ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Способна ли е Анкара да има ключова роля при развиващия се глобален ред?
Симеон Николов, 11.01.2025
През 2024 година Турция беше изправена пред редица предизвикателства, които в голяма степен ще предопределят външнополитическото й поведение през 2025 година и понататъшното преследване на нейните стратегии.
В основата на интереса й, възползвайки се от своето разположение и възможности, е да намали зависимостта си от Запада, преследвайки целта да се утвърди като център между Евразия, Близкия изток и Африка. Тя продължава да се ръководи от целта за задълбочаване на стратегическата си дълбочина, концепция, предложена от Давутоглу, като същевременно възстанови своята т.н. синя родина. Ролята на Турция се определя от сложното й балансиране между САЩ, ЕС, Русия, Китай, Африка и по-широкия Близък изток.
Стратегическите амбиции на Турция да се превърне в регионална сила зависят от способността й да се справи с актуалните предизвикателства, изхождайки от извода, че двата конфликта в Украйна и Близкия изток са все по-взаимосвързани.
Найвероятният сценарий е Турция да продължи отстояването на неутрална позиция, опитвайки се да балансира отношенията между НАТО и регионалните сили, сред които Русия. Тази стратегия би позволила на Турция да служи като посредник в украинската криза и други регионални спорове. Рискът при нея е в процеса на избягване на крайни решения, влиянието й да загуби част от своята тежест.
В зависимост от развитието на двата конфликта Анкара може да бъде изправена пред ситуация на едновременно отслабване както на Запада, така и на Русия. В този случай Турция ще се стреми да намали зависимостта си от НАТО и Русия, като същевременно засили отношенията в областта на икономиката и сигурността с държавите в Черноморския регион, Централна Азия и Близкия изток.
Третият сценарий е възможна промяна на баланса с поголям акцент върху проруска ориентация, изразяваща се във военното, икономическото и енергийното сътрудничество с Москва, съпроводено с намаляване на западното влияние в региона.
От значение за баланса на силите в региона след събитията в Сирия ще бъде намаляващото влияние на Иран. Вероятно Иран може да бъде следващата цел по отношение на разпадането, както в Сирия, Либия и Ирак. Това може да позволи на страни като Израел и Саудитска Арабия да играят по-ясно изразена роля. Затова Турция като регионална суперсила, може да потърси възможности да запълни създадения вакуум. Тя е дълбоко въвлечена в сирийския конфликт чрез преки намеси и подкрепа за опозиционните сили.
Събитията в Сирия, в чиято подготовка Турция активно участва, отвориха възможности за ускорено постигане на дългогодишни цели на Анкара, но същевременно крият подводни камъни за бъдещата й политика. Началото свидетелства за печеливш и много полезен вариант за Турция. Турция беше единствената страна, която най-дълго и непрекъснато е подкрепяше "опозицията" в Сирия, а присъствието и намесите на Анкара им позволиха да бъде задържан Идлиб. За разлика от много други регионални участници, Турция има военно присъствие в Сирия, в контролирани от бунтовниците райони, което й дава предимство в досегашни и в бъдещи действия. Турското влияние ще се реализира чрез регионите, които се контролират от SNA /Сирийската национална армия/, връзките й с HTS /терористичната Хайят Тахрир алШам/, военната й помощ и ролята на бежанците, които се очаква да се върнат в Сирия, както и с разузнавателните си възможности и връзки в Сирия. Обобщено казано, докато Иран и Русия загубиха значително влияние, Турция, САЩ и Израел увеличиха влиянието си, а ЕС, Китай и арабските страни отсъстват. Израелските намеси на юг и опитите за създаване на буферна зона могат да застрашат стабилността в страната. А това е допълнително предизвикателство за Турция и отстояване позицията за запазване целостта на сирийската държава. Турция също остава загрижена за това как кюрдските отряди за народна защита (YPG) могат да отговорят на предстоящите развития и промяна баланса на силите.
Турция заявява и най-активна позиция по отношение на възстановяването, от което Сирия се нуждае. Справянето на Турция с кюрдския въпрос и връзките й с доскоро терористични организации, икономическите уязвимости и обществените разделения, поставят страната пред сериозни изпитания в един процес на утвърждаване като устойчив, далновиден играч на световната сцена. Турция трябва да предефинира глобалната си роля с фокус върху дългосрочната стабилност, икономическия растеж и регионалното влияние, ако иска да се превърне в крайъгълен камък на новия глобален ред. Преходът, който се очертава пред Турция не е само международен, но и вътрешнополитически, зависещ от оставането на Ердоган на власт или способността на опозицията да поеме властта и се справи с предизвикателствата.
Не е изключено обаче Сирия да бъде разделена на три или четири части, което не би било в интерес на Турция. Това ще означава, че сирийската територия няма да може да се стабилизира за още дълго време поради запазване влиянието на външни сили върху определени региони. Турция преследва целта си да изхвърли силите на PYD /Кюрдската Партия на демократичния съюз/ в северната част на Сирия на изток от Ефрат. PYD разшири територията, която контролира в Южна Сирия, и продължаващата подкрепа от САЩ също показва, че тази структура може да играе роля в бъдещето на страната, каквато Турция не желае.
Бъдещите отношения между Русия и Турция ще зависят от това дали ще бъде позволено на Русия да запази двете бази в Сирия. Изтеглянето на Русия, от която Турция отдавна получава подкрепа, за да балансира САЩ в Сирия, може да има за последствие пряк сблъсък на интереси между Турция и САЩ. На геополитическо ниво Русия е важен коз за Турция в нейната властова игра с Вашингтон. Истината е, че Русия се нуждае от Турция толкова, колкото Турция от Русия.
Тъй като събитията в Близкия Изток могат да наклонят везните към повече ползи за Турция, отколкото негативи, логично е да се зададе въпроса, как ще се отразят те на плановете за Велик Туран и реализиране на приетата в Истанбул Визия на тюркския свят до 2040 г.. Доколко е реалистична концепцията за бъдещата Османска империя, която трябва да включва Абхазия, Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, както и руски територии: Кавказ, Крим, Дагестан, Татарстан , Астрахан, Волгоград, Ростов, Саратов, Самарски региони, Краснодарски и Ставрополски региони и доколко идващие от САЩ тенденции за приобщаване на територии биха могли да ускорят подобни турски амбиции.
Турция е изправена пред нови рискове и възможности във външната си политика през 2025 г.
Проблемите със САЩ остават, въпреки подобренията в геополитически план през 2024 г. Основни източници на напрежение остава подкрепата на САЩ за присъствието на YPG/SDF в региона, последствията от отстраняването на Турция от програмата F 35 и подозренията за подкрепа на Русия в турските усилия да посредничи. Нестабилността в региона и подкрепата на САЩ за кюрдите затруднява турската страна да реши изграждането на безопасни зони и решаване на проблема с 4 милиона сирийски бежанци в Турция. Ако не се постигне стабилност в Сирия, повторното разрастване на конфликтите и хаоса може да създаде риск от нова миграционна вълна към Турция. От друга страна разрешението на САЩ да бъдат използвани руските системи C-400, каквото дълго време бе отказвано, свидетелства за промяна.
В отношенията с ЕС евентуалното членство на Турция се отдалечи още повече. Решаващи в тези отношения през 2025 г. ще бъдат: разминаване между очакванията на Турция и ограничената подкрепа на ЕС по миграцията и възстановяването на Сирия; Евентуални затруднения на енергийните доставки в Европа предвид напрежението с Гърция и гръцко-кипърската администрация на Южен Кипър; критиките на ЕС по недостатъците на Турция по отношение на демокрацията, върховенството на закона и свободата на изразяване. В отговор на дълго буксуващото присъединяване към ЕС Турция вече два пъти присъства на срещите на БРИКС, заявявайки готовността за своето членство. Това не е свидетелство за откъсване от Запада, а за реалистичен поглед към измененията в света и търсене на позиции за отстояване на своите интереси във формиращия се нов глобален ред.
В Източно Средиземноморие и енергийната конкуренция ще се запазят напрежението и риска, които се пренасят от Гърция към ЕС. Липсата на взаимно доверие ще затруднява намирането на решение. Не е изключено ново напрежение в морското и въздушното пространство с Турция, за което допринася увеличеният военен капацитет на Гърция.
Кипърският въпрос продължава да стои на дневен ред като хроничен проблем на турската външна политика. Турция продължава да настоява за международно признаване на Турската република Северен Кипър (ТРСК) и двудържавен модел на решение, което не среща одобрение в ЕС и ООН.
Успехът на Турция през 2025 г. в тези области ще бъде възможен не само с дипломатически ходове, но и със стабилност във вътрешната политика и икономическа устойчивост. Подобрените отношения с Атина и Кайро биха могли да проправят пътя към приобщаването на Турция и да бъдат спасителен пояс за затруднената икономика на Анкара.
Палестинският конфликт продължава да оформя двустранните отношения ТурцияИзраел, които продължават да варират от открита враждебност през ожесточено съперничество до приятелски отношения и геополитически съюзи. След събитията от 7 октомври 2023 г. до днешни дни, турско-израелското помирение остава несигурно в обозримо бъдеще.
Отношенията между Анкара и Тел Авив може да се възобновят на по-късна дата, в зависимост от това как ще приключи войната между Израел и Хамас. Самият Ердоган призна, че пълното прекъсване на връзките не е възможно и икономическите стимули за сближаване остават силни. Успешното рестартиране на връзките на Ердоган с египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси завършило с посещение в Кайро през февруари 2024 г. след десетилетие на вкоренена политическа конфронтация може да предложи модел за бъдещето на турско-израелските отношения. Европа може да използва икономическото си влияние, за да приведе в съответствие политическата и стратегическата политика на Турция със своята собствена, подобно на подходите на ОАЕ и Саудитска Арабия, които предоставиха на Турция така необходимата икономическа помощ, но по този начин принудиха Турция да приеме външна политика, която е в съответствие с тяхната собствена.
Енергийната сигурност е основен фокус на регионалната стратегия на Турция, особено с откриването на газови запаси в Черно море и Източното Средиземноморие. Турция има за цел да се превърне в енергиен център, улеснявайки транзита на газ от Азербайджан, Централна Азия и Русия до европейските пазари чрез ключови тръбопроводи като Трансанадолския газопровод за природен газ (TANAP).
За разлика от Източното Средиземноморие, черноморският регионален ред отрежда на Турция ключова роля в неговото формиране. С легализирането на Конвенцията от Монтрьо Турция поддържа балансирана динамика на силите, като не позволява на нито един участник да доминира в региона. Това позволи на Турция да играе влиятелна роля в архитектурата на сигурността в Черно море, като балансира отношенията си както с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), така и с Русия, за да увеличи максимално стратегическата си автономия и регионалното си влияние. Анкара увеличи своето географско, икономическо и военно влияние в Черно море, особено в светлината на продължаващата война в Украйна и засилващия се конфликт в Близкия изток. Понастоящем предпазливият подход на Турция в Черно море предполага, че тя може да продължи с балансиран неутралитет, позволявайки й да служи като посредник, без да отчуждава нито НАТО, нито Русия. Тази стратегия обаче крие рискове, тъй като двусмислието на Турция може да създаде усещане за ненадеждност сред съюзниците. Стратегическият подход на Турция към Черно море отразява балансирането между военните амбиции, икономическите ограничения и сложната регионална динамика.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация