ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Курск и екзекуторите на Европа

Симеон Николов   16.08.2024

Големият брой коментари за украинското нахлуване в Курска област на Русия, обусловен в известна степен и от изненадата, запазване мълчание от Киев в началото и колебливо изчакване от руска страна, съдържаха и много неточности и необосновани предположения за целите, ползите и последствията.

От 06 до 15. август обаче, събитията опровергаха едни и потвърдиха други тези. Изводите с днешна дата би трябвало да започнат с това, че продължително и в дълбока секретност планираната операция е имала едни цели, но към плановете бе посегнато с други такива заради заплахата от загуба на южния фронт, несигурност в увеличаването на помощта от Запада и нарасналото обществено мнение и в Украйна за преговори за прекратяване на войната. Това води до отчаян жест, носещ и много рискове за Украйна.

При тези моментни условия да се говори от някои коментатори за напълно нова фаза би било силно преувеличено. От политическа гледна точка е важен сигналът, показващ, че Украйна е играч, а не само реагираща страна на руското настъпление, разбира се с огромната подкрепа на САЩ и Великобритания във военно и разузнавателно отношение. Лансираната новина, че Вашингтон не е знаел за  тази операция е за широката публика, но е изключено да е истина, въпреки че украинците проявяват понякога и твърдоглавие, но на местно тактическо ниво във войната. Нещо повече, от американски военни среди изтече информация, че ”Западът, НАТО и САЩ, взеха участие в това”. Освен това, полски, грузински, британски и френски наемници са участвали в украинската инвазия в района на Курск и се смята, че американското разузнаване и военни са предоставили логистична подкрепа за тази атака на руска територия. Това означава, че вече няма никакви ограничения и задръжки от Запада.

Основното, което липсваше в досегашните анализи е, че зад решението да се стартира тази операция стоят онези сили в Украйна и САЩ, които в никакъв случай не искат поне засега да се стигне до преговори. Резултатът пролича и в изявление на президента Путин: „С такива хора не може да се преговаря.“ Украинският принос в плановете е продължение на основните усилия да бъдат въвлечени във войната и страните–членки на НАТО, но сега се очертаваше моментът да се предизвика Москва да използва тактическо ядрено оръжие, за да се даде повод за „ядрен обезглавяващ удар“, а това се планира от САЩ, а не от Киев.

 Операцията в Курск няма да повлияе на изхода от войната. Но ако ескалира и доведе до открита и пълномащабна   война между Русия и НАТО, ще бъде използвано  ядрено оръжие и това ще бъде краят на Европа, а планиралите  и провели тази операция с право  можем да наречем шерпите на екзекутурите на Европа.

След първите девет дни от операцията се налага изводът, че от коментираните досега многобройни евентуални цели на това изненадващо настъпление на руска територия се очертават реални най–много 2–3 от тях. Намеренията очевидно са били да се въздейства на собственото население преди очертаващите се руски пробиви на южния фронт и да се демонстрира пред западните съюзници решителност, която да бъде подкрепена с повече военна помощ и свобода за използване на далекобойните западни оръжия в дълбокия руски тил. Пет дни по–късно Великобритания разреши на Украйна да използва британски оръжия в операции на руска територия, ограниченията за използването на британски крилати ракети с голям обсег "Стормшадоу" обаче, останаха в сила.

Втората цел се свързваше с възможности при бъдещи преговори да бъдат предложени тези завзети териотрии като разменна монета за украински такива. От самото начало идеята изглеждаже нереалистична, поради надмощието на Русия, но тези дни се потвърди факта, че украинците изграждат окопи и  отбранителни позиции, създадоха и военно комендантство в окупираната част от руската Курска област, което предполага, че ще се опитат за задържат завоюваните територии. Предполага се, че украинското командване може да разположи в Курск и  съседната украинска област Суми до пет бригади с по 2000 войници всяка и поне един независим батальон от 400 души . Но сега вече не можем да говорим за разменни монети и преговорни изгоди, защото реалистичните шансове на Украйна за военна победа са значително намалели и  нейната преговорна позиция с Русия непрекъснато отслабва. 

Обобщено би могло да се каже, че настъплението на украински сили към Курск има повече политическо и морално значение, отколкото военно. Освен това, е опит да се демонстрира уязвимостта на Русия и унизи Путин пред руската общественост. Посланието към Запада има само частични успехи:  Великобритания  разреши на Украйна да използва британски оръжия в операции на руска територия.Ограниченията за използването на британски крилати ракети с голям обсег "Стормшадоу" обаче, остават в сила. Канада разреши на украинската армия да използва дарените от него танкове и бронирани машини за операцията на територията на Русия.

Не се сбъдна предполагаемият замисъл, че руското командване ще изтегли свои части от южния фронт за да ги прехвърли в защита на Курск, което ще облекчи украинската защита и дори ще предотврати очертаващия се руски пробив там. Русия прибегна обаче към резерви от северния фронт– около 4000 души.

Големият въпрос, който обещава сериозни рискове за Украйна и поставя под съмнение целесъобразността от предприетата изненадваща атака в Курск е, трябваше ли да се разкрива нов фронт, който ще изисква значителни ресурси бойна техника и жива сила, докато ситуацията на фронтовата линия в Украйна е критична и изисква усилване за да се спре руското настъпление. Операцията Курск ще обвърже значителни украински ресурси, които биха могли да бъдат по-спешно необходими на други фронтове, където руските войски имат надмощие въпреки бавния напредък. Например, ако  руските сили действително напреднат безпрепятствено в Донбас, е възможно Украйна да бъде принудена да се откаже от настъплението в Курск, за да прехвърли резерви в подкрепа на Донбас. Евентуалното превземане на Покровската област, която сега е само на около 8 километра от фронтовата линия, може да има безпрецедентни и опустошителни последици за украинската отбрана. Покровск е не само най-важният логистичен център в Донбас, но и бележи последната отбранителна линия на Украйна в района. Загубата на Покровск може да доведе до крах на украинския фронт в Донбас. Така че първоначалната еуфория на Запад от изненадващото нахлуване на украинските сили в Курск може да е твърде преждевременна и лекомислена.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация