ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Атаката на Тръмп срещу Науката:
Целта е Контрол и Подчинение
Борислав Сретков 21.04.2025
На 14 март 2025, в Bоde-Museum, Берлин бе връчена наградата на Фондация Айнщайн за 2024 година. С нея бе удостоена Elisabeth Bik, учен детектив, с голям принос в научното изследване на хилядите научни публикации в този век, разпространяващи лъжи, измами и неистини. Вторият, не по-малко важен момент от това събитие, бе отбелязването на 146 години от рождението на гения Алберт Айнщайн. Изключителен късмет и случайна привилегия за нас бе да присъстваме за втори път на мероприятие на Фондация Айнщайн на тази конкретна дата 14. март. Но за разлика от друг път, сега всичко, което видяхме и чухме, бе една манифестация на голяма тревога от страна на научната общност, с оглед на това, което преживява съвременният свят. В частност и деструктивните тенденции и развития в лидерската страна на Западния свят и страната, създала глобалната иновационна машина САЩ. А последната по наше мнение, е продукт на концентрирано и с фокус и визия, компресирано авангардно знание.
Събитието бе открито от Председателя на Управителния съвет на Фондация Айнщайн Martin Rennert. Той е известен музикант и бивш Президент на Университета за Изкуства в Берлин. Двамата му предшественици начело на тази много авангардна, германска Фондация бяха световни известни, немски математици. Когато изнасяха речи те бяха невероятно точни, дълбоко интелигентни и не им липсваше и остроумие. Но този път, Председателят на Фондацията има своя бекграунд в музиката и изкуството, а ние от опит знаем, че с авангардно изкуство се занимават хора, носители на подчертан свободен дух, притежават високо въображение и по пътя на смела концентрация визията да реализират, чрез творческа енергия, неща граничещи с обективните истини. При хората на изкуството, няма фейкове, защото зареждат своите творби и изяви с най-положителните емоционални енергии любов, съчувствие, благодарност и смиреност. Очаквайки смели, силни думи от Rennert, спонтанно се решихме да стенографираме основното в речта му и не сгрешихме. Тук конкретни извадки от нея:
Светът стана един друг. Може би трябва по-скоро да кажем ние дълго стояхме със затворени очи пред това, което се очертаваше от години. Убийствената война на Путин срещу Украйна. Отвратителното нападение на Хамас срещу Израел, ужасната война в ивицата Газа. Войните в Судан и Мианмар. Застрашеният Тайван. Увеличаващите се един по един проценти на влияние на екстремистки и многократно неофашистки партии в Европа и в целия свят. Бих могъл да продължа с изреждането, защото всичко това и много повече от това ни съпровожда вече от години. Но както казваше Гьоте, колко много ΄днес клони към Неизвестността`, но напълно по-ясно ние го разпознаваме именно днес Уволнени учени, снети изследователски теми, университети загубват своето финансиране: Това, което става в Съединените щати, налага една намеса според мен Днес в САЩ университетите са вражески институции. Чрез декрети бяха преустановени програми по ваксините и сред много други неща, сериозни части от изследванията в областта на раковите заболявания бяха прекратени. Съществуват забрани за работа и уволнения на широк фронт в научните институции. Разрешени средства за развитие не се изплащат. При много учени, мъже и жени и особено при младите учени цари Страх и Хаос. Това е и целта контрол и подчинение върху и на науката.
Втората цел на настоящите мерки са големите федерални служби: the National Science Foundation, the National Institute of Health (NIH), който е най-големият в света изследователски център и за развитие в областта на медицината. Над 80% от плащанията към тези институции са задържани или замразени от месец февруари, според президентката на Академия на науките в САЩ, Marcia McNutt. Съдебните решения просто се игнорират Университетите са място на свободата на словото и на откритите въпроси. Но Науките, както и училищата, управлението, съдилищата, според автократите трябва да бъдат контролирани. Всяка една автономност се смята за заплаха, всеки един протест е същевременно нелегитимен. Това, което става е едно фундаментално променяне на климата, в който се провеждат изследванията и то е далеч и зад границите на САЩ Какво ни изненадва във всичко това? J.D.Vance в същност каза още през 2022 година, че всички професори веднага трябва да бъдат уволнени. От тогава до днес той винаги повтаря това, и последният път през миналата седмица. И ехото от неговите думи чуваме и от една партия тук в Германия Би могло да се надяваме, че кашата ще отмине след 4 години. В това аз не вярвам. Това, което става е едно фундаментално променяне на обстановката за работа в областта на науките. Да, става въпрос за много неблагоприятен климат и нека се спра на тази дума. Ние преживяваме как се конструира една алтернативна реалност: от оруелското зачеркване на понятието ΄Климат΄ от страна на правителствения уебсайт в САЩ, до обявяване на едно национално ΄Енергийно Извънредно положение΄ и това при положение, че Съединените щати добиват днес повече нефт и газ от всяка една страна в историята. Ние наблюдаваме как в САЩ масово се уволняват сътрудници на Агенцията за опазване на околната среда. Отменят се правила за устойчивост срещу климатичните промени, замразява се или се прекратяват изследванията в областта на климата. Ние знаем, независимо, че някои го отричат, че кризата с климата е една криза на Човечеството, но тя е най-остра за тези, които живеят в най-заплашените зони на света. Това не са най-богатите. Ние знаем, че, това ще предизвика големи миграционни вълни и това усещаме днес и в дните на избори Ние знаем също, че тази криза е предизвикана поради нашето бягство от реалността и нашата ленива слепота и тя ще доведе до климатична катастрофа за идващите генерации в целия свят. Когато ние говорим за справедливост между генерациите, това е първата мисъл, която ми блясва И най-богатата част в света следва да се събуди, отворете си очите и вижте, че само малко показатели са покрити с един дебел молив от филц, което дава възможност да се отрича реалността и за да ни се отнеме всяка една убеденост, всяка една вяра в това, и бавно да ни се отнеме все пак по някога видимата способност да разпознаваме нещата. Нашата отговорност нараства. И особено бързо тази отговорност нараства срещу отклоняването и отричането в много сфери и места
Работата на Фондация Айнщайн се състои в това, да се развива и подкрепя науката и Берлин трайно да се превърне в един център на изследователската дейност. Ние правим това в партньорство с университетите в страната и с болница Charite. Ние подкрепяме хора над 300 изключителни личности от различни сфери през последните години. И ние подпомагаме големи структури, които се отдават на важни теми, като регенеративните терапии, промените в климата, математиката, неврологията, хуманитарните науки. В момента работим по създаване на Център за Глобално Здраве. Ние довеждаме изтъкнати личности от цял свят като Айнщайн-професори в Берлин И във времена, когато трябва да се пести, нашата работа не намалява, а напротив. науката, икономиката, политиката и изкуството трябва да се съберат. Изследователските институции не трябва и особено в тежки времена да се превръщат в бастиони. Те трябва да са отворени, да останат в диалог, да разясняват и обясняват и да привличат Ако се замислим по опасностите, които стоят на един близък хоризонт, моето мнение е, че все по-интензивно и решително да се обмисля и отделя внимание на защитното средство: Образование. Колкото и различни ние бихме били, нас ни обединява едно нещо: Привилегията да се наслаждаваме на образование. Това е, което ни свързва, но и ни задължава, и то всеки ден все повече. (Резюме от встъпителното слово на Martin Rennert, на 14.03.2025).
Независимо, че бяхме много впечатлени от смелите и верни думи на Председателя на Фондация Айнщайн, може би нямаше да напишем този материал, ако през този месец не бяхме получили от Фондацията пълния текст на основната реч за това събитие, изнесена от световно известния физик и бивш министър на науката в Холандия, Robbert Dijkgraaf. Трудно е да подберем най-важното от тази реч, която бе една първокласна лекция от знаещ учен с голям опит: Айнщайн остава най-известния и най-признат учен. Никой друг не е разширил нашето разбиране за космоса по-съществено. Неговите визионерски идеи имат също така много практически приложения, като лазерите, ядрената енергия и GPS. Аз обичам да казвам: без Айнщайн ние всички бихме били загубени. В продължение на цяло десетилетие аз се движех по неговите стъпки литературно и фигуративно - в Принстън, където Айнщайн прекара своите финални 22 години Айнщайн не бе регулярен гений. На петгодишна възраст той получава един компас. И като всяко дете той е впечатлен, че стрелката винаги показва на север. Но той е открил нещо друго. Когато той се движел през стаи, една мистериозна сила е управлявала стрелката на компаса. На възраст пет години, той открива магнитното поле една перфектна метафора за по-късната му работа, разкривайки най-дълбоките тайни на Природата, скрити в съществото на самото пространство. Айнщайн бе предизвикателен студент. Неговите преподаватели и професори са го наричали мързелив и арогантен. Той е завършил като последен своя клас в университета и той и съпругата му Минерва, са единствените дипломирали се, които не са си осигурили академични позиции. Работейки като държавен служител в Патентната служба в Берн, тя му дава свободата да мисли неограничено върху пространството и времето, светлината и материята. През 1905 година той публикува, само на 26 години, четири научни разработки и за всяка една от тях, той би могъл да получи по една отделна Нобелова Награда(независимо, че получава само една). Между тях е най-известната формула в историята: E = mc2. И тук на вратовръзката, която нося е бродирана тази формула, с шрифта на Айнщайн. Когато гордо показах тази вратовръзка на моя ценен колега Freeman Dyson, в Института за Авангардни изследвания, той ми каза, че притежава подобна, също с формулата E = mc2. Само, че тази вратовръзка е получил лично от Алберт Айнщайн. Много хора се стряскат от формули. Но формулите са великите конектори. Истинската звезда седи спокойно в средата. Тя се отнася до две концепции, които преди теорията на Айнщайн са били разглеждани като комплексно разделени и несвързани: енергията E и масата m. Чрез магията на уравнението, ние научаваме, че масата може да се трансформира в енергия. Енергията съдържаща се в нещо така тънко като едно гроздово зърно приличащо на ядро, което да е равнозначно на ядрена експлозия. Разчитайки уравнението в обратен порядък, енергията може да се превърне в материя. И когато се движите, вашето тегло се увеличава. Незабелязвано от нас, но протоните, които се задвижват в CERN близо до скоростта на светлината, те тежат 7000 повече от колкото когато са в покой Нютон обяснява как действа гравитацията, но Айнщайн ни разкрива защо тя действа Неговата генерална теория за относителността е един брак между елегантна математика и дълбока интуиция на физик Айнщайн разбира, че материята казва на пространството как да се огъва и пространството подсказва на материята как да се движи. Той разбира, че неговата теория има последствия, които подлежат на тест: светлината на една звезда би се огънала около слънцето. И когато през 2019 слънчевото затъмнение потвърждава неговите изчисления, Айнщайн бива въодушевен. Запитан как би се чувствал ако изпитания покажат резултати противоречащи на неговата теория, той отговаря: `Тук нека и милият Господ да ме извини, но Теорията е вярна.` Така за една нощ се ражда един учен-звезда. И през декември 1919 на челната страница на вестник Berliner Illustrierte Zeitung се появява материал със заглавието Eine grosse Weltgeschichte(Една голяма световна история). Теорията за относителността на Айнщайн е може би най-голямото достижение на един човешки мозък. Независимо, че тя направи Айнщайн най-известния учен в историята, неговите идеи са били така авангардни и той никога не успя да доживее техните приложения. Едва сега, един век по-късно, ние разполагаме с модерни технологии за да наблюдаваме пълноценното приложение на неговите идеи Впечатляващо е, че само за 100 години, човечеството успя да разкрие 13.8 милиарда години космическа история. Ускорението на нашето знание мощно надхвърля експанзията на самия универсум. Айнщай ни конфронтира и с нашата игнорация необходим бипродукт за пробиви в науката. Космолозите би трябвало да са начело в ранглистата на най-щастливите учени, защото те точно знаят, какво не знаят. Теорията на Айнщайн ни дава възможност да измерваме теглото на универсума и при това неговото енергийно съдържание, с едни шокиращи резултати. Всички известни форми на материя и енергия, които са всички частици и радиация създаващи земята, планетите, звездите и междугалактичните облъци, представляват само 5 процента от общото цяло. Останалите 95% е изпълнено с непозната тъмна материя и освен това с една още по-мистериозна тъмна енергия, пронизваща пространството и задвижваща универсума да се разширява по-бързо и по-бързо Просто казано, ние можем да характеризираме науката през миналия век, като търсене на градивните блокове на реалността. На молекулите, атомите и елементарните частици изграждащи материята. Клетките, протеините и гените създават живота. Битовете, алгоритмите и мрежите оформящи информацията и интелигентността, са едновременно човешки и изкуствени. През този век ние ще можем да експлоатираме всичко, което би могло да бъде сътворено с тези градивни блокове През 13.8 милиарда години космическа история и почти четири милиарда години живот на земята, природата е използвала само една тънка фракция от всичките нейни възможни проекти. Ние всички сме печелившите в космическата лотария. От безкрайността на алтернативите, нашите генетични кодове са били подбрани за да се реализират. Същото важи за всички форми на материята около нас и за всяка мисъл, която не е узряла или записана. Светът, който ние познаваме е само върха на един безкраен айсберг от възможности. Чрез мощните, самоучещи компютри, които скоро ще бъдат на квантова основа, ние ще изследваме безкрайната реалност на изкуствени материали, живота и интелигентността. Тази перспектива едновременно ни привлича, но и безпокои, не на последно място защото темпото на откритията се засилва. При актуалните технологии, една тяхна генерация може да трае малко месеци, както ни показват последните пробиви при Изкуствения интелект. Корабът на науката напусна тихите водни пътища и навлиза в открития океан, изпълнен със смазващи вълни. Това повдига фундаменталния въпрос за ролята на науката и технологиите в нашето общество. Как ние ще навигираме в тези безгранични морета от възможности. Къде са визионерите, които виждат по-далеч и ни водят през всички етични дилеми? Къде са днешните Айнщайн?...
Айнщайн бе не само брилянтен учен, но и твърд борец срещу антисемитизъм. През август 1920, на голяма среща в Берлинската Филхармония, критици денонсират неговата физика като Не-Германска и я охулват като безстойностен продукт на Еврейско-Комунистическо мислене. Макар и силно наранен от тези атаки, Айнщайн не отговаря с мълчание, а с голяма убеденост. Подкрепян от колеги, той говори още по-мощно за своите принципи, израствайки като известен глас срещу надигащото се нацистко движение и световния антисемитизъм. Със своя неповторим кураж, Айнщайн се трансформира от учен-гений в един глобален адвокат за човешко достойнство и свобода. След като се премества в Принстън през 1933, той неуморно работи за спасяването на колеги учени от нацистка Германия До своята смърт Айнщайн постоянно се бори за правата на преподавателите и учените, те да изразяват свободно своите мисли Неговият активизъм бе атакуван отново по време на ерата на McCarthy (Макартизма), когато политическият климат в САЩ нарасна силно като враждебен срещу учените, преподавателите, учителите, журналистите и артистите. През ноември 1954, на пика на кампанията на Joseph McCarthy срещу мнимата комунистическа инфилтрация, Айнщайн пише, че ако отново би бил младеж, то той би избрал да бъде водопроводчик или амбулантен търговец, с надеждата да намери по този начин скромна степен на независимост, все още възможна при настъпилите обстоятелства. Съюзът на водопроводчиците от Чикаго веднага му предлага членство. McCarthy обратно заклинява мнението на Айнщайн, казвайки пред медиите, че името му Einstein или John Jones и този, който дава такъв съвет е враг на Америка. Но Айнщайн запазва спокойствие и през март 1954 той публично апелира за правото да се търси истината и да се публикува и преподава това, което се смята, че е вярно. Той прокламира, че в тези тъмни времена, свободата на преподаване, взаимният обмен на мнения и свободата на пресата и другите медии за комуникация са нападнати или блокирани. Устойчивото убеждение на Айнщайн за човешки права, мир и свобода остават валидни както всякога. Той би признал с ужас смущаващите паралели в нашия съвременен свят. Ние наблюдаваме нарастващи атаки срещу академичната свобода и това как пространството за интелектуално разгръщане се свива. Правителства и идеологически движения усилено налагат своите възгледи върху науките. Популисти претендират да представляват истинската воля на нацията, докато методично заглушават протестни гласове. Проверяеми факти преднамерено се подкопават с алтернативни факти. Научни открития се отслабват чрез посяване на съмнение и разпространяване на дезинформация, често дегизирано като легитимна наука. Университетите, някога празнувани като основни колони на демократичното общество, се сблъскват с координирани атаки под циничния претекст за борба срещу излишната политическа коректност. И в един нарастващ свят с нулев сбор, международното научно сътрудничество се преформатира като заплаха за националните интереси, независимо, че най-притискащите човечеството изпитания изискват глобално сътрудничество. Лесно може да предскажем, че тези политически и идеологически натиски ще се интензифицират. След като науката тласка обществото напред, обществото неминуемо бута обратно. Когато научните открития влияят на нашето поведение, диктувайки какво би трябвало да ядем или как би трябвало да пътуваме, става подмамващо, да се отстреля месинджера, носещ неприятни новини, отколкото да се следва техния смислен съвет. Експлозивните научни и технологични развития ни конфронтират с нещо, което наричам парадокс на знанието. По правило, изследванията дълбаят по-дълбоко в пластовете на нарастващата комплексност. Кой истински компресира вътрешния живот на смартфона или на генната терапия? Най-новите ИИ модели дори не разбират своето собствено функциониране. Науката израства засилващо се невидимо и неразбираемо за масовата публика. Симултанно поради нарастващия си комплекситет, науката става по-използваема и релевантна. Всяка тема на политиката, от промените в климата до контрола върху инфекциозните болести зависи от изследванията и глобалното сътрудничество. Ние рискуваме науката и технологиите да бъдат на всякъде и никъде. Ставайки всички симултанно мощни, управлявайки всеки аспект на нашия живот, при това нарастващо замъглени и невидими, подобно на ангелите във филма на Wim Wenders In weiter Ferne, so nah! (В обширна далечина, така близо)
Най-голямото изпитание за преподавателската общност ще бъде запазването и засилването на академичната свобода, да продължим да разширяваме нашия поглед и да възприемем толкова различни перспективи, колкото е възможно. Push-back срещу push-back. В науката, целта никога не може да бъде комфортна, достигни компромис или избегни трудни въпроси. Ние устойчиво трябва да се защитим от намесите на правителства, политически организации или вътрешни академични групи за натиск. Смесете науката с политиката и ще получите политики. Това изисква повече от научната общност, отличните изследвания не са достатъчни. Науката определено е обществено благо част от човешкото, колективно наследство с потенциал да адресира глобални предизвикателства. Тя е най-надеждният източник на оптимизъм. Постигането на този значителен потенциал изисква постоянен диалог между академичните дисциплини и между учените и обществото. Науката трябва да разбере нуждите на обществото, поканвайки хората в своя забележителен свят, чрез ясно отделяне на научното знание от посредственото мнение. Един широк диалог между науката и обществото е не само необходим за осигуряване на бъдеща подкрепа. Той е критичен за привличането на млади умове да се включат в усилията на изследователската дейност. Широко споделено знание създава плодотворна почва за бъдещите технологии, иновацията и икономическия ръст. Добре информираните, научно-грамотни граждани са по-способни да правят верен, отговорен избор, когато се конфронтират с объркващи проблеми, такива като промените в климата, ядрената енергия, ваксинациите и генетичните модификации. Симултанно, учените се нуждаят от този диалог за да развиват потенциално трансформативни технологии с отговорност. Публичният ангажимент на науката служи и на една по-висока цел обществото печели съществено от прегръщането на една научна култура. Неговото отдаване на точността, търсенето на истината, критичното разследване, здравия скептицизъм, уважението едновременно към фактите и несигурностите и чудото в богатството на природата и на човешкия дух.
Айнщайн продължава да ни инспирира, като брилянтен учен и велик хуманист. Той ни демонстрира как науката преминава политически и идеологически граници, важността да се поставят под въпрос съществуващи парадигми и отговорността на учените да се съобразяват с етичните приложения на техния труд. Всичко това изисква едно екстрено чувство за спешност в тези обезпокояващи времена. И аз чувствам, че в това отношение Берлин играе една специална роля. С неговото минало, настояще и бъдеще, този град е ключов камък, чието добро състояние е мярка за здравето и устойчивостта на глобалната научна екосистема. Може би най-добрият урок от Айнщайн е нашето фундаментално задължение да си представим един по-добър свят. Това ме води до може би най-удовлетворителната част от моята работа в Принстън. Когато децата пишат до Дядо Мраз, аз не зная къде бива доставяна тяхната поща. Но когато те пишеха до професор Айнщайн, тези писма пристигаха на моето бюро, като едно писмо от три италиански момичета, учудвайки се дали той обича пица. Или тази картичка от младо дете, с едно съобщение, което имам щастието да споделя с Вас: `До Алберт Айнщайн, Аз се надявам, че Вие никога няма да престанете да сте любознателен.`
Happy Birthday, Professor Einstein! ( със съкращения от основното слово на 14.03.2025 пред Фондация Айнщайн на Robbert Dijkgraaf)
Не изписваме случайно доста подробно, какви ключови думи, мисли и предупреждения се издигат от трибуната на Фондация Айнщайн в Берлин, от честни, знаещи и можещи учени. Не разбираме само защо тези изключително важни трендове, наситени и с плашещи, но и с предупреждаващи, градивни и стимулиращи към действие истини и идеи, не се преподават в разбираеми уроци в гимназиалния образователен курс. А университетите в Европа и САЩ би трябвало да са обобщени в отделен изпит още в първи студентски семестър. Както и по десет пъти на ден, вместо да цитират по радиото буквално на всеки час, какво казали Доналд Тръмп или Путин (и с платен ПИАР да им вдигат ненужния никому имидж ) да съобщават ритмично само по една от гореизложените истини или факти, в една хармонична поредица от ненатрапващи се, научно синтезирани и инетересни за ухото съобщения с компресирано истинско знание. Тук е тотална тишина по тази ключова за настоящето и бъдещето тематика. Какво казал вицепрезидентът J.D.Vance на Конференцията в Мюнхен, чуха и нарастващия брой на бездомните в Берлин, но какво казва световен физик и съмишленик и наследник на Алберт Айнщайн, или бившият президент на Университета за Изкуства, UDK в Берлин, ще чуят около 180 души присъствали на едно тържество в знаковия адрес, Bode-Museum в Берлин. При това на рождения ден на гения Айнщайн. И едва ли в тотално манипулираните социални мрежи са се появили поне на 14 март т.г. няколко реда, кога се е родил геният Айнщайн, защо е изгонен през 1933 от Германия, защо е преследван през 1953-54 от Макартизма в САЩ и защо е изказал официално мнение, че ако е отново млад, би станал водопроводчик. Или на американските студенти да разкажат нещичко по тази тема и някой да се сети да направи един сравнителен психологически, етичен и морален портрет на американския президент с този на Алберт Айнщайн. Защото целият свят наблюдава как днес в Съединените щати със силата на софтуера, Изкуствения интелект, мегакомпютрите и алгоритмите, с помощта на кухи опаковки, без никакво съдържание, се поднасят манипулативни наративи, включително за разрушаване на образователната система и сферата на лидерската наука. Това разбира се не е случайно, историята показва, че когато най-едрият капитал е в голяма криза той прекроява политическия модел на държавата в диктатура и първите на които трябва да се затвори устата са учените, или най-образованите и знаещи хора. Всички и всичко да е под контрол и в пълно подчинение на авторитарната власт. Нищо ново под слънцето. Новото е може би, че нито американският президент, нито неговият вице, ще получават коледни картички от интелигентни младежи и малки деца от целия свят, включително и от Европа или Италия.
Но ние си задаваме риторичния въпрос, защо се получава така? Защо академичната общност при толкова брилянтни учени, мозъци и носители на Нобелова награда в различни дисциплини, нито са в диалог по между си, нито са в диалог с младежите на възраст до 44 години, нито застават ребром, с железни аргументи и силно лоби от свои възпитаници срещу този поход срещу знанието и образованието в САЩ? И защо никой не се сети да бие Камбаната още през 2016 година, когато Тръмпизмът чрез отличен, платен популизъм навлезе в Белия Дом?
Ако може да се каже, че има въобще масова съпротива и поне аргументирано противопоставяне, то е доста закъсняло. За това ни подсказва и в обширна статия-интервю, озаглавена Америка пропада, на една цяла страница във вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, Marci Shore, историк и преподавателка в университета Yale, New Haven, USA. Тя ни поднася един разказ наситен с големи истини: Това, което се случва в Съединените щати ми създава страх. И особено се страхувам от това, което предстои да дойде САЩ имат най-висока квота на притeжаване оръжие на глава от населението Ако Вие попаднете в спешното отделение на една болница в New Haven, бихте попаднали сред пациенти с огнестрелни рани. Ние американците сме привикнали към това. Но сега се страхувам от настъпващото политическо насилие. Днес вече в настроенията много ясно се чувства политическото насилие. Ние не сме повече една правова държава. Правителството действа пряко с произвол и те изхождат от това, че всичко им е позволено. Авторката е съпруга на известния американски учен историк, преподавател в университета Yale, Timothy Snyder. Той е и автор на книги, преведени в над 40 страни. Предпоследната му книга е световен бестселър Тиранията. А последната му от 2024, с ключовото заглавие Freedom, е бихме казали задължително четиво за младата генерация, ако има желание да разбере защо светът е в това състояние. Вицепрезидентът J.D.Vance е писaл през януари на платформата X, че Timothy Snyder е срам за Yale. Атаките спрямо това семейство, признати в света и в частност в цяла Европа американски учени са в контекста на основната тема от годишната среща на 14 март организирана от Фондация Айнщайн в Берлин. Нещата много си приличат и само потвърждават факта, че някой трябва да бие Камбаната. Marci и Timothy решават след 20 години преподавателска и научна работа да напуснат университета Yale и се преместват в друг университет в Торонто, Канада. И Marci Shore разказва още: Аз бих желала в тези времена моите две деца да се развиват и израстват някъде другаде. Не съм убедена, че Yale и други американски университети биха могли да пазят своите студенти и преподавателски кадри и биха правили това. Когато обявихме, че напускаме, университетът замълча. Подкрепиха ни отделни колеги В някои университети има съпротива срещу това политическо насилие, но то е недостатъчно и е по-слаба отколкото очаквахме. В едно открито писмо, президентът на Харвард, Alan Garber писа: `Ние не сме перфектни. Антисемитизмът е важен проблем, който трябва да обработваме. Като институция и като общност ние отчитаме нашите недостатъци, стремим се към необходими промени и изграждаме силни връзки, които на всички нас дават възможности да се разгръщаме по-добре.` От една страна, естествено е вярно, че никой не е перфектен. От друга страна, това е почти езикът на сталинистката самокритика, което представлява един много мрачен знак. Университетите, особено техните управления имат страх Важно е да не се фетишизират категориите. Ние използваме категориите Фашизъм, Авторитаризъм, Тоталитаризъм, концентранционен лагер, Геноцид и т.н., но това са невротични инструменти, които ни дават възможност да сравняваме различни исторически моменти. Нищо никога не е абсолютно същото като нещо друго. Тези понятия са средства, които ни помагат да посредничим между Индивидуалното и Универсалното. Те ни помагат да мислим насред редуцираната уникалност на живота. Тук бих се позовала на Кант: `Мисли без съдържание са празни. Възгледи без понятия са слепи.` В случая с Тръмп трябва да установим определени класически, много ясни белези на Фашизма, както ги описва Jason Stanley: митологизиране на миналото, натурализирането на йерархиите, култовите жертвоприношения, несигурната мъжественост, социалният дарвинизъм и реториката Ние Срещу тях В този контекст за мен като историк е важно да се види разликата между тоталитарните идеологии от 20. век и пост модерните версии за Пост-Истина в Русия и САЩ. В този контекст е важно да не се ограничава само емпиричната реалност, когато се сравняват абсолютните претенции за истина на националсоциализма или на сталинизма, с постмодерните претенции на Тръмпизма или Путинизма. Ние виждаме, че Путин е далеч по-ефективен в Демобилизацията, отколкото в Мобилизацията. Най-честият отговор на руските граждани по повод братоубийствената руска война в Украйна е: `Политиката не ме интересува.` Хана Арендт описва в през 1967 година в едно есе тоталитарните идеологии на 20. век, като безупречни Реконструкции на Реалността. Те предлагаха един голям разказ, една история, която в същност можеше да е фалшива, но въпреки това притежаваше своя цялостна гама от наративи. Те държаха един трансцедентален ключ към нашата история и за нашия живот, винаги на разположение и това правеше всичко едно кохерентно, без фуги Цяло. Постмодерният свят започва там, където ние преминем от епистемилогичното към онтологичното Незнание. Това е моментът, в който ние се отказваме от вярата, че съществува една стабилна реалност като основа или център на създадените от човека истории. Днес няма дори и помен от една взаимосвързана, кохерентна история. Тръмп променя своята история, мнения и т.н. всеки ден Аз съвсем не съм експерт в областта на икономиката, но моята интуиция ми казва Да: Става въпрос за една Държава-Мафия Днес ние си имаме работа с един особен вид жестокост. Но това не е изненада. Днес става въпрос преди всичко за избягване от Отговорност. Това сме наблюдавали вече в нашата история И не става въпрос за вина, а за Отговорност Аз не се чувствам виновна за робството, чувствам се отговорна за Истината, за да я видя и изкажа. И аз се чувствам отговорна за справянето с последствията от миналото, които съществуват и днес. Отговорност означава да се погледне истината на миналото в очите Аз разказвам на моите приятели и колеги в Украйна: Не ни вярвайте! Хората у нас на власт нямат основни принципи и никаква истинска идея. Тръмп е един морален нихилист. За него не съществуват Истина и Лъжа, Добро и Зло, за него има само това, което в един определен момент, му е от полза или не Европейците трябва да разберат: Това е краят на аферата. Америка пропада. Не допускайте да ви изтеглим към дъното. Вие трябва да се мобилизирате. Съдбата на света, съвсем буквално, зависи от това. (FAZ, 13.04.2025, извадки от интервю с Marci Shore).
Този текст насочваме предимно към млади, мислещи хора. Да го прочетат внимателно и сами си отговорят на поставени в него въпроси. А има и непоставени, първо, като това защо учените политолози през последните 15 години не са написали разбираеми обяснения на политическите модели, които се инсталират и вече са инсталирани в строги йерархични, вертикални структури, справка Москва, Анкара, Индия, Китай и сега са на дневен ред Съединените щати. Второ, защо философите, социолозите, учените от различни специалности, в същия период не поднесоха нито едно, структурирано, разбираемо и честно определение на съдържанието на обществените, социалните модели в САЩ, Великобритания, Германия, Скандинавия, Турция, Индия, Бразилия, Египет, Русия, Япония, Саудитска Арабия, КНДР и Иран например? Защото в тези модели са регулирани така важните компоненти в едно общество или държава като правов ред, здравеопазване, опазване на околната среда, свобода на словото и мисълта и не на последно място и образованието със съвкупната локална образователна система и като капак цялата схема на социално разпределение между всички групи хора на брутния продукт на съответната страна. И разбира се отношенията на собственост и нейното разпределение в обществото. Това за голямо съжаление до днес е тема табу и ако днес американската учен Marci Shore, обявява на европейци и американци, че Съединените щати пропадат, то някои неини колеги от Харвард, Санкт Петербург, Берлин, Истанбул, Кайро, Рио, Париж, Стокхолм, Пхенян, Техеран, би било нормално, професионално, с истини и реални факти да анализират и покажат истинската същност на тези така важни, локални обществени модели. Тогава разказът за упадъка на Америка би бил допълнен, с големи социални достижения в много малко европейски дестинации и едно трагично, нехуманно, деструктивно и разбира се тотално безперспективно състояние в много други страни и дестинации. Така студентите в Бостон, Лондон, Хамбург, Копенхаген, Рига, Хелзинки, Милано, Прага и София, биха могли да получат далеч по-пълна картина, какво биха могли да им предложат като социален модел и условия за лично развитие и относително комфортен живот, примерно страните от БРИКС? И тези, които се стремят към тях, без да имат и елементарна представа за реалността там да слязат на земята в истинската и реалност. А тя е силно изкуствено конструирана, така както се поднася чрез стандартните наративи, които съдържат полуистини и bulshit. Упадъкът реално е глобален и в голяма степен е свързан с износването на международната парично-кредитна система. И в наша книга, Парите Инфлацията и игрите на финансовите пазари, 2024, разказваме с много примери, как политиците, учените, индустриалците и журналистите от СМИ, изцяло работят на полупразни обороти, под опеката, указанията и в услуга на интересите на Централизирания Глобален Капитал. И мърдане няма. Това не успяхме да го чуем в емоционалните слова на интелигентните и видимо честни и опитни учени.
Трето, светът е наситен с умни икономисти Нобелисти, много от които четем с интерес, макар, че по една или друга причина те са може би заставени да пишат от позицията на Mainstream. Но съществува една друга група знаещи учени-икономисти, които по правило имат и голям личен опит в реалния бизнес и съчетават научно експертно знание с мощен практически опит. Там където се въртят парите от идея, през стока за пазара и от там се възвръщат отново в пари. Този опит липсва на политици, журналисти, чисти преподаватели-икономисти, а и на академици, които пишат дебели учебници и получават Нобелови Награди. Групата автори от Mainstreet е може би единствената, която до момента описва честно и професионално икономическите модели на Германия или Швеция, този на Великобритания, на Франция, Италия, Испания които са по-различни, на Русия, който заслужава подчертан критичен анализ и марксистки одит, на Китай, който е продуктивен, но се нуждае от структурни реформи и се бори с дефлация и криза на свръхпроизводство в съчетание с безработица сред младите. На икономическия модел на Япония, който страда от 30 години, на икономическия модел на Турция, затънал в галопираща инфлация, а за надеждите, които се възлагат на така наречения Глобален Юг и техните икономически модели да не говорим. Та в някои от тези икономически модели има помпи, които помпат нагоре в модела към един минимален, самонастанил се на върха елит, богатства и почти цялата принадена стойност създавана от работещите по-долу в същия модел. В тези модели има абсолютно символични пенсии, или дял на сивата икономика между 35 и 48 процента. В някои от тях корупцията има застрашителни размери и рушветите се движат между 50 и 75% от главницата по разплащанията. В някои от тези модели има много ниска производителност на труда. Или формулирано и по друг начин, ако един работник в индустрията в западащите САЩ произвежда средно по 160 000 долара БВП, германецът около 140 000$ БВП през 2023, в Япония 120 хиляди $ БВП, то в други икономически модели този показател просто не е за показване. За това и студентите в Америка или Европа и до днес не го знаят. А с това и не познават в какви икономически модели и условия живеят техните връстници по широкия, глобален свят. Как без елементарно познаване на всеки един от тези базисни за всяка страна модели, въобще за младите генерации би било възможно да разполагат с право на свободен избор, свободна мисъл, конкретно знание за останалия свят и най-важното и една задължителна днес представа, Кой Колко е Велик и Кой и Как би повел глобалния свят към по-добро бъдеще? Относително лесно е за Timothy Snyder да се пресели, разбирай да избяга от Тръмпизма в съседна Канада със семейството и да продължи да обучава любознателни студенти. Канада е страна, където особено двата модела, социален и икономически, са на светлинни години по-добре развити от тези в САЩ. Но на къде ще бягат преподавателите и студентите от страните в Западна Европа, ако Тръмпизмът прекрои на бързо и политическите, а с тях и обществените модели в тези развити европейски страни, които така или иначе притежават много изградени елементи на цивилизация. Не трябва да бъркаме цивилизацията с демокрацията. Истинска демокрация няма никъде по света, този термин е утвърден и наложен наратив. Днес става въпрос за спасяване на цивилизацията, с някои нейни много важни елементи и екстри, за които се е борил срещу тоталитарни режими и в Германия и в САЩ, геният Алберт Айнщайн.
Томас Джеферсън е казал, че всяка генерация се нуждае от своя революция. Историята почти доказва това. Но къде са днес младите в Съединените щати на Доналд Тръмп? Къде са младите в Германия под заплаха от екстремистка, дясна партия, или в съседна инфлационна, но с имперски претенции Турция. Къде са младите в авторитарна и технологично изостанала Русия, или затъналата в кастов обществен модел Индия ?
И така, въпросът кой днес ще бие Камбаната остава открит!?
Мисли без съдържание са празни, възгледи без понятия са слепи. (Иммануел Кант)
Свободата е лукс, който не може всеки да си позволи. (Карл Маркс)
Борислав Сретков
Берлин, 21.04.2025
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация