ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Опасните илюзии на ЕС  и рисковете от тях

Симеон Николов, 14.09.2024

Реториката на новото ръководство на ЕС по отношение на Украйна, ограничаваща се единствено до военно решение  и резолюцията на ЕП в подкрепа на Украйна  от юли  2024 г. влизат в явно противоречие с тенденцията за търсене на път към преговори, които вече не изключва самият президент Зеленски, с нарастващото международно отхвърляне на войната и с несъобразяването с реалността от последствията от една тотална война, към която бива тласкана Европа.

Плашещи са неадекватните преценки на ръководителите на европейските органи  относно „категоричната победа на Украйна над Русия“. В резолюцията от три страници и половина  няма нито едно споменаване на преговори или други дипломатически усилия. Това е крещяща липса на отговорност  за следване на  мирна политика в духа на Хартата на ООН, възникнала след двете световни войни. Това касае както новия върховен представител по външните работи Кая Калас, така и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.  Бившата премиерка на Естония уверено заяви, че разделянето на Русия на няколко малки държави "няма да е лошо". Това ли ще е курса на ЕС, приемливо ли е въобще да води такъв курс?  Урсула фон дер Лайен също е категорична, че ЕС разчита изключително на „военно решение“ на войната в Украйна, когато и обикновеният европеец е наясно, че това са опасни илюзии.

Друг неадекватен момент, който прозира от резолюцията на ЕС е в това, че ние като съюз не сме в състояние да изпълним нито една от целите, които този документ съдържа. Решението за увеличаването на помща за Украйна до 127 милиарда евро годишно действително е впечатляващо, защото това означава образно две страни като Германия да се бият срещу Русия, но нито води до „победа“, нито е разумно на фона на икономическите последици и деиндустриализацията на част от западноевропейските страни вследствие на санкционните им политики. Това е сигнал за загуба на  реалността в мисленето на някои европейски политици.

Проблемът с разрешаване на Украйна да използва западни оръжейни средства с далечен обсег за да поразява цели в дълбокия тил на Русия крие още по–голям риск за ескалиране на ситуацията и руски отговор с тактическо ядрено оръжие, както и въвличане на Запада пряко във войната. Дори и в Съвета НАТО–Украйна на 28. август макар и да бе обещана по–голяма помощ, страните не можаха да постигнат единство по въпроса за отмяна на  действащите ограничения за използване на западни оръжия срещу Русия. Продължаването на тези тенденции може да доведе до отслабване на единството в ЕС и НАТО.

Неспособността на ЕС да даде политически тласък за спиране на  военния конфликт означава, че няма да играе роля в разрешаването му и  ще загуби възможности за влияние върху бъдещото мирно споразумение в Eвропа.

Поредица от неадекватни предложения и лидерска немощ пречат да се намери пътя към разрешаване на кризата, мирни преговори и оцеляване на Европа. Странно е, че политици от нивото на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас не са разбрали, че политиката  е изкуството на възможното и това го знаят и студентите по специалност „Политология“. Общественото мнение във всички европейски страни все повече се насочва срещу по-нататъшни доставки на оръжия и в полза на решения чрез преговори. Разумни западни дипломати обръщат внимание и на един друг ефект: още 10 милиона украинци може да напуснат страната. Една обезлюдена и разрушена Украйна, която десетилетия след това ще трябва да се възстановява не е в интерес и на Европа.

Еврпопейските страни се стремят да укрепят европейския стълб на НАТО, като техният дял представлява вече  34% от военните разходи на НАТО, спрямо едва 26% през 2014 г. Но тази тенденция върви паралелно с икономическите загуби и с искането на САЩ за по–голям европейски принос в подкрепата на Украйна, както и с възстановяването на тази страна след войната, което ще натовари още повече страните от ЕС. Милитаризацията на ЕС няма да помогне за спиране на тенденцията на икономическо, технологично и демографско отслабване. Урсула фон дер Лайен е права, че следващите пет години ще определят мястото на Европа в света през следващите пет десетилетия. Но декларираният от новото ръководство курс „до победа“ ще ни вкара в съвсем друг коловоз и след пет години Европа може и да не съществува в сегашния си вид.

Напълно погрешно е очертаващото се вече европейско намерение за увеличаване на способностите за удари на далечни разстояния. През юни Германия и Норвегия обявиха разработването на нова свръхзвукова крилата ракета с голям обсег на корабно базиране. А през юли Франция, Германия, Италия и Полша подписаха меморандум за разбирателство относно европейска инициатива за ударни ракети с голям обсег, насочена към засилване на европейското възпиране. В рамките на срещата на НАТО пък САЩ и Германия обявиха споразумение, че от 2026 г. американските ракети с голям обсег за първи път от Студената война ще бъдат разположени в Германия.

Впрочем, европейците, въпреки че правят много в отбраната, не реагират адекватно на двойственото отношение на САЩ към техните усилия. Т.н. в комюникето на срешата на НАТО липсваше каквото и да било споменаване на приноса на Европа или ЕС в трансатлантическата подкрепа за Украйна. Напрежението вероятно ще продължи да расте. На всичко отгоре 78% от придобиванията в областта на отбраната от страните от ЕС са отишли ​​при производители извън ЕС (само САЩ представляват 63%). Тези проценти вероятно ще се свият през следващите години, тъй като европейците искат да инвестират повече в собствените си отбранителни индустрии.

Освен определянето  на комисар по отбраната, целите на фон дер Лайен за комисията 2024-2029 г. включват също създаване на Европейски отбранителен съюз за „подкрепа и координиране на усилията за укрепване на отбранителната индустрия“. Според оценките на Европейската комисия ЕС се нуждае от инвестиции в отбраната в размер на около 500 милиарда евро през следващите десет години. В същото време обаче фон дер Лайен изглежда не вижда, че липсва координация  относно вътрешните приоритети на членовете на ЕС и привеждането в съответствие на изискванията за военно оборудване, че делът на инвестиции на Европа в научни изследвания и технологии е недостатъчен и т.н.

Отказът от мирни решения на конфликтите и ескалацията им ще доведе до непосилни разходи на европейските страни с крайно негативно отражение върху тяхното бъдеще. САЩ виждат войната в Украйна като „периферна война в източните части на Европа“, която „не засяга основните стратегически интереси на Америка“ и затова ще прехвърли тежестта на финансирането на отбраната изцяло на Европа, като САЩ ще бъдат само доставчик на въоръжение и техника срещу съответното заплащане. В тази връзка напоследък те разглеждат възможността да се водят три войни едновременно в обозримо бъдеще, което оправдава горния им подход към Европа, която ще ги облекчи  за война срещу Китай и продължаване на военното им присъствие в Близкия и Средния изток. Грешката в тази логика е, че лекомислието на привържениците на силовия подход в САЩ, Великобритания и някои европейски страни ще доведе до  Трета световна война.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация