика и трябва да се разглежда като по-сериозна в други региони, в частност в Индо-Пасифика. На срещата си през май 2024 Си Дзинпин и Путин са се договорили за засилване на военните връзки, повече съвместни морски и въздушни военни учения и патрулирания и по-голямо сътрудничество в двустранните и многостранните формати. Robert Gates, бивш военен министър на САЩ предупреди през юни 2023, че никога преди САЩ не са се сблъсквали в един и същи момент с 4 обединени противника (Китай, Русия, Иран и Северна Корея), чийто ядрен колективен арсенал скоро ще бъде два пъти по-голям. И развитията в Китай и Русия имат значение и заплахата отправяна от тези държави би трябвало да бъде обяснена. Авторите на доклада предлагат: За да се отговори на многопластовите предизвикателства, които съюзът между Русия и Китай представляват за трансатлантическите партньори, се изисква фундаментално преосмисляне на възприемането на заплахата за европейската сигурност, като се отчетат две неща - двата диференцирани, индивидуални подхода, китайския и руския и съвместния подход на Русия-Китай. Това налага необходимост от създаване на механизъм за мониторинг и реакция на такива заплахи.
Направени са предложения, които целят да се промени китайската калкулация по отношение на войната в Украйна и особено китайската подкрепа за Русия. Предложенията отчитат комплексността на материята, включително икономическите взаимозависимости и факторът за риск за обръщаемост в този съюз да се засили. Подчертава се разчитането на една необходимост за doing all it takes (полагане на максимум усилия, каквото и да струва) за да се възстанови мира в Европа.
Вземащите решенията в ЕС и САЩ трябва да променят своите разбирания за своите отношения съответно с Китай и да развият капацитет за обработване на китайско-руския съюз на неформална основа и да вземат съответните решения. Това изисква холистичен подход, надхвърлящ отделното схващане за Русия като заплаха за сигурността и на Китай като икономически конкурент. Европа не може повече да игнорира заплахата, която Китай представлява за нейната сигурност, дори при положение, че Китай би останал важен и труден икономически партньор, конкурент в много области и партньор в обработване на глобалните теми и предизвикателства. Това означава, че Китай вече е партньор за сътрудничество, икономически конкурент, системен съперник и заплаха за сигурността в Европа. Европейският съюз има трудния избор, как да постигне верния баланс между развитието и просперитета на континента в сътрудничество с Китай, като основен икономически партньор и ключ в глобалните изпитания и в същото време да се увеличи европейската сигурност. Европа преминава през различни фази на преосмисляне и дефиниране на отношенията с Китай. Китай продължава да подкрепя Русия и тласка Европа да навлезе в нова фаза. Вземайки решения, Европа и САЩ трябва да са наясно, че допълнителен списък със санкции временно ще прилепи по-близо Китай и Русия. Но този съюз се е появил да съществува и ще расте, без значение от такива решения. Но след две години безуспешни опити да се убеди Пекин да спре своята експанзивна помощ към Русия, е дошло време да се смени подхода на Европа и се вземат мерки, които могат да предизвикат разликата. Време е да се приключи войната в Европа. Да се възстанови мир и стабилитет, Европейският съюз не може повече да си позволи да се колебае, как да спре китайската подкрепа за руските военни действия чрез стоки с двойно назначение. Европа трябва да направи това чрез една заключваща стъпка. (Анализ от 26.06.2024, Merics, Chatham House, German Marshall Fund)
Изводи и прогнози
От този текст се разбират много неща, някои видими, други невидими. Първата мисъл, която се откроява е, че Европа действително спешно се нуждае от траен мир, но по всичко личи, без участието на Пекин няма да има Мир в Европа. Китай не разглежда Запада като монолитен блок и води явна и прикрита политика веднъж на отделяне на Европа от САЩ и второ, на разделение в самата Европа. Китай определено разглежда Съединените щати като много мощен и единствен военен и технологичен противник, с голям конфронтационен потенциал и освен това непредвидим противник. Вашингтон държи всички силни карти да води валутно-финансова, икономическа, технологична, космическа, ядрена, информационна и Сайбър-война с Китай. Европа за съжаление няма потенциала в нито една сфера да удари по масата на Пекин и да предизвика разликата, за която пледират авторите в споменатия обстойно по-горе аналитичен доклад. Разликата все още биха могли, макар и временно, да я направят ястребите от групата America First, но по команда на Кумчо Вълчо от Кокпита на Казинокапитализма. Европейците с основание се страхуват от един избор на президент като Тръмп, но по всичко личи, и на него не биха му разрешели да загърби и изостави Европа с нейния голям бизнес, в пакет с европейските концерни, техните индустриални данни, технологични тайни и знания на един претендиращ Китай. А най-малкото и на Русия, която не е в състояние да предприеме нищо с тях. Новият президент на САЩ, който и да е той, ще постави висока бариера пред Китай някъде на изток, що касае технологичната и валутна война и разбира се ще инсталира ядрени ракети в Германия със среден радиус на действие, насочени срещу Русия. Това решение не е взето случайно през последния юли във Вашингтон и то без да се съгласува в Бундестага в Берлин. По същия начин за да покаже на цяла Европа, Кой поръчва музиката, Вашингтон принуди, пак през юли, германското правителство да не се съобрази с перфектно решение на германската съдебна система и срещу острите възражения на главния прокурор в държавата, на министърката на външните работи, повечето политически партии и гражданското общество да извади от затвора един доказан руски убиец, с доживотна присъда и го предаде по странна схема за размяна на затворници, договорена между Белия Дом, лично с руския президент. С това бе поставен кръст на германската правова държава, на самостоятелността в рамките на НАТО на Федерална Република Германия. И се подаде окончателен знак и на Париж и на Берлин и на Пекин, кой определя правилата днес в Западна Европа. Това решение е знаково и то ще бъде последвано през 2025-26 и с големи задължителни, увеличени разходи за въоръжаване във всички страни от НАТО. То върви в пакет с бърза програма за японско и американско превъоръжаване и военно сътрудничество и в района на Индо-Пасифика. Има много факти на лице. Големият глобален тренд днес е към тотално превъоръжаване и задълбочаване на студената технологична и валутна война.
В този смисъл ако погледнем към разгледаните цели и мерки за тяхното постигане на Третия Пленум в Пекин, макар и да не е наша работа, може да предвидим, че така наложените политики и стръв към модернизация чрез иновация на индустриалната база, на основа на колективния подход NWSN, с най-голяма сигурност би постигнал сериозни резултат на първо място в подбрани, големи държавни концерни, заети в амбициозната програма за превъоръжаване и то в рамките само на 5 години. Защото в тази формула за колективни усилия се подвизава и едно много важно условие и съставка. А това е колективния финансов ресурс на китайското общество и стопанство. Заявката на политическата власт в Пекин е ясна - да се консолидират в един пул, под централизиран контрол и управление всички финансови средства в страната. По тази схема през 1964 година, на фона на голям глад, Мао е създал китайската атомна бомба. Което означава, че при тази мощна индустриална и научна база днес, Китай със сигурност за кратък период би се превърнал в много мощна във военно отношение супер държава, с най-модерни съвременни неотразими въоръжени сили.
Второ, Пекин ще стабилизира секторите, в които има технологично превъзходство днес и ще постигне автономност в техните доставни вериги, както и стабилитет в икономиката и на вътрешния пазар. Но с голяма вероятност едва ли ще повиши жизнения стандарт на многомилионното си население. Не може да се играе едновременно на няколко сватби. Едно е сигурно, ККП никога няма да сдаде властта в Пекин. И Западният свят ще трябва все повече да се съобразява с един мощен във военно и технологично отношение Китай, който ще създаде позиция да участва в определяне на Правилата в Голямата Глобална Властова Игра в света.
Пекин може би все още не е решил кой ще бъде главният му партньор в Европа - Франция или Германия. Това може би зависи и от Вашингтон? Но преплитането на китайската и германската икономики е много сериозно. Стокообменът между двете страни през 2023 възлиза на 261 милиарда евро - 156 милиарда импорт в Германия и 105,6 милиарда износ за Китай. При това в стоковата му структура няма суровини, нефт и газ и германските инвестиции в Китай през 2023 са 11,9 милиарда евро. А стокообменът между двете страни нараства за осма поредна година. В същото време, описаната по-горе китайска политика, заедно със системата за експортен контрол, има стратегията в средносрочен план да изтласка германските концерни в малки ниши на китайския вътрешен пазар, без значение дали те желаят това. Но освен това Китай да ползва своите локални технологични предимства като лост и да влияят чрез тях на резултатите и дейността на германските концерни и в самата Германия и в Европа. А германските концерни и скандинавските и холандските такива е хубаво просто да погледнат в бумагите си и да видят, кой колко голям пакет акции притежава от техния капитал, на кои пазари правят най-голям оборот, каква е банката от натрупано знание и технологичен опит у тях и кои големи банки ги обслужват със заеми за оборотни средства и управляват техните финансови резерви.
И най-важното може би, Кой владее и поддържа технологията и инструментите на борсовите спекулации, където се определя тяхната международна цена, изразена в курс на акциите им и борсова капитализация?
И може би тогава ще разберат как ще се развива тази сложна глобална Властова Игра, която основно се води днес между САЩ и Китай, но под мониторинга на Супер Групата по Специални интереси, управляваща тандема Финанси и Технологии, FinTech. При това тази игра ще се усложни и изостри, колкото по-близо светът се доближава до Новата Парадигма - Новия Световен Ред.
Борислав Сретков
12 август 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация