ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Създаването на два нови военни съюзи оставя България изолирана между тях

Симеон Николов 17.03.2025

Сложната обстановка на сигурност в света, поражда тревоги и води до разногласия във военни и икономически съюзи, в които членуват държавите. Това все още не е основание да се поставя под въпрос съществуването на тези съюзи. Неяснотата относно формирането на нов световен ред обаче, засилва вниманието към всяка индикация за търсенето на нови  решения. Особено ако те идват от сериозни източници , или зад които стоят влиятелни държави. В началото на март т.г. източникът на информацията за създаването на нов военен съюз, в чиято основа стоят Великобритания, Франция и Германия,  се позоваваше на връзки с разузнавателни среди. Почти неизвестна обаче остана дискусията седмици преди това за създаването на Средиземноморско НАТО от Гърция, Израел, Египет и Кипър, която бе повдигната от научни и политически кръгове, близки до разузнавателните служби. Очевидно е, че тези търсения представляват интерес, въпреки различните поводи, основания и цели и пораждат много въпроси за мястото и на страните извън тях, включително и България. Впрочем, за създаването на "Обединен европейски договор" България и балтийските републики не бяха поканени. По съвсем други причини нашата страна не представлява интерес и за инициаторите на Средиземноморско НАТО. Но какво произтича от всичко това? Първо, не можем дори да си представим, че организация като НАТО би могла да се разпадне. По–скоро ЕС се нуждае от спешни реформи, посочени в доклада на Драги миналата година. Но как ще взаимодействат съответните държави в посочените по–горе два нови съюза, ако просъществуват разбира се, с все още съществуващото НАТО? Каква реализация ще намерят десетилетните усилия на Великобритания за влияние в Черно море и ще има ли промени в новата Черноморска стратегия на САЩ? Ще се върне ли турско–гръцкото напрежение в отношенията след създаването на военен съюз между Гърция, Израел, Египет и Кипър?  И още много други въпроси, които ще възникнат в зависимост от развитието на следвоенната ситуация в Европа и в Близкия Изток.

Гърция, Кипър, Египет и Израел имат своите основания в извода си за необходимост от силен и единен отговор на регионалните заплахи. Впрочем инициативата за East Mediterranean Treaty Organization- EMTO е на Гърция и едва ли съседна Турция гледа с добро око на нея. Не бива да се подценяват обаче, геополитическите аспекти: прякото въздействие върху източносредиземноморския газов Форум (EMGF) и индо-средиземноморския геополитически комплекс, доминиран от Икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC) и значението им за глобална икономика. А в Средиземноморието имаме нарастващо геополитическо напрежение, териториални спорове, енергийни проучвания и външни влияния, оспорване суверенитета на регионалните държави. Авторите на идеята за създаването на EMTO очевидно разчитат, че такъв съюз ще бъде противотежест на хегемонистични стремежи и  гарант,  че нито един актьор не може да доминира безспорно в региона. Като тук очевидно се визира голяма и мощна Турция. Но това веднага повдига въпроса, не допринася ли идеята за връщане на противопоставянията между Турция и Гърция, вместо към изглаждане на отношенията между тях като членове на НАТО?

Гръцките автори на идеята се аргументират с това, че „трябва да се изгради самоподсилваща се институционална архитектура, която запазва военната и икономическата сигурност на елинизма и неговите съюзници в региона, както и че  Атина трябва да поеме интересите и ангажиментите на по-широкия свят за запазване на регионалната сигурност“. Това изисквало ясно елинистично лидерство, изграждане на съюз и споделяне на тежестта. Тоест, интересите въпреки това звучат твърде национално и с претенция за гръцко лидерство, а не международно и взаимоизгодно. От друга страна обаче, правилно се отчитат амбициите на Турция в посока на Сирия и други близкоизточни страни,  като дори се формулира целта съюзът „да възпре турските хегемонистични планове в целия регион“. Очаквано и логично гръцкият акцент е върху гаранциите, че нито един актьор не може да доминира безспорно в региона.

При формулиране на  стратегическите цели  авторите подчертават, че EMTO представлява съизмерим и навременен отговор на нарастващото „безгранично“ гражданско-военно партньорство между Турция и Либия, включително Русия и Иран, но не конкретизират заплахите от тези партньорства.

 Аргументите за такъв съюз включват многостепенен възпиращ подход за противодействие на хибридни или кибератаки, включително разпоредби за критична инфраструктурна сигурност. Оперативните протоколи на EMTO драстично биха подобрили споделянето на разузнавателна информация, оперативната съвместимост на системите и стратегическото планиране, както и допълващото, координирано и интегрирано отбранително производство. Но тук възниква въпросът, означава ли това, че САЩ и НАТО не правят достатъчно за да покрият подобни изисквания или единственото обяснение е пренасочване на стратегическите усилия на Вашингтон в Индо–Тихоокеанския регион.

Създателите на ЕМТО Гърция, Израел, Египет и Кипър биха привлекли в съюза Франция, Италия, Испания, Португалия и Обединеното кралство, се твърди в документа. Специален партньорски статут с възможност да дадат принос, могат да получат  Алжир, Ливан, Саудитска Арабия и други нации, чиито суверенни територии са застрашени от Турция.

Предложението е разширено с идеята за създаване и на Средиземноморска инициатива за икономическа сигурност. Укрепването на икономическите връзки в тази рамка ще създаде по-устойчива регионална икономика, като същевременно ще противодейства на икономическия лост на Турция. Гърция, Египет и Израел  ще имат за цел укрепване на икономическите връзки и връзките за сигурност между Източно-Средиземноморието, Индо-Средиземноморието и Свободните морета, които обхващат Черноморските региони. Силните връзки между тези свободни и отворени пространства щели „да засилват устойчивостта и на трите театъра, като същевременно ограничават зловредната маневреност на връзката Турция-Русия-Иран в споделеното пространство“. Присъствието на Великобритания в списъка на възможните западни страни за привличане в новия съюз и нейните амбиции в Черно море предполага, че Лондон би предложил включването и на България в него, но това би предизвикало възраженията на Турция.

Гръцките автори правят извода, че създавайки стратегически съюз между Гърция, Кипър, Египет и Израел, регионът може да устои на външен натиск, да защити суверенитета и да създаде сигурна среда за бъдещите поколения. Въпросът е, дали военната и икономическа мощ на тези страни действително са достатъчни за реализиране на такива цели или раздробяването на една изградена вече военно–икономическа мощ няма да има по–лоши последици.

Все пак  авторите вярват в  историческа възможност за включване на едно  свободно и отворено Средиземноморие в колективна военна, енергийна и икономическа архитектура, която надхвърля политическите цикли и запазва мира и просперитета в този край  на света.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krämer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  18.03.2025