ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Перспективи за създаване на зона, свободна от ядрени оръжия, в Черноморския регион

Костадин Динов, 20 февруари 2025 г.

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), влязъл в сила през 1970 г. и подписан от 190 държави, е основният универсален договор, залегнал в основата на съществуващия режим на гаранции за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване в света.

Съгласно ДНЯО петте държави, притежаващи ядрено оръжие, които са и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция), са задължени да следват политика на намаляване и премахване на собствените си ядрени арсенали, а останалите държави, които не притежават ядрено оръжие, се задължават да не разработват или придобиват ядрени оръжия и да използват ядрените технологии само за мирни цели.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е автономна международна организация в рамките на ООН, създадена през 1957 г. Задачата на МААЕ е да насърчава използването на ядрената енергия за мирни цели, както и технически да гарантира (чрез установената система за гаранции за инспекции как държавите спазват ангажиментите си по ДНЯО) предотвратяването на неразрешено придобиване и използване на ядрен материал или ядрена енергия и съоръжения за военни цели.

Един от начините за засилване на глобалните тенденции в областта на неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаването е т.нар. регионален подход, заложен в член VII от ДНЯО, а именно: „Нищо в настоящия договор не засяга правото на всяка група държави да сключват регионални споразумения с оглед осигуряване на пълното отсъствие на ядрени оръжия на съответните им територии.“

В Резолюция 3742 на Общото събрание на ООН зоните, свободни от ядрени оръжия (ЗСЯО), се определят като зони, признати от Общото събрание, в които група суверенни държави сключват договор или конвенция, който (i) установява статут на пълно отсъствие на ядрени оръжия, на който се подчинява зоната, включително процедура за определяне на границите на зоната, и ii) установява международна система за проверка и контрол, за да гарантира спазването на задълженията, произтичащи от този статут.

Понастоящем съществуват 5 такива зони, установени със съответните договори в Африка, Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия и Централна Азия.

Понастоящем в Европа няма СЗЗ, въпреки че подобни опити са правени в Северна Европа, Централна и Източна Европа и дори на Балканите по време на Студената война [1].

Създаването на СЗЗ в региона на Близкия изток се обсъжда от края на миналия век. Резолюция по този въпрос беше приета едва през 2017 г. от Общото събрание на ООН. Както беше обсъдено, не е реалистично да се приеме единодушно решение за създаване на ЗЗЯО в Близкия изток, главно поради несъгласието на една от регионалните държави, която не е подписала ДНЯО (Израел), и въздържането, засега, на други държави - членки на Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки това опитите и насърчаването на международната общност за създаване на такава зона продължават. На всички форуми, свързани с ДНЯО, през последните години, включително Конференцията за преглед на ДНЯО (RevCon) в Ню Йорк (1-26 август 2022 г.) и Генералната конференция на МААЕ през септември 2022 г., бяха създадени работни групи и разгледани резолюции, но всички те са с предварително определен край.

В един от параграфите на заключителния доклад на Десетата конференция за преглед на ДНЯО, подкрепен от няколко държави, включително САЩ, Франция и Китай, се посочва „Конференцията потвърждава важността на създаването на ЗЗНЯО там, където те не съществуват, включително в Близкия изток.“ Подобно тълкуване може да повиши интереса към бъдещо искане за създаване на подобни зони в определени райони, например в рамките на Европа.

Перспективата за такава зона може да се разгледа и за страните от Черноморския басейн, които включват три вида държави:

- неприсъединили се страни, като Украйна, Грузия и Молдова (член на ТПНВ - вж. по-долу);

- страни членки на НАТО, като България, Румъния и Турция.

- Русия, която е член на СЗН.

Подобно предложение на пръв поглед изглежда малко странно или дори объркващо поради фактори и причини, описани по-долу:

- Руското нахлуване в Украйна и продължаващата в момента война значително променят европейския пейзаж на сигурността и усложняват всякакви евентуални стъпки в посока на създаване на СЗЗ в региона.

- В същото време се наблюдават някои противоречия и непредвидени обстоятелства, включително няколко изявления на официални лица в Киев за интерес към придобиване на ядрени оръжия. Въпреки че Украйна се отнасяше крайно критично към ДНЯО, като се позоваваше на „предизвикателствата пред неговата цялост“, украинската делегация на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН през декември 2021 г. категорично заяви „важността на СЗЗ, която трябва да бъде създадена въз основа на споразумения със страните от региона“. [2]

- Присъствието на страните членки на НАТО в региона - България и Румъния.

- Държава като Турция, която е страна по ДНЯО, но е една от петте държави - членки на НАТО, които исторически са приемали американски ядрени бойни глави на своя територия в продължение на половин век.

- Територии на Русия, граничещи с Черно море, където се предполага, че могат да бъдат разположени носители на ядрени заряди и заряди.

Някои от възможностите и предимствата, които евентуалното създаване на СЗЗ открива пред страните от Черноморския регион, са:

- Държавите - членки на НАТО, като България и Румъния, са страни по ДНЯО и провеждат активна политика за контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение на ядрените оръжия.

- Смята се, че разполагането на ядрени оръжия в пет държави - членки на НАТО, включително Турция, не нарушава разпоредбите на ДНЯО, тъй като ядрените арсенали в тези държави са собственост и се контролират от Съединените щати.

- Договорът за забрана на ядрените оръжия (ДЗЯО), подписан неотдавна от 94 държави и влязъл в сила през януари 2021 г., предоставя друг мотив за подобна инициатива в Черноморския регион. Въпреки че НАТО и СЗН като цяло не са съгласни с пълното премахване на ядрените оръжия, тяхната позиция спрямо TPNW се смекчи през последните години. През септември 2020 г. петдесет и шест бивши президенти, министър-председатели, министри на външните работи и министри на отбраната от 20 държави от НАТО, както и от Япония и Южна Корея, публикуваха отворено писмо, в което настоящите лидери бяха призовани да „проявят смелост и дързост“ и да се присъединят към ТПЯО [3].

- Подобна инициатива може да се разглежда като сигнал за събуждане на позабравените движения за ядрено възпиране и разоръжаване в ситуация, която през последните няколко години някои политици сравняват с Кубинската ракетна криза. В Европа (а и не само там) - се обсъжда повишеният риск от евентуална бъдеща ядрена война.

- Въпреки че проучванията на Института за изследване на мира във Франкфурт (PRIF) и на Института „Лайбниц“ HSFK относно проблемите и шансовете за създаване на европейска зона за ядрено оръжие посочват съответните рискове и възможността да се срещне съпротива от страна на някои СЗН, подобна инициатива е в пълно съответствие с член IV от ДНЯО и заслужава пълноценно участие.

- Подобна инициатива създава нов и важен момент за държавите - членки на НАТО, като България, Румъния и Гърция. Процесът на задълбочаване на международната и регионалната сигурност включва насърчаване на мирното разрешаване на конфликти. Тази идея ще помогне на тези държави да не разполагат ядрени оръжия на своя територия, като същевременно останат членове на НАТО. Инициативата за създаване на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, включително ядрени оръжия, в страните от Черноморския регион ще има положителен, консолидиращ ефект върху ситуацията в тези страни при формирането на дългосрочни политики и стратегии. Ще се засилят предпоставките за приоритетно развитие и растеж на икономиката, туризма и активизиране на икономическите отношения между страните от региона.

- Ако подобна инициатива бъде подкрепена от Украйна, тя би могла да бъде по-добра алтернатива от някои призиви на нейни политици за ядрено възпиране на Русия и за влизането ѝ в НАТО, което би довело до ескалация на съществуващата „прахова“ ситуация в региона. Украйна може да бъде заинтересована да използва сегашната възможност, създадена от мирната инициатива на президента на САЩ Тръмп, също и като възстанови интереса си за създаване на СЗЗ на всички територии, които бяха част от страната до 2014 г., и да потърси гаранции за сигурност на широко международно равнище, включително от СЗЗ.

- На срещата на върха на Г-7 в Хирошима през май 2023 г. лидерите на седемте най-богати държави призоваха за „свят без ядрени оръжия“, като призоваха Русия, Иран, Китай и Северна Корея да спрат ядрената ескалация и да приемат неразпространението [4]. Тези призиви до голяма степен съвпадат с идеята, че „свят без ядрени оръжия“ може да бъде постигнат най-вече чрез създаването на регионални зони, които отговарят на тези критерии. В този контекст създаването на зона, свободна от ядрени оръжия, в Черноморския регион би могло да бъде регионален подход за укрепване на глобалния режим на неразпространение и нормите за разоръжаване, включително премахването на оръжията за масово унищожение, намаляване на регионалните рискове и консолидиране на международните усилия за мир и сигурност.

- Новата администрация на САЩ предприе първите стъпки за намаляване на инвестициите във възстановяването на ядреното възпиране на страната и на разходите за ядрена енергия, надявайки се да получи ангажименти от противниците на САЩ да намалят собствените си разходи. На 13 февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да поднови преговорите за контрол на ядрените оръжия с Русия и Китай и в крайна сметка се надява, че и трите държави ще се съгласят да намалят наполовина огромните си бюджети за отбрана [5].

[1] https://ciaotest.cc.columbia.edu/olj/sa/sa_98pns01.html#txt4.

[2] https://peacehumanity.org/south-east-europe-black-sea-region-issue-1/

[3] The Peace & security monitor, Issue 1, Dec. 2021

[4] https://www.reuters.com/world/g7-leaders-call-world-without-nuclear-weapons-statement-2023-05-19/

[5] The Guardian, 13 Feb. 2025

Костадин Динов е ядрен експерт, роден в България и работил 18 години в МААЕ, Виена и в няколко ядрени изследователски центъра и предприятия в България, Швеция и Япония.

Биография на автора:

Костадин Динов е ядрен експерт, роден в България и работил 18 години в МААЕ, Виена. Притежава две докторски степени, съответно от Московския енергиен институт по ядрено инженерство и от Токийския университет по квантово инженерство и системни науки. Работи като доцент в ИЯИЯЕ на Българската академия на науките до 1998 г., когато постъпва на работа в МААЕ като инспектор по ядрените гаранции. Последната му длъжност в МААЕ до 2017 г. е ръководител на отдела за развитие на обучението в съответната секция на Департамента за гаранции на МААЕ, съобразена с обучението и подготовката на ядрените инспектори на МААЕ и персонала на държавите членки за изпълнение на мисиите им в областта на неразпространението в световен мащаб. Работил е и като главен научен сътрудник по научноизследователска и развойна дейност в областта на ядрената енергетика в няколко ядрени изследователски центъра и предприятия в България, Швеция и Япония. Понастоящем се занимава с консултантска дейност.

• Analysis
• Uncategorized

Prospects for the establishment of a Nuclear-Weapon-Free Zone in the Black Sea Region

By The Western Balkans, February 20, 2025

Kostadin Dinov

Exclusively for Thewesternbalkans

The Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NPT), which entered into force in 1970 and was signed by 190 states, is the main universal treaty underlying the existing regime of guarantees for the non-proliferation of nuclear weapons and disarmament in the world.

According to the NPT, the five Nuclear-Weapon States (NWS), which are also permanent members of the UN Security Council (the United States, Russia, China, the United Kingdom and France), are obliged to follow a policy of reducing and eliminating their own nuclear arsenals, while the remaining Non-Nuclear Weapon States (NNWS) are committed not to develop or acquire nuclear weapons and to use nuclear technologies only for peaceful purposes.

The International Atomic Energy Agency (IAEA) is an autonomous international organization within the UN, established in 1957. The IAEA is tasked with promoting the peaceful use of nuclear energy, as well as technically ensuring (through its established safeguards system of inspections on how the States comply with their NPT commitments) the prevention of unauthorized acquisition and use of nuclear material or nuclear energy and facilities for military purposes.

One way to strengthen global trends in nuclear non-proliferation and disarmament is the so-called regional approach, set out in Article VII of the NPT, namely: “Nothing in this Treaty shall affect the right of any group of States to conclude regional agreements with a view to securing the complete absence of nuclear weapons in their respective territories.”

UN General Assembly Resolution 3742 defines Nuclear Weapon Free Zones (NWFZ) as zones recognized by the General Assembly in which a group of sovereign states conclude a treaty or convention that: (i) sets up the statute of total absence of nuclear weapons to which the zone shall be subject, including a procedure for the delimitation of the zone, and (ii) establishes an international system of verification and control to guarantee compliance with the obligations deriving from that statute.

There are currently 5 such zones established by the relevant treaties in Africa, Latin America and the Caribbean, the South Pacific region, Southeast Asia and Central Asia.

Currently, there are no NWFZs in Europe, although similar attempts were made in Northern Europe, Central and Eastern Europe, and even in the Balkans during the Cold War [1].

The creation of an NWFZ in the Middle East region has been discussed since the end of the last century. A resolution on the issue was adopted only at the UN General Assembly in 2017. As discussed, it is not realistic to adopt a unanimous decision to create an NWFZ in the Middle East, mainly due to the disagreement of one of the regional countries that has not signed the NPT (Israel), and the abstention, for the time being, of other UN Security Council member states.

However, attempts and encouragement by the international community to create such a zone continue. At all NPT-related forums in recent years, including the NPT Review Conference (RevCon) in New York (August 1–26, 2022) and the IAEA General Conference in September 2022, working groups have been established and resolutions considered, but all of them have a predetermined end.

One of the paragraphs of the final report of the Tenth NPT Review Conference, supported by several countries, including the USA, France, and China, states: “The Conference confirms the importance of establishing NWFZs where they do not exist, including in the Middle East.” Such an interpretation may raise interest in a future request for similar zones in certain areas, e.g. within Europe.

The prospect of such a zone could also be considered for the countries of the Black Sea basin region, which include three types of countries:

• non-aligned countries, such as Ukraine, Georgia and Moldova (member of the TPNW – see below);
• NATO member countries, such as Bulgaria, Romania and Turkey.
• Russia, which is a NWS.

Such a proposal would seem a bit strange or even confusing at first glance, due to factors and reasons as described below:

• The Russian invasion of Ukraine and the currently ongoing war considerably changes the European security landscape and complicates any eventual moves in the direction of an NWFZ in the region.
• At the same time, there have been some contradictions and contingencies, including several statements by officials in Kiev about an interest in acquiring nuclear weapons. Although Ukraine was highly critical of the NPT, referring to the “challenges of its integrity,” the Ukrainian delegation at the 76th session of the UN General Assembly in December 2021 firmly stated, “the importance of the NWFZ, which should be established on the basis of agreements with the countries of the region.” [2]
• The presence of NATO member countries in the region – Bulgaria and Romania.
• A country like Turkey, which is a party to the NPT but is one of the five NATO member states that have historically hosted American nuclear warheads on their territory for half a century.
• Territories of Russia bordering the Black Sea, where it is assumed that nuclear delivery vehicles and charges could be deployed.

Some of the opportunities and advantages that the possible creation of the NWFZ opens for the countries in the Black Sea region are:

• NATO member states, such as Bulgaria and Romania, are parties to the NPT and pursue an active policy on arms control, disarmament and non-proliferation of nuclear weapons.
• It is believed that the deployment of nuclear weapons in five NATO member states, including Turkey, does not violate the provisions of the NPT, since the nuclear arsenals in those countries are owned and controlled by the United States.
• The Treaty on the Prohibition of Nuclear Weapons (TPNW), recently signed by 94 countries and entered into force in January 2021, provides another motive for such an initiative in the Black Sea region. Although NATO and the NWS generally do not agree with the complete elimination of nuclear weapons, their stance toward the TPNW has softened in recent years. In September 2020, fifty‐six former presidents, prime ministers, foreign ministers, and defense ministers from 20 NATO states, along with Japan and South Korea, released an open letter imploring current leaders to “show courage and boldness” and join the TPNW [3].
• Such an initiative can be seen as a wake-up call for the forgotten movements for nuclear deterrence and disarmament in a situation that, in the last couple of years, some politicians have compared to the Cuban Missile Crisis. In Europe (and not only there) – an increased risk of a possible future nuclear war has been discussed.
• Although studies by the Peace Research Institute Frankfurt (PRIF) and the Leibniz Institute HSFK on the problems and chances of creating a European NWFZ indicate relevant risks and the possibility of encountering resistance from some NWS, such an initiative is in full compliance with Article IV of the NPT and deserves full engagement.
• Such an initiative creates a new and important moment for NATO member states such as Bulgaria, Romania, and Greece. The process of deepening international and regional security involves the promotion of peaceful conflict resolution. This idea will help these countries not to have nuclear weapons deployed on their territories while remaining NATO members. The initiative to create a zone free of weapons of mass destruction, including nuclear weapons, in the countries of the Black Sea region would have a positive, consolidating effect on the situation in these countries in forming long-term policies and strategies. The prerequisites for the priority development and growth of the economy, tourism, and intensification of economic relations among the countries in the region will be strengthened.
• If such an initiative is supported by Ukraine, it could be a better alternative than some calls by its politicians for nuclear deterrence of Russia and for its entry into NATO, which would result in the escalation of the existing “gunpowder” situation in the region. Ukraine may be interested in using the current window of opportunity created by the peace initiative of the US President Trump, also by reinstating its interest in establishing an NWFZ on all the territories that were part of the country until 2014, and to seek a security guarantee at a broad international level, including from the NWS.
• At the G7 summit in Hiroshima in May 2023, the leaders of the seven richest nations called for a “world without nuclear weapons,” urging Russia, Iran, China, and North Korea to stop nuclear escalation and embrace non-proliferation [4]. These calls largely coincide with the idea that a “world without nuclear weapons” can be achieved primarily through the establishment of regional zones that meet these criteria. In this context, the establishment of a Nuclear-Weapon-Free Zone in the Black Sea region could be a regional approach to strengthening the global non-proliferation regime and disarmament norms, including the elimination of weapons of mass destruction, reducing regional risks, and consolidating international efforts for peace and security.
• The new US administration has taken the first steps towards reducing investments in rebuilding the nation’s nuclear deterrent and nuclear energy spending, hoping to gain commitments from US adversaries to cut their own spending. On February 13, US President Donald Trump said that he wants to renew nuclear arms control talks with Russia and China, and he ultimately hopes that all three countries will agree to halve their huge defense budgets [5].

Author’s bio:

Kostadin Dinov is a Bulgarian-born nuclear expert who worked for 18 years at the IAEA, Vienna. He holds two Doctoral degrees, respectively from the Moscow Power Engineering Institute in nuclear engineering and from the University of Tokyo in quantum engineering and system sciences. He worked as an associate professor at the INRNE of the Bulgarian Academy of Sciences until 1998, when he joined the IAEA as a nuclear safeguards inspector. His last position at the IAEA until 2017 was head of training development in the respective section of the IAEA Safeguards Department, tailored to training and preparation of IAEA nuclear inspectors and the staff of Member States to fulfill their missions in non-proliferation globally. He has also worked as a chief scientist on nuclear energy R&D in several nuclear research centers and enterprises in Bulgaria, Sweden, and Japan. He is currently engaged in consulting.

[1] https://ciaotest.cc.columbia.edu/olj/sa/sa_98pns01.html#txt4.

[2] https://peacehumanity.org/south-east-europe-black-sea-region-issue-1/

[3] The Peace & security monitor, Issue 1, Dec. 2021

[4] https://www.reuters.com/world/g7-leaders-call-world-without-nuclear-weapons-statement-2023-05-19/

[5] The Guardian, 13 Feb. 2025

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация