ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Зеленски, старай се да желаеш това, което е неизбежно!

Симеон Николов  30.08.2024

Когато на 27 август украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че ще представи на президента на САЩ и на кандидатите за следващ президент „План за победа“, съдържащ и икономически и дипломатически стъпки, някои информационни агенции дори не цитираха точно информацията, очевидно поради противоречието между използваните думи „победа“ и  „дипломация“. Този път Зеленски завърши съобщението си с изречението „Успехът на плана зависи от президента на САЩ“. И това ни връща  към спомена от постигнатото споразумение между Русия и Украйна с посредничеството на Турция в Истанбул през пролетта на 2022 г. Но нали тогава точно САЩ се обърнаха към Великобритания и помолиха да провалят постигнатото споразумение? По друг начин щяха да изглеждат нещата, ако вместо „победа“ бяха използвани „преговори“, „мир“, „следвоенно възстановяване“. „Побеждават“  обикновено тези, които раздават наградите, в случая е ясно, че Зеленски визира  САЩ. Очевидно е обаче, че САЩ не са посредник, а страна във войната. Но в политиката е като в театъра: едни пишат произведения, а други ги представят. Виждането на Киев само на „пълна победа“ напомня много на една арабска поговорка: „Камилата, желаейки да има рога, загубила и ушите си“.  

Така възникват въпросите, извинение ли търси Зеленски,  наистина ли би прекратил войната и при какви приемливи условия и т.н. Посочените от украинския президент четири елемента дават само частична яснота: първо, че ще се търси извличане на стратегическа полза от операцията в руския Куркс; второ, че иска яснота за стратегическото място на Украйна в световната инфраструктура за сигурност, трето, че щял да представи   силен пакет, който да принуди Русия да прекрати войната чрез дипломатически средства и  четвърто, че споразумението ще включва  икономически лостове. Но това са известни елементи от досегашните позиции на Украйна, като приемане в НАТО, на което е изключено Русия да се съгласи; като искането за сдържане на Русия чрез санкции, следвоенни репарации и международен съд. Само разумът обаче би могъл да накара Киев да се постарае да желае това, което е неизбежно.                                                             

Същият ден руският външен министър Сергей Лавров припомни, че президентът Владимир Путин е потвърдил, че Русия е готова да преговаря, но представянето на мирната формула на Зеленски при провеждане на мирна среща на върха в страна от глобалния юг като единственото възможно решение също е неприемливо. Външният министър подчерта, че реални преговори са възможни само без ултиматуми. Той смята, че „Ако Западът наистина е заинтересован от нормализиране на ситуацията в Европа, от което самите европейци вече страдат, тогава трябва спокойно да седнем на масата за преговори, без никакви документи, наречени „формула на Зеленски“, и да започнем да говорим честно.“

На следващия ден, 28.08. Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, заяви, че ако Киев наистина се интересува от мира, той ще се интересува от вече предложените мирни инициативи - включително руската мирна инициатива. Тя припомни, че на среща с ръководството на външното министерство на 14 юни Путин е очертал условията за споразумение в Украйна. Сред тях са изтеглянето на украинските въоръжени сили от Донбас и Новоросия, както и отказът на Киев да се присъедини към НАТО. Путин също призовава всички западни санкции срещу Русия да бъдат отменени и Украйна да бъде задължена да има статут на необвързана страна и свободна от ядрени оръжия. Най–силният контрааргумент от страна на Запада е, че примерът с тази война може да послужи за аргументиране и на бъдещи подобни действия при решаване на междудържавни проблеми. Но вината за това категорично не е само на Москва, ако проследим събитията от 2014 до 2022 г. 

Ако мъдростта на днешните политици и държавни лидери се измерваше на везни, накъде щяха да наклонят те? Липсата на мъдрост, включително и в повечето европейски лидери се заплаща с много кръв и икономически упадък в собствените им страни. Проблемът им е, че преди да правят планове за бъдещето, трябва да проумеят настоящето!

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация