ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Бартерната сделка Територия срещу суровини и духът на колониализма на Глобалния Централизиран Капитал
Голямо напрежение между Тръмп и Зеленски?
Борислав Сретков 07.03.2025
Живеем в свят, разтърсван от сложен комплекс от различни кризи. Но и свят пред нова Парадигма - Финанси/Комуникации/Енергия/Транспорт.
А това е свят, в който правилата ще се диктуват от този, който владее ефективните инструменти и способности, с най-малко усилия, с най-много компресирано Знание, с най-мощната армия от таланти и верни политики, да овладее всички сегменти и етажи на собствената икономика, а от там и максимални зони и в геоикономиката. Целият глобален сценарий, който ни поднасят от 2008 година, след само отложената световна финансова криза, е свързан по наше мнение, с една много дълбока, системна криза на глобалния капитализъм. С едно уточнение, че не съществува държава на планетата, която да не е засегната сериозно от нея. И единствено китайската държава, която разполага от 1987 година със стратегически, обхватен план за научно, технологично и икономическо развитие, към настоящия момент показва, че е най-добре подготвена като икономически, социален и политически модел да навлезе в Новата Парадигма, завземайки една лидерска позиция, в един нов световен ред.
От 2019, китайската икономика изпитва много и различни проблеми и кризисни моменти, свързани с необходимостта от структурни реформи в своя специфичен модел. Защото една икономика е жив организъм и за да се поддържат неговите различни подсистеми в постоянен растеж, пулсиране и клетъчно обновление, са необходими не на последно място и безкрайни международни пазари, ръст на населението, а не демографска криза, достъп до неограничени суровини, благоприятни климатични условия, а не земетръси и големи наводнения, снижаване на разходите за снаряди и ракети и увеличаването им за масло и хляб. В допълнение се изисква баланс между предлагане и потребление, което означава, че не е достатъчно да си най-големият производител в света и в същото време безработицата сред младите, образовани хора да расте и провинции с население от по 60 до 90 милиона да са затиснати от висока задлъжнялост, която по чиста капиталистическа схема, в един съвкупен обем от около 7 трилиона долара е извадена от официалните баланси в специално създадени изкуствени финансови инструменти.
Накратко, и китайският икономически модел страда в момента съгласно теорията на Карл Маркс от криза на свръхпроизводство. Но за разлика от всички останали играчи на световния геоикономически терен, Пекин разполага със силен Център, който управлява една армия от 92 милиона членове на ККП, които присъстват във всяка една икономическа клетка от фирмената инфраструктура на страната. Този център използва и прилага знание, развива нови технологии, има концепция за всеобхватна система за национална сигурност и управлява едно население, което знае да пести, да работи по законите на самодисциплината и не се интересува кого са назначили да управлява в Белия Дом и какви десни, популистки партии са се нароили с пари на Глобализирания Капитал в цивилизована Западна Европа. И китайците знаят, че основният им конкурент са Съединените щати, но и отлично знаят и не го прикриват, че за тях Европа е символ на действителната цивилизация, към чиито параметри в социален и икономически план те открито се стремят. Китайците не се стремят към социалните модели на своите партньори в БРИКС например. Освен това китайците са известни по света като най-услужливите и добри съседи, а менажерите в Пекин на китайския икономически модел, напредват от 25 години по континентите на планетата, с банкери и инженери. Може би и защото ККП е известна като партия на инженерите. В момента в Германия се обучават 40 хиляди китайски студенти и половината от тях са в инженерните специалности. На никой от тях и не му идва наум, че Китай би тръгнал срещу своите съседи или пък дори срещу Европа с оръжие в ръка. Китайците са стратези и знаят, че първо ще завземат Азия и Африка със Знание и инструменти като изкуствения интелект, биотехнологиите, мега суперкомпютрите, квантовите комуникации, възобновяемите енергийни източници и собствени китайски технически стандарти. А останалите играчи и може би на първо място САЩ и Европа, ще бъдат принудени сами да търсят помощ и сътрудничество както с големите китайски компании, така и да взаимстват техники за управление по планов път на своите затънали в системна криза производствени отрасли.
Наблюдаваме повече от месец странни неща с източник в Белия Дом. Поднасят ни перфектен дирижиран хаос в съчетание с богата палитра от наративи. И се връщаме отново към нобелиста Robert J. Shiller и неговия бестселър от 2019 година, Narrative Economics. How Stories Go Viral & Drive Major Economic Events. Нея цитираме в книгата ни Китай 2018-2019 от 2019, по повод наратива Биткойн. Това е само една от 15 теми, които много успешно Shiller обяснява, като жертви на заблуждаващите наративи. Наративът приема форма на словосъчетания, което прави релевантен принципа на лингвистиката. Думите имат едновременно пряк смисъл и конотации, в допълнение към използването им като метафори. Съвременната невро лингвистика действа в структурите на мозъка в организациите, които подкрепят наративите. Заразните наративи често функционират като метафори. Това е така, те предлагат една идея, механизъм или цел, която дори не е спомената в историйката и като ефект историйката получава това име. Човешкият мозък тендера да се организира около метафори. Ние свободно използваме военни метафори в нашата реч. Ние казваме, че нещо е отстреляно или не подлежи на отбрана. Човешкият мозък отчита тези думи и връзката на тези думи с разкази-наративи за войната, независимо, че тази връзка често не е съзнателна. Тази връзка обогатява речта, предлагайки и други възможности Философът Mark Johnson (2003) аргументира, че метафори като борсов креш, crash, например, не само са способ за оцветяване на писането и говора, а те също оформят и нашите мисли и влияят на нашите изводи. Ученият невролог Oshin Vatanian пише през 2012, че аналогиите и метафорите надеждно активират съществени зони в мозъка, с отражения при наблюдение с ядрено магнитен резонанс Думите наративи и историйка често се използват като се разменят. Но според онлайн речника Merriam-Webster, един наратив, narrative, е начин на представяне или разбиране на ситуация или серия от събития, които отразяват или налагат определена гледна точка или набор от ценности. Наративите са известна форма на разказ, история, или истории, предлагайки важни елементи и тяхното значение за получателя. Наративните по правило приемат формата на повтарящи се събития, било реални или фиктивни, но често описваните специфични събития са малко повече от едно подсилено оцветяване като концепция и това ги прави по-заразни. Човешката тенденция да формира прости наративи около доста по-комплексни вериги от събития успява да порази и най-аналитични мозъци Икономистите притежават тенденцията да пишат истории, като че ли един добронамерен диктатор може да приложи един специфичен план и да постигне най-велико социално благоденствие. Но ние не разполагаме с такъв плановик. Ние разполагаме с хора, които могат да са егоисти, алтруисти или двете заедно. Тези хора могат да бъдат повлиявани от наративи Целта на тази книга е да подобри способността на хората да възприемат и боравят с големи икономически събития, като депресии, рецесии или стагнация, като ги подканим да идентифицират и инкорпорират в своето мислене икономическите наративи, които помагат да се дефинират тези събития. Преди да можем да правим надеждна прогноза, ние имаме нужда да разберем тези събития, от какви истински, категорични причини са породени. Ключовият проблем е да се определи каква е връзката между причината и последствието. (Robert Shiller)
Отделяме тази малка извадка от ценната книга на този американски учен за да построим малък мост към реалността, която наблюдаваме в днешния океан от моделирана в заблуждаващи наративи информация. Или мениджмънтът на Глобалния Капитализъм, успешно разказва на избирателите си по места, богат набор от наративи, които не отговарят на действителността в икономиката, а вкарват преднамерено населението в заблуди, свързани с психози. Анализът на американският учен Robert Shiller прави исторически преглед и ни връща още към причините за Голямата Депресия от 1929-1933. Ние пишем тези редове с желанието да ги свържем с икономически и геоикономически аспекти на сложния преход към Нова Парадигма в целия свят. Защото е известно, че под капака на медийното отразяване, а и на научното отразяване на икономическата реалност по страни и в глобален план, се крият много невидими, скрити за окото на данъкоплатеца истини. Системата от активно използвани наративи в невероятен обем през този 21 век, успешно прикрива тези истини. Истинското знание за невидимите елементи в даден икономически модел са свързани с проследяването понякога на много дълги, сложни вериги от причинно следствени връзки, към които първо, редовият избирател няма афинитет, а и знания да ги проследи и второ, управляващите са намерили ефикасното решение да ги бомбардират с наративи, които предлагат прости решения за многопластови и сложни икономически процеси и задачи и цели.
Когато проследяваме развитието на така наречените преговори за мир водени между Вашингтон и Киев в периода 16 октомври 2024 - 28 февруари 2025 констатираме странни неща. На публиката се поднасят сто процентови наративи, които са на повърхността, а както винаги под нея съществуват много невидими за окото неща, които не само, че разкриват друга истина, но и са плашещи. Важно е да отбележим, че в този период Пекин деликатно си мълчи по темата прекратяване на войната в Украйна. Пекин не участва през февруари в преговорите в Риад, Саудитска Арабия . Може би ги е оценил като преговори между голямата Тройка в бизнеса Big Oil - САЩ, Саудитска Арабия, Русия? Във всички случаи там присъстват интересите на Big Energy, USA, авторитарния режим на MBS, с неговия саудитски фонд от над 2 трилиона $ (по чието инвестиране в бъдещи зелени технологии се водят отдавна тайни преговори с Пекин) и Държавния Фонд за Инвестиции на Русия, представляван на разговорите от Кирил Димитриев (украински талант, роден 1975 в семейство на академик в Киев, завършил Станфорд, с докторат от Харвард, работил 4 години в големи американски фондове, от 2007 до 2011 управлява в Киев финансовия фонд на милиардера Пинчук, зет на президента Кучма и от 2011, К.Димитриев управлява руския фонд за инвестиции и случайно се оженва за първата приятелка на малката дъщеря на руския президент, Катерина). Или главният преговарящ с американската делегация в Риад е много подготвен и умен представител на финансовата олигархия и на най-важното семейство в Москва и това не е включено в лансирания на публиката наратив. А наративът ни показва, как умореният и куцащ външен министър на Русия, слиза по стълбичката на специалния самолет в Риад. От американска страна, също извън наратива, главен преговарящ е Стив Витков, стар личен приятел на Тръмп, милиардер в бизнеса с недвижимости и бизнес контакти в Израел и Саудитска Арабия. А зад него се крие на някой голф клуб на Флорида, зетят на Тръмп Кушнер, също в много тесни бизнес връзки в Саудитска Арабия и Израел. Това също липсва в наратива за срещата. Не е ясно какво отношение има тази среща към мира в Украйна, но изтичат информации, че на 28 американски концерни, начело с Боинг, се предлага голям милиарден бизнес ако се завърнат на пазара в Русия. Разбира се, при условие, че се вдигнат американските санкции. Тук предпочитаме да спрем с нашия разказ и преминем към каскадата наративи, изстреляни от президента в Белия Дом, Вашингтон в посока Киев. Но трябва да отбележим, че и от Киев текат наративи. Или наративните са универсално средство в днешната голяма политика, която пряко и косвено обслужва голямата Властова Игра на Глобалния терен.
На 16 октомври 2024 украинският президент обяви пред парламента на страната своя План за победа. Този план следваше да бъде представен в рамките на формата Рамщайн в Германия, с участието на Джо Байдън, при прощално посещение в Берлин. Първо американците намериха повод Байдън да не пристигне в Берлин със стандартен наратив за здравословни причини. Но след една седмица той пристигна в германската столица за да бъде удостоен с важен орден за заслуги, а срещата в Рамщайн така и бе пропусната, без всякакви обяснения. Ние си имаме свои наративи и издумахме у дома коментара: Крумчо Вълчо е отменил важни неща от дневния ред на тази среща, представителят му в Белия Дом няма какво да каже на нея.
Зеленски се оказва, че на 16 октомври говори пред грешната публика - родните депутати. На украинците им е ясно всичко и реално изнемогват няколко години в една ненужна, дирижирана, продължителна и изтощаваща война. Пред народните депутати той казва: Украинците са заслужили един справедлив мир. Украйна трябва да победи. Украинският президент потвърждава за пореден път, че се стреми към пълна национална сигурност на страната и условие за това е влизане в НАТО, второто е да притежава дългобойни ракети. И третото е по наше мнение, един относително нов наратив. Чели сме, че по него украинците работят с Вашингтон от септември м.г., чието съдържание се пази грижливо в тайна. То обхваща предложение, в Украйна да се създаде един не ядрен пакет за защита към външна агресия, включващ мощни, модерни въоръжения и съоръжения за наблюдение и в страната по този начин да се изгради една първа защитна линия за страните от НАТО на Изток. Като привилегия, Еленски предлага стратегически предимства за западните партньори за коопериране в областта на военната промишленост, където Украйна е силна и има натрупан допълнителен опит. И второ, до недостъпните до сега природни украински ресурси се отваря вратата към Запада: Украйна разполага с много природни ресурси, като уран, титан, литий и графит на стойност трилиони долари. Залежите на литий се оценяват на 500 хиляди тона, разположени в 4 различни района. Един от тях окупиран, а вторият в близост до фронтовата линия.
И страната предлага на западните съюзници един доход, стоейки пред решението: или по този начин съюзниците да подобрят конкурентността си чрез коопериране в рамките на демократичния свят, или тези ресурси да се оставят за Русия. Това по наше мнение е едно решение за правене на политика под формата на бартерна сделка и е пряко насочено към групата от милиардери, стояща около Тръмп и която де факто окупира всички важни министерства като Финанси, Пентагон, Енергетика, Търговия през януари 2025. И още нещо, това е опит, независимо как би приключила войната, на Украйна да бъде отредено едно прилично място в глобалната карта на геоикономиката. Истината е, че в тези предложения на украинския президент има нови икономически и геостратегически моменти, но експерти са на мнение, че в този план липсва всякакъв елемент на самокритичност. А проблемите в украинската действителност, включително мобилизационната политика, елементите на корупция, медийните наративи, не са малко. Но сме длъжни да уточним защо за първи и последен път пишем редове по войната в Украйна. При това по правило от независима позиция. Още в книгата ни Защо И как Китай, 2019, пишем, че китайската държава прави чудеса в изграждането на страната като бъдеща Иновативна и Дигитална Суперсила, а нас ни занимават с войната в Украйна. А тази война се води за влияние, преразпределяне на активи и притежание на суровини и природни ресурси, на първо място между две групи олигарси - тези от Москва и тези в Киев. И за да е ясно на читателя, нашето схващане е, че Съветският съюз се разпадна по три причини: първо загуби войната за чиповете, второ, войната в Афганистан в комбинация с ниските цени на нефта вкараха националната икономика в огромна криза, включително финансова и трето, вместо да се съюзи и вземе пример от Китай, висшият елит в Москва избра най-лесния и безотговорен път - да избяга от отговорност от управляването икономическия модел в режим на кризисен мениджмънт. И като капак на всичко да реализира без всякакъв разум една дива приватизация в пакет с невероятна шокова терапия. Така правителството на Гайдар, под чадъра на президента Елцин, с един куршум ликвидира едновременно и социализма и капитализма. Украйна заслужено и естествено получи своята независимост, която между другото и се полага по много причини. Американците знаеха, че на територията на Украйна се намираха 1200 стратегически междуконтинентални ракети, всички насочени срещу САЩ и упражниха силен натиск върху Киев да предаде тези ракети на Москва, вече Русия. При това лишаването от ядрен потенциал бе съпроводено с твърди гаранции от страна на САЩ, Великобритания и Русия за неприкосновеност на украинските граници, заложено в Меморандум в Будапеща от 1994 година. Интересно е да знаем, че и това се оказва перфектен наратив, защото след приключване на тези преговори, президентът на Франция Митеран е подшушнал доверително на ухото на украинския президент: Не разбрахте ли, че Ви излъгаха? Но лъжата винаги е била част от голямата политика. От това, което можем да очакваме в следващите седмици, е че украинският народ този път изглежда ще бъде излъган още по-сериозно. Защото наративът, че режимът в Киев е фашистки е неприлична лъжа. Както и това, че войната е спечелена от Москва е наратив лъжовен. Кремъл излъга своите военни, че отиват на парад в Киев и Украйна след 7 дни ще е превзета, сама ще се предаде, и на 9 май 2022 парадът за Победата над хитлеризма ще се състои в Украйна и с голяма вероятност ще бъде обявено отново създаването на Съветския съюз. Няма нищо лошо в това да имаш желание да възстановиш една велика сила като СССР, но преди това следва да направиш точен анализ защо той се разпадна? И второ, трябва да се направи независим, най-добре от китайски експерти, марксистки одит на икономическия и социалния модел на Русия за един дълъг период до края на 2024 година. И успоредно с това и такъв одит и на икономическия модел на Украйна. Да лъснат тогава икономическите и технологическите параметри, които се крият зад наративите, които се лансират от Москва и Киев на останалия, също затънал в тежка икономическа криза капиталистически свят. Но разполагащ все още с най-модерните технологии, най-висока производителност на труда и глобална парично-кредитна система, пронизваща всички клетки на глобалната икономика. Темите неравенство, висока скрита инфлация, недоплатен конкретен труд, бизнесът Спекулация, медийни манипулации, здравеопазване, замърсяване на околната среда и унищожаване на планетата са ясни, универсални и не стоят на дневен ред от днес.
Но да се върнем в Белия Дом и отбележим само няколко гръмки наратива, изстреляни от президента на Съединените щати. Зеленски е диктатор, Зеленски желае да доведе света до Трета световна война, Зеленски не желае мир в Украйна. Ние ще подпишем с Украйна една велика, велика сделка. Украйна ни дължи за нашата подкрепа във войната с Русия 500 милиарда долара.. След няколко дни това бяха 300-350 милиарда долара. Ако нобелистът Robert Shiller вземе на фокус всички обявени в световната общност наративи през последните 12 месеца от Д. Тръмп, би се получила интересна книга. Но ние търсим винаги под повърхността на всеки един наратив, истинската причинно-следствена връзка, която понякога е дълга и е скрита от погледа на данъкоплатците.
За мирни преговори в Украйна, на 12 февруари т.г. пристига лично Scott Bessent, министър на финансите на САЩ. Него сме обозначили в предишна наша статия, като милиардер и пряк пратеник на Централизирания Глобален Капитал в американското правителство, в най-ключовото министерство. Това, което не е включено в наративите на Белия Дом е, че основна цел на неговото посещение в Киев е представянето на готово споразумение по украинските суровини, с настоятелно искане, Зеленски незабавно да го подпише за да се стартира миротворния процес. В проектодоговора е включена точка, която предполага 50% американско участие във всички украински минерали като литий, уран, но и в газовите и нефтените находища на страната. Същевременно не се дават никакви гаранции за сигурност на страната. В текста е включена клауза, която третира всички парични потоци от това коопериране в посока САЩ, като възстановяване на всички помощи и разходи, направени от САЩ в полза на Киев в един обем от 500 милиарда долара. При това, при всеки внесен долар от американците в създавания за целта специален фонд, Украйна се задължава да плаща по два долара в него. Фондът изцяло е по законодателството на Ню Йорк. Проектодоговорът предполага 50% от доходите на украинските пристанища и цялата останала инфраструктура, обслужваща суровинния сектор да принадлежат на американците. Тези печалби директно потичат към съвместния фонд, в който при тези условия, Украйна губи всякакви права на суверенитет. Освен това, при всички бъдещи лицензи за добив на суровини, американците запазват половината от дохода за себе си без лимит на срока в бъдеще. При това, Вашингтон запазва за себе си правото на първи експортьор, а с това и възможността да определя цените на международния пазар. Допуска се инвестирането на една част от тези приходи в инфраструктурата на Украйна, но само такава, която обслужва добива и транспорта на суровини. Каква ще бъде тази сума, се определя от американците, домакините имат само консултативен глас. Приносът на САЩ в тази кооперирана дейност не е точно формулиран, а текстът гласи: Съединените щати възприемат едно дългосрочно финансово ангажиране за развитие на сигурна, стабилна и икономически процъфтяваща Украйна. В самото начало на текста се отбелязва, че голямата подкрепа от страна на САЩ към украинците от 2022 година представлява един дълг.
Не е трудно да си представим какъв шок е получил Зеленски при прочита на този текст, а настойчивата молба на американският финансов министър за незабавен подпис, според нас категорично е довел до земетръс в президенството в Киев и до скандал. Какъвто за щастие на всички западноевропейци и американци не е бил предаван пряко по телевизията. Това и отпушва незабавната реакция на Тръмп, че Зеленски се е държал обидно и шумно към неговия емисар. И автоматично му лепва класификацията, че е диктатор и т.н. Всичко си има своето обяснение, но то не се поднася нито на украинците, нито на руснаците, нито на българите. На следващия ден украинският президент заявява ясно: Украйна не е просто една суровинна държава.
Анатоли Амелин, директор на Украинския Институт за Бъдещето сравнява това американско предложение с мрачния филм на ужасите Mad Max, където шефове на банди се борят в един апокалиптичен свят за ресурси. Това остава една фантазия. Бивш шведски външен министър писа: това е едно забележително колонизаторско споразумение. По-смели европейски публични личности окачествяват предложения договор като Тактика на изнудване от Мафия. А британският The Telegraph поставя диагнозата: Клаузите на договора биха отворили по-дълбока дупка в украинската икономика, отколкото плащанията на репарации от Германия по договора във Версай за мирно уреждане на последствията от Първата световна война.
Темата е много обхватна и сериозна, но чувстваме задължение да я отразим, макар и бегло, но и разбираемо. Защото никак не бихме желали да се поставим на мястото на украинския президент, който нито е диктатор, нито фашист, нито на неговото обкръжение, а и най-малко на изстрадалия украински народ се полага това третиране.
Тази първокласна оферта за сътрудничество разбира се е отличен пример за пряк, мрачен колониализъм, на прага на настъпващата нова Парадигма в света. Тя разбира се не е поклон пред авторитарния режим в Кремъл, както лансират някои наративи, а е пряк отговор към най-опасния и силен противник в момента за американската глобална хегемония и това е Китай. И разбира се тук попада и нашето схващане, че войната в Украйна можеше да бъде спряна още през 2022, ако Пекин се бе включил активно в нейното урегулиране. Защото тя не се води срещу Украйна, а срещу глобалната хегемония на американския долар и е част от технологичната война Китай-САЩ, в нейната компонента - редкоземни метали, ценни суровини, с цел доокомплектоване на готовите вече в тази област китайски доставни вериги. По тази ключова тема по войната между САЩ и Китай при редкоземните метали и ценните суровини следва втора част на този материал. И още едно уточнение: Финансовият министър Bessent, не се отчита пред Белия Дом, а директно пред Крумчо Вълчо. Това е и причината, че президентът и вицепрезидентът на САЩ си разменят ролята на говорители и плашат гаргите с нервни, ненавременни наративи, неконтролируемо, противоречиво поведение. Включително и пред камерите на официална междудържавна среща и пред погледа на милиони хора. И за да няма съмнение в техните второстепенни роли е показателен фактът, че след скандала с Bessent в Киев, в Мюнхен на Конференцията по сигурността е изпратен Ванс, който поставя ултиматум на украинската делегация да се яви при него с подписан договор, в който украинците са нанесли някои корекции. А след това за да затвърди това наше впечатление, на официална среща-разговор между двама президенти, той прекъсва разговора им и навлиза в него с остри обвинения и некоректни, неуместни, планирани реплики. Такова шоу, световната дипломация не познаваше до сега. А ние не бихме могли да си помислим друго, освен това, че младият Ванс, който до преди две години обвиняваше Доналд Тръмп в най-големи грехове и грешни политики, сега седнал на катапулта до него, се готви да заеме неговото място. Просто гори от нетърпение и е ясно, че неговата акция срещу Зеленски е заявка и молба към Кумчо Вълчо: вижте ме колко съм смел и как наказвам един президент на суверенна държава, който не желае да подпише един грабителски, неоколонизаторски договор за разграбване на собствените национални ресурси от Централизирания Глобален Капитал. И сме сигурни, че когато след тази неприятна и ненужна никому среща, Доналд Тръмп е прегледал на спокойствие записа от разговора, никак не му е станало приятно, че пред цял свят, неговият вицепрезидент, показва мускули и се позиционира като равен на него. Ние знаем, че Тръмп не обича никаква конкуренция на екрана пред милионите хора. Точно знаем и, че неговият ментор от първия му мандат, Стив Бенан, бе изхвърлен от Белия Дом точно по тази причина, защото си повярва, че е по-велик от папата" и се опита да демонстрира това. Големият въпрос днес е какво мислят в Политбюро на Глобалния Капитал по отношение на Тръмп, Ванс, Elon Musk, по отношение на Пекин, Кремъл, Киев и страните от Европейския съюз.
След срещата на Ванс с украинците в Мюнхен, в договора се правят корекции. От него се изваждат нефта и природния газ в Украйна. Което означава, че текущият бюджет на Украйна не би бил натоварван. Коригират се дялове на двете страни в съвместния финансов фонд, като се определят според вноските на всяка страна. Освен това вече не се допуска продаването на дял от едната страна, без съгласието на другата. Това е малка крачка към запазване на частичен суверенитет за украинската страна. Отпада сумата оформена като дълг от 500 милиарда. Отпада клаузата, според която, на територии освободени от руските окупатори, повече от половината от печалбите от всички проекти ще отиват към американците. Но и след тази среща остава открит въпросът по американските гаранции за сигурност спрямо Украйна. Не се знае, дали американците са се отказали от клаузата, с генерираните в съвместните проекти печалби, изключително да се погасяват отпуснати по време на войната от 2022 помощи. Но има и друга неясна част. Дори да се подпише този договор за експлоатация на украински суровини, то това предполага по наше мнение, необходимостта от свеж, голям, начален капитал, който евентуално да внесе американската страна. Големи суровинни проекти, особено за добив на газ от големи дълбочини, какъвто е случаят в Украйна и на редкоземни метали, изискват големи финансови инжекции. Да попитат китайците колко милиарда са вложили, за да създадат собствените доставни вериги точно в тази последната сфера. Наративът на Тръмп : Разбирам, че ние ще подпишем велика, една велика сделка, не дава отговор на въпроса, кой ще налее големите пари за старт на тези проекти. Украйна е във война и едва диша, Америка е затънала в 35 трилионен държавен дълг и растящ с трилиони бюджетен дефицит. Цялата търговска политика на Тръмп да товари от Канада и Мексико, до Германия и Великобритания, през Япония до Китай с вносни мита е рекет към партньори и конкуренти за бързо набиране на средства от една фалирала държава. От Русия САЩ не внасят почти нищо и за тях мита не са предвидени. Тя пък наивно и без план се набута в една изтощителна война, навлезе в инфлационни, прикрити процеси, декапитализира гражданската си икономика и се превърна в почти напълно зависима от Китай. Дали Украйна на фона на тази икономическа глобална каша би преминала към западните страни, със своя суровинен сектор, или там бъде инсталирано проруско правителство по модела в Грузия, към днешна дата не е ясно. Но по-важно е Кой ще финансира не само възстановяването на полуразрушената гражданска инфраструктура, но и Кой ще насити с технологии, финанси и специалисти, усвояването на редкоземните метали, което изисква до изваждане на първия краен продукт, минимум един период от 10 години упорита работа съпроводена с големи пари. И в тази точка като, че ли в най-изгодна позиция са китайците, които в момента пият спокойно чай, медитират по азиатски и умно изчакват, в кой момент ще бъдат повикани за помощ.
Не смятаме, че Глобализираният Централизиран Капитал би се отказал лесно от богатите суровини на територията на Украйна. Както и това, че ще притиска с мита и засилени санкции Китай, с основната цел да поддържа статуквото на технологично лидерство. Най-големият проблем за Западния отбор, би било поддържането на надутия мехур на фондовите борси в основния му бизнес Спекулация. Там развоят е непредвидим, защото борсовата цена на американските акции, а и на японските, особено на технологичните концерни е силно надценена. В един момент през следващите две години, появата на Черен Лебед или една каскада от няколко специализирани наратива от страна на американския президент, само за няколко дни биха предизвикали борсов креш. И може би това е основната грижа на Глобализирания капитал - да поддържа невероятното темпо на капитализация не само на Уолстрийт и в Лондон, но в целия свят, включително и на трите борси в Китай. Защото цялата глобална система е свързана в една мрежа. Ние наблюдаваме и пряка връзка между явните тенденции, във всички големи столици да се изграждат или стимулират към налагане на авторитарни режими. Ако високите технологии и техниките за обработване поведението на данъкоплатците чрез наративи, са важни инструменти в управлението на борсовата капитализация, в което ние не се съмняваме от 2000 година, то на пътя на авторитаризма не наблюдаваме в момента една разумна, аргументирана съпротива, най-вече от родените след 1980 година. И сделката, за която днес се пише, че в близките дни предстои да се договори между САЩ и Украйна ни подсказва, че Някой налага на изстрадала Украйна, типична бартерна сделка - територия срещу мир за спекулативен глобален бизнес. В такава сделка не би имало компонентите за Доброто и Злото, за Насилието и право на избор, за свободата на мисълта и личната маневреност или национално самосъзнание, а за морал и урок към младите да не говорим. За излишното проливане на кръв между роднини и съседи. Ако тази търговска сделка с неоколониални елементи сработи и докаже, че огромната цена за нея е платена от украински и руски редови хора, би следвал и един извод, че това е една подготовка и за временно, мирно решаване на големия спор на Глобалния Капитал с Китай. Защото големият концентриран център, с потенциал на пряк военен сблъсък между Пекин и Вашингтон е спорът около Тайван. Там нещата ескалират от 2022 и са достигнали една степен на много високо напрежение, обуславящо сериозни рискове за мира. Развитието на войната в Украйна, днес показва, че Глобализираният Централизиран Капитал не пожела да приключи тази война през есента на 2022 чрез модерни военни средства, а тази опция реално съществуваше, но бе скрита в наратива за ядрената заплаха. И показа, че Русия не е планирала добре своята инвазия и не постигна своите цели да окупира цялата Украйна и инсталира в Киев проруско правителство. А този руски провал, показа на Пекин, че пътят към завземане на нови територии не минава през бойното поле с много жертви, материални загуби и най-лошото като краен резултат - силно отслабена собствена икономика. А без икономика накъде си тръгнал да си мечтател-лидер на Глобалния Юг? Наративите, които се лансираха от Москва, не обясняваха на хората, това, което каза Зеленски преди няколко седмици: Украйна разполага със залежи на ценни суровини на една сума от 12 трилиона долара. Точно това ги интересува и руските олигарси и играчите, които са написали проекто договора за икономическо сътрудничество и съответен мир, който предлага на Киев финансовият министър Bessent. Но да не си помислим, че Пекин не се интересува от суровинните богатства на територията на Украйна. Китай е единствената сила в момента, която има свой план, инструментариум, инженери, банкери, специализирани компании, учени и млади таланти, които са в състояние да изграждат комплексни доставни вериги - от лития в недрата на земята до крайния продукт във ветрената, соларна и транспортна енргийна съставка. (Виж наша статия Как Китай печели глобалната война за Белите Диаманти - минерала литий,18.11.2023, https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2706:2023-11-18-13-39-44&catid=25:asia&Itemid=58)
Китай се е наместил върху ценните суровини в южна Америка и Африка, но Украйна, както и Унгария, Сърбия, стоят отдавна на нейните радари. Може би и за това Китай упорито, тайно подкрепяше руската инвазия в Украйна в материален план, но до последно на световни форуми гласува с въздържал се по тази тема. Китай показва до вчера, с действия и официални изказвания, че няма да отстъпи пред никакъв натиск от страна на САЩ и стои на твърди позиции, давайки първостепенно място и приоритет на своя политически модел, пред икономическия си модел. Но Китай ще изчака развитието по сделката около Украйна и все ни се иска да предложи подобна сделка, но с обратен знак на САЩ и криещият се зад тях Глобален Капитал. Или Китай би трябвало да предложи формула, в която Западния отбор излиза с минимални технологични загуби от Тайван, или отдава територия, срещу бъдещ мир и оставяне някакъв апетитен залък на глобалния пазар за САЩ. Което би могло да означава, че САЩ няма как да бъдат избутани на Запад от Европа, нито Китай да се добере до много ценните индустриални и лични данни на страните в Европейския съюз. Прогнозираме, на фона на кухи наративи, САЩ и Китай да се договорят за комплексна, мащабна сделка, във взаимен интерес, основана и на компромиси и то до Конгреса на ККП през 2027 година. Защото продължаваме да твърдим, че от 2016 година светът реално е разделен, на първо място по високо-технологичен признак и на второ по пазарно присъствие и на трето по пул от таланти, по схемата Г-2, САЩ и Китай. За да не се отчайват всички останали актьори, които с голяма вероятност ще навлезнат в Новата парадигма като губещи, на хората се разказват различни, удобни за големите играчи наративи.
Доналд Тръмп обещаваше в предизборната кампания, че веднага ще намали всички цени. Реалността е друга. Инфлацията, при това официалната, а тя също е наратив за заблуда, през януари и февруари нараства и е 3.1%. Но още не са влезли в сила вносните мита. Те косвено и пряко ще ударят американския потребител. В момента емблематично е поскъпването в Съединените щати на яйцата. Опаковка с 12 яйца е струвала през 2021 година около 1,5 долара. През февруари т.г. средната цена за една дузина яйца е 5 долара. А в магазините в Манхатън същите яйца се предлагат и за 10 долара. Издръжката на жилищата и нивото на наемите растат. В допълнение, изцепките на американския президент, а и на неговия вице по отношение на Европа веднага получиха резонанс на пазара на електромобили в Германия. През януари тази година продажбите на електромобили Tesla в Германия са спаднали с 63%, а през февруари спадат им е 70 процента. Това е в тон с големите амбиции на младото крило в групата на американските мулти милиардери да дават уроци на индустриалците и най-вече на потребителите от цивилизована Европа. Elon Musk действа без да има законно основание, буквално като слон в порцеланов магазин сред американската администрация и създава хаос. Успоредно с това официално подкрепя десните популистки структури в Германия и Австрия да рушат националните си политически модели. Къде ще продава своите скъпи електромобили, при положение, че тази тенденция се запази? По лошото е, че абсолютно същото очаква много скоро продукцията на Tesla и на пазара в Китай, а той е огромен. Но китайците си имат силно собствено производство, при това в условия на силна конкуренция между местни производители.
Доналд Тръмп никога не е говорил по темата Панамски Канал. С влизането му в Белия Дом внезапно изстреля наратива: Ние сме дали Панамския Канал на Панама. Той се контролира от китайски фирми и цените за преминаващата наши кораби са високи. Нас ни обслужват некоректно. Ние ще си го вземем. Удължената ръка на Китай на Панамския Канал е концернът с регистрация в Хонконг - CK Hutchinson. И през тази седмица излезе информация за конкретна стъпка в тази посока: Инвестиционна група около BlackRock купува две пристанища на Панамския канал за сумата от 22,8 милиарда $ от компанията CK Hutchinson две пристанища в Панамския канал. (Neue Zueriche Zeitung, 5.02.2025) Примерът е много подходящ. Американският топ хедж фонд, наричан в Европа Невидимия Гигант, BlackRock, изважда от торбата една милиардна сума, в която участват и инвеститори от Швейцария, което е пряко потвърждение, че става въпрос за Глобален, а не американски капитал и Панамския канал, вече попада от китайско влияние в ръцете на Крумчо Вълчо. Дали сега таксите за преминаване на американските кораби през Канала ще поевтинеят, това нито ще реши американският президент, нито и би се поинтересувал за това. На света се показва, че Тръмп идва на власт и преразпределя стратегически територии в полза на САЩ. В Гренландия въпросът също би се решил без много шум, чрез инструмента големи пари и материален интерес. Но там голямата цел е Арктика и нейните ценни суровини. А в тази посока отдавна гледа и Пекин, използвайки за посредник Кремъл. Защото и за усвояване на ресурсите в Арктика ще трябват огромни пари и най-вече модерни технологии. И там прогнозираме, че баницата ще се раздели между Китай и САЩ. Хората ще го разберат пред свършен факт, точно както разбираме вчера за сделката по Панамския Канал.
Темата с наративните в контекста Войната в Украйна е много голяма и е тясно свързана и с водената денонощно Информационна война. Но понеже през последните няколко месеци сме свидетели на тайни и официални разговори за подялба на природните ресурси в Украйна и към момента няма никакви нотки, дори за временно примирие, скоро ще дойде време да бъде направен ясен, открит анализ, колко точно представляват само военните разходи за украинската страна за този тежък тригодишен период на изтощителна война. Оказва се, че когато се подават чрез медиите данни за тези разходи и Вашингтон и Киев не казват цялата истина, а я опаковат в кратки наративи. Университетът в германския град Kiel показва в свой анализ, че до 31.12.2024, общата сума, която е предоставена от САЩ на Украйна за три годишния период възлиза на 119 милиарда долара. От тях 32,7 милиарда представляват кредити, които подлежат на връщане. Останалите 86,3 милиарда $ са помощи, на английски език - grants, а на френски - а fonds perdu. В тези 86,3 милиарда влизат военни доставки, финансова и икономическа помощ към украинската държава. Нито наратива за 300 милиарда или 500 милиарда украински дълг по войната не пасва в гръмките изказвания на американския президент. Кредитите, които дължи Киев към САЩ са по известната схема, Lend-Lease-Credit. Историческият опит с тях показва, че те се връщат в течение на дълги периоди след приключване на военните действия. Добър пример е погасяването на Lend-Lease-кредитите от Втората световна война към САЩ от страна на Съветския съюз, са били погасени едва в началото 1990-те години.
По тази тема и като цяло по същността и особеностите на тази война срещу Украйна, изказва много сериозни анализи, мнения и оценки, Андрей Илларионов, много силен и знаещ икономист, бивш икономически съветник на руския президент 2000-2004 и представител на Русия в Г-8 от 2005 до 2008. Илларионов е напуснал Русия и се явява по един път месечно в дълги, интересни интервюта онлайн. Преди 10 дни изслушахме едно негово интервю, с продължителност от 1 ч. и 40 минути. Той поднесе пълен анализ за реалната картина на всички преки военни и отделно финансови и икономически разходи по време на войната в Украйна. При това на основата на официални източници, с точен анализ на всеки един източник. Целият негов анализ показва, че темата за комплексните и детайлните разходи за войната в Украйна, е изцяло пронизана и моделирана с помощта на наративи и във Вашингтон и от страна на ръководството в Киев. Илларионов показва един много силен, съпроводен с цифри извод например, който рязко променя представите, които поднасят всички медии в своите наративи, и отговаря на ключовия въпрос, Кой е понесъл най-голямата част от преките военни разходи за тази изтощителна война? Общите военни разходи според него възлизат на 204 милиарда долара, от които само 31 милиарда са получени от Съединените щати. 149 милиарда долара са били платени от украинската държава или по-точно от украинския данъкоплатец. Изводът на Илларионов е, че цели 73.4 процента от военните разходи за войната са от джоба на населението на Украйна. Останалите около 13% са платени от останалите страни от НАТО. Но и тук има нещо прикрито. Сред донорите на средства с пряко военно приложение има една Девятка от държави, които са предали средства за водене на военни действия, които в относително изражения към техния БВП за някои от тях достигат до 22% дял. В тази Десятка влизат Балтийските републики, Полша, Скандинавските страни и Холандия. Илларионов смята, че американският президент завишава цифрата за американските военни разходи в Украйна пет пъти, а украинският президент в своите изказвания около два пъти. И добавя, че има сили, които не допускат Киев да посочи точните военни разходи за войната и кой ги носи. Нас това никак не учудва , защото в голяма степен разглеждаме тази война, като естествено продължение и на пандемията Covid-19.
Към големия финансов разход на Украйна за въоръжения, боеприпаси, горива, все свързани с военните действия, добавяме, че на украинска територия не е имало военно присъствие на жива сила от страни на НАТО. Освен това се допусна една асиметрична война, която се води на територията на Украйна, без никакви опити от страна на Запада, въздушното пространство на страната да бъде затворено за нахлуване на чужди ракети или дронове. Украйна получаваше на малки порции недостатъчно въоръжение, а такова, което можеше да промени хода на войната и бе само обещавано, но и до днес отказвано. Никой със сигурност не знае колко жертви е понесло украинското население, нито неподготвената за тази война и непрофесионално управлявана руска армия. Защото миналата седмица излезе един анализ на западен тинк танк, че ако руските войски напредват с това темпо на украинска територия, ще и бъдат необходими 114 години за да завладеят цялата територия на Украйна. А наративите на Кремъл за тази агресивна война, наричана СВО, постоянно се сменят. Не намираме за нужно да ги споменаваме, но от казаното до тук разбираме, кой носи всички икономически и материални, човешки щети и тежести. Кой плаща голямата сметка за тази безмислена война и между кого и срещу кого се води конкретно на бойното поле. И, че няма победители, а само губещи.
Но има руски икономисти, които освен, че са компетентни, са и честни и те не разказват наративи. Преди няколко дни в обстойно интервю онлайн, съветско-руската професорка по икономика Наталия Зубаревич ясно разказа какви са негативните резултати за руската гражданска икономика, която представлява 70% от икономиката в страната, в края на 2024. Военната индустрия, която процъфтява в момента заема около 30%. Експозето и бе точно, по сектори и видове индустрии, с конкретни цифри и обяснения към тях. Всичко, с изключение на военната индустрия е на минус и с тенденция към влошаване.
Но защо включваме Зубаревич в този текст. Защото на заключителния въпрос, как ще се развиват нещата в Русия през тази година, тя отговори с една точна, истинска, кратка фраза, която не е наратив, а Голата Истина, но валидна не само за Русия, а и за Украйна, за страните от Европейския съюз, за всички останали страни от БРИКС, от Близкия Изток и Латинска Америка, Африка, Океания, Азия и разбира се за Северна Америка и особено за Съединените щати: Будетъ дороже и хуже Ще бъде по-скъпо и по-лошо. No Comments!
Наративите на САЩ се изстрелват във всички посоки. Една от главните цели са страните от Европейския съюз и на първо място Германия. Тук отново става въпрос за големи пари. Интересно е, че и на този терен, Глобализираният Капитал е инсталирал една активна Тройка от посредници-актьори. Не е ясно на зрителите, кой от тримата свири първа цигулка. Много активен и директен е вицепрезидентът Ванс, който по наше мнение получава преки указания от Кумчо Вълчо. Демонстрира го на Конференцията в Мюнхен, брутално го показа в Овалния Кабинет по време на срещата със Зеленски. Доналд Тръмп директно обвинява с кратки, добре подбрани наративи, използвайки отново любимия инструмент на всички политици, ефекта на числата. Германците ни ограбват защото в търговския обмен с тях имаме 300 милиарда дефицит. Така не може. Може защото в структурата на американския износ към Германия има около 80% стоки от енергетиката и зад този наратив се крие един много дълъг и качествен анализ, който все още отразява високата германска производителност и популярността за качество и надеждност на германските стоки. Стоковият износ на немските концерни и средно големи фирми, особено тези от групата на Фирмите Шампиони се търсят в цял свят, включително и в Китай и Индия. А американската икономика се концентрира от 40 години върху бизнеса Money Management и Спекулация и сама се е изпразнила от индустриално съдържание. Друг въпрос е, че Германия изостава в дигитализацията, населението и старее и започва да изпитва недостиг на квалифицирани специалисти и на всичко от горе не разполага и със собствена суровинна база. Elon Musk и неговата Tesla има завод за електромобили в Германия и ако от от високи мита в САЩ пострадат компаниите BMW и Daimler, което е планирано вече, в Германия ще се увеличи безработицата, в комбинация с повишаване на цените. Задачата пред Musk е не да се погрижи за по-добра екосистема в германското автомобилостроене, а за инсталиране на власт в Берлин, на крайно дясна партия, която да води политика на изолация, национализъм и авторитаризъм в Германия. В услуга на Глобализирания Централизиран Капитал. Почва за това има сред не четящата и малко знаеща част от немското население. С добавката, че и то е подложено на масирани атаки с наративи от Запад и от Изток.
Следва втора част
Борислав Сретков
Берлин, 7 март 2025
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация