ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Готови ли сме да влезем във войните на бъдещето?

Симеон Николов, 29.10.2024

Разширяването на войните в света е съпътствано от динамични промени на използваните военни технологии, развитието на военната индустрия  и схващанията за воденето на бойните действия в нови условия. Същевременно възникват логични въпроси, а готови ли са САЩ и Европа  за бъдещите войни и с какъв противник биха се сблъскали в един хоризонт до и след 2030 година.

Районите, в които вече се водят войни, като Украйна, Близкия Изток и други, се превръщат във „военни лаборатории за бъдещето„. Така например в Украйна вече се използват дронове с изкуствен интелект /ИИ/. Те са подходящи най–често  за разузнаване и идентифициране на вражески обекти като танкове, за да ги атакуват с дронове камикадзе. С оборудваните с изкуствен интелект дронове процентът на попадения ще се увеличи отново до 80 процента. Управляваните с изкуствен интелект дронове също имат предимството да не зависят от GPS, защото могат да се ориентират въз основа на терена. Впечатлява и обемът на тяхното производство или закупуване. Украинският президент Зеленски говори за над  милион закупени дронове. Нуждата стимулира създаването и  на оригинални собствени такива.

Израелската експортно ориентирана оръжейна индустрия също се възползва от факта, че новите военни технологии са тествани в „палестинската лаборатория“.

Русия подобрява технологиите, разработва нови оръжия или тества нови свръхзвукови ракети. При разработване на автономните дронове вече възниква въпросът, дали способността за вземане на решения или преценка на автономните системи е достатъчно добра, за да се избегнат сериозни грешки „под напрежението и непредсказуемостта на битката в реалния свят“ и в „сложни и постоянно променящи се бойни ситуации“.

AI софтуерът от американската компания Palantir, с който украинските министерства и украинските въоръжени сили бяха оборудвани от самото начало, позволява да се прави разлика между приятел и враг, както и между бойци и цивилни. Екзотично звучи как войници от различни воюващи страни могат да бъдат разпознати по поведението им. Отворен ще остане обаче въпросът,  кой трябва да бъде държан отговорен за военни престъпления, извършени от автономни бойни системи. Рояци дронове и бойни роботи все повече ще се използват за преодоляване на всякакви защити, но също така ще бъдат контролирани от AI. Това означава, че различни AI системи също ще се бият една срещу друга. Освен това, войната от разстояние или войната на дълги разстояния с ракети, далекобойна артилерия и дронове се доближава до възможността да откривате, проследявате и атакувате всичко навсякъде по света в реално време, ако е възможно.

Пентагонът подкрепя развитието на AI чрез повече от 800 проекта и вижда AI като военната технология на бъдещето: „AI ще продължи да трансформира бойното поле, независимо дали чрез автономни оръжейни системи, протоколи за киберсигурност или безпилотни летателни апарати (UAV). Променя начина, по който се  работи и реагира, оказвайки влияние върху оперативното планиране и разпределението на ресурсите. Това е потенциално ключовата технология, която да гарантира, че една армия остава стратегически, оперативно и тактически подготвена.

В НАТО дълго бяха подценявани възможностите за радиоелектронна война във въздуха като  все по-съществен компонент в способността за възпиране и побеждаване на противник. Въздушните способности на „електромагнитна война“ /ЕВ/ играят няколко ключови роли във въздушни операции с висок интензитет и са особено важни за жизненоважното потискане и унищожаване на вражеска противовъздушна отбрана. Това са насочени ефекти на заглушаване, нападателното заглушаване при ескорт за намаляване враждебните въздушни и наземни радарни заплахи, както и офанзивно заглушаване, при което стелт самолети или усъвършенствани примамки, ракети или UAV извършват потискащо заглушаване на специфични системи за заплаха с висок приоритет от сравнително близко разстояние. Понастоящем военновъздушните сили на НАТО са силно зависими от самолетите на ВВС на САЩ. Значителното разширяване на капацитета в Европа за бързо актуализиране на данните за мисии за електронна война е от съществено значение, за да се поддържат настоящите въздушни способности в лицето на все по-бързия темп на руска адаптация. Въпреки това САЩ се опита да изтегли своите наземни единици EA-18G от европейския театър в средата на 2022 г., за да засили присъствието си в Индо-Тихия океан и Близкия изток.

Възможностите на изкуственият интелект повлияха на военните експерти, които вече смятат,  че страната, която най-ефективно съкращава „веригата на убийство“ – времето между идентифицирането на целта и унищожаването й – печели. САЩ, Великобритания, Израел и Русия експериментират с много други научно-фантастични технологии, като оръжия с директна енергия, включително микровълни с висока мощност, оръжия с лъч от частици и лазери.

Изкуственият интелект играе решаваща роля в проектирането на автономни оръжейни системи днес. При тях обаче, трябва да се прилагат различни стандарти. От една страна, целта не трябва да бъде автоматизиране на убиването, но от друга страна е възможна повече автономност за всички оръжейни системи и може да има особено опасни развития, включително във връзка с ядрени оръжия, например в случай на автономни подводници, самолети или крилати ракети.

Бъдещето на войната ще включва и война от пето поколение, водена предимно чрез некинетични военни действия като социално инженерство, дезинформация и кибератаки.

Има реална възможност обаче, една близка война на големите сили да изглежда много като тази в Украйна, а западните военни не са достатъчно подготвени за такава дълга и кървава битка, твърдят офицери от САЩ. Конфликт между големите ядрени сили може   да представлява продължителна война на изтощение. Страната, която е най-вероятно да спечели, е тази, която признава изтощителната природа на войната и се фокусира върху унищожаването на вражеските сили, а не върху завземането на територия. Западът не е готов за такъв вид война.

Друга поука от войната в Украйна е огромният обем от използвани боеприпаси: руските сили са употребили средно по 15 000 боеприпаса на ден през 2022 г. и двете страни са изразходвали арсеналите си с огромна скорост. Западът изчерпа голяма част от запасите си, снабдявайки Украйна, поради което се оказа, че са му необходими минимум три години за да възстанови готовността си за евентуална внойна срещу Русия.

Загубите на личен състав в една война наведоха американските експерти на мисълта, че "Най-ефективният модел на армията" е балансирана комбинация от "средна професионална армия" в стил НАТО и "подлежаща на мобилизация маса от наборници" от съветския модел.

На фона на текущите войни и развитието на военно–технологичнвите способности възниква въпросът, а готова ли е Европа да влезе в една съвременна война. Това роди нов подход, преминаване от понятието „суверенна способност“ към  сравняване съответните  военни активи, идентифициране пропуските в колективните си арсенали и  споразумяване, кои страни-членки да ги запълнят. Швеция, Финландия, Норвегия и Дания - се придвижиха в тази посока, като създадоха Северен съюз за противовъздушна отбрана. Групата планира да има почти 250 модерни бойни самолета до края на десетилетието. Въпросът кой обаче ще наблюдава и координира развитието  на отбраната на Европа се превърна в източник на напрежение. Европейската комисия, дори посочи Андрюс Кубилиус, бивш министър-председател на Литва, за първия си „комисар по отбраната и космоса“. Командването на НАТО обаче отдавна се противопоставя на ЕС да поеме доминираща роля в отбраната на региона, заявявайки, че това може да дублира усилията и да отклони ресурси. Вече се говори, че европейските военни разходи може да се наложи да нараснат до 4% от националните бюджети. Европейските страни се фокусират върху стимулирането на местните икономики и създаването на работни места. Това затруднява координирането на обществените поръчки. 155-милиметровите артилерийски снаряди, произведени от някои членове на НАТО, са несъвместими със системите на други съюзници.

Британската армия ще бъде намалена до 73 000 войници до 2025 г. - най-ниското ниво в историята й. За Германия би било „постижение“, ако може да разположи една бригада – наброяваща няколко хиляди войници – в Балтийските страни. Франция може да мобилизира 20 000 войници за 30 дни. Обединеното кралство би могло при най-добри усилия да събере една дивизия от между 20 000 и 30 000 войници, въпреки че това вероятно ще отнеме повече от месец. В някои страни на НАТО призовават за повторно въвеждане на масовата военна служба, въпреки че произтичащата от това вълна от новобранци няма да бъде заместител на вида професионални, добре обучени войници, необходими в съвременната война.

Франция има един останал пълномащабен самолетоносач, Charles de Gaulle, обикновено превозващ около 30 изтребителя Rafale. Обединеното кралство има два такива кораба, които заедно имат капацитета да приемат 48 бойни самолета F-35 в допълнение към хеликоптерите. Но се очаква да има само 37 от бойните самолети до края на 2024 г.

Конфликтът в Украйна показа, че е трудно да се вземе надмощие в съвременна сухопътна война без господство във въздуха. А Европа не разполага с противоракетни системи тип „Пейтриът“ в количество, което би представлявало ефективна защита. В наземна битка с Русия успехът на НАТО ще зависи до голяма степен от постигането на превъзходство във въздуха. В момента само САЩ могат да извършат ефективно потискане и унищожаване на съвременната руска ПВО. Американските военни имат възможности да противодействат на така наречени интегрирани системи за противовъздушна отбрана, защото разполагат с голям брой добре обучени пилоти, на бойни самолети като F-35, които работят в тандем със сателити за изображения и самолети за далечно разузнаване, за да набелязват множество цели бързо и точно. Затова е разбираемо защо всяко споменаване за пренасочване на военната мощ на САЩ към Азия и предоставяне отбраната преимуществено на европейските държави, предизвиква тревоги в политиците им.

Злоупотребата с това състояние на военните възможности обаче, както и очакваната загуба и в Украйна след Афганистан, ескалират с подетата информационна пропаганда за заплаха от руска инвазия в Европа като стратегия за увеличаване на бюджетите за оръжия и „военни способности“. Министърът на отбраната на Германия заяви: „Трябва да сме готови за война до 2029 г.“ Според концепцията на симулацията атаката срещу НАТО, настъпление на Русия трябвало да се очаква през 2027 година. Планирането на краткосрочните цели като част от процеса на планиране на отбраната на НАТО обикновено се извършва на всеки четири години, което може да доведе до прозореца от 2029 до 2031 г. До 2031 г. щели да са необходими 131 бойни бригади, с 49 повече от предвиденото за 2021 г. Опасна надпревара във въоръжаването, буквално игра с огъня! Според сценария на НАТО за да оцелее 10 дни, Литва ще трябва да инвестира 10 милиарда евро в превъоръжаване. Внушението е, че  първи обекти на руската агресия щели да бъдат балтийските страни. Напълно се изкривява реалното състояние и възможности на Русия, която не можа да се справи със завземането на повече от 20% от укринската територия, а какво остава за широкомащабна военна операция в Европа. Както и с фалшивото представяне на събитията от 2014 г., финансирания от САЩ преврат в Киев и военната операция на украинската армия за прочистване на Донецк и Луганск от руското население. Същевременно обаче, тези ежедневни внушения целят рязко увеличаване на военните бюджети на европейските държави и гарантиране на период от 3–4 години, в който страните от НАТО да се подготвят за  справяне с основния си враг Русия, съгласно отдавнашните планове за разчленяване на тази огромна страна и усвояване на природните й ресурси. Подготовката за война е повече от видима както с разполагането на нови бази на Източня фланг на НАТО, така и с планираното от САЩ разполагане на ракети със среде обсег в Германия от 2026 г., а също и с характера на провежданите военни учения, вклюително и такива за използване на ядрено оръжие, като Steadfast Noon, проведено през октомври т.г. с участието на 13 държави и около 60 самолета на територията на  Белгия и Холандия. Steadfast Defender 2024 – беше най-голямото военно учение на НАТО от десетилетия. За Русия обаче, постигането на нов световен ред не е чрез война и това ясно се очерта на срещата на БРИКС от 22 до 24. 10. 2024 г. в Казан.

Цялата кампания за заплаха и превъоръжаване е по-малко за Украйна, а по-скоро за това, че държавите от НАТО инвестират повече във въоръжение, за да могат да продължат да действат военно в Близкия изток, Африка и Афганистан, а в бъдеще също в Тихия океан, където се насочва НАТО под ръководството и натиска на САЩ.

Има една поговорка, че на война истината умира първа. От първия ден на войните в Украйна и Близкия Изток  преживяхме огромно количество дезинформация и пропаганда - от всички страни. Много е трудно да се разграничи кое е вярно и кое не. При бъдещите войни, отличаващи се с високотехнологичното  ниво и с изненадващо и бързотечно протичане, ще бъде още по–трудно да се стигне и поднесе  истината на широката публика.

България не би могла да се впише в отбранителни военни действия в една високотехнологична война, ако не е в съюз с държави, които разполагат с космическо, въздушн и електронно разузнаване. Страната ни "пропадна" от 59–то на 62–ро място по военна мощ според международната класация за 2024 г. и е предпоследна на Балканите преди Северна Македония. Тя има обаче неизползвани резерви да развие още по–добре кибер–военни сопсобности, електронни такива, противоминна защита и др. Необходимо е да се завърши процеса на развите на техническия и организационен капацитет за киберотбраната в МО и Българската армия. Отчитайки поуките от войните, особено внимание следва да се обърне на противовъздушната отбрана. Но за това може да се разчита единствено на придобиване на съответното модерно въоръжение от нашите съюзници. Друг проблем понякога е странното поведение на военните ни експерти: поръчват 1 батарея за ПВО при необходими 7, при това с далекобойност 40 км, при налични в съюзницзите ни такива с далекобойност 150-160 км.  Предвид на очакваното милитаризиране на Черно море и предстоящо нарастване на напрежението е необходимо сериозно внимание към развитие на бреговата охрана и защита, както и увеличаване бойните способности на скромния ни военноморски флот, включително и възстановяване на подводния ни такъв. Необходимо е укрепване на разузнавателните способности, често фатално и примитивно подценявани от политиците.  Недопустимо е изоставане, което превръща България само в територия и буферна зона, но не и фактор, с който трябва да се съобразяват както съюзници, така и потенциални врагове.

Увлечена в актуалните нужди за износ на въоръжение и техника и съответните печалби  българската военна индустрия като че ли поизостави военно–научната и развойна дейност, в която до преди 15 г. имахме постижения на световно ниво. Необходимо е по–категорично пренасочване към динамично развиващите се високотехнологични бойни средства и съвместни производства с други партньорски страни.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация