Втора част

Появата за втори път на терена на голямата политика в Съединените щати на Доналд Тръмп, буквално на входа пред Белия Дом, съвсем не е случайна. След като в един пълен президентски мандат, той доказа, че и страните-партньори, а и тези които в голяма степен играеха ролята на противници, реално се плашат от ежедневните му словесни залпове и го вземат на сериозно, определени влиятелни кръгове, на първо място в САЩ, с много сериозни намерения и планове го подготвят отново за президент. През първия си мандат той светкавично намали корпоративния данък на 21 процента с обещанието да върне в националната икономика “големия кеш от над 3 трилиона долара скатан от американските концерни зад граница”. Успя в това си намерения на 30 процента, но в икономиката не се появиха нови инвестиции и работни места, нито се увеличиха реалните доходи на американците, създаващи брутния продукт на страната, защото парите бяха инвестирани на фондовата борса в бизнеса Спекулация. И курсът на акциите продължиха своя път нагоре. Не може да не кажем за втори път, че и при администрацията на демократите, за 4 години до момента, борсовата капитализация в САЩ се е увеличила с 42 процента. За това развитие допринесоха и редовите граждани в Америка, които по свое желание реинвестирана половината от целевите държавни помощи по програмата и борбата с пандемията от над 1.8 трилиона долара на борсата. Всички други обещания към своите избиратели, Тръмп ги преоформи в кухи лъжи. Но е доказана истина, че през първия си президентски мандат, той бе просто обграден от сериозни и опитни, знаещи личности - министри, преки съветници, експерти във всички министерства. И добавяме, независимо, че много от тях бяха еднолично уволнявани без личен разговор, със смс, в обиден, недопустим стил, президентът Тръмп не успя да прокара в реалността и 90 процента от това, което обещаваше на избирателите си. Но успя да помирише “кухнята” на голямата американска политика, да се поразходи по света и се поскара на всички партньори в НАТО, както и тези в Азия, че трябва да се въоръжават сами. В Сеул той заяви на правителството, че ако не добавят 8 милярда долара към текущите си плащания за въоръжение към САЩ, страната ще се защитава сама срещу външни заплахи. В Европа разговорите на Тръмп бяха още по-тежки и в тях основната тема бяха парите, които трябва допълнително да потекат от Европа към Америка, включително и под формата на вносни тарифи в САЩ и не на последно място и към военната индустрия.

По наше мнение, Доналд Тръмп бе инсталиран за един тренировъчен мандат в Белия Дом, с главната цел, на американското население и на световната общност и разбира се на главния днес системен конкурент Китай да се внуши, че освен, че са утвърдена демокрация, Съединените щати и светът би могло да бъдат управлявани еднолично, от един кабинет, в авторитарен стил, наситен с изненади, който да елиминира всички международни правила и да наложи управляван хаос по света и у дома. Тренировката е може би оценена като успешна в коридорите на BIG Energy, BIG Military? Защото в новия сценарий на Шоуто-Тръмп ясно се демонстрира, че една въздигаща се група в рамките на BIG Tech, и най-вече групата на играчите с криптовалути, принадлежаща и открито бореща се за роля и власт в рамките на BIG Money, застават през тази предизборна година зад неговата кандидатура. Но ако анализираме обективните тенденции на развитие вътре в САЩ и на глобалния терен на геоикономика и геополитика, започва да става ясно, че Централизираният Глобален Капитал, който държи под своя “чадър” голямата Петорка - The BIG FIVE,  се сблъсква с голям отпор в условията на остра, системна, глобална криза, с възхода на икономическия и вече технологичен гигант Китай. А Китай не отстъпва до момента нито във войната срещу долара, нито във войната при технологиите. И тази криза обхванала целия свят се превърна от финансова, в криза на свръхпроизводство, на бойкот на инвестициите, на огромна задлъжнялост, на екологична, морална, миграционна, търговско-политическа, геополитическа, криза на доверието. Кризите са много, те взаимно си влияят и усилват и историята на капитализма ни подсказва, че едрият капитал има за основна задача да прави от пари пари. А особено в условие на криза това изисква или капиталът да спре да нараства и да отделя от своя “залък” към милионите, които работят срещу абстрактен труд в негова полза, да започнат да работят още повече и да консумират по-малко. Това изисква строга, нова форма на управление и на общности от хора (данъкоплатци) и на институции, включително държави. Изисква нова степен на дисциплиниране на поданиците, нови наративи и разбира се “силна ръка” на управление и рязко засилване на контрола върху паричните потоци, мислите и желанията на хората. В порядъка на тези мисли, написани ad hoc, ние разглеждаме повторното появяване на шоумена Тръмп, в ролята му на спасител на американската нация и държава.

За групата ястреби, но експерти с богат опит около Тръмпизма, които и са теоретици и конкретни идеолози на концепцията MAGA, Make America Great Again, сме писали в статия от месец август тази година. Тук бихме добавили някои нови неща, след преглед на набор от актуалните изказвания на Тръмп пред избиратели през последните два месеца. Нашето внимание е фокусирано върху това, какво той обещава в областта на икономическата политика, защото един кандидат за президент в САЩ би бил атрактивен за ерозиращата средна класа и за реално обедняващата работническа класа в Съединените щати, само ако те видят в него свои преки икономически ползи, които поднесени популистично биха били лесно разбираеми. Хората в САЩ не приемат официалните статистически данни за икономическите успехи за реални, на тях трябва да бъде посочен фиктивен виновник за това, в допълнение да им бъде инсинуиран страх, недоволство преминаващо в гняв и съответно да чуят и един икономически план, в който да повярват. И не може да не споменем тук някои от най-новите и класически популистки наративи, поднесени в реч в началото на този месец в традиционния Economic Club of New York. В тази реч Тръмп представя с голяма прецизност и вътрешна убеденост своите планове за индустриалното възстановяване и въздигане на САЩ. Накратко, това е проект, който облагодетелства с ниски данъци вътре и чрез високи вносни мита навън, националната икономика и стопанство. Този план преследва и сериозни последствия за Китай, но успоредно с това и за страните-членки на Европейския съюз. В Германия, интересно, тази реч не бе спомената и остана незабелязана.

На бизнесмените от неговия град, в тази реч Тръмп обещава: “Ние отново ще строим кораби. Ние отново ще строим самолети. Ние отново от вътре навън ще изградим силни нашите военни и ще покрием на 100 процента нашите собствени потребности от национална сигурност.” Пътят на новата индустриализация щяла да върне обратно в САЩ добре заплатените работни места. На американските фирми ще подаде “морковчето” по-ниско данъчно облагане, което ще комбинира с “тоягата” от вносни мита, които той схваща като наказателен данък към вносителите в САЩ. И на първо място китайските такива и в по-умерена степен, всички останали импортьори. “Ако вие разполагате производство в чужбина, или замествате американски работници, вие нямате право на тези предимства. Дори ще трябва да заплащате едно доста значително мито, ако внасяте продукт от друга страна. Ние желаем американските стоки да се произвеждат в Америка.” (Д. Тръмп) Тръмп разглежда международното разделение на труда като историческа грешка, местното производство в страната да бъде облагано с високи данъци и с тях да бъде финансирана държавата. Неговата базисна идея е да се финансира държавата по пътя на една разширена индустриална база, чрез ниски данъци и редуцирана бюрокрация и чрез прехвърляне на финансовото натоварване зад граница на чужденците.

“Както знаете, голямото индустриално благоденствие на нашата страна бе създадено в едно време, когато вътрешните данъци бяха много ниски и имаше малко предписания и приходите идваха най-вече от мита върху други държави. През тези дни ние бяхме най-богатата страна за всички времена. И това бе преди да въведем данък доход… По глупав начин, по-късно Америка смени икономическия модел и в течение на идеята за свободна търговия понижи тарифите върху вноса или въобще ги премахна върху чуждестранни продукти. Ние имаме днес най-ниските мита сред всички нации в света и неуморно наказваме нашите собствени предприятия за това, че правят бизнес в Америка.” Поради това той счита водената от крилото политици в Републиканската партия политика на свободна търговия като стратегическа грешка. И би желал да изисква за внос от Китай по 60% мито и за страните от останалия свят 20 процента мито. А страните, които мечтаят да не приемат американския долар като водеща международна валута, той би заплашил и с вносни мита от 100%. Тръмп лансира идеята, че издигането на “митническа тема ще предизвика вакуумен ефект. Всяко предприятие на земята, дали в Европа, Азия или в Близкия Изток, ще поеме към Америка.”

От казаното до тук разбираме, че основното ядро, сърцевината в неговата икономическа програма е търговската политика. За него тя е вълшебен инструмент. В началото на септември Тръмп обеща на избирателите, че още през декември тази година, преди да влезе в Белия Дом “рязко ще понижи цените на потребителските стоки и през следващите 12 до 18 месеца, най-малко ще ги свали на половина… Наемите в Америка ще спадат, чрез спиране на потока от мигранти. Ще ги изпратя в техните страни, където им е мястото и тогава цените на наемите драматично ще спадат… Доходите на отделните групи избиратели трябва да се пазят.” Тръмп обещава да премахне данък доход върху държавните пенсии. Същото важи за бакшишите в ресторантите. Последното е обявил през септември пред избиратели в щата Невада. Кандидатът за президент не подава никакви конкретни данни как би станало това и от къде ще покрие автоматичния дефицит в държавния бюджет. Изпадайки във въодушевление, той афишира и идеи за понижаване на данъците на всички физически лица. Тръмп забавлява своите потенциални избиратели така: “Ние заедно ще реализираме ниски данъци, по-малко регулации, ниска инфлация, ниски лихви за да може всеки да си позволи и купи автомобил и жилище.”

Рецептите на Тръмп за борба с инфлацията са несериозни. Инфлацията е политика на малцинството богати за преразпределяне на богатство в тяхна полза и тя никога не е изчезвала нито в САЩ, нито в целия капиталистически свят. По пътя на инфлацията и постоянната игра за самонарастване на капитала се създава и задълбочава неравенството във всеки капиталистически икономически модел. Особено ярко е това в САЩ. През последните 4 години средното увеличение на цените в Америка се показва с 20%. При хранителните стоки то е 21%, при електрическия ток 30%, а при бензина - 43 процента. Реалните заплати в САЩ показват за този период едно реално увеличение едва през тази година. Тръмп не обяснява на публиката, тези невероятни, масирани мита, влизайки във вносните цени, с колко процента биха ударили кошницата от потребление на американските домакинства, влизащи в долните 50% от общото население по доходи в страната. Понижението на данъците би облагодетелствало само ограничен кръг богати и би увеличило държавния дълг, който навлиза вече в една безконтролна фаза. А изгонването на нелегалните мигранти, автоматично ще оголи безброй средни и малки фирми от работна сила, което също би резултирало в повишение на цените. Известно е, че на един пазар без конкуренция няма натиск върху производителите за увеличаване на ефективността. Въвеждането на 60 процента мита върху китайски внос, ако въобще е достатъчно, би означавало точно това - сваляне на конкурентното начало на вътрешния американски пазар.  Голяма загадка е как би понижил на половина цените на енергията. Нали всички разбират, че това предполага свръхпредлагане на петрол, газ, бензин, електричество. За последното липсват излишни производствени мощности и достатъчно преносни и разпределителни мрежи, а и целият свят е разбрал, че Доналд Тръмп е свързан с нефтеното лоби и системата на BIG Energy?

Големият проблем за американския икономически модел е огромният държавен дълг. Той нараства стремглаво и Тръмп избягва тази тема. А ние не изключваме и варианта, ако той влезе в Белия Дом, още през февруари 2025, под претекста, че няма достатъчно бюджет да проведе една отдавна мечтана от него “прочистваща акция на Блатото” във Вашингтон, с наивното оправдание, че елиминира влиянието на Deep State. Нашата прогноза е смела и не изключва уволнения до 45-50 хиляди служители от американската бюрокрация, с цел премахване на професионалисти и експерти, които да не му пречат в идеите, които не можа да реализира през първия си мандат. Това е друга съставка, която ни навява мисли, че в Белия Дом от далеч се подготвя нов авторитарен режим, изцяло в услуга и за запазване властта и влиянието и контрола от страна на най-едрия капитал, тези от 0.01% на върха на капиталова пирамида и богатство в САЩ. Ще бъдат уволнени знаещи и опитни, но след това ще бъдат отново назначени незнаещи, неопитни и послушковци. Тази схема е стандартна и се играе успешно в много страни тръгнали по пътя на Казинокапитализма. Едно такова развитие във Вашингтон би било силно контрапродуктивно, на фона на голямото съревнование със системата на държавния капитализъм в Китай. Всички показатели и тенденции, които разглеждаме в първата част показват, че американският обществен, политически и икономически модел се нуждае от възстановяване на силна и определяща роля на държавата. Сменят се политики, на концерните и фирмите не достигат пари за провеждане на голямата трансформация към Нова Парадигма, образователната система не е в унисон с изискванията на тази парадигма, не достигат специалисти в новите професии, социалната сфера е занемарена, здравеопазването е в криза и е най-скъпото в света. Само с вносни мита и превъоръжаване няма как да се запази предимството в технологиите пред по-добре организирания китайски модел на развитие.

Тръмп би трябвало да се учи от китайския опит, каква е ролята в плановостта и управляване на обществените ресурси в условия на трансформация на света към Икономика на Знанието. В Китай съществува така мощна, многопластова, мислеща и работеща на високо темпо управленска държавна инфраструктура, каквато светът не познава до сега. А и големите, глобални успехи, американският икономически модел, завоюва с налагането на уникален модел, състоящ се от един Триъгълник - “Банки-Технологии-Концерни” в средата на който стоеше много мощна държава. Тази държава разчистваше пътя на “Триъгълника” в целия свят, пазеше го и от пред и отзад и навън и у дома и наложи на света модела Pax Americana. А под неговия чадър се криеше и процъфтяваше икономически и цяла Западна Европа, заедно с половин Азия. На социалистическите страни, включително огромния Китай, бе сервиран “десерта” Студена Война. Китайците са си научили урока, имат от 1987 година, голям стратегически план с високи цели, етапи, мозъци и хватка и вървят напред, макар и в условията все още на пропукващата се и разпадаща се система Pax Americana.

Изходът от голямата борба САЩ-Китай още не е ясен, защото и Китай е засегнат от кризисните елементи на глобалния капитализъм. Но от това, което наблюдаваме през последните 8 години, войната е безмилостна и нито Вашингтон, нито Лондон, Париж или Берлин не биха били в състояние да продължат тази борба, това съревнование между системите, без възстановяване силната роля на държавата. И капиталистическата държава да не е консултант, а отново да действа като основен играч, определящ правилата и преразпределящ ресурсите, но без да задушава вътрешната конкуренция, убива свободата на мисленето, правото на избор, личната инициатива, законността и личната отговорност. Това, което наблюдаваме, че предлага на избирателите Доналд Тръмп е сигурен път, не към засилване, а към разграждане на американската държава и налагане на еднолична диктатура в нея, разбира се в услуга на 0.01% от най-богатите в Съединените щати. За тях той не говори. А по данни още от 2010 се смята, че капиталовите активи в ценни книжа, недвижимости, бизнеси и предприятия, на 1% от американското население надхвърлят 170 трилиона долара. През миналата година се появиха данни, че богатите един процент в света днес разполагат с натрупан личен портфейл от капиталови активи от 350 трилиона долара. След като не знаем какво точно е паркирано и по стотиците офшорни зони в така наречените сенчести банки в глобален мащаб тази сума, при отчитане на инфлацията през този век е възможно и да е по-голяма. Знае се, че съвкупният глобален дълг в света надхвърля 300 трилиона долара. Доналд Тръмп предлага да бъде свален данъка на тези, които си играят с милиарди и трилиони, те да станат още по-богати, а не му идва интересно на ум, че ако това акумулирано в капиталистическия свят капиталов богатство бъде еднократно обложено с един еднократен плосък данък от 20% и Америка и Европейския съюз биха генерирали достатъчно средства и за добро реализиране на енергийната трансформация, за успокояване на инфлацията, за елиминиране на високите студентски кредити в САЩ и нов модел на висше образование и най-вече за въвеждане на система за преквалификация на участниците на американския трудов пазар, за нов модел здравеопазване в страната. Най-неприятното е, че никой не се осмелява да стане и зададе тези няколко ключови въпроса в очите на Доналд Тръмп. И да стане ясно, къде се намират големите пари, с какъв дял те финансират по схемата на Хамилтън американската държава, кой получава лихвите по тях и защо темата за облагане на най-едрия капитал в глобалния свят и в частност в САЩ не е тема на тези избори? А този ключов въпрос виси във въздуха от времето на Роналд Рейгън, Клинтън, Буш-младши и старши, Обама, Тръмп и Байдън. Всички от един отбор, представляващи две различни партии, под чадъра на Едрия Капитал. Но Доналд Тръмп бие всички тях взети заедно по популизъм и категорично се вписва в темата от книгата на Philip Roth - The Plot against America, (2006). (Заговорът срещу Америка)

Лансираната от Тръмп икономическа програма е обект на задълбочени американски икономисти. Подбираме една статия от 3 септември 2004 от уважавания в цял свят и най-вероятно и в Китай нобелист, топ икономист Joseph E. Stiglitz - What a Trump Victory Would Mean for the US Economy. В резюме професорът от Колумбийския университет Ню Йорк и бивш председател на Икономическия съвет при американския президент, главен икономист на Световната банка през 1997-2000 година, автор на ценни книги ни рисува една много мрачна картина: “Президентските избори през ноември са критични по много причини. На карта е заложена съдбата на американската демокрация, но и надеждното управление на икономиката, с далеч по-сериозни последствия за световната икономика. Американският избирател трябва сега да избира не само между различни политики, но и между различни цели. За разлика от Камала Харис, която най-вероятно би съхранила централните направления в политиките от програмата на Джо Байдън, което означава чрез силни политики да се поддържа конкуренцията, да се запази околната среда, включително намаляване на парниковите емисии, да се намалят разходите за живот в страната, да се поддържа растеж, да се увеличи националния икономически суверенитет и устойчивост, да се нивелира неравенството, нейният опонент, Доналд Тръмп няма никакъв интерес да поддържа и създава стабилна и трайна икономика. Вместо това бюлетината за Републиканската партия и нейния кандидат, представлява един подписан чек без нанесена стойност към компаниите от бизнеса с нефт и въглища и угажда на милиардери като Elon Musk и Peter Thiel. Това е рецепта американската икономика да стане по-слаба, по-неконкурентоспособна и по-малко равностойна. Управлението на здрава икономика изисква поставяне на реални цели и формиране на политики за тяхното постигане. Както и притежаване на способности да се реагира на шокове и усвояването на нови възможности. Тръмп мизерно се провали в реагиране на пандемията Covid-19 със своята предишна администрация, довело до над един милион жертви. За да се отговори на безпрецедентни събития се изисква една трудна оценка, базирана на най-добрата наука и знание.

При Харис, Съединените щати биха имали някого, който би се размислил и подходил прагматично претегляйки вариантите на решение, в търсене на балансирани решения. При Тръмп ние имаме един импулсивен нарцист, който се чувства отлично в условия на хаос и отказва всякаква научна експертиза. Вижте неговия отговор срещу предизвикателствата от страна на Китай: предложение да се увеличат тотални вносни тарифи от 60% и нагоре. Всеки сериозен икономист би му казал, че това би увеличило цените, не само на прекия внос на стоки от Китай, но и за безброй други стоки, съдържащи китайски съставки. Разходите ще носят американците от средната класа и тази под нея. Това би увеличило инфлацията и Федералният Резерв ще бъде принуден да повиши лихвения процент. Така икономиката би понесла един троен удар: забавен растеж, нарастваща инфлация и по-висока безработица. И Тръмп е възприел екстремната позиция да заплашва независимостта на ФЕДа, което никак не изненадва на фона на извършените от него усилия за подкопаване независимостта на правната система, както и гражданската такава.

Едно ново президентство на Тръмп би довело до постоянен източник на икономическа несигурност, слаби инвестиции и растеж и със сигурност до увеличени очаквания за инфлация. Предлаганите от Тръмп данъчни политики се равняват на измама. Тръмп игнорира факта, че понижаването на данъците не работи и не се изплаща и желае да задълбочи данъчните облекчения от 2017, по начин, който би добавил нови трилиони към държавния американски дълг. Докато популистки демагози като Тръмп не се безпокоят от дългов дефицит, инвеститорите в САЩ и зад граница се безпокоят. Надувайки балона от непродуктивни разходи би допълнително стимулирало инфлационните процеси, би подкопало икономическите резултати и би увеличило неравенството.

Характеристиките на дневния ред предлаган от Тръмп са в най-висока степен притеснителни за успехите на американската икономика в дългосрочен план. Първо, една нова администрация на Тръмп би съкратила разходите за фундаментални науки и технологии, източникът на подобряване на стандарта на живот през изминалите 200 години. Не е нужно да казваме, че икономическата сила на тази страна не лежи в казината, голф клубовете и gaudy хотели. По време на първия си мандат, Тръмп предлагаше основни съкращения на бюджетите за наука и технологии, но не екстремни представители на Републиканската партия блокираха повечето от тях в Конгреса. Този път би било различно, защото Републиканската партия се е превърнала в заложник на Тръмп. И по-лошото е, че тя е обявила джихад срещу американските университети, включително и срещу водещи институции, които разширяват границите на знанието, привличат най-добрите таланти от цял свят и укрепват конкурентните предимства на страната. И още по-лошо, Тръмп е решен да подкопае правото на закона, едновременно у дома и в международен план. Дългата листа от неплащане на сметки към vendors и контрактори ни говори за неговия характер: той е тиранин, който би използвал всякаква сила, с която разполага да ограби всеки, когото може. Но се появява и един още по-голям проблем, това, че той открито подкрепя насилствени методи. А правилата на закона не са нещо, ценно само за себе си: те са критични за добро функциониране на икономиката и демокрацията” (Joseph E. Stiglitz, 3.09.2024)

Тези аналитични и откровени прогнози на Stiglitz, се споделят от много познавачи на американската икономика и политика. Интересно е как те се възприемат в ръководството на ККП в Пекин. От една страна, те подсказват или намекват, че президент като Тръмп ще продължи много твърд курс на конфронтация с Китай. Китайците усилено се готвят за такъв сценарий и може би няма да им е леко. Но от друга страна, вариантът Тръмп в Белия Дом, така описан от Stiglitz, означава сигурен провал за американската икономика, нейната конкурентоспособност, ниво на ценова инфлация, навлизане в големи спорове със стари партньори, което не само би потвърдило на практика китайското схващане, че хегемонът и архитект на световния ред Pax Americana е в криза, тотален упадък и иска или не иска, ще трябва да отстъпи “място под слънцето” и на Китай, в неизбежно настъпващ Нов Световен ред.

Joseph Stiglitz дефинира открито Доналд Тръмп като тиранин, което ни накара да се обърнем към съвременните американски методи, основани на Изкуствен интелект, за анализ на на качествата на дадена личност. Тук американците са водещи с корени на психоанализите, които са правили още преди Втората световна война на своите войници, още при техния подбор. През последните няколко години, американските концерни използват методика за оценка на кадрите преди назначаване, с използване на изкуствен интелект. Фокусът е как личните качества на един кандидат за работа, биха се отразили на климата във фирмата и на нейната производителност. И решенията за назначаване тендират към назначаване на персонал с емпатични качества, което пряко влияе на удовлетворението у клиентите. И си мислим, дали ако днес Тръмп кандидатства за работа в някоя от американските АйТи концерни, автоматизираните програми за анализ на личността биха го одобрили? А там се правят анализи по говор в интервюта и по лично написани текстове по някаква тема. Или се анализира говор, интонация, подбор на думи и изрази или написан текст. И генералната цел е с помощта на технология да се подберат хора с преобладаващи положителни качества и се елиминират такива с отрицателни качества. През последните 30 години е доразвит и наложил един стандартен модел, наречен Big Five, който прави анализ в пет главни дименсии на личността: отвореност за нов опит, съзнателност, общителност, поносимост и емоционална стабилност. Към тях през този век е добавена и така наречената “тъмна Триада”. При нея става въпрос за три негативни лични качества, които не са допустими в голям обем за ръководни длъжности: нарцизъм (силно преувеличена самооценка), макиавелизъм (силен манипулативен стремеж за власт) и субклинична психопатия, една форма на липса на емпатия. В тази комбинация технологичната фирма Zortify е усъвършенствала този модел за анализи на личността, използвайки Изкуствен интелект, като към Big Five и “Тъмната триада” са добавени още 4 показателя. Практиката доказва, че всички хора притежават в индивидуална, различна степен всички, гореизброени качества, но категорично те се проявяват в различна форма и сила. От това, което сме прочели за Доналд Тръмп в книги, написани от негови колеги министри в правителството му и бивши съветници в Белия Дом, а и от безброй прослушани и прочетени негови изказвания и интервюта, не би било нужно да бъде подлаган на теста за качества на личността от фирма Zortify, която дава детайлните нюанси у всяка личност по всички нейни качества, достигащи до броя 100. Имаме опасението, че Доналд Тръмп би показал на теста, рекордни, невиждани до сега лични качества в частта от теста - “Тъмна Триада” - супер нарцизъм, невиждан макиавелизъм и железна субклинична психопатия. И понеже с такъв резултат от теста, нито една фирма в щатите не би го взела на работа, то някой е решил директно да го предложат за президент на САЩ. Изкуственият интелект в случая, помага за отваряне на очите и най-вече за размисъл. Накъде отива светът с такива личности-лидери?

Макиавелизмът го наблюдаваме, как бързо кандидатът от Републиканската партия за президент на бързо се преориентира на 180 градуса по темата крипто пари. Преди две години на висок глас тръбеше, че Bitcoin е измама. През това лято той присъства на Годишната конференция на американската общност за крипто валути. Обедини се с двамата братя Tyler и Camoron Winklevoss, създатели на крипто борсата Gemini и се превърна в пряк лобист с големи обещания за този нов финансов бранш, заявявайки: “ Аз обещавам на Bitcoin общността, че веднага след полагане на клетва като президент ще прекратя кръстоносния поход на Байдън и Харис срещу крипто парите. Ще създам към Президента в Белия Дом, специален Съвет и този съвет ще трябва за 100 дни да изготви прозрачни регулации и правила за пазара на крипто пари. Правилата ще се напишат от хора, които обичат този бранш. И цените на енергията ще спаднат за да може тук в страната използването на Bitcoin и други крипто валути да стане по-рентабилно. Цените на Bitcoin и другите крипто валути ще скочат много бързо нагоре, значително по-бързо отколкото вие може да си представите.” Това е фантастично изказване, попадащо директно в показателите от “Тъмната Триада”. Комбинацията качества от тази “триада” в пакет с егоизъм, алчност и незнание напълно се вписва в оценката на Stiglitz, че Тръмп е тиранин. Това официално заяви и Камала Харис. А Rafael Selingmann (роден 1947 в Тел Авив, автор, журналист и преподавател по история в университет в Мюнхен) издаде през тази година поредната си книга “Подпалвачите и техните съмишленици. Путин - Тръмп - Нетаняху. Защо те успяват и как може да бъдат възпряни” Към тази тройка подпалвачи и диктатори той включва и Ердоган и Си Дзинпин. На Тръмп са отделени в книгата 30 страници, които впечатляват и тук пасват в този текст в силно съкратен вид: “Неговата свръх самооценка го накара да търси бизнес успеха на тогава най-скъпия терен в света - Манхатън. За да се намеси там, бяха необходими далеч повече пари, отколкото притежаваше и баща му. Но колебанието и двоумението не бе типично за рицаря търсач на щастие. Наполеон вярваше в своята ‘добра звезда’, Хитлер на предсказанието, Франко и Ердоган вярват в бог, който винаги е на тяхна страна. Тръмп вярва на собственото Его… И в бизнеса, както комарджиите виреят до тогава, докато способността им да блъфират им носи кредити. Който получава от банките и бизнес партньори пари, може да придобива стоки и да упражнява икономическа власт. Тази естествена дарба Тръмп използва първоначално в бизнеса и след това в политиката, където се печели доверие,  независимо дали си показал резултати и въпреки обективни неуспехи, като загубени избори може да останеш в играта. Първостепенната цел на Доналд Тръмп бе възможно най-бързо да стане богат. Той успява да получи кредити за покупката на парцели. Това му се отдава, като имитира, че има дългосрочен договор за наем с първокласна хотелска верига. След това подписва договор с веригата Hyatt за саниране на западнал хотел. Пред банките Тръмп твърди, че финансово мощната Hyatt му е възложила бъдещото саниране и на други хотели. Това е обезпечение за нови банкови креди, с които се реализира модернизирането на първия хотел. Същият бива управляван след това съвместно от Тръмп и Hyatt. Това е първата му сделка, осъществена от въздух. Успехът на този блъф го окуражава да повтори сделката. В хода на стагниращ пазар, купува парцел на Пето Авеню в центъра на Ню Йорк. Тук построява помпозна висока сграда със скъпи жилища и магазини и разполага в триетажния и пентхаус резиденцията на своето семейство. В сградата разполага и своята фирма. Присъщо на личната си скромност, назовава тази сграда Trump Tower. Младият предприемач доказва своето огнено оръжие на най-трудния пазар на земята. Това подклажда неговата амбиция до безкрайност… Той се погрижи и за това, неговият велик собствен образ да достигне и до хората. За това рано започна и работа с пресата.

Писателят Tony Schwartz сътвори с Тръмп книгата “The Art of the Deal”. Тръмп изкуството на успеха. Но решаващата формула за успеха на личността не може да бъде отпечатана на страниците на книга. Който притежава Егото на Тръмп, няма нужда от книга с рецепти. Доналд Тръмп е хазартен тип. Той бива задвижван от потребността, постоянно да предизвиква участието и винаги да печели. Също и чрез хазартната страст на другите. Така той се опитва да получи лиценз за казино. Тръмп е решен да превърне крайбрежния град Атлантик сити в новия Лас Вегас… Но богатите в Ню Йорк бяха пуритани, а не комарджии… Трите хотела в Атлантик Сити не правят печалби, Печалбите от казината спадат. А по това време трябва да се обслужват кредитите за тези хотели и да се плащат заплати на персонала. Тръмп успява да уговори банките да продължат кредитите, но за ограничено време… На края не помагат и вярата в боксовите мачове със завяхващия шампион Mike Tyson. В началото 1990те дружеството с казината на Тръмп е в неплатежоспособност. Финансовите вестници обявяват, че някогашния милиардер е банкрут, противно на това Тръмп настоява, че притежава имущество от милиарди. Срещу данъчните власти Тръмп показва сметки, че е беден. Подава декларации, че почти няма доходи за да може максимално да не плаща данъци. Тръмп жонглира с променящи се стойности на активи и размери на жилищата. Пред обществеността той желаеше да минава за милиардер, пред финансовата служба се представяше като скъперник… Жонгльорът решава да превърне комуникационните си способности в пари. Заедно с филмовото дружество Metro-Goldwyn-Mayer, Arnold Schwarzenegger и борсовия гуру Warren Buffet, Тръмп взема участие в телевизионното шоу “The Apprentice”. Доналд се разкрива като естествен талант за забавление, който не държи текст, но разбира как да притегля зрителите. Предаването достига 20 милиона публика. Предимно хора от ниските слоеве на обществото. Най- обичан става неговия израз: ”You аr Fired”. Това мото показа едно съвпадащо удоволствие от агресия у водещия, Zampano и  също у неговите фенове. Одобрението у публиката впечатли продуцентите и те запазиха Доналд Тръмп като единствен забавляващ. Нямаше нужда да го уговарят. Бе родена една звезда… С напредъка на неговата телевизионна кариера, Тръмп започна да разбира, че на политическата арена не се разбива само пяна… Една телевизионна звезда жънеше основно моментна популярност. Избраните политици, против на това притежаваха трайна власт. В бизнеса един милиардер бе само условно влиятелен - при това зависим от конюнктурни влияния. Противно на това, един американски президент - никоя друга длъжност не ставаше и на въпрос за Тръмп - бе най-мощният човек в света… Силно неопитен политически, без да е притежавал никакъв държавен пост, нюйоркчанинът се впуска в съревнованието за президентската кандидатура на Републиканската партия… В телевизионните дуели публиката обичаше неговите ясни оценки, неговия игран патриотизъм, неговата подчертана привързаност с Израел… Неговата публика се страхуваше да не обеднее и да бъде избутана в небитието от образованите или нелегалните емигрантски евтини работници. Тръмп създаваше у своята клиентела мъжество. Това, че той е милиардер не смущаваше по-бедните, той се представяше за self made човек, който разбира нещо от икономика. Когато Тръмп им обещаваше да отстрани гладните за работа мигранти latinos и евтините китайски продукти от тяхното тяло, те му вярваха… Майсторът на шоуто знаеше: една лъжа става по-правдоподобна, колкото по-често бива повтаряна… Доналд Тръмп в никакъв случай не влезе като наивник в Овалния Кабинет в Белия Дом. Тръмп имаше, както Адолф Хитлер, един конкретен план, да отстрани своите врагове. Но противно на Хитлер той трябваше да действа в една здраво наложена демократична система, чиито правила се контролираха от избрани институции и една свободна преса, както и от милиона граждани. Това по никакъв начин не впечатли новия президент. Тръмп бе решен да реализира своите предизборни обещания, за да влезе в историята като на великия президент. Неговата нишка на ориентир бе America First: да се приоритизират собствените интереси, вместо да се правим на самаряни и световен полицай и да жънем неблагодарност за това. Това означаваше едно глобално редуциране на ангажиментите… Тръмп изискваше от своите помощници само безпрекословна лоялност. Актуалните изпитания би преодолял самият той: Ако имате един проблем, елата при мен. Аз ще го реша”, така той съветва своите сътрудници…

Намерението му да постави под въпрос членството в НАТО на САЩ и да елиминира търговските договорености с Европейския съюз, Тръмп не можа да осъществи. Твърде голям бе обратния натиск от страна на американските компании, финансова общност и профсъюзите… За Тръмп втората половина от мандата му не изглеждаше първоначално лошо. В Сената републиканците притежаваха малко мнозинство. Данните от трудовия пазар бяха добри - неговите избиратели трябваше да са доволни. Борсата вървеше нагоре. Но параноидни личности като Ричард Никсън и другари по съзнание Тръмп и Нетаняху, въпреки постоянно обявявана увереност за победи, никога не се чувстват сигурни… Вместо да обедини обществото, Тръмп разедини Америка, което отговаряше на неговия характер. Това е решаващата причина за поражението на Тръмп на президентските избори… Между другото срещу 45-тия президент на САЩ в четири главни производства са повдигнати общо 91 наказуеми обвинения… Тръмп се грее като на слънце под вниманието на обществеността…

Съществува възможността Доналд Тръмп отново да бъде избран за президент… Представата, че при Тръмп, достатъчно многократно разделеното американско общество, би било допълнително поляризирано и ще се възбудят конфликти, представлява един ужас за хората със свободомислещо съзнание в цял свят. Демократичните страни и техните общества са развили през последните 250 години нарастващо съзнание и стабилизиращи институции за да защитават свободата срещу своите врагове и при това да побеждават.” (Rafael Selingmann, 2024)

По пълния текст на Selingmann може обстойно да се коментира, но нека извадим от това кратко резюме една кратка формула и схема, която работи в кариерата на Доналд Тръмп и е типична за американската действителност. Той прави с кухи схеми приятелство с американските банки. А добавяме, че и една от основните финансиращи го банки е филиалът на Deutsche Bank в Ню Йорк. Първо навлиза в надценения пазар на недвижимости в Ню Йорк. После се премества в хотелиерството и казината. Хазартът в цял свят е свързан с кешови, необложени с данък пари. Това, че една фирма управляваща казина е неплатежоспособна, не означава, че всяка седмица от едно казино не се пренасят чанти с пари в брой към инвеститори, стоящи в сянка. А от тях и към политици, стоящи на показ. Тази игра е показана в американския филм Казино, още през 1990-те години. Най-актуална е схемата за навлизане на Доналд Тръмп в телевизионното предаване, гледано от 20 милиона необразовани, невъзпитани и с минимални знания за живота и културата американски егенета. За нас не е изненадващо, че дори и великият инвеститор Бъфет подкрепя тази медийна игра, успоредно с участието на бившия губернатор на Калифорния, Шварценегер и продуцентите от Metro-Goldwyn-Mayer. Букетът е добре подбран: най-големият частен инвеститор по официални данни (има и други по-големи, но необявени, защото се спотайват в офшорите), известна личност, успял артист и политик от най-богатия щат на САЩ и знанието, сцената на наложил се медиен продуцент и играч, с утвърдена публика и дълъг опит. В тази формула е пропуснато от автора скритото участие на АйТи компаниите, които са подали на продуцента секретните кодове от алгоритми и ключови думи, които Шоуменът Тръмп е използвал успешно, за да баламосва постоянно и облъчва с тях голямата си неинтелигентна публика. И по всичко личи, че ако влезе в Белия Дом, Тръмп без проблеми ще продължи тази все по-ефективна и подобряваща се манипулативна към главите на хората, в случая в САЩ, игра. Нещата са прозрачни.

Последните два месеца показаха бърз завой в апелите и кодираните кратки изречения на Тръмп. Завъртането и поклона към играчите от американските борси за крипто пари (Gemini, Coinbase, Ripple, плюс инвестиционната фирма в крипто, Andreesen Horowitz) са отпуснали 200 милиона долара за предизборната му кампания. Те отпускат сега милиони за да могат, чрез пряката помощ на Тръмп в Белия Дом, през следващите няколко години да правят не милиарди, а трилиони. Апетитът на бранша от криптовалутите е уникално голям. А и те си знаят защо. Тръмп е безмилостен и няма и свян да вкара и двамата си сина в актуалната реклама и може би участие в текущата кампания на играчите. Бизнесът при Тръмп е подчертано семеен.

Другият завой на Тръмп е по темата на прекъсване бременноста на жените в САЩ. От яростен противник, чрез ново излязлата през октомври книга на съпругата си със заглавие “Melania”, в която, 24 години по-младата словенка, сключила брак през 2005 с Доналд Тръмп, между другото, твърдо застава по тази тема в подкрепа на американските жени. Книгата е част от предизборната кампания, но не заговаря отново нито литературните критици, нито хората, които четат книги със своите 256 страници, осеяни със снимки. “Това книга ли е или сувенирна кърпа за прибори?” Пише New York Times. А Washington Post отсъжда: “Това не е трактат, като този на Елеонор Рузвелт, нито признание като на Бети Форд, нито медитация за прехода от личния  към обществения живот при Лаура Буш, нито напътствие за работещи съпруги както при Мишел Обама. “Melania”  е в същност е една любовна история. Става дума за две известни форми на Его, които наистина перфектно си пасват една за друга.” Германският вестник Die Zeit пише: “Не нужно да се прочете тази книга. На практика в нея не се научава нищо за Първата Дама или за нейния съпруг и нищо за американската политика, за която видимо в момента Мелания Тръмп не се интересува.”

Третият завой на Тръмп е обединение на два насрещни завоя - неговият личен и на магната Elon Musk. Последният е иновативен бизнесмен и играе в много бизнеси, хвърля се в мащабни проекти, но в последно време нещата не му вървят. А през 2016 подкрепяше демократите, през 2020 също и след като преди две години от технологичен бизнесмен се превърна и в политически инфлуенсър, сега вече е в тесния екип на Доналд Тръмп. И двамата, търсачи на големи пари окончателно са разбрали, че най-лесно и сигурно се достига до тях, когато личният им бизнес се обвърже с власт в Белия Дом. Тръмп обяви, че ще сформира нов съвет по технологии в Белия Дом и негов председател ще бъде Elon Musk.

През този последен предизборен месец публиката наблюдава медийни информации, че състезанието между двамата е почти с изравнени шансове за победа. Този припев се лансира не за първи път в САЩ и не за първи път в други страни с либерални демокрации. Ние не вярваме сляпо в тази формула, защото съвременните комуникационни техники за манипулиране на възприятията и съответно мнението на хората са много продуктивни. И не би било голям проблем само за два месеца активно облъчване, една малка част от 61 милиона избиратели в САЩ, които по данни от юли тази година, “мразят и Тръмп и Байдън” и не желаят да гласуват, да бъдат “обработени” и пусната избирателна бюлетина в крайна сметка? В тази връзка, от това, което се пише през последните седмици на база проучвания, би трябвало да се очаква един избирателен резултат около 0.2 до 0.4 процента разлика в полза на единия от кандидатите. През месеца Доналд Тръмп демонстрира известна нервност и повиши вибрациите на тона, твърдо заговори като автократ и не се въздържа и да насъсква своите фенове срещу конкурентката си. Консервативният журналист и колумнист Jonah Goldberg, анализира нарастващият “отвратителен тон” на Тръмп, като една съзнателна стратегия с единствената цел да се мобилизират собствените избиратели. Има доста такива, които биха гласували за Тръмп, но не са особено мотивирани да отидат специално и пуснат своята бюлетина.

Показателна в това отношение е речта му в петък на 11 октомври в едно предградие на Денвър, Колорадо. Там върви непотвърден слух, че венецуелска банда се е разпасала и е поела контрола върху населеното място град Аврора, Колорадо. Тръмп обещава здраво да подходи срещу нелегалните мигранти. “Ние сме окупирани от една криминална сила.

5. ноември ще означава Ден на Освобождение. Аз ще освободя всички американски градове, които са завзети от нелегални мигранти. Харис също е една криминална личност. Демократите вкараха хиляди осъдени убийци в нашата страна. Нашите криминални типове изглеждат пред тях като бебета. Те влизат във вашата кухня и ви прерязват гърлото.” 

Два дни по-късно, в интервю по консервативната телевизия Fox News, той бива запитан дали след изборите очаква насилие или хаотични състояния. По наше мнение предварително планиран много опасен въпрос. “Няма да има от страна на нашите хора. Но съществуват някои болни хора, радикално леви луди хора, които биха могли да създадат проблеми. Но те би трябвало да бъдат вкарани в ред от Националната гвардия или ако е наложително и от въоръжените сили. ”Към “Лудите” Тръмп е причислил не само левите демонстранти, но и влиятелни политици като демократа конгресмен, Adam Schiff. (Последният бе член на Комисията разследвала атаката срещу Капитола на 6 януари 2021 и много остро критикува ролята на Тръмп в този ден. Тръмп отива още по-далеч в този ден: “Съединените щати имат вътрешни и външни врагове. По мое мнение вътрешните врагове са по-опасни от Китай, Русия и всички останали страни.” No Comment.

През този последен месец наблюдателите отчитат, че в изказванията си пред избирателите и в интервюта, Тръмп все по-често изпада в отклонения, които нямат връзка с логиката на текста. През октомври той казва пред представители на Бизнеса в Детройт: “ Ние сме спестовното прасенце, което всички желаят. Един ден ние ще продължим по този път. Това бе един прекрасен път. Това бе едно тежко време. Ще бъдем почти както последните четири години. Аз ви казвам, когато бъда избран, ние ще бъдем едно по-силно прасенце-касичка за спестявания, от когато и да е преди. Ние няма да бъдем повече един Идиот.” Прекрасно, но въпреки авторитарната риторика и странните си изказвания в последните няколко седмици допитванията показват, че неговият резултат леко се повишава. По повод изцепките на кандидата за президент Тръмп известната журналистка Maggie Habermann, следва предизборната кампания на Тръмп за New York Times, споделя пред CNN: “Бе много странно. Той прави такива странни неща. Но обикновено той прави това когато е у дома или на терасата си в Mar-a-Lago и то когато играе ролята на DJ na Edin iPad.”

А конкурентката Камала Харис, използва тази възможност за да постави под въпрос психическото състояние на Тръмп: “Аз се надявам, че той е в ред.” Уместен коментар, но кой би я чул. Такъв е сценарият за тази скъпа, продължителна игра.

Но е факт, че въпреки слабото представяне на Тръмп на дебата с Камала Харис и поредицата от слаби, нелогични речи пред публика, той не само не губи поддръжка, но и леко прибавя гласове през този последен месец. Известно е изказването на Тръмп от 2016:”Аз бих могъл да застрелям някого в средата на 5-то Авеню и не бих загубил избиратели.” Такава дързост явно предизвиква възхищение у много американци, както и странната му  автентичност, самоувереност и брутален непукизъм. Тръмп съчетава това поведение с елементарната формула да обединява много роли в себе си на сцената: успешен бизнесмен(което не е вярно), бивш президент, бунтовник, комбинатор, плайбой, евангелистки месия, противник на аборта, милиардер, човек от народа, заземен консерватор, нюйоркчанин, телевизионна звезда и човек на семейството, че дори и рапър. Нарциси като Доналд Тръмп просто забавляват хората, усещайки те за какво мечтаят. Ние наблюдаваме от 8 години, как сменяйки постоянно своите роли, се сменят и неговите политически вести към публиката. Елементарен анализ показва разностранна смесица, половинчата логика, нереални оценки и обещания и като цяло една програма с половинчато съдържание. И е кристално ясно: първо, че много трудно би могло да се разбере, в какво той в действителност вярва. И второ, той не влага мисъл в съдържанието, а във формата. Речите му са наситени с противоречия, които нас редовно ни хвърлят бурен смях, но публиката, която му ръкопляска не навлиза в съдържанието, а се кефи на формата. Или Тръмп безпроблемно успява да я привлича и забавлява, защото за нея работи технологията КАК Тръмп поднася нещата, а не КАКВО съдържат те. Това сме разбрали много отдавна и всичко това намираме за тъжно и отчайващо, наблюдавайки го в една високоразвита държава с претенции на хегемон в Новия Световен ред. Тръмп няма никакви задръжки да смесва реалността с чудновати фантазии и игнорирайки логиката и много истини и работейки с лъжи и полуистини, той обръща гръб на рационалното. Може би правилно е разбрал, че рационалното, смисленото, задълбоченото, мъдрото, навява спомени на училище, на умствени усилия под времеви и оценъчен натиск и най-вече на дисциплина. Неговите Хора очакват от него забава и той успява да им внуши, че е един от тях и най-вероятно с помощта и на ключови думи и алгоритми в кратките му, често смешни текстове, той успява да навлезе в подсъзнанието на поддръжниците си, да възбуди техните желания и настроения на едно дълбочинно ниво.Тук е нужен разбор от психоаналитици. Но явно сред много американци всичко това произвежда един желан за собственото аз Образ. Или Образ на подражание и стремеж да бъдеш като него. Така той успява да възбуди едно силно чувство на идентификация у тези, които се чувстват чужди в собствената си страна - САЩ. Една част от тях го приемат за свой човек, един от тях, а друга пък биха желали да бъдат точно като него. Не е за учудване, че мнозина от неговите избиратели явно изпитват удоволствие от неговата тъмна и апокалиптична картина, която елегантно пуска в обръщение. Бихме казали - “филмът на ужасите", който Доналд Тръмп често “прожектира”, може би отговаря и на силните страхове, които изпитват в реалния живот тези хора. Елементарният поддръжник и негов въодушевен слушател се притегля от Формата, радвайки се на Тръмп, че той си позволява чрез нея много неща, които самите те не могат и не трябва и да си помислят. В този смисъл, може би когато слушат Тръмп, те определено усещат едно чувство на вътрешно освобождение. Това, което не разбират те е лъжливото и нереализуемо чрез политики на Тръмпизма Съдържание. А може би и най-важното - Тръмп определено няма абсолютно никакво чувство на съчувствие към тези милиони хора. Няма и знания, нито инструменти, нито намерения, нито би имал свобода на действие, а и ресурс, през следващите 4 години, в роля на президент да направи макар и минималното за подобряване на техния реален живот.

Тайният и голям коз на Доналд Тръмп е да намали от 2025 година корпоративния данък в САЩ на 15 процента, от 21. И това ни води към Уолстрийт и към “Вълшебната Седморка”, част от FinTech. Защото АйТи компаниите в нея правят турбо печалби на Уолстрийт. Тръмп не казва, че Nvidia например прави чиста печалба от 55% на оборота, а Microsoft реализира чиста печалба от 35 процента. Останалите играчи не правят изключение. Защо е необходимо да отговори Тръмп, при тези огромни печалби, с неговия подпис те да бъдат рязко увеличени и при това изкуствено. Като резултат ще бъде оголен американския бюджет и ще се увеличи държавния дълг. От къде и от кого ще се вземат заеми в огромни трилиони обеми и кой реално ще плаща лихвите по тях? Ще се съкратят разходите за социални нужди, ще се увеличи инфлацията, а на избирателите си Тръмп ще обяснява, че е заварил почти фалирала държава и за всичко са виновни неговите предшественици демократите. Защото играта на големия капитал си “купи време” след голямата финансова криза 2008, чрез продължителен период на ниски и нулеви лихви по кредитирането. Печатницата работеше нон стоп и това бе използвано от големите компании. Анализът на борсовата им капитализация е категоричен. Увеличение до днес от 6 до 10 пъти. Сега технологията с ниските лихви не върви. Бизнесът Спекулация предстои да се удари на Уолстрийт в стената. Остава единственият вариант наливане на огромен ликвиден дълг в бюджета, за да може концерните да плащат ниски данъци и да продължат да плуват в голям кеш и да продължат своите програми на натрупване на капитал и задълбочаване на неравенството в САЩ, а и в целия капиталистически свят. Това е и големият шанс и “валето” на Доналд Тръмп да влезе отново в Белия Дом, с 0.3% предимство в гласовете през ноември. И когато тази армия от незнаещи и недоволни избиратели излезе на улиците, Тръмп би казал, че ситуацията е такава, че трябва “Здрава Ръка” и въвеждане на диктатура. 

Какво можем да очакваме?

Ние сме прочели много материали за и от Доналд Тръмп. Още с прочитане на книгата му през 1989 година бяхме потресени от начина му на мислене и лековатия му манталитет. Изучили сме добре цялата му бизнес кариера, с няколко фалита и особено фалита на неговия университет. Чели сме мнението за него на двама президенти републиканци, Никсън и Рейгън. Той бе близък приятел с Нанси и Ронълд Рейгън и е оценяван от консерватора Ричард Никсън, като човек с потенциал за политически пост. Излишно е да повтаряме, че и Никсън и Рейгън бяха “кукли” на най-едрия капитал в САЩ, който от периода на Рейгън силно се глобализира, интернационализира и максимално централизира. И така постепенно, особено след голямата финансова криза 2008, а и с началото на странната Пандемия през 2020, Централизираният Глобален Капитал навлезе в един остър, последен етап на дълбока системна криза. А последствията за САЩ като държава и превърнала се само в инструмент на Глобалния капитал са три пъти по-сложни. А може би и драматични, но това ще стане ясно през 2025-2026 година. Дали Централизираният Капитал би решил да спасява Съединените щати, като основна своя технологична, иновационна и капиталова база, ще ни стане ясно с това, кой ще бъде назначен за президент на 5 ноември.

Нашето мнение е, че един президент като Тръмп, в това нестабилно психическо и интелектуално състояние е с подходящия профил за перфектен тиранин и диктатор. Което за един мандат е възможно да доведе САЩ до тотално загубване на позицията си на хегемон и лидерска сила в света.

Това, което обещава Тръмп примерно в търговската политика, рязко ще оскъпи живота на хората в САЩ, но и ще доведе до контрамерки от страна на всички американски търговски партньори. Или ще се оскъпи и свие и американският експорт. Разбира се това ще доведе до нова вълна на инфлация не само в САЩ, но и в страните от Европа и най-сетне и в Китай.

Наблюдавайки израза на лицето на Тръмп в репортажите онлайн, не е нужно човек да е екстрасенс, за да види в неговите очи, поглед, изражение и обща аура, много напрегната, негативна, неприятна, груба светлина. Нас определено ни притеснява тази радиация на неговата аура. И независимо, че ние от 34 години не вземаме участие в никакви избори, не на последно място защото не приемаме тоталния и глобален сценарий на неолиберален, консервативен Казинокапитализъм, покрил всички страни по света, искрено се притесняваме, как бързо биха се променили нещата към лошо и в целия Европейски съюз, а и в съседна Турция, Украйна, Русия, та дори и в Китай. Проблемите, които стоят пред Съединените щати през 2025-2026 са колосални и в предизборната си икономическа програма Доналд Тръмп предлага, сметката за тяхното уреждане да бъде заплатена в хор от Западна Европа и Китай. Това са икономическите дестинации където има натрупана “торта”, производствен капацитет и знания за преразпределяне в посока Америка. От гореизложеното много притеснителна е реториката за наличието на главния враг вътре в САЩ, както и за опцията за въвеждане на ред да бъде използвана не само Националната гвардия, но и американските въоръжени сили. Нашето мнение е, че това не е само лично мнение на кандидата за президент Доналд Тръмп. И не може да си помислим друго, защото имаме представа за мащабите и дълбочината на световната финансова и дългова криза, освен, че предстои важно решение на “Политбюро” на Централизирания Глобален Капитал, да спасява кожата чрез въвеждане на диктатура, при необходимост и военна. А кризата не е само в Северна Америка и Европа, тя е в пъти по-голяма и в страните от БРИКС. Но те са се придвижили навреме в посока политически модели, основани на Йерархия, Вертикали и Авторитаризъм. И за да запазим обективна позиция и не изкривяваме оценката, страните от БРИКС и една Турция, Саудитска Арабия или Египет, в момента не са в състояние да предложат абсолютно нищо по-добро на обществения и иконимически модели в страните от Европейския съюз, включително България, Румъния, Полша или Латвия и Чехия. За Скандинавия не може и да става въпрос. А и дори да могат да предложат нещо, нямат желание за това.

От всичко казано до горе, решението кой ще е президент на САЩ ще бъде взето през този месец октомври. Видно е, че има борба в самото сърце на Групите по Специални Интереси курираща BIG Money, BIG Tech, BIG Energy, Big Pharma и Big Military. Парите не стигат за следващите 5-10 години, за да се угоди на всички перспективни и неперспективни инвестиционни програми, има противоречиви интереси вътре в най-едрия капитал и в голяма степен това усложни и усложнява геополитическата обстановка в света. Ако се вземе последно решение за диктатура в САЩ, което е много вероятно, ние прогнозираме, че президент като Доналд Тръмп не би бил в състояние да издържи цял мандат и се справи и на половина със сложната проблематика, която го очаква и за да го цитираме и него: за която му е бедна фантазията. Най-малко по 6 причини, той ще напусне в рамките на максимално две години Белия Дом. Именно и за този сценарий е подготвен и вкаран в играта младия кандидат за вицепрезидент. Той идва от елитен университет, но от беден произход и притежава абсолютно същия психологически профил като Тръмп и е голям мераклия за този пост. Може и да го огрее, но и на него би му било много тежко. Трудно се управлява страна, стопанство, дипломация, иновация и пазари и успоредно с това население, което икономически, интелектуално, образователно, психически, манталитетно, финансово, морално и по ценности и очаквания е силно и тотално разделено на много недоволни и ненавиждащи се фракции.

През 1848 година Карл Маркс е първият, който ясно и с точен език описва “Банкокрацията” и “Борсовите  вълци” във Франция и ни разкрива в есе със своя анализ на ‘демократичния преврат’, който извършва Наполеон III по една схема-образец за властта, която е безвременна и работи перфектно и до днес: “В момента когато провизорното правителство от 1848 година призна тратите (дългов инструмент), които буржоазното общество е теглило срещу държавата, то падна в плен. То стана притесняван длъжник към буржоазното общество, вместо да застане срещу него като заплашващ кредитор, който трябва да инкасира многогодишни революционни дългови вземания. То трябваше да стабилизира разклатените буржоазни отношения, които биха могли да бъдат изпълнени само в рамките на тези условия. Кредитът става тяхно условие за живот… Подгонен от противоречивите изисквания на световната ситуация, приличащо на един фокусник, който е принуден с постоянни изненади трайно да привлича погледите на публиката насочени върху себе си, или всеки ден да осъществява по един миниатюрен държавен преврат, той вкарва буржоазната икономика в бъркотия, опитва всичко… и сам произвежда анархията в името на реда, докато същевременно снема свещеното излъчване на държавата, профанира я и я прави едновременно отвратителна и смехотворна.” Така завършва есето на Карл Маркс за фокусника, авторитарен играч Наполеон III. То много добре ни подсказва, как през 2016 Доналд Тръмп влезе в Белия Дом и какъв хаос създаде. Този път хаосът би бил поне три пъти по-голям, неуправляем и ще засегне из основи Съединените щати и всички останали страни и икономики по света.

Следва Трета част

Борислав Сретков

Берлин, 21 октомври 2024