ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ЕСКАЛАЦИЯ В ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА САЩ-КИТАЙ
Борислав Сретков, 24.09.2024
Нови вносни тарифи в САЩ срещу Китай от 27 септември 2024
На 13 септември, петък министерство на търговията на Съединените щати обяви, че пакетът от нови вносни тарифи срещу широк набор от китайски вносни продукти, влиза в действие от 27 септември т.г. Това е последното нормативно развитие в един 4-годишен период, наситен с каскада от търговски спорове между Вашингтон и Пекин, съпътстван с оскъпяване на вносния режим на китайски стоки в САЩ, започнат още от администрацията на Доналд Тръмп. Официалното американско становище е, че това са в най-голяма степен превантивни мерки срещу оценяваните като некоректни китайски търговски практики.
На 27 септември влизат в сила вносни мита, като 100% върху китайски електромобили, 50% върху соларни клетки, 25% върху стомани, алуминий, батерии за електромобили и ключови минерали. Вносните мита наложени по време на президентството на Тръмп остават непроменени. А сред тях бяха митата върху детски играчки, T-Shirts, индустриални стоки, рутери за интернет, индустриални стоки в един диапазон между 7,5 и 25 процента. В стойностно изражение тази оскъпяваща акция на Тръмп обложи с тези мита един китайски внос в САЩ в обем от 300 милиарда $. Или освен, че има приемственост, натискът върху Китай се засилва. Нов пакет от вносни мита върху китайски чипове до 50% ще влезе в сила през 2025 година. Голяма част от налаганите през тази седмица американски мита, като 25% мито върху литиево-йонните батерии, материали и компоненти за тях, бяха предварително обявени още през месец май т.г. от президента Байдън. Пристанищните кранове са продукт, при който американците са тотално зависими от внос, на първо място от китайски производители, но въпреки това и при тях влиза тази седмица в сила 25% мито.
В продължение на една година Централизираният Глобален Капитал, чрез страните-членки на Г-7, директно обявява Китай в създаване на производствени свръхкапацитети, с помощта на държавни субсидии и сега в условия на икономическа криза и в самия Китай, правителството се сблъсква с не решимия проблем на слабо вътрешно търсене, с единствената алтернатива да пласира китайския излишък от произведени стоки, на външния пазар, при това на дъмпингови цени и с голямата помощ от субсидии на държавата. Разговорите с китайската страна по тази наистина гореща тема се водят лично от Елизабет Йелън, министър на финансите във Вашингтон. По данни на СМИ, особено остри и директни са били те по време на петдневната и визита в Китай през април месец тази година. А обмен и консултации по тази тема текат, невидими за останалия свят, в рамките на създадената двустранна икономическа комисия преди една година между Вашингтон и Пекин. Показателно е, че последното двудневно заседание на тази комисия е било на 19 и 20 септември, в Пекин. Китайската делегация се е ръководила от заместник министъра на финансите Liao Min, а американската от Jay Shambaugh, заместник финансов министър по международните въпроси. И понеже международната търговия е пряко свързана от една страна с производствената сфера и заетостта и от друга и с финансовите потоци, които преминават през глобалната банкова система, която пък е свързана и с огромни кредитни потоци, отразяващи висока задлъжнялост и на корпорации, правителства, домакинства и малки и средни фирми, разгледаните теми са на първо място комплексни, на второ глобални и на трето, притесняващи. В американското съобщение за тази, по наше мнение, изключително важна работна среща са били обменени мнения и виждания по локални макроикономически развития и състояние, както дискутирани сфери на сътрудничество, в областта на проблемите със задлъжнялостта и финансовите изпитания за новопоявяващите се и развиващи се икономики. Сесията в Пекин е приключила с работна среща между Jay Shambaugh и вицепремиера на Китай, отговарящ по икономическите въпроси и личен доверен съветник на Си Дзинпин, He Lifeng. Според китайската агенция Синхуа, китайският вицепремиер е подчертал, че двете страни трябва да засилят координацията в областта на макроикономическата политика и да управляват своите собствени притеснения на основата на равнопоставеност и взаимно уважение и да допринасят за стабилни и здравословни отношения. Китайската страна е изразила сериозни притеснения по отношение на американските вносни тарифи, санкциите свързани с Русия, ограниченията в инвестициите и действия, които подтискат и въздействат зле върху интересите на китайски фирми. Американският представител е предупредил повторно, че китайските свръхкапацитети биха наранили американската и други индустрии, по пътя на наводняването на глобалните пазари с евтини китайски стоки.
Lael Brainard, водеща икономическа съветничка в Белия Дом, декларира през тази седмица пред Ройтерс, че решението срещу китайските електромобили е било взето с намерението да се осигури на тази американска индустрия едно отделяне от доминацията на Китай в тази доставна верига. Мито 100% върху китайски електромобили отразява тяхното съществено некоректно стойностно предимство, което те използват в шеметно темпо за доминиране на пазара за електромобили и в други части на света. Това няма да се случи тук при ръководството на този президент и вицепрезидент. Реакцията от Пекин на тези думи е, че Китай ще реагира на тези буйни митнически увеличения, с аргумента, че успехът на китайските електромобили е резултат от иновация, а не от държавна подкрепа. Китайски медии отбелязват, че тези вносни ограничения влизат в сила сега, защото отразяват желанията и на двамата кандидати за президент, Тръмп и Камала Харис, да угаждат на гласоподаватели от автомобилостроенето и стоманодобивната промишленост, показващи твърда лична позиция спрямо Китай, преди изборите през ноември.
А министерство на търговията във Вашингтон лаконично обявява: Китайските индустриални политики насочени в производството на електромобили биха могли да заплашат федералните инвестиции в този сектор.
Но има и друго мнение и то на президента на Съвета на информационно технологичните индустрии в САЩ, Jason Oxman: От прилагането на вносни тарифи спрямо Китай, американският бизнес и американските потребители са понесли кумулативни разходи от 221 милиарда долара, докато не е постигната промяна в китайските търговски политики и практики, които ни безпокоят. С днешното обявяване, министерство на търговията още веднъж разчита на насилие и неефикасни инструменти като тарифи, без всякаква подкрепа за ефективността им.
Проблемът за САЩ е: и при 100% вносно мито, китайците запазват своята конкурентна позиция при електромобилите и при литиево-йонните батерии!
По наше мнение, американските експерти в областта на автомобилостроенето са наясно в детайл, защо и в каква степен китайците са напред в тази сфера. Но сега освен, че се води предизборна борба, Централизираният Глобален Капитал води паралелно две игри с Пекин - преговаря за разбирателство, координация и взаимни усилия в елиминиране на големите стресове, които предстоят на капиталовите пазари и в световната парично-кредитна система, с оглед настъпването на Нова Парадигма в целия свят. И успоредно с това, едно яко затягане на технологичната война, не давайки възможност на Китай да постигне паритет в областта на Изкуствения интелект и квантовите технологии с военно предназначение. Или никой в Колективния Запад не го интересува, колко разходи носи търговската и технологичната война с Китай за редовите егенета и домакинствата, че и за бизнеса, важно е да се запази технологичното предимство при чиповете и се забави модернизацията на милитаризацията в Пекин и да се купи време, като светът тихо и безшумно се подготви за голяма парична реформа, без допускането на глобален финансов креш. А от такъв определено няма интерес и Китай. Или с други думи, към днешна дата САЩ могат да си позволят да са неконкурентоспособни на глобалните пазари в областта на зелените енергии, соларните панели, електромобилите и текстила, но не могат да си позволят да загубят в тази петилетка голямата валутна война, която се води срещу глобалната хегемониална позиция на американския долар. И не става въпрос само за държавата Съединени щати, а за цялата структура от банки, фондови борси, инвестиционни и пенсионни фондове, високотехнологични АйТи мега компании и всички стари и нови западни концерни от Сиатъл, през Торонто, Лондон, Париж, Амстердам, Милано, Цюрих, Франкфурт, Мюнхен, Стокхолм и разбира се Токио, Синей, Сеул, Тайван и не трябва да пропускаме и Хонконг, Шанхай, Гуангжоу, Шънджън и Сингапур. Веригата представлява огромна структура, свързана с невидимите нишки на глобален капитал, мощни мега суперкомпютри, много акумулирано знание, изпреварваща информация и мощни финансови инструменти, с потенциален поразяващ ефект на неутронни оръжия и вече една глобална, работеща в такт иновационна машина, създадена от САЩ, но преминала вече под наднационален контрол и управление.
Но нека видим как стоят днес нещата, на база факти при електромобилите и батериите за тях? И защо Китай е водещ. Пекин има стратегически план и целият свят отдавна е разбрал, че от 2011 година китайците изпълняват целеви програми за иновация, с реализирани големи успехи в Триадата на новите индустрии: електромобили, соларни панели и литиеви батерии.
При автомобилите китайците имат привилегията да разполагат с най-големия вътрешен пазар и от там да произвеждат големи серии. Още през 1990-те години, те демонстрираха на своите конкуренти, че отлично владеят технологията на свиване на разходите и постигане при добро качество на ниска себестойност. Вярно е, че в ключови сфери държавните дотации на Пекин надхвърлят познати по света граници, но това си е тяхно право на управление и продуктова политика в националната икономика.
През месец юли 2024 продажбите на електромобили в САЩ имат дял само от 10% на местния автомобилен пазар. Този дял на китайския автомобилен пазар през юли е 50%. Или всеки втори продаден автомобил е електромобил. За световния пазар в същия месец това са 20 процента продадени електромобили. Друг проблем в този пазарен сегмент в САЩ е липсата на инфраструктура за зареждане на батериите. Без да сме вътре на този американски пазар, без колебание бихме казали, че този проблем няма как да не е свързан с липсата на централизирано планиране в американската държава. Подобни проблеми в системата за зареждане на батериите за електромобили се констатират и в индустриално силно развитата Германия. Трудно е днес на либералните икономики да обхванат всички проблеми на който и да е сектор в стопанството и го осигурят със стратегическо, комплексно планиране. И да продължим тази тема, бихме посъветвали експертите по електромобили и зелени енергии в Белия Дом и ресорните министерства във Вашингтон да попитат своите бивши колеги от екипа на президента-демократ Обама, какво са предприели те по време на неговите два мандата като президент за стартиране тогава (а тогава бе точният момент за анализ и своевременни конкурентни мерки спрямо Китай) на целеви програми във всички продуктови линии, които разглеждаме в този материал, анонсирани като заплаха за американската индустрия и местния трудов пазар? И нека напишат, колко субсидии са били отпуснати на американски фирми за развитие на алтернативните енергии и електромобилите и батериите за тях? И да ги сравнят например, с невероятните, непродуктивни разходи, изгорени само в продължителната и безмислена война в Афганистан. Докато САЩ водиха война в Афганистан, китайците са инвестирали със старт през 2009 до 2023 година 230.9 милиарда долара в развитието на електромобили и днес са безспорни, ненадминати лидери в света (по данни на CSIS, Center for Strategic and International Studies, Вашингтон). А ние добавяме, че до 2008 година и Китай е инвестирал в над 1,3 трилиона долара в американски държавни облигации, с което и косвено финансира американската военна индустрия. Всичко това китайците го знаят и това е и една от причините те да стартират и валутната, а след това и технологичната война срещу САЩ и Колективния Запад. Но ние не може да не се съгласим, че това създаване на мощни доставни вериги, основани на ниски производствени разходи в областта на алтернативните енергии, е един голям глобален принос за възприемане и налагане на соларните и ветрени енергии в днешния свят.
Липсата на планово начало в частната американска фирмена инфраструктура, търсеща единствено монополни печалби, е довела и до друг проблем при електромобилите: американските производители като лидерът TESLA не са се сетили, че на един пазар винаги трябва да има продукти с различни цени, кореспондиращи на търсенето и платежоспособността. Така например в своята гама, TESLA няма електромобил, който да управлява цена под 30 000 долара, а това е сегментът на пазара за масовия купувач и в САЩ. Или американците не са помислили навреме за масовия купувач на автомобили в страната си, като отлично знаят цените на достъпните бензинови автомобили у дома. За разлика от тях, китайската частна фирма BYD, по известна китайска схема, развивайки мощна инфраструктура за пласмент на собствения пазар, бързо успява да се конкурира с цени под 25 000 долара. А американската фирма за изследвания и анализи в областта на автомобилите, AutoForecast Solutions показва този месец свои данни, че днес китайската BYD е в състояние да предлага електромобили на възможно най-ниската цена от 12 000 долара. А това означава, че и при 100% вносно мито в САЩ, BYD би имала най-ниската цена за електромобил на пазара от 24 000 долара. Междувременно BYD се превърна в глобален играч номер 2 при електромобилите с пазарен дял 14.7% (2022 г. 11.6%), доближавайки се до американската TESLA (18.3% през 2023).
Друго основателно притеснение на Вашингтон е неотслабващата зависимост от китайски фирми при батериите за електромобили. Стойността на една батерия представлява 30 процента от цената на един електромобил. През първо полугодие на тази година вносът на китайски батерии в Съединените щати възлиза на 6,2 милиарда долара. За 2023 този внос е за 13 милиарда долара, което е три пъти повече от 2022. Това означава, че американските фирми не показват прогрес в изграждането на надеждна доставна верига за трайно излизане от китайската зависимост. А тази верига включва и добива и обработката на суровини и материали за производство на батерии. Това ни навежда на мисълта, че новите вносни тарифи от този месец със сигурност ще поразбият глобални доставни вериги, но не биха допринесли за намаляване на негативния американски търговски баланс, нито биха подобрили конкурентоспособността на американски производители?
Доставната верига при електромобилите достигна през 2023 висока степен на китайска зависимост. Основните доставчици на изолатори за литиево-йонни батерии през миналата година изцяло са китайски фирми. А общият пазарен дял на световния пазар за литиево-йонни батерии на китайските BYD и CATL, надхвърля над 50 процента.
Китай тотално доминира глобалните доставки на слънчеви панели и ветрени турбини
Пекин е много напред в развитието и достиженията на възобновяемите енергии. При 71 ключови продукти и услуги в областта на алтернативните енергии, петте най-големи световни доставчици са китайски фирми. През миналата година те са увеличили своя глобален пазарен дял спрямо 2022 година в 21 категории продукти. В 13 от тях, китайският пазарен дял е над 30 процента.
От всички фирми-лидери на световния пазар за слънчеви панели през 2023, петте първи са китайски. През 2022 това са четири от общо пет. Общият китайски пазарен дял на този сегмент е скочил през 2023 за една година с 7.5% на 59.3%.
На световния пазар за ветрени турбини, през миналата година китайски доставчици заемат вече първите 4 места, с общ пазарен дял от 44.2 процента. За една година спрямо 2022 това представлява едно удвояване на дела и на фирмите лидери от 2 на 4. На европейския пазар за ветрени турбини, китайската компания Goldwind Science&Technology, измести от първото място с дял от 13.9%, европейската Vestas Wind Systems от Дания с 10.5% през 2023. Интересното е, че това става и за сметка на спада в дела на датчаните от 14 на 10,5%. Причините - увеличените лихвени нива и цените на материали в Европа.
Китайското масово навлизане на глобалния пазар за слънчеви панели и ветрени турбини се констатира с конкретни факти от 2018 година до днес. Пазарният китайски дял на лидерските 5 компании при слънчевите панели и при ветрените турбини за пет години се удвоява. Това е агресивен маркетинг без аналог в областта на възобновяемите енергии. Причината - активната, целева национална индустриална политика на Пекин при алтернативните енергии. При слънчевите панели китайските успехи са световно известни и осезаеми. Рязкото вдигане на дела и при ветрените турбини се дължи в голяма степен и на концептуалното китайско решение да се увеличи генериращия им капацитет и намаляване на разходите за тяхното производство и след продажбено обслужване. Двете топ китайски компании при ветрените турбини, Goldwind и Ming Yang Smart Energy Group, изместват европейските си конкуренти, независимо от техния силен старт на това поле, главно поради по-добрите си цени. Втората компания планира през 2025 година да произведе най-мощната ветрена турбина в света - 22 мегавата. От общо новосъздадени мощности 116 гигавата за ветрена енергия в света през 2023 година, 65 процента от тях са китайски проекти, с максимално тяхно произвеждане в Китай. Освен това китайските фирми отговарят за над 40% от кумулативно инсталираните до 2023 година мощности за ветрена енергия в света, изпреварващи тук САЩ и Европа. И причината отново е оптимизиране на разходите при производството на ветрени турбини. По официални данни, през второто полугодие на 2023 година, произвежданите от китайски фирми ветрени турбини имат пазарна цена от 300 000 $ за един мегават. Това представлява само една трета от цената на западните фирми-производители, съгласно BloombergNEF. При положение, че китайците увеличават мощността на бъдещите ветрени турбини, при това едностранно, то тези ценови разлики би следвало да се увеличават през следващите 5 години в полза на Китай. А ние бихме добавили и друг важен според нас момент, че съвсем не изключваме тези китайски производители да работят с минимални маржове от печалба, с единствената цел да завоюват големите парчета от глобалния пазар и едва след това да увеличат своите цени, примерно в след продажбеното обслужване. Не всяка германска или датска фирма би подходила на самолишение от печалба.
И китайците експандират при ветрените турбини навън. Mingyang и Goldwind, активно използват ценовите си предимства и само през 2023 са изнесли ветрени мощности за 3.6 гигавата, което представлява ръст от 60% спрямо 2022. Това е впечатляваща динамика и е по данни на China Energy Society.
Европейските компании, създали и развили и слънчевите панели и ветрените турбини, остава да мечтаят за подобна китайска производителност. И следва да се примирят с по-скъпо собствено оборудване, а на САЩ не биха били достатъчни и вносни мита от 100%. Това е реалната китайска картина на този перспективен терен в глобалния свят. Европейците биха могли да живеят с удовлетворението, че са изобретатели и още една прилична, водеща по много и различни показатели цивилизация в света, включително в социалната и културната сфера. И да си научат урока, как от 2010 до 2019 са световни лидери при ветрените енергии и през 2020 биват изместени от по-интензивно мислещите и работещи, в условия на дълги, големи серии, свалящи себестойността на продукцията, но и иновативни китайци. Примерът с възхода на китайската индустрия в областта на слънчевите и ветрените енергии е емблематичен и би трябвало да го изучават в курсовете на всички бизнес школи и висши учебни заведения.
И през 2024 година китайците държат 80% от глобалния пазар за слънчеви панели и по наше мнение импортните американски мита в тази област се появяват поне с 8 години закъснение и вместо да се произвеждат за милиарди въоръжение за войната в Афганистан, просто всички южни щати в САЩ, в пакет с половин Латинска Америка е могло в една експанзивна бизнес-програма, каквато Централизираният Глобален Капитал отлично знае как се прокарва и налага, днес вече да се радват до 90% от потреблението си на енергия от слънчеви панели и ветрени турбини? Но при ветрените турбини има една производствена подробност - една турбина съдържа около 20 000 съставни части и за това се изисква развърната собствена производствена база, така както е в Китай, а не хедж фондове и фондове за управление на богатство, правещи от пари големи пари в Бизнеса Спекулация, така както е в Англия и Съединените щати. Сега е най-лесно да се наложат вносни мита от 100%, които само биха увеличили разходната част на собственото население.
През 2023 година Китай надмина и лидера Дания при реализираните патенти в областта на ветрените турбини. Всички 169 822 публикувани в света след 2015 година патенти за ветрени турбини получават индивидуална оценка, дали са намерили реално пазарно приложение и за конкурентоспособност. По първия показател, приложимост, Китай изпреварва още през 2005 година Япония и Германия. А по показателя патентна конкурентоспособност и Дания през 2023. Това е и мярка за степента на фокус върху изследванията и развитието в областта на ветрените турбини и подава сигнал, как в бъдеще китайските турбини биха били усъвършенствани.
По данни на International Energy Agency, IEA, делът на ветрената енергия в енергийния МИКС в света, ще се увеличи от 7% през 2022 на 15% през 2030 година. За същия период, производството на електричество ще се увеличи 2,5 пъти до 5 229 терават-часа. По данни на японския университет Kyushu University, китайските производители на ветрени турбини са получавали технологии и доставки на части и елементи за тях от Европа и други места, а днес те успяват да произвеждат около 90% всичко за тях у дома.
Но какъв е отговорът на Пекин на влизащите в сила на 27 септември американски вносни мита? На 10 и 11 септември, Постоянният Комитет на китайския парламент (Nationals Peoples Congress) провежда специална сесия и подготвя нов Закон за постигане на енергийна независимост, като диверсифицира вноса на суровини и увеличаване дела на възобновяемите енергии в енергийния Микс на страната. Целта е да се изгради и постигне една система, която напълно осигурява и гарантира наличието на енергия по време на възникнали сривове при доставки свързани с енергийното стопанство или прекъсване на доставни вериги. Набляга се и на това, че Китай следва да има стимул да развива собствени източници на нефт и газ и да увеличи ако трябва и техния дял. Съгласно този Закон, правителството и частният сектор би трябвало да изградят резерв от енергия и да създадат механизъм за нейното производство и транспортиране по време на извънредно положение. Законът е насочен и към стимулиране на по-точно планиране на енергийни доставки и увеличаване на енергийната ефективност.
Проектозаконът предвижда целево изграждане на допълнителни мощности за ветрена и слънчева енергия и пълно използване на алтернативните енергии от държавните институции, с цел ускоряване темпото на декарбонизация на страната. Китай продължава да преследва националната цел, през 2060 година да достигне нулеви емисии на въглерод. Но какво четем между редовете, анализирайки ключови думи съпътстващи официалните информации за новия Закон за постигане на енергийна независимост? Прозира идеята, че Китай трябва с общи усилия, на държавни и частни институции да създава енергийни резерви за защита при възникване на стресови ситуации и постигане на една пълна енергийна независимост. Това ни подсказва, че тайните преговори, които се водят между Китай и САЩ (разбирай с Централизирания Глобален Капитал) не вървят гладко или пък вече се подготвя договорка за окончателно откачане на китайския икономически и политически модел от този на Колективния Запад. И не на последно място, този нов Закон подготвя не само в енергиен план, китайското стопанство и за една евентуална война. А сме писали в други материали през тази година, че Пекин се готви усилено за война. Показателите в тази насока са не малко. Не звучи приятно и успокояващо, но реалната картина днес е такава.
През 2023 година възобновяемите енергии имат енергиен дял от 50%, изпреварвайки за първи път въглищата като енергоизточник. Слънчевите енергии са увеличили своя капацитет към 31 март на база 12 месечен период с 55%, а ветрените с 22 процента. През 2023 Китай е купил от Русия нефт за 60.7 милиарда долара, едно увеличение спрямо 2022 от 4%, измествайки Саудитска Арабия като основен доставчик. Срещу вноса на въглища от Австралия са наложени мита, а за сметка на това е бил увеличен вноса им от Монголия и Русия.
Какво бихме казали ние като европейци и консуматори на сравнително скъпа енергия. Живеем в страна огряна от слънце и говорим за ядрени, опасни и безперспективни електроцентрали. Много производители на соларни панели в Испания и Германия, Австрия затвориха поради високи производствени цени. Сега САЩ и Европейският съюз, с едно десетилетие закъснение се занимават с ограничителни мита върху едно от най-перспективните и икономични енергийни решения на близкото бъдеще. Цените на соларните панели са спаднали през последния април на 11.1 цента за един ват мощност, от 21.6 американски цента за ват през април 2023 година. Съгласно данни на Japanese solar consultancy RTS, през първата половина на 2023 най-големите доставчици на слънчеви панели са трите китайски компании Jinko Solar, Trinasolar и Longi Green Energy Technology. Глобалният слънчев капацитет за производство на енергия през 2022 е около 700 гигавата, със създадени само през годината на 200 гигавата мощност. През 2024 година наблюдаваме, как първокласната швейцарска фирма Meyer Burger Technology, с решение от февруари затваря своите производствени мощности за слънчеви панели в Германия и се насочва към стартиране на същото производство в САЩ. Водещата норвежка фирма NorSun, временно затвори дейността си в Норвегия до второ нареждане. SolarPower Europe, една друга европейска фирма апелира към Европейския съюз за стимули към търсенето в Общността. Но цените на европейските фирми се очертава да останат високи поне още няколко години. Експерти ги оценяват на нива, при които малките и средни европейски фирми не са в състояние да се конкурират и постигат печалба в пазарната борба с водещите топ фирми, където 5 са китайски. Изходът е банкрути или държавни големи субсидии. Това е картината в Европа. В САЩ и Япония е избран пътя на запазване и стимулиране с всички средства на местната соларна индустрия. Но слънчевите панели представляват само 30% от общата стойност на системите за производство на слънчева енергия. В калкулацията влизат високи разходи за пренасящи кабели и конструиране на инсталациите. В допълнение има и увеличени разходи по застраховането им.
По наше мнение, слънчевите панели се превърнаха в най-съществения и евтин енергиен източник в историята на човечеството. Ние твърдо вярваме, че в средносрочен план, това е пътят за спасение от фосилните горива и спекулативната игра, водена активно срещу всички нас от нефтените шейхове в комбинация с големите банки. Цените на слънчевите панели са паднали пред очите ни с над 90 процента, а световното население продължава да заплаща високи цени за енергийна консумация, докато нефтодобиващите страни продължават да яздат земните недра с безмилостна експлоатация и товарят крайните потребители с петролни цени, включващи голяма спекулативна съставка, движеща се в различните години между 35 и 50%. В началото на този век германците направиха на света най-големия енергиен подарък с разработката на слънчевите панели и с помощта на държавни субсидии превърнаха тази своя индустрия в глобален лидер. Палката бе поета от китайците и от никой друг и с разностранни усилия и фокусиран труд и знание те превърнаха своята страна в световна супер соларна сила. През 2022 година, 90% от всички слънчеви панели инсталирани в Европа имат китайски модули. Дали това наистина е голям проблем, ние не сме сигурни. Далеч по-голям проблем за Европа бе това, че с едно некоректно и не договорено решение, Москва затвори безпрецедентно кранчето на доставките на 152 милиарда м3 природен газ към Европа, с брутално афишираното намерение да замрази през зимата германската индустрия и предизвика голяма икономическа криза в страната и във всяко немско семейство. Какъв е проблемът сега, германците и скандинавците да внасят по дългосрочни договори все по-евтини слънчеви панели от китайски фирми. Какъв е смисълът през 2025 година да се създава една силно неконкурентоспособна соларна индустрия в страните от Европейския съюз. Ние не мислим, че точно при един не високотехнологичен продукт като соларните панели, а това не е квантовия компютър, нито чип 2 нанометра, той да бъде вкарван в списък на високо критичен продукт и да се кроят сценарий, че би могъл да бъде използван като изнудване при отказ на доставки или рязко прекъсване на доставна верига от страна на Китай. Съвсем иначе стоят нещата с голямата зависимост на Европа от доставки на съставки за фармацевтичната промишленост от Китай и там логиката на притесненията е обоснована. Но ние не намираме соларните панели като елемент на европейска паника и излишно изостряне на търговските отношения с Китай. Ако Европа се притеснява, нищо не пречи на националните правителства, с държавни средства да изградят големи складови наличности в резерв от слънчеви панели. Второ, всяка европейска страна би могла да поддържа една група от малки фирми-производители на слънчеви панели, които да притежават цялото ноу хау за тяхното производство и при форсмажорни обстоятелства, включително и с държавна помощ, производството в тях да бъде светкавично достатъчно разширено и се възстановят стари производствени капацитети. Това изисква малко планиране и много гъвкавост. Германската фирма Solarwatt е проявила такава гъвкавост, продължава да участва в разработките на нови слънчеви панели и се е специализирала на база на забележителна иновативност в качествено обслужване на слънчевите енергии в частните германски домове и в комбинираното използване в този пакет и на термопомпи. По този начин в Германия е запазен сериозен капацитет за Research & Development в този енергиен сектор. В крайна сметка, вносни мита както в САЩ, единствено ще повишат крайните цени на соларните панели, а от друга страна това китайско свръхпроизводство би трябвало да попадне по някакъв начин у крайни потребители. И повтаряме, ние не считаме слънчевите енергийни системи за някакъв рядък, непостижим или супер комплексен продукт и по дефиниция той не пасва за така модерната вече уепънизация (weaponization) на търговията. И на всичко отгоре, цялата история с развитието на соларната енергия, която наблюдаваме от 24 години е първокласен пример за придобивка и резултат от глобализацията и днес е най-ефективната система, която познава светът за увеличаване на енергийната ефективност и създаване на богатство и висок стандарт на живот. А има и друг факт. Благодарение на поевтиняването на китайските соларни модули, само през 2022 година в Европа са били създадени нови соларни мощности от 43.5 гигавата, резултирали в общо 262 гигавата, или едно увеличение от 30% спрямо преходната година. Соларната енергийна стратегия на Европейския съюз е до 2030 година да бъдат инсталирани мощности от 600 гигавата. По наше мнение това е добра и реалистична цел, която най-лесно би била реализируема в комбинацията между ориентирани към рентабилност частни европейски фирми с доставки на изгодни цени от Китай. Ясно е, че благодарение на далновидна държавна политика китайците са постигнали отлични резултати в производството на соларни модули, ветрени турбини и батерии за електромобили и предлагат ценови условия при тях, напълно непостижими в европейски производствени условия. Ние не намираме за умно, поради това Европа да ограничи вноса от Китай при тези продукти чрез вносни мита, защото само по пътя на сътрудничеството с Китай, европейските страни биха могли да ускорят важния преход към зелени енергии. Влакът е заминал и европейските фирми не са в състояние да конкурират китайските доставчици на това продуктово поле. Европа трябва да търси сътрудничество с Китай на терена на зелените енергии, защото всеки друг подход би довел до тотално забавяне на прехода, до двойни разходи, които крайният потребител и домакинствата нито са длъжни, нито голяма част от тях са в състояние да ги понесат. Всички заобикалящи Китай пътища ще изиграят ролята на саботаж и автогол във вратата на жизнения стандарт на всяко европейско семейство.
А в глобален план, проблемите при алтернативните енергии не са само при дъмпинговите китайски цени. Най-същественото гърло на бутилка при соларните и ветрените енергийни системи е липсата на достатъчна разпределителна мрежа за техния продукт - електроенергията. През миналата година в света са добавени общо 560 гигавата капацитет от възобновяеми източници. Според IEA, това е двойно увеличение спрямо 2022 година. В Съединените щати например, капацитетът на алтернативните мощности е достигнал 1500 гигавата през 2023 година. Това представлява десеткратно увеличение спрямо 2015 година, съгласно доклад на Lawrence Berkeley National Laboratory от Калифорния. Законът за редукция на инфлацията, the Inflation Reduction Act, даващ данъчни предимства в производството на зелени енергии е допринесъл доста за инсталирането на алтернативни мощности. Но разпределителната мрежа за произвежданата в тях енергия не е достатъчна. Само в страните-членки на ЕС, един комбиниран капацитет от 860 гигавата очаква свързване в разпределителна мрежа. Според IEA, съвкупни мощности от соларни и ветрени станции в САЩ и Европа, чакащи свързване в разпределителна мрежа, биха могли да произвеждат 3 300 терават-часа електричество годишно. Това е еквивалента на 480 стандартни ядрени реактора, съгласно оценка на Lawrence Berkely National Laboratory, САЩ. Нишката тук се къса още на ниво инвестиционен процес. По данни на Международната Енергийна Агенция, IEA, глобалните инвестиции в чисти енергийни мощности са достигнали през 2023 година 670 милиарда долара, което е приблизително едно удвояване спрямо 2015. Но същият източник показва в таблица, че от 2015 до 2023 глобалните инвестиции в разпределителни енергийни мрежи остават на средногодишно, стабилно ниво от около 330 милиарда долара. И въпросът не е само във финансовия ресурс. Разликата идва по дефиниция и от дългия процес на планиране, получаване на разрешения и осъществяване не електро разпределителни мрежи, един процес отнемащ до 10 години. В този времеви отрязък постоянно се повишават и цените и това в пакет прави инвеститорите въздържани при отпускане на инвестиции. Точно тук в Китай се намесва китайската държава и тя няма никакви колебания да развързва торбата с пари и работи темпово в комплексно усвояване на новите енергийни технологии. Самите алтернативни соларни или ветрени инсталация се строят бързо, но те могат да са полезни само в комплекс. Поради това и прогнозата на IEA за дела на възобновяемите енергии в глобалния енергиен МИКС е те да достигнат до 2050 година 60% се счита за проблемен. Ако разпределителните мрежи не вървят в синхронно темпо и изостават, то този дял би останал едва на 40 процента, което означава продължаваща зависимост в много страни от нефт, газ и въглища? Или неекологична среда на живот, високи цени на енергията и нисък жизнен стандарт.
4 милиона пакета безмитен внос дневно в САЩ
На 13 септември, Белият Дом препоръча на американския Конгрес да затвори пролуката за безмитен внос в САЩ, използвана основно от китайски фирми, активни в търговията онлайн (e-commerce). Съгласно параграф 301 в Търговския Закон от 1974, пакети-внос в Съединените щати на стойност под 800 долара, ползват предимство за безмитен внос. Но китайската стокова експанзия е довела през последните 10 години до невероятния обем от 140 милиона пратки годишно до над един милиард през 2023, съгласно съобщение на Белия Дом. И Белият дом възлага на Конгреса да коригира до края на годината този закон с цел: допълнителна защита на американските потребители, работници и бизнеси.
През тази година пратките на стойност под 800 $ надхвърлят ежедневно общ брой от 4 милиона пакета. Комитетът за Китай в Конгреса е подал оценки, че през 2023 година, само двете големи китайски компании Shein и Temu, допринасят за 30 процента от този безмитен внос в Щатите. Друг притеснителен показател е това, че 70% от китайския внос в САЩ на стоките текстил и облекло използват параграф 301 на Търговския Закон. Предложението на Белия Дом цели рязко намаляване на безмитните доставки в страната. Има данни, че тази митническа пролука се използва и за внос на забранени субстанции като фентанил (fentanyl) и подобна противозаконна контрабанда. Новите законови разпоредби ще изискват от доставчиците електронен сертификат за надеждност на стоката.
В САЩ има движение организирано в Коалиция за Просперираща Америка, създадена от местни производители, която обвинява Китай в използване на пролуката за безмитен внос и наводнява пазара с китайски внос : Пролуката за безмитен внос е подигравка с един процес, допускащ голям обем търговска анархия от внос на 4 милиона пакета дневно, изпращани от неизвестни и неразкриваеми доставчици. (Michael Stumo, Coalition for Prosperous America)
През миналата година китайската онлайн платформа Temu е добила огромна популярност сред американските потребители. Ценовите и отстъпки са невероятни и е продала стоки за 17 милиарда долара. През тази година Temu е постигала месечно по 50 милиона американски посетители онлайн. Китайският моден бранд Shein предлага в САЩ T-Shirts на цени под 5 долара и разширява пазарното си присъствие. Китайските онлайн доставчици имат собствен бизнес модел, почиващ на организирани малки фирми около Гуангжоу, които произвеждат и им подават малки серии от разнообразна гама стоки. Допълнителни поръчки към тях се правят само когато външният пазар прояви голям интерес към дадена стока. Поръчките към основните 30 фабрики, с които работи Shein, през тази година силно са се увеличили и вече има констатиран недостиг на работна ръка в тях. Temu е известна със здравата си хватка върху ценовата политика на малки и средни китайски производители. Порталът упражнява безмилостен и тотален ценови контрол върху производителя. Китайски производител споделя: Temu желае да контролира нашия брутен марж до 15-20% и те познават нашите производствени разходи в детайл. Дори след определяне нашите окончателни продуктови цени, те продължават да изискват от нас тяхното понижаване и ако не се съгласим, потокът на доставките ни спира. Този подход на ценово изстискване е довел при някои производители до снижаване на качеството, довело до рекламации на пазара и съответни неустойки от страна на Temu. През миналата година това е довело и до протести пред главния офис на Temu в град Гуангжоу. И слоганът на протестите е бил, борба срещу експлоатацията. Ние бихме добавили, нищо ново под слънцето.
Но няма международна търговия без остра конкуренция. И днес тя се води на този терен и между американския гигант AMAZON и китайските Temu и Shein и не само в Америка, но и в трети страни в глобалния свят и дори и при производителите на стоки в Китай.
През тази година AMAZON стартира на своя уебсайт търговска атака срещу Temu, предлагайки немаркови китайски продукти при цени под 20 $, с доставка директно от китайски производители. През този септември на 2024, AMAZON е провела две закрити сесии с китайски производители в град Шънджън. От този град се управлява над 60% от цялата онлайн задгранична китайска търговия. Участниците в тези закрити сесии се увеличават до стотици производители и ще продължат в следващите седмици и до края на годината. За разлика от Temu, AMAZON предлага на китайските производители, сами да определят продуктите и техните цени, лансирани на глобалния пазар по каналите на американската компания. Интересно е, че AMAZON е затворил своя бизнес с източник Китай през 2019 година. Но през тази година американската компания преразглежда своята политика, открива свои офиси в китайските градове Вухан и Женгжоу и започва да изгражда бизнес контакти с малки и средни фирми производители в тези райони. В Китай има 18 милиона малки и средни фирми и не всички от тях са покрити от китайски търговски фирми и при свиването на търсенето на местния пазар по редица известни причини, от AMAZON смятат, че търговският им опит, развърнатата световна мрежа и маркетингово ноу хау, би могло да бъде от полза на много китайски производители за излизане на глобалния пазар.
Конкуренцията за спечелване на американски купувачи между AMAZON и китайската Temu достигна връхната си точки през юли тази година по време на Prime Day в САЩ, превърнал се след 2015 година в един от най-големите търговски ивенти в страната. Това са два дни на турбо-пазаруване, след приключване на летните разпродажби, в които онлайн търговията разширява своя пазарен дял. През 2023 на Prime Day в САЩ са реализирани за два дни онлайн продажби за около 13 милиарда $. През тази година това са вече 14 милиарда. AMAZON предлагал телевизори Samsung с отстъпка от 40% и часовници Apple с 30%. Ценовата атака на концерна е била мащабна и някои маркови продукти на AMAZON са били оферирани с отстъпка до 70%. Порталът Adobe e предлагал отстъпки средно 22% върху електроника и 22% върху облекло. Този натиск за сваляне на цените онлайн в САЩ през тази година идва от страна на китайските конкуренти, които разполагат с неограничен стоков запас и в рамките на лансираната в края на лятото Temu Week, китайската Temu, предлага ценови рабати до 90%. Някои видове дрехи и домакински вещи са били продавани за по един долар и по-малко. Основната китайска атака на американския пазар е срещу конкурента AMAZON, а крайната цел е кеша на обеднелия в условия на инфлация американски потребител. В тази борба китайците са безмилостни. Малък пример: настолен вентилатор с еднакви характеристики, AMAZON продава онлайн за 16 долара. Цената на китайската Temu e пет долара. По всички стокови позиции, китайците предлагат по-ниски, конкурентни цени от AMAZON. Ние не намираме нищо нередно в това редовите хора в Съединените щати да се сдобиват онлайн с китайски стоки на удовлетворяващи ги цени, косвено повишаващи им семейния стандарт, при условие, че отговарят на качеството по спецификация. Но и разбираме експертите в министерство на търговията, които имат основание да коригират правилата и стойностния таван в безмитния внос в САЩ. Но намираме крайно неприемливо и плашещо дори, че през тази година една Северна Корея, с объркани и нецивилизовани политически, обществен и икономически модели да достави за 8 месеца 13 000 (тринадесет хиляди) контейнера с оръжие на Русия. В това число 3,5 милиона артилерийски боеприпаси (естествено лошо качество), които имат задачата да трепят мирни хора и рушат гражданска инфраструктура ежедневно в центъра на Европа. Но там също има конкуренция и то между Пхенян и Техеран, кой да достави за войната на Русия в Украйна повече и по-опасни стоки за антихуманна, варварска дейност. По този вид съвременна търговия със смърт и Пекин и Белият Дом си мълчат и не предприемат никакви сериозни мерки. А това са двете държави, от които зависи абсолютно всичко в глобалния свят днес - Китай и САЩ. На фона на това, което се разиграва в цивилизована Европа, проблематиката с китайския стоков дъмпинг на пазара в САЩ, реализиран онлайн е смешна, детска игра. No comments!
Примерът с конкуренцията основно на ценово, а и на концептуално ниво, между лидерски компании в онлайн търговията като AMAZON и китайската Temu е емблематичен. И не изключваме, че и от AMAZON са изпратили поверително писмо до Белия Дом, че е време да се затвори пролуката за безмитен внос в Съединените щати от страна на китайските фирми. И както казват швейцарците: Борбата е за салама. В конкретния случай за преразпределяне на печалби между китайски и американски играчи на терена на търговията на дребно.
Тази конкуренция има още едно измерение. Рязко увеличените китайски доставки на Temu и Shein имат още едно пазарно измерение. През септември цените на въздушното карго от Китай до САЩ показват едно увеличение от 14% на годишна база. Доклад на Конгреса показва, че през юни 2023 година Shein и Temu са доставяли с авио карго 600 000 пратки дневно в САЩ. С оглед силният търговски коледен месец декември, през този месец американската Atlas Air увеличава полетите си до Китай на шест полета седмично. През миналия декември същата авиокомпания е увеличила на три полета седмично дестинацията Ксямен-Миями. Нашата прогноза е, че тази търговия между Китай и САЩ няма да намалее, каквито и вносни мита да приеме Конгреса във Вашингтон, но със сигурност самолетното карго няма да поевтинее. Защото в него ще се включи и компанията AMAZON, която е толкова мощна и голяма и разполага с ресурси, по-мащабни от на много отделни държави. Между другото до сега тя е возила с морско карго стоки от Китай и Азия. Това няма да продължава в новите условия. Пишейки тези редове и имайки голям опит в международната търговия си мислим, че и на това поле - търговията със стоки като текстил, облекло, електроника, осветителни тела, компютри, айфони, както така има безмилостна конкуренция между китайски и американски фирми, просто забелязваме, че не се появяват други държави, компании и имена. Което е напълно в резонанс с нашите разбирания за съвременния свят, че формации като Г-20, Г-7 днес отиват на заден план и от 2016 година глобалният свят е разделен на практика в една формула Г-2: САЩ и Китай. И поглеждаме в една таблица на Главната Митническа Администрация в Китай, отразяваща регионалното разпределение на китайския износ по каналите на онлайн търговията за 2023 година: 37.4% отиват на пазара в САЩ, 8.7% във Великобритания, 4.7% в Германия, 3,7% във Франция. Като сумираме дяловете само на тези 4 страни се получават 55.4 процента. Над половината от кеша течащ към китайските производители, при това в долари, има за източник 4 развити, индустриални страни. Същите, от които китайската индустрия извлече по договорка и неофициално всички нови технологии, които в голяма степен преобразиха китайската икономика. Къде са останалите страни от БРИКС? Единствена Русия е показана в таблицата с дял 4.6%.
И в този ред на мисли оставаме в абревиатурата БРИКС, към която постепенно се добавят още букви, разбирай страни. Никъде в разгледаните в този текст теми, като електромобилите, батериите за тях, слънчевите панели, ветрените турбини, енергийната ефективност, търговска експанзия при конкурентни цени и висока производителност, все актуални теми и теми свързани с настъпващата Нова Парадигма в света и възхода на Китай, не фигурира нито една буква (страна) освен К - КИТАЙ. Защо ли е така
Борислав Сретков
Берлин, 24 септември 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация