![]() |
ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS |
|||
СИГУРНОСТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
|
Коментари на български дипломати за войната и мира Венцислав Иванов, Владимир Константинов, Симеон Николов, Огнян Гърков, Веселин Вълчев, Жоржета Пехливанова
За любители на ненаучната фантастика Венцислав Ангелов Иванов 02.03.2025 След вчерашните шамари и всякакви идиотщини, на които станахме свидетели в Овалния кабинет и вън от него, предлагам и аз нещо нестандартно - един абсолютно идиотски сценарий: Вбесеният Зеленски утре се изтъпанва в Москва и казва на Путин - Прости, братец, съгреших! Поръсвам си главата с пепел. Излъгаха ме грубиянски, заложих на грешен кон и си съсипах държавата, а и част от твоята. Предлагам обаче да направим нещо, с което поне малко да изтрия греха. Сядаме само двамата и набързо правим мирен договор. Каквото си завоювал, твое е. Спираме до тук, стискаме си ръцете и да пробваме някак съвместно да ближем раните. Пък моите и твои противници и приятели, ( за които вече се убедих, че its only busines), да действат кой как намери. Тръмп нали искал мир, ще го има. Как ще му плащам, ще го мисля после. На онези европейците уж не трябва да връщам нищо, какво им дължа, те са просто лицемери Теб обаче те моля да не ме товариш, парЕ нЕмам. И представете си, Вовата1 изправя коленичилия Вова2 на крака и казва: Аз откога ти говорех бе , идиот недорасъл? Какво очакваше от западни приятели? Изпотрепахме се за нищо. Сега би трябвало да те оставя в калта, да пукнеш като куче, това заслужаваш. Ама нали сме уж братя, славяни. Ако не се крепим, кой друг? Ония от векове искат да ни схрускат. И си стискат ръцете. Как мислите, какво ще последва? А? Как ще реагират САЩ и ЕС? Е, ясно, Зеленски вече няма да е герой, а на Путин му дреме, него повече няма накъде да го оплюват. Китай ще ръкопляска, той винаги печели. Тръмп ще преглътне, особено ако медиите го наредят между миротворците. За ЕС на кой му дреме? А сега, почвайте да ме ругаете И още една лично моя трактовка на случилото се вчера в Белия дом. Защо целият този унизителан спектакъл се разигра пред цял свят? Ако американците искаха, можеха да го скрият. Не, те даже го раздуха. Според мен, това беше добре режисирано, в стил сделката на силния и богатия със закъсалия длъжник, който ще се опитва все пак да постигне своя максимум. В случая - гаранции за Украйна и за самия Зеленски, с които американците не искат да се ангажират. За да му бъде отнет всякакъв шанс за инициатива и някакъв крехък баланс, украинецът трябваше да бъде натикан в ъгъла и принуден да приеме условията на силния. Това се прави често, а Тръмп е известен със своята безскрупулност бизнесмен и го умее. Сега той вероятно ще изчака Зеленски да грохне, да разбере, че няма силни аргументи и да допълзи, за да приеме условията, колкото и унизително да е. И може би ще успее. Защото, колкото и да се ежат някои европейци, че ще го подкрепят до дупка, те добре разбират кой кой е и какви козове стиска. Ще се опитат to save face едни пред други и пред Украйна и света, ще се срещат, ще заклеймяват, пък един по един ще се кротнат. Та Боже, пази бедните украински хорица!
Евроатлантизмът стана европеизъм Владимир Константинов Разбрахме ли какво става, какви промени са станали в света? Ако слушаме Надежда Михайлова(Нейнски) по НОВА и Елена Поптодорова по БНТ(добре че й опонираше Явор Дачков), отговорът е НЕ! Постоянните лица на двете на нашите телевизионни екрани лукавстваха, но не назоваваха нещата с истинските им имена. Не случайно Дачков, визирайки Поптодорова, цитира Тодор Живков, че "който ви е говорил досега за социализЪма е черен дявол". Двечките отново ни говореха за европейската солидарност, за нуждата да подкрепяме Украйна. Но за какво? Да продължава братоубийствената война? Споменаха за подкрепата за Зеленски от някои евролидери, но нито дума за тези, които подкрепят тезата на САЩ - Орбан, Фицо, Радев, да не говорим за италианката Джорджа Мелони, която не взе страна, а се изказа за незабавна среща ЕС-САЩ на най-високо ниво. Май са забравени причините за тази война и кой печели от нея. И като се говори за гаранции са сигурност за Украйна, защо се пропуска тази за Русия? Някои се надяват, че ще се вбие клин в отношенията между Москава и Пекин, но китайският външен министър отговори категорично, че това е мираж, блян. И как няма да е като руската нефт и газ вместо за Европа потече към китайската икономика! И така, евроатлантизмът стана европеизъм, но за съжаление континентът ни няма лидери като Де Гол, Кол, Тачър, които имат бледи сенки като Макрон, Шолц, Стармър, да не говорим за фон дер Лайен и Кая Калас!
Повратна точка лудостта на умовете не се предсказва Симеон Николов Словесният дуел в Овалния кабинет между украинския президент Зеленски и американския президент Тръмп и неговия заместник можеше да не се случи. Защото Кийт Келог, специалният представител на САЩ за Украйна и Русия, е препоръчал тя да не се състои. Според твърдения на свидетели Келог се е опитал да спаси украинския лидер, като е посъветвал Зеленски да не се среща с Доналд Тръмп. Келог е направил препоръката поради необходимостта от укрепване на отношенията между Украйна и САЩ, но екипът на Зеленски е настоял за срещата в Белия дом. Този факт поражда основателни съмнения, дали и доколко ескалацията в отношенията не е била умишлено предизвикана. Заслужава си да се помисли върху това, с каква информация, планове и нагласи двете страни влязоха в пререкания. Зеленски беше силно надъхан от своите европейски застъпници за продължаване на войната, но едва ли не е съзнавал, че без преобладаващата американска помощ перспективите за военен успех са обречени. Президентът Тръмп разполагаше с повече информация за позициите на Путин и възможностите за прекратяване на войната, за които европейските лидери и Зеленски нямаха и понятие. Възниква предположението, че двете страни са имали различни очаквания за реално възможните резултати от срещата за спиране или продължаване на войната. Сделката за редкоземните елементи е в основата в интереса на Тръмп, но междувременно се появиха съобщенията и за предложения от руската страна за подобна сделка, а тя би послужила много повече на САЩ, не само защото предлага поголеми възможности, но главно защото се вписва в стратегията на Вашингтон да раздели Русия и Китай, което има много поголяма стратегическа тежест. Ако не е имало умисъл в провала на срещата, то вината определено е в поведението на Зеленски, който загуби хладнокръвие /ако не е имал стратегия, подсказана му от европейските му «приятели»/, защото твърдият му подход и неговата поредица от оспорвания не можеше да не предизвика вицепрезидента Ванс да реагира, познавайки, какво предизвиква всичко това в президента Тръмп, който очаквано се включи с убийствени аргументи в отговор на упреците на Зеленски. В крайна сметка, очакваната среща на 10те европейски лидери, свикана от Великобритания ще открехне понататшъния замисъл на режисьорите на играта, като найвероятно ще се търси реализация на предложението за формиране на «Коалиция на желаещите», които да предоставят свои въоръжени сили за разполагане в Украйна, което показва лаическо неразбиране на разликата между мироопазващи и мироналагащи сили. С други думи, заслепени европейски политици ще ни предложат избора «Война до победа» пред избора «Дипломатически преговори». Лудостта на умовете обаче не се предсказва. Не случайно президентът Тръмп предупреди Зеленски: «Вие си играете с Трета световна война». Няма съмнение, че паралелно с текущите предварителни преговори се мисли за евентуална смяна на Зеленски, САЩ са експерти в подобни операции. В светлината на такъв замисъл дискредитиранета на украинския президент изглежда логична стъпка. Не само френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са унижени. Зеленски е дискредитиран максимално. Някои вече призовават за оставката му. Но в случая за смяната му няма достатъчно време. Наличието на крайни настроения във висшите властови етажи в Западна Европа предполага, че ако «пречките» пред военното, а не мирното решение на конфликта в Украйна се окажат твърде големи, може да очакваме провокация, която с мащабите си да дискредитира всякакви понататъшни мирни усилия. Потенциал за извършване на такава определено има и е достатъчно само да се «запали фитила». Инсценировката може да се извърши както в западноевропейски страни, така и на ядрени съоръжения на украинска територия, като случилото се припише на Русия за да се открие пътя от прикрито към явно включване на НАТО в пряка война с «агресора». На този фон от събития изводите на президента Румен Радев от 01.03., че срещата в Белия дом върна истината за войната в Украйна и че позицията на премиера Росен Желязков е губеща подзиция, са изключително реалистични.
ТВ-шоу Тръмп-Зеленски-Ванс Огнян Гърков Четох във ФБ за огорчението на познати от зрелището. Според мен сеирът бе илюстрация на cowboy diplomacy, в стил примерно бокс най-тежката категория а ла Кличко или Кубрат Пулев срещу 50-60 килограмов бокс-фен, но полит-да кажем-инфлуенсър. Е, все пак не се сбиха в Ов/р?/алния кабинет по време на шоуто... Явно, че международното право, протокол, етикет не са за отношенията с по-дребни имперски съюзници, партньори, протекторати, васали... Коркорбашиите на Бг поне предплатиха щедро преди петилетка за аероплани, все още на книга и масали. И от доста години МВнР има за приоритет безвизов режим със САЩ за гурбетчиите ни. Защо да се охарчват те + ескорти, компаньон/к/и, плеймейт/к/и със 100 $ на човек ? Въпреки НЕреципрочния безвизов режим за янки и ко при посещения в България. Четете, драги полит- и симпатизанти на международни организации! Европа имаше своя организация за сигурност ЗЕС (Западноевропейски съюз), който бе оставен да просъществува през 1948-2011 г.След 1949 г. политиците, попивкопапковци и пишурки от НАТО маргинализираха ЗЕС, а през юли 2011 г. закриха. Мотивът не беше само избягване на дублирането при опазване на сигурността, вкл. в Европа. А и контрол над стария континент + бизнес за ВПК (познайте главно чий?), за което водещата държава плащаше 70-90% от разноските + решаваше за човешките ресурси. Междувременно Франция системно опитваше да прехвърли отбранителния капацитет на Стара Европа от НАТО в ЗЕС. През 1993 г. в Русе бе базирана полицейска мироопазваща мисия на ЗЕС по р.Дунав във връзка с ембаргото срещу Югославия. А от 1994 г. България бе асоциирана страна-партньор. Макрон наскоро свика 7-8 от десетте страни-екс/членки (СЧ) на ЗЕС, а Киймър 13 екс-ита, в т.ч. с по-ниски категории на обвързаност. На 1 май 2024 г. в публикацията Скучен ли беше Западноевропейският съюз ? (експерт-бдд.ком) бе предложено неговото реактивиране. За сведение: До разпускането му ЗЕС включваше 10 СЧ (ядрените Великобритания и Франция + ФРГ, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Испания, Португалия, Гърция), 6 асоциирани СЧ (Турция, Норвегия Исландия, от 1999 г. и Полша, Чехия, Унгария), 5 наблюдателки (Дания, Ирландия, Австрия, Швеция, Финландия) и 7 асоциирани партньори (от 1994 г. Бг, Литва, Латвия, Естония, СР, Румъния, а от 1996 г. Словения). За мен съдбите на НАТО и ЗЕС бе предопределена от юли 1991 г., когато президентът Желев пристигна в Прага за официалното разпускане на Варшавския договор. Тогава по оперативни данни узнах, че заплатата на 1 чистачка в ПП НАТО, Брюксел превишаваше 1500 $... В ПП вече работеха и ЛГБ; за Транс... и Интер... - не знам. А какъв интерес от разпускане на златната кокошка биха могли да имат стотиците или хиляди провоенни чиновници? Колко му бе да убедят Вашингтон в своята необходимост за сметка на европейските сепаратисти от ЗЕС ?
Мироопазващи сили се изпращат с решение на СС на ООН само след подписване на примирие Веселин Вълчев Народното събрание прие декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Организацията на обединените нации (ООН) и в частност Съветът за сигурност на ООН носят отговорността за поддържането на международния мир и сигурност. МИРООПАЗВАЩИ сили на обединените нации, или Международни сили на ООН за поддържане на мира, (United Nations Peacekeeping Forces) се наричат въоръжени сили, поставени от странитечленки на разположение и под командването на Организацията на обединените нации за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност. Въоръжените операции на Обединените нации изискват решение на Съвета за сигурност на ООН в съответствие с Глава VII от Устава на Организацията на обединените нации. Мироопазващите сили се пращат с решение на СС на ООН в райони на въоръжен конфликт само след подписване на примирие (!). Необходимо е съгласие на враждуващите страни. ООН има три основни условия, на които отговарят мироопазващите мисии. Първият е съгласието на всички доскоро враждували страни на място да се разположи подобен контингент. Вторият е безпристрастността на този контингент. Третият и най-важен е свързан с неизползването на сила, освен при случай на спазването на задълженията, включени в дадения на мисията мандат или при самоотбрана. За разлика от мироопазващите сили, МИРОНАЛАГАЩИТЕ войски имат за цел да НАЛОЖАТ мир докато военният конфликт все още не е приключил т.е. преди да бъде постигнат мир, за който войските на практика да спомогнат. Подобни мисии включват употребата на сила от страна на изпратените военни контингенти за опазване на цивилни, както и за опазване на хуманитарни работници. Изпращат се с решение на Съвета за сигурност на ООН и без съгласието на някоя от враждуващите страни. Въоръжени сили могат да участват и на двустранна основа, но в такива случаи действат в подкрепа на някоя от враждуващите страни и стават легитимна цел, ако няма съгласие от всички страни в конфликта. След подписване на мирен договор всяка страна може самостоятелно да определя вътрешната и външната политика.
Защо на България времето й все не идва? Жоржета Пехливанова: Време за държавническо мислене Дошло е времето да се преброят българските държавници, които са единици, а не българските политици, които изобилстват. Не може в 2025 г България все още да се придържа към остарялата щампа първите партийни лидери начело на правителство. Трябва да има държавническо мислене в България. Не е редно примерно доказан професионален дипломат като Марин Райков, постоянно медиите да го съобщават в листата за подходящ служебен премиер или външен министър, а когато се решава за редовно правителство той изчезва и само партийни политици заемат първите постове в българското правителство. И се стигна до парадокса за редовен външен министър вместо професионален дипломат с опит, подходящ е младежки партиец, далеч от реалната дипломация. Българският дипломат от кариерата не е лишен от усет към политиката и събитията, нито от бърза и обмислена реакция. Големите български имена в международните отношения принадлежат на хора с висок интелект и езикова култура, които притежават качествата скромност, човечност, често притеснителност. Но когато трябва да изложат и защитят дадена национална позиция, те го правят прецизно, без да шумят и се изтъкват. Дипломатите са хора на задълбочения анализ на проблемите, за да извлекат най-уместното и обмислено заключение в полза на България . Държавите с традиция в света, които държат на своето реноме на световната карта, не биха допуснали такава груба грешка и предпочитание. Затова на България ВРЕМЕТО все не й идва..
|
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН технологии, въоръжение, наука Предишни бюлетини |
||
csr.office@yahoo.com |
2009 Всички права запазени. Последна актуализация |
02.03.2025 | ||