ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Десет години китайски план Made in China 2025
Борислав Сретков
Една нация се развива, когато се развиват нейната наука и технологии и устойчивият сектор на науката и технологиите е крайъгълният камък за една силна нация. Китайската модернизация зависи от напредъка в науката и технологиите и висококачественото развитие на нацията зависи от изграждането на нов момент на растеж чрез иновация в науката и технологиите.
(Извадка от реч на Си Дзинпин, юни 2024)
Голямата инициатива, облечена в структуриран, обхватен национален план Made in China 2025, бе стартирана през 2015 година и включваше конкретни цели, някои много амбициозни, в 10 основни индустриални направления. В създаването на този гигантски план, не би могло да се подмине с лекота, много силното планово начало, типично за китайския икономически модел. В условията на една смесена държавно-капиталистическа икономика, китайците съумяха през тези последни десет години да мобилизират творческия потенциал на много родни и чужди специалисти и таланти, да консолидират един невероятен, целеви финансов ресурс, да наложат вътрешна конкуренция и мощен драйв за краен резултат у малки, средни и големи фирмени играчи. Централното планиране в Пекин успя да създаде в тези години много мощна иновационна екосистема, за която сме писали подробно в други материали. По отделните програми в рамките на Made in China 2025 циркулират конкретни данни за финансовите им бюджети. Не сме се старали да сумираме в годините отделните финансови цифри, но става въпрос за трилиони юан или трилиони долари. По наше мнение това не е решаващият фактор за реализираните към днешна дата в Китай успехи. Излишно е да споменаваме, че нито една държава в света, не показа нито идея, нито мощ, нито визия и фокус да реализира нещо подобно, макар и в редуциран мащаб и съдържание. И това важи с пълна сила и за водещите страни в Европейския съюз и особено за Русия, Индия, Бразилия, Египет, ЮАР, Турция и останалите членове и кандидат-членове в БРИКС. Тези последни 10 години показаха на света, кой как се готви за настъпващата Нова Парадигма - Информационния Век на Знанието и най-новите технологии. По усилия, темпо, ефективност и напредък, Китай показа на всички, че е истински лидер в усвояване на науката и прилагането и чрез нови технологии в реалната производствена практика и живот.
През тези години Китай се превърна в най-голямата производствена сила с дял от 34 процента в производствения сектор на глобалната икономика. Срещу 19% през 2010 година. Китай е най-мощната търговска нация в глобален план. Китайското ръководство по традиция отхвърля неолибералния капиталистически модел, основан на бизнеса Спекулация, в правенето от пари на пари. Китайците произвеждат стоки и услуги и се превърнаха в експортьор номер едно в света, в най-голям потребител на горива, нефт, енергия, храни, чипове и какво ли е. Китайската икономика е единствена в света, която от 1991 година, само в една година е имала реална инфлация. Всички останали национални икономики, функционират в постоянна пълзяща, прикрита инфлация, която не се обяснява съзнателно на данъкоплатците в истинското и измерение. Тук водещи са САЩ, главният адрес на Печатницата на долара, Япония, Великобритания, Франция и всички техни икономически съюзници. Но листата за инфлацията се води от капиталистически страни със слаба иновация и ниско технологично ниво, липса на централизирано планиране, не познаващи възникването и ролята на парите, липса на Мозъчен Пул, като Русия, Турция, Бразилия, Индия. И в момента, когато мощна, прикрита инфлация затиска всички капиталистически икономики, в Китай осми пореден месец върви дефлация. Дефлацията разбира се е голяма беда, защото тласка към каскада от други кризи, но китайците имат днес ниска себестойност и изявено свръхпроизводство и са в състояние да заливат цели континенти с изгодни в ценово отношение продукти и стоки. Дефлацията в Китай е свързана и с неравномерното инвестиране на ресурс в производството, за сметка на социалната сфера, което не стимулира търсенето от страна на населението.
По този въпрос в Китай имаше и спорове, а именно, че Made in China 2025 e разточителство на парите на данъкоплатците. Това са думи не на кой да е, а на Lou Jiwei, за който бе изваден през 2019 година от поста председател на Националния Съвет на Фонда за Социално Осигуряване. Много подготвен, известен икономист, бивш министър на финансите на Китай. Това е само малък пример, защото са известни конкретни данни за загробване на средства в тази Национална програма. Така например, през 2020 китайската фирма Hongxin Semiconductor Manufacturing фалира, без да произведе и един чип. А изконсумираната държавна субсидия за дейността и надхвърля 20 милиарда долара. Но китайското ръководство играе тази световна властова игра не на дребно и приема финансовата фира за част от играта.
Само през 2019 година държавните субсидии към китайската индустрия, включително Made in China 2025 се оценяват на 231 милиарда долара. Само в областта на полупроводниковата техника (чиповете), Пекин е отпуснал през 2021 финансова помощ в размер на 123 милиарда $ (съгласно доклад Semiconductor Industry Association, САЩ). Коя друга страна би могла да си позволи този финансов лукс? И как си я представят страните от БРИКС, в близките няколко години да поставят условия на Пекин на техните годишни срещи, съпътствани и от нереални мечти за своя международна валута, система от определяне на глобалните цени на зърнени храни и други суровини? Китайците играят в друга - най Висшата Глобална Лига.
Защо китайците не започнаха война например за анексия на Тайван? Защото знаят, че успешна война може да води този, който е икономически много мощен и разполага с категорични технологични предимства - едновременно в гражданската и военната сфера. И второ, китайците са стратези и в този контекст се готвят да спечелят бъдещата световна война, само за една нощ и без един изстрел. С помощта на Изкуствен интелект и Квантови технологии.
Днес в началото на 2025 важи може би изказването от миналия месец на бивш директор от Националната Банка на Китай, който е бил един от съветниците в изготвяне на Made in China 2025 и пише: Програмата постигна добри резултати по отношение на преодоляване на технологичното изоставане от развитите страни и налагането на Китай като водеща сила в глобалното производство.
Експерт от Merics, Берлин (Институт за изучаване на Китай) пише: Перспективата за китайско лидерство в света не винаги включва те да имат първенство при всяка една от тези технологии, а да бъдат достатъчно добри и винаги да разполагат с китайска алтернатива. Истината е, че в условията на геополитически напрежения, три години пандемия, увеличаване на разходите за въоръжаване, китайците успяха да поддържат трайно един неподражаем дух Made in China, пронизващ мащабно времевия, финансов, емоционален и физически ресурс на китайското население, довело до една висока степен на технологично самозадоволяване в рамките на собствената икономика. Тази комплексна атмосфера сме я почувствали и видяли при наши посещения в Китай до края на 2019 година. Защото китайският възход не би могъл да се опише от дистанция. Зад него стоят хората и духът им може да бъде усетен на място сред тях.
Но нека споменем основните индустриални направления в Made in China 2025, на фокус в първата седмица на 2025 година.
На първо място бихме поставили новите информационни технологии. Съчетанието на плановост, организация и управление, големи финансови ресурси, иновационна екосистема, формиране на Мозъчен Пул от китайски таланти завърнали се от САЩ, Тайван, Западна Европа, сътрудничество с лидерските западни фирми, контрол и не пестене на фактора време, както и на енергийни източници, изведе китайската индустрия за чипове на много високо ниво. И независимо, че в резулта на избухналата през 2019 година война със САЩ за чипове и това, че някои количествени цели при чиповете не са постигнати, Китай успя в нещо критично важно. А именно китайците създадоха собствена, пълноценна доставна верига за полупроводници. С това не би могла да се похвали нито една икономика. Нито японската, нито американската, нито европейските държави, нито Южна Корея. Излишно е да задаваме тук въпроса какво са постигнали точно в тази ключова за бъдещето област останалите страни от БРИКС. Или примерно Германия или Франция? Темата самозадоволяване с чипове е мега тема в управлението на китайската икономика. През 2014 година китайците произвеждат само 15% от националното потребление на чипове. Вносът на чипове, голяма част от тях авангардни от западни фирми достига през 2019 година един стойностен обем от 305 милиарда долара и надминава импортната сметка на нефта и газа. Едно изказване на Си Дзинпин от 2016 година, даде старт по наше мнение и на войната за чипове, а тя прерасна и в технологична война между Китай и САЩ. По нея сме писали достатъчно в нашата книга Загадката Китай в Новия световен ред, 2024. Тази война се превърна и в една от основните пречки, Китай да не достигне поставената в Made in China 2025 цел, през 2020 в страната да се произвеждат 49% от от местното потребление на чипове. И постепенно тази пропорция да бъде увеличена на 75 процента до 2030 година. Официалните данни в анализ на TechInsight от миналата година показват, че през 2015 този дял е 16.4%, през 2020 се увеличава на 16.6% и в края на 2023 е около 24 процента. Прогнозата в таблицата за 2027 е около 26.5% самозадоволяване с чипове. Но това, което остава под повърхността и в мъглата на много острата технологична война между САЩ и Китай е възникването, налагането и стабилизирането в китайския икономически модел на собствена, национална комплексна доставна верига за чипове. И тук на помощ ни идва един японски анализ, излязъл на 18 декември 2024 година. В него са показани всички основни китайски фирми, работещи в съответните сегменти от целокупната доставна верига на чипове. При това във всяка една такава група фирми от технологичния цикъл в производството на чипове са показани и западните фирми лидери, диктуващи условията на глобалния пазар за чипове, тези с които китайците се конкурират и де факто след 2018 се намират в технологична война.
На първо място това е етапът на дизайн и програмиране на чипове. Тук китайците разполагат с 4 елитни компании, начело с гиганта Huawei, поставена още през 2019 в Черния Списък на САЩ. Следват Unisoc, Cambrian, също в Черния Списък, Bitmain и Gigadevice. На западния фронт срещу тях стоят американските компании Nvidia, Apple и Mediatek, както и Qualcomm и Broadcom от Тайван.
В производството на чипове за логика, logic chips, китайските мощни лидерски фирми са гиганта SMIC и тясно специализираната SiEn(Qingdao) и двете в американския Черен Списък и фирмите CR Micro и Hua Hong. Те се борят за място под глобалното слънце с утвърдените в годините топ компании за производство на logic chips - TSMC от Тайван, Intel, САЩ и южнокорейската Samsung.
Китайският фирмен отбор на конкурентния терен в производството на чипове за памет - memory chips - се води от особено успешната и ефективна компания от Вухан, YMTC попаднала в Черния Списък на САЩ и предизвикала с темпото и бързината на съкращаване изоставането на една година от Запада при чиповете NAND, Вашингтон да повдигне на качествено ново ниво експортните ограничения спрямо Китай през 2022. За тази впечатляваща история, не разказана на публиката, следват допълнителни факти във втора част на този материал. Другата топ китайска фирма, превърнала се в голяма заплаха при Memory chips е SwaySure, също вкарана в Черния Списък. Третата голяма китайска фирма в този важен сегмент от доставната верига за чипове е CXMT.
От другата страна на фронта в производството на Memory chips са глобалните лидери Samsung, Южна Корея, Micron, USA и SK Hynix, Южна Корея.
В сегмента Субстрати за чипове, китайците се самозадоволяват чрез своите фирми Chennan Circuits, FastPrint и Zhuhai Accessories. Глобалните лидери тук са Ibiden,USA, Unimicron,Тайван, Semco, USA, AT&S, Австрия. В този сегмент китайските фирми са преодоляли гърлото на бутилката и нямат никакви външни спирачки.
В сегмента на печатни платки китайците се самозадоволяват чрез своите Chennan Circuits, Dongshan Precision, Founder PCB, Victory Giant.
В производството на дисплеи китайците се самозадоволяват чрез своите фирми BOE, CSOT, "HKC, TIANMA. Тук глобални конкуренти са южнокорейските Samsung Display, LG Display, и Innolux.
Китайците контролират 70% от световния пазар за дисплеи на течни кристали, както и 50 процента от пазара на първокласни OLED-display, по данни на Information Technology and Innovation Fund, USA.
В сегмента батерии китайците имат топ производители като Desay Battery, CATL, BYD и Sunwoda. В света лидира конкурентите Panasonic, Япония, LG ESS Battery, Тайван и Samsung SDI, Южна Корея.
При компонентите за радио-честоти китайците са много силни и разполагат с технологичния гигант Huawei, за него ще доразкажем във втора част на материала. Отбелязахме, че тази китайска компания е под американски строги санкции. Други китайски фирми-производители са Sunway, Rockchip, Vanclip, Lansus. Техни конкуренти в света са Skyworks, USA, Qorvo, USA, Murata, Япония. Но на китайския пазар, японските и американски доставчици при компонентите за радио-честоти са окончателно извадени.
При чипове за WIFI и Bluetooth chips, китайците се осигуряват със собствени доставки от фирмите ASR, Besttechnik, Jieli, Bluetrum. Глобални конкуренти тук са Broadcom, USA, Qualcom, USA, Media Tek, Тайван, Realtek, Тайван. При тези компоненти от доставната верига, китайските фирми предлагат чипове с цена от един юан (0,14$), ниво извън всякакъв достъп за всички конкуренти от останалия свят. За парни камери, vapor chamber, термо-компонент в най-новите смартфони и лаптопи, китайските производители са намалили цената за последната една година от 12 на 2(два) долара за брой?! Това е само един емблематичен за китайското темпо пример.
Анализаторката Hamaidi от Merics, Берлин пише: Голямо изпитание е да се конкурираш със съперници, които не ги интересува печалбата. Голям фактор в китайското производство на полупроводници и технологичните им компании е това, че те не са принудени да бъдат печеливши. Ако това продължи, съществува рискът Китай да остане единственият, който произвежда някои видове стандартни чипове над 16 nm.
В производството на акустични, термални части китайските фирми са AAC Technologies, Goertek, Tianmai, Jones Tech. На световния пазар лидират фирмите Knowles, USA, AVC, USA, AURAS,Тайван, Cooler Master, Тайван.
В производството на CMOS - сензори за изображение китайците разполагат с топ фирми като OmniVision и Galaxycore. Tехни конкуренти в света са японската Sony и On Semi, USA.
Китайските Sunny Optical и Biel Crystal са специализирани в производството на оптични лещи за камери. На глобалния пазар се конкурират с Largan Precision, Тайван, GSEO, Тайван, LG Innotek, Тайван.
В сегмента метални отливки и механични части китайците се самозадоволяват чрез фирмите си Lens Technology, Luxshare ICT, Everwin, LingyiTech. Лидери на глобалния пазар са Foxconn,Тайван и Catcher, USA.
Китайските фирми Luxshare ICT, Wingtech (в Черния Списък, САЩ), BYD,
Husain, Lens Technology съставят елитния китайски тим в сборката на чипове. Тук конкурентитите на глобалния пазар са Foxconn,Тайван, Pegatron,Виетнам, Wistron, Тайван, Inventec, Тайван, Quanta Computer, Тайван.
В сегмента oпаковане и тестване на чипове (chip packaging and testing), китайците разполагат с първокласни фирми като JCET, Tongfu, Huatian,
SJ Semiconductor. Лидери в глобален мащаб са тайванските ASE, създадена 1984, KYEC от 1987 и американските AMKOR, създадена 1968 и Powertech. При опаковането на чипове, Златният стандарт за ниво и качество принадлежи на тайванската фирма CoWoS, дъщерна на гиганта TSMC. Тази тайванска фирма обслужва американските концерни Nvidia и Amazon и всички останали производители на чипове с приложение при Изкуствен интелект. Тя естествено попадна под строги американски санкции и износът и към Китай бе тотално отрязан. Какъв бе отговорът на китайците, в търсенето на собствени решения следва във втора част.
В областта на високо точните машини и роботиката, китайците имат много силна целева програма за индустриалната роботика и през 2024 вече сами задоволяват на 50% потребностите от роботи в своите заводи. В Made in China 2025 бе заложена целта до 2025 китайските роботи да задоволяват 70% от местния пазар. Това все още е недостижимо, независимо, че през 2024 на местния пазар са реализирани най-много китайски роботи. Тези официални данни не включват роботите произведени и продадени от водещата германска фирма за роботи, Kuka. А тя е собственост на китайската компания Midea. Ако се включи приноса на Kuka, то целите поставени от 15 държавни китайски агенции в тази област са вече изпълнени. През 2020 година в китайската индустрия на 10 000 работника в производството се падат по 246 робота. Плановата цел в Made in China 2025 е удвояване на броя през 2025. Анализите показват, че в края на 2023 в китайските производствени мощности на 10 хиляди работника са били инсталирани 470 робота. Тази тема следва да подкрепим с пресни, актуални, китайски примери от развитието на роботиката.
Китайската държавна компания от автомобилостроенето GAC планира да започне в началото на 2026 година производство на хуманоиден робот на колела. Прототипът му, GoMate бе показан на 25 декември 2024 демонстрация в Шанхай. Вариантът му на четири колела има височина 175 см и може да изкачва стъпала, наклонен терен и преодолява препятствия. Модификацията на две колела се движи много ефективно по равни терени. Въвеждането на колела за придвижване е довело до съкращаване разхода на енергия с 80% в сравнение с другите хуманоидни роботи. Производителят предвижда широка гама от приложения, като сферата на сигурността, здравеопазването, както и производствената сфера. GoMate оперира с дистанционно управление и използва автономно изкуствен интелект. Декларира се, че този робот притежава отлични способности и резултати в използването му за разпознаване, разбиране и вземане на решения и постепенно се доближава по този начин до човека. През тази година започва производството на части за този робот и през 2026 постепенно започва производство в малки серии, с последващо масово производство. GoMate може да работи без прекъсване в продължение на шест часа с помощта на твърда батерия, собствена разработка на компанията GAC, която сама произвежда батерии за нейните електромобили. Други китайски производители на хуманoидни роботи, със собствени разработки са UBTech, Unitree Robotics и производителят на електромобили XPeng.
През юли миналата година, Elon Musk обяви, че Tesla започва през 2026 година масово производство на хуманоидния робот Optimus.
Това ни показва няколко неща:
Първо, че във всички индустриални сфери, третирани от китайския план Made in China 2025, китайците работят целенасочено, интензивно, на широк фронт с набор от взаимно конкуриращи се национални фирми. И същевременно притежават фирми-лидери, дълбок държавен джоб от финансов ресурс, армия от технократи и тесни специалисти и водят безмилостна конкуренция основно с американски компании, или такива от Западния отбор от Япония, Южна Корея или Тайван, Холандия или Германия. Като последните са създадени и развивани през последните 40 години от дългите ръце на американската технологична и иновационна машина.
Второ, по наше мнение Китай пръв е поел една политика на технологично откачване (decoupling) от Иновационната машина и технологична зависимост от САЩ. Известни са думите на Си Дзинпин изказани през 2012 година, непосредствено преди да бъде избран за генерален секретар на ККП, в качеството му още на вицепрезидент на страната, на конгрес на партията: Нашата икономика е отвлечена - hijacked from USA - от САЩ и ние трябва да коригираме тази ситуация.
Трето, независимо от разразилата се след 2018 година остра технологична война, Китай няма да отстъпи от своите цели и намерения в постигането на технологична автономност, както и от целта за глобално технологично лидерство. При това с хоризонт не по първоначалния план за 2049, а по коригирания лично от Си Дзинпин през 2017, за краен успех още през 2035 година.
Четвърто, компютъризацията, роботизацията и нов етап в автоматизацията и управлението на производството, вече тече единствено в Китай и до някъде в САЩ, не на последно място, защото и в двете икономики има недостиг от работна сила. Особено драматични са прогнозите за китайския трудов пазар.
Пето, икономики като германската, британската и руската имат още по-сериозни нарастващи проблеми в поддържане на балансиран трудов пазар, но не показват дали те имат някакъв конкурентен отговор в областта на роботиката в този контекст, спрямо технологичните компании на Китай и САЩ. А технологичният списък с тотално изоставане в областта на иновацията, новите технологии, квантовите технологии и Изкуствения интелект на целия свят от Китай и САЩ всеки ден по новому доказва, че от от 2016 година светът е навлязъл в нов етап на технологична и информационна революция, в чието развитие на пред са в състояние да се движат и плуват срещу течението само две държави - Китай и САЩ. И светът окончателно е разделен на формулата Г-2: Китай - САЩ. За всички останали държави технологичният праг за движение напред е непосилно висок.
Шесто, и във Вашингтон и в Пекин много добре знаят това и през следващите 3 години или трябва да се договорят и разберат и си поделят някак си света, чрез определени отстъпки към мощния иновационно, икономически, а след 3 години и военно Китай, или да се отива на бясна конфронтация с непредсказуеми последствия.
И не на последно място, всички знаят и усещат, че глобалната икономика тотално е затънала в системна криза и тя бие директно по всички държави и нито Китай, нито САЩ или традиционно мощната Япония, за страните от ЕС да не говорим, а най-малкото и за останалите страни в БРИКС, не биха могли сами да виреят и плуват в тази глобална среда. И е абсолютно наложително някакво чудо за да се излезе от това блато. А предстои и огромна екологична и криза в климата, която би довела до колосална бежанска криза от стотици милиони хора
Възходът на роботиката в Китай
Но да се върнем на роботиката в Китай. През последния декември, частната китайска автомобилна фирма Geely, въведе в производството на луксозния си модел Zeekr, новия хуманоиден робот Walker S1. Той е творение на китайската компания UBTech Robotics, с адрес в провинция Хунан и стартирала като типичен Start-up от талантливи китайски инженери. Примерът е емблематичен за китайската иновационна екосистема, защото UBTech Robotics, вече е листвана и на фондовата борса в Хонконг, което означава, че е пуснала пипала и към океана с ликвидни пари. Роботът има височина от 172 см, тежи 76 кг и е натъпкан с визуални, аудио елементи и сензори за дистанция. Роботът може да пренася кутии и каси и да ги товари на автоматично управляеми превозни средства. Роботът Walker S1 е внедрен през 2024 в производствените мощности и на автомобилния китайски гигант BYD, където вече се назначава технически персонал за собствено развиване и внедряване на пълни обороти има роботизацията с хуманоидни роботи в производството на автомобили в близко бъдеще. Настоящата разработка на 'Walker S1' е в състояние да изпълнява качествен контрол на продукцията, по-добре и по-ефикасно от човека, казва в интервю техническият директор на UBTech Robotics, Michael Tam. Той добавя, че, около 70% от типа работа в заводите, би могло да бъдат извършвани от съществуващите роботи, а останалите 30% от човека. Роботите ще поемат с голяма вероятност и още 20% от човешкия труд в бъдеще. Останалите 10% от задачи ще включват управление на оборудването и мениджмънт на завода.
Към края на октомври 2024, UBTech Robotics е доставила няколко дузини хуманоидни роботи основно на производствени заводи, и са получени поръчки за над 500 броя.
Ако през 2024 в Китай са произведени и продадени 2000 хуманоидни робота, то през 2035 се очаква техният брой да достигне над 2 милиона. (Съгласно проучване на Shenzhen Gaogong Industry Research). А през 2024 година пазарът на индустриални роботи в Китай достигна 10 милиарда долара, а този на роботи за домакинствата надхвърли 8 милиарда. Ние предвиждаме без колебание, че китайците биха постигнали 2 милиона хуманоидни робота, поне три години предсрочно. По три причини: първо, в момента 80 (осемдесет) фирми в Китай се занимават с хуманоидни роботи; второ китайците имат нюх към новостите, работят денонощно за завършване на нов технологичен продукт, в съчетание с обич към бизнеса и печалбите и трето, от 2013 до 2022 година, трудовото население в Китай на възраст между 16 и 59 години се свива средно с по 5-6 милиона души годишно. А само през 2023 година, съгласно данни Националното Статистическо Бюро на Китай от октомври 2024 - с около 10(десет) милиона души. Четвърто, китайците са шампиони по постигане на себестойност на продукта. Хуманоидните роботи към днешна дата имат цена от по около 300 хиляди юан (100 000 юан са 13 700 $). Тази текуща цена, без проблеми ще бъде смачкана от китайските фирми неколкократно само за пет години. И не на последно място, между фирмите в Китай има остра конкуренция и става въпрос в определени моменти не за завладяване на пазара, а просто за оцеляване. И фирмите заети в иновационния китайски процес, освен, че получават и субсидии, притежават и голяма свобода на вземане на всякакви решения, най-вече рискови.
Фирмата Unitree от Hangzhou е извадила на китайския пазар своя хуманоиден робот H1 през август 2023 и вторият си подобен робот, G1 през месец май миналата година. Роботът G1 действа вече в завод на китайската автомобилна фирма Nio при инсталирането на кабелни връзки и транспортни части. Създателят на Unitree, споделя, че за момента тези роботи могат да заменят човека в малко дейности и все още са по-скъпи от човешкия труд. Нашето мнение е, че той не знае какви и колко таланти работят в останалите 79 китайски фирми за хуманоидни роботи, както и това, как иновационната китайска екосистема ще захрани в само в близките 3-4 години този вид роботизация с технология за Изкуствен интелект. Именно Изкуственият интелект ще ускори и направи възможни много операции и дейности в производството, изглеждащи непостижими днес.
Области на приложение
В областта на самолетостроенето китайците пуснаха в експлоатация модерния си пътнически самолет COMAC C919, който успешно се налага в местните полети в страната и предстои да излезе и на други пазари. Китайската фирма DJI е най-големият производител на дронове в света.
При корабостроенето китайските производители държат в момента 70% от глобалния пазар на кораби. Тук китайците следва да догонват още поставената цел за заемане на 50% от глобалния пазар на специализирани морски съдове, като тези за транспортиране на втечнен газ. Тук специалисти са южнокорейците.
Китайците са водещи в света в технологията за високоскоростни влакове, изцяло доминират локалния си пазар и много активно работят и по направления на износа.
В областта на електромобилите китайците са вече световни лидери. Компанията BYD e най-големият производител в света на електромобили. Китайците са водещи на глобалния пазар за производство на батерии за електромобили. Тук примерите са много, един от тях е високата зависимост от китайски поддоставки, на американската компания Tesla, тема отразена в друга наша статия от 2024 година. Но за да разберем Чудото Китай трябва да посочим и знаковия пример с китайския start-up Windrose Technology. Иновационната енергия в Китай идва от долу и то не от днес. В началото на декември 2024 тази китайска фирма започна доставки на супер модерен електрически тежкотоварен автомобил. За пласмента помага най-голямата китайска логистична фирма S.F.Holding. Интересното е, че Windrose, вече е получила 500 поръчки от американски клиенти и други стотици от Европа и вътрешния пазар. Като млада фирма, Windrose е получила голяма подкрепа на старта от инвеститори и кметствата на китайските градове Hefei и Suzhou. В пакета на поддръжка е имало изгодни терени, преференциални цени от поддоставчици в тези райони. Основателят на тази млада фирма е Han Wen, китаец на 34 години, сега президент и изпълнителен директор. В интервю той споделя: Ние препроектираме всеки един компонент и никога не разчитаме на импорт. За момента ние разполагаме с най-добрата технология. Но трябва да уточним, че Han е завършил университета Станфорд, САЩ и е работил за голяма американска инвестиционна фирма. Накратко - отлично обучен и трениран китаец-талант в елитните нива на знание и финанси на САЩ.
През 2020 Китай е експортирал 1.08 милиона автомобили, почти колкото и е импортирал и почти половината от експрта на Южна Корея. Но само за 4 години, китайското автомобилостроене не само изпревари Южна Корея, Япония, Германия и САЩ, но се превърна в експортьор номер 1. През 2024 износът на автомобили от Китай достига цифрата от 6 (шест) милиона броя.
В програмата Made in China 2025 за 2025 бе заложена една планова цифра от 3 милиона произведени в Китай електромобили. Но е факт, че през 2023 година в Китай са продадени 9.5 милиона електромобили. Китайските производители, водени от BYD, сега изнасят електромобили в целия свят, конкурират силно Tesla и други силни производители от Япония и Германия. Освен качество, китайците предлагат силно конкурентни цени на тези пазари.
При възобновяемите енергии Китай също е на първо място. Китайците са абсолютни лидери на пазара за слънчеви панели и с голяма скорост изместват своите конкуренти при ветрените турбини.
В областта на селскостопанската техника китайците са все още зависими от внос на модерна техника. Целта тук не е постигната.
В областта на новите материали китайците напредват много добре по план. Китайското положително салдо на износ-внос на материали, включително нови се е утроило за 8 години в полза на износа. При въглеродните фибри Китай е световен лидер.
Пекин има много амбициозна и скъпа национална програма в областта на биотехнологиите и медицинската техника и се отчита добър прогрес, но все още зависимостта от внос остава висока.
Между конкуренция и зависимост: технологичната война
И не може да не отразим и показателя зависимост при стоките от производствения сектор на Китай от САЩ и обратно в края на 2024 година. Анализ на ОИСР от 2024 показва в периода 2003 до 2020 едно увеличение на зависимостта на САЩ от Китай, срещу едно намаляване на зависимостта на Китай от САЩ. При балансиран индекс от 100 в двете посоки през 2003 година, графика показва, как до 2020а зависимостта в производствения сектор на САЩ от Китай нараства до 280 пункта. А за Китай спрямо САЩ спада от 100 през 2003 на 50 през 2020.
Един западен тинк танк оценява приноса на Made in China 2025 така: Пекин е постигнал видим прогрес при замяната на чужди индустриални компоненти с местни версии. Вносът на индустриални стоки, който е отговарял за 10% от БВП на Китай през 2016, е спаднал на 8.5% през 2021.
Интересно е, че през последните месеци китайските медии не свързват успехите си с реализиране на програмата Made in China 2025. Тя не се споменава и в последните речи на президента Си. Едно от обясненията е, че начина, по който са формулирани целите е предизвикал неочакваната остра реакция на американците със започване през 2018 на технологичната война под формата на конкретни, болезнени санкции за китайски водещи технологични фирми. Нашето мнение е друго. Западната фирмена инфраструктура е силно развърната и разклонена и всеки един технологичен бранш или концерн преследва свои финансови резултати и конкретни цели. А на първо място стои големият апетит на Централизирания Глобален Капитал, който де факто контролира или притежава почти всички транснационални концерни и управлява нагона за максимални печалби, налагайки стратегията на приоритет за максимална капиталова борсова стойност на акциите - Shareholder value. Този показател за различните отрасли и концерни е различен и съответните менажери, които управляват пряко фирмената дейност постепенно се превърнаха в ненаситни пеликани и работейки главно за максимална борсова капитализация на компаниите, сами теглеха за себе си крупни бонуси и хонорари, без да правят достатъчен анализ на конкуренцията, която се заражда в дългосрочен план в Китай. Постепенно Западът започна да се пробужда и отрезвява, че на Изток се е родил невероятен системен конкурент, който постепенно ще изяде баницата на Едрия, Централизиран Глобален Капитал и постави Доналд Тръмп сега за втори път като негов говорител. А той този път ще предизвика големи глобални размествания, по подаден му готов, мащабен план за прекрояване на света в нов технологичен, военен, финансов, геоикономически и геостратегически ред. Защото Тръмп няма никаква лична представа, каква заплаха представлява китайският политически и икономически модел за технологичните предимства на глобалната иновационна, технологична и финансова система, заложена от Едрия Глобален Капитал през последните 40 години с политики на неолиберализъм и продължение на системата Pax Americana. Става въпрос за генерирането и потоците на свръх монополните печалби, които текат в големи мащаби от цял свят по каналите на тази система с централи в Лондон и Ню Йорк. И за тях се водят в момента две големи войни и то от Китай. Едната е валутната, срещу хегемонията на американския долар, започнала още през 2010 година, а втората е технологичната, стартирана през 2016. И американците взеха много на сериозно тези войни, по наше мнение с голямо закъснение. Но проблемът е, че Вашингтон и Пентагонът не вземаха самостоятелни решения за започване предварително на тази война на по-ранен етап, а това бе приоритет на Крумчо Вълчо от най-високите глобални етажи на най-едрия глобален капитал. Това е и обяснението, защо администрацията на демократа Джо Байдън, тихо и кротко ускори и задълбочи технологичната война в периода 2022 до самия край на 2024. Както и това, че в САЩ се проведоха едни манипулирани избори за президент, с помощта на нови технологии за mind control, основно в социалните мрежи. И както сполучливо се изказа в интервю световно известната жена на изкуството, родена в СФРЮ, Белград преди 70 години, с невероятен световен успех и признание през последните 30 години и постоянен адрес в Ню Йорк - Марина Абрамович: Американците, които не четат книги, гледат телевизия и не пътуват в чужбина гласуваха за Доналд Тръмп. Ние добавяме, че над 75% от гласувалите на 5 ноември за Тръмп, не са знаели, че Камала Харис е неговият кандидат-опонент. Нито някой от избирателите на Демократическата партия е разбрал какви са конкретните послания на кандидатката на тази партия, нито и това, какво положително в областта на науката, образованието, технологиите, социалната сфера е било задействано в САЩ при управлението на последния екип от демократи в Белия Дом. Изборите в САЩ бяха една демонстрация, как на обществото се предлагат опаковки, а не съдържания. Как се въздейства на емоциите, а не на съзнанието и мисълта на избирателя. И това бе сигурният път изборите да бъдат лишени от смисъл и се демонстрира, как се назначава елегантно един президент за говорител през следващите 4 години в Белия Дом. И нашата прогноза е, че на него ще се направи голяма реклама на борец за свободата, равенството и демокрацията и силата на Съединените щати. Защото още от 2022 е ясно, че Кумчо Вълчо е поел особено твърд курс към максимално изостряне на технологичната война срещу Китай. А на Доналд Тръмп бе поръчано да обяви на света през последния декември, още преди да е влязъл в Белия Дом, че той няма да допусне чужди атаки срещу позицията американския долар. Това не бе никак случайно изказване, а напротив, най-ключовото през последния месец. И формулата, че ще обложи всеки, който посегне на американския долар с мита от 100 процента е само едно предупреждение, зад което по наше мнение се крие тихата и категорична заплаха, че ще има и други сериозни, разбирай хирургически мерки.
Ние внимателно наблюдаваме развитието на конкурентната ситуация между САЩ и Китай, с хоризонт за запазване или съответно превземане на позицията на световен технологичен хегемон с хоризонт 2035 година. И забелязваме, че в тази голяма, властова, глобална игра фигурира неизменно и един друг фактор - подценяването на противника и конкурента. И за съжаление това важи и за двете страни.
Бивш директор на тайванския АйТи гигант и световен лидер при чиповете TSMC пише през миналата година: Американците и европейците подценяват Kитай, но хората никога не би трябвало да подценяват тази страна. Китай разполага с население над един милиард, с много добро инженерно образование и едно велико чувство за мисия и инициативност за развитие на собственото производство на чипове и нови технологии. С преориентирането на Huawei от работа с тайванската TSMC към производители на чипове като китайската SMIC, компанията подкрепя в момента китайското производство на чипове в ускоряване на неговата крива на натрупване на производствен опит, а това е много стойностно за Китай.
Немският Институт за изучаване на Китай, Merics, пише в анализ по Китай през миналия месец: Китай разполага с достатъчно енергия и за много приложения, ако желаете да произвеждате и работите с по-големи разходи на електричество, то би могло да работите с по-големи и не най-модерни чипове. Ние ще видим нови типове иновации за опаковане на чипове. Ние ще видим нови типове охлаждаща техника, които не са включени в списъците за експортен контрол. Това не е икономично, не бихме казали, че е велико нещо или, че тези решения отговарят на най-модерните постижения в света. Но за случая в Китай те са Окей.
През 2022 година професор Chris Miller, американски автор и специалист по темата чипове, писа по повод новия пакет сурови антикитайски санкции от 7 октомври същата година: Решението на Вашингтон бе, след като е невъзможно да се атакува само китайската военна промишленост, единствената опция е да се вземе на прицел целия Китай и се забави целокупния прогрес на страната. Китайците строят повече кораби, повече самолети и повече ракети и така, запазването от САЩ на своето технологично предимство с всяка година става все по-важно.
През септември миналата година в хода на подготовката на пакет от закони, насочени срещу Китай, и без Тръмп да е президент в Белия Дом, конгресмен от Републиканската партия заяви в интервю: Китайците подценяват силата и мощта, която стои зад американския Конгрес. Ние споделяме зърното в тази декларация, защото интересите, които са свързани с Централизирания Глобален Капитал са огромни и необхватни. Това, че Казинокапитализмът е в криза и то системна е ясно от първия ден на този 21 век, но това не е основание той да бъде подценяван.
В тази връзка и на фона на сериозната икономическа криза, която тормози икономическия модел на Китай, а тя нито е изолирана от глобалната такава, нито Китай сам би се справил в този взаимно преплетен свят да излезе самостоятелно от нея, нашето скромно мнение е, че през 2018 година Пекин може би трябваше да се договори с Вашингтон по комплексния план, дълго обсъждан от експерти на двете страни и доведен до подпис. В последния момент, се пише че, китайското Политбюро е отхвърлило документа, изготвен на над 130 страници, от съветника на американския президент, Robert Ligthizer. Същият е изпечен ветеран още от екипа на Роналд Рейгън и лично водеше борбата срещу възхода на Япония с голям краен успех за САЩ в края на 1980те години. Сега той отново е виден член на движението MAGA, Make America Great Again и наред с други свои колеги като Fred Fleitz, Michael Waltz, Peter Navarro и други ще продължават да фризират концепцията за максимални санкции спрямо Китай. Анти китайският отбор на Вашингтон е доста голям, с опит и експертно подготвен и с двойна сила ще изпълнява директивите и указанията на Централизирания Глобален Капитал, особено на младото и рязко забогатяло крило в него, пряко свързано с най-новите технологии и крипто парите.
Неразумно противопоставяне: Кой ще плати сметката?
На този неблагоприятен фон е разбираемо, защо през последните две години от Пекин лъха една нервност, която не е типична за китайския дух. Но е неразбираемо, защо в различни формати на преговори и обмен, включително и по войната в Украйна, която по наше разбиране в голяма степен е и част от войната срещу американския долар, както и за оправдаване на глобалната инфлация, плюс стимулиране на ненужна на данъкоплатците повсеместна, скъпа милитаризация, от Пекин и други столици се издигат претенции за вдигане и или премахване на американските санкции. Нашата прогноза е, че през тази година предстоят нови санкции срещу Китай в областта на технологиите и както пише Chris Miller, те ще целят отслабване на целокупната китайска икономика, която освен всичко се намира в неприятна криза. В условията на безмилостна технологична война е наивно да се очаква смекчаване на санкции, а само противното. И си мислим, че това прибързано противопоставяне бе едно ненавременно, ненужно развитие както за самия Китай, така и за глобалния свят? Защото китайците имат невероятен потенциал, екстри и инструменти, работещо, проактивно население и е невъзможно да се възпре тази огромна, работеща ефективно и на високи обороти машина.
Силни инструменти в нея са комбинацията от малки, средни и големи компании, които притежават една невероятна, китайска фирмена култура, подплатена с таланти, инженерна експертиза и мотивация, непозната на останалия свят. Сегашното развитие на тази властова игра ще коства на Пекин загуба на време, темпо и излишен финансов ресурс. В цялата тази глобална, властова игра, сметката както се очертава ще плащат и всички страни от НАТО, както и високотехнологичните Япония, САЩ и Южна Корея и разбира се и от БРИКС. Разбирай техните данъкоплатци по пътя на смазаният от едрия капитал в годините механизъм на инфлацията - болестта на парите.
А инфлацията е едно ефикасно средство за преразпределяне на богатство и ресурс от мнозинството в полза на все по-свиващото се количествено и трупащо несметни богатства и способи за контрол, малцинство. Което означава максимално свиване на средната класа, увеличаване на неравенството, на лъжите и манипулациите и снижаване на стандарта на живот на 99 процента от населението в целия свят.
Борислав Сретков, 5 януари 2025
Следва втора част
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация