Китайците познават отлично проблемите в американската икономика

На предстоящите президентски избори в Съединените щати цяла година се отделя огромно внимание. Глобалният финансов елит, от който в най-голяма степен зависи, кой да бъде назначен за президент в Белия Дом във Вашингтон, доста умело вкара кандидата за президент Доналд Тръмп още преди 11 месеца в играта “надпревара за американски президент”. И с помощта на вездесъщите медии, той влезе в една безпрецедентна активна роля, на активно действащ “чиновник” от висшата американска администрация в изкуствено създаване на предупреждения, заплахи, бъдещи правила, оценки и прогнози, абсолютно по всички локални и глобални горещи и полу-горещи теми. Това даде и дава много силно отражение на настроенията, очакванията, страховете и нагласите на милиарди хора и политици по целия свят. Цялата тази манипулативна игра вкара своите енергийни вибрации по етажите на почти всички правителства и домове по света. Какво щяло да стане, когато Доналд Тръмп влезе отново в Белия Дом и как той ще пресуши “блатото” във Вашингтон, ще понижи цените на енергията, че увеличи доходите на американците, ще вдигне рязко курса на Bitcoin, ще спре за един ден всички войни около нас и за един мандат ще реализира концепцията MAGA - Make America Great Again. Изказванията на Тръмп са много впечатляващи и не се открояват с интелигентност,  истини, нито пък с уважение към хората или страните-партньори, които през този век поддържат американската икономика с живи спестявания, купувайки държавен американски дълг (знаейки, че никога не биха си получили инвестираните пари обратно) и кредитират най-големия длъжник в света. Нито пък с благодарност към доставчици на голям обем потребителски стоки, на изгодни крайни цени, изпълнили на половина американските магазини в търговията на дребно. И през септември кандидатът от Републиканската партия за президент заяви на предизборен митинг в щата Мичиган: “По моя план американските работници повече няма да се безпокоят. Вместо тях ще трябва да имат грижи чуждестранните нации, защото техните работни места ще се преместват в Америка.” Тази, а и други реплики на Тръмп, ни принудиха да напишем тези не кратки редове, поглеждайки към САЩ през 2024 година през “Очилата” на Пекин.

Първо, китайският елит е максимално отлично информиран, какво точно представляват Съединените щати, в своето развитие на все още световен хегемон през последните 160 години, но и най-вече след 1982 година. А още по-конкретно и след Dotcom-кризата от 2000 година.

Второ, Китай е държавата, която извади и спаси глобалната икономика, включително и американската, от голямата финансова криза през 2008. Тя пък за съжаление бе само отложена и до 2020 година бе увеличена в рисковия си обем 4-5 пъти, без да се премахнат дълбоките причини за нея.

Трето, Китай днес е най-големият конкурент на всички елитни американски, глобални компании в абсолютно всички области и за Вашингтон  не е тайна, че в следващите 7 до14 години, китайската иновационна икономика има потенциала да се превърне в Иновационна и Дигитална Суперсила и да диктува правила и ценови условия на всички стокови пазари, налагайки и свои технически стандарти.

Четвърто, технократите в Пентагона знаят, че от 2010 година, китайците са в състояние да развият една идея до краен продукт ново въоръжение само за 7 години. Този цикъл във военната индустрия на САЩ е два пъти по-дълъг. Пето, през 2012 година Пекин започна тежка война срещу позицията на американския долар като международна резервна валута, а през 2016 откри на САЩ и войната за чипове.

Шесто, базирано на силната си глобална роля в областта на производството и търговията, Китай има откровени претенции за пренареждане на картите в световния ред, наложен като Pax Americana, през 1946 година. Пекин иска да участва в определяне на международните правила, в условията на настъпваща Нова Парадигма, основана на революционните технологии - Изкуствен Интелект, Квантов компютър и квантови комуникации. Китай иска да разшири своето поле на действие и не желае да бъде притиснат със своята икономическа мощ, между 14 свои страни съседи и да му обясняват какво значи демокрация и права на човека.

Седмо, Китай желае и вече може силно да се въоръжава, за да бъде респектиран и за да има право на равен глас в световния “оркестър на Казинокапитализма”.

И осмо, Пекин е убеден, че наложената в света система на Финансов Инженеринг (Финансиализация), не може да продължава по този начин да управлява парите, доходите, спестяванията и очакванията на хората, както не може така да разполага и управлява с конструкциите, наречени държави. Китайците смятат, че тази система, която ежеминутно прави от пари пари и се е откъснала от реалната икономика, не е в състояние в близко бъдеще да задоволява всестранно и храни милиардите хора по света. Включително и в Съединените щати. И тук добавяме, че ако германците, скандинавците, американците, французите, египтяните, бразилците, руснаците, англичаните, австрийците, българите, гърците и всички останали, страшно много се вълнуват, кой ще бъде новия президент на САЩ, то в Китай, обикновените хора и не знаят, че през ноември ще има избори във Вашингтон. Преките ни впечатления от китайската средна класа са, че те са хора, които много работят, обичат красивото, обичат си страната и са на голяма дистанция от това, какви са курсовете на фондовата борса в Ню Йорк, или на долара към еврото, какви партии има в Америка или Германия и какви са проблемите на Европейския съюз. Това обаче нe важи за висшия мениджмънт на китайския обществен и икономически модел. Китайското ръководство е в най-висока степен заинтересовано, кой би станал президент в Съединените щати и каква политика ще наложи още с летящ старт през януари 2025? Съвсем не е случайно, че само в китайското посолство във Вашингтон е сформирана целева работна група от 20 топ експерти, които на място изучават предизборната борба, конкретната политическа обстановка и правят анализи, какво би се получило като резултат на 5 ноември и какви последствия би имал този резултат, конкретно за Китай. Нашето мнение, е че китайците много сериозно се готвят още от март т.г. за всякакви сценарии, включително и за най-нежелан. Китайците са прагматици и със сигурност имат свой план спрямо всеки един сценарий, който би им поднесъл Вашингтон през 2025 година. И китайците отлично знаят, че ще има изненади. Знаят го и европейците, но по наше мнение, китайците са по-добре подготвени за буреносни облаци, които се очаква да надвиснат над света с източник Вашингтон.

Който е изучавал американската история знае, че тя представлява една каскада от 25 годишни времеви периоди, приключващи със средни или големи кризи, които по правило водят ново ниво и степен на натрупване на капитал. Известна е и историята на двете партии в САЩ - републиканци и демократи. Китайците отлично знаят, как при създаването на Съединените щати, сред “Бащите” има две групи, две философии на финансиране на Републиката. Налага се концепцията на Александър Хамилтън, над тази на Томас Джеферсън. Първият финансов министър Хамилтън, предлага и налага една система на публичните финанси, според която, богатите да бъдат икономически привързани към националния проект, по начин, който според него не може да разчита на патриотизъм или гражданска доблест. И като първа крачка, всички консолидирани дългове от гражданската война се комбинират със задължения на Федерацията и се продават като ценни книжа на инвеститори. А американското правителство заплаща лихви на тези инвеститори. Хамилтон казва: “чрез плащания на кредитори, националното правителство се обвързва с финансовите интереси на всеки федерален щат и така ще служи на всеки индустриален сектор…чрез държавния дълг като инструмент на държавността, гражданите ще бъдат привързани за държавата и на базата на техния брой, тяхното богатство и тяхното влияние, те биха може би допринесли повече за нейното запазване, отколкото една армия от войници.” Томас Джеферсън е разглеждал обвързването на финансови интереси с едно репрезентативно правителство като форма на корупция. Заедно с Медисън, той се е опасявал, че по този начин ще се задълбочи неравенството в американското общество, богатите биха получили несъразмерно по мащаб влияние и това би разрушило Общото Благо. Томас Джеферсън и Медисън за били против финансовия план на Хамилтън и са предлагали премахване на Националната банка, както и изключването от американския Конгрес на притежатели на облигации държавен дълг. Именно тази опозиция срещу плановете на Александър Хамилтън за едно финансово и политическо величие, които се реализират, довежда до създаване на Демократическата партия в Съединените щати. И през този век, не само китайците, но и всеки който се интересува от Глобализацията и Финансиализацията, вижда и знае, че за 200 години схващанията на Хамилтън за икономиката и държавата са се наложили мащабно и стабилно, не само в САЩ. Или гениалната прогноза на Карл Маркс от преди 160 години за концентрацията и централизацията на капитала в глобален мащаб напълно се е сбъднала. Но китайците виждат и друго. През последните 40 години на Финансов Инженеринг и супер концентрация на икономическа власт и мощ, Демократическата партия в САЩ не си и спомня за вижданията на нейните учредители, а си пребивава циклично на власт в американската администрация и Белия Дом.

И през този век парите играят огромна роля в САЩ и в почти всички останали страни по света, възприели модела на либералния глобален капитализъм. А други страни, с малкото и частично изключение Китай, като, че ли днес няма? Финансиализацията донесе на богатите по света и в Америка несметни, не заработени и неочаквани богатства. Неравенството в обществата доби невиждани размери.

Какво виждат например от “кокпита” на ККП в Пекин на Капитола във Вашингтон? През 2010 година Върховният съд в САЩ отмени ограниченията върху сумите за подпомагане на президентски кампании. Едно изследване показва, че за изборите през 2012, над 40% от отпуснатите дарения, идват от супербогатите американци, принадлежащи към специалната група на 0.01% от населението. Предизборният период в Америка е превърнат в продължителен маратон, освежаван с постоянни парични инжекции. В самото начало на предизборния цикъл от 2016 година, половината от събраните парични дарения са от само 128 най-богати семейства. Всички те с активи във финансова сфера или енергийния сектор. Играта на парите разбира се не спира с избора на президент. “Пазаруването” продължава с пълна сила след избора на президент и в определяне на правилата във финансите, икономиката, търговията и индустрията. В периода 2000-2010 американските концерни заети във финансовия бранш, военната индустрия и високите технологии са утроили своите разходи за лобистка дейност и работа с обществеността. Разходите по получаване на място в Сената или Камарата на представителите във Вашингтон са се удвоили в периода след 1982 до 2016. Майкъл Сандел пише в своята последна книга: “Нови членове в Конгреса биват съветвани от водачите на партиите да отделят ежедневно около 3 часа за парламентарна работа - участие в заслушвания, гласуване, срещи с избиратели - и по 5 часа всеки ден за посещения при благотворители, телефонни разговори с потенциални донори в молби за пари.” Изводът е ясен - това, което желаят най-богатите това се прокарва в политическия модел на Америка. Един анализ на двама политолози, Martin Gilens и Benjamin Page, са разработили методология за замерване, която определя, кой влияе на обществената политика в САЩ - Групите по Интереси, богатите американци или средния гражданин в страната. Те са анализирала две хиляди предложения за политически промени в периода 1981 - 2002, за работни места, заплати, образование, здравеопазване, граждански права, икономически регулации, културни въпроси и по външната политика, и коя от трите групи е влияла върху резултата. А той не е успокояващ: средният американски гражданин има минимално или никакво влияние върху политиката на федералното правителство. Техни виждания са били приемани само в една трета от случаите, при това само ако техните искания случайно са съвпадали с тези на богатите и групите по интереси. Изследването на двамата политолози показва, че нормалните американски граждани нямат на практика никакъв глас и той бива заглушен от шума на другите две групи. По наше мнение, степента на централизация и концентрация в глобален мащаб е достигнала до ниво, при което по линия на акционерния капитал и свръхбогатите американци, тези от 0.01%, не играят вече самостоятелно, а просто се прикрепят към съответната супер група по специални интереси, в зависимост в коя сфера са техните активи. Но от това, което се наблюдава е видно, че Супергрупата по Финансови и Технологични Специални Интереси, FinTech е тази, която стои на върха на пирамидата днес. Останалите големи играчи от Big Energy, Big Pharma, Big Military са преплетени чрез нишките на капитала и различни кредитни и финансови инструменти тясно с първата група. Интересно би било да се знае, колко от сенаторите и представителите на Капитола във Вашингтон са милионери и в кои компании държат акции? Това между другото. Китайците това с голяма вероятност го знаят.

Кандидатите за президент обработват гласоподавателите, с основна цел да им влияят в психологически план. Нашето внимание е насочено основно върху състоянието на американската икономика, която е силно преплетена с международната и то в секторите финанси, кредитиране, натрупан дълг, иновация, доставни вериги, зависимост от Китай, производителност на труда, технологичната война, основно при чиповете и Изкуствения интелект, борбата с последствията от климата и т.н.

Тема, по която и двамата кандидати елегантно мълчат е държавният дълг на САЩ.  Само през последния август той е нараснал с 150 милиарда долара за да достигне астрономическата сума от 35.26 трилиона $. Писали сме на друго място какви са лихвените задължения по този дълг, както и това, че не е много ясно, кой ще купува ново емитирания през следващите 4 президентски години държавен дълг. И колко ще струва той и какво ще е лихвеното натоварване. И в крайна сметка, кой ще плаща тези лихви, а и кой ще ги инкасира?

Частните домакинства в Америка са под голям дългов натиск също, с натрупан дълг от 17.8 трилиона долара. Най-лесно и бързо се харчат пари с кредитните карти. Натрупаният в САЩ частен, домакински дълг по тях се е увеличил за 12 месеца до края на август с 5.8% и е резултирал по данни на Федералния Резерв в добрата сума от 1.14 трилиона долара.

Американците са майстори на бизнеса Спекулация, това не може да им се отрече. Нашето мнение е, че всички им завиждат за това, на първо място руснаците. Водещи в този бизнес са АйТи Компаниите от така наречената Вълшебна Седморка, която от Петорката Facebook, Apple, Amazon, Microsoft, Google се разшири с Nvidia и Tesla. Тук е впечатляващо темпото и мащабите на развитие. И е редно да се направи едно сравнение с натрупания държавен дълг по-горе от 35.26 трилиона долара на 31.08.2024 и общата пазарна капитализация на тази “Седморка”. А тя е 15.41 трилиона $. Тук най-впечатляващ и интересен за китайците по наше мнение е борсовият, но и технологичен възход на Nvidia. В лабораториите на този американски концерн се създават най-ценните микрочипове с приложение при Изкуствения интелект и именно те попадат под износен контрол към Китай. Или тук е терен, където се води технологична война. Но американците освен, че имат предимство тук, но и чрез бизнеса Спекулация произвеждат и големи пари. Защото този, който си е купил за 1000$ акции на Nvidia през 1999 година, през юни 2024 тяхната борсова стойност е 6 (шест) милиона долара. Само през първо тримесечие на тази година чистата печалба на този концерн е 14.88 милиарда $. През тази година това е най-търсената акция на борсата в Ню Йорк. Ежедневно нейните акции сменят собственика си в обем от 80 милиарда долара. Само за първо полугодие на тази година курсът на акцията е скочил с 155.88%. За другите големи играчи този дневен оборот е по 10 милиарда (Apple, Microsoft, Tesla). Само в периода февруари 2022 до юни 2024 борсовата капитализация на Nvidia е скочила от 733 млрд.$ на 3.34 трилиона. За отбелязване е, че този период напълно съвпада с войната в Украйна. В края на юни Apple е на 3.29, Microsoft на 3.11 трилиона долара, Alphabet (Google) и Nvidia, оформят една четворка, която с лекота произвежда финансов капитал в огромни обеми, имайки индивидуална пазарна цена над 2 трилиона $.

За сравнение 40-те концерна от DAX, котирани на борсата във Франкфурт, Германия показват през юни една обща капитализация от 1.9 трилиона $. А руският “гигант” Газпром показва капитализация през септември от 32 милиарда долара, при това на фона на обявената през 2007 година в хор от руския президент и от руския министър председател, цел - през 2017 година Газпром да се превърне в най-скъпата компания в света с борсова капитализация от над един трилион долара.

Но защо не трябва да се подценява тоталния борсов поход за рекордна капитализация на американски фирмени гиганти, работещи изключително в областта на високите технологии?

В Пекин може би си задават въпроса, какви бъдещи печалби биха били необходими за да бъде оправдана днешната невероятна капиталова оценка на американските компании-главни конкуренти? Тук нещата на американската борса за излезли от рамките на каквато и да е математика. Известно е, че при нормален растеж, за реалистично се счита едно съотношение Курс на акцията към печалбата на компанията от средно 15. Или днес най-малко 1/15 от актуалната борсова капитализация би трябвало да отговаря на бъдещата нетна печалба. И ако вземем 3.2 трилиона $ от август на компанията Apple, това би означавало една чиста бъдеща печалба от 213 милиарда. Но това е днес, а в бъдеще курсът на акцията би могъл да скочи примерно 4 пъти, което би означавало борсова цена на Apple от 12.8 трилиона $ и съответно нетна печалба за разпределение от 853 милиарда. Не подбираме този пример случайно, защото само през последните 5 години, борсовата стойност на американската компания Apple се е увеличила почти 4 пъти. А за последните десет години - 10 пъти! Или световното население преживява небивала пандемия и каскада от локдауни, следва война в центъра на Европа, към нея се добавя и война в Близкия изток, Северна Корея и Иран се включват активно в помощ на военни действия и разрушения далеч от своите територии и тънат в бедност, Китай продължава да провежда мащабни учения около Тайван, Big Tech в тандем с Big Finance правят на Уолстрийт трилиони с помощта на безгрешния “Асансьор Спекулация”. Подбираме метафората “Асансьор”, защото системата на казинокапитализма работи точно като асансьор - големи печалби се правят при следване на борсовите цикли, когато пазарът се движи нагоре, но и когато спада и надолу. За това се изисква перфектно знание и изпреварваща вътрешна информация, мощни компютри и една привилегирована позиция, от която се гледа в “картите на всички борсови играчи”. Това е тема, която не фигурира в кандидат-президентския дебат в САЩ. По мнението на добри борсови експерти в Германия, борсовата капитализация на американските АйТи гиганти, предстои да удари в близките месеци в една ограничителна граница, или стена. А това съвпада и с влизането на нов президент в Белия Дом. И ако тази оценка е вярна, то германската математика ни показва, че увеличаването на капитализацията, която бе рекордна през последните години за американските концерни, вече става невъзможна. Факт е, че по време на администрацията на Байдън, през тези 4 години, съвкупното увеличение на акциите на фондовия пазар в САЩ представлява 42%. За такива показатели в “уморените стопанства” на Германия и Франция само може да се мечтае. А за страните от БРИКС да не говорим. А само преди една седмица, само в един ден китайският борсов индекс CSI300 спадна с 7,5%.

Китайците водят с план технологична война в няколко направления с американски фирмени актьори от Вълшебната Седморка - при микрочиповете, суперкомпютрите, индустриалния софтуер, облачните технологии, квантовите технологии и може би като основно поле, това на приложение на Изкуствения интелект. Последното е така наречената General Technology, която ще бъде в основата на тектонични промени във всички сфери и най-вече в условията на борба между двете системи - Запад и Китай - във военната сфера и в сферата на обществения модел. Първото е за да се спечели поредната световна война за хегемония и глобално влияние, без нито един изстрел, а второто е може би най-мощното, а евентуално и най-опасно оръжие за управляване на възприятията, мислите и желанията на хората  и така тотално да променят обществата.

Нашите наблюдения показват, че 2017 година е повратната точка, когато в американските компании като Facebook, Google (Alphabet) и останалите рязко увеличиха разходите си за фундаментални изследвания в областта на неврологията. И успоредно с това, общественият дебат по тази изключително ключова тема, невинно е монополизиран само от няколко специалисти. Зад тях разбира се се крият отново Вълшебниците от Седморката. Борсовата капитализация на тези фирми им дава уникалното предимство, срещу залагане на акции, те да теглят огромни суми от капиталовия пазар, а с това и директно от печалбите на бъдещето. В скъпите научно-изследователски програми на концерни като Google и Facebook, с помощта на техники за Изкуствен интелект се правят фундаментални анализи на мозъчната дейност на човека и се появяват данни, че успоредно с борсовата им капитализация, бързо се увеличава тяхното знание в областта на четенето на мислите на човека, а от там и на следващата фаза - тяхното управляване. Притеснителното по наше мнение е, че това са частни компании, които и в момента дават достъп до техните достижения в областта на неврологията и когато тези нови, революционни програми се превърнат в ежедневие, с много голяма вероятност те биха били комерсиализирани от Някого. Практиката на глобалния капитализъм до днес ни демонстрира категорично едно - новите технологии по дефиниция, ако им се даде шанс, правят големи пари. Или голямата опасност за младото поколение и в САЩ и в Азия е, че Изкуственият интелект може да излезе от контрол, за което вече има сериозни предупреждения. А в момента светът се намира в самото активно начало на развиване и вкарване в икономическите модели на Изкуствения интелект. И тук съревнованието между, условно казано, САЩ и Китай е много голямо и през тази година подчертано се изостря.

Какво виждат китайците в американския дебат и конкретни действия в американския научен и бизнес елит? През месец юли се появиха официални съобщения в САЩ, че основните играчи в областта на Изкуствения интелект, схващат все повече тази сложна, конкурентна американо-китайска игра, като един Нулев сбор. Или предимството за едната страна, означава загуба за другата. Дебатът в Съединените щати се води на ниво президенти на компании, силно ангажирани в разработване на програми за Изкуствен интелект, а не от кандидатите за Белия Дом. Като пример може да послужи излезлия през юли на повърхността спор, между Sam Altman, изпълнителен директор на компанията OpenAI и шефа на Facebook (Meta), Zuckerberg. Налага се мнението на групата около Altman, със схващането, че Съединените щати имат в момента предимство в технологиите за Изкуствен интелект и то на всяка цена трябва да се запази и затвърди. Резултатът е, че в САЩ се подготвя нов закон, наречен ENFORCE Act, който следва да се приеме до края на годината и съответно да разшири ограниченията на износа на готови хардуерни продукти с приложение в тази област за Китай. Американците ще ограничат експорта и на всички програмни модели, които лежат в основата на готовия вече хардуер - микрочиповете, от които китайските фирми се нуждаят за трениране на Изкуствен интелект. Аргументите за появили се рискове за националната сигурност и определена загриженост, че тези базисни модели за машинно учене при Изкуствен интелект, биха помогнали при разработването на оръжия за масово унищожение, сайбър-атаки и други заплахи от страна на Китай. Известно е, че съществуващите в момента в Китай модели за Изкуствен интелект в най-голяма степен са базирани на основната архитектура-Llama на американската компания META (Facebook).

Изкуственият интелект се намира в сърцето на големия спор за превъзходство между САЩ и Китай и по наше мнение, нещата в тази област биха се развили по-бързо отколкото очакват останалите страни от БРИКС или дори страните-членки на Европейския съюз. Прогноза на McKinsey от тази година, очаква, че до 2030 година, около 70% от всички компании ще прилагат Изкуствен интелект и глобалният брутен продукт ще се увеличи и ще се създаде една допълнителна материална стойност от над 13 трилиона долара. Но, доближаваме се до края на 2024 година и редица икономически показатели в икономиката на САЩ поставят един ключов въпрос? Ще може ли да бъде продължена политиката водена от екипа на Байдън, наричана Bidenomics, има ли нужда от неин критичен анализ и най-важното:

Ще навлезе ли за Коледа тази година американската икономика във фаза на рецесия?

В Goldman Sachs прогнозират 25% вероятност за рецесия до края на годината, а от JP Morgan вероятност от 35% до Коледа. Ясно е едно - новият президент ще наследи една американска икономика, която е доста по-чуплива отколкото ни показват официални данни, като нивото на брутния продукт или рекордната борсова капитализация на големите концерни. Нещата са многопластови, сложни и в голяма степен непредвидими. Така както и в Китай, много важен проблемен фактор в САЩ постепенно става нивото на потребление в домакинствата. Общото потребление през второ тримесечие на годината върви надолу към 67.7% от БВП (в Китай е под 50% и е проблем). Ако тук продължи свиване, икономиката незабавно се разклаща. Спрат ли американците да пазаруват, спада паралелно и Индекса за потребителско настроение. През август тази година този индекс е с 2.3% по нисък спрямо същия период на 2023. Индексът за очакване на потребление през юли е 78.2 пункта, а всичко което попада под 80 пункта е сигнал за настъпваща рецесия.

Настроението за пазаруване в Съединените щати е пряко следствие от нивото на спестяванията на населението. През месец юни тази година спестяванията на американците се посочват на 703 милиарда $. А преди пандемията, през януари 2020 те са били 1.191 милиарда $. Ако отчетем инфлацията то 703 млрд. Днес отговарят на 600 милиарда $. Или за 4 години спестяванията в Америка са се преполовили. А официални данни за инфлацията показват, че един седмичен пазар в супермаркет на едно домакинство е поскъпнал средно с 25% спрямо 2020 година.

Успоредно с това се увеличават задълженията по кредитните карти до рекордното ниво от 1.3 трилиона $. (През 2015 са 0.72 трилиона, през 2020 - 0.9 трилиона $). Квотата на спестяванията в САЩ през юли 2024 е 2.9% - рекордно ниско спрямо 2008 година. През 1959 това са 11.3% и след 2000 спада около 5%. ФЕДът вдигна лихвите за да успокои инфлацията, а и да привлече инвеститори в долара. 60-месечният кредит за покупка на автомобил през тази година е с лихва 7.89%. За сравнение, през 2021 тази лихва е 4%. Или при покупка на автомобил с цена 50 хиляди долара през тази година, американецът следва да заплати с около 8 хиляди повече. Но високите лихви усложниха и погасяването на многото кредитни задължения и това води до ръст в необслужваните кредити и натиск върху банките. Така например само по кредитирането чрез кредитни карти, непогасените задължения през 2024 представляват 3.16% (най-високо от 2011 г.), докато през 2021 са 1.54%. Силно засегнати са малките американски регионални банки, в които необслужваните кредитни задължения са на ниво 7.79% - едно исторически високо ниво. Трудовият пазар буксува и фирмите в САЩ стават все по-предпазливи.

Оборотите на браншовете за консумацията на компании като McDonalds, Starbucks до такива като Sotheby, абсолютно всички отбелязват спад.

Особено обезпокояващ показател е комплексният спад в печалбите на фирмите. Тази тенденция засяга и АйТи гигантите. Microsoft показва спад в печалбата си от 4%, Amazon е коригирал печалбата си за 2024 в посока надолу. Едно допитване на National Federation of Independence Business до малките и средни американски фирми от септември, показва, че само 37% от тях имат увеличение на печалбите си през последните 3 месеца. Останалите 63% нямат никакво увеличение или дори показват спад. Това е най-лошият резултат от 2010 до днес.

През това лято, големият инвеститор Уорън Бъфет, наричан още “Оракулът от Омаха”, продаде свои акции за 6 милиарда $ за да поддържа висок кеш. Средствата за масова информация посочват този ход на легендарния инвеститор като предупреждение за идваща рецесия.

Едно от неприятните развития по наше мнение е свиването на стокооборота между Китай и САЩ. През 2023 вносът от Китай възлиза на 447.7 милиарда $, а американският износ към Китай на 195.5 милиарда. Това резултира в едно отрицателно салдо за Америка от 255.14 милиарда $. Свиването върви успоредно с нарасналите американски санкции и най-вече се отразява на нагласите за търговия и взаимен бизнес. През последните две години глобализацията буквално спря и най-лошото е, че няма инвестиции в глобалните доставни вериги. По данни на Goldman Sachs, през първото полугодие на 2024, световната търговия се е свила с 3.4%. Тенденцията е надолу. Още по-притеснително е негативното отражение в конкретния случай върху американската икономика на глобалната несигурност, подкопана от ненужни на хората войни. Геополитическият Индекс за Риск (Geopolitical Risk Index) се движи застрашително към плашещи нива. Ако през 2000 година той е 690 пункта, през 2003 , 390, то през февруари 2022 е 350, на 7 октомври 2023 е 220 и през септември 2024 е 144.7 пункта.

И за да свържем икономическата реалност в САЩ с обстановката около президентските избори, следва да отбележим, че на ниво домакинства, битово ниво и настроение на отделния американец, проучванията показват, че основният проблем, който мъчи средния американец е инфлацията. Или “заболяването на парите”, което е валидно за целия свят, с изключение на Китай. Тази тема е дълга и е отразена в друга наша статия през 2024 година. За пример: в така наречените Swing щати за най важна тема сред избирателите се оценява с 37% инфлацията. Следва с 10% проблемът миграция, с 10% политическата поляризация, 6% престъпността, с 5% жилищният въпрос и с 3% здравеопазването. От програмите на двамата кандидат-президенти не се вижда детайлен план, как би се решил макар и половинчато въпросът със “заболяването на парите” - инфлацията, която по наше мнение е по-висока в Съединените щати от официално обявените данни. Но на фона на инфлацията в Турция, Аржентина, Венецуела или Русия, американците все още следва да имат търпение, но и да не вярват на никакви обещания от Белия Дом. Защото историята на инфлационните процеси показва, че тя е инструмент за преразпределяне на активи и богатство от мнозинството в полза на малцинството. Дълга тема, отразена в наша книга от 2022 година.

Но понеже валутната и технологичната войни заставиха в световната властова игра за надмощие, отново да се насочат знания, финансов и материален ресурс и към другия голям играч от “Бизнес Петорката” на САЩ , Big Military. Известни са споровете още от 2007 година на технократите от Пентагона с големите играчи от Big Money и Big Tech, че глобализацията води до загуба на ключови технологии у дома и успоредно с това до подронване мощта на американските въоръжени сили и националната военна индустрия и като резултат и на националната сигурност. Това е сложна и многопластова тема. Истината днес е, че военната индустрия в Съединените щати изпитва затруднения в изпълнението на почти всички срокове за доставки. От друга страна американските концерни, чрез силна иновационна машина, интернационализираха важни технологични доставни вериги на база собствено знание и авангарден софтуер, но днес на практика не са в състояние да ги защитават със своя глобална военна мощ. Или в условията на силно възникнали противоречия, основно с главния икономически и технологичен съперник Китай, Съединените щати не са подготвени и в състояние да водят паралелно две големи и и две малки войни на световния театър на военни действия. Нещо, което влизаше в американската военна доктрина до администрацията на Роналд Рейгън. А реалността е, че под диригентската, скрита палка на Пекин, се правят сериозни опити, присъствието на САЩ около източните граници на Китай да бъде избутано на Изток зад Тайван и първата островна верига и успоредно с това, Съединените щати да бъдат изместени и на Запад от Европа. А и окончателно извадени и от района на Близкия Изток и Африка. И възниква въпросът за нова надпревара във въоръжаването, за която например Западна Европа се оказва в наивна степен неподготвена. Дали тази надпревара е логична и обоснована в хуманен аспект е отделна тема, но днес тя е факт. Не бихме желали тук да навлизаме в детайли, кой стартира тази разходна и непочтена игра, за която ще трябва да плащат нашите деца и всички данъкоплатци по света. Включително в Китай, Индия, Турция, Русия, САЩ, Япония и Южна Корея. Ясно е едно, икономиките на всички тези  страни са в или пред рецесия и когато се започва една война, тя по наше мнение има две основни причини: големи вътрешни икономически проблеми и експортирането им силово навън, с единствената цел управляващият елит да си запази властта ако може вечно. И освен, че става въпрос за оставане на власт, знаем, че властта винаги върви ръка за ръка с големите пари. По време на икономически кризи военният бизнес винаги е бил един от вентилите и за отвличане на внимание от големите проблеми, които националният елит не е в състояния да реши по човешки, а успоредно с това е подчертано печеливша дейност, носеща бързи, монополни печалби. Но нека погледнем към конкретни цифри от гледната точка на Пекин в посока към НАТО. Добавяме, че известният германски политик и дясна ръка на канцлера Вили Бранд, редовно казваше в свои изяви: “Когато става въпрос за НАТО, разбирай САЩ”. Егон Бар бе един от архитектите зад кулисите на сближаването между ФРГ и Съветския съюз, което в крайна сметка и доведе и до обединението на двете Германии.

През 2024 година военните разходи на страните-членки в НАТО изглеждат в очите на китайците така:

САЩ -                          967.7 милиарда долара

Германия-                     97.7 милиарда $

Великобритания-         82.   милиарда $

Франция -                     64.3 милиарда $

Полша -                        35.    милиарда $

Италия -                       34.5  милиарда $

Канада -                       30.5 милиарда $

Турция -                       21.3 милиарда $

Холандия -                   21.5 милиарда $

Останалите -              154.4 милиарда $

________________________________

Всичко в 32 страни: 1 474.4 милиарда $

Известно е, че Вашингтон притиска от 2009, след избухване на световната финансова криза, страните-членки в НАТО да увеличат своите военни разходи на 2% от БВП. До 2021 година това са направили само 5 страни-членки, включително САЩ. През 2024 година това са вече 23 от 32 държави-членки в НАТО. САЩ отделят до 3.5% от БВП за Пентагона и военната промишленост. Полша вече желае да се превърне за 3 години, по разбираеми съображения в натовска страна с най-модерно въоръжение в Европа и планира по 3% военни разходи. Нашата прогноза е, че Централизираният Глобален Капитал не желае да носи военни разходи нито за сигурността на Германия, нито на Норвегия, Турция или дори Япония (независимо, че там се намира най-големия мозъчен пул в света, който създава нови продукти, разбирай големи печалби) и през 2025-26 в рамките на НАТО ще бъде упражнен тотален натиск върху всички страни-членки да увеличават военните си разходи, с една тенденция те да се доближат до 3% от БВП. Виждаме, че 1.47 трилиона долара за военни нужди в рамките на НАТО през 2024 не достигат. По американски разузнавателни данни, китайските разходи за въоръжаване през последните две години са в обем три пъти по-високи от официално обявения военен бюджет на страната. Което като сума би било около 0.7 трилиона $. Така изведнъж военната годишна сметка само в НАТО и на Китай за тази година набъбва над 2 трилиона долара. В икономиката има едно важно понятие opportunity costs (разходи за пропуснати възможности). Просто обяснено, то означава да проследим парите назад и да си представим няколко възможности, какво би могло съответните държави, всяка за себе си в рамките на своя годишен разход, да предприеме и създаде с тези 2 трилиона долара. Но тази сума е само един съвкупен годишен разход за “оръдия и ракети, вместо за масло, хляб и знание”. Този елементарен анализ не се прави в нито една столица на света, нито пък участва в предизборната кампания днес в САЩ. Това е табу тема.

Но има и друга тема табу. Нея я изучаваме от 1973-74 година - голямата световна енергийна криза, стартирана по сценарий в Близкия изток и объркала план-сметките на всички домакинства, фирми и държавни бюджети по света. Тя е свързана с двете основни “колони” на съвременния глобален капитализъм, а именно BIG Energy и BIG Money. Как изглеждат нещата на този терен през “очилата” на Пекин? Тук проблематиката е многопластова и се наслагват проблеми свързани с промените в климата, общото неизбежно затопляне, емисиите на въглероден двуокис, използването на фосилните горива, ролята на възобновяемите енергии, мястото на банковия сектор, ценообразуването, ролята на долара като резервна валута и мястото на Китай и САЩ в тази много голяма властова, глобална, бизнес-игра.

Китай е страна, която не разполага със собствени енергоресурси, има голям дял в замърсяване на атмосферата с вредни емисии, все още не може да се раздели с електроцентралите на въглища и е най-големият вносител на суров петрол в света. Както и най-големият вносител на чипове. Но Китай има стратегически план, който не е само на хартия и методично се изпълнява и тази страна само след 20 години ще бъде Супер световна сила в добива на енергия от възобновяеми източници и ще има първостепенна роля почти във всички доставни вериги от електромобили до слънчеви панели, ветрени турбини и включително на доставки на слънчева енергия от електростанции на орбита в Космоса. Китай е диверсифицирал своя внос примерно на петрол между доставчици със слабо развита икономика и малки шансове да участват в икономика на Знанието и Икономика на Бъдещето. Това са Иран, Русия и Саудитска Арабия при нефта. От Иран Китай тегли на изгодни цени и платим срещу юан нефт, заобикаляйки американските санкции спрямо Техеран. От Саудитска Арабия Китай купува по международни цени нефт, но има договор с тази технологично изостанала икономика да вземе пряко участие в саудитската програма за инвестиране на 2 трилиона долара в нови технологии, нови енергийни източници, нови материали, нов транспорт, нови комуникации в условията на настъпващата Нова Парадигма. От Русия Китай внася нефт на рекордно ниски, тайни, необявени цени по договор от 2014 година. Подписан след 10 години тежки, мъчителни преговори каквито само китаец може да проведе и приключи в негова полза.

Пекин наблюдава внимателно как 3 големи играчи владеят и контролират глобалния пазар на суров петрол и това са САЩ, Саудитска Арабия и Русия. Тази нефтена игра е много сложна и печеливша. Към тази тройка има още седем по-малки “нефтени” играчи като Иран, Ирак, Канада, Бразилия, Либия, ОАЕ и разбира се Китай. Китайците са в играта, но с голяма вероятност в средносрочна перспектива ще “скроят шапка” на всички нефтени шейхове, изредени по-горе. Китайците са много силни в сметките и са наясно, кой и колко точно печели в тази огромна петролно-финансова игра. Защото и тук както навсякъде става въпрос не за пари, а за огромни пари. И китайците отлично знаят, че бизнесът с нефт е специален бизнес и е така конструиран, че цената да бъде податлива на манипулация и тя винаги да съдържа една висока спекулативна съставка, която да носи много голяма печалба, която след това се паркира в долари в петте големи американски банки и една британска банка. Петродоларовият пазар създаден от групите по специални интереси на BIG Money и BIG Energy още преди 50 години със седалище в Европа (Лондон), функционира извън фиска на всички държави. Но нека се ориентираме по китайски към печалбите, те са тези които правят разликата и диктуват интересите, а не доставните обеми по експортните фактури. През 1990 година чистата печалба от търговията с петрол и газ възлиза на 1,5 милиарда дневно. Става въпрос за печалба на ден, а не на месец или за година. През 2000 година тази печалба вече е 3.8 милиарда дневно. А през 2010 година нараства на 4.6 милиарда долара за всеки 24 часа. Става въпрос за много големи пари, ако умножим тази сума по 365 дни в годината. Натрупването на тези печалби води до висока акумулация на бизнес интереси, които биват защитавани с всички средства, понякога и с война. Садам поиска да разполага с нефта на Кувейт и буквално го съкратиха с 30 сантиметра от горе. Кадафи обяви, че ще продава петрола си в евро и изчезна в една канавка окървавен със златен пистолет в ръка. От много години четем умни автори, че групата управляваща BIG Energy е тази, която държи в дебели железни каси, нови революционни разработки в областта на енергетиката. Но през 2018 година твърдо удари пикът при нефта и за добивът на петрол надхвърли резервите, които остават под земята или биват разкривани нови източници. BIG Money вижда нови перспективи в зелената икономика, а и планетата се бунтува и сипе вече всеки месец разрушителни урагани, включително по територията на САЩ и бедствени валежи и наводнения в Южен Китай. Това води до огромни загуби, включително и за големите застрахователни компании, които са част от BIG Money.

В момента тече голяма геополитическа борба на енергийния фронт, като се борят 10-те страни доставчици на петрол, срещу финансовото лоби, залагащо на промените в климата, енергийната ефективност, новите технологии за възобновяеми енергии. Доставчиците на петрола, чието място по дефиниция е под земята и критичната граница за това съотношение е прекрачена, водят безмилостна борба за отлагане или въобще провал на концепцията за зелени енергии. Или накратко, на Новата Парадигма в сектора Енергия се поставят спирачки и успоредно с това се наливат трилиони в сектора BIG Military.

А за Новата Парадигма трябват големи допълнителни инвестиции. Ние не знаем точната сума, от която се нуждае САЩ или Китай в следващите 5-6 години за извършване на енергийна трансформация. Но за Германия има оценка, че до 2030 година са необходими нови инвестиции за енергийния преход от около 1,3 трилиона евро. За Европейския съюз тази цифра е около 2 трилиона евро. Възниква въпросът, как ще се съчетаят тези финансови потребности, когато НАТО желае да прави по над 1.7 трилиона разходи на година, а на ЕС заедно с Германия им трябват общо над 700 милиарда годишно за енергийна трансформация до 2030? Като добавим Япония, Канада, Австралия, Южна Корея и САЩ, сумите стават космически. А големите пари днес се диктуват глобално изцяло от BIG Money (BIG Finance). И освен това става въпрос изключително за частни интереси при управлението на тези крупни, глобални финансови източници. И като обикновени данъкоплатци е редно да слезем на ниво домакинство.

На нашето тяло, за да съществува един ден са достатъчни 150 вата енергия. На немския гражданин, за да живее така както днес, се падат по 5000 вата енергия дневно. Това на фона на развитата германска икономика в комбинация със стандарта на живот. Ние не знаем какъв е този показател за средния китаец или американец. Но най-вероятно за китаеца той е по-нисък, а за американеца е по-висок. В Германия се говори от 1982 година за трансформация в енергийното стопанство и германската наука направи много през този век за развитие на соларната и ветрената енергия. Тези разработки бяха поети и перфектно доразвити от китайците и от никой друг! И германци и китайци са създатели, иноватори, не обичат бизнеса Спекулации, внасят големи обеми фосилни горива, плащайки дебели сметки за тях. Но ако желаят да живеят както днес, в случая Германия с по 5000 вата енергия дневно на глава от населението, то единственият изход е до 2050 тези 5 хиляди вата да дойдат от възобновяеми енергийни източници и на първо място от слънчева енергия. Защото фосилните източници първо не са безкрайни, второ, мястото им е под земята и трето водят до емисии, които повишават температурите на въздуха, водят до затопляне на морета и океани, от там до ненормални изпарения и силен ръст на бурите, циклоните и разрушителни валежи. Или фосилните източници и петролните шейхове имат съществен принос в разрушаване на природата около нас, а тя е интелигентна и няма да ни прости това наивно бездействие спрямо постоянните атаки срещу нея.

И нека преминем към Big Pharma. Ние не знаем, как точно стоят нещата със здравеопазването в Китай, но от опит знаем, че китайците се хранят значително по-здравословно от американците. Храната в Китай е изключително разнообразна, консумирането и е почти ритуал и обядът задължително трябва да е топло ястие, а десертите са най-икономичните на захар в цял свят. Американците бият с много точки китайците по средно тегло на глава от населението. При продължителността на живота средната за САЩ е 79.3 години, а в Китай е 77.95 и така достигаме до здравеопазването в Съединените щати. Накратко казано, то е така организирано, че не би могло да служи за пример нито като система, качество, достъпността до медицинските услуги и техните цени, нито в България до 1989 година, нито в Китай през този век. Какво вижда китайския елит от позицията си в Пекин в американските аптеки и болници. Американските фарма концерни са най-големите и мощни в света, а техният основен продукт са медикаментите. Те пък съдържат в себе си най-важните и най-съществените разходи в в американското здравеопазване, защото управляват най-високите цени на медикаменти и лекарства в целия свят. Или са завоювали един недостъпен шампионски, ценови връх. Ние познаваме в известна степен този сектор работещ за здравето на хората в Германия и Швейцария. Швейцарските фирми-производители са сред водещите в Европа и света, качеството на обслужване в швейцарските болници и клиники е в унисон с качеството на швейцарските часовници и швейцарския шоколад. Лекарствата в САЩ са средно най-малкото два пъти по-скъпи от тези в Швейцария. Малък подкрепящ пример: едно шише Lantus (инсулин), струва в САЩ, пресметнато в швейцарски франка 240 франка, а същото количество има цена в Цюрих от 82 франка. В Берлин, Германия, същия медикамент струва равностойността на 34 шв. франка. Една опаковка с готова инжекция Humira (за артрит) се продава в САЩ срещу фантастичната цена в долари, равни на 2 263 шв. франка. Цената на аналогичния продукт в Швейцария е 816 франка. Това са стандартните ценови пропорции на скъпотията при медикаментите в САЩ, сравнени с нивата в най-уредените и най-цивилизованите, високо развити страни от Централна Европа. Тези екзорбитални цени в САЩ, американските концерни оправдават като компенсация за твърде високите разходи за изследвания и развитие. Но защо тогава швейцарските лекарства не са точно толкова скъпи по същата причина? Истината по наше мнение е, че по стара традиция, американските фармацевтични компании играят своята пазарна игра, организирани в олигопол и поддържат преднамерено високи монополни цени в преследване на твърди високи печалби.

Друга скъпа компонента на американското здравеопазване е самата организация на застраховането за здраве. В хода на пандемията Covid19 на повърхността излязоха всички недостатъци, определящи американската система като твърде скъпа и за много хора недостъпна. В САЩ възникна понятието “финансово Дълъг Covid”, което символизира паричното натоварване, до което най-често води едно заболяване и то е най-подтискащо, когато пациентът вече е починал. В счетоводното оформяне на лечение в американските болници има кодиране на сметки и фактури, които много трудно се разбират от пациента. А американската застрахователна система по правило е много сложна и здравеопазването е лидер и на този терен. Примерите са плашещи и за китайци, а и за европейци. Синът на един починал в болницата пациент, получава след смъртта на баща си едно тесте със сметки и фактури за неговото лечение и медицинско обслужване на общата сума от един милион долара. Грижата за тяхното заплащане е негова. Една жена, пенсионерка на една година, загубва съпруга си в пандемията от Covid, получава фактура за спешна помощ за използване на медицински вертолет на стойност 50 000 долара. Налага се отново да започне работа, за да събира средства и заплати фактурата.

За Китай знаем, че много хора прибягват, при това с успех до здравословни решения към народната китайска медицина. Освен това на обществени места, в паркове и градинки, в китайските градове е разпространена практика да се изпълняват в групи сложни, ритмични упражнения, създаващи енергиен баланс във физическото и емоционалното тяло на човека. Кога и как посещават домашен лекар или заводска поликлиника и при какви ценови условия ние не знаем. Но в представителни анализи за САЩ четем, че  много болни американци не посещават лекар, особено в периода на вълната от Covid, от страх да не плащат високи сметки. За това се посочват две причини: много американски граждани не са застраховани или са слабо застраховани за здраве и второ, американската система за здравеопазване е много скъпа. А поради въздържане от навременно посещение при лекар, американците попадат в една спирала на усложняване на заболявания, което автоматично води и до високи сметки.

След 2010 година, с приемането на Obamacare в САЩ, се счита, че над 90% от населението има здравна застраховка. 55 процента от американците са застраховани за здраве от своите работодатели, но при загуба на работното си място, се губи и застраховката. Американците, заети в нископлатените професии, където им се заплаща на час, примерно във веригите за бързо хранене, нямат застраховка за здраве. Отделно има една група възрастни хора, които получават минимална държавна здравна застраховка Medicare. А има и една група, включваща бедни американци със застраховка Medicaid, където попадат 18% от американското население. За останалата част от средната класа в САЩ има над 1000 частни здравни застраховки, които често практикуват една рестриктивна селекция на клиента, отчитайки внимателно негови отминали заболявания. Или американското здравеопазване освен, че е скъпо, си е оставило и комфортни зони за маневриране и оптимизиране на разходите. Така например, много от заболелите от Covid, които е трябвало да бъдат финансово покривани, често са били така кодирани в системата, за да не попадат в регулациите за лечение на вируса и голяма част от тях е трябвало лично да поемат съществена част от разходите по лечението.

Интересно е, че в САЩ разходите за здраве представляват 18% от БВП на страната, което е два пъти повече от разходите в сравними индустриални страни. От друга страна в Съединените щати има по-малко лекари и по-малко болнични легла в сравнение с други развити индустриални държави като Германия, Швеция и Швейцария.

Съществена роля в разходната част за здраве в САЩ играят и заплатите на лекари и обслужващ медицински персонал. Ако в Цюрих един лекар по обща медицина получава средно 120 000 шв. франка годишно, то в Съединените щати неговият колега получава 220 000 франка в долари. А в Германия не достигат лекари и една от причините е, че немските лекари с охота отиват да практикуват в Швейцария, където заплатите на лекарите са средно с 30% по-високи от тези в Германия. Американските лекарски заплати се оправдават и с това, че повечето лекари там, трябва да погасяват големи студентски креди от по 300 до 400 хиляди долара.

Защо американски здравни каси също са скъпи, защото калкулират високи маржове за печалба, както и по-високи разходи за управление. В издръжката на частните каси са включени доста високи разходи за реклама и за маркетинг. И ако един клиент често се разболява и стане скъп на касата, тя просто го сваля от списъка си. Високите здравни такси на частните каси, товарят и американските фирми-работодатели. Една друга разлика със здравеопазването в централна Европа е това, че в САЩ не съществува практиката, на пациента предварително да се представя план-сметка за предстоящите разходи. Една американска болница е задължена да приема всички болни, застраховани или не. Но после следват фактури с много агресивен подход и високи стойности. А американците с много ниски здравни застраховки, при заболяване, не посещават домашния лекар, а директно отиват в спешен прием в болницата, което по дефиниция е по-скъпо. В американските болници се правят значително повече снимки на пациенти, при това при доста по-високи цени от тези в Германия и Швейцария.

Отделяме място на темата здравеопазване, защото е видно, че в Америка здравето на хората е обект на безмилостен бизнес, който пронизва всички звена и елементи. Като се започне от медицинското образование и банките и се приключи с кодираните и неясни фактури, задължение за погасяване от близките на починал пациент. Ако Съединените щати претендират още за глобален хегемон, то при тази скъпа схема на здравеопазването, като част от обществения модел на страната, има какво да учат и взаимстват от своите партньори в Европа, а при цените и качеството на медикаментите и от конкурентите си в Китай. По наше мнение, цялата тази социална и ключова за хората тема, не заема нужното място в големия дебат за неравенството, инфлацията и високите цени на наемите и жилищата, в предизборната борба в тази високоразвита, индустриална страна.

Друга актуална тема в съвременна Америка е тази свързана с националната суровинна сигурност. И тя някак си убягва от предизборната кампания. Но китайците отчитат в началото на октомври симптоми на криза за литий в САЩ. Цената на лития спада през последните две години и особено през тази. Причината - голямото предлагане на литий от Китай. По позицията и ролята на Китай при лития и производството на батерии за електромобилите сме писали подробно в материал от 18 ноември 2023. През миналата година автомобилният концерн General Motors  (GM) сключи договор с американската Lithium America за съвместно разработване и експлоатиране на мината за литий Thaker Pass в щата Невада. Това би била най-голямата мина за литий в цяла Северна Америка, осигуряваща материал за батерии за над 1 милион електромобили годишно. Автомобилният гигант е инвестирал през миналата година първия транш от 320 млн. $ в Lithium America. Вторият транш от 330 милиона е спрян през септември, защото е зависим от голям държавен заем 2.26 милиарда $ от страна на министерство на енергетиката на САЩ. Пусковият срок на проекта в тази мина е 2026 година. В края на август тази година, акциите на Lithium America са спаднали на 12 месечна основа с 71%. От Пекин наблюдават как частната индустрия в САЩ, конкретно гигантът GM и водеща частна фирма в суровинния сектор не могат да осигурят до 20 декември т.г. 2.26 милиарда долара за да потегли важен проект от сложната енергийна трансформация към зелена икономика в САЩ. Администрацията на Байдън е взела решението да подкрепя литиевото производство в страната в стремеж да осигурява суверенитет и суровинна сигурност в конкурентната борба с Китай. В Белия Дом и министерствата се обсъжда вариант, в САЩ да се въведат минимални пазарни цени за критични минерали и ако те спадат под тази граница, то държавата да се намесва и да покрива с дотация тази ценова разлика. При това тази държавна помощ би била временна и би се отпускала на проекти и фирми, които доказват конкурентоспособност. Но защо GM изчаква с внасяне на втория си транш? Защото са разбрали, че министерството на енергетиката се въздържа от отпускане на големия държавен заем към Lithium America, в изчакване на резултата от изборите за президент и разпределението на гласовете в американския Конгрес. Доналд Тръмп е известен с позицията си, че “не всеки трябва да притежава електромобил.” Нашето мнение е, че той много лесно ще смени мнението си под прякото влияние на своя спонсор Elon Musk. Но това е само едната страна на проблема. Другата е може би, че преди края на тази година, лимитите за държавни кредити на министерство на енергетиката във Вашингтон с голяма вероятност са изчерпани. Става въпрос за големи държавни пари, а американската държава зависи в най-голяма степен от външно финансиране от локален и международен частен капитал. И опираме отново до Централизирания Глобален Капитал и до съществената разлика между китайския и американския неолиберален модел в компонентите - държавен план, приоритетно, стратегическо индустриално инвестиране, тайминг за стратегически решения, производителност на труда и търговска политика, мощ и експанзия. Примерът е емблематичен, целият американски сценарий се разиграва в тези месеци и е част от предизборната обстановка в Съединените щати. Но и част от дилемата на Централизирания Глобален Капитал, как и дали да финансира важен суровинен, национален американски проект, с участието на легендарен, автомобилен гигант и специализирана частна, акционерна американска фирма, която изложена на ценова китайска атака, губи за една година 71% от пазарната си стойност. И между другото добавяме, че в Украйна има големи залежи на литий, както и на графит и титан. А от Китай на Тръмп могат да му кажат, че в цяла Азия, хората имат свободата сами да избират дали да си купят китайски електромобил и това е лично решение, а не на държавата, която претендира, че е люлка на Демокрацията и бастион на Свободата. И второ, днес Китай не може да бъде игнориран с ограничителни, рестрикционни американски търговски политики. Защото Китай категорично, не за една седмица се е превърнал във “Фабриката на света” и доставя през 2024 година 35% от световното индустриално производство. И Китай има дял от 18 процента в световния експорт. Трето, зависимостта на Съединените щати от търговията с Китай от 11% през 2000 година е нараснала на 16 процента през 2022. И това е станало, предимно в периода 2002-2011, след приемане на Китай в Световната Организация за Търговия (WTO). И след това по време на пандемията Covid, 2020-2022. По данни на Merics, Германия, американската икономика е силно зависима през 2022 от импорт от Китай в 532 стокови позиции от подбран списък с 5000 продуктови категории. А това означава едно увеличение на зависимостта спрямо 2004 година над 3 пъти. През същия период китайската зависимост при вноса от САЩ е намаляла от 116 продуктови категории на 57. Оценката на германските експерти е, че тази американска зависимост ще се увеличава ако не се вземат мерки. Нашето мнение е, че мерки е трябвало да се вземат през 2004 година, вместо да се водят разточителни войни в Ирак и Афганистан. А и с популизъм и еднолични деструктивни решения, търговският спор с Китай няма да се реши дълготрайно или американският и европейски потребител ще трябва да плати поне двойна цена и рязко да обеднее, с влошаване на стандарта на живот. Защото в този голям спор, компонентите на които залага Китай са много. Няма кой да бие днес китайците по производителност на труда, по трудов морал, мотивация, иновация и търговска гъвкавост.

И за да подкрепим горните тези и с втори пример, нека споменем и проблемите на американския концерн INTEL. Тук попадаме на хлъзгавия и тежък терен на войната за чипове. По нея и за ролята и мястото на тази легендарна американска компания сме писали достатъчно в два материала от януари тази година (14. и 23.01.2024). Този гигант за чипове продължава да играе ключова роля днес сред 4 основни американски концерна за провеждане на новата политика в този важен сектор на Homeshoring и Friendshoring. В първото направление накратко казано се инкасират времеви закъснения, не достигат тесни специалисти, има и други спънки. Но по второто направление, INTEL  сключи голям договор преди две години за изграждане на нов завод за чипове в Магдебург, Германия, със старт на строителството му през септември 2024 година. Стойността на завода е 30 милиарда долара. В нея се включи и германската държава, като реши да отпусне целево 9.9 милиарда $ субсидия. Правителството в Берлин и лично канцлерът се гордееше с този авангарден, високотехнологичен проект. Но миналия месец изпълнителният директор на INTEL, Pat Gelsinger, обяви, че стартът на проекта се отлага с две години за 2026 година. Ясно е, че в момента американският концерн има проблеми с финансирането. Технологии има, има специалисти в Германия, изгоден терен за строителство, една трета от парите отпускат германските данъкоплатци, при това десет милиарда, но Централизираният Глобален Капитал, който се е разпрострял по цялото земно кълбо и голяма част от ресурсите си е вложил в бизнеса Спекулация, не му е до технологичния завод на INTEL в центъра на цивилизована Европа, нито до зависимостта на последната от китайски чипове. А съвсем не изключваме възможността да се извадят от някой офшор 20 милиарда и да се вложат чрез INTEL в завода в Магдебург. Но Глобалният Капитал търси бързи печалби. В Китай инвестираше големи пари и дори подаряваше технологии, до като трудът бе евтин и се вадеха, бързи високи, монополни печалби. Сега китайците желаят и могат сами да въртят колелото на парите и желаят голямата част от печалбата за себе си, а освен това тя е и по-малка, поради по-високи разходи днес за енергия, труд и материали. И така, сега главоболието да се излезе от продуктовата примка и зависимост от Китай, включително и при чиповете, остава за борда на INTEL, който освен всичко, обяви през тази година и съкращаване на 15 хиляди работни места в концерна. Правят се икономии по статията “Труд” защото в неолибералния капитализъм парите никога не достигат и алчността за големи печалби няма граници.

Така описаното до тук е лична наша оценка, анализирайки широк набор от достъпни данни, тенденции и примери. Познаваме добре икономическия и обществения модел на Китай, следим над 37 години етапите от достиженията на китайците. Не по-малко познаваме същността и ключовите елементи, развитието и реалните резултати от глобализацията, която винаги сме разглеждали като политически проект на САЩ. Светът е на прага на Нова Парадигма, която ще доведе до още по-големи предизвикателства пред всички страни и техните управляващи елити. За съжаление по редица причини населението, разбирай в нашия контекст, избирателите и данъкоплатците повсеместно на са подготвени за голямата трансформация, която предстои в глобалния свят. Американските избиратели не правят изключение. Проблемите са безброй, но в следващата втора и трета част на този материал ще разгледаме как двамата кандидати за президент в Съединените щати адресират на първо място дълбоките икономически проблеми като държавен и домакински дълг, пълзяща инфлация, сблъсъка между труда и капитала, защо работническата класа в Америка гласува за “дясното” и защо академичният елит за “лявото”. Какво предлага като икономическа програма Доналд Тръмп и какви биха били последствията за САЩ, Европа и Китай, ако тя се реализира дори наполовина. Какво би трябвало да говори на избирателите Камала Харис, защо тя е максимално предпазлива по икономическите теми и какви са конкретните прогнози на познавачи за изхода от изборите. Кой от двамата би изпълнил по-добре тежката и ключова задача за временно сключване на примирие с Китай при валутната и технологичната война и набелязване на първи мерки и договорки с Пекин, Китай да получи уверения за достъп до “територия, влияние и въздух” на Планетата и глас при определяне на правилата в настъпващия Нов Световен Ред. Ще се постигне ли между Китай и BIG Energy консенсус по навременно елиминиране на фосилните горива, включително чрез висок универсален глобален данък върху добива и търговията с петрол. И макар и частично да се спре разпада и унищожаването на Планетата? Ще се вразуми ли BIG Money и се самообложи с допълнителен глобален данък “Богатство” и освободи допълнителни трилиони за инвестиране в сърцевината на зелената икономика и за реално повишаване на доходите на всички американски и европейски избиратели, а и да реформира здравната система в САЩ в поклон и елементарно уважение, към работещото и вече пенсионирано американско население, което в този сектор от обществения модел на страната е притиснато плътно до стената на страха, неизвестността, немотията под формата на ценови рекет. Ще доживее ли младата генерация в САЩ един много актуален и необходим модел на финансиране на достъпно жилищно строителство в тази най-богата на финансови активи високо развита индустриална страна - родина на невероятната световна технологична и иновационна машина. Тук е на ход BIG Money, BIG TECH в сътрудничество с кметствата по места. И не на последно място, ще се намери ли сила в САЩ да назначи президент в Белия Дом, който да говори истини, дори неудобни, да създаде оптимистична атмосфера и настроение у хората, да не се изживява като пратеник на Бога и внуши на хората, че се бори за мир и истинска демокрация, а не за авторитаризъм и диктатура и да ги убеди, че работи в техен интерес, а не изключително в интереса на The BIG FIVE: BIG Money, BIG Technology, BIG Energy, BIG Pharma и BIG Military…

Борислав Сретков

Берлин, 19 октомври 2024

Следва Втора част