ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Нов лидер на Либералнодемократичната партия и министър-председател в Япония
В Токио не допуснаха за първи път жена да оглави управляващата партия и правителството на страната
Борислав Сретков 30.09.2024
Последният петък, 27 септември, японската Либерално-демократическата партия, ЛДП избра за наследник, на подалия предсрочно оставка премиер Кишида- считания за ветеран Шингеру Ишиба (Shingeru Ishiba). Кишида подаде оставка в следствие на няколко скандала в ЛДП свързани с финансиране на партията. Но по наше мнение има и други причини, свързани с големи изпитания за Япония на различни фронтове - от икономическото състояние, през аспектите на националната сигурност, властовите игри в Източна Азия и сериозните предпоставки за реформи в политиките на страната в следващите 5 години. Японските СМИ, усилено пишат, че през тази година управляващата ЛДП се намира в едно доста лошо вътрешно състояние, непознато от много години. Самият факт, че за първи път след 1966 година при избора за нов лидер на тази партия, през този месец се кандидатираха и съревноваваха девет души е показателен, как силните в партийната структура фракции са разбити и липсва консенсус, кой да е начело.
ЛДП е създадена през 1955 година, има днес 1.09 милиона членове, и с изключение само на 4 години от тогава до днес, управлява Япония. Това е дясноцентристка партия, свързана с националния и в последните 30 години и с международния, Глобален Централизиран Капитал. Наложено е мнение, че тази партия има съществен принос в големия възход на страната до статута и на международна голяма икономическа сила. Ние не можем да оспорим достиженията на японския обществен и икономически модел в периода 1960-1989 години. Японците използваха освен вътрешните си екстри на монолитна нация със своя идентичност, свои стандарти, традиции и японски манталитетни особености, като трудолюбие, нагон към знанието, новото и иновациите, всеотдайност и уникален трудов морал, самодисциплина и висок патриотизъм, висока битова и правна култура, уважение към реда и пенсионерите, към чистотата и ясните правила. Накратко казано, японците са подчертано ABLE (кадърни, способни). Но в тези години на управление на ЛДП, националният капитал и производствената база на Япония се закачи плътно за американската иновационна машина и получавайки готови нови технически и технологични открития и разработки от големите концерни на САЩ, те успяваха да ги доразвиват. И за двадесет години да станат лидери в електрониката и автомобилостроенето, превръщайки се през 1980-те години в пряка заплаха и за националната сигурност на САЩ, в областта на микрочиповете, разбирай ракетостроенето. През 1987-1989 последва безмилостната американска финансова атака, а това е отделна, интересна и голяма тема, и японската финансово-икономическа система бе вкарана в мащабна криза, с която страната се бори над 20 години. По наше мнение, през 1990 година, Япония бе вкарана окончателно, при това в подчинено положение в глобалната мрежа на Международния Финансов Централизиран Капитал, с основни командни центрове - Ню Йорк и Лондон. Но има и друг неоспорим факт: освен, че получаваше готови авангардни технологии, в продължение на 60 години, Япония бе разтоварена, под предлог, че е губеща във Втората световна война и няма право на милитаризация, от военни разходи. И така двете страни загубили войната - Германия и Япония им бе отредено благоприятно място в системата Pax Americana, да не инвестират средства в оръдия и бомби, а в масло, компютри и автомобили. В съчетание по правило с подценен валутен курс на марката и йената спрямо долара като международна валута и под чадъра на САЩ да произвеждат най-качествени стоки, с еластични, конкурентоспособни цени и да заливат с тях в мощен експортен режим почти целия световен пазар, включително американския. Но, без страните зад Желязната завеса, на които бе наложена Студената война, в режим на бясна надпревара във въоръжаването, изсмукваща големи техни ресурси и водеща до гарантирано изоставане в областта на технологиите като чиповете, компютърната техника, новите материали и стоките за потребление. Не на последно място и поради липса на голямо серийно производство на стоките с гражданско предназначение, в съчетание с ограничен достъп и до международната валута американския долар и до огромния глобален пазар на граждански стоки, където американците успешно си възвръщаха с големи печалби, огромните военни разходи. Тази голяма глобална властова игра я наблюдавахме от близо и хората я усетиха на гърба си едва през 1989-1990 година. Резултатите от нея за социалистическите страни са известни. Тази игра обаче е била анализирана добре от китайците и те успяха с огромни усилия, но отново с американски високи технологии и големи пари от китайската диаспора в Азия (50 милиона души в страни като Малайзия, Филипините, Тайланд, Сингапур и дестинацията Хонконг), плюс рисков международен капитал да повторят в още по-голям мащаб японското и германското чудо от 1960-те години. В допълнение, от 2000 година, придобилият комплексни глобални измерения капитализъм, като резултат от Глобализацията, след като обхвана абсолютно целия свят, навлезе в системна криза.
Влаковата композиция на така наричания от експертите след 1992 година Казинокапитализъм, включва през този век всички национални икономически модели на Планетата, но разбира се всяка една капиталистическа дестинация (страна) има свой вагон, със свои характеристики, особености, екстри и достижения и проблеми. Важно е да се уточни, че единствено Китай успя да позиционира своя вагон в тази композиция на много предна позиция, може би на второ място, след САЩ, с потенциал да излезе на първа позиция. И така с възхода на Китай, възникна и големият спор в света днес, Кой да кара влака?. А за да се движи този влак на Казинокапитализма, по наше мнение има една особеност: Огнярът в парния локомотива отпред е длъжен постоянно да хвърля в пещта му въглища, разбирай жив Кеш-пари. Или влакът Казинокапитализъм изпитва постоянен глад от Кеш и спре ли Кешът, спира и влакът. И борбата в глобален план е за Кеша и на фирмите и на хората от всички съсловия и класи. Но има една група, която не се вози дори във влака, а само на всяка гара източва кеш от локомотива. Карл Маркс го нарича Невидимия Единадесети. И Маркс би ни обяснил, че това е един от основните закони и цели на глобалния капитализъм да прави от Пари - Пари и по този начин влаковата композиция осъществява процеса на натрупване на капитала. А това натрупване се съпътства с постоянна централизация и концентрация на капитал. Или за да функционира глобалната капиталистическа система - някой трябва да произвежда повече, при минимизирани разходи, включително, намалени работни заплати - под форма на недооценен конкретен, а не абстрактен труд.
Япония по наше мнение се намира някъде в третия или четвърти вагон на този влак и в технологичен план има голям принос в неговото движение напред, но не е в състояние да вземе управлението на локомотива. А който управлява локомотива има достъпа до Кеша и най-важното определя и скоростта и посоката на движение на Влака. А по наше мнение, с цялата концепция за глобализацията, Влакът се движи, ако не в обратна посока, то категорично не във вярната посока. Изхождаме и от това, че с тази конструкция и с това темпо на движение, може би и Кешът ще свърши. Независимо, че Глобалният Капитал си има своите планове за голяма парична реформа в света и с въвеждане на крипто парите, Кешът формално ще изчезне и той ще потече под формата на Знание от супер Мегасървъри. Остава открит един фундаментален въпрос: Как възникват по правило парите и Кой ги създава? А това са милионите творящи и работещи хора по света, със своята работна сила, която е комплексна категория и включва талант, емоции, опит, сръчности, манталитет, мотивация, специфични знания, дух, въображение, степен на риск, вкус към експерименти, дори и личен късмет. Това е голям въпрос, кой създава парите и в крайна сметка, кой как ги контролира, използва, инвестира и пуска в обръщение, с каква скорост на обръщение се движат те и какви мечти и визии преследват и удовлетворяват.
И се връщаме в Токио на избора за председател на основната, управляваща партия. На първия тур нито един кандидат не печели достатъчно гласове. Гласуват всички 374 парламентарни депутати от ЛДП и 374 членове на партията от различни нейни управленски нива. Или общо гласовете са 748.
Интересно е, че най-много гласове получава 63-годишната жена-политичка Sanae Takaichi, бивш министър на икономическата сигурност - 181 гласа. Ако тя бе спечелила този вот, за първи път Япония би имала за министър-председател жена. Това е и поводът да напишем този материал. Ишиба е втори със 154 и трети е Kouzumi, 136 гласа. По наше мнение, световната и локална политика се нуждае от участието и активната намеса в нея на знаещи и смели жени. На фона на сериозните противоречия и сътресения в областта на сигурността в света, а и в Източна Азия все повече се говори за милитаризация и за война. И се сещаме за един от петте принципа на легендарния китаец Джак Ма, създател на концерна Alibaba: Ние назначаваме в нашата компания предимно жени, защото те знаят за какво става въпрос - за Човека. В японското семейство на най-голяма почит са жените, при това до живот. В политиката се оказва, че нещата не стоят така. В парламентарната група на управляващата ЛДП, жените в двете камари на Парламента са едва 10%. За сравнение в Камарата на представителите в американския Конгрес те са 29%, а в германския Бундестаг, 31% (от 40% през 2015 г.). Тази японска жена-политик се води като един от ястребите в консервативното крило на партията. Оценяват я като близък съратник и дори наследник на бившия министър-председател Шинцо Абе. Формулировката за консервативност и белегът ястреб според нас са относителни категории. Както са относителни формулировки като Демокрация и Права на Човека.
На реалния живот днес в Казинокапитализма му липсва емоционална интелигентност, човечност, хуманизъм, грижа за децата, за пенсионерите, социална солидарност и толерантност, споделено носене на тежестите, равни шансове за развитие и това предполага голям ремонт на обществения и икономическия модел във всяка една страна. Допускаме, че и в Японския вагон нещата частично стоят така, защото в условия на Глобализация проблемите са универсални. В предизборната си реч Takaichi казва: Първият ми приоритет би било възстановяването на общото доверие в ЛДП, чрез реформи и бих изчистила партийната политика в начина на финансиране на партията. Следващата година ЛДП чества 70 години от създаването. Нека се преродим. Шинцо Абе бе известен като премиер с неговата политика на Abenomics. Тя предполага вкарване на стратегически инвестиции в сфери подлежащи на развитие с големи перспективи в бъдещето. В основата на тази политика бе поддържане на нисък курс на йената и високи борсови котировки на японските концерни. Или в създаване на максимален финансов капитал. Интересно е, че в едно допитване до японските борсови играчи от миналата седмица, Takaichi получава най-голяма подкрепа сред тях - 29 процента. Тя пледира, както патрона си Абе, за използване на нови атомни централи, с цел намаляване на енергийните разходи. А допитване до японското население от септември тази година показва, че 43% от хората желаят на първо място засилване конкурентоспобността на японската индустрия, включително при чиповете и 41% искат увеличаване на заплатите. Японските СМИ лансираха и мнението на много хора, че една жена министър-председател би имало по-голям ефект в правителствените апели към международната аудитория и към вътрешната публика. Но нашият коментар е, че Шинцо Абе не бе убит случайно и днес отсъствайки от политическата сцена, негова наследничка, макар и жена, трудно би застанала начело на ЛДП. Така и става.
На вторият тур в гласуването участват, съгласно изборните правила само 368 законодатели (парламентаристи) и 47 партийци от префектурите или общо 415 гласа. И изборът печели с 215 срещу 194 гласа Shigeru Ishiba, Шигеру Ишиба. На второ място е Takaichi и на трето място 136 гласа, Shinjiro Koizumi, 43-годишният син на бившия японски известен министър Koizumi. Или направен е избор между: партиен ветеран (потомствен политик), женската енергия (също креатура на известен, водещ бивш политик) и младата кръв (новата генерация в Япония, също потомствен политик).
Кой е Шигеру Ишиба?
Роден в семейство на политик в префектура Lottori, бащата е губернатор там, Ишиба следва право и започва работа през 1982 в Mitsui Bank (днес Sumitomo Mitsui Bank Corporation). Приятел на семейството е легендарният японски премиер Какуей Танака, който окуражава младия Шигеру да кандидатства през 1986 година за място в Долната камара на японския парламент. От тогава Ишиба принадлежи към силното крило в Либерално-демократическата партия в Япония. Бил е министър на отбраната, министър на селското стопанство, горите и риболова, председател на Съвета за изследване на политиката в партията, бил е генерален секретар на ЛДП, втория по важност пост в нея (2012-2014). В периода 2008-2020 той е кандидатствал неуспешно 4 пъти за председател на ЛДП. И сега при обявения от него за последен опит той печели поста. Ишиба се оценява за експерт по въпросите на отбраната и от него се очаква да участва активно при формирането на сътрудничеството с американските и останалите партньори във военната област, дипломацията и по въпросите на международната сигурност. Ишиба е първият японски политик, който е предложил система за колективна сигурност в Азия по образеца на НАТО, като се комбинират съществуващите алианси САЩ-Япония и САЩ-Южна Корея. В последната си кандидатска кампания, той нееднократно набляга на голямото значение на отношенията на Япония със САЩ и лично е предложил план за съвместно японско-американско управление на американската военна база на Окинава и Силите за Самоотбрана на Япония.
В областта на икономиката, Ишиба поставя фокус върху ревитализацията на на малките японски градове и апелира за създаване на нови работни места в провинциите, в селското стопанство, в горското стопанство, сфери които отлично познава. В областта на енергетиката той е силен поддръжник на развиване на пълния потенциал от възобновяеми енергии. Обявява, че ще търси намаление на дела на ядрените енергии в японския енергиен Микс. Ишиба пледира за политически реформи и създаване на ясни правила в управлението на партиите, включително тяхното финансиране. И набляга на спешност за това.
В последния петък той казва: Ние се сблъскваме с много проблеми по отношение на сигурността и сме длъжни да защитим Япония. И не променяйки свое становище, отново набляга върху своята визия за регионална система на сигурност по образеца на НАТО. В изказването си не пропуска и проблема със стареещото японско население, необходимостта от повишаване на заплатите и темите национална сигурност през призмите Китай и Северна Корея. Ишиба казва в петък: Ние трябва да увеличим отбранителните способности на Япония и да увеличим разходите за отбрана Защо Украйна бе подложена на военна агресия по такъв начин? Защо политическото възпиране не сработи? Защото не е в НАТО. Съществува ли система като НАТО в Източна Азия? Не съществува. Тайван дори не е член на ООН. Как ние ще поддържаме мир и сигурност в този регион?
Но базата на на обществения и на политическия модел във всяка страна е икономиката. Ишиба е принуден и подава сигнала, че негов приоритет е успокояването на ценовата инфлация в страната. Официалният CPI, Core Price Index, Индекс за основните цени, в края на юли тази година на годишна база е 2,4%. Този индекс разбира се не отразява реалната инфлация, атакуваща всяко домакинство. И той пледира, точно както и китайските си колеги: Икономиката няма да се подобри, ако потреблението в Япония не се увеличи. Това го знаят и студентите в първи курс. Правителството на Кишида е отпуснало в последните две години общо държавни субсидии в размер на 11 трилиона йени (76 млрд. долара), които приключват в края на тази година. От една страна те са помогнали за икономическа стабилизация при цените на бензина, електричеството и природния газ, но от друга страна създават притеснения, защото субсидиите по дефиниция изкривяват пазарните цени. А изкуственото поевтиняване на бензина и природния газ, автоматично се превръща в пречка за своевременно отделяне на икономиката от фосилните горива. Ишида обявява, че ще държи по-здрава фискална политика от неговата конкурентка Takaichi. Показва и смелост да изрече, че някои японски корпорации ще плащат по-високи данъци. В същото време лансира стара идея за увеличаване на данъка върху доходи от финансови инвестиции, като търговията с акции и получаване на дивиденти. В момента японският фиск облага финансовите доходи на физическите лица с плосък данък от 20 процента. Ишида смята, че това е малко за хора с такива доходи над 700 хиляди долара годишно (100 милиона йени). Новият лидер на ЛДП обещава през тригодишния си мандат на премиер, какъвто предстои без проблеми да бъде потвърден в парламента, да създаде условия, до 2030 година минималната заплата в Япония да стане 1500 йени на час (1 щ.д. = 146 йени). Формулировката му е, че преследва по този начин преразпределяне на богатство към работниците, с цел повишаване на техния стандарт на живот. Ишида може би е искрен, но на нас това ни звучи като популизъм. Проблемът с минималните заплати е глобален, универсален и е отражение и резултат от вечната борба между Капитала и Труда и от вграденият нагон на капитала, постоянно да увеличава своята принадена стойност. А собствениците на капитала успешно налагат днес своята теоретична концепция, че не трудът създава принадената стойност, а самият капитал. И като резултат, на работниците не се заплаща от създадения чрез техния труд принаден продукт, а просто им се отделя великодушно едно парченце от работещия капитал за това, че са участвали в производствения процес. Или трудът на работника е превърнат от производителна сила в един материален актив, който според нуждите на собствениците на капитала и принадения продукт може да се съкращава по съображения за ефективност и рентабилност. И тази постановка се продава на всички работещи по света като единствена и без алтернатива. Минималната заплата по наше мнение, на първо място би била увеличена във военната промишленост на Япония, но да му мислят японците през 2030, заети в селското стопанство, образованието и в сферата на услугите.
Когато пишем за Япония не може да не споменем нещо и за ориза. В Япония се отглеждат над 500 различни сорта ориз, всички с различен цвят, аромат и консистенция. Оризът е вписан в ДНК-то на японеца и в голяма степен определя националната идентичност. До 19 век, оризът в Япония е бил използван като пари и редица трансакции са били заплащани с ориз. Известно е, че за по-възрастните японци, ястие без ориз не е храна. На японски gohan означава едновременно ориз и ястие. През последните две години и Япония и Китай страдат от природни изпитания. Първите от рекордни жеги, вторите от високи температури и огромни наводнения в някои райони. Природата не ни прощава и по наше мнение, това е само началото на серията от проблеми, резултат от климатичните промени. През тази година складовите наличности с ориз в страната са спаднали до 30-годишен рекорд. Горещините през последния август са изпразнили регалите в много супермаркети в провинцията на Япония. А супермаркетите в Токио през юли-август са въвели лимит до 5 кг в торба с ориз за едно домакинство? А понеже една беда не идва сама, силно земетресение в Япония през август допринася и за панически покупки на ориз.
Статистиката показва, че Япония внася 62% от калориите, които населението консумира. Но при ориза страната се самозадоволява до над 98 процента и внася само 67 тона ориз от Тайланд. Но тази година, за първи път след 10 години, търсенето на ориз силно нараства. За това допринася освен увеличеното локално търсене и рекордния поток от чуждестранни туристи. Икономиката е жив организъм и всичко в нея е свързано и взаимно обусловено. Японската статистика показва за първите шест месеца на 2024 година един поток от над 21 милиона чужди туристи. А туристите са привлечени от магнита Япония не само защото е уникална страна, но и поради ниския курс на японската йена. Или едно пътуване до Токио на турист плащащ с долари или евро е икономически изгодно. Туристическият поток към Япония вдига консумацията на ориз. Според официална японска оценка, чуждестранните туристи са допринесли през първото полугодие на годината за допълнителна консумация на 51 000 тона ориз. Като е пресметнато, че те са консумирали ориз по два пъти дневно.
И сметката е проста - горещи вълни през август 2023, увеличение на туристическия поток, нови горещи вълни през 2024, гарнирани с мощно земетресение и обяснението за ценовата инфлация при ориза в Япония се появява в цифри. Цените на ориза през 2023 година в Япония са около 110 $ за 60 килограма - най-високата след 2010 година. А в края на месец юли 2024, цената на ориза в страната на база 12 месечен период е с 17 процента по-висока. Само през 2023 година в търговията на едро ценовото натоварване на японските домакинства е с 10% по-високо. Таблица на японската статистика показва, че от 2022 година до юни 2024 цената на ориза е скочила с 18%. За същия период цените на хляба и юфките са растяли с над 10%, но през тази година са спаднали на изходно ниво и показват нулев растеж спрямо есента на 2022. Поскъпването на основна храна като ориза с 18% и лимитирането му в квоти за домакинствата в определени напрегнати месеци на форсмажорни обстоятелства, ни показва, колко важна е компонентата национална сигурност в областта на храните. И не е толкова важно за населението в случая на Япония и Китай дали ще имат модерни ядрени подводници и високоточни ракети със среден радиус на действие и да влагат във военната сфера, по-точно да изгарят народни пари на данъкоплатците за оръжия, а далеч по-важно е да се борят от сега с промените в климата и предвидят навреме последствията от тях, на първо място трапезата на своето население. Защото както вървят нещата с климата, не би имало нужда от гореща война, ако природата още малко се разсърди и се изпразнят регалите с ориз, захар и може и вода в супермаркетите на Токио, Шанхай, Пекин и Осака.
И на новия японски премиер предстои да се бори за приемане в парламента на бюджета на страната за 2025 година. Тази борба вече се е превърнала в епична във всички парламенти по света от Вашингтон, през Берлин, Рим, Атина, Москва, Анкара, Делхи, Рио, Израел, Техеран, Париж, Лондон, Пекин до Токио. В проекто бюджета на Япония за 2025 са предвидени 117 трилиона йени (807 милиарда $). Това е най-голям до сега бюджет на страната. Обслужването на държавния дълг прави силно впечатление: за погасяване на главници по заеми са предвидени 28.5 трилиона йени, което е увеличение от 7%. Само погасяването на лихвите представлява 10.93 трилиона йени, или годишно увеличение от 12.8 процента. Моята съпруга винаги пита: при кого точно отиват тези колосални суми и особено лихвите? При Крупните, стратегически Инвеститори и при Крумчо Вълчо е стандартният ми отговор.
За министерство на отбраната са заложени 8 трилиона йени. Това е част от петгодишен военен бюджетен пакет за 43 милиарда йени. Които няма да достигнат за покупка на поръчани американски въоръжения, между тях и модерния боен самолет F-35. Доставките от САЩ са на база долари и загубите от курсови разлики спрямо долара през 2023 бяха вече 35% от планирания бюджет. Това, че за социални разходи делът е най-висок, след този на погасителния план на държавния дълг е все още показател, че в Япония се мисли и за хората - 30 процента от общия бюджет. Само министерство на здравеопазването, труда и благоденствието получава 34.28 трилиона йени. Увеличението на социалното перо в бюджета за 2025 е 410 милиарда йени. За такава позиция и дял на социалните разходи биха могли само да мечтаят бюджетите на държави с неоснователни претенции за величие като САЩ, Русия, Индия, а и такива по-скромни като Египет, Бразилия, Турция, на кратко казано - съвкупния пакет страни от БРИКС, които мечтаят и да въведат своя световна резервна валута. Няма да се получи и трябва своевременно да го обяснят на хората, защо. Китай го изключваме от тази сметка, защото те са друга Бира, защото са създали производствена база и мозъчен пул да произвеждат при рентабилни условия стоки и услуги в излишък. Което и обяснява важния факт, че през последните 38 години единствената икономика в света, която не е била и не е обхваната от болестта на парите - Инфлацията - е Китай! Защото инфлация се появява, когато няма баланс между предлаганите на пазара в дадена страна стоки и услуги и напечатаната маса на парите в обръщение стояща срещу тях.
И стигаме до бизнеса Спекулация, който не е чужд на японските финансови и индустриални играчи. За 5,5 месеца до 15 юни 2024 японски инвеститори са купили американски държавен дълг за 7.4 трилиона йени. А само за една седмица от 17 август японските инвестиции в чуждестранни облигации възлизат на 12.8 милиарда долара. Интересно е, че въпреки напрегнатата геополитическа обстановка в Източна Азия и през тази година японци купуват китайски ценни книжа. Както и това, че много китайски инвеститори изнесоха милиарди долари от Китай и ги вложиха на фондовата борса в Токио.
На 23 септември т.г. японският премиер Кишида, посети Годишната Сесия на ООН, но по-важна според нас цел на посещението бе срещата с шефовете на най-големи американски частни финансови институции като глобалните инвестиционни фондове KKR, Blackstone и Невидимият Гигант - BlackRock. Като резултат от тази среща, на 3 октомври в Токио ще бъде проведен Форум по управление на финансови активи. Целта е Япония да бъде превърната в страна-хъб за управление на финансови активи. На срещата в Ню Йорк на 23.09. Кишида казва: Днес Източна Азия и останалият свят се нуждаят от американско участие и водачество. А изпълнителният директор на частния глобален фонд KKR, Joseph Bae казва: Япония днес е задължителна страна за инвеститорите и ключът е продължаване на тези реформи и на тези политики. Президентът на Blackstone, Jonathan Gray е обективен: Отнесено към това, което ние виждаме днес в Съединените щати и Европа, реалността за частни инвестиции във финансови активи в Япония и броят на инвестициите в съотношение към размера на японската икономика, все още е малък. Това не са случайни срещи и изказвания. Зад тях се крият собствениците на най-големите събирателни съдове на пари в света. Те са тези, които диктуват цената на парите и кредита, управляват направленията, сферите и терените, на които се изсипват огромни парични потоци, за да се върнат, когато те преценят отново с големи печалби обратно при тях. След охлаждането в отношенията с Китай, особено в последните 10 месеца, се наблюдава една подготовка за изграждане на финансовия пазар в Япония като основен хъб в Източна Азия. Тези големи фондове не случайно се наричат фондове за управление на пари. Техният основен мерак е да се наместят на един пазар и на първо място да монополизират спестяванията на хората и местните фирми, но имайки специфичен инструментариум и перфектна изпреварваща информация да правят ден и нощ с помощта и на софтуер и мега компютри от пари - пари. Те са и тези, които с авангардни техники вдигнаха капитализацията на борсата в Токио до рекордно ниво от 1987, за шест месеца до март 2024. И този вид спекулации никак не следва да се подценяват, защото по тази пътечка, чрез надценени акции на японски концерни и нови кредити срещу обезпечения от пакети с акции, ще потекат големи милиарди от Япония и към американските военни концерни. Това като малък пример. Или пари за модернизацията на японските въоръжени сили вече са намерени. Това обаче не означава, че минималната заплата за всички японци би се увеличила драматично, в унисон с увеличението на печалбите на военните компании. Но означава, че ако големите финансови фондове пожелаят, те ще инвестират и тройно по-големи суми в реализиране на програмата за зелена енергия в Япония, защото знаят, че японците са кадърни - able и високопродуктивни, винаги с мощен експортен потенциал. По наше мнение това е и част от финансовата игра, при водене на валутната война с Китай. Централизираният Глобален Капитал постепенно се изтегля от Китай и се пренасочва към други дестинации, включително Малайзия, Сингапур, Индия, Тайланд , Япония и Виетнам. Изходът от тази война още не е ясен, ясно е, че тя ще загрубява.
Успоредно с посещението на японския премиер в Ню Йорк, на 25 септември, разрушителят на японските Maritime Self-Defence Force, Sazanami, премина през Тайванския пролив. Това е първи по рода си случай, след създаването Морските сили за Самозащита, MSDF, в Япония. Това е ход, с който японското правителство показва, че плътно държи да се знае, че в този азиатски район важат правилата за свободна морска навигация. До този момент Япония се въздържаше от подобни ходове, които не се приемаха или раздразняваха Китай. Този знаков ход де факто показва едно присъединяване към американската инициатива за преки демонстрации в Тайванския пролив на свобода на корабоплаването в международни води. Така Токио се присъединява към последните практики на САЩ, Великобритания, Франция и Германия на демонстративно преминаване с военни кораби през Тайванския пролив. Разрушителят Sazamani е преминал, придружаван и от военни кораби на Австралия и Нова Зеландия, на юг към Южнокитайско море, където в последствие провеждат съвместно морско учение от 26 септември. В изявление, началникът на кабинета на японския министър председател коментира, че: това е тема от компетентността на MSDF, но отбелязва, чекитайските военни маневри в близост до Япония се разрастват и активизират и силно съжаляваме за факта, че в последно време има сериозни нарушения на въздушното ни пространство. От китайското Външно министерство коментират, че китайските военни подхождат към създадената ситуация съгласно правото. Но предупреждават, че Тайванският въпрос касае нашия китайски суверенитет и териториална цялост и представлява червена линия, която не може да бъде премината. Говорителят на министерство на отбраната в Пекин прави изявление в последния четвъртък: Японската тенденция на завръщане върху пътя на милитаризъм стана по-ясна и това вреди на следвоенния международен ред.
В Токио отчитат, че от месец август китайците увеличават военните си действия по вода и във въздуха около границите на Япония. И на 26 август за първи път китайски разузнавателен самолет е навлязъл във въздушното пространство на японските острови Danjo в Източнокитайско море, югозападно от Нагазаки. Няколко дни след това в пролива Докара, китайски военен кораб е навлязъл във водите на остров Kyushu, западна Япония. През седмицата от 16 септември, китайският авионосец Liaoning, придружен от два морски разрушителя е преминал през карантинната зона на префектура Окинава, което е безпрецедентно действие от китайска страна.
Професор Yasuhiro Matsuda от Токийския университет пише през този месец: Съединените щати имат позиция, че Тайванският пролив, широк 130 километра в най-тясната си част, представлява международни води. По принцип, води в рамките на 12 мили (22 км.) от брега са международно признати за национални териториални води. Китай може би гледа на това японско преминаване като провокация, даваща основание на Пекин да претендира за цялостна юрисдикция върху Тайванския пролив, докато Япония разглежда тези води като международни. Япония трябва да е готова за възможна ескалация от страна на Китай Преминавайки през Тайванския пролив, японското правителство явно е поело риска да покаже ясно, че Китай не е прав, ако допуска, че Япония няма да предприеме никакви действия. Японското правителство е планирало това не за един ден, но може би Китай ще си затвори очите, пред това решение на отиващия си японски премиер.
От поднесеното до тук, става ясно, че японската управляваща партия е взела решение да си избере председател, който освен че желае да стабилизира икономиката и чрез финансов ресурс от страна на големите американски фондове и да постави може би на първо място, подобно на китайския президент Си Дзинпин, модернизацията на въоръжените сили на Япония. В пряко сътрудничество с военно-промишления комплекс на САЩ. Новият премиер е единствен из между кандидатите, който е и военен експерт, но с юридическо образование и стаж като военен министър, но и основният глас в японския елит, който настойчиво лансира идеята за колективна система за сигурност в Източна Азия по образец на НАТО. Това също не е случайно, но дали би се реализирало в пълен мащаб не зависи нито от него, нито от японския парламент, нито от бъдещия президент в Белия Дом, а от Супер Групата по Специални интереси, FinTech, Вашингтон-Лондон, която на 3 октомври ще изпрати на Форум в Токио свои емисари. И в рамките на тази Супер Група по Специални интереси FinTech би се взело и окончателното решение, дали да се създаде такава система за колективна сигурност срещу Китай. И колко милиарда би трябвало да внесат за целта участниците в такава организация, като Япония, Австралия, Южна Корея. А ако се вземе и решение да бъде назначен Доналд Тръмп за президент в Белия Дом, то това би означавало двойни военни разходи за всички страни от Източна Азия и минимални разходи за САЩ. САЩ ще предоставят военни авангардни технологии, въоръжение и космическо разузнаване, а сметката ще плащат данъкоплатците в Азия. Същата съдба очаква разбира се и китайските данъкоплатци. А през 2025-2027 и всички данъкоплатци от страните-членки на Европейския съюз и НАТО. Още с идването на власт през 2012 на администрацията на демократа-президент Обама, Централизираният Глобален Капитал обявява вежливо на всички свои съюзници в НАТО, че няма свободни средства, а и намерение да заплаща голямата сметка за сигурността на Западна Европа. Същото се отнася и за Япония и Южна Корея днес. Инфлацията чрез тези изкуствени милитаристични програми няма как да се преустанови, нито да се повиши жизнения стандарт на хората по света. Само псевдо елитът в Русия има арогантността да твърди, че една милитаризирана икономика, която гълта 40 процента от държавния бюджет, съкращаваща разходите за пенсии, здравеопазване и образование, е просперираща и повишава жизнения стандарт на населението в Русия, на което пък му е и забранено и да мисли, и да говори.
Игрите за демонстрация на мускули на глобалния терен нямат край. През последната седмица, Китай изстреля в Тихия океан своя междуконтинентална балистична ракета, ICBM с учебна бойна глава. Съгласно японски СМИ, това е първият тест с такава ракета след 1980 до днес. Sebastien Philippe, учен-изследовател в областта на глобалната сигурност от университета в Принстън, САЩ пише по този повод: Китайският тест не е изненада, но за отбелязване е подбраният тайминг. Това се случи, докато заседаваше Генералното Събрание на ООН и един ден след речта на Джо Байдън. И това е ясен сигнал към Съединените щати и международната общност за възобновяването на китайските ядрени амбиции ключово намерение на този тест е да покаже дистанцията на поражение от 11 500 километра. Ако се приложи същата дистанция за новата ракета със старт от силозите в Ордор, Китай, то цялата територия на САЩ би попаднала под този ударен обхват. Много американски документи от 2023, отразяващи военни планове на Пентагона съдържат и категоричния извод, че Япония играе ключова роля за военното възпиране на Китай в Индо-Пасифика, включително и в случай на защита на Тайван.
Но едно нещо са военните планове, а съвсем друго реалните възможности за реализиране доставките от военната промишленост на САЩ, както и известните бюджетни ограничения в тази държава, която все още играе ролята на военен хегемон в света. По официални данни от това лято, през 2025 година Пентагонът няма да получи две ядрени подводни лодки от Virginia Class, а само една. Причините са и от производствен характер, но и от бюджетен. Плановата схема за производство на тази супер модерна подводна лодка, с ключова роля в средносрочен план за американската ядрена триада - ракети с наземно, въздушно и подводно базиране - е от 2020 да се произвеждат по две бройки годишно Virginia Class. За момента се получават по 1,2 подводни лодки годишно. Крайната цел е ВМС да имат на бойно дежурство 66 подводни лодки Virginia Class, което да създаде едно качествено предимство в ядрената надпревара. Отделно американците са обещали три такива подводни лодки на Австралия с доставки през 2032, 2035 и 2038 години, с опция и за още две. Това означава, че американската частна компания производител, следва да произвежда по 2.33 подводни лодки годишно. Дългосрочната цел на американските военни плановици е да разполагат с 66 подводни лодки от Virginia Class. Видно е, че това е нереално.
Проблемите във военната индустрия на САЩ не са нито изолирани, нито единични. А данните, които излизат от Конгреса показват, че за изпълнението на различните програми за военна модернизация не достигат и бюджетни средства. Нашето мнение е, че Централизираният Глобален Капитал не желае да инвестира свои пари, а обмисля детайлни планове, как да изстиска данъкоплатците в глобален мащаб за набиране на допълнителен финансов ресурс за това ненужно превъоръжаване. Пример на съкращаване на средства за Пентагона е и програмата за бойния самолет F-35. През тази година от него се произвеждат 83 броя, а поради съкращаване на средства за тази конкретна програма, през 2025 ще бъдат произведени не 83, а 68 самолета. Не е наша работа да броим бойните самолети, произвеждани в Съединените щати, но е хубаво да знаем, че апетитите за производство на нови модерни въоръжения са много големи, при това в глобален мащаб и естествено става въпрос за брутален бизнес и правене на монополни печалби. И понеже тази производствена дейност не е креативна и няма никаква хуманна стойност, може би всички играчи в тази военна, бизнес и властова игра получават и през тази година неприятни откати, а може би и уроци? Не са само американците, където военната индустрия се препъва във всеки голям проект.
В последния четвъртък, американски медии публикуваха информации и снимков материал, получени от разузнавателните служби, че с най-голяма вероятност, най-новата китайска ядрена подводна лодка in-Class, предназначена за ядрено въоръжение, е потънала край кея в пристанището във Вухан през месец май т.г. Подробностите тук са излишни, но се подчертава, че това е премълчано от китайските официални власти и медии. Китайските планове за тази нова ядрена подводна, супермодерна лодка са, тя да подобри дисбаланса спрямо САЩ в подводния флот.. В момента китайските ВМС разполагат с шест ядрени подводни лодки и 48 конвенционални подводни лодки.
В САЩ се появиха информации през това лято, че Пентагонът не е информирал американския Конгрес през тази година относно забави в скъпата за над 8 милиарда долара програма за създаване през тази година на хиперзвукова ракета. Дали това е дезинформация или не ние не можем да знаем, но още през 2017 година главният инженер на Пентагона си призна в интервю, че китайците изпреварват американците в реализирането на своя проект за хиперзвукова ракета.
И в цялата тази каша, свързана с измерване на мускули и покрай войната в Украйна, се появиха спътникови снимки, за голямата катастрофа през септември, при изстрелването в поредното изпитание, още по време на старта в силоза на междуконтиненталната руска ракета Сармат, с която руският президент се опитва от няколко години да плаши света. Датата на изстрелването също е била подбрана с конкретен тайминг. Но уви, този провал също е безспорно доказателство, че военните индустрии в глобалния капитализъм са изостанали, не работят ефективно, поради липсата на експертно знание, дисциплина и един неточен морал, който от най-горе в пирамидата до най-долу в производствените линии се характеризира с алчност за големи печалби, егоизъм, нулево чувство за отговорност, непрофесионализъм, което си има точната формулировка с една дума - корупция.
От всичко написано до тук, става ясно, че новият японски министър председател, който е и автор на много книги, женен с две дъщери, за следващите три години ще събере безценен материал и да напише поредната си книга, която със сигурност би била бестселър. Предвиждаме много тежки две години за неговия ежедневен трудов режим, но знаейки, че негови хобита са класическата музика и готварството, сме уверени, че ще намира време да се разтоварва, избягвайки от неразрешими и противоречащи си по правило цели и задачи, с помощта на тези ефикасни хобита
Борислав Сретков
Берлин, 30 септември 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация