ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
АКТУАЛНО ПО КИТАЙ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2024
Пекин ескалира търговската война със Запада
Борислав Сретков 14.09.2024
Конфликтът и системното съревнование между Китай и колективния Запад се води на няколко терена. На полето на авангардните технологии открито се говори за война, на парично-финансовия глобален терен се смята, че се води прикрита война. А конфликтът и надцакването в областта на търговския обмен, допълва стресиращата и деструктивна картина и е тясно свързан с първите две и най-вече с режима на санкции, методично разширяван под диригентската палка на Вашингтон. Китай се старае да не остава длъжник и вече втора година демонстрира смели, нараняващи контрамерки. При това китайците знаят къде имат предимства и вече ги използват.
Последният ключов пример е поставянето от 15 септември т. г. на минерала антимон в списъка на суровините, подлежащи на експортен контрол. Китайските фирми няма да могат след тази дата да изнасят неограничено и безконтролно антимон в различните му форми като руда, метали и оксиди. Експортните ограничения не са насочени срещу определена страна.
Антимонът е малко познат на широката публика, но за сметка на това е оценен в Европейския съюз и Съединените щати като критична суровина. Под критичност се разбира, че наличието му е ограничено и едновременно с това е съществено важно за икономиката и за националната сигурност. Освен, че намира приложение в производството на бои, лакове, текстил, противопожарни средства, оловни сплави и пластмаси, сребърно-сивият полуметал антимон е важна, основна суровина за военната индустрия. В комбинация с олово, той се използва при производството на боеприпаси. Антимонът повишава твърдостта на оловото, което подобрява ефективността и срокът на трайност на снарядите. Моментът на новите експортни ограничения перфектно съвпада с новите програми за увеличение на производството на боеприпаси в Западна Европа и САЩ. Излишно е да се замисляме дали това не е свързано с развитието на войната в Украйна. На нейния фон и контекст, става ясно, че антимонът днес е особено важна стратегическа суровина.
Изходната точка на тази китайска мярка е, че западните страни по дефиниция са зависими силно от Китай в доставките на антимон. Съгласно U.S. Geological Survey (USGS), през миналата година в китайските мини е добит 40 000 тона антимон. Това представляват цели 48% от целия световен добив за 2023. На второ място е Таджикистан с дял от 25 процента, Турция 7%, Бирма 6% и Русия с 5%. Единствена Австралия от Колективния Запад не достига и 3% дял, при това залежите и спадат. Към тази картина следва да се добави, че от няколко години добивът на антимон глобално спада. От 110 000 тона през 2020 година, на 83 000 тона през 2023. Ако Китай е добил през 2020а 60 000 тона, през 2023 са само 40 000. Експертите пишат, че това е резултат от изтощаването на минните ресурси. Или търсенето на антимон през тази година надхвърля неговото предлагане. А какво става на пазара при такава констелация? Автоматично се повишават цените! От април 2024 до края на август цената на антимона е скочила с над 120 процента. Като първият и скок е през май с 95% и след обявяване в средата на август на експортното ограничение от Китай, веднага с още 26%. Разбира се става въпрос и за бизнес и за безмилостна конкуренция в областта на геоикономиката.
По наше мнение това е един предупредителен изстрел към икономическите екипи и на двамата кандидат-президенти в САЩ. Не е тайна, че Китай не би желал да остане под тежки технологични санкции, или един екип в Белия Дом на републиканците да обложи цялата двустранна търговия с тарифи и мита от минимум 60 процента, каквито са заявките на кандидата Доналд Тръмп. Дали това би уплашило Супергрупата по Специални Интереси, FinTech, която стои доста по-високо от администрацията в Белия Дом не е сигурно. Сигурно е, че и демократи и републиканци са единни в мнението, че Китай е изключително мощен конкурент, противник и постепенно се превръща и в заплаха и възходът на Пекин като Суперсила би трябвало да бъде възпрян. При това без отлагане, в следващите 4-5 години. И не би трябвало от януари 2025 Китай да очаква, че западните концерни ще поднесат на тепсия като подарък предимството си при най-авангардните чипове, свързано с ключово Ноу Хау и топ технологично оборудване, нито пък доброволно и с музика биха предали Печатницата на Долара и свързаната с нея разклонена, глобална финансова и банкова система. На тези две полета войната би трябвало да се изостри след изборите в Съединените щати.
Но връщайки се на антимона, данните показват, че САЩ имат известен резервен вариант за своята индустрия. Американската частна фирма Perpetua Resources разработва свои мини за злато и антимон в Айдахо, САЩ и най-късно през 2028 ще задоволява американските потребности от антимон на 35%.
По данни на USGS, Вашингтон има свой списък, който включва 50 минерала, класифицирани като критични за националната икономика. При 26 от тях, най-голям доставчик е Китай. Това ни подсказва да мислим, че на фона на голямото съревнование, конкуренция, конфликт и война, антимонът няма да е последното експортно ограничение от страна на Пекин. Със сигурност китайците си имат детайлиран план, с времеви график и инструменти, кога и кое ново резе да спуснат. Но ние американците не ги мислим, те са глобалисти от 120 години и няма никакво съмнение, че колкото антимон им е необходим, те ще си доставят по безбройните утъпкани глобални ембаргови канали, които няма да се родят този месец на 16 септември поради новите китайски ограничения. Днес в целия свят е наложен брутален капитализъм, което означава, че всичко си има цена. Да му мислят европейците, защото освен, че нямат никакви залежи от антимон, имат амбициозна програма при алтернативните енергии, а той е необходим и в тази енергийна сфера, ще им се наложи да заплащат може би на американците за доставки на антимон, тройни цени. Такива са законите на пазара. А това ще стимулира по дефиниция инфлацията. И в областта на производството на боеприпаси би се получило многопластово натоварване - хем влагаш големи държавни пари за артилерийски снаряди, хем нямаш всички суровини за тях, бюджетният дефицит се увеличава, всички цени растат и всичко в крайна сметка се изгаря в едно варварско безумие. Това с гаранция би продължило да подлага на икономически натиск средната класа в развити индустриални страни, дава хляб на крайно десни движения и тласка обществените модели в цивилизована Европа към бавно преминаване към авторитарни такива, основани на вертикална йерархия, каквито съществуват на други дестинации. Не може и да не си помислим, че ново въведените експортни ограничения върху антимона, са и косвен знак към западните страни и по отношение на войната в Украйна, което устройва и Москва.
Зависимостта на Западна Европа от Китай се увеличава
Освен от галий и антимон, китайците държат много силни козове в областта на фармацевтиката. На този терен (и не само на него) страните от Европейския съюз са проспали няколко петилетки и зависимостта им при доставките от Китай на суровини за фармацевтичната индустрия продължава да нараства. Днес медикаментите произвеждани в Европа съдържат между 60 и 80% фармацевтични съставки от Китай и Индия. Пандемията подаде обезпокояващи сигнали. 26 страни-членки в ЕС са подали тревожни сигнали за недостиг на лекарства през 2022 и 2023 години. През 2022 Китай е произвел по-малко съставки за антибиотици, което означава, че доставната верига се къса още при източника. Но и този европейски проблем е свързан с икономически параметри и бакалска" сметка. По официални данни от тази година, китайските суровини и съставки за лекарствени продукти са точно с 40% ценово по-евтини от европейските. Разликата е съществена, а в Германия например и фарма индустрията е свободна да закупува при най-изгодни пазарни цени, при положение, че качеството на продукта отговаря на изискванията. При тази схема, китайците би трябвало да продължат да увеличават пазарния си дял в доставките на суровини и съставки за индустрия на здравето в Европа.
Но без примери ние не пишем никога подобни текстове. Големият френски фарма концерн Euroapi, произвеждащ лекарствени компоненти затваря свои два завода в Европа (в Италия и Великобритания). С това автоматично отпада производство на 13 лекарствени съставки. Сред тях са обезболяващите парацетамол и метамизол, които в германските болници се подават на пациенти след две от три операции. Други често предписвани медикаменти на Euroapi са срещу цироза, сърдечен отказ, високо кръвно налягане и бъбречни заболявания. А пазарният дял на френския концерн в Европа, автоматично отива към китайските фармацевтични компании China Grand, Shandong Xinhua, Hebei Jiheng, Zhejiang Haisen.
През април тази година, ЕС е създал Critical Medicines Alliances, CMA, (Съюз, за критични лекарства) който прави проучвания и предложения. Европейската Агенция по лекарствата е изготвила списък с 200 критични активни съставки, на чиято основа се подготвя нов закон за критичните медикаменти, Critical Medicines Act, който да спомага при координацията за вноса на суровини за фарма индустрията и да спомага за стартиране на общоевропейски проекти с общ интерес. На кратко казано да се отпускат целеви пари-субсидии на фирми като Euroapi. Нашето мнение е, че Европейската Комисия закъснява с този закон, както е закъсняла и с подкрепяне на европейските концерни в производството на чипове, супер компютри, авангарден индустриален софтуер, облачни технологии и такива за Изкуствен интелект и квантови комуникации. В крайна сметка, по наше убеждение, под натиска на Вашингтон и НАТО, през 2025-27 разходите за въоръжаване в цяла Европа ще се увеличат съществено. Това са бюджетни средства, а няма държавен бюджет по света, където в момента да не се съкращават разходите за социални нужди, за образование, инфраструктура, здравеопазване. Много дълга, но изпълнена с конкретика тема. Разглеждайки целия този пакет от надвисващи разходи и увеличаване на държавните дългове, в комбинация с дефицитно бюджетно финансиране и непосилни лихвени задължения по неговото обслужване, с най-голяма вероятност китайските фарма концерни биха завладели още по-големи пазарни дялове в бизнеса със здраве в Западна Европа. Но е редно да си отговорим и на въпроса, какво лошо има в това, в крайна сметка, цената на едно лекарство да е примерно по-ниска с 30% от тази на един швейцарски фарма концерн, поради внос от Китай? А защо и не, държавата ако мисли за хората, или директно Европейският съюз, за определени ключови лекарства да отпуска целеви субсидии в съчетание със строг контрол и в крайна сметка, самите медикаменти да поевтинеят още с 30%? Ако Европа желае да запази авторитета си на стара цивилизация, то би трябвало да възприеме германския модел на здравеопазване, в който не е така скъпо и сложно да се лекува все още добре и безплатно здраве в държавни болници, какъвто не е случаят в САЩ и Русия. Но за това трябва по-голям финансов ресурс и сериозно навлизане на държавата в сектора фармацевтика и здравеопазване. А германският социален модел се пропуква в момента, поради недостиг на средства, но и на лекари, медицински сестри и болногледачи.
Като сравним проблематиката от гореизложените две актуални през този месец теми, свързани с Китай, може би е редно да се замислим защо в съвременния свят институцията държава, фокусира все повече вниманието и обществените ресурси в подготовка за конфликти и войни от всякакъв характер? Кой в крайна сметка финансира бюджетните дефицити, кой получава лихвите по обслужване на държавния дълг? И в крайна сметка, кому принадлежи държавата в САЩ, Китай, Русия, Германия, Великобритания или Бразилия, Египет, Турция и Индия?
Но да се върнем на китайската действителност и погледнем към едно от измеренията през последния месец на демографската криза в тази огромна страна.
Пет милиона по-малко записани деца в предучилищно възпитание и 20 хиляди закрити китайски детски градини
Нашата майка в продължение на 30 години бе сред организаторите и инспекторите на детските градини в София, една социална и образователна сфера с първостепенно значение за развиване и укрепване на българската нация по време на Социализма. Поради това познаваме много добре темата за предучилищно възпитание и образование на децата, а освен това и много ги обичаме и ценим. От 2021 година в Китай се констатира мощна демографска криза, която намира своето отражение и в сектора частни и държавни детски градини. От 2016 раждаемостта в тази страна спада за седма поредна година до края на 2023. През 2022 и 2023 китайското население показа абсолютно свиване, първо с 800 хиляди, а миналата година с два милиона души. Това има разностранни последствия, като едно от тях е съкращаване на пула от работна сила. В тази насока допринася и ниската пенсионна възраст - за жените в производството 50 години, в сектора на белите якички е 55 години, а за мъжете е 60 години. В момента се обсъждат варианти за повишаване на възрастта за пенсиониране, което е неминуемо. Това от своя страна ще извади от играта една част от пенсионерите, които се грижат за своите внуци. Но в китайските млади семейства се е наложило вече едно предпочитание, децата между 3 и 6 години да попадат в детска градина. Основните съображения са свързани с географската мобилност на младите, но може би на първо място, желанието на родителите да предложат на малките деца едно по-модерно и авангардно, съобразено с 21 век на технологиите предучилищно възпитание и образование.
Китайските деца тръгват за начално училище при 6 навършени години. Една малка група от 2,2 милиона деца под три годишна възраст също са допуснати в детските градини. Както във всичко цифрите и при децата в Китай са впечатляващи и мащабни. Статистиката на министерство на образованието в Пекин показва за 2023 година един спад от пет милиона китайчета, записани в детски градини. Или с намалението това са били 40,9 милиона деца. Но успоредно с този спад за две години до 2023, в Китай са били затворени 20 000 детски градини. Естествено измерение на този срив е и загубата на учителски места в тях, показани като 170 000 само за 2023 година. Но в детските градини не работят само учители-възпитатели? Съкратените би трябвало да са доста повече. А по наше мнение, това е най-благородната професия из между всички женски професии, наравно с качествените учители в училищата от средния и гимназиалния курс. Всеизвестно правило е, че който е пропуснал първите седем свои години, след това няма наваксване. Същото важи и за сериозното гимназиално и средно образование, главно в сегмента изграждане на трудови навици и усвояване на лична технология за търсене, подбиране на знания, възприемане на знания и доразкриване на личните интереси и таланти. Известно е китайското правило, че китайчетата започват да се готвят за университета на две годишна възраст.
И още един сравнителен показател - до 2020 година китайските родителите се редят често на опашки за подаване на документи в детски градини по цяла нощ. Сега трендът е обърнат. Детските градини се закриват, сред тях предимно частните и на техните сгради висят рекламни трансперанти за отдаване под наем.
Данните на министерство на образованието за 2023 показват общо за страната 274 430 детски градини, при 294 832 в края на 2021 година. Частните детски градини през тази година са около 150 000, а държавните около 124 000. Успоредно с големия икономически китайски бум, в периода 2003 до 2019 общият брой на частните заведения за предучилищно възпитание и образование се увеличава над три пъти и достига върха от 173 200. В основата на това е държавна политика, известна като minban, която приватизира редица държавни и кооперативни детски градини и ги предава във владение и за стопанисване на индивидуални физически лица. В допълнение частни детски градини навлизат и в провинциалните райони, където е отсъствала такава инфраструктура. Или наред с много бизнеси в Китай и една голяма част от предучилищното образование се превръща в бизнес. Точно по Маркс: На всяка входна врата е поставена табелка - Вход само по бизнес. Частните детски градини са били замислени и като облекчение за огромния пул от вътрешни мигранти в големите китайски градове (в различните години между 120 и 180 милиона пристигнали да работят по отделни проекти на бума от бедните провинции).
Едно от последствията на този бизнес по китайски е излизането на крупни фирми, притежаващи детски градини и на фондовата борса. За да не останат назад от капиталистическия хъс, от пари да се правят пари, и те се включват в сладкия бизнес Спекулация. А щом се появи и борсов спекулативен капитал, вече не е ясно, колко пари се влагат в самата детска градина и колко от печалбите се заделят за игра на фондовата борса. От тази болест се разболяха всички големи китайски строителни компании и затънаха до днес в уникална криза на задлъжнялост и милиони непродадени и над 20 милиона недовършени, а предплатени апартаменти. Това е част от реалната картина на държавния капитализъм в Китай. Освен това, големи концерни започват да влагат собствени средства в частните детски градини. Накратко, по-голямата част от предучилищното образование в Китай се преоформя като доходоносен бизнес, в търсене на печалби. В това отношение, китайците има какво да учат от държавните български Обединени Детски Заведения (ОДЗ) по време на Социализма. Те бяха изградени като комплексни малки дворци, с професионален персонал, обичащ децата, при едни много достъпни месечни такси, не подяждащи семейния бюджет и при две деца в тях.
А как е в Китай? Четем интервю с младо семейство от август: Ние не можем да си позволим второ дете, защото първото ни дете е на 3 години и държим да остане в тази частна детска градина, от която сме доволни, но това ни струва по 10 хиляди юана месечно (1 396 евро). Семейство в трийсетте си години, очаква второ дете през ноември и споделят: Ние предпочитаме частна детска градина, защото държавните градини много силно наблягат на патриотизма в техния курикулум. Няма лошо да си патриот, но до 6 годишна възраст има поне седем по-важни неща, като укрепването на възприятията и вниманието, развиване на емоционалната интелигентност и откриване и стимулиране на скритите таланти у всяко дете. Възбуждане на интереса му към света, култивиране на благородство, начални писмовни знания, емпатия и човещина към другарчетата и околните.
Млад баща с тригодишно дете в провинция Хенан казва: Ние клоним към частна детска градина, защото държавните такива имат силен фокус върху постигане на оценки, а това е стресиращо. Ние желаем нашето дете да изпитва радост там. И с това сме съгласни, защото няма по-деструктивно нещо за човешката душа и психика от силния стрес. На 4 годишна възраст не е нужно всички да са отличници, нито е възможно. Децата следва да бъдат насочвани предимно към творчески дейности като рисуване, конструиране, музика, игри в тим, двигателна култура, разглеждане на книжки със смислови илюстрации и теми, да им се четат приказки и то не само по веднъж, да се развива въображението. Най-важното е децата да се възпитават на търпение и търпимост, колегиалност, толерантност и взаимоуважение и преди всичко рано да разберат, че трябва да обичат на първо място себе си, за да бъдат в състояние после в живота да заобичат и другите. В детските градини децата трябва да се учат да дават, да делят и споделят своето и в зародиш да бъдат оперирани от чувства като егоизъм, завист и малки измами, хитрини или лъжи. И най-важното е, пребивавайки в една частна или държавна детска градина да изпитват радост, че присъстват там, защото тези спомени остават и възпитават за цял живот.
И така, през 2018 година Държавният съвет (разбирай министерски съвет) решава да се ограничи бизнес модела на частните детски градини в Китай. Забранява им се да излизат на фондовата борса, а на листваните на нея големи компании да инвестират в частни детски градини. Статистиката показва, че днес все още преобладават частните детски заведения в страната и тези китайци, които могат да си позволят, се смята, че ги предпочитат за своите деца. Активирани са мерки, които да увеличат приема в детски градини на деца под 3 години. През тази година те са само около 2,2 милиона, или 5% от всички деца в предучилищно образование.
Писали сме в друга статия за Китай, че отглеждането на едно дете от раждане до 18 годишна възраст не е евтин проект. Но за да е комплексен този текст, повтаряме отново, че средните разходи за този период за едно дете представляват 6,3 пъти повече на база БВП на глава от населението в Китай. Това е по изчисления на китайски институт от Пекин (Yuwa Population Research Institute). Измежду 19 анализирани и сравнени държави, с този показател Китай се нарежда на второ място, след Южна Корея с 7,79. САЩ имат коефициент 4,11, Япония е с 4,26, а най-добре е Австралия с коефициент 2.08.
По наше мнение, от всички няколко кризи в Китай, демографската в комбинация със спада на раждаемостта, са може би най-обезпокояващи с оглед бъдещето и високите цели на Пекин, Китай да се превърне в Супер Технологична сила и да пререди света по свои правила, заставайки през 2049 на върха на световната пирамида. Реализацията на тази така наречена Китайска Мечта, зависи преди всичко от родените след 2000 година.
Американската и китайската фирмена политика на откачане продължава
В края на месец август американската компания IBM обяви, че закрива два свои центъра за Research & Development в Китай. Единият е за разработване на приложение на софтуер се затваря, а другият, за разработване на системи основани на данни, се премества в трета страна. Съгласно китайски данни двете стъпки означават закриването на общо 1600 работни места с висока квалификация в Китай. От IBM China обявяват: Ние напасваме нашите дейности според нуждите си. Тези промени няма да се отразят на нашите способности да подкрепяме китайските клиенти. Но неофициалният аргумент за изтеглянето в тази силно творческа и авангардна, създаваща стойности и производителност дейност е, че китайските власти затягат контрола върху интернет и въвеждат ограничения върху изпращането на данни зад граница, което прави сътрудничеството между американски и китайски групи от изследователи много трудно. Наблюдава се нарастваща тенденция, китайски компании да канцелират услуги от големи американски технологични концерни, насочвайки се към местни фирми.
Подбираме този пример с IBM, защото тя е сред първите американски фирми, които още през 1934 година започват бизнес в Китай, доставяйки модерно оборудване за болница в Пекин. IBM е сред първите концерни, който мощно навлиза в Китай още през 1984 година. Американският концерн създава първия си R&D център в КНР през 1995 година и трансферира първокласно технологично знание, обучавайки и много надарени китайски инженери. Този IBM R&D център доставя услуги предимно на китайски държавни фирми и разбира се на големи държавни агенции и институции. Връзките на IBM с китайската държава и бизнес са много тесни и през 2004 година американската компания взема не простото решение да продаде своя бизнес за персонални компютри на китайската Lenovo Group. Явно и двете страни имат интерес от тази сделка, но във всички случаи това е бонус за китайската компютърна индустрия. Но от тогава ние си задаваме въпроса - какъв потенциал трябва да притежаваш, за да ти поднесат такъв готов печеливш високотехнологичен бизнес на поднос. И най-важното да не го съсипеш. И второ, не можехме да си представим, коя друга страна освен високотехнологичната Япония, притежаваща и днес най-големия мозъчен пул в света, би могла да закупи и доразвие успешно бизнеса с персонални компютри на IBM? Няма друга такава държава и до днес.
Примерът с излизането в R&D активите на IBM от Китай не е единичен. През май тази година, другият АйТи американски гигант Microsoft е помолил част от своя персонал в Китай, занимаващ се Research&Development в областта на облачните технологии и Изкуствения интелект да бъдат преместени в център на компанията в друга страна. Съгласно американските медии става въпрос за 700-800 ключови специалисти. В това няма нищо учудващо и по наше мнение това е само началото на изваждане на изследователско-развойната дейност на мощните предимно американски фирми от територията на Китай. Разглеждаме това и като нов етап в научно-техническото сътрудничество и обмен между САЩ и Китай, но и като неотделима съставка от актуалната технологична война между двете държави.
Кредитирането в Китай на най-ниското ниво след 2006 година
През последния август Националната банка в Китай запази лихвените нива по едногодишния кредит на 3.35% и върху 5-годишния кредит на 3.85%. През юли те бяха намалени с по 10 базисни пункта. Едногодишният кредит е мярка за цената на корпоративното кредитиране, а другият е базата за отпускане на ипотечно кредитиране. През юли т.г. обемът на кредитирането в юана е спаднало с 25% на база 12 месечен период на 260 милиарда юана (36,4 млрд. $). Това показва, че фирмите и домакинствата се въздържат от търсене на финансиране. Компаниите са намалили на половина обема на поеманите кредити, включително и за инвестиционна дейност. Дългосрочните заеми са спаднали с около 30%, с основна причина, спад при покупката на жилища. Китайски анализ показва, че през тримесечието април-юни 2024, корпоративното кредитиране и това към домакинствата е спаднало на най-ниско ниво след 2006 година. Това показва анализ на Китайската национална банка, изготвен при изследване на 1200 местни банки. През юли паричната маса М1 (парите в обръщение плюс банковите депозити на виждане) е намаляла с 6,6% спрямо предишния месец. Известно е, че от една година китайските банки работят с маржове, клонящи до невъзможното. Съгласно данни на Националната администрация за финансово регулиране в Пекин, средният марж на печалбите в търговските китайски банки от март до юни тази година остава на стабилното, критично ниско ниво от 1.54 процента. По наше мнение това не са окуражаващи данни или индикация, че китайската икономика започва да излиза от икономическата криза, в която е затисната след старта на пандемията с вируса Covid-19 от 2021 година. Намираме за положително това, че Пекин публикува тези данни и не се съмняваме, че мениджмънтът на Китай отлично познава комплексната проблематика в националното стопанство, но и всички недостатъци и проблеми в световното, глобално стопанство. И добавяме, че Китай съвсем не спира да работи проактивно на всички терени и етажи в архитектурата на глобалната икономика. С едно разяснение, че целият свят е затънал в дълбока системна икономическа и финансова криза и в момента нито една страна не би могла да се похвали, примерно с големите стокови излишъци в почти всички сфери на производството както е в Китай. И понеже се подготвя среща на върха на БРИКС през октомври 2024, смело може да подчертаем, че в тази абревиатура към днешна дата реално съществува само една ефективна велика сила и това е буквата К - Китай. Страните от БРИКС, включително новите членове като Египет, ОАЕ, кандидатите Египет, Турция и Саудитска Арабия, първо трябва да дефинират в кой вагон на глобалния Казинокапитализъм се возят, да дефинират своите национални кризисни белези и проблеми, да набележат стратегически реален план за своето развитие и едва след това да се нареждат в един отбор с невероятно мощния Китай. Защото БРИКС до момента няма ясна хармонична, детайлирана програма, никакъв реален план и цели. Такъв има само Китай и освен това и ресурси и знания да го изпълнява. Една от целите в този план е налагане на китайския юана като международна резервна валута. И в изпълнение на него, от 2012 година Пекин води борба срещу американския долар за място под слънцето. Това по наше мнение и е единствената обща цел на страните-членки в БРИКС. Но всички те може би се досещат, че ако успее и се наложи китайската концепция за Златен Криптоюана, мечтите на всички останали играчи от БРИКС са обречени да останат wishfull thinking. Китайците са мъдри и знаят, че велика държава се нуждае от Велика Валута. Но и велика валута без велика, мощна икономика не може да се роди. И така стигаме до проблематиката на глобалната валутна война, съществен белег на глобално ниво и през 2024 година.
Финансовата Работна Група между Китай и САЩ
Докато в Европа се води разрушителна война за оправдаване на инфлацията, отвличане на вниманието, износ на собствена икономическа криза, оставане на авторитарна власт и дестабилизиране на цивилизационния европейски продукт - пазарно-социално стопанство, в Китай не падат ракети, в Съединените щати също. А в средата на август в Шанхай се състоя поредната пета среща на Финансовата Работна Група Китай-САЩ. Основна тема на тази двудневната среща е обявена като САЩ и Китай заедно да засилят финансовата стабилност в света и поддържат отворени канали за комуникация във времена на финансов стрес Дискусиите са били прагматични, откровени и конструктивни. (Съгласно съобщение на PBOC, Peoples Bank of China) Съобщава се, че двете страни са посочили различия по някои въпроси, но са изразили съгласие да поддържат комуникация. Разменени са писма с назовани ключови контакти, които да се координират при настъпване на събития от 'финансов стрес и рискове за оперативната устойчивост на финансови институции. Разгледани са разбира се темата глобални капиталови пазари, системата от международни разплащания и финансова стабилност. В тези няколко изречения има поне 6 ключови думи и термина, по които би могло да се напишат няколко страници, за какво точно са разговаряли двете делегации. Американската, ръководена от заместник министъра на финансите, Brent Neiman и китайската, от вице гуверньора на Китайската Национална банка Xuan Changneng.
Темата по сътрудничеството в областта на международните финанси е ключова през тази година и по наше мнение няма никакво отношение, кой би станал президент в САЩ. Тя е комплексна, с дълбоки корени и последствия за целия свят и не случайно през септември 2023 година тази Финансова Работна Група бе създадена между Китай и САЩ, лично от Елизабет Йелън, министър на финансите във Вашингтон и бивш шеф на Федералния Резерв и заместник министър председателя на He Lifeng. През последния април Йелън посети Пекин, а тя е може би най-важният ключов играч в американския отбор както в контактите с Китай, така и с тези в Европейския съюз и Европейската Централна Банка, ЦКБ. За нейните посещения в Китай не се пише много, но те означават твърде много. Важно е да се знае, че през април тя е отправила редица предупреждения към финансовия елит в Китай и само едно от тях е връзката Пекин-Москва в контекста на войната в Украйна. Другото е, че Китай не би могъл безогледно да изнася на дъмпингови цени своите производствени излишъци и поставя в изпитание, водещо до фрагментация световната търговия. И третото е, че Китай няма никакъв интерес в момента от разбутване на така или иначе достатъчно стресираните световни финанси. Тема на разговорите между двете страни е и борбата срещу прането на пари, както и сътрудничеството между банковите системи на двете най-големи икономики в света. И разбира се аспектите на финансовата криза в самия Китай.
Интересно е да се знае, че след Третия Пленум на ККП през юли тази година, Политбюро се занимава и конкретно с всички финансови аспекти на кризата при недвижимостите и огромния дълг на провинциалните китайски правителства. Ако наистина се навлезе в детайлите на тази кризисна проблематика и на един гимназист би му станало ясно, че без сътрудничество със силен глобален партньор, нито една от домашните кризи в Китай не би намерила краткосрочно решение. Така мислим поне ние на основата на богат международен опит. И след съответни решения в китайското Политбюро, в Шанхай се провежда през август петата вече среща на Финансовата Работна Група, на която се провежда и първата кръгла маса с участието на китайски и американски финансови институции. А тяхната конкретна тема е финансирането на зелените енергии и разширяването на пазарите за въглероден двуокис, в търсене за тясно сътрудничество. Нашето мнение е, че все още най-дълбоките финансови пазари се управляват от FinTech Групата по Специални интереси, Вашингтон-Лондон, чийто представител е и Елизабет Йелън. И от септември 2023, Пекин води интензивен обмен и преговори с Централизирания Глобален Капитал за сътрудничество през следващите 5 години до 2029. За единадесет месеца тази китайско-американска Работна Група по финанси е провела пет заседания, като темите се разширяват и разговорите се задълбочават. И между другото, всички данни говорят за това, че 80 процента от китайските банки отказват на руски вносители плащания в юана от няколко месеца.
Но освен валутна война, наблюдаваме и технологична война и по-конкретно за чипове.
Войната при чиповете
През последната седмица на август излезе интересен анализ на японската изследователска фирма TechanaLye, специализирана в областта на полупроводниците, чиповете. Японците разглобяват и анализират годишно по 100 интегрални схеми и са наясно, къде се намира днес нивото на китайските чипове. Актуалното за август сравнение е между чип 5nm, производство на тайванската компания TSMC и на произвеждания 7nm чип от Semiconductor Manufacturing International Corp (SMIC), Китай и оценява тяхната разлика. Този чип използван в последния китайски айфон Kirin 9000 е бил проектиран от китайската фирма HiSilicon, дъщерна на гиганта Huawei. През 2021 тайванската компания TSMC доставя чипове 5nm за процесора на Huawei. Сравнението между схемите, капацитета, размерите на 7nm чип на китайската SMIC и 5nm на тайванската TSMC води до оценката е, че китайският чип изостава по отношение на капацитета си с около 3 години от този на тайванската фирма. Пълният анализ на процесора на Huawei, Pura 70 Pro, показва, че в него са вградени общо 37 чипа, поддържащи паметта, сензорите, камерата, захранването и функциите на дисплея. От тях 14 са от китайската HiSilicon, 18 от други китайски производители и само пет чипа са от чужди доставчици, включващи южнокорейската фирма SK Hynix за памет DRAM и германската Bosch за сензори при движение. Или 86% от чиповете в този последен айфон са произведени в Китай. Заключението на анализа гласи: В крайна сметка, обект на американски експортни ограничения са само най-авангардни чипове за сървъри с приложение при Изкуствен интелект и други приложения. До момента, в който чиповете не представляват военна заплаха, американците най-вероятно биха разрешавали тяхното развитие За сега ограничителните американски регулации само леко забавят китайските иновации и в същото време подканят китайските да ускорят местното производство на чипове.
Но какво мислят американските анализатори по отношение перспективата в съревнованието при чиповете? Законът за Чиповете, The CHIPS Act цели до 2032 година производственият капацитет на авангардни чипове в Щатите да се утрои и да достигне един глобален дял от 30%. Американските фирми би могло да достигнат дял от 28% при производството на чипове под 10nm. Изследване от това лято на американската асоциация за полупроводници (SIA, Semiconductor Industry Association), съвместно с консултантската Boston Consulting Group, BCG, предвижда, че през 2032 година в Съединените щати ще се произвеждат 28% от чиповете под 10нанометра, докато в Китай само 2% от най-съвършените микрочипове. Анализът показва, че през 2023 в Америка не се произвеждат чипове под 10nm, но планираните целеви 39 милиарда $ държавни субсидии ще увеличат с 203% производствените мощности за чипове в страната. Ефектът ще се получи в следващите 10 години. При това в съвместни усилия на компании като Intel, тайванската TSMC, Samsung Manufacturing Co. от Южна Корея. През 2022 в САЩ се произвеждат само 10% от чиповете в света. Сега тайванската TSMC получи подарък от американското правителство от 6,6 милиарда $ и в новостроящия си завод в Аризона, САЩ ще произвежда не предвидените първоначално 3 нанометра чипове, а директно отива на чип 2nm. Южнокорейската компания Samsung Manufacturing също получава американски Grant (държавна субсидия) от 6,4 милиарда $ за новия си завод в щата Тексас, където ще се произвеждат също 2nm микрочипове. Подаръците към тайванската и южнокорейската фирми се дават покрай The CHIP Act, с което американците си признават, че без централната роля на държавата, няма как в разложено, частно, егоистично, либерално стопанство, търсещо на всяка цена печалби по света, да се съревновават със силния китайски модел на държавен капитализъм. Друг въпрос е, че според нас този Закон за Чиповете е закъснял поне с 8 години, както и това, че сроковете по пускането на експлоатация на тези два авангардни завода за микрочипове, не биха могли да се спазят, поне по 5 причини, една от които е липса на компетентна за целта работна ръка и инженери-експерти. Подводните камъни за изпълнението на всички цели в срок поставени от The CHIP Act са няколко и те са известни и на американците и на инвеститорите и на менажерите от Тайван и Сеул. А и на европейците и те пък въобще и не се захващат да строят заводи за чипове 2nm. Защо да го правят, след като мощният Китай, където се работи с хъс по две смени на ден и се отпускат милиарди долари директно от Политбюро на ККП, все още не може да произвежда чипове 2 нанометра, а и прогнозата за 2032 е, че в този сегмент ще достигнат само 2% участие.
Защото да се произведе върхов, уникален топ продукт не е достатъчно само да се наливат пари. Таблицата показана в доклада от 2024 на Boston Consulting Group съдържа впечатляващи цифри. В Китай е поставена цел през 2030 страната да се самозадоволява на 70% с чипове и са планирани от 2020 в 30 инвестиционни проекта общо 142 милиарда долара държавни дотации! В Южна Корея има 3 проекта за запазване лидерство при логическите чипове и модернизиране на производствените мощности за тях за 55 милиарда $ държавна помощ. Европейският съюз преследва непостижимата според нас цел, през 2030 да произвежда 20% от чиповете в света и е заложил 8 големи проекта, подкрепени с дотации от 47 милиарда долара. За САЩ това са общо 26 проекта с държавна помощ от 39 милиарда $. В Япония до 2030 са заложени 4 мега проекта с държавни дотации от 17,5 милиарда $. Но в Тайван проектите са само 7 с бюджет от дотации 16 милиарда долара и невероятната технологична цел - производство на микрочип 1 нанометър?! Или Тайван остава лидерът номер едно. Защо да се учудваме тогава, че Пекин желае ако може до 2029 да погълне Тайван. Както не трябва и да ни учудва и това, че в този списък на супер технологични новости и безмилостно съревнование за лидерство не се появява нито една страна от БРИКС, освен Китай? Защото тези страни отдавна са изпуснали влака на Информационната Революция.
По наше мнение Пекин води и друга своя игра на терена за чипове. Докладът на BCG показва, че в гамата на чиповете между 10 и 20 нанометра Китай ще утрои своя дял от 6 на 18% процента през 2032. А при чиповете над 28nm делът на Китай глобално ще достигне 37% (от 33% през 2022). Това са така наричаните Legacy chips, които намират приложение в цялата консумативна електроника, автомобилите, самолетостроенето, заводите, медицинската техника и въоръженията. Това са основни сфери от реалния живот и Китай може би си е направил добра сметка, ако успее частично да монополизира с присъствие на свои чипове тези масови пазари, то в един миг би могъл да използва това за влияние по свой сценарий, разбирай като лост за надмощие и евентуално за диктат. Ако този по наше мнение, китайски сценарий се реализира, то Пекин в един момент би могъл да използва това като стратегическо предимство. Което означава получаване на контрол върху потоците от данни в реалния живот в глобален мащаб и се превърне нещо като бъдещ ОПЕК при контрола на движение на данните в критични точки в глобалната икономика. През тази година Министерство на търговията, Вашингтон е възложило анализ по развитието и бъдещето на чиповете Legacy и тяхното отражение в отношенията Китай-САЩ. Американците имат основание за притеснение. Резултатите от това изследване би могло да ги предвидим и без да сме експерти по чиповете. Но съответни решения и мерки по тях ще се наложи както изглежда да взема новият президент в Белия Дом. А ние предвиждаме, че той само ще го обяви, като с голяма вероятност то би разширило и задълбочило съревнованието и войната при чиповете между САЩ и Китай. По наше убеждение политиката и стратегията в областта на технологиите и в частност при чиповете, биотехнологиите и суперкомпютрите и на двете американски партии, републиканци и демократи, е идентична и се формулира в един наднационален център.
Втората седмица от този месец септември е частично потвърждение на мислите в горното изречение. В Камарата на представителите в Капитола, Вашингтон тя е наречена China Week. На уебстраницата на американския Конгрес се описва как през тази седмица по бързата процедура ще бъдат гласувани и приети 31 от 36 обсъждани закони. Сред тях са повече от две дузини закони са насочени за ограничаване на бизнеса с Китай и засилване на контрола върху доставните вериги. Сред тях е законът за възпиране на конфликт около Тайван, the Taiwan Deterrence Act. Още през юли, говорителят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че планира бързо приемане на всички закони свързани с Китай. Оценката за тях е, че повечето имат ястребов характер и целят отслабване на контактите между двете най-големи икономики в света. Както и това, че тази седмица е последния прозорец преди Конгресът да го затвори за тази година. Интересно е, че по тази тема никой от двамата кандидат-президенти не отронва и дума. В изложението пред конвента на партията през юли, Доналд Тръмп споменава 14 пъти думата Китай, а бившата прокурорка от Калифорния - само един път, на Конвента на Демократите през август. А виждаме, че цяла септемврийска седмица в американския Конгрес е посветена на светкавично приемане на законови инструменти в голямото съревнование и борба на много фронтове с Китай.
Китайската експанзия в Африка
От 4 до 6 септември в Пекин се проведе самит, Forum on China-Africa Cooperation (FOCAC). В него взеха участие главите и представители на 53 африкански държави, включително и президентът на Комисията на африканския съюз и разбира се Си Дзинпин в качеството си на домакин. Основната тема на форума бе Да си подадем ръце и стимулираме модернизацията и изградим една китайско-африканска общност на високо ниво със споделено бъдеще. Силно и съдържателно заглавие. На 5 септември на страницата на Външно министерство на КНР бе публикувана съвместната декларация, подкрепена от всички участници в срещата. Тя е на английски и френски език, освен на китайски и 6 раздела подробно разказва в общо 30 ключови абзаца, защо са се събрали в Пекин основните страни от Африка, под егидата на Политбюро на ККП. Ние добавяме, че при китайците няма нищо случайно. Стратегическата политика на ККП по отношение на Африка е разработена и практически стартирана още преди 60 години, с личното участие на мъдрия китаец и тогава министър председател, Джоу Енлай.
Какво ни говорят важни факти от този форум? Китай и африканските страни споделят желанието да разширят и задълбочат сътрудничеството си при възобновяемите енергии и да разширят съвместните проекти с енергийно ефективни технологии, бедни на въглерод, с основна цел - да бъде модернизирана африканската енергийна и индустриална инфраструктура. На форума, китайската държава е обещала инвестиции в обем от 360 милиарда юана (45,8 млрд. Евро) насочени в зелени проекти, в частност в областта на електромобилността и соларните енергии. Намеренията на Пекин са ясни - засилване на своята водеща позиция сред развиващите се страни от Африка. Или политиката в случая има примат над икономиката. Това става в момент, когато китайското оборудване в областта на алтернативните енергии има производствен излишък и пласирането му на западните пазари се сблъсква с отпор и обвинения за дъмпингови цени. Отпорът от страна на Европа, САЩ и Югоизточна Азия срещу китайските свръхкапацитети в тази сфера е фронтален и силен. Африка явно се оценява за момента като най-перспективния пазар за зелени енергии по отношение на Китай и Пекин с голяма вероятност ще се пребори да завладее този не малък пазар. Разбира се с 45 милиарда евро няма да се получи. Африканските лидери знаят как да преговарят, когато през този век става въпрос за пари едва ли входната такса за модерния енергиен африкански пазар ще е безплатна. Но Китай е натрупал вече доста голям опит в международната си глобална експанзия, която успешно проведе през последните 34 години, с един компетентен, собствен отбор от банкери и инженери. По наше мнение, китайците преследват и друга цел. Известно е, че 600 милиона африканци живеят без достъп до електричество. Световната Банка има приета програма, заедно с Банката за Африканско Развитие да свърже с електричество до 2030 година 300 милиона африканци. В този сегмент не виждаме в момента кой би навлязъл като основен доставчик? Европа няма свободен ресурс, руснаците изпращат вагнеровци в някой африкански държави да се занимават с деструктивни неща, Индия няма свръхкапацитети при алтернативните енергии, нито свободен финансов ресурс, саудитци и останалите от Голфа разполагат с петродолари, но не притежават нито технологии, нито експертно знание. Ясно е, че китайците просто им се полага да внедрят, не безплатно своите излишни продукти в областта на алтернативните енергии на африканския континент, а в замяна на това, с голяма вероятност разполагат с детайлиран план, точно какви суровини, при какви изгодни условия и цени ще теглят от там. А вторият удар ще е, че може би само за 7-10 години ще бетонират своето политическо влияние в цяла Африка. И разбира се ще попълнят и своя мозъчен пул с мозъци от Черния континент, каквито по дефиниция ги има навсякъде по света, въпросът е да бъдат идентифицирани и съответно подготвени, развити и окуражени да мислят на високи скорости в благодатни условия. Нашата прогноза е, че африканският континент, представляващ основата на Глобалния Юг, ще бъде овладян от китайците, не само чрез зелените проекти, но и чрез дигитализацията и успоредно с това налагането китайските технически стандарти във всички сфери, включително и в комуникациите. И в крайна сметка това би било и ефективно прекрояване на икономическата и политическата карта на глобалния свят, в условията на нов световен ред, в полза и в интерес на Китай. Не бихме могли да кажем, че китайците не са стратези, а и имат отлично чувство за тайминг.
Китай загуби на футбол 7:0 от Япония
Само преди дни, китайският национален отбор по футбол бе сразен със 7:0 в Токио в квалификация за участие на Световното първенство през 2026 година. Размерът на загубата и самият факт, че е срещу основен исторически съперник, като Япония прави случилото се драматично. Но в този резултат са фокусирани много скрити неща, невидими за простото око.
Ефектът в китайската социална мрежа Weibo, в деня след мача има размерите на детонация. Над петстотин (500) милиона кликвания отчитат кратката обява онлайн: Националния ни тим Япония 0-7. Реакциите онлайн са смазващо негативни и любителите на китайския футбол критикуват наред от менажерите на Футболната Федерация, през треньорите до футболистите.
Tom Byer, специалист в юношеския футбол и автор на книгата за Китай Sporting Superpower, работил дълго по специалността си в Китай и Япония, прави следния коментар след мача: Ако хората не разбират проблема, то това вече е най-големият проблем. Това, което видях на този мач бе най-лошото представяне на китайския национален тим. Много е просто: играчите не са достатъчно добри в техническо отношение, което прави трудно да се изпълнява треньорска тактика или игрова система на терена. Проблемът не е в треньорите, а в състезателите. Китайската Супер Лига не е направила достатъчно за да развие китайския футбол. Дори Сеп Гуардиола да бе дошъл в Пекин, нищо не би помогнало.
По указания на партийния връх в Пекин, китайската Футболна Федерация започва през 2015 година обхватна реформа за да се превърне страната във водеща световна сила през 2050 година. Министерство на образованието сключва договор с Tom Byer за изготвянето на футболна програма, която да бъде вкарана в 50 000 училища и детско-юношески школи. Фокусът е върху развиване на младежкия футбол от долу в корените на нещата, схващана като ключ за дългосрочен успех. Ние създадохме и наложихме много структури и бе извършена много работа трудно е да се каже какво става днес, защото имаше пандемия и редица хора, работещи във Футболната Федерация бяха вкарани в затвора., казва Byer.
Към тези думи на специалиста по детско-юношески футбол, ние добавяме следното. През 2026 година на Световното по футбол на Азия са отпуснати не 4, а 8 места. Дали Китай би взел участие там или не, не зависи от един мач, при това на чужд терен. Днес Китай се намира на 79 място в световната ранглиста по футбол. Но съгласно СМИ, през зимата на тази година, бившият главен треньор на китайския национален отбор е бил вкаран в затвора по обвинение в корупция. Неговата съдба са последвали висши чиновници от Футболната Федерация на Китай, включително и бившият и вицепрезидент, Chen Xuyuan. Дни след злополучния футболен мач, китайските медии информираха, че Футболната Федерация е наложила доживотна забрана на 43 души, заети в сферата на футболни залагания и уреждане резултати от футболни мачове. В този списък има най-малко двама бивши национални играчи. Хората са го ударили на брутален бизнес. Ние го знаем това от 30 години и поради това, макар и обичащи и познавачи на футбола не посещаваме стадиони, нито отделяме ценно време за футболни телевизионни предавания.
В Китай футболната криза е преплетена и с икономическата криза, което е нормално, особено като се има предвид, че над половината от собствениците на футболните отбори в страната са големи строителни фирми. И с пукването на мехура на пазара за недвижимости през 2021, спря и големият паричен поток от големите строителни компании към елитните футболни отбори в Китайската Лига. Парите се свиват, успоредно с това удря и пандемията със серия от нескончаеми локдауни и парите във футбола се стопяват. Добрите чужди футболисти и треньори напускат. Спомняме си, че когато за пръв път посетихме град Гуангжоу и разгледахме от вън, от съседна музейна сграда градския модерен стадион, треньор там бе големият италиански футболен експерт Марчело Липи. През 2021 година в разгара на двойната криза - недвижимости и Локдаун-Covid-19, фалира и затвори врати актуалният футболен шампион на Китай, Jangsu FC, последван от още няколко първодивизионни клуба.
Китайците са допуснали и други наивни грешки в похода към елитен футбол. През 2019 започват да натурализират първите най-добри в лигата чужденци-футболисти, 11 на брой, сред тях и бразилци. Това не дава ефект. Ние мислим, от това което четем, че е била затворена вратата на дългосрочния поглед и мислене и брутално са били изпратени на заден план младите таланти в детско-юношеските школи. Фокусът е бил преместен върху краткосрочни, бързи резултати, носещи единствено материални предимства и за менажери, треньори и футболисти. Това елиминира и въображението и самодисциплината и трудолюбието в тренировките и изтрива търпението и настойчивостта в подобряването на всеки елемент в играта и най-вече любовта към нея.
Tom Bryer пише още: Фокусът за успех на всяко топ ниво в играта бе изместен. Голямата грешка беше, че Си Дзинпин обяви, че иска Китай да спечели Световната титла. Представете си, че ние бяхме говорили вместо това, как китайският национален отбор до 17 годишна възраст да спечели Световна купа. Ако ние бяхме се фокусирали с повече инвестиции и внимание върху развитие на юношеския футбол, то това би била далеч по-реалистична цел да се започне с нея.
Не знаем дали Tom Bryer има практически опит като успял футболист, а това е ключово важно, когато се говори професионално за футбол. Ние може да добавим много неща към неговия коментар по китайския футбол, но не може да пропуснем нашата оценка, че голямата грешка на Си Дзинпин е, че не е почерпил опит от Тато от Правец, който докато бе в добро здраве и кондиция работеше по две смени на ден, бидейки работохолик той знаеше абсолютно всичко и голямата и малката правда за целокупния живот на българското население, но бе достатъчно мъдър, никога да не се меси в работата на родния футбол. Футболът е сложна, колективна игра, с параметри и характеристики на най-близка спортна игра до реалния живот. Футболът е игра за пространство и време и неговите резултати зависят от мисловните процеси на всеки отделен състезател, от неговите сръчности, от неговото периферно зрение, способности за светкавична обработка на информацията на терена, която се променя всяка секунда и способностите на участниците в един отбор да създават синергии. Или 11 състезатели да дават в определени отразящи от време, резултат като за 14 или 15 съотборника. Това е магия, подплатена с висока степен на концентрация, тотална емоционална подкрепа и неограничен разход на воля и целеустременост. В този смисъл футболната игра има допирни точки с изкуството, особено в частта индивидуално и колективно въображение и програмиране на всяко действие. Освен това истинският футбол се играе пред пълни стадиони, пред публика, която обича играта и своя отбор и му предава в моменти на възторг, мотивиращи енергии, каквито не са в състояния да предадат големи фирми собственици на клуба, нито вицепрезиденти на футболни федерации, телевизионни журналисти, медии, а да не говорим и за президенти на големи държави. И в крайна сметка футболът се играе конкретно изцяло за публиката, за собствена радост, с любов и страст и съвсем не е задължително една страна да стане по поръчка световен шампион. Защото на върха във всяка сфера има място само за един. А в един сериозен мач като този в Токио, по дефиниция, най-често единият отбор, заедно с неговата публика е обречен да е печеливш. Победата за едни, винаги е загуба за други. Но това е част от играта.
В първата ми книга Защо и Как Китай, 2018 има абзац, който третира китайските партийни амбиции страната да се превърне в супер футболна сила. Може би е добре да го покажем, макар и частично тук, а той е писан като чернова още през 2016 година. Интересно защо сме познали, че тази футболна цел не би могло да бъде постигната така лесно?: И нещо по футбола. През 2016 година Китай е сключил споразумение с Германия за сътрудничество в областта на футбола. Китайците имат амбициозна програма да станат световна футболна нация и след проучвания са избрали германците за партньор. Сътрудничеството обхваща обучение на китайски треньори, съдии. Залага се треньорите да се обучават от професионалисти и с предимство от бивши играчи. Ще се наблегне особено на училищния футбол и детско-юношеските школи. През март тази година Байерн Мюнхен са разкрили представителство в Шанхай. Борусия от Дортмунд е сключил договор за сътрудничество и обмен с китайски отбор от Първа Лига, град Шандонг. Моето лично мнение е, че футболът изглежда проста игра, но футболни школи и високи резултати не се реализират с един подскок от място. Видно е, че в Китай липсват терени, на които да се постигне масовост. Опасявам се, че при този строителен бум никак не е лесно и изгодно да се добереш до парцел за два футболни терена, от което би страдала масовостта. През 70-те години в Германия 10 милиона души играеха футбол - аматьори и професионалисти. И днес техните стадиони показват най-висок коефициент на посещаемост. Средно по 50 хиляди на мач от Бундеслигата. Детско-юношеският футбол изисква специфична методика. Много важно условие във футбола е масовата подкрепа от хората в емоционален план. Имам чувството, че китайците са попаднали, всеки един в улея за бобслей и са изцяло погълнати от ежечасни изпитания и задачи. Кога биха намирали време да се придвижват в тези гъмжащи потоци от хора и превозни средства да се доберат до едно тренировъчно игрище в някой краен квартал, за една тренировка на детето не ми е ясно. От къде ще извадят таланти като бате Гацо Панайотов или Серги Йоцов за да попълнят треньорския състав на 50 хиляди детско-юношески школи, каквото е поставената цел за 2025 година, също е един въпрос. Дали ще развиват детския футбол на бизнес основа или на страст и любов към играта, също е важна предпоставка за успех. Дори да направят пансиони, ще изпуснат потенциалните таланти от много региони, защото забелязвам, че Китай е пълен с големи таланти във всяка сфера, но повечето от тях са някак си маскирани и е важно да бъдат извадени на светло. Във футбола като се пропуснат 4 възлови детско-юношески години, след това би могло да се произвеждат само приятели на тази игра, но не и топ играчи. В момента Китай има само 5 (пет) хиляди детско-юношески школи по футбол. Пожелавам им успех, но задачата не е така лесна, както изглежда от Върха в Пекин ( Гуангжоу, септември 2017, Защо и Как Китай, стр. 328, Борислав Сретков).
И още една извадка от тази книга: Разглеждаме два квартала на Пекин и спираме при Олимпийския стадион - Гнездото. Той е в един цял комплекс, но това не е типично за Китай. Това е следа от Олимпиадата през 2008, за чието провеждане сме прочели доста критики. Отдавна знаем, че Олимпиадите са се превърнали едновременно в политически и бизнес мероприятия и са загубили основния си дух заложен в тях. Какво да правим, такъв е днешният свят. На този голям стадион сега е трудно да му намерят приложение. Футболният отбор на Пекин е опитал да играе тук свои мачове и е получавал публика до 15 хиляди души, при капацитет над 80 000. А градът има официално в момента 22,9 милиона жители. Сега тук водят туристически групи като атракция, защото икономиката на всеки обект изисква подръжка и съответни доходи, Прочетохме, че има планове за превръщане на стадиона в търговски мол. Истината е, че на Пекин му трябва един футболен отбор с квалитета на ЦСКА от 1950-те години и стадионът би се пукал по шевовете. Тази стадионна сага ми навява мисълта, че футболът тук не е народна игра и не е вкаран в ДНК-то на китайското население. Може би сега в глобалния свят покрай големите турнири и интензивните онлайн комуникации и медийни атаки и дори покрай футболното тото, чиито конци се дърпат от Азия, младата генерация в Китай започва да се интересува от футбол. Истински пълни стадиони днес все още има в Англия, Испания и Германия. Инак и българските стадиони днес се радват на публика от 5-6 хиляди души на мач (Пекин, септември 2014, Защо и Как Китай, стр. 96)
Борислав Сретков
14 септември 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация