ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

 

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Голямото напрежение между Тръмп и Зеленски и връзката с Технологичната война САЩ – Китай

Борислав Сретков 15.03.2025

Втора част

Редкоземните минерали предпоставка и драйв за “зеления преход”

Проблемът не е Украйна, нито Русия - проблемът за Тръмп е Китай !

В първа част на този материал пишем за сделката територия и ценни суровини срещу мир в Украйна. Избрали сме подхода на разопаковане на стандартни наративи, разказвани на публиката от страна на Вашингтон, Москва и Киев. Целта е да се докоснем до икономически истини, невидими за окото на повърхността от потока дезинформация.

Защото на международния икономически терен се водят две основни войни, като част от глобална силова игра - войната срещу долара от 2011 и технологичната война от 2018 година. Главните актьори в тях са Китай и САЩ. Зад САЩ се крие Глобалният Централизиран Капитал. И голямата борба е Кой ще навлезе най-добре позициониран и въоръжен с технологични предимства в Новата Парадигма, Финанси/Комуникации/Транспорт/Енергия. Темата в този текст е свързана с изграждане на конкурентни, стратегически предимства в елементите Транспорт, Енергия и Национална Сигурност. С наближаване на тази Парадигма, борбата, която се води става все по-ожесточена. И една от нейните активни компоненти е и информационната война. Тя се обляга на мащабна дезинформация от и във всички посоки. От някои столици хвърчат ракети и дронове в посока на съседите, други им помагат открито или прикрито. Никой не разказва точно за какво става въпрос, примерно в една Украйна. Истината ще разберем с конкретни резултати и тяхните параметри, най-вероятно след 2030 година. Един умен полски философ е казал, че “има три вида истина - цяла истина, половин истина и bulshit”. Това, което наблюдаваме и ни поднасят от президентските канцеларии отговаря на второто и третото. Ние се опитваме да пишем цели истини, което не е нито лесно, нито приятно.

Технологичната война Китай - САЩ се води на няколко фронта, но в нейната същност тя е борба за компресирано знание, иновационни решения, за революционни технологични продукти, за ценни суровини, за индустриални и лични данни, за таланти, за супер висока производителност, за висока скорост на движение на капитала от състояние на анти-стойност в реална стойност и разбира се завладяване на международните пазари. И борбата за пазари е най-ефективна, когато разполагаш с комплектни доставни вериги, на старта, на които лежат определени ценни суровини. И който владее повече собствени доставни вериги, разполага с инструмент да определя правилата в конкурентната игра и един от важните и елементи - ценообразуването. Редкоземните минерали заемат ключово място в крайни продукти, без които новият вид транспортни средства не може да съществува - електромобили, батерии, двигатели. Във военната сфера те намират приложение в ракетостроенето, самолетостроенето и космическите технологии. Типичен и разбираем пример са очилата и уредите за нощно виждане и лещите за специални камери, само зареждащите се батерии - всички зависими от минерала Lanthanum. Ветрените енергийни съоръжения и транспортните средства са зависими от редкоземните минерали, Neodymium и Praseodymium. Neodymium се използува  в производството на силни магнити, ключов елемент в смартфоните, задвижването на ветрените турбини и електромобилите. Редкоземният Cerium увеличава ефективността на смартфоните и LED-осветителните тела.

Американците разполагат с аналитични центрове във всички области на науката, технологиите и производството и следят внимателно позицията на китайската икономика при редкоземните минерали. Последното изследване на USGS , U.S. Geological Survey на Съединените щати е много показателно и разкрива една цяла истина. Световните резерви на 17-те редкоземни елемента в края на 2023 представляват 110 милиона тона.

Китай е начело с резерви от 44 милиона тона. Или Китай е в най-комфортна позиция тук, притежавайки 40% от глобалните залежи. По залежи следват Миянмар, Русия, Индия и Австралия. Но залежите са един подарък от природата. Големият въпрос е как да се използват, при това най-ефективно. И никак не е лесно и да се добиват. Анализът USGS показва, че китайците са добили през 2023 година 240 000 тона, или близо 70% от световния добив.

На второ място са САЩ, на следвани от Миянмар. Интересното тук е, че САЩ с 45 хил. тона и Миянмар с 40 хиляди тона, са утроили своя добив на редкоземни минерали само за една година - 2023. На четвърто място са Австралия и Тайланд . В графата “Останали” са показани 4,5 хиляди тона. Ние бихме нарекли страните в тази графа “изостанали”. Това са Русия, Индия, ЮАР, Танзания, Мадагаскар, Бурунди, Канада, Украйна.

По данни на американското министерство на енергетиката, Китай разполага с невероятно предимство в областта на технологичните възможности за обработка на редкоземни минерали. А това е важно звено във всяка една доставна верига. Китай притежава около 89% от световния капацитет за сепариране на редкоземни минерали и 90% от световния капацитет за тяхното рафиниране, през 2022 година. А при ключовия продукт, силни магнити, през същата година китайски компании притежават цели 92% от производствените мощности в света. Не случайно, след избухването на Търговската война САЩ-Китай през 2019, държавната китайска медия “Global Times”писа предупредително: “Зависимостта на Съединените щати при минералите представлява карта-асо в ръката на Китай”. И през април 2023 Пекин в усилие да запази своето предимство, наложи ограничение върху износа си на технологии за производство от редкоземни суровини на силни магнити

 

Голямата историческа истина

Всяко съревнование си има своя история. Така е и съревнованието при редкземните минерали между Китай-САЩ. След Втората световна война американците откриват в Калифорния редкоземния Europium, който става критичен компонент за производството на цветни телевизори. В резултат на това мината MP, Mountain Pass става водеща в света в производството на редкоземни минерали. И достига своята връхна точка през 1974 година, доставяща 78% от глобалното производство. Така САЩ са световен лидер. Една от причините за това е предприемаческият дух в тази индустриална страна, която до края на 1970-те години притежаваше бизнес модел, който борави с големи, бързи пари, научни знания и технологични решения, които създават качествено нови продукти, с висока печалба и с тях заливат международните пазари. Скоростта на обръщение на капитала е висока и съществена част от печалбите се реинвестират в мощната иновационна американска машина, която е пронизала и всички страни-партньори в Западна Европа, Азия и Австралия и се превърна в машина на свободните пазари. Това е началният, силният периода на системата Pax Americana, или периодът на свободните пазари, под контрола на американския долар и силната наука в САЩ.

Но през 1986 година китайците залагат в своя стратегически план за развитието на редкоземните минерали. Те знаят, че разполагат с най-големите резерви. И през 1994 година Китай изпреварва САЩ по обем на добив на редкоземни суровини. През 2002 година в американската мина MP изтичат химически отпадъци и тя спира за известно време работа по екологични съображения. След като отново започва производство, главният акционер в нея, частната американска компания Molycorp банкрутира.

Така около 2010 година американската мечта за усвояване на редкоземните минерали умира. Тук по наше мнение се налага да погледнем още по-дълбоко и се досетим за голямата финансова криза от 2008 година. В нея само на борсата в Ню Йорк за един месец “изгоряха” над 15 трилиона долара. Става въпрос за финансов капитал. Логично е да си помислим, че Molycorp е сред губещите. А става въпрос за огромна криза, свързана с бизнеса Спекулация. А той върви от 1982 година, в новия модел на американския и глобализирания вече капитал, наричан Финансиялизация или Money Managament. От пари се правят пари и приоритет става високите цени и котировки на акционерния капитал. Менажерите на големите концерни изземват оперативната власт в управление на капитала, но бидейки задължени да вдигат капитализацията, имат на фокус основно the shareholder value. А тя може да се вдига с различни инструменти. Типичен за периода след 1994 е масовото обратно закупуване на собствени акции. Печалбите се инвестират не в производство, в случая на редкоземни минерали и техните производни продукти, а във финансов капитал. А останалата част от инвестициите текат в посока на страни с евтин труд, там се изнасят производства при по-изгодни условия и машината за изтегляне на глобалната принадена стойност в посока към Глобализирания Капитал работи интензивно. Спира от време на време при планирани кризи, като тази от 2000 година, последвалата я през 2008, необявената през 2017 и голямата финансова криза от март 2020, успешно опакована в одеялото на пандемията Covid-19. Разбираме, че става въпрос за бизнес модел, който по дефиниция е лишен от планово начало, от социално мислене, от реални реинвестиции, забравил е да влага капитал в стратегически суровини, какъвто е случая с редкоземните залежи в САЩ. И не създава работни места, ползва предимствата на революцията в чиповете, софтуера и мега компютрите за увеличаване единствено на монополните си печалби и не желае да ги дели и препредава под формата на ценови снижения към крайния потребител. Успоредно с това използва перфектни техники за mind control и разказват на хората в цял свят различни наративи. И нека повторим: “bulshit и полуистини”. На този фон, още през 2004 година, в САЩ се появиха много реалистични оценки за така наречения China Shock. Шокът бе основателен и голям, но вместо да се направят изводи, Глобализираният Капитал започна войни в Ирак и Афганистан, в които се завъртяха около 5 трилиона долара. Един самолетен полет само с пици за американските войници в Афганистан показва разхода от 600 хиляди долара. Това е дългата и неприятна тема - Войната като бизнес. Не е трудно да се досетим, че и войната, която води три години Русия, прикрита в смешни наративи, преследва подобни цели.

Какво ни подсказва Пекин по темата инвестиции, планиране и развиване на конкурентната властова игра при редкоземните минерали след 2010 година.

Първо, китайската икономика, влагайки трилиони долари, и създавайки почти изкуствено търсене на глобалните пазари, спаси капиталистическия свят от катастрофа в периода октомври 2008 - април 2010 година. Една много дълга и поучителна тема.

Второ, китайците разбраха, че техните инвестиции в американски държавни облигации, финансират частично и войните в Ирак и Афганистан и най-важното те никога няма да им бъдат изплатени обратно от Вашингтон.

Трето, китайците разбраха, че пътят към световна технологична и икономическа хегемония не минава през агресивни войни и оставиха и до днес това непродуктивно занимание на по не интелигентни и нехуманни от тях нации.

Четвърто, китайците разбраха, че трябва да притежават свои доставни вериги във всички основни елементи, които ще са базата на Новата Парадигма.

Пето, Пекин е наясно както никоя друга държава, че националната сигурност е комплексна категория и включва всички сфери на икономиката, отбраната и социалния модел на страната.

И шесто, без мощна собствена научна и производствена база, подаваща реални стоки и услуги, без висока степен на знание у милиони китайци, без дисциплина и със силна корупция в модела и без високо модерни комплексни въоръжени сили, не можеш да имаш днес претенции за велика сила. Големият проблем за Китай остава днес все още задължителната компонента за реална велика сила - националната и валута да има международна стойност и статут на резервна международна валута. На този терен се води и валутната война със САЩ.

 

Голямата Истина - Китай

През 2010 година китайците обявяват шест основни стратегически сфери, в които трябва да консолидират състоянието на свръхпроизводство в големи компании. Първите пет от тях са автомобилостроене, стоманодобив, машиностроене, цимент, производство на алуминий. Става въпрос за достигнато свръхпроизводство в Китай. Сред тях са и редкоземните минерали и производството им се концентрира в 4 големи компании. Центърът в Пекин, управляващ икономическия модел в страната, създава през 2021 (в условията на технологичната война) една голяма компания с категоричното название - China Rare Earth Resоurces. Компанията обединява държавните мини Aluminium Corporations of China, China Minmetals и Guangzhou Rare Earth Group.Тя влиза в първите топ 100 компании на Китай, зад които твърдо стои министерският съвет на страната и бива наречена “Централна Компания” и разбира се с гръб от министерство на финансите. През 2023 година, четирите основни големи китайски фирми в тази област увеличават и вноса си на редкоземни минерали под формата на различни редкоземни оксиди с цели 60% на 11 000 тона. Най-голямата мина за редкоземни минерали в Китай, а и в света е China Northern Rare Earth(Group) High-Tech. Друга основна компания в този китайски сектор е Shenghe Resources Holding, от Шанхай и листвана на борсата в този огромен град и много силен икономически център в страната. Другият голям играч на този терен е Xiamen Tungsten. През март миналата година, президентът Си Дзинпин за пореден път  обявява при посещение в провинция Hunan, голямото значение и първостепенна важност на сектора редкоземни минерали. Подчертавайки, че “развитието на суровинния сектор и използването на редкоземните минерали трябва да се издигне на ново ниво.” И това в контекста за увеличаване на “висококачествения растеж” и постигане на “високо ниво на сигурност”. Едно ключово изречение, представляващо Цяла Истина, а не наратив.

Но има още една Цяла Истина, която не се поднася на глобалната общественост. Технологичната война доведе до събуждане у конкурентите на Китай, което резултира в увеличаване на предлагането на редкоземни суровини на глобалния пазар. А това означава и до спадане на цените на тези суровинни оксиди. Към това се добавя спада в цялостното търсене на суровини и готови продукти, в следствие на пандемията Covid-19. Иновацията и новите технологични решения за добив и преработка на суровини също влияят към понижаване на цените. Изкуствено създаденото геополитическо напрежение и в Европа и около Тайван също повлия на спад в търсенето и съответно на цените. Не трябва да забравяме, че глобалната капиталистическа икономика се намира в остра системна криза. И за да продължим с Цели Истини е много важно да погледнем какво показват в своите отчети най-големите китайски компании, работещи на терена редкоземни минерали. Така например, доходът от продажби през 2023 на China Rare Earth Resources е спаднал 81.9%, което е довело за първи път до нетна годишна загуба от 288 милиона юан. Компанията обявява, че причината е постоянното спадане на цените на продуктите свързани с редкоземните минерали. И в годишния отчет е записано, че “компанията прави корекции в соята продажбена стратегия, променяйки продукти и обеми.” Компанията обявява и едно спадане на търсенето на китайския пазар и очаква “допълнителни рискове от спад на цените.”

Shenghe Resources Holding, зад която стои министерство на финансите, показва скромен ръст на продажбите от 6.7% през 2023. Но спад от 79% в нетната печалба. За причина се посочва и конкуренцията от вън, на първо място от увеличения експорт на Миянмар.

China Northern Rare Earth (Group)High-Tech показва спад спад в нетната си печалба за 2023 от 60%. Xiamen Tungsten обявява спад в дохода си от редкоземни минерали от 10.6% и свиване на нетната печалба с 54.5%.

И да завършим с данни от края на април 2024 година на борсата в Шънджън: “Държавните мини и индустрия за редкоземни минерали преминават през фундаментален период, характеризиран с ускорена консолидация и структурни корекции в глобален мащаб. Това ще доведе до спад в цените и ерозия в печалбите.”

Темата за конкуренцията, спада в цените и съответно на печалбите при добиването и производството на продукти от редкоземни минерали не касае само китайските производители. Тя е универсална и е видно, че с нея е ангажиран плътно Центърът в Пекин. По-сложно е положението с конкурентите на Китай в света. И на първо място в западния отбор - САЩ, Австралия, Япония. Това ценово развитие е по наше мнение сериозно изпитание за западния икономически модел и е тема, пронизваща цялата материя на технологичната война САЩ-Китай.

 

Отговорът на САЩ

Какво е Цялата Истина за позицията на Съединените щати, като главен инструмент на Глобализирания Капитал?

Първо, редкоземните минерали са тясно свързани с производството на полупроводникови чипове. И ако американските компании все още са лидери при програмирането на най-авангардните чипове, държат лицензите за производство им в дестинации като Тайван, Южна Корея и Западна Европа, при редкоземните минерали, собственото производство на територия на щатите през 2017 година, съгласно официални данн е равно на НУЛА. Причините са ясни - бизнес моделът на американската икономика.

Второ, природните резерви от редкоземни минерали на САЩ представляват едва 5.1% от тези в Китай.

Трето, това подкани правителството на Джо Байдън да наложи радикална промяна в добива на редкоземни минерали в САЩ. Белият Дом възложи през 2021 на специализирани държавни агенции да оценят устойчивостта и сигурността на националните критични вериги за доставка и слаби точки в тях.

Четвърто, резултатът бе, че “зависимостта на САЩ от Китай при редкоземните суровини и при производството на магнити представлява ключова стратегическа уязвимост.” И президентът Байдън официално предупреди американците: “какво ще стане ако ние станем зависими от други страни при такива съществени позиции като компютърните чипове и други ключови минерали… Фактът е, че ние не можем да изградим бъдеще made in America ако сме зависими от Китай за материалите, които създават продуктите на настоящето и бъдещето.”  Ключови думи, които не са наратив.

И следва още една истина: “Редкоземните минерали сами по себе си съществуват в излишък, те не са рядкост. Но това, което е трудно е да се свържат с точната технология, да се извлекат и сепарират, да се превърнат в продаваеми продукти, които са използваеми и всичко това - ефективно при минимални разходи.” (Tom Schneberger), изпълнителен директор на фирмата USA Rare Earth, производител на авангардни магнити в Оклахома.

Американците много трудно сами биха решили натрупаните проблеми в този специфичен сектор от технологичната война с Китай. Стартирайки и на този терен подходите homeshoring и friendshoring те постигат известен напредък. По наше мнение, под натиск на лобито от военнопромишления комплекс и големите компании, производители на смартфони, електромобили и компютри.

През 2022 бе създадена “Финансова Мрежа” със задачата да се прекъсне китайското предимство в създадените доставни вериги при критичните минерали. В тази “мрежа” участват 14 страни и Европейския съюз. На английски звучи - Mineral Security Partnership Finance Network, MSPFN.

Нашето мнение, е че първо, това e концепция на Кумчо Вълчо.

Второ, в западния отбор не достигат парите за активизиране на това специфично производство на територията в САЩ и разширяването му, успоредно със спасяване от банкрут на големите производители в Австралия.

Трето, нови инвестиции ще бъдат насочени конкретно в развиване на собствени доставни вериги за стратегически материали като никел, литий и редкоземни минерали на дестинации извън Китай.

Четвърто, в този контекст разглеждаме и споразумението за суровини, което Глобалният Капитал силово наложи в течение само на един месец на Украйна. При това реалните условия по сделката хитро биват прикриване зад наивен наратив.

Пето, страни притежаващи редкоземни суровини като, Русия, Виетнам, Танзания, Индия, ЮАР, остават наблюдатели в тази компонента от голямата Технологична война.

Шесто, борбата на плоскостта - себестойност на производство и продуктови ценови нива - с Китай ще е безмилостна. Без наливане на рискови пари от страна на Кумчо Вълчо, Белият Дом може да поставя и 100% вносни мита спрямо Китай, но няма да създаде съвместни западни доставни вериги при критични материали и продукти и предупреждението на Джо Байдън за американската зависимост от Китай би се превърнало в реалност в рамките на 7-8 години. Това е една друга Истина и не е наратив.

А на срещата в Ню Йорк на MSPFN, “финансовата мрежа”, през септември 2024, заместник министърът на външните работи на Съединените щати, Kurt Campbell, обяви, че една седмица преди това, той е участвал в съвещание на четирите страни членки на Quad - на която са обсъждани съвместни действия и пътища за изграждане на алтернативни доставни вериги. На това съвещание са били разгледани въпроси свързани със закриването на мини за никел в Австралия, включително на големия производител на никел, BHP Nickel West. Причината, за което е ценовата конкуренция с ниски цени на производители от Индонезия, зад които се крият китайски интереси. Констатиран е истинския факт, че австралийските производствени капацитети сега напредват към банкрути и това е голямо изпитание и решението е засилване на кооперирането между държавен и частен капитал.

На срещата в Ню Йорк групата MSPFN прави декларация, която гласи: “Високата концентрация в момента на глобално критични минерали, техният добив, рафиниране и обработване в Китай и чрез притежавани от Китай фирми е факт. Доминиращата китайска позиция на пазара се характеризира с непрозрачност и пазарни отклонения.” “Финансовата мрежа” MSPFN ще координира отношения между правителства, агенции за експортни кредити, развиване на нови финансови институции, публични инвестиционни фондове за колективно финансиране, масови частни инвестиции и минимизиране на риска в инвестиционния процес. На срещата в Ню Йорк, заместник министърът на енергетиката на Съединените щати, Jose Fernandez казва: “Енергийната трансформация е подложена на риск поради свръхпредлагане, концентрация на доставни вериги и финансови затруднения за стартиране на нови мини. .. Много анализатори ни казват, че критичната индустрия за добив на минерали и свързаните с нея доставни вериги е бизнес за трилиони долари.Така, че ние всички трябва да запретнем ръкавите и активно да участваме, да инвестираме и да осигурим наши доставни вериги и постигнем нашите цели за енергийна трансформация… Ако ние счупим финансовия орех в тази сфера, ние бихме постигнали много.” Кратък текст с много ключови думи, не е наратив, а истинска информация. Fernandez казва още: “MSP доведе една дузина минни проекти до финален етап, с още 30 подготвяни за разглеждане… По света има много, много минни проекти, които са перфектни за развитие, но не се придвижват напред, защото …общините ги спират, те блокират пътищата, те блокира тези проекти.

Добавяме, че MSPFN е създадена през юни 2022 и включва страни, чийто съвкупен брутен продукт е 55% от световния такъв. Главната цел е създаването на алтернативни доставни вериги. В тази “мрежа” влизат Австралия, Канада, Естония, Финландия, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония. Норвегия, Южна Корея, Швеция, Великобритания, Съединените щати и Европейския съюз. И ако извадим по списък Националните банки на всички тези държави, ще разберем, че всички те отдавна са вързани в една “Финансова мрежа”, тази на Глобализирания Централизиран Капитал. В нея не забелязваме само “неутралната” Швейцария. 

Веднага след приключване на срещата в MPSFN в Ню Йорк, потичат пари към австралийски фирми, работещи в САЩ в сектора критични минерали. Австралийската фирма American Rare Earths получи 456 милиона $ заем от Export-Import Bank of U.S. За своята мина в Яоминг, която е в процес на откриване. Фирма Anson Resources получава оферта за изгоден заем от 330 милиона $ за завода си за литий в щата Ута. На американските фирми South32 и Element 25 се отпускат от Министерство на енергетиката помощи, grants, от 166 милиона $ за добива на манган в Аризона и Луизиана. До тук това не са наративи, а истини какво предприема Глобалният Капитал на терена на Западния отбор в областта на ключовите суровини и минерали. Никъде  на тези две съвещания, не се споменава, че Тръмп, като борец за мир, сключва споразумение за суровини и редкоземни находища и колко пари би вложила групата MSPFN в Украйна за да подобри баланса в доставните вериги спрямо тези на лидера Китай. По Украйна се лансират наративите на американския президент и неговия вице, които обясниха пред световната публика, че президентът на Украйна не е благодарен за това, че САЩ желаят да притежават половината от всички суровини на Украйна, включително първоначално и половината от доходите от нефт и газ. С допълнението, че Зеленски трябва да се съгласи, че Украйна има несъществуващ дълг към Вашингтон по помощта за войната с Кремъл, между 300 до 500 милиарда долара. При това реалните задължения на Украйна, като се спаднат безвъзмездните помощи, grants, са около 36 милиарда, заеми по схемата lend-lease. И освен всичко, Зеленски не желаел мир в Украйна, а имал голямо желание да се достигне до Трета Световна война. И за да е пълна бутафорията по украинската драма, от Кремъл се обаждат, че и те имали находища на редкоземни минерали и ги предлагат на САЩ. А Щатите междувременно са обявени пред собственото население за основен враг и войната освен, че се води за денацификация на Украйна, е и война срещу НАТО и американския неолиберализъм. Това е каскада от противоречиви наративи. И никой от Брюксел например, не задава въпроса, защо до сега никой от руските олигарси не се е сетил да развие своите находища от редкоземни минерали, по примера на Китай? Факторът финанси за това не е липсвал през 21 век сред руската олигархия. Както до някъде и у украинските олигарси, до започване на пълномащабната война през 2022 година? Известен е украински олигарх, който от производител на средно качествен шоколад, по-малко вкусен от този, който се произвежда в София, в заводите построени при социализма, през този век с технологии и рецептури на европейски партньори, се превръща в президент на Украйна. Да обясни днес той какво е допринесъл за укрепване на суровинните предимства на Украйна. И възниква още един въпрос: защо след като Пекин и Москва от 2014 са близки партньори, китайски компании не са инвестирали нито един долар в добив на редкоземни минерали в Русия? И се въздържат от преки инвестициии в Русия. А в същото време са инвестирали милиарди в Глобалния Юг и Западна Европа, както и са изградили сериозни мощности за редкоземни минерали в Индонезия, които предизвикват днес супер конкуренция и изпращат австралийските фирми в банкрут? И защо след като Русия по собствено решение спря доставките на природен газ за Западна Европа и докара гиганта Газпром до реални загуби, криза и предстоящи уволнения, Китай продължава да отказва построяването на втори газопровод от Русия? И внася само 38 млрд. м3 по съществуващия “Силата на Сибир”? Какво става сега с тези 152 милиарда м3, които се изнасяха до преди три години за Западна Европа? Какви са резултатите за руската икономика? И колко струва войната в Украйна на ден? Кой, с какви пари ще възстановява разрушенията в Украйна? Там ще са необходими между 600 и 900 милиарда долара. Тази сметка не включва развиването на перспективния сектор на редкоземните минерали, на лития, на дълбочинните залежи от природен газ. Защото за развиването на тези продукти за Бъдещето освен пари, трябват и специализирани технологии, а има и факторът технологично време и в крайна сметка - реализация в условия на жестока конкуренция при падащи международни цени. Тук се налага да напуснем полето на наративите и да разкажем една Истинска История, която е ярък пример за квинтесенцията на този труден бизнес в контекста САЩ-Китай.

 

Китай и САЩ обречени на сътрудничество

Не може да се прави анализ от едностранна позиция, както и без силни примери. Най-голямата мина за редкоземни минерали в САЩ, Mountain Pass Materials  (MP Materials) ни показва точно и разбираемо истинската история на съревнованието в този перспективен сектор за бъдещето. Историята до днес на MP Materials осветява комплексността на американо-китайските отношения, нейния генезис и квинтесенцията на взаимните зависимости, независимо от нарастващото политическо напрежение между тях.

Първото нещо, което веднага привлича вниманието е, че най-големият клиент на американската акционерна фирма MP е китайската публична компания от Шанхай, листвана и на шанхайската борса  Shenghe Resources Holding. Която е едновременно добиваща и преработваща редкоземни минерали.

Но по-интересното тук е второто, че Shenghe Resources Holding е и четвъртият по дял акционер в MP Materials. И притежава 8% от акционерния и капитал. И третото е, че тази китайско-американска бизнес комбинация бихме определили като един микрокосмос на актуалното, глобално съперничество при технологиите, но същевременно с това и като единственото разумно решение за спечелване на може би най-голямата борба на 21 век - спасяването на нашата планета.

Мината Mountain Pass има своя история, пряко свързана с развитието на бизнеса в САЩ. През 1860-те години търсачи на нови бизнес възможности откриват в този район на югоизточна Калифорния мед, олово, злато, сребро и цинк. След Втората Световна война тук откриват редкоземните оксиди. Наличието на Europium, в частност, имитиращ червена светлина става ключов елемент за производството на цветни телевизори. Като резултат MP се превръща в световен лидер при редкоземните минерали и през 1974 доставя 78 процента от световното им производство. Развитието и залеза на тази компания до 2010 отбелязваме на предишна страница. Но кой, как и защо възражда флагмана на американското производство на редкоземни минерали?

През 2014 година двама млади, около четиресет годишни финансисти от Ню Йорк, James Litinsky и Rosenthal, спечелват търга за поемане контрола върху мината MP. Първият управлява собствения хедж фонд JHI Capital Group. Rosenthal ръководи в нюйоркската финансова компания за управляване на активи, QVT Financial, глобалния автомобилен сектор и Китай. Веднага прави впечатление къде е концентриранo експертното знание на двамата приятели от ученици, родени на Флорида. Или това е малък, но силен тим от знаещи, работещи и с опит американски предприемачи. Това може би им помага да спечелят преговорите с кредиторите на банкрутиралият собственик на мината MP - Molytorp. И с 20.5 милиона долара да поемат мажоритарния дял в MP. Хедж фондът на Litinsky поема един голям фирмен дял, а самият Litinsky става изпълнителен директор. През 2023 в интервю той казва: “аз бях много навит да работя с редкоземните минерали, по обясними причини, които не бяха така явни, както днес. Често се шегувах, че съм направил грешката, забелязвайки тези активи, мислейки си, че те никога не биха били извадени от земята и усвоени. Но оценявах, че тук има невероятна стойност, свързана със значението на националната сигурност и възможностите за голям търговски бизнес.” Rosenthal получава срещу собствени средства равностоен дял в MP  и заема в малко по-късно поста на главен оперативен менажер. На въпроса, “Защо той и Litinsky са напуснали удобните, меки кресла на Уолстрийт за да управляват калната мина в пясъците на Калифорния?”, той отговаря кратко: “Защото никой друг не прави това.” Това е крилата фраза, не е наратив, нито полуистина, а Голямата Истина за декапитализацията и деиндустриализацията на американската икономика през последните 40 години. И категорично ни подсказва, че бизнес моделът на неолиберализма е рентиерски и желае от меки, удобни кресла да управлява големите пари на Кумчо Вълчо, прекарвайки ги не през схемата пари-стока-пари, а по пътечката на Спекулацията, Пари-ПариПрим. И веднага лъсва друга една истина, защо една стара силна, традиционна лидерска американска фирма, започва да запада след 1974 година. И защо след 1986 в Китай се стартира друг бизнес модел. Примерът с MP Materials e като за учебник и е трудно да спрем до тук.

Първоначално Litinsky и Rosenthal наемат външен екип да управлява мината. Това е подходът на повечето финансисти през този век, за разлика от съвършено другия подход в Китай. В Китай тези, които раждат идеите, инвестират пари, притежават знание, сами застават начело на малки, средни или големи фирми, работят на “фронта” по две смени на ден и така се родиха компании като Alibaba, Huawei, Tencent и хиляди други. А това по своя зародиш не е китайски патент, а именно американски, който по много причини бе загърбен в края на 20 век. Но у двамата инвеститори в MP бързо се събужда чувството за лична отговорност и ние бихме казали и за саможертва. И влизат директно лично в управлението на компанията. Това е манталитет, който ние определяме и като “армейски-шампионски”. Думите на James Litinsky подкрепят това схващане: “Мога да Ви кажа, че от първия ден, ние имахме дългосрочна визия. Ние никога и не си помисляхме, нека да завъртим този бизнес за няколко месеца и след това да го продадем. Ние не притежаваме този манталитет. От самото начало, ние мислехме как да създадем от нула една велика американска компания”. А ние добавяме, че това е конкретният манталитет и мотивация, който сме забелязали силно подчертан през този век, единствено у китайците, при посещенията си при тях. Двамата американски инвеститори прилагат схемата за мотивиране на персонала си в MP чрез възнаграждения от акции в компанията и вдигат темпото на работа и мотивацията. В едно съчетание с безупречна система по осигуряване безопасността на работата. И така за три години до 2022 постигат един бурен период на развитие без нито един ден прекъсване на производствения процес. И резултатите са на лице. През 2022 нетният доход е удвоен за една година, а оборотът е увеличен с 59%

Но Litinsky и Rosenthal имат стратегия. Като финансисти те отлично знаят, че във всеки нов бизнес са необходими силни партньори, които да създават синергии както на Входа, така и на Изхода на всяка компания. Силният стратегически замисъл на двамата се разкрива, когато се анализира, кой попада в борда на MP Materials. В него “случайно” попада главният директор на военния концерн Lokheed Martin. Друг член на борда е о.з. генералът от ВВС на САЩ, Richard Myers, бивш началник на Обединените Щабове на американските въоръжени сили. Myers пише: “Липса на трайни и надеждни доставки на редкоземни минерали в Северна Америка би представлявало еднозначен провал за националната и икономическата сигурност.” Известно е, че редкоземните минерали са особено критични за производството на подводни лодки и бойни самолети. Когато през 2020 година MP Materials изгражда своите мощности за сепариране на леки редкоземни елементи, Пентагонът отпуска за целта 9.8 милиона $. Споровете между Пентагона и Глобализирания Капитал не са от днес. (Виж наша статия “Войната за чипове”, от 14.01.2024 и 24.01.2024 на expert-bdd

През 2021, в хода на новата политика в Белия Дом по редкоземните минерали, американската администрация издава заповед и министерство на отбраната  отпуска нови 35 милиона долара като помощ към MP Materials. Тя е инжектирана за бързо изграждане на втория етап в производствените мощности за сушене и изпичане на добиваната рудна суровина. Този етап е бил реализиран само за 18 месеца в условия на пандемия, при съпътстваща помощ от страна на Пентагона.  В условията на локдауни, производството на MP за разлика от други американски фирми не е имало никакви проблеми с недостиг на работна сила или недоставки на материали. Вицепрезидентът на MP Materials, Matt Sloustcher пише: “Ползите да имаш министерство на отбраната като спонсор в проект, е тяхната помощ в доставните вериги… Нашата компания се посещава редовно от държавни служители и най-често задаваният от тях въпрос е: Как можем да ви помогнем?” С помощ се включва и министерство на финансите. Конгресът приема закон за отпускане на данъчен кредит от 20 долара на килограм редкоземен материал вложен в силни магнити. Това дооформя и в САЩ един китайски подход при менажиране на ценни производства с голямо значение за националната сигурност. Но истината е, че американците са закъснели според нас поне с 10 години.

MP Materials провежда на дело и политиката на friendshoring. Тук основният партньор е японската компания Sumitomo Corp.. Сътрудничеството между двете компании показва няколко неща. Първо, че е наложително и неизбежно. И второ, че е много трудно да се изгради собствена доставна верига при редкоземните материали, която изцяло да елиминира Китай от участие в нея. В самото начало на технологичната война САЩ-Китай през 2019, Япония е купувала 36% от китайския износ на редкоземни минерали. А Съединените щати 33.4 % от този износ, съгласно анализ на the Center for Strategic and International Studies, CSIS, Вашингтон, на база данни от митницата на Китай. В същото време, шанхайската Shenghe Resources е основният купувач на нерафиниран, концентрат от редкоземни продукти от САЩ.

За да намали своята зависимост от Китай, японската Sumitomo Corp., сключва през 2022 с MP Materials договор за генерално представителство в Япония, превръщайки се в изключителен дистрибутор в страната. Успоредно с това легендарният американски инвеститор Уорън Бъфет, увеличава своя дял до допустимия максимум от 9.9% в Sumitomo Corp. Говорителят на Sumitomo Corp. споделя: “Извън главните производители на редкоземни минерали, съществуват много малко фирми с доказан опит при редкоземните минерали. Когато ние търсим бизнес партньор, оценяваме компаниите по различни критерии, включително и по серийността и мащаба  в тяхното производство. MP Materials бе начело на списъка с кандидати.”  MP заменя в случая доставките на оборудване за топене и сепариране на руди. Американците продават сега рафинирани продукти, които Sumitomo Corp. доставя на японски производители на мощни магнити. През 2024 година MP Materials покрива вече около 30%  от потребностите на Япония от neodymium и praseodymium.

Третият етап, завод за рафиниране на редкоземни минерали и краен продукт, магнити, MP Materials пуска в експлоатация през 2024 година. Но специалисти пишат за различните изпитания, които стоят пред MP Materials. Напрегнатите отношения с Китай не бихме поставили на първо място. Голямо изпитание е постигането на големи серии готови продукти, като рафинирана суровина или силни магнити. Тук според анализатори трудностите са от технически характер. По наше мнение точно в този сегмент от производствения цикъл, китайците са ненадминати. Защото технологии като екстракция на суровинни фракции изискват по правило изпитания в продължителен период и натрупване на опит. И се появява отново факторът Време, което китайците с каквото и да се захванат, умеят да го компресират. Другият момент това е конкуренцията. По ниво на цена на труда, на оборудването, получаването на съответни разрешения, китайците са по-гъвкави и по-евтини от американците. Представителят на министерството за икономическо развитие в щата Джорджия, Pat Wilson пише: “Проблемът е, че минодобива и обработката на суровини е бизнес с много малък марж. Или вие имате едни огромни разходи на старта и вие не може да си ги възвърнете обратно бързо.” В Джорджия текат програми за проекти в областта на редкоземните минерали. Чели сме, че в годините, китайската индустрия за редкоземни минерали е постигнала голям напредък в автоматизацията на процеса рафиниране и в допълнение на това силно са подобрили оперативното управление на цялостният производствен процес.

James Litinsky обобщава реалната картина в едно кратко изречение, показваща Голяма Истина: “Нека сме ясни, че Китай доминира доставната верига за редкоземни минерали и те ще я доминират за много, много години напред.”

Ако се върнем към украинската сделка на Тръмп от първата част на този материал и се опитаме да свържем двата текста, разбираме, че да получиш достъп до ценни суровини е само една, по-леката част от бизнес играта в геоикономиката. Консултантската фирма в областта на критичните материали Stormcrow пише в свой анализ от тази година: “До колкото се отнася за редкоземните суровини, в една добра обстановка, това би Ви отнело 6 години да разпробиете и извадите необходимото на повърхността за да оцените дали да въобще да започвате добив на суровината…В тази обстановка в Украйна, считана за военновременна зона, шансовете за постигането каквото и да е, са нула.” (Jon Hykawy, президент на Stormcrow). По-горе изложеното в текста добавя, че втората част от играта е свързана със сложен технологичен процес, високи стартови инвестиции, малки маржове и жестока ценова конкуренция.

Gavin Mudd, директор на British Geological Survey пише: “Има голяма несигурност по отношение на обхвата, в който Украйна разполага с критични материали. Определено има минерали и депозити и сектори, в които Украйна има влияние, но със сигурност тя не влиза нито в топ 3 или топ 2. Редкоземните находища са трудни за развитие, технически, финансово, ако оставим геополитическия фактор в страни, защото ние срещаме конкуренцията на Китай. В момента, когато стартираш да опиташ и развиеш, Китай сваля цените.”

Hykawy  добавя: “Планът на Тръмп няма икономически смисъл. Аз съм удовлетворен, че САЩ и Украйна са договорили споразумение по минералите в такъв обем за две седмици. Но дори аз не успявам да постигна споразумение за финансиране до 10 милиона долара за по-малко от един месец. Това е нещо като, как Тръмп се появява с разгърдени дрехи, носейки бял, празен лист хартия и крещи: “Сега вече имаме мир в нашето време.”

Професорът по икономика и геология в Националния университет на Австралия, John Mavrogenes, пише: “Не са известни залежи на редкоземни в Украйна. Това е една фикция и предложението е абсурдно.”  Абсурдно е според нас и да се търгува живота на стотици хиляди жертви срещу територия или никому ненужни, кухи имперски претенции. От написаното е ясно, че мирът не е на преден план, а изграждането на йерархични, авторитарни структури в глобален свят, които както и до сега да играят заедно в координиран пул и да създават стрес, страхове и самота у милиардите егенета и дирижиран хаос по света.

 

Борбата е за себестойност и таланти

И тук в основния контекст на този материал, още три емблематични, актуални примера.

На 12 март 2025, шведският производител на батерии за електромобили Northvolt, обяви банкрут. Голямата Истина в този разказ е, че тази шведска топ компания бе последната надежда на Западна Европа да изгради и позиционира свой конкурентен съперник на фирмите от Китай. В края на последния януари Northvolt бе натрупал над 8 милиарда долара дълг в осемте свои производствени в света адреса. Европейците много се надяваха, че тази шведска фирма ще намали зависимостта при батериите за автомобили от глобалните китайски лидери CATL и BYD. За фирмената култура и технологични и пазарни успехи на тези китайски компании сме писали достатъчно в наши книги и статии. Нас нищо не ни изненадва, когато американска или западноевропейска фирма трябва да се конкурира с китайци. Учудваме се на наивността или по-точно на безпомощността не толкова на менажерите на компанията, колкото на Надзорния и съвет и на акционерите в нея. Защото от 2016 година, когато Northvolt издигна лозунга : “да направим нефта история”, в нея навлезнаха като най-големи акционери два големи глобални играча - един производител и един финансов институт. А именно германският Volkswagen, с 21% дял и американската Goldman Sachs, с 19% . Последната е тясно свързана с Кумчо Вълчо. Финансовият анализ показва, че още през ноември миналата година Northvolt е апликирала по законов път за получаване на защита от банкрут. През  същия ноември изпълнителният директор на компанията, Peter Carlsson напуска своя пост и споделя в интервю, че “за да продължи дейността си, Northvolt се нуждае спешно от 1.2 милиарда долара.” От уволнение са застрашени над 5000 души, повечето от които в завода в северна Швеция, считан за флагман на компанията. Банкрутът на Northvolt узрява бавно през 2024 година. Първо германската BMW канцелира през юни договор за доставка на батерии за 2 милиарда $. Подписаният през миналата година заем за пет милиарда долара за планирано разширение на завода по програмата за зелена трансформация, в този обем е бил възможен в условията на 2024, единствено от структурите на Кумчо Вълчо. Но последният по безпрецедентен начин сторнира заема и с това с поставя кръст върху експанзията на шведската компания за увеличаване на производството и серийността. Сега шведският съд назначава синдик, който ще наблюдава целия процес на фалита, включително продажбата на целия бизнес и уреждането на въшните задължения. Интересно е, че сред кредиторите не е шведската държава. Но факт е, че шведите губят битката за себестойност с китайците Нашата прогноза е, че има две опции за бъдещето на актуалните активи на технологично много силната Northvolt. Или ще я купят на безценица, финансови акули, стоящи зад Elon Musk и неговата Tesla или чрез частна фирма, както закупиха автомобилната Volvo, китайците ще си приберат и опита, знанието и някои пазарни сегменти на Northvolt.  И с приоритет ще вложат няколко милиарда в тази фалирала шведска фирма, но и нито долар в подобен проект, в която и да е страна-членка на БРИКС. Няма нужда да се размисляме защо. Примерът ни показва, каква е разликата между китайския бизнес модел и този в Западна Европа. Не за 1.2 милиарда долара, а и за 3.3 милиарда долара финансова дупка, централизираният бизнес мениджмънт в Пекин, никога не би допуснал, елитна фирма, която е достигнала по технически стандарт световно ниво, да обяви фалит, персоналът да остане без работа и тя евентуално поради липса на друг кандидат в страната да бъде продадена например на японски инвеститор или производител? Разбирай на конкуренцията. Това в китайската смесена система на държавен капитализъм, управлявана със силно, стратегическо планиране, няма кой да допусне. Защото един от белезите на китайския икономически модел е, че той на първо място произвежда стоки и услуги, създава пазари, разширява ги, не брои парите и не търси максимални печалби. Не допуска мащабно бизнеса Спекулация и с приоритет създава “Торта”, разбирай база и БВП. Едно от последствията на този подход е и това, че единствено в Китай от 1992 година няма реална инфлация. Или срещу обема от пари, стои еквивалентен по обем реален продукт от стоки и услуги.

 

Вторият актуален пример се отнася към войната за таланти, като част от технологичната война. През февруари излезе материал на Paulson Institute MacroPolo, реномиран тинк танк от Чикаго. Показаното е едновременно стряскащо, но и респектиращо. Анализът показва, че почти 40 процента от изследователите в американски компании и научни институти, които се занимават с Изкуствен Интелект, са завършили своята бакалавърска степен в китайски университети. И превишават броя на тези от същата изследователска сфера, завършили в американски учебни заведения. През 2019 година, 27% от водещите експерти по ИИ в САЩ имат диплома от китайски университет, през 2022 това са вече 38%, срещу 37% за САЩ. И през 2024 - 40%. Схемата е проста. Китайците пристигат в САЩ да завършат мастерски курс, повечето от тях след това промовират и по дефиниция търсят работа в Съединените щати. Анализът на MacroPolo показва, че през 2022, близо 80% от чужденците, които защитават докторска степен в САЩ, правят избора да получат работно място там и да останат в страната. Известно е, че на полето свързано с Изкуствения Интелект, Щатите все още имат преднина пред Китай. Но този американски анализ ни показва категоричния пример, че все още Америка разполага с достатъчно лидерски компании и изследователски институти и лаборатории, които са атрактивни и магнит за чуждестранни таланти. От друга страна разбираме, че без участието на китайски “мозъци” и таланти, американците не биха могли да запазят относителното си технологично предимство, с което разполагат. И трето, какво би се получило, ако в условия на тежка или гореща война, Пекин намери способ да изтегли своите таланти от САЩ? Въпросът е хипотетичен, но го задаваме като риторичен и косвен отговор на поставяният от нас от 2016 година въпрос: “Може ли и трябва ли САЩ и Китай да се споразумеят и намерят формула, заедно във формата Г-2, Китай-САЩ да навлезнат в Новата Парадигма, да доставят на света най-нови технологични инструменти и решения, да сменят заедно социалния и икономическия модел в Западния, неолиберален свят, да регулират мирно съществуване на планетата и хората да заживеят един по-нормален живот. Това заслужават поне родените след 1980 година, които до момента никой не ги пита дали им харесва света в този си вид и какви са техните представи за Бъдещето. Както и никоя от държавите-мераклии за величие, не им предлага оферта как би изглеждал живота на цели две генерации млади хора през следващите 20 години. В замяна на това им се предлагат наративи с полуистини и bulshit.

 

Има и трети пример и той е свързан с поредния предстоящ “Китайски Шок”. Разбира се като неотменима част от Технологичната война и по-конкретно при така наречените “зрели чипове”. Това са по стара генерация чипове, над 28 нанометра, които първо, се използват масово в много айфони, уреди в домакинството, автомобили и т.н. Това са второ, чипове, които не попадат по експортните санкции на САЩ и се оценяват като не стратегически опасни за националната сигурност. Да, ама не. Трето, притиснати от тежки санкции, китайците бързо реагираха с една агресивна политика на експанзия при тези наричани и като “нормални чипове”. Но понеже те работят с умната концепция за цялостна доставна верига, експанзията порази и цялото производство на субстрати и заготовки при тях. И така само за две години война при чиповете, китайските фирми от този индустриален сектор проведоха директна атака и в производството на ключовите заготовки за чипове - шайба от силиконов карбид (SiC). И тук става въпрос за реален бизнес екшън с измеренията на съкрушаваща Голяма Истина. И докато официални американски лица разказват на света кухи наративи, германски изпълнителен директор на голям производител на чипове пише в медиите елементарни данни, в подкрепа на много Големи Истини, свързани с китайската индустрия в цяло и в частност при производството на заготовки за “нормални чипове”. Интересното е, че директорът е и топ инженер, а не политик, социолог или дипломат, но не желае да оповести името си, а се явява с краткия псевдоним “Marco”. Той си знае защо е така, а ние напълно го разбираме и му вярваме 100%: “Преди две години, основната 6-инчова заготовка, шайба от SiC, доставяна от лидера Wolfspeed струваше 1500 щатски долара, днес китайски доставчици предлагат тази заготовка така ниско за 500 долара за брой и дори и по-ниско. За мен е непонятно да си представя как сработва това. Освен тази цена, мен ме смайва скоростта, с която се появиха тези китайски доставчици и това, с каква агресивност те заграбват парчета от глобалния пазар…Guangzhou Summit Crystal Semiconductor например доставя 6-инчови заготовки от силициев карбид за по 500 долара, докато друга китайска фирма TankeBlue, ключов доставчик на германската Infineon Technologies, (лидер в Западна Европа) оферира тези заготовки по 800 долара за брой. И това са само две от дузините малко известни китайски компании, които сега се появяват с конкурентни цени на този сегмент.”

Ние добавяме, че Wolfspeed от Калифорния, бе неоспоримият топ доставчик на заготовки за чипове от SIC и топ лидерът на този глобален пазар до преди три години. И от края на 2021, началото на отговора на Китай спрямо американските санкции при чиповете до средата на февруари 2025 цената на акцията на Wolfspeed е спаднала с 96% и днес е малко под 6 долара. Изпълнителният директор на тази американска компания, Gregg Lowe, управлявал я 7 години, е уволнен в края на миналата година, поради лошите финансови резултати. Производителите на тези заготовки на чипове и в Япония показват нетни загуби след второ тримесечие на 2024 година. Китайският ценови “валяк” е безмилостен и по наше мнение “шокът” тепърва ще се разпространява на глобалните пазари и основно сред западните производители на заготовки за чипове. Но и у производителите на “зрели чипове”. Политиците в САЩ лансират други теми, при това облечени в наративи. Никой не прави елементарния анализ, че цялото оборудване, което е необходимо за производство на тези важни заготовки, не бе обложено със санкции от Вашингтон. Китайците са изключително компетентни плановици, инженери, менажери и търговци. За две години и половина стартират паралелна целева програма, която включва няколко дузини нови фирми, всяка една подкрепяна от съответна провинция, но и с пакет от държавна финансова инжекция. Елементарната сметка, ако съберем официалните данни за китайските държавни субсидии само в областта на производството на чипове от 2014 година до 2024 година, води до една цифра от 95 милиарда долара(688 милиарда юан). За целта Пекин е създал специален Инвестиционен Фонд само за производството на интегрални схеми, известен като Big Fund. Това е по официални данни, а ние смятаме, че средствата в тази сфера, които текат през военния китайски бюджет са отделно допълнително перо. Гореспоменатата сума е натрупана в три отделни инвестиционни вълни, първата през 2014, втората през 2019 и третата през 2024. Защото китайците са прагматици и стратези и явно владеят и принципа: На война Като на война. Там пари за крайния успех не се жалят. А американските стратези в големите военни компании добре знаят, че заготовките от силициев карбид са критичен материал за производството на високоволтови мощни чипове, които намират приложение в космическата промишленост, в енергийните турбини и в големите центрове за данни. Инвестициите, които планира и реализира в отделни под-планове за бързо развитие на китайската индустрия като цяло, ние следим от 2014 година и подробно сме ги отразявали в наши книги за Китай. Не на последно място, защото успоредно с това сме правили сравнение, какво предприема в тази насока германската държава например, или Европейският съюз. За страни като Русия и България не е и необходимо да се прави опит за сравнение с китайците, в която и да е област. Разликите са смазващи и отчайващи.

 

И се връщаме на интервюто по-горе с германския топ специалист и управител на голяма фирма за чипове. Искрено се изненадваме, че той е изненадан. Германските менажери на стотиците немски фирми, които изнесоха свои производства в Китай, в периода 2000-2007 изпадаха в еуфория и наивно декларираха, че бизнесът на китайският пазар върви перфектно на автопилот и въобще не са необходими и разходи за реклама. А ние сме чели интересни книги от западни финансисти, които разказват как и защо са правили големи загуби при преките си инвестиции в китайска промишленост в периода 1991-1998. Реалните истории, които детайлно се разказват, си заслужават двусериен филм. Най-простият пример е, че американски или хонконгски финансов фонд, влага милиони долари в производствено предприятие в дадена китайска провинция. Създава се смесено предприятие, то бързо бива построено и пуснато в експлоатация, но на няколко километра от него, в същия град, китайците под ръководството на местната комунистическа партия и чрез мениджмънтът на смесената компания, с част от парите на американците, създават втори огледален завод, където освен, че насаждат същата производствена технология, но след това и конкурират смесеното предприятие. Това е и зародишът на вътрешната китайски конкуренция, много силен мотор в развитието на страната. Китайците са виртуози и бихме казали проактивни фокусници. И освен, че притежават страхотна мотивация и самодисциплина, имат вграденото желание да получат и създадат най-хубавото, да станат най-добри в дадено начинание, или притежават вграден шампионски манталитет. И както така се усмихват и кимат любезно с глава, никога не би могло да се разбере, какво точно мислят. Наблюдавали сме много китайци в хода на преговори. Те ги водят в многопластов план, на различни нива и в няколко аспекта паралелно, не бързат, сменят рязко темата и въпросите и си имат крайна своя стратегическа цел. И животът показва, че я постигат. Никой няма право да подценява китайците. Те поднасят вече 20 години, регулярно шокове на света и за западната индустриална база. По наше мнение изненадите и шоковете тепърва предстоят. Разумният изход за света е по наше мнение един - договаряне с Китай по спорните въпроси и търсене на взаимноизгодно сътрудничество и обмен. В съчетание с двустранни компромиси. Алтернативата за сега изглежда на “китайска шокова терапия”, спрямо целокупната индустриална база на Западния модел, която за голямо съжаление се ползва от Глобализирания Централизиран Капитал за рентиерски цели. Без възобновяване на рисковия, предприемачески бизнес подход, познат и на германци, американци, японци и шведи и англичани, в кокпита и Политбюро на Глобализирания Капитал, без силни, работещи и координиращи държавни структури, технологичната, а в крайна сметка и валутната война с Китай няма как да бъде спечелена от Западния отбор…

 

Борислав Сретков

Берлин, 15 март 2025 

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  17.03.2025