ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Симеон Николов: Мироналагащи войски действат при конфликт. Това ли ни предлага Лондон? Война?

Интервю на Таня Джоева със Симеон Николов за Епицентър, 05.03.2025

Симеон Николов е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и главен експерт в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо дружество. Основател и главен редактор на електронното издание „Експерт-БДД“ за анализи в областта на международната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

- Г-н Николов, медиите определиха срещата между Зеленски и Доналд Тръмп в Белия дом като безпрецедентна, а светът се раздели – едни подкрепят украинския президент, други – американския. Приближи ли се или се отдалечи мирът след дуела, който наблюдавахме?

- Няма съмнение, че резултатите от тази среща разтърсиха основата на трансатлантическите отношения от Втората световна война насам. Нарушено е доверието в Съюза, в резултат на което за първи път европейските лидери проявиха несигурност, дали САЩ остават ангажирани за тяхната сигурност. 

Под въпрос е обаче дали и двете страни  разбират, че става дума за трайно и сигурно мирно споразумение, за поставяне основите на мирно съществуване през следващите десетилетия, а не да се гасят непрекъснато локални пожари. А това беше и предложението на руския президент Путин преди началото на войната. Защото европейските лидери искат война до победа, което меко казано е неразумна, по-точно е налудничава идея, а Тръмп иска да сложи ръка върху природните ресурси на Украйна, но още не сме чули визията му за новия световен ред, към който събитията неизбежно ни тласкат.

Колкото до пътя към мира в Украйна, той трябва да бъде извървян както от Русия и САЩ, така и с участието на Украйна. Впрочем, без нея мирните усилия на администрацията на Тръмп можеха да се провалят. За да се приближим към мира е необходимо съдействието на Европа. А ако тя не се откаже от призивите си за война до победа очевидно е, че ще е необходимо нов вид европейско лидерство. Но не по пътя на войната, а по пътя към мира. Европа трябва да се препозиционира в глобалната си политика, жизнено важният въпрос е как ще направи това. В противен случай ще остане сама и ролята й в света ще започне да намалява.

- Тръмп спря временно военната помощ за Украйна. Колко дълго може да издържи Украйна без да получава помощ от САЩ?

- Временното спиране на военната помощ за САЩ очевидно е форма на натиск върху Украйна да се съгласи на предложението за прекратяване на бойните действия и търсене на решение на конфликта в едни мирни преговори. Спирането на помощта няма да доведе до фатални последици, ако продължи няколко седмици или няколко месеци. Но предвид на моментното състояние на фронта, да, това е рисковано и разочароващо за украинците. В случая обаче не доставките на снаряди са най-важните. Най-въздействащо върху военните е спирането на ежедневната разузнавателна и комуникационна подкрепа за Украйна, сателитното и въздушно разузнаване, които осигуряват въобще успешното водене на бойните действия. Прекъсването им ще постави украинските части на фронтовата линия в изключително трудно положение и загубите на жива сила и техника рязко ще нараснат.

На второ място, спирането на подкрепата за противовъздушната отбрана също ще е пагубно както за въоръжените сили, така и за цивилното население.

Друго негативно за Украйна последствие е, че дори и след незабавното обявяване на Урсула фон дер Лайен набиране на фонд от 800 милиарда, остава под въпрос дали други западни държави биха могли да запълнят произтичащата празнина. Спирането на помощта работи и в посока на подкопаване доверието в държавния лидер, на който се приписва вина за раздора между него и Тръмп и евентуална смяна на Зеленски. Проблемът е, че най-вероятният негов наследник генерал Залужний, посланик в Лондон, е още по-войнствено настроен и против предложенията за прекратяване на войната. 

На следващо място, това би натоварило прекомерно Европа, която не е в състояние да замести САЩ. 

Друг рисков ход е желанието на някои западноевропейски страни да предоставят на Украйна оръжия за поразяване на цели в дълбочина на руския тил. След като САЩ се оттеглят от подкрепата на Украйна, рискът за руски отговор на такава необмислена стъпка би бил фатален. Изводът е, че в преговорите трябва да се върне ДИПЛОМАЦИЯТА.

- Позицията за мир несъмнено е по-силната, въпросът обаче е какъв мир и как би могъл да бъде постигнат? Ще почука ли Зеленски на вратата за мир след случилото се в Овалния кабинет?

- Най-разумното би било, ако Зеленски се възползва от призива на Тръмп, да се върне, когато е готов да говорят за мир. Това до вчера изглеждаше малко вероятно, след като характерът на подкрепата на Европа за Зеленски блокира възможността, предоставена от президента Тръмп. Но и американската страна представи причината за прекъсването на преговорите като грешка в поведението, а истинските причини се коренят в условията за подписване на споразумението за използване на природни изкопаеми в Украйна и гаранциите за сигурност. Европа с желанието си за продължаване на войната слага прът в колелата на стартирания от САЩ механизъм за прекратяването й. Помощта на най–силните във военно отношение европейски страни обаче, няма да е достатъчна за да продължи успешно войната. Но ако украинският президент осъзнае това и може да преодолее унижението, за което сам допринесе не малко, вратата за преговори все още е отворена. Появи се дори негов пост в Х, че съжалява за скандала, че е време "нещата да бъдат поправени".

Негативен момент за надеждни преговори е, че Зеленски се лута и сменя позициите си. Вече заговори за мир, при това "най–скоро" и за "смислена дипломация".

В Овалния кабинет на президента Тръмп целта на бламирането на Зеленски беше да бъде отслабена позицията му и принуден към отстъпки, като в края на краищата приеме аргументите и условията на по-силния – САЩ. Но в информационна сянка остана един факт, който показва, че всичко това можеше и да не се случи. Кийт Келог, специалният представител на САЩ за Украйна и Русия, е препоръчал срещата да не се състои. Според твърдения на свидетели Келог се е опитал да спаси украинския лидер, като е посъветвал Зеленски да не се среща с Доналд Тръмп. Келог е направил препоръката поради „необходимостта от укрепване на отношенията“ между Украйна и САЩ, но екипът на Зеленски е настоял за срещата в Белия дом. Този факт потвърждава  основателните съмнения, че ескалацията в отношенията е била умишлено предизвикана, но не бе овладяна. Вината определено е и в поведението на Зеленски, който загуби хладнокръвие (ако не е имал стратегия, подсказана му от европейските му "приятели"), защото твърдият му подход и неговата поредица от оспорвания не можеше да не предизвика вицепрезидента Ванс, а след това и Тръмп, да реагират. Възниква предположението, че двете страни са имали различни очаквания за реално възможните резултати от срещата за спиране или продължаване на войната. Зеленски беше силно надъхан от своите европейски застъпници за продължаване на войната, но едва ли е съзнавал, че без преобладаващата американска помощ перспективите за военен успех са обречени.

Първата част на въпроса Ви обаче има връзка с предложението от срещата в Лондон за формиране на "Коалиция на желаещите", които да предоставят свои въоръжени сили за разполагане в Украйна, показва лаическо неразбиране на разликата между мироопазващи и мироналагащи сили. С други думи, заслепени европейски политици ще ни предложат избора "Война до победа" пред избора "Дипломатически преговори". Не случайно президентът Тръмп предупреди Зеленски: "Вие си играете с Трета световна война".

Мироопазващи сили за поддържане на мира с решение на Съвета за сигурност на ООН се изпращат в райони на въоръжен конфликт само след подписване на примирие. Сред условията за такова решение е не само съгласието на всички страни, но безпристрастността на този контингент. Как да си представим в такъв случай участие на британски въоръжени сили или на друга страна от НАТО?

Миронаглагащите войски имат за задача да наложат мир, докато военният конфликт все още не е приключил, тоест с употребата на сила. Решението за такива не изисква съгласието на враждуващите страни. Това ли ни предлагат от Лондон? Въпросът е какви сили искат да изпращат групата страни от съвещанието в Лондон: по-скоро миронагалагащи, а това означава ВОЙНА.

При евентуални преговори, постигането само на примирие по линия на съприкосновение в Източна Украйна няма да доведе до траен мир с Русия. Преговорите трябва да предложат гаранции както за едната, така и за другата страна в конфликта.
 
- Как ще коментирате едно от последните изявления на вицепрезидента Джей Ди Ванс, което гласи: „Най-добрата гаранция за сигурност е да предоставите на американците икономически възможности в бъдещето на Украйна“?

- Това предложение е част от един умен замисъл на САЩ за надхитряне на руската страна, което за съжаление Зеленски изглежда първоначално не схвана. Логично е, че ако САЩ имат достъп до добиването на ценни подземни ресурси в дългосрочен план, те ще ги охраняват и ще имат повод да защитават своите интереси с всички средства, избягвайки сегашните спорове за това дали руската страна се чувства застрашена от приближаването на НАТО до нейните граници.

- Политиката като бизнес – как променя това правилата на дипломацията и на международните отношения?

- Това не е нова тенденция, но в протичащите днес процеси на смяна на световния ред става по-видима. Не за първи път бизнесът е създавал предпоставки за бъдещи зависимости. Днес сме свидетели на разпалване на търговски войни с налаганите мита, както и на надпревара в овладяване на веригите за доставки. Последните ще стават все по-важни за развитието на съответните страни и региони. Дипломацията за съжаление ще трябва все по-често да се съобразява с тези интереси, вместо да проправя пътя на нормални междудържавни отношения. Подобряването на такива инструменти за икономическа дипломация на равнището на съюзи като ЕС може да бъде от решаващо значение за усилията за справяне с икономическите предизвикателства и възможности на световно равнище.

Страните ще търсят защита на своите интереси и съгласуване на политики в международни формати като БРИКС, Г–20, Г–7, Африкански съюз, района на  Югоизточна Азия, който има  жизненоважно геостратегическо значение за Европейския съюз и др. Но освен към икономическата дипломация, съвременните предизвикателства налагат да се обърнем и към състоянието и изискванията и на военната дипломация.

- Да допуснем, че Москва и Киев сключат мир, както настоява Тръмп. Ще бъде ли избегната Третата световна война или да очакваме нови провокации, например в посока Гренландия, Канада?

- Украйна не е единственият потенциален повод за Трета световна война. Такава може да започне и от Близкия Изток. Важно е постигането на дългосрочни и трайни споразумения, съдържащи гаранции за мир. Амбициите на президента Тръмп към приобщаване на територии едва ли ще доведат използване на военна сила. Изглежда, че в арсенала от средства за това предпочитани са повече икономическия и политически натиск. Изключително тревожно е, че в процеса на сриването на стария и възникването на нов световен ред се допуска неглижиране и подкопаване ролята на международни организации, чрез които човечеството разполагаше с ефективни инструменти за разрешаване на международни спорове и гарантиране на мира и справедливостта в международните отношения.

- След злополучния разговор Зеленски-Тръмп в Лондон се състоя среща на европейски държави по инициатива на Макрон и Стърмър. Ще се раздели ли визията на Европа първо по отношение на войната Русия-Украйна и второ по отношение на бъдещата й сигурност и връзките със САЩ?

- Европа се нуждае от Съединените щати, за да прекрати окончателно войната в Украйна. Но Съединените щати ще се нуждаят от Европа, за да изпълнят успешно тази задача. Имаме спешната необходимост от нов вид европейско лидерство. Но не по пътя на войната, а по пътя на мира.

Колкото до това може ли Европа ефективно да подкрепи Украйна сама, отговорът има три съставни части:

 За да се засили преговорната позиция на Украйна и нейната способност, очевидно трябва да се ускори европейската помощ, но вместо това аргументите са, че за да се извоюва победа, тоест да се продължи войната, с наивната представа, че една ядрена сила може да бъде победена с повече дронове, танкове и самолети, без да се държи сметка, че дори живата сила е на изчерпване.

Абсолютно погрешно е внезапното, бързо натрупване на военна мощ, водеща до създаването на една военна суперсила в Европа. По-разумно е да убедим САЩ, че ЕС е необходим в преговорите, като настояваме възможно най-силно за възможно най-справедливия мир и подкрепяме възстановяването на Украйна предвид бъдещото й членство в ЕС.  

През трите години на война в Украйна ЕС не успя да формулира дори и най-малкото предложение за прекратяване на конфликта. Призивите „до победа“ са фатални. ЕС се нуждае не само от нови политики, но и от нови политици способни да продължат пътя му, а не да го вкарат в унищожителна война. По този път разделението вече е видимо. 

Лансираната в Лондон идея за Европейски отбранителен съюз естествено, че подкопава ролята на НАТО. Основните му цели като изграждането на консолидиран и единен отбранителен пазар и верига за доставки; съвместно разработване, закупуване и поддръжка на военно оборудване; и съвместно обучение на военния персонал могат да се осъществят и в рамките на НАТО и ЕС. Тук се намесват обаче както стремежът на Великобритания да измести САЩ във водещата роля в Европа, така и замисълът в един нов военен съюз да влязат Австралия и Нова Зеландия. Интересен момент е привличането на Турция, която има ключова роля в Черноморския регион и в Близкия Изток.

- България я няма в европейския формат, където се обсъжда ключови въпроси – на първата среща в Париж, после в Лондон. Защо?

- В очите на нашите съюзници през последните няколко години основателно се оформи мнението за политическа нестабилност в България. Освен това, неубедителната ни външна политика, представяна от „Йесмени“, съгласни с всичко, без инициативи и конструктивни предложения, не допринася за голям авторитет на държавата. На трето място военният ни капацитет е повече от скромен, финансовите ни възможности - също. Стратегическото ни разположение на континента и като черноморска държава е важно, но ние не умеем да го използваме, за да му придадем заслужената тежест. Не ми е известно, дали партньорските ни разузнавателни служби продължават да дават такива положителни оценки за нашия принос в обмена на информация, както преди 15 години. Не трябва да има съмнение, че в съюзите, в които членуваме, държавите би трябвало да се разглеждат като  равностойни членове.

- У нас се чуха две позиции след Тръмп-Зеленски – на президента Радев и на премиера Желязков. Коя от двете споделяте и защо?

- Едва ли има разумен човек, който ако трябва независимо и безпристрастно да избира между двата подхода за намиране на решение – за незабавно прекратяване на безумното кръвопролитие и търсене на пътища към мира чрез засилена дипломация, и другият – за продължаване на войната на всяка цена, без оглед на жертвите и разрушенията, с открити опити за въвличане на НАТО във войната и риск от Трета световна война, че ще избере първия. Това е подходът, заявен от президента Тръмп. Това е и единствено правилното решение, което застъпва и президентът Радев и то е останало трайно във времето от началото на войната. За разлика от премиера Желязков, президентът Радев се аргументира:  „Защото продължаването на военните действия оттук нататък е съпроводено единствено с още повече смърт, още повече разрушения и очевидно и неизбежно – още по-големи загуби на територия от страна на Украйна“. Но премиерът имаше основание да се въздържи, изчаквайки резултатите от Съвета за национална сигурност. Важен ще бъде балансът на силите в Европа, в който тежестта на България не е особено голяма, но е важна, предвид на стратегическото й положение и членство в НАТО и ЕС.

Ползата от Съвета е, че министрите и партийните лидери получиха по-задълбочена информация за рисковете и възможни сценарий на развитие на ситуацията. В политическото съобщение липсват думичките мир и преговори, а преминаването на военната индустрия на по-високи обороти е повече от тревожен показател. Отсъстват и становища по някои основни въпроси - например, ако България трябва да се вмести в поставените от Урсула фон дер Лайен параметри за увеличаване на военните разходи с още минимум 1,5%, това прави увеличаване до 3,7%, което българската икономика не може да си позволи.

Опитът на премиера да внесе успокоение, че всички решения, които България ще защитава, са базирани на решения, които са взимани в Народното събрание, не върши много работа, ако си стигне до война и въвличане на НАТО в нея, което ще действа по своите военновременни планове, в които ние сме част със свои сили и средства, и ще бъдем поставени пред свършен факт. Мирът се кове навреме и на правилното място, а не когато всички възможности са изтекли като пясък през пръстите ти. Важното е да откроим и да се вслушаме в държавниците, а политици имаме в изобилие.   

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация