ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Малко успехи, но в положителна посока
Симеон Николов 20.03.2025
Не може да се даде еднозначна оценка на телефонния разговор между президента на САЩ Тръмп и президента на Русия Путин, проведен на 18.03.т.г. Въпреки това, резултатите повдигат завесата над някои въпроси, но предизвикват още повече такива, което е напълно логично, не само предвид сложността на ситуацията във връзка с войната в Украйна и съпротивата на Европа срещу американския подход, но и поради това, че двете велики сили се ръководят и от стратегическите си интереси и бъдещи двустранни отношения.
Изненадващата продължителност разговора – почти два часа и половина– е резултат както на големия брой обсъждани въпроси, но така и на безрезултатността по много от тях. / Сравнението с по–краткия разговор на следващия ден с украинския президент –един час– би дало поводи за разсъждения и в друга посока./ Един дълъг разговор обаче може да носи в себе си и сигнали за подобряване на отношенията и разбирателство. Разговорът не беше успешен от гледната точка на президента Тръмп, в противен случай щеше да даде пресконференция или направи изявление. От друга страна трябва да се признае, че съгласието на Путин по предложение на Тръмп за спиране на огъня, макар и в ограничен и частичен вариант, е първото прието ограничение на руските военни операции от началото на конфликта. Скептиците ще го определят обаче като провал, защото касае само ограничаване атаките по енергийни обекти, а не пълно спиране на военните операции, което не бе реалистично да се очаква. Русия е на път да освободи и оставащитге 14% от територията на Курска област, а в останалите участъци на фронта има постоянен и сигурен напредък. Това безспорно засилва позициите й при предстоящи преговори. Путин направи минимална отстъпка с предложението за прекратяване на атаките по енерегийни обекти, не само защото понася щети по руски такива и от украинска страна, но защото иска както да довърши настоящите успешни настъпателни операции, така и да не проваля преговорите със САЩ, с които има интереси и по други важни международни въпроси. Не трябва да се подценява постинганатото съгласие между Тръмп и Путин да започнат "технически преговори" за по-широко примирие в Черно море, което някои коментатори погрешно определиха като отклонение он основните въпроси на войната. Напротив, то е от голямо значение и не само за Русия, Украйна и САЩ, но и за други сили с интереси в региона.
Натискът на Тръмп беше спрян с реалистични и сериозни доводи, например с поставените от Путин въпроси, как ще бъде осигурено прекратяването на огъня, кой ще разпореди прекратяването на военните операции, кой ще констатира и реши, има ли нарушение на такова споразумение на фронт от почти 2000 км. Стилът и размахът на Тръмп очевидно не сработват в такава сложна военна обстановка. Водещ е идин друг довод, дори в случай на прекратяване на огъня, украинците ще поискат подкрепата на европейците. Предвид на демонстрираната от тях войнственост, такава ситуация може да излезе извън контрол.
Путин не бърза и има основание за това. Но Тръмп има спешна нужда успешни преговори и крайни решения, защото е притиснат от политика причиняваща сътресения на фондовия пазар и хвърляща сянка върху американската икономика.
Путин умело вплете в преговорите въпроса за гарантиране на доставките на газ за Европа. Приятелят на Тръмп, Матиас Варниг, планира да рестартира руския газопровод "Северен поток 2". "Ако Съединените щати и Русия постигнат енергийно споразумение", каза руският президент, "тогава тръбопроводът за Европа ще бъде сигурен. Това ще бъде полезно за континента, защото ще получава евтин руски газ".
Видно е, че Путин държи на възстановяване на равностойно приятелство със САЩ и признаване на Русия като велика сила наравно със САЩ, което е отразено в изявлението на Москва за проведения разговор, подчертавйки „споделената отговорност на Русия и Съединените щати за стабилността в света“ и дискусията „за Близкия изток като регион, в който да се започне сътрудничество за предотвратяване на бъдещи конфликти“. Политическите наблюдатели не обърнаха внимание на факта, че Русия прие формулировката на САЩ за Иран, което може да се коментира двуяко– като слабост на Путин или като негова гъвкавост в преговорите. Каква е стойността на тази отстъпка и как ще бъда коментирана от Техеран.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация