ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
КАМАЛА ХАРИС Е ПО-ДОБРИЯТ, ПО-ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ И ПО- ОБРАЗОВАНИЯТ ЧОВЕК, НО ДАЛИ ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО ДА Я ДОПУСНАТ В БЕЛИЯ ДОМ
Борислав Сретков, 25.10.2024
Трета част
Президент като Харис притежава потенциала да разговаря конструктивно с Китай
В първите две части на този обширен материал са отразени много моменти и теми, свързани с изборите за президент в САЩ и какво да очаква от тях Пекин. Тъй като нашето мнение е, че в цялата предизборна кампания, идеологията и концептуалните програми не стоят на преден план, а личности-кандидати, чиято първа цел е да бъдат просто харесвани от избирателя, тук бихме разгледали основно коя е Камала Харис и това което казва и което не казва на нейната публика.
Но коя e Камала Харис? Дъщеря на мигранти от Индия и Ямайка, родена, израснала и със силна кариера в Калифорния. По създаван брутен продукт, американският щат Калифорния се нарежда между всички страни в света на шесто място. Това е родината на Силиконовата Долина, там е създаден нефтения гигант Шеврон, там има много елитни университети. Калифорния по традиция е щат на поддръжниците на Демократическата партия. Камала учи икономика и политически науки в университета Howard във Вашингтон. След това завършва до края на 1980-те години право в Hastings University, Сан Франциско. В началото на 1990-те години тя е прокурор в съседния град Oakland и според Neue Zόricher Zeitung, NZZ (статия от 09.2024) е имала близко двугодишно приятелство с Willie Brown, пристигнал като беден, без пари, чернокож от Тексас, станал председател на парламента в Калифорния, от 1980 до 1995 и след това кмет на Сан Франциско. С много голям принос в делата за развитие на Калифорния и Сан Франциско и наричан Аятолаха в парламента.
Демократите управляват Сан Франциско нон стоп от 1964 и Brown естествено също е демократ. За него се пише, че почти няма политик в града, който да не е издигнат от него. Днес Willie е пенсионер на 90 години. Друг ментор на Харис, според швейцарския вестник, който е сред най-качествените и най-стари в цяла Европа, е предприемачът в сектора недвижимости от Сан Франциско, Mark Buell, съпруг на Susie Tompkins, основателка на фирмите Esprit и North Face.
Семейство Buell попадат в американската група мега спонсори на Демократическата партия и от собствения им ресторант се дърпат конците на демократическия елит в Сан Франциско. При Buell е ходил и Бил Клинтън, сега там е посетител съпругът на Nancy Pelosi и други от силните в града. (NZZ, септември 2024). На журналиста Cassidy от NZZ, в интервю от началото на последния септември, Buell разказва за Камала следното: През 2002 тя поиска среща на обяд с мен. Тогава тя работеше като юрист в градската управа и се грижеше за помощите към семействата с деца. Тя желаеше да се кандидатира за прокурор в Сан Франциско и за това дойде при мен. Аз не я познавах. Идеята й бе да се бори срещу прокурора Terence Hallinan, бивш боксьор с много връзки в Сан Франциско и с остър стил да действие. Камала остави у мен впечатление на много интелигентна, мотивирана и имаше едно състояние, от което се нуждае всеки политик: гореше от страст. Тя имаше огън в стомаха и аз й обещах само след един обяд, пълна подкрепа, включително финансова за нейната кандидатска кампания. Сан Франциско е място, където кандидатът трябва задължително да показва голям потенциал при потенциални донори. Аз отворих на Харис вратите към висшето общество в Сан Франциско, към стари и нови богати от квартала Pacific Heights. Тя учи много бързо как се събират пари - първо, трябва да се получи игра, второ да се постави цел и винаги да показваш желанието тя да бъде надмината и трето, не трябва нищо да вземаш за себе си. Харис се придържаше към проста формула. Казваше на тези хора: тук е проблемът, така ще го реша и за това се нуждая от Вашата помощ. И тогава, когато хората потвърждаваха, тя веднага питаше: мога ли днес да изпратя някого да вземе чека? Това е трикът, това е тайната. Така тя събра повече от един милион долара и засенчи финансово своя конкурент. (Cassidy, NZZ, септември 2024)
В кампанията 2002-2003, Харис се позиционира в дясно от Hallinan, на старта изостава с 8% и в крайна сметка след силни лични усилия го бие за негова голяма изненада и става прокурор на Сан Франциско. Камала не обича тираните, а прокурорът Hallinan е именно такъв. Не случайно, тя нарича Тръмп тиранин и подчертава, че добре познава този тип хора. Като прокурор се бори и преследва криминалните явления и полага големи усилия за подобряване на законността и правовия ред в града. И днес в тази кампания, един от нейните слогани е: Харис за право и ред. Като прокурор тя успява да наложи закони в Калифорния срещу сексуалната експлоатация с много по-сериозни наказания. Най-важно нейно достижение е въвеждането на програмата Back on Track. Чрез нея на насилници-извършители им се дава алтернативната възможност вместо да влезе в затвора, да преминат и издържат една строга образователна програма. В последствие този закон се приема и от министерство на правосъдието. В продължение на 8 години тя е прокурор в Сан Франциско, след това става министър на правосъдието в САЩ. На тези постове мнението за Харис е, че е показвала твърдост и смелост. В актуалната си кампания тя много говори за периода си като прокурор: Аз се борих срещу всички видове престъпления. Повярвайте ми, аз познавам типа Тръмп. През 2016 Харис става сенатор в Конгреса а след това и вицепрезидент.
Интересно е защо така автоматично Доналд Тръмп я нарича: радикална, слаба, неподготвена и с пренебрежение и Другарката и дори комунистка. Конотацията на думата другарка е свързана с един голям, дълъг спор между републиканци и демократи. Републикански сенатор пише със сарказъм онлайн: Ако искате да видите как биха изглеждали Съединените щати при Харис като президент, посетете родния й град Сан Франциско. Републиканците по дефиниция определят Сан Франциско като град на левите. За консервативната половина в САЩ, Сан Франциско е една градска пещера, с изградена картина на врага, символ на това, какво се случва, когато демократите управляват безпрепятствено. За това слоганът на републиканците е, че Камала Харис е радикална и това постоянно се повтаря. Републиканската елементарна концепция е, че когато наричат някого либерал от Сан Франциско, това означава, че обвиняват някого в комунизъм от най-лош сорт.
А Камала Харис разглежда своя град като Лаборатория на Бъдещето. Отделно градът минава за един от най-красивите в Америка. Но има мнения, че красотата лъже и той е бил винаги, що касае политическите аспекти, много труден терен. И за да не си помислим, че Камала Харис е имала само много спонсори и с песен на уста е влязла и успешно пребивавала в прокурорския кабинет, е хубаво да цитираме нейн приятел и дългогодишен съветник по комуникациите, който пише: Политиката в Сан Франциско се усеща като бой с ножове в телефонна будка. Друг неин съветник по политическите въпроси сравнява Камала Харис с главния герой във филма The Shawshank Redemption, който избягва от затвора, пълзейки през потока от отпадни води в канализацията и излиза от другата страна отново чист. Пътят, който е извървяла Харис от Сан Франциско до вицепрезидент в Белия Дом е дълъг, стръмен, опасен и много сложен. Само тя си знае какво и коства този преход. Защото нашето мнение е, че боят с ножове в телефонна будка се води нон стоп и по етажите на Централизирания Глобален Капитал. Тя не случайно е и много дефанзивна, внимателна по ключови теми, свързани с бъдещата икономическа програма. Но зад дежурната й усмивка, усещаме, че се крие една Желязна Леди от типа на Маргарет Татчър и не се съмняваме, че ако попаднат двамата заедно сами с Тръмп в добрата метафора за телефонната будка, тя би излязла единствена и сама и здрава от нея, отново спокойна и с блага, наивна усмивка.
Камала Харис смело обявява, че Доналд Тръмп е тиранин. И добавя, че тя добре познава този тип мъже. Никак не е без значение, че през 2003 година тя спечелва трудния избор за главен прокурор на Сан Франциско срещу тотален тиранин, тясно свързан с всички лобита в този централен град на Калифорния. Но когато се подема такава централна тема, идеалното би било тя да се подкрепи със смазващи конкретни примери от историята. Първият най-подходящ и категоричен, убедителен пример е разбирането на великия майстор в литературата Уйлям Шекспир, който дълбоко се е безпокоял през целия си творчески път, как е възможно, една цяла страна да попадне в ръцете на един тиранин. На помощ на предизборния щаб на демократите би дошла книгата от 2018 година на професора от Харвардския университет Stephen Greenblatt - Tyrant. Shakespeare on Politics. На немски език тя е озаглавена накратко Тиранинът. В тази ценна книга, наръчник за оценка на диктатори, спечелила награда Пулицър четем: Шекспир си е задавал въпроса, при какви обстоятелства, ценни и устойчиви институции, изведнъж се оказват чупливи и дават възможност да се упражнява власт, не в интерес на свободното общество, а в полза на личното удоволствие Как се появяват на трона личности като Ричард III или Макбет? Такова зло според Шекспир е немислимо, без един допълнителен кръг от съмишленици. Неговите драми изучават психическите механизми, които движат една цяла нация, нейните идеали и дори личните интереси за тяхното жертване. Как е възможно, някой да се чувства притеглян от един водач, който видимо е неподходящ да управлява, който не може да владее себе си, има брилянтните качества коварство и злонамереност, или който не уважава истината? При какви обстоятелства, сигнали като лъжа, грубост и жестокост не действат отблъскващо, а дори атрактивно, да - възбуждат дори и възхищение? Защо инак горди хора се отказват от своето самоуважение и се подлагат на бездушието на тиранина, на неговото убеждение, че може да говори и прави каквото си иска безнаказано, на неговото впечатляващо безсрамие? Съществуват ли възможности, питат драмите на Шекспир да бъде възпрян упадъка в едно безпринципно господство, преди да бъде твърде късно, има ли някакво обществено лекарство да се избегне обществената катастрофа, която неотменимо носи със себе си тиранията? При описанието на стратегията на издигащия се тиранин, Шекспир е открил в своето време едно голямо презрение у едрите собственици към масите и демокрацията. Популизмът може да бъде поднасян като едно сближаване с притежаващите и бедните, но в действителност е една форма на цинична експлоатация. Безскрупулният водач няма истински интерес да подобри съдбата на бедните. Обграден по рождение от богатство, той е свикнал с лукса и не намира нищо привлекателно в живота на долните слоеве. Да той ги презира, мрази техния мирис, страх го е, че могат да го заразят с болест и ги смята за глупави, на настроения, без стойност и за излишни. Но той разпознава възможността да ги впрегне за своите амбиции В Ричард III Шекспир майсторски развива личността на стремящия се за власт тиранин и неговите основни качества са показани още в трилогията Хайнрих IV: безгранична самовлюбеност, нарушаване на закона, удоволствие от причиняване на болка, силна потребна да изпитваш чувство на превъзходство. Той е патологичен нарцис и във висша степен арогантен. Няма никакво колебание, че може да прави каквото си пожелае. Той очаква безусловна лоялност, но е неспособен на благодарност. Чувствата на другите не означават нищо за него. Той не притежава естествено благоприличие, никакви представи за човечност, никакво чувство за срам. Законът му е безразличен, той го мрази и му прави удоволствие да го нарушава. Мрази закона защото му стои на пътя и въплъщава една идея за общо благо, което той презира. Той дели света на победители и губещи. Победителите събуждат у него признание, доколкото могат да му служат за неговите цели; губещите възбуждат у него само подигравка. Общото благо е нещо, за което говорят само губещите. Той предпочита да говори за победи. Колко актуално звучи гениалният разказ на Шекспир за 21 вия век, но тук му поставяме точка и остава за размисъл у читателя и евентуално за избиратели на Тръмп, които може би четат и книги.
Тук някои от предизборните месиджи на Харис към нейния конкурент:
Вие и Вашите приятели инструментализирате правната система.
Свободата на самоуправление върху собственото тяло е свята и Вашето правителство не може да предписва на една жена какво да прави със своето тяло.
Тези диктатори, Путин и Ким-Йонг-ун са затова, Вие да станете президент, защото Вие допускате да бъдете манипулиран с ласкателство и услужливост.
Ние имаме твърде много повече общо, от колкото неща, които ни разделят.
Намирам за трагедия, че имаме един кандидат за президент, който през цялата си кариера винаги се опитва да раздели на раси американските граждани.
Един добър водач е този, който не унижава хората, а ги издига.
Съединените щати имат нужда от спокойствие и ръководство, което не стимулира хаоса.
Ние трябва да създадем възможности в икономиката да окуражим и повишим оптимизма на хората.
Факт е, че Доналд Тръмп работи с енергиите на песимизма и страх за бъдещето: Ние сме неуспяла нация. Ние сме нация, която се намира в упадък. Китай ще убие нашето автомобилостроене.
Харис противопоставя на песимизма оптимизъм и от нейните речи блика увереност за едно ново начало: Ние няма да се връщаме назад. Ние ще спечелим съревнованието на 21 век. Според нея Тръмп не е водач, а само един нотариус на културен и песимистичен бунт в Съединените щати. А Тръмп е лаконичен:Тя няма план. Харис демонстрира опортюнизъм и се старае да приспособи позициите си според избирателите. От начина, по който говори става ясно, че тя е готова за изненади, което означава и в двете посоки. Или и от нея в посока обществото и света. Нейните позиви намекват за алтернатива и различно допълване на това, което прокламира Тръмп. Тя олицетворява много двойствености в природата и живота, които се допълват - женското срещу мъжкото начало, белите срещу черните, предприемача-бизнесмен срещу прокурора и правовия ред, борбата за права на жените, на мигрантите и най-вече, Камала е за социалната държава. Взето в комплекс, това посочва една друга възможност и алтернатива за голяма част от американците. Това, което успява да постигне за два месеца, е по наше мнение, ловко избягване на модела да се представя като част от политическа партия. Харис ползва и борави с други енергии и с цялата си визия, подбор на думи и език на тялото, лансира силната идея - Бъди Човек. Някои казват без да се замислят, че не била за лидер, не била харизматична, била слаба, но по наше мнение тя е заземен професионал, с много лични качества, голям опит в окопите на американската действителност и по особен, неин канал, отправя верни, харизматични и градивни енергии към аурите на нейните избиратели. Това в голяма степен променя настроенията за момента в САЩ. Но не би било достатъчно и да промени самите Съединени щати. Но е факт, че много хора харесват у нея, че е пълна с надежди. Тя говори за свобода. За пътя напред. Моята майка ме е възпитала, никога да не се оплаквам от неравенство, а да направя нещо срещу него. Цял живот аз имах само един клиент - хората.
Не може да допуснем, че избирателите желаят един бивш президент в напреднала възраст да им говори постоянно за миналото. А и да им инсинуира страхове. Защото теорията казва, че страхът е една от най-големите прегради към истинската свобода. Това Тръмп не го разбира и говори смешни наративи на всеослушание: Нейните комунистически ценови контроли ще доведат до недостиг на храни, ограничения, глад и повече инфлация.
Камала Харис все още има подкрепата на голяма част от играчите от Силиконовата Долина. Зад нея застанаха през септември участниците от групата на младите, иновационни фирми в областта на всички нови технологии и start upps.
Харис има поддръжката на голям профсъюз на работници от автомобилостроенето.
Проучванията на общественото мнение, на които ние не вярваме сляпо, показват, че по темите демокрация и права на жената, Харис води с 54% и съответно 50%. А по темите миграция и икономика Доналд Тръмп има предимство. Посочват се данни за темата икономика от 55 на 42 в полза на републиканеца. Но сме склонни да приемам съвместното проучване по темата икономика, извършено от Financial Times и Business School of Michigan University, според което 44% от регистрираните избиратели вярват, че американската икономика би била по-добре при Камала Харис.
Какво показват официалните данни за септември за подкрепата към Харис в различните възрастови групи американци? При младите хора между 18 и 29 години, нейното предимство е 53/42 процента. В групата на 30 до 44 години предимството и е 51 към 43 процента за Тръмп. При тъмнокожите избиратели тя води с 78 на 14, при испанци, с 55 на 41 и при хората от градското население предимството и е 63 към 33 за Тръмп. В селските райони Харис губи с 31 към 63 и при белокожото население с 41 на 56. Избирателите на възраст над 45 до 65 години не я подкрепят - 43/52.
Проблем не само за Харис, но и за Демократическата партия е загубата на подкрепата при работниците със сини якички, някога бастион на демократите.
Не е изненада, че Камала Харис има голяма подкрепа сред американските учители и преподаватели. А какво по-важно от сферата на образованието в една индустриална страна, когато светът се намира на прага на нова Парадигма. През септември втората по-големина организация на учителите в Съединените щати, American Federation of Teachers, официално подкрепи нейната кандидатура за президент. Камала казва: Един от най-добрите пътища е тези, които обучават и тези, които работят да имат глас и то да пазят Свободата и да подкрепят колективния договор. Да защитават Свободата и да се противопоставят на враждебни профсъюзни практики.
Харис се е позиционирала като по-лява и с по-прогресивна позиция. В кампанията си тя адресира работническата класа, пенсионерите, чернокожите, испанци и особено държавните служители, като обхваща в апелите си и фенове на тъмнокожи, на Берни Сандърс и бившия президент Обама, достигайки и до активистите в американските профсъюзи. Избирателите в САЩ от 2020 имат следната структура: 66.7% бели, 19.3 испанци, 12.5 тъмнокожи и 4.7% азиатци.
По отношение на външната политика тя е много въздържана. Що касае позицията й по НАТО тя изрече на Мюнхенската конференция в качеството си на вицепрезидент: НАТО е от централно значение за глобалната сигурност. За президента Байдън и за мен лично, нашият ангажимент към НАТО остава свещен и железен, но добавя: нашият подход се основава не на добродетели като любов към ближния. Ние преследваме нашия подход, защото влиза в нашите интереси.
Левите президенти в американската история се числят към най-успелите кандидати, защото Съединените щати по ДНК е силно капиталистическа структура, но често политиката се използва за коректив. Силен пример за това е New Deal от 1933-1939 на президента-демократ Рузвелт, което е отговор на Световната криза от 1929-1933. Така през 1935 Рузвелт обуславя Закона за Социална Сигурност (Social Security Act, 1935), с първото въвеждане в Америка на социални застраховки в подкрепа на пенсионерите, безработните и други нуждаещи се американци. В резултат и на това той е преизбран през 1936 за президент с 60.2% от гласовете и постига победа в 46 от 48 щата. Той е единственият президент преизбиран 3 пъти.
След това демократът Линдън Джонсън със Закона за граждански права (Civil Rights Act,1964), забранява дискриминацията, на расова основа, цвят на кожата, пол и религия. Линдън Джонсън печели изборите за президент през 1964 с 61.1%. И през 1965 с Medicare и Medicaid се въвежда програма за здравно осигуряване, която пък друг демократ президент, Обама, със закона, Affordable Care Act 2010 я разширява и от тогава американците имат право на базисно медицинско осигуряване. Тези факти потвърждават, че когато едрият капитал в САЩ навлезе в голяма криза и за излизане от нея му е необходима енергията и подкрепата на населението от долу, той инсталира в Белия Дом демократ за президент, който съответно с помощта на своите съпартийци прокарва закони със социално значение и в полза на избирателите.
На този фон, нашето впечатление е, че Камала Харис не бе изстреляна случайно, три месеца преди изборите, като от катапулт в предизборната борба за президент. Нашата прогноза от ноември 2023, след срещата Байдън-Си Дзинпин в Сан Франциско бе, че в хода на 2024 година и Тръмп и Байдън ще отпаднат от това съревнование и дори, че е дошло време, едрият капитал да се вразуми и назначи на този пост една интелигентна, образована жена по примера на Германия, Финландия, Италия, Европейската Комисия, Балтийските републики, Молдова, та дори и по примера на Маргарет Татчър. Очакванията ни бяха за крайно съревнование между Ники Хейли и Камала Харис. Икономическото състояние на глобалния свят никак не е добро и тенденциите не са към по-добро. Ако питат Джак Ма, създател на легендарния китайски концерн Alibaba за кадровата политика в тази уникална компания, той би отговорил на неговите колеги от западния корпоративен свят: Ние назначаваме в Alibaba с предимство жени и те са повече от мъжете. Защото жените знаят за какво става въпрос - за Човека. И второто е, че назначаваме млади хора. Те задължително трябва да са по-млади от своите шефове най-малко с 20 години. И Джак Ма би дал съвет на своите колеги от Уолстрийт и Ситито в Лондон, да не се излагат с президенти на по 80 години, а да поставят в Белия Дом съответно подходяща личност, и да заложат на младите хора. Защото Китай се превърна във велика не само икономическа сила, учейки се с предимство и единствено от САЩ и не е редно сега китайците да учат американците, къде са им проблемите и кой и как да управлява висшата им политика. В този смисъл френският интелектуалец и голям познавач на Америка, Alexis de Tocqueille пише:
Величието на Америка не се състои в това, че страната е по-просветена от други нации, а в това, че притежава способността да коригира грешките си.
Ако някой желае да се коригират някои от грешките, които не са никак малко, в Съединените щати, то изборът в Политбюро на Централизирания Глобален Капитал, би следвало да се спре този път на една жена, по-конкретно на Камала Харис. Не на последно място и за това, защото жените по дефиниция, не само мислят за човека, но и не са корумпирани в личностен план и най-малкото може да служат за пример и подражание на избирателите. Това са показали всички видни жени на държавни постове до сега. Примерите са много. Листата водят Татчър и Меркел, които бяха шефки на правителства в най-развитите капиталистически държави в Европа, през много драматични и бурни периоди и макар и консерватори по партиен признак, те си вършеха работата по-добре от всеки мъж и след напускане на постовете си за тях няма нито дума за обвинение в корупция. Защо ли? Защото интелигентните жени знаят, че няма безплатен обяд на тази земя. Това не важи за повечето мъже политици. А техният списък е много дълъг и в индустриална Европа се води от социал-демократът Герхард Шрьодер и християндемократът Берлускони. А листата на бившите президенти на държави, които невинно четат елементарни лекции по света срещу супер големи хонорари е безкраен. В него участва и един от най-успешните и влизащ в тройката на най-интелигентните американски президенти - демократът Бил Клинтън, а и Михаил Горбачов не направи изключение.
Нашето мнение, за мястото, ролята, намеренията и голямата мощ на Централизирания Глобален Капитал при избора на президент в Белия Дом ние не подлагаме на съмнение. Интересно в този контекст е, какво е допустимо за един кандидат-президент от Демократическата партия на САЩ да изрече пред своите избиратели критично по отношение на това, което предлага Доналд Тръмп. Защото неговите предложения в областта на бюджетната, данъчната и монетарната политика имат много общо с финансовите политики, наложени през 1922 година във фашистка Италия. И какви намерения има едрият капитал за следващите 4 години? Ще продължи ли да натрупва и централизира още капитал и то за сметка на работещото население, което създава реалните стоки и услуги в САЩ - брутния вътрешен продукт. Защото на тези избори, единствено Камала Харис говори за успокояване на инфлацията, за увеличаване на социалните разходи, за редуциране на цените в здравеопазването и на лекарствата, за програми за достъпни жилища, за намаляване на разходите за образования, за зачитане правата на жената, за трансформация на енергийното стопанство и действени мерки срещу последствията от промените в климата. Видимо е, че тя е много внимателна в подбора на всяка дума. И че промени негативното си виждане по добива на газ чрез фракинг. Големите пари от Big Energy я посъветваха да отстъпи крачка назад и в страни. Тя критикува своя конкурент в много точки от икономическата му полу-програма, но нейният щаб не си е направил труда да прочете изключителната, актуална книга на италианката Clara Mattei, асистент професор по икономика в нюйоркски университет. И само една страница резюме от нейните 390 страници текст, би представила онлайн на американските избиратели от двата отбора една ясна картина - защо в дадена държава се инсталира за административен шеф един тиранин, кой го назначава, кой определя рамката на икономическия и финансов модел, в какво се превръща политическия модел на тази държава, кой печели и кой губи.
Поуките от историята за Фашистката тояга
Резюмето от книгата Редът на Капитала. Как икономистите изобретиха строгите ограничения и павираха пътя към Фашизъм (2022, The Capital Order. How economists invented AUSTERITY and paved the way to FASCISM, Clara E. Mattei) в навечерието на американските избори поднасяме тук. Актуалността на текста в книгата е смазваща и тук пасва оптимално това кратко резюме: Бенито Мусолини взе официално властта на 29 октомври 1922. В своята първа реч в Парламента той ползва езика на строгото ограничаване: пестене, работа, дисциплина, поставяйки начало на всички държавни намеси. Мусолини изпълни своите обещания при индустриалните и монетарни остри ограничения. Тези политики обслужваха една обща цел: реабилитиране на фундаменталните колони на натрупването на капитала Острите ограничения изискваха Фашизъм - държавно управление от горе надолу, което да осигури на националистите си да могат да прилагат силово и с политическа безнаказаност своята воля в търсене на успех. В действителност необходимостта от остри ограничения бе локалните и международни либерални общности да подкрепят фашистките закони на Мусолини 1925-1926, които той въведе като наложен официален национален диктатор. Либералните експерти в Италия, Британия и Съединените щати бързо наблюдаваха, че един централен силен човек с пълна власт, бе най-ефективният способ да защити италианския капитализъм от многопластовите врагове Идеолозите на острите ограничения в Италия бяха най-добрите и утвърдени икономисти в страната и шампионите на показващата се парадигма на чистата икономика - преките предшественици на днешната неокласическа икономика от мейнстрийма. Двама от тях, De Stefani и M. Panteleoni бяха известни фашисти. Другите двама Umberto Ricci и Einaudi се идентифицираха като либерали. Те обединиха своите усилия и намериха обща основа под знамето на острите ограничения. Фокусът върху острите ограничения ни предлага нови лещи да оценим днес фашизма и неговия икономически дневен ред. Както и да бъдат определяни днес острите ограничения, а те съдържат една активна интервенция на държавата срещу кризата на капитализма. С Кралски декрет от декември 1922 на фашисткото правителство се дава пълна власт за реформи на данъчната система и публичната администрация. Това дава старт на така наречения период тотални власти, което въоръжи италианските икономически експерти с неоспорим авторитет да налагат мерки на остри ограничения върху италианската общественост. Panteleoni е водещ в създаването на фашисткия икономически правен ред и създателят на чистата икономика като направление в икономическата мисъл, със своя труд Principi di economia pura (1889). Той влиза във фашисткото движение през 1919 и е първият, който работи в качеството си на сенатор денонощно до 1924 в комисии за намаляване на обществените разходи в Италия. Независимо, че е либерал, Umberto Ricci играе може би ключова роля за развитието на фашистката икономическа политика. В своите усилия да възстановят първостепенното значение на натрупването на капитала, тази четворка от икономисти води две битки. Първо срещу колегите си и второ срещу италианското население. Относно второто, Ricci споделя с колеги: ние се борим, публиката да разбере, че влаковете не може да потеглят към луната. Обществеността не е образована в икономическите истини и това работи срещу техните собствени интереси. Или, тези икономически истини са били изкопани от експерти при такива изключителни условия, така, че те повече не са разбираеми не само за масите, но и за всеки не специалист, включително и за депутатите в парламента. Това придава една специална, супериорна аура на апологетите на чистата икономика, които се сблъскват с голямата задача да образоват хората в съответствие с правилното икономическо поведение, с цел да се създаде икономическо равновесие и прогрес И четиримата италиански икономисти, налагащи острите ограничения, споделяха елитарната интелектуална позиция, която бе едно единство, изразено чрез една метафора на Ricci, че разглеждането на свещената наука икономика е привилегия на малкото хора и не винаги изглежда красива, вярна и добра за профанизираната публика. Тези икономисти прокламират статута на чистата икономика чрез насилствено и основно отделяне на икономическите и политическите реалности в обществото. Те изтеглят стриктна ограничителна линия: икономиката е трансцедентна и е една изолирана система от другите елементи на социално-политическата сфера. Тези икономисти претендират, че обективността се защитава от техните количествени методи: числата не може да лъжат, тогава и икономиката не може Моделите на тези четирима икономисти отразяват точно една такава есенция - общество, в което капиталът, а не трудът е двигателят на икономическата машина И бе ясно, че само силно правителство би могло да въведе ред за натрупване на капитала. И тук се появи диктатурата на Мусолини. Икономистите фашисти и либерали споделяха вярата в силата на правителство съставено от икономически експерти - технокрация. И въвеждането на силни икономически принципи, не са нито политически нито представляват партизански интереси, а те просто са верни. Правителството от технократи трябва да въведе дневен ред на остри ограничения и правителството трябва да е силно. Под силно се разбира, не с икономическа помощ, а авторитарно, правителство на правото и реда, такова, което никога да не се колебае да наложи репресии върху населението за да може да защитава пазарната икономика и нейните естествени закони. Panteleoni често в своите речи използва редовно израза фашистка тояга, която да опонира на работническото движение, както и за прочистваща война срещу вътрешния враг (guerra di sterminio): Болшевишките лидери. В деня на фашисткия поход към Рим, икономистът Einaudi пише: Важният въпрос е каква е икономическата платформа на новата партия? Господин Мусолини, шефът, не е икономист. Страстен и изпълнен с виталност, той е способен да поведе своята партия към непознати морета. За момента той е изказал в Неапол само едно икономическо изречение: Италия се нуждае на върха от човек, способен да казва не на всички запитвания за нови разходи. До тук добре. Общественото мнение бе сериозно и твърдо предупредено за необходимостта от поставяне на край на увеличенията в обществените разходи и дори да се намалят полезни разходи. Дали новата партия ще има волята и силата да преобърне сръчно финансова ситуация на държавата. (Октомври 1922). Изглежда, че икономистите налагащи острите ограничения не са се влияели от харизматичната натура на Мусолини, но са го разглеждали като точния човек във верния момент за прилагане на принципите на чистата икономика.
Чрез авторитарни мерки фашисткият режим успя да постигне ключови цели на острите ограничения. В периода 1926 до 1929 се реализира намаляване на номиналните дневни надници с 26%, което води до съществен спад в реалните доходи. Ricci пише: Държавата е ужасен производител и ужасен администратор Богатството представлява един Нулев сбор. Di Stefani твърди: Общото тяло е конкурент на частните предприемачи в използването на парите и националното богатство. Миражът за умножаване на хляба и рибата се е случило само веднъж Социалистическата икономика дава свободен терен да се работи по-малко и да се консумира повече. Хората в обществения сектор са тези, които са неподготвени да се сблъскат с пазара.
С Кралски декрет през 1923 за бюрократична реформа се уволняват над 65 хиляди италианци в обществения сектор. Най-много пострадват хората от сектор Пощи и железопътен транспорт. Английският посланик в Рим описва събитията: Тук се въвежда желязна дисциплина и най-строго спазване на 8-часов работен ден.
Втората половина на мотото - да се произвежда повече, се използва като перманентно решение чрез мащабна приватизация. Целта е работниците да се сблъскат на свободния пазар със свободна конкуренция и те да бъдат дисциплинирани. А Конкуренцията да стане така жестока, че тя да изключи възможността за стачки. Днес теоретиците пишат, че това са най-ранните едро мащабни приватизации в капиталистическата икономика. Тези приватизации в Италия са на всякъде. С Кралски декрет се приватизира от 1923 до 1925 изцяло телефонният сектор, създаден от държавата през 1907. През 1923 държавата губи своя монопол в застрахователното дело се създава дуопол от две частни застрахователни компании.
В социалната политика се говори официално за балансиране и за възстановяване на най-доброто поведение, с цел ускоряване натрупването на капитала, като голямото болшинство граждани трябва да свият своето потребление за да освободят ресурси в полза на класата, която пести за да инвестира. Икономистите апологети пишат: Историческият интерес на онеправданото население е, че зависи от капитала и хората биха могли да просперират, ако капиталът просперира. Но този просперитет би могло да дойде само чрез жертви, които се разпределят неравномерно. Фискалната политика и управляване на доходите с остри ограничения стават чрез регресивно данъчно облагане и бюджетни съкращения. Двете вървят заедно в пакет и работят за задължителна пестеливост сред масите и за увеличаване на капиталовите инвестиции на добродетелния елит.
През 1923 се издига тезата за привличане в Италия и на чуждестранен капитал. За целта фашистката държава освобождава чуждия капитал от данъци в страната. Новият принцип на данъчно облагане се нарича продуктивистичен, което означава, че приоритетът е натрупването на капитал и богатство и то над всяка друга цел за социална справедливост или повече държавно разпределение на ресурс.
Фискалните реформи от 1923 въвеждат по-голям контрол върху класите от долната скала. Чрез данъчното облагане държавата събира ресурс от цялата италианска общност и след това го използва за да плати кредитите към държавата и лихвите по тях.
В продължение на 10 години, фашистката държава увеличава данъците върху консумативните стоки. Съотношението между преките данъци и косвените данъци спада от 0.94 през 1922 на 0.61 през 1929. Освен това митата върху основните стоки в периода 1922 до 1925 се увеличават годишно с по 5%.
Успоредно с данъчната политика, се намаляват разходите в ключовите ресурси за обществено потребление, като икономията отива в посока частни структури. През 1922 се създава Комисия за ревизия на балансите и намаляване на обществените разходи. Така от 1923 до 1924 обществените разходи са намалени с една трета.
Друг удар е премахването през 1923 на министерство на труда и социалното осигуряване.
До юни 1925 италианският бюджет е балансиран така, че сумата на обществените разходи, без тези за отбрана и обслужване на държавния дълг, достигат като дял в БВП довоенното ниво от 13% от 29% през 1922. Постепенно италианската държава плаща за обслужване на държавния дълг, включително лихвите, над два пъти повече от сумата за социални разходи (1930). Фашистката държава е дисциплиниращ баща с двойно противоречие: налага пестеливост на масите и е щедра финансово към предприемачите. Пример е спасяването с бюджетни пари на две големи италиански финансово-индустриални компании от фалит. Постига се и другата цел: чрез дисциплиниране да се увеличи експлоатацията на работниците и се освободят капиталистите от политически искания на работещите. Тук поставяме точка и оставяме на читателя да подбере многото ключови думи, термини и политики, които наблюдаваме в Съединените щати през този 21 век и по-конкретно в намеренията на кандидата от Републиканската партия за президент в сектора данъци, корпоративни печалби, социални разходи, разходи за развитие на науката, дисциплиниране на масите, държавен дълг и неговото олихвяване и обслужване, къде се намира врага и целият пакет от управление на парите в американския икономически модел. С нашето уточнение, че парите имат за източник идеите, талантите, визиите, творчеството, знанието, квалификацията, мотивацията и най-накрая разбира се и вложения труд като часове на милиони хора, в която и да е продуктивна дейност. При внимателен прочит, особено на книгата, където се разглежда и влиянието на чуждестранния капитал върху италианския фашистки модел, както и икономическата схема във Великобритания след Втората Световна война, стават ясни плътните паралели в тези 100 години до днес в схемата на Капитала, постоянно да нараства чрез натрупване, но в съчетания на сериозна концентрация. Големият въпрос е за чия сметка, след като сборът остава Нулев. Капиталът желае да расте всеки ден, за сметка на автоматизацията, дигитализацията, в която са вложени знанията, времето, труда, талантите и личните данни на милиони хора от няколко генерации и както и да го разглеждаме става въпрос за масов обир. И всичко, което разказва Шоуменът Тръмп през тази предизборна кампания, никак не се връзва с баланс и справедливо преразпределение на обществения ресурс в САЩ. А най-богатите в САЩ, все още водят листата по съвкупно капиталово богатство в света. И за американските концерни, особено за Вълшебната Седморка или за скритата зад завесите група на Big Three - трите гигантски фонда за управление на богатство, начело с Невидимия Гигант BlackRock и Vanguard да не отваряме темата. Но нея не я засяга нито единият кандидат от двамата. Тръмп няма интерес защото се бори като тиранин да стъпи в Белия Дом и да дисциплинира както хората в държавния апарат, така и тези, които сега гласуват за него. Камала Харис е наясно с нещата, но на първо място това е задължение на партията, която й издига кандидатурата. А тази партия работи на парче и се движи в определен коридор, чиито параметри се определят от разположението на силите в американския Конгрес, а над тях или зад тях и над тях, стои от над 100 години матрицата на най-едрия капитал, която в последните 30-40 години е ангажирана изцяло в проекта Финансиализация и бизнеса Спекулация и прави от пари пари. А те все не им достигат.
Смешно, нереално и обидно е в САЩ да се търси помощта на авторитарни политически модели
По наше мнение зад спора, който се води между двамата кандидати, в голяма степен степен си крие и спор вътре в Супер Групата по Специални интереси, FinTech. Става въпрос за големи пари и овладяване и контрол върху техните потоци. Това е свързано не само с натрупването на финансов капитал и неговия път към големите играчи. А веднъж към американската държава (бюджета), след това към социалните сфери и на първо място към образователната система, която е изправена пред голямо изпитание за създаване на хуманен капитал от нов тип. Второ, този хуманен капитал трябва освен да е по новому квалифициран, трябва и да е мотивиран, да мисли творчески и да не е само едно винтче в една скована, статична производствена система. Трето, този хуманен капитал трябва да бъде обслужван от качествена, но не скъпа и недостъпна здравна система. Четвърто, на американските топ компании не достигат специалисти и експерти от всякакъв тип. Пето, ако Америка не успее да привлече, по старата си супер-схема, нови таланти от света и Азия на първо място, не би се решил най-важният компонент в технологичната игра - голям пул от продуктивни таланти и изявени мозъци. Само с финансов капитал не би се получило. И в тази схема, в условията на информационната революция ключова съставка са и индустриалните данни и личните данни по възможност на милиарди хора. Триста милиона лични данни на американското население са абсолютно недостатъчни. И Камала Харис би могла да му каже на Тръмп, че Китай има предимство при данните и вече достига американците и при обучените таланти. Или да му разясни, че бившите световни компании лидери като Intel и Boеing се задъхват в своите програми за близкото бъдеще и имат проблеми във всички ключови компоненти, включително и във финансов аспект. Или страдат комплексно, не на последно място, че през този век са следвали само алчните интереси на своите големи акционери в преследване на основната им цел за share holder value. И финансистите в корпоративния бизнес, окончателно са изместили при вземането на стратегическите и инвестиционни решения, инженерите и конструктурите. И състоянието на американската индустрия е такова, че зависимостта от международните доставни вериги, при много ключови продукти, като чиповете, независимо, че са създадени в лабораториите и институтите на САЩ, в момента е много голяма, дори като се изключи Китай, от страни като Холандия, Германия, Южна Корея, Япония, Англия, Швейцария, Канада. И не на последно място Северна Америка е принудена и обречена да проведе бърза трансформация към нова енергетика, нови енергийни източници, с крайна цел по-висока енергийна ефективност. А по темата крипто пари и мераците на семейство Тръмп да се наместят и в тази обирджийска игра в тим с новите, млади финансови акули, определяйки от Белия Дом правилата в нея в САЩ, Харис има какво да каже на избирателите и да ги събуди. И още нещо, военните в САЩ не желаят голяма война, а да не говорим, че заплахата на Тръмп да преследва вътрешния враг с помощта на въоръжените сили е непродуктивна, невъзможна лудост, която няма нищо общо с America First. И да му каже в очите, че 102 години след Мусолини, смешно, нереално и обидно е в САЩ да се търси помощта на авторитарни политически модели, които нито ще помогнат на корпоративния бизнес, нито на новото поколение в Съединените щати, нито ще се спечели съревнованието с Китай, а САЩ гарантирано за един негов мандат биха се превърнали от първостепенна в треторазрядна международна сила.
И нищо не и пречи на демократката Харис да публикува онлайн една извадка от интервю на италиански политолог и философ Vittorio Hoesle, пред Deutsche Welle, живеещ от 2000 година в САЩ, преподавател в университета Нотр Дам в щата Илинойс. Това интервю излезе в хода на предизборната кампания няколко месеца преди последните президентски избори 2020, ние го прочетохме и го включихме тогава в нашата книга Китай-САЩ 2018-2019. Изглежда, че и други са го чели и тогава Тръмп бе спрян като неподходящ управител в Белия Дом, Вашингтон. Най-важното в него е това, че се върви към фашистка диктатура, което е три пъти по-актуално днес, от преди 5 ноември: Hoesle е уважаван половин италианец и половин германец, от 20 години преподава в САЩ и е уважаван и признат учен, както в Европа, така и в Америка. Професорът е известен с книгата си Морал и Политика от 1997, в която прави мрачни прогнози, че в западните страни се създават условия, при които във всеки следващ момент е възможно да се възроди и настани фашизъм. Vittorio Hoesle каза вчера директно: Доналд Тръмп показва класическа стратегия на диктатор Той притежава невероятните способности на фашистките диктатори от 1920-те и 1930-те години да ентусиазира масите Тръмп има един твърд електорат от 40% избиратели, които му вярват Той не прави всичко наведнъж, а се движи с малки крачки напред. Често с две крачки напред. Често с две крачки напред и после с една назад Някои хора казват: Той не е толкова лош. Но извадете 'Речта за мир на Хитлер от 1933 и вижте какво обещава той на европейците Тръмп не защитава Конституцията, не разбира разделението на властите, либералната демокрация, религиозната свобода и полага усилия да ги погребе В неговия светоглед Европа не играе никаква роля Но в САЩ рязко спада интересът към Европейския съюз Американците са бизнесмени и виждат, че в Азия живеят повече хора и те правят по-добри сделки Европейците са наивни, ако мислят, че това ще продължава безкрайно така. Европейският съюз може да се разпадне като къщичка построена от карти От доклада на Болтън се разбира, че Тръмп желае да излиза от НАТО Ако го преизберат през ноември, всичко ще се влошава. Ако не го изберат, то това би била само пауза за поемане на въздух. Америка остава силно разединена. (Извадка от интервю на Deutsche Welle с Vittorio Hoesle, 2020) Ученият, философ е познал - Тръмпизмът си е взел 4 години пауза, поел си е дълбоко въздух и е на прага да издуха Съединените щати, без нито един изстрел от световната сцена или действително да хвърли страната в голяма война.
Прогнози-13 ключа за Белия Дом
Менажерите на големия сценарий за избор на президент, успяха отново през октомври да доведат нещата до патова ситуация. Всички официални проучвания показват, а медиите активно ни обработват, че до последната секунда никой няма предимство и едва ли не ситуацията е готова за жребий чрез хвърляне на монета. Този развой ние го очаквахме от края на 2023 година. Прочели сме до октомври много прогнози за изхода на 5 ноември, но тук ще отделим място само на две от тях, които намираме за интересни.
На 28 септември се появи статия от американския професор Fred Smaller, който води курс на студенти Campaigns and Emotions в Chapman University, Калифорния. Целта на курса е как студентите изграждат своите способности да оценяват. Този семестър в класа му има 35 студенти. Smaller казва: Мен не ме интересува, вие на какво се надявате, кой би спечелил изборите, а как оценявате шансовете на двамата кандидати и базовата линия е как мислите: кой ще спечели? Резултатът е еднозначен: 18 от отговорили 23 студенти са предсказали победа за Доналд Тръмп.
Ние не приемаме този резултат, оборващ информациите на американските медии. Защото ако се направи едно проучване сред преподавателите във всички университети в Калифорния, със сигурност резултатът би бил съвсем друг.
Нас силно ни впечатли прогнозата на друг американски професор по история, който от 1973 година чете и до днес, на 77 годишна възраст лекции в American University, Вашингтон. Той се казва Allan Lichtmann, все още участва на Олимпиади за ветерани, бивш атлет на бягане с препятствия и си е спечелил заслужено прозвището Нострадамус по изборите за влизане в Белия Дом. Този американец е познал категорично изхода на 9 изборни президентски кампании от 10. В същност и десетата, тази, при която Ал Гор загуби спечелени избори, след допълнително преброяване на бюлетини в щата Флорида, проведено по схема, в която на 10 бюлетини, подавани от тъмнокожи са отчитани само по една.
Lichtman е известен с неговите 13 ключа за Белия Дом. При тях става въпрос за фактори, които биха могли да решат при президентски избори, на чия страна е победата или загубата. Това са харизмата на кандидата, икономическата обстановка, скандали в Белия Дом или успешни законови проекти на партията на власт.
Както и да е. Сега Нострадамус е категоричен в прогнозата си: Камала Харис ще спечели изборите.
В интервю от 14 септември т.г. в Neue Zόricher Zeitung той обяснява и защитава своята прогноза така:
Моята прогноза игнорира допитванията. Те представляват само моментни снимки, не са предсказания. Аз изхождам от това, как в действителност функционират американските избори за президент. Използвам 13 ключа, които измерват силата и постигнатото достижение от партията, която е на власт в Белия Дом. Ако 6 или повече от шест ключа се обърнат срещу правителствената партия, тя ще загуби изборите. Тази система има един ненадминат успешен баланс - от от преизбирането на Роналд Рейгън през 1985. Тогава направих тази прогноза три години по-рано, по време на най-тежката рецесия от времето на Голямата Депресия 1929 и оценките за Рейгън бяха на най-ниско ниво. На всеки четири години много хора ми казват: Оо, тези избори са други. Но ключовете са Северната звезда на прогнозата за избори. При всички промени те остават константни и тази система важи за периода назад до 1860 година. Тогава тъмнокожите бяха роби в Америка, нямаше автомобили и самолети, радио и телевизия. Това, че ключовете се показаха така надеждни, ми дава увереност, независимо от постоянни забележителни обстоятелства при едни избори.
През 1981 бяхме заедно със съветския сеизмолог Владимир Кейлис-Борок, гост-професори в California Institut of Technology и се сприятелихме. Борок имаше идеята да си сътрудничим. Той бе водещият експерт в света по предсказване на земетресения. Но ми каза, че винаги е искал да приложи своя метод за прогноза на земетресения върху избори. И казваше: 'Аз живея в Съвесткия съюз. Там няма избори. Но ти си експерт по най-важните избори в света, изборите за американски президент. И така ние станахме тази странна двойка в политическия анализ. Ние направихме две решаващи иновации. Първо, разбирахме изборите не като Картър срещу Рейгън или демократи срещу републиканци. Ние изхождахме от стабилност или един земетръс. При стабилност, управляващата партия остава в Белия Дом на власт. Второ, ние не поглеждахме към групите избиратели или допитванията до публиката. Вместо това ние прилагахме метода на Кейлис-Борок по време на всички президентски избори от Abraham Lincoln до Ronald Reagan 1980. Така ние открихме 13-те ключа и решаващите 6 ключа и правилото ти си вън от играта. Когато един кандидат не бъде избран става въпрос за политическо земетресение, и ако актуалният президент загуби повече от 6 ключа той е извън играта. Има много лека зависимост между ключовете и една категорична или минимална победа, но това аз не предсказвам, Аз назовавам най-важното: победителите и губещите. На всеки 4 години аз се навеждам силно от прозореца, защото или съм прав или прогнозата е грешна. И на всеки 4 години ставам много нервен - дори сега на 77 години. На всеки 4 години правя половината страна яростна срещу мен. И днес след 40 години отново цялата страна е ядосана на мен. Но моите прогнози нямат нищо общо с моите политически нагласи. Аз съм предсказал победите на двамата най-консервативни президенти на нашето време: Reagan и Trump. Точно така както и на прогресивни президенти като Obama и сега Harris.
Решаващият ключ е свързан с оттеглянето от изборите на Джо Байдън. Аз силно критикувах демократите, че те демонтират действащия си президент. Мислех, че те вървят към една катастрофа, че ще загубят ключа на действащия президент и биха рискували един вътрешно-партиен спор. Една открита борба за власт би им загубила още един ключ - the contest key (конкурентния ключ). Но тогава демократите се осъзнаха и застанаха единни зад Harris. Номинацията на Harris се отрази положително върху два други ключа. С Harris като кандидат, избирателите не трябва да решават и избират между двама стари бели мъже. Точно това допринесе за убиване на предизборната кампания на Robert F. Kennedy. Този ход осигури на демократите the third-party key - ключът на независимия кандидат. Harris имаше и положителен ефект върху ключа за социални безпокойства. Байдън бе архитекта на правителствената политика. Понеже сега вече не стои на преден план, социалните протести намаляха, примерно срещу войната в Газа. За да се обърне този ключ, протестите би трябвало масирано да се увеличат и да са трайни, така, че да заплашват стабилността на обществото. Най-несигурните ключове са тези, свързани с външнополитическите успехи и неуспехи. Те все още са неясни, защото има две продължаващи войни. И никой не знае какво още би могло да се случи в една война. Но това не би играло роля, ако дори тези два ключа се обърнат срещу демократите, защото не може да се достигнат 6 негативни ключа и моята прогноза говори все още за Harris.
Допитванията по отношение на икономиката зависят твърде много от това как се формулират въпросите. При това коефициентът на грешка е далеч по-висок от често обявявания за 3%. Към това се добавят хора, които не отговарят, които лъжат или нямат мнение. И накрая, никой не знае, кой в действителност ще отиде да гласува. Нашата система противно на това е стабилна, ключовете са непроменяеми. Двата ключа за икономиката, краткосрочният и дългосрочният са положителни за Harris.
Не ми казвайте, че игнорирам неща, нищо не се променя, докато на нещо не повлияe един ключ. Прогноза за изход от избори не е възможна, ако се анализират отделни теми. На тази база, Хилари Клинтън би трябвало да празнува убедителна победа. Тя спечели всеки дебат, събра повече финансова подкрепа, включи повече реклама, бе по-добре организирана и по-опитна. Но противно на всички експерти и специалисти по проучване на общественото мнение, нашите ключове предсказаха победата на Trump от 2020 много точно. (Откъси от интервю в NZZ, септември 2024)
В интервюто на Allan Lichtman има впечатляващи истини. Особено ни допада тезата свързана с неговия ключ - third-party key. На всички бе ясно, че Джо Байдън не може да бъде повече фигурата в Белия Дом. Усетили сме също и симптоми, че през последните две години на вицепрезидентката Харис, не се даваше терен за големи лични изяви. По наше мнение, мощната група демократи от Калифорния, заедно с голяма част от играчите от Супергрупата FinTech прошепнаха на президента в Белия Дом, че предстои да излезе в пенсия. Но не само и на него, а и на бившия президент Обама, за когото е известно, че е бил въздържан към кандидатурата на Камала Харис. Медиите усилено лансираха възможността от издигане за кандидат Мишел Обама. На семейство Обама им трябваха няколко дни да поумуват дали да подкрепят Камала. Известно е, че само в Сан Франциско и Калифорния, сред демократите има няколко течения, има и различия. И Lichtman е напълно прав, вътрешно-партийните борби и скандали, а те са универсални за всички партии по целия свят, са гарантиран ключ към неуспеха. По наше мнение, играчите от задкулисието имащи най-голям интерес от тези избори, много внимателно изчакваха момента и само три месеца преди изборите включиха и силния фактор във всяка игра - този на изненадата. И е неоспорим факт, че издигането на кандидатурата на Камала Харис е супер важен фактор, в ролята и на трета партия-ефект и ключ. Така бе разбита една кандидатска формула между двама стари, бели мъже тотално. От там идва и невероятната нервност, наблюдавана у Тръмп през последните два месеца и безобразното му поведение.
Светът се намира във формулата Г-2: Китай и САЩ
Но ние разглеждаме тази президентска кампания през погледа на Пекин. Последните информации от Китай са, че на заседание на Политбюро на ККП на 28 септември за първи път, официално и с голяма загриженост е потвърдено и признато, че икономиката на страната не върви добре и трудностите не се преодоляват. А ние мислим, че се задълбочават. През последните две тримесечия се отчита икономически ръст от 4.6 и 4.7%. Не само, че това е недостатъчно, но ние не изключваме реалната цифра да е около 4 процента. Нашето мнение е категорично, че светът е веднъж изправен пред все още задълбочаваща се всестранна криза и ние я разглеждаме с фокус като дългова, финансова и криза на свръхпроизводство. Второ, новите технологии създават здрави предпоставки, икономическите модели в Китай и САЩ да използват своите сериозни технологични предимства и така светът да навлезе без голяма война и по-плавно в Новата Парадигма - Финанси/Енергия, Транспорт/Комуникации. Това не би могло да се реализира по наше мнение без едно прилично, компромисно сътрудничество между двете единствени велики сили на планетата днес САЩ и Китай. От 2016 година е ясно, че светът се намира във формулата Г-2: Китай и САЩ. От октомври 2023, между Китай и Супергрупата по специални интереси FinTech, чийто основен инструмент все още е държавата САЩ, се водят тайни преговори и в областта на финансите и в областта на световната търговия. Нашето мнение е, че ако западният отбор желае тотална конфронтация с Китай и реши да жертва Съединените щати като държава лидер в глобалната властова игра през следващите 5-6 години, то в Белия Дом би бил инсталиран популиста Доналд Тръмп. При това за втори път, но с правомощия на диктатор, по схемата на едрия капитал от 1922 година с фашизма на Мусолини. А появи ли се фашизъм, това с голяма вероятност означава и война. Налагането на Тръмп като президент, би довело до увеличаване на чистите печалби на американските компании по пътя на силно понижено данъчно облагане. Това е единственият билет към сцената и театъра в Белия Дом, който Тръмп би могъл да си купи от играчите на Уолстрийт и в това се крие единственият му макар и минимален шанс за успех. Защото сред хората в Централизирания Глобален Капитал има хора, които могат и да мислят и на тях трябва да е кристално ясно, че такова решение е само купуване на време и отдалечаване на Съединените щати от входа към Новата Парадигма и гарантирана загуба в средносрочен план на голямото системно съревнование с икономическия и вече технологичен гигант Китай. Ако това се реализира, по наше мнение то би означавало възприемане на една краткосрочна схема на борба с общо известния лозунг: след нас потоп.
Ако Централизираният Глобален Капитал желае САЩ да запазят своите предимства при Изкуствения интелект и квантовите технологии, да проведат бърза енергийна трансформация, да създадат благоприятно поле на младите хора в цяла Северна Америка, да разгърнат своите творчески сили и не живеят в страхове, неизвестност и разрастващо се неравенство и имат реален достъп до парите, които самите те създават, то би трябвало да се възприемат повече от политиките, зад които стои Камала Харис. И на нея и прилича, защото има поведение и фасон да води преговори в качеството си на президент с китайския си колега от Пекин, по схемата на ново преразпределение на света. Без ново място в Световния ред на Китай няма как да се развива днешният свят. И много правилно ключовете на Allan Lichtman, отчитат, че социалните протести позатихнаха в САЩ, около войната в Украйна също има затихване във всичките и параметри, страните от БРИКС се събират, но не показват единство, защото сред тях има само един голям играч, който преследва в тази схема единствено свои интереси и цели. А партньорите в БРИКС на Китай, нито могат да бъдат основния пазар за свръх произведените китайски стоки, нито биха могли да им помогнат в технологичната война и във валутната война със САЩ. Нито биха могли да бъдат водещи, в която и да е компонента на налагащата се Нова Парадигма в глобален мащаб.
И да се върнем на двамата кандидати за президент в САЩ. Нашето мнение е, че днес е трудно те да бъдат дефинирани по партиен белег, пол, религия или принципи. В момента в Съединените щати е необходим мениджмънт, който прилага Реални Политики (Realpolitik). В този смисъл европейците, индийците, китайците и руснаците не би трябвало да забравят, че и двамата кандидати за президент са американци.
Но ние наблюдаваме през този век в Китай една силна формула, която не е тяхно изобретение, а именно: (М + Ф + В) на степен и = Резултати
В тази формула М е мотивация, Ф е фокус и В - вяра. Но решаващото е така нареченото Малко и, което отговаря за Интелигентност, Интуиция, Информация и Инспирация. Дали малкото и има стойност 2 или 5, това прави голямата разлика в резултатите. И добавяме, че тиранията и фашистката тояга нямат нищо общо с малкото и. Коефициентът малко и е в основата на големите технологични успехи в глобален мащаб на американската иновационна машина през последните 70 години и на уникалния икономически възход на Китай през последните 30 години.
Формулата за човешката Глупост и упадъка на една държава
Италианците носят стара карма и имат умни личности, включително учени във всички области. Един от тях е Карло Чипола (Carlo Cipolla, 1922-2000), професор по история на икономиката и философия, преподавал дълги години разбира се в University of California, Berkeley. Неговата малка, но с голямо съдържание книжка Allegro ma non troppo от 1982 е бестселър и до днес, особено сред академичните кадри в западния свят. Той пише за принципите на Човешката Глупост и разделя едно общество на четири групи хора - много Глупаци, втора група безпроблемни и ги нарича Наивни, има и Бандити и група Интелигентни. Обществото е разделил в графика с черти еднакви полета - две над координатата и две под нея. От долу са разположени Глупаците и Бандитите, или в минусовите полета. А в горните две квадратни полета разделени с абсцисата - Интелигентните и Наивните. Чипола описва всяка една група, но ние се спираме тук на Глупаците. Петият принцип на Глупостта постановява, че глупавият човек се числи към най-опасните хора, които съществуват. Глупакът е по-опасен от бандита. А вторият принцип на Глупостта гласи, че общото количество на Глупаците в обществото винаги остава една постоянна величина. И най-лошото е, че глупавите хора причиняват на останалите хора загуби, без да могат да извличат от това изгода за себе си. Историческият анализ на този професор по история на икономиката показва в какво се състои разликата между общества, намиращи се в упадък и такива, които са във възход.
В едно общество намиращо се в упадък, на Глупаците в него се разрешава, те да станат по-активни. А в останалите три групи се забелязва една малка промяна, свързана с относително увеличаване на групите на Наивните и Интелигентните. Но в една страна тръгнала към упадък, броят на Глупаците остава константен, a при тези, които упражняват властта се забелязва едно алармиращо разширение на Бандитизма, съчетан с един висок процент Глупост. А при тези, които не упражняват власт се забелязва едно увеличаване броя на Наивните. Тази промяна в състава на населението неминуемо подсилва разрушителната сила на Глупаците и води страната към руиниране.
През цялата човешка история, като се започне от Древността, броят на Глупаците винаги е оставал постоянен, но с изненада забелязваме при едно общество във възход, че то разполага с един висок дял от Интелигентни хора, които се опитват да държат под контрол групата на Глупаците и същевременно да създават както за себе си, така и за всички останали членове на обществото толкова достатъчни печалби, за да може да бъде осигурен Напредъка и Просперитета. Свидетели сме на много държави в света, които са наложили формулата Бандитизма да управлява обществото в тандем с Глупаците.
През ноември американските избиратели имат възможността да избират между политики на разпад и упадък и надежди за нов напредък и просперитет.
В природата няма нито награди, нито наказания, има само последствия.
Robert G. Ingersoll
Преди мислех, че най-големите проблеми в околната среда са загубата на био-видовете, колабирането на екологичните системи и промените в климата. Аз си мислех, че за 30 години добра наука бихме могли да се справим с тези проблеми. Заблуждавал съм се. Най-големите проблеми в околната среда са Егоизма, Алчността и Равнодушието и за да се справим с тях имаме нужда от една културна и духовна промяна. Но ние учените не знаем как се прави това.
James Gustave Speth, главен съветник на Националната Комисия по околната среда при президентите Джими Картър и Бил Клинтън, САЩ.
Борислав Сретков
Берлин, 25 октомври 2024
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация