ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Ще атакуват ли украинците Кремъл с дронове и ракети на 09 май?
Симеон Николов 04.05.2025
След като президентът Владимир Путин предложи тридневно прекратяване на огъня от 8 до 10 май по повод честванията на 80тата годишнина от края на Втората световна война и украинският президент Зеленски косвено заплаши да атакува парада в Москва, възникнаха редица въпроси, доколко това е реалистично и какви биха били последствията. Разбира се, официалният говорител на МВнР на РФ не пропусна да обвини Зеленски, че неговата екстремистка банда подкопава мирните усилия и дори се хвалят с това. Но всъщност класическите терористи правят точно това.
Първо, украинските въоръжени сили имат техническите възможности да го направят, но целта няма да бъде Москва. Украинските дронове, които имат поголям обхват от необходимите 400 км от границата до Москва, са подходящи, но бавни и лесно могат да бъдат прехванати и унищожени. Ракетите Storm Shadow имат обсег от над 500 км, а ракетите ATACMS до 500 км. Но украинците явно не са получили ракетите с най-голям обсег, а само тези с обсег 300-350 км, именно за да не може да се стигнат до Москва. Ако немците бяха предоставили исканите от Киев ракети Taurus, биха имали успех, защото като нисколетящи крилати ракети са едва забележими от руската противовъздушна отбрана. Украинските дронове като Бобър или Люти с обсег от 1000 км., с които разполага Украйна, са в недостатъчен брой за масирана атака, а оганичен брой такива биха били успешно прехванати от руската отбрана.
Второ, украинското държавно и военно ръководство не би могло да си позволи атака срещу Червения площад поради присъствието на голям брой чуждестранни гости правителствени ръководители и президенти, което би го дискредитирало и влошило още повече политическата подкрепа на международното поле, свързана и конкретно с евентуална загуба на финансиране. Такова поведение наистина не би било политически целесъобразно в момент, в който страната получи подкрепа и от САЩ и подписа споразумението за природните ресурси. В тази ситуация Русия ще успее да демонстрира международна подкрепа, необезпокоявана по отношение на Москва.
С голяма степен на вероятност обаче, може да се очаква, украинските въоръжени сили да изпълнят заканата си по друга цел, като на първо място такава може да бъде Кримският мост, което дори не се прикрива. Освен това от руска страна бяха разкрити и опити за подготовка на подобни действия. Освен атаки с дронове и ракети, може да се очаква и провеждане на военна операция за извоюване на някои териториални предимства. Основание за това дават сведенията за съсредоточаване на военна групировка от над 70 000 души свежи сили, чиято цел все още не е ясна. Те ще бъдат подсилени от чуждестранни наемници. Има очаквания, че тези сили могат да бъдат използвани за политическа провокация около празника на 09 май.
Всичко това показва, че Киев не приема предложението на Путин за тридневно примирие и смята, че би трябвало руската страна да обяви 30дневно такова. Това е обяснимо, предвид затрудненията, които украинските сили изпитват на фронта и изтласкването им от редица стратегически важни райони.
Освен на руска територия, провокации могат да се очакват и срещу руски посолства в други страни. Ако местните органи за сигурност не вземат необходимите мерки за предотвратяване на подобни атентати, това ескалира още повече отношенията на Русия със съответната страна.
Зеленски приветства опита за убийство на руския генерал-лейтенант Ярослав Москалик в Балашиха на 28 април. Показателно е изявлението на депутата Костенко, който изрази своето задоволство от атентата и дори даде оценката: Това е правилната работа на нашите разузнавателни служби. Мисля, че трябва да сме наясно, че дори и скоро да постигнем примирие, работата на разузнавателните служби едва сега започва. Това ще засегне всички руснаци, участващи в атаките срещу Украйна: да гарантираме, че тези хора ще бъдат наказани, независимо къде се намират. Той добави още, че дори и при прекратяване на огъня взаимните враждебни действия няма да спрат.
Какво би се случило обаче, ако на 09. май украинските сили нанесат сериозни щети върху граждански обекти на руска територия? Няма съмнение, че президентът Путин ще изпълни обещанието си да накаже отговорните ръководители, демонстрирайки отново възможностите на нови оръжейни системи, какъвто бе случая с Орешник, балистична ракета със среден обсег (IRBM), чиято разрушителна сила може да съперничи с тази на ядрените оръжия. Демонстрацията на военна мощ би бил пресметнат сигнал, предназначен да напомни на НАТО и европейските сили за катастрофалните последици, които биха могли да последват всяка грешна преценка или пряка конфронтация. Това илюстрира, колко нестабилна е ситуацията и колко спешни са дипломатическите усилия за деескалация на напрежението, преди реториката да се превърне в необратими действия.
Всяка ескалация носи риск от разрушаване на започнатия от САЩ преговорен процес с двете страни. Нещо повече, окуражаването на действията на Украйна от Великобритания и Франция и намеренията на последните дори за разполагане на свои въоръжени сили на украинска територия, може да тласне Русия към преоценка на стратегията за възпиране и предприемане на превантивни мерки за неутрализиране на заплахите, особено предвид продължаващото съсредоточаване на военен потенциал по западната й граница.
Коалицията на желаещите и Киев правят всичко възможно да не се постигне мирно споразумение. А дори и да се постигне такова, то ще бъде провалено. Но това би дало на руската страна причина да се оттегли от преговорите и заложи на още поактивни военни операции.
Русия е заинтересована обаче от положително развитие на едни преговорен процес, въпреки продължаващото успешно настъпление на нейните въоръжени сили на украинска територия. Сред причините са и обществените нагласи на руското население, оценявани напълно погрешно от Запада, че се създавали настроения срещу Путин. Напротив, руското населението бе повлияно от съобщенията за жестоките престъпления срещу сънародниците си в Курска област, от редовните обстрели на цивилни цели, расте желанието за побързо трайно разрешаване на проблемите със сегашния украински режим, рязко се увеличи броят на доброволците за армията, растат призивите за предприемане на решителни военни действия до победа и прекратяване на войната. При такива настроения на Путин ще му бъде невъзможно да приеме компромис по отстъпване на територии, официално включени в РФ. Подобен ход би предизвикало силно негативни реакции сред руската общественост и сред руските въоръжени сили.
Въпреки всичко, засега Путин се опитва при необходимост с помощта на свежи сили от Северна Корея да осигури достатъчно личен състав за приключване на военната операция, ако преговорите не дадат желания резултат. Той няма проблеми нито с въоръжението, нито с боеприпасите, които буквално бълва руската отбранителна индустрия, за разлика от затрудненията на Украйна и Западна Европа.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация