ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ВОЙНАТА ДНЕС НЕ Е НЕМИСЛИМА
Борислав Сретков, 24.05.2025
Живеем в странен свят, свят на наративите. Mедиите постоянно тръбят за водене на преговори, за прекратяване на огъня в Украйна, явно в желанието си да вкарат в главите на две поредни млади поколения, че живеят не в мир, а във война. А голямата война реално тече в глобален и в европейски план от 2014 година. Темата е страшно неприятна, доста добре и в дълбочина ни е позната, но за съжаление всяка истина е конкретна и реалната истина, която ние наблюдаваме повече от 10 години е, че в света се води брутална властова игра, преминала всички граници на мирно съвместно съществуване.
Вторият наратив е, че Някой си щял лично за 24 часа да спре войната защото желаел да остави впечатление за себе си, че е миротворец. И евентуално да бъде удостоен с Нобелова награда за мир за да погали собственото си велико его, зад което пък не се крие никакъв изключителен интелект или личен принос в развитието дори на собствената си страна. Третият наратив е, че само със сила би могло да се постигне мир. А липсва един четвърти наратив - мир за кого? Големите войни до края на миналия век ни показват, че мирът също е конкретен и има строги индивидуални измерения. По тази тема е писано много, с прекрасни примери за реалния край и на Първата и на Втората световни войни. За тези, които са загубили дом, близки, родина в една война, мирът не настъпва с деня на подписването на една капитулация като тази от 08. Май 1945. Така и мирът в Украйна не е известно кога би приключил и това е много тъжно. Мирът е многопластово, разтегливо понятие и подлежи и на манипулация и на излишна инструментализация, която пък се използва успешно за мътене главите и индоктриниране на млади мозъци, които пък и физически и морално, материално и емоционално и времево, нямат днес никакви допирни точки примерно с Втората Световна война.
А ние се намираме в най-прекрасната конгресна и изложбена зала в цяла Азия, в непосредствена близост до водата, в самото сърце на Хонконг и посрещаме на самостоятелен щанд на голям арт панаир, любители на изкуството. Освен това днес е 24 Май, най-хубавият български празник, за нас с невероятни интернационални измерения и мащаб, защото всичко, което се случва на Земята около нас зависи и го правят хората. Щандът е на крайна, външна пътека, опасваща външните граници на огромната зала. В морето на 99 международни галерии и сред средно 6 до 9 хиляди посетители дневно, в рамките на 4 интензивни дни и по 8-9 часа, без сядане на щанда, ставаш иманентна част от една смесена публика с различна националност, която просто манифестира между галериите за да ни покаже и докаже, че китайците (Хонконг е вече част от Китай) и всички живеещи и работещи тук чужденци, не желаят да слушат за войни, а за участие в тях и да не говорим. Но обичат красотата, хармоничните свежи енергии и контактувайки с външния свят не търсят удоволствието от една наливна бира в пъб, пица с чаша бяло вино, зрелищно спортно съзтезание (в случая удоволствие идва от вън), а търсят източник за провокиране на истинска вътрешна радост. Известно е, че радостта е най-ценената емоция от децата, а детето живее в нас цял живот. Или изкуството, когато е живо, то носи енергия и информация към наблюдаващия, каквото е непостижимо и за най-гледаните и четените медии или участие в онлайн мрежите.
Спектърът на посетителите е с пълна гама на възраст, социален, професионален и интелектуален статус. И всички са обединени от една енергия и различни заговарящи ги поводи. За нас най-впечатляващи са децата от 2 до 16 годишна възраст и младите семейства с рождени дати след 1980 година. Разговорите и обменът с тях е неповторим, всичко е тотално искрено, пропито с емпатия, жив интерес и силно чувство за взаимност и свързаност. На арт панаири в Хонконг участваме редовно от 2015, с две години пауза поради карантина за Covid. Китайците са невероятно емоционални хора, обичат красивото и всичко друго би могло да си помислим за тях, включително и това, че обичат и парите, и нищо човешко не им е чуждо, но това са хора, които са прагматици и в никакъв случай не са войнствено настроени, носят в себе си една стара мъдрост, подплатена и с карма и желаят по дефиниция мир. Три дни наблюдаваме тази добре облечена публика, с един спокоен език на тялото и усещаме техните търсещи вътрешно спокойствие вибрации и никакъв хъс да разрушат къщите и електроцентралите на съседите, да изстрелят по пет континентални ракети към всички външни колонизатори, доставили едно историческо, 200-годишно унижение на този многолюден народ. А сред колонизаторите на Китай се нареждат не само англичани и американци, но и съседът им Русия, а и индустриална Германия. Темата е дълга и все още болезнена за Китай, но конкретната истина е, че независимо от някои западни обвинения към сегашното ръководство на ККП, до момента Китай не е изстрелял нито един снаряд, нито един патрон срещу близки и далечни съседи. Ние наблюдаваме глобалните процеси на показване на милитаристични мускули много внимателно и детайлно от 52 години до днес и на терена на войнстващите, а те са много, не забелязваме все още китайци с пушки и автомати. Китайците са мъдри и напредват в бързо темпо в глобалния свят с банкери и инженери. Останалата мръсна работа за стрелба и големи ненужни поражения върху хора и инфраструктура, те са оставили на по-малко интелигентни и примитивни нации. Няма как да се оспори и това конкурентно предимство на китайците.
Тези преки впечатления от този панаир на изкуство, в съчетание с една перманентна, мирна манефестация от жизнени, нормални хора, много ни размисля и буквално ни принуждава, в тези 4 безсънни нощи да извадим богатия си набор от записки по текущи, актуални събития, свързани с войната и мира и по-конкретно в контекста на формата Г-2 (Китай-САЩ) да напишем един материал за верни наши читатели, с малък опит да надхвърлим границите на лансираните от СМИ наративи и погледнем към реални истини. И задължително за реалността в САЩ и то през очилата на Пекин.
Но се връщаме отново към новата книга на Burrows&Braml - World To Come- и шеста глава в нея: War: No Longer Unthinkable. По тази книга сме писали материал, но сега желаем да се фокусираме върху темата война: Съединените щати и Китай са явно противници, с Тайван като потенциален спусък. И за двете нации контролирането на Тайван стана ключово. Един такъв конфликт би могло да въвлече Русия, Иран и Северна Корея, подкрепящи Китай, докато Европа, Япония, Австралия, Канада и други биха подкрепили САЩ. Последните военни игри на един тинк танк от Вашингтон показват, че Съединените щати биха могли да възпрат една китайския инвазия, но за сметка на огромни разходи Според бившият американски генерал от ВВС, Mark D. Kelly, 'китайските ВС са така организирани, че биха предизвикали в първите 30 часа на военен конфликт повече жертви, от колкото ние сме получили през последните 30 години в Близкия Изток.' The Centre for Strategic and International Studies, CSIS, съгласно своя военна игра, предвижда САЩ да загубят два авионосеца, всеки с по 5000 души на борда и стотици самолети. Друг тинк танк е разработил версия, по симултанна военна игра от 2022, че на Хавай ще избухне китайска ядрена бомба. И преди те да разберат, и Вашингтон и Пекин 'вече ще се пресекли ключови червени линии, но никоя страна няма да желае да отстъпи. Историците теглят днес паралели межди ситуацията днес и периода преди Първа Световна война Англо-германското съперничество тогава се оглежда в днешната конкуренция между Китай и САЩ. Британия се чувстваше заплашена от Германия по отношение на пазари и мощ. Германците си вярваха, че заслужават глобално доминиране, желаейки една империя, над която никога няма да залязва слънцето, но виждаха в Британия пречка за това Украйна и особено Тайван, днес се считат за част от Запада. Margaret MacMillan, автор на книгата Войната, която приключи с мира, разглежда как мощни нации, защитават своите клиенти-държави. Модерните условия може би се различават, но концепцията остава същата: страните-патрони избягват да изоставят своите клиенти за да поддържат един имидж на сила. Преди 1914 великите сили говореха за чест, днес управляващите в Съединените щати се позовават на достоверност или престиж Днес дясно радикалните и популистки движения в САЩ и Европа предлагат един вариант за фрустрация на хората и страхове, защото промените застрашават техните работни места. В съвременен Китай, ККП поддържа частично своята легитимност, чрез обещанието си да подобрява постоянно живота на населението. Политиката на Си за нарастване усилията за сигурност, за сметка само на икономическото развитие, направи от Тайван една червена линия. За комунистическата партия и по-голямата част от обществеността, обединението с Тайван е финалната стъпка към премахване на века на унижението, което се е превърнало в първостепенно задължение на китайския лидер. И Съединените щати и Китай са въвлечени в един цикъл на нарастващ национализъм, което затруднява и двете страни да направят отстъпки. За повечето американци, Американската мечта се изплъзва. За китайските лидери, увеличаващото се безпокойство е свързано с не достигането на нивата на стандарт на живот и просперитет на Западните страни Дали е възможно Си да отклони своето внимание от вътрешните проблеми, чрез стартиране на инвазия в Тайван? Как би изглеждала една такава война? Стандартната западна представа за това е, че такава война би започнала с морски десант. Китай има ограничени средства за такъв десант и по-вероятно е да използва невоенни средства да завземе Тайван. Възможно е да има и военна атака, но това е невероятно преди приключване на това десетилетие Както и да е, Китай нарастващо използва военни акции за да води психологическа война срещу Тайван Съгласно Духът на стратега Sun Tzu, Китай вече е започнал битката за завладяване на Тайван, без да се достигне до използване на военна сила Поради най-модерните полупроводникови чипове, Тайван попада в центъра на конкуренцията между САЩ и Китай. Технологичното съревнование е в сърцето на китайско-американския конфликт. И над всичко, технологиите за чиповете се смятат за ключови за напредъка в икономиката и военното превъзходство. Ново появяващите се технологии - ИИ, роботика, Big Data, 3Д-печат, Интернет на Нещата - ще бъдат двигателите за икономически растеж и военна сила и всичко това изисква най-модерни чипове. Китай е по-уязвим от САЩ, защото силно се нуждае от внос на храни и енергийни източници, което прави морските пътища ключови. Съюзът на Китай с Русия би помогнал за енергийни доставки, но една блокада на протока Малака от САЩ и техните съюзници е голямо главоболие за Пекин. Тази уязвимост заставя Китай да експанзира по морета и океани и това води до ескалация на напреженията със Съединените щати. В САЩ преобладава мнението, че Китай ще избягва конфликт поради своите икономически проблеми. Често се игнорира факта, че Си би избягал от проблемите в страната чрез една националистическа реторика. Сред китайския елит има вярващи, че една Кубинска Ракетна Криза, би накарала Вашингтон да вземе по-насериозно интересите на Китай За момента никоя страна не желае война за Тайван. Америка начело с Тръмп ще бъде твърде заета в девиза MAGA и опитвайки се да изолира икономически Китай. Но опитът от психологията на Студената война показва, че линията между разделяне на икономическите санкции и горещата война е много тънка Предупреждението днес е, че не може да очакваме, че един конфликт в Тайван би приключил там. Нито Пекин, нито Вашингтон биха приели едно поражение в съчетание с лимитиран ангажимент. Вместо това както пише военният експерт, Michael OHanlon от Brooking Institute, Вашингтон: Вместо това конфликтът ще се разшири вероятно хоризонтално към други региони и вертикално и може би би включил и ядрени заплахи или дори тяхното реализиране. Това буквално би довело до най-лошата катастрофа в историята на войните. Докато един конфликт за Тайван би започнал с конвенционални средства, той бързо би ескалирал. Китайските континентални военни бази биха бързо станали мишени за американците. Това би подтикнало Китай да порази американски острови и военни бази в Азия-Пасифик. В един продължен конфликт, Япония би понесла китайски ракетни удари, което би повишило напрежението и у двете страни, САЩ и Китай и извадило на яве и опцията за ядрен удар. (World To Come, Burrows&Braml, 2025) Това резюме ни подава една коренно различна картина, напълно несъвместима с атмосферата на арт панаира в Хонконг, нито с тази в аулите на американските университети, заводите на най-модерни чипове в Тайван, лабораториите за ИИ , роботика и медикаменти в Германия, Швейцария, Великобритания и Франция.
Но как стоят нещата във Вашингтон, след 100 дни бурно, хаотично управление от новия екип в Белия Дом. Какво по-конкретно наблюдават там от кокпита на ККП в Пекин. А китайците много внимателно, с голям фокус наблюдават всеки детайл в политиката и действията на американското правителство и на американския бизнес. Защото са разбрали, че актуалният девиз и днес в САЩ е : Нашият бизнес е да правим бизнес!
През тази година, Глобалният Финансов Елит, назначи един изпечен и приет с охота от американците модератор за президент. Неговата задача е постоянно чрез наративи, поднасяни като опаковки без съдържание да поддържа вниманието на хората върху своята личност, демонстрираща една категорична непредвидимост. В непрекъсващ почти денонощен режим, Тръмп залива публиката с гръмки наративи, съставени от полуистини и фейкове, които преследват моментен ефект, но нито те, нито самият президент имат и минималното намерение, до какъв резултат, кога, как и защо би довело едно негово мнение или решение. Интересното е, че за първи път в играта за обработване на общественото мнение, съюзници, конкуренти и съседи са вкарани няколко модератори. Те работят в симултанен режим, не дублират, а допълват президента и по този начин бутафорията медиен шум е плътна, мащабна и прилича на многогласно хорово пеене. Никога вицепрезидентът в Белия Дом не е разполагал с такава локална и международна трибуна за лична изява както J.D.Vance. Никога, ролята на съветника по Национална Сигурност не е била така минимализирана и навън и навътре. Никога президентът не е поддържал в Белия Дом екип от 11 лични съветници, които по ресори дублират примерно външния министър. В случая Стив Витков е значително по-мощен и изнесен на по-преден план от Рубио, независимо, че не е имал нищо общо с външната политика. Никога милиардер от най-голям калибър като Elon Musk, не е разполагал с лична власт в държавата, без да е назначен официално на държавен пост и историята не познава такъв случай, при който той лично назначава за шеф на бюджета свой приятел, без знанието на министъра на финансите Scott Bessent. Но за да разберем колко е и неговата административна мощ, трябва да изучим случая, как министърът на финансите, след 3-минутен разговор с президента, елиминира това своеволно назначение от страна на Musk. Никога в САЩ на важни министерски или посланически постове не са били назначавани предприемачи от строителния бизнес, които сега правят гръмки изказвания как ще оправят международното сътрудничество или ще притискат четвъртата икономика в света да си учетвори до 2027 военните разходи. По някои от важните за Европа и Китай политики, намерения и действия сме си направили кратки записки, които следва да попаднат, не като наративи, а като конкретни истини на следващите страници.
Първо, по външната политика и политиката обслужваща националната сигурност на САЩ. Външната политика на САЩ е много тясно свързана с управлението на финансово-икономическия модел на държавата. В нея определяща роля зад кулисите има Министерство на финансите, което в сътрудничество с Пентагона определят основните жалони на Националната Отбранителна Стратегия - National Defence Strategy, NDS. Държавният Департамент е лицето и проводникът на постоянно променяната политика. И защото от 2018 година САЩ и Китай се намират в остра технологична война, а от 2011 и във валутна война, то параметрите в основата на тези две войни, представляват и иманентна част от Националната Отбранителна Стратегия. В нея определящо място заемат най-новите технологии и финансовия ресурс, който се насочва във военната индустрия и въоръжените сили на САЩ. Всички разбраха, че за шеф на Пентагона бе назначен неопитен човек, с известни качества да играе роля на говорител. На втора позиция във военното ведомство бе поставен един милиардер, който има основната задача да работи по бързото технологично обновяване на въоръженията и поддържане на контактите с военно-производствените фирми от най-авангардните ИТ отрасли. Но само след седмица в своя кабинет, Feinberg открито заяви, че ИТ компаниите, достиженията в ИИ и квантовите технологии, не биха могли да заменят напълно големите американски, традиционни производители на въоръжение. А за това ще трябват още допълнително пари. В този текст нас ни интересува предимно новият човек в Пентагона, заемащ ключовото място номер 3 в йерархията или на заместник министър по отбранителната политика. Това е 45 годишният Elbridge Colby, който през първия президентски мандат на Тръмп, заемаше поста на заместник-помощник секретар в Пентагона по въпросите на военната стратегия и развитие на въоръжените сили. Фокусираме се върху личността на Colby, защото поглеждаме към Пентагона през очилата на Пекин. Colby e участвал в написването на Националната Отбранителна Стратегия, NDS(National Defence Strategy) през 2017 година. Има качествен личен опит в системата на Държавния Департамент и в разузнавателната общност на Съединените щати. И освен, че e завършил Harvard College и Yale Law School, не е за подценяване факта, че е внук на William Colby, известен с продължителна кариера в ЦРУ и управлявал Управлението по времето на президентите Никсън и Форд. А и това, че Colby е известен с книгата си Strategy of Denial, в която подлага на открита дискусия въпроса, как да бъде възпряна китайската хегемония в Индо-Пасифика, предполага, че той се очертава като една от най-сериозните фигури едновременно и в американската дипломация и в Пентагона по формиране на ясна политика спрямо Китай. А противоборството между САЩ и Китай е на етап, който налага една комплексна американска военна, финансова, търговска, технологична и добила вид като завършена външна политика с фокус Китай. Не се съмняваме, че на този терен, няма човек по върховете в Пентагона и Държавния Департамент във Вашингтон, който да има неговите задълбочени познания. От това, което четем в неговите изказвания, включително пред сенатската комисия по сигурността и отбраната, веднага ни става ясно, че Colby силно се различава от всички останали говорители в американското правителство, най-вече защото поднася и при заслушването в Сената и след това на пресконференции не наративи, а конкретни истини. Записали сме си някои от тях поради тяхната реалистичност, с която те доставят много ценна информация за анализ на менажерите в Пекин. Ето и ключовите според нас категорични думи на Colby: Китай е най-големият, най-мощен съперник, с който ние се сблъскваме може би през последните 150 години Военният бюджет на Тайван е под 3% и аз съм съгласен с Тръмп, че той трябва да достигне около 10% с фокус върху отбраната на острова. Моята цел е да интензифицирам подобряването на отбраната на Тайван за да може да се избегне ненужен конфликт с Китай и успоредно с това да се спечели време, Съединените щати да доизградят своята отбранителна база За разлика от 2016 година, Тайван днес не е от екзистенциално значение за САЩ, независимо, че винаги съм казвал, че е много важен за Съединените щати. и това е защото днес наблюдаваме едно драматично нарушаване на военния ни баланс с Китай. Основният, най-съществен интерес на САЩ е да не допусне хегемония на Китай в региона Ако загубим Тайван и Тайван падне, това би било разруха за американските интереси. Но военният баланс в региона спрямо Китай се е променил така драстично, че един конфликт с Китай би ослабил американските въоръжени сили Имам чувство на страх, че Съединените щати не са готови за конфликт с Китай За нас е жизнено важно да се фокусираме върху засилване на нашите военни сили, както и на тези на Тайван и на Япония Съществува реален риск за голяма война и ние не може да си позволим да я загубим. Усещам тази реалност в моите кости. Голямата ми надежда е, че ние ще успеем да преминем в мир през идващите години, разполагащи със сила по начин, който поставя нас и нашите съюзници в по-силна и трайна база Ние трябва да разполагаме с военни възможности в Азия, които да съответстват на Азия, да сме в състояние да допринесем за локалната защита на Тайван, при едни разходи, които американците биха толерирали Япония би трябвало да разходва най-малко 3% от БВП за отбрана, при това възможно най-скоро и да ускори възстановяването на въоръжените си сили до степен, която да осигурява национална защита на своя архипелаг и успоредно на колективна отбрана на региона Вашингтон трябва ясно да подскаже това на Токио, в един конструктивен, но притискащ стил Зная, че някои сенатори имат различни виждания от моите, но аз съм за една външна и отбранителна политика, която реалистично защитава и развива американската сигурност, свобода и просперитет Моят фокус е върху това да се ревитализира американската военно-индустриална база до едно ниво, което да осигурява ресурси за различни театри на военни действия на ниво, от което се нуждаем. Ние желаем да се завърнем там където бяхме.
През 2018 Colby е съдиректор на комисията изготвяща Националния Отбранителен Стратегия, NDS-2018. Тогава американците променят стратегията на Пентагона за водене едновременно на две войни на различни ТВД, в една конструкция за една война" или една и половина войни. Новата Национална Отбранителна Стратегия на САЩ предстои да бъде формулирана до 31 август 2025 и е видно, че Colby ще лобира за един стратегически приоритет с фокус Източна Азия и региона на Пасифика. Оценките за него са, че той залага на приоритети и съответно подход и в последните няколко години проповядва едно намаляване на ангажиментите на САЩ в Европа и Близкия изток и съответно преместване на фокуса спрямо Китай. Нашият коментар тук би бил, че при всички събития и процеси, които стават и в Украйна и в Близкия изток, на дъното стои дългата ръка на Пекин. И днес намираме за наивно да се мисли, че Северна Корея, Иран и Русия, преминават и пряко използват силови военни методи, без одобрението на китайското ръководство. Не е наша работа да съветваме днес главния стратег в Пентагона, но Китай води явна и скрита атака, по изтласкване на Съединените щати, едновременно на Запад от Европа и на Изток от Тайван. Властовата игра е глобална и би било трудно да се формулира конкретен приоритет в услуга на САЩ. Не би могло да се каже, че Colby e член на групата MAGA, а по-скоро той заема една центристка позиция между ястребите около Доналд Тръмп в MAGA и все още силната група на традиционалистите, включително и в Републиканската партия, които ценят добрите връзки с всички съюзници в Европа и Азия. Ако Pete Hegseth бе назначен лично от Тръмп за министър на отбраната, неговият заместник Feinstein от големите ИТ компании, то третият човек в Пентагона, Colby, е получил много твърда подкрепа от J.D.Vance при заслушването му в Сенатската Комисия на 5 март 2025. А поведението до тук на последния е, че той не е избранник на президента, а е наложен като вицепрезидент в Белия Дом от други сили, гравитиращи около Кумчо Вълчо. И не е трудно да се предвиди, че тандемът Vance&Colby, млади, амбициозни абсолвенти от Бръшляната Лига го подготвят за още по-високи постове само след три и половина години. Това не означава, че днес те имат правото на вето по вземането на ключови решения в националната политика, но е видно, че те са вкарани в играта да месят погачата на ниво нови политики, не под личната свирка на президента. Защото по темата, за която пишем по-горе, нито американският президент, нито Марко Рубио, нито военният министър притежават необходимите познания, опит, подготовка, семеен бекграунд и академичен ценз, лично да поставят приоритети и пишат примерно до 31 август новата NDS на САЩ. Това, което прозира от думите на Colby, по наше мнение е от изключително значение за анализаторите в елита на Пекин.
Второ, темата Япония като съюзник на САЩ. По наше мнение, това е изключително важна тема и то като съставка от позициите на САЩ в технологичната война. Наративите на американския президент за America First, нямат никакво отношение и връзка с функционирането на съвременните доставни вериги при полупроводниковите чипове, които както споменаваме по-горе са решаващи за всички сфери на живота и имат определящо значение за изхода от технологичната война. Добавяме, че Elbridge Colby е наясно и с тази тематика и то в контекста ролята на Япония. Самият той е живял 7 години в Токио, като син на американски банкер на работа в Япония. Няма място тук за негови изказвания, но схващането му, че не трябва да се фетишизира Тайван, като единствена приоритетна цел е свързана точно с неговото разбиране, че САЩ се нуждаят от много силен технологичен и военен съюзник, като Япония, на която трябва да се окаже и натиск за да заема една твърда, стабилна позиция и се ангажира с общата сигурност в Източна Азия.
Япония бе целево изградена като мощна, иновативна икономика с ключови технологии в рамките на глобалната иновационна машина, управлявана от американските водещи концерни, със скритата и явна подкрепа на американската държава. И става въпрос единствено за качествен, ефективен и печеливш бизнес и за геоикономика. Но както сега с горния пример за ролята на хора като Colby в написване на програми за Национална Стратегия, американците разполагаха до април и май с двама блестящи, признати стратези, които стояха в основата на цялостната концептуална политика за американско влияние в Азия и по-конкретно в Япония. И това са Richard L. Armitage и Joseph Nye, първият почина през април на 90, а вторият през този месец май на 88 години. До последно те са близки приятели и важен тандем в прокарване на американската политика зад кулисите спрямо Япония. Това бяха хора с много висок образователен ценз, познаващи и създаващи теорията и работили на най-високи управленски постове в политиката и дипломацията на Съединените щати. До много скоро четяхме техни статии и сме ги гледали до края на 2024 на открити конференции online. Ако и тях ги причисляват към Deep State, то днешните политици, официално критикуващи Дълбоката Държава, биха могли да им бъдат от полза само като шофьори или да им носят чантите с лекциите, които двамата изнасяха по света и в САЩ. Двамата са известни със своите доклади, актуализирани 6 пъти, Armitage Nye reports. Първоначално те са замислени като мотивиращ месидж към Япония още през 2000 година, тя да поеме една по-значителна международна роля. Последната версия на този доклад е от 2024 и в него те подканят Япония да поеме едно глобално лидерство, защото САЩ се забиват в изолационизъм и поставят въпроси свързани с тяхната надеждност.. В доклада се твърди, че ако Япония и САЩ останат близки и работят заедно, Китай не би успял да наложи своя хегемония в региона. Със своята книга Bound to Lead: The Changing Nature of American Power, 1990, J.Nye формулира и налага термина мека сила.
Joseph Nye e следвал в Принстън, Оксфорд, има дипломи по философия, икономика и политически науки и докторска степен по политология от университета Харвард Бил е зам. министър в Пентагона и Държавния Департамент, анализатор на Националния Съвет за Разузнаване, декан на John F.Kennedy School of Government, Harvard University. Това е американският учен, разработил и наложил националната концепция за навлизане в Азия чрез мека сила. На 15 април 2025, Nye излезе с впечатляващо интервю, елементи от което пасват в този абзац. Той казва: Има три начина да накараш други страни да правят каквото ти желаеш: чрез заплаха от насилие, чрез плащане или самият да бъдеш атрактивен Да спечелиш другите да желаят това, което ти желаеш, бидейки атрактивен, това е мека сила - soft power Но меката сила се подкрепя и гарантира от една степен на предсказуемост и доверие, което противоречи на правилата на Доналд Тръмп за сделки с недвижимости - използвайки непредвидимост да печелиш концесии.
През 2015 година в друго интервю дадено в Токио, Nye казва: Това, че Китай строи острови в Южнокитайско море не би променило баланса на силите. Това би заприличало на един стациониран авионосец, който лесно може да бъде потопен. Това е една фиксирана цел.
През 2020 отново в интервю той прогнозира: Китай не би могъл да създаде един блок, който да съперничи на САЩ. Разделението не е между Азия и Запада, ако говорим за стойности - разделителната линия е между авторитаризма и демокрациите Япония и Индия не желаят да се подчинят нито към китайските ценности, нито да възприемат страната на Китай в баланса на силите.
John Hamre, президент на CSIS, Вашингтон пише миналата седмица за Nye и Armitage: Двамата заедно, те засилваха алианса между САЩ и Япония с постоянен фокус. Техният интелектуален принос ще живее далеч в бъдещето.
Kurt Campbell, бивш заместник министър в Държавния Департамент пише: Чрез серия от смайващи доклади те успяха да спомогнат да създаване на един амбициозен курс на нашите две държави за едно несигурно бъдеще. Nye спомогна да се създаде интелектуалната рамка за това, как отношенията между Съединените щати и Япония биха могли да преминат от реликва на Студена война към двигателя променящ 21 век.
Това е една добра база да се премине към новия посланик на САЩ в Токио, наложен от президента по приятелство и одобрен от Сенатската комисия по външни работи на 13 март 2025.. Това е George Glass, предприемач в сектора на недвижимости от щата Орегон. Ключови думи от неговото заслушвате в Сената са: Ние получаваме до сега постоянно ежегодна помощ от 1,4 милиарда $ за стационирането на наши въоръжени сили в Япония. Но без съмнение, още от първата администрация на Тръмп до днес, китайското усъвършенстване расте невероятно. Разходите за да се отговори на предизвикателсвото на Пекин, чрез по-модерни оръжейни системи и интегрирани системи за управление и контрол на ВС, както и по-високи разходи за стационирани на войски, неизбежно налагат по-голям бюджет. Аз вярвам, че ние трябва да отидем при японците и да разговаряме за увеличаване на тяхната подкрепа.
Специалното Споразумение, което третира помощта на страната-домакин, следва да бъде подновено през 2027 година. Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност в Белия дом, пише в своите мемоари, че по време на първия си мандат, Тръмп е желаел да се окаже натиск върху Япония, годишната помощ като страна-домакин да бъде увеличена на 8 милиарда долара. Това е над пет пъти пожелателно увеличение. Glass казва в Сената: Япония е инвеститор номер едно в 39 от 50 американски щати, и това създава 1 милион работни места. И това е предпоставка, че се намираме на старта на нова златна ера. Двустранният съюз с Япония е крайъгълен камък за мир, стабилност и просперитет в Индо-Пасифика и извън него.Но има и предизвикателства между двете страни. Ако ме потвърдите, аз ще водя твърди преговори по вносните мита и за намаляване на търговския дефицит с Япония. Аз ще ги държа отговорни за тяхното обещание да повишават военния бюджет. И задълбочаването на връзките във военната сфера с Токио ще бъде моят най-голям приоритет като посланик. Ние разбираме, че един строителен предприемач, трансформиран в посланик в една от най-развитите и големи икономики в света, е само един говорител на сили и интереси, криещи се зад него. И тъй като ключов израз на този посланик-модератор е задълбочаване на двустранните връзки във военната сфера е необходимо да подкрепим тази негова теза и с няколко примера.
На 28 март т.г. Пред сенатската комисия по външна политика изнася предложения, военният експерт по Китай, Mariana Skylar-Mastro, заместник-директор на аналитичното звено към ВВС на САЩ, отговарящо за глобална стратегия спрямо Китай. Фокусът на нейното изказване е върху необходимостта за получаване на разрешение от страна на Япония, в рамките на няколко часа, за използване на американските военни бази там, в случай на избухване на война около Тайван. Япония и САЩ имат споразумение от 2006, съгласно, което 8000 военни от 3-та военноморска американска дивизия, да бъдат предислоцирани от Окинава на остров Гуам. В годините от тях това е изпълнено в половин обем. Dr. Mariana Skylar предлага сега, това споразумение да бъде коригирано, с оглед на това, че то не е взело пред вид големия възход на Китай за 20 години, което съществено е променило геостратегическата обстановка в района. Mariana преподава и в университета Станфорд и защитава тезата, че дипломатическите ведомства на САЩ и Япония вече са разменили ноти за започване на преки консултации по въвеждане на основни промени в разполагането на американски военни в Япония и използването от тях на всички активи в случай на война. Mastro казва: Сегашното споразумение изисква консултации между двете страни, преди американските ВС разположени в Япония да провеждат от острова военни действия в международен план. А това означава, че в случай на тревога и спешност, достъпът до Тайван не е гарантиран автоматично Ако Съединените щати трябва да интервенират в случай на конфликт в Тайванския пролив, единствените изходни точки за това биха били, югозападна Япония и северните Филипини, осигуряващи оперативен радиус за военни действия. И незабавното разрешение за използване на тези американски бази на Филипините и в Япония и провеждане на кинетични военни удари срещу морски съдове преминаващи през Тайванския пролив, би било в най-голяма степен от критично значение Съединените щати се нуждаят от по-голям достъп до югозападната островна верига на Япония и една ясна политическа гаранция за използването на американските база, в случай на отбранителни операции в Тайван. Известно е, че американците водят напреднали разговори с Япония по използването на югозападните японски острови, известни като Nansei Islands. Най-западният остров от тях, Jonaguni, отстои само на 110 километра от Тайван. На този и на съседен остров, японските сили за брегова отбрана са инсталирали свои гарнизони през последните години. Присъствието на американски въоръжени сили в югозападна Япония е критично важно за възпиране на Китай и ние трябва да помислим, как това да изглежда в близко бъдеще. Една опция би била предислоциране на морски пехотинци на югозападните японски острови, вместо на Гуам. Експертите от американски тинк танк по въпросите на сигурността, противопоставя на тази теза версията, че американско военно присъствие на югозападните японски острови, в географска близост до Тайван и Китай, трудно би оцеляло, поради невъзможност САЩ да осигурява поддръжка за тях в условия на военен конфликт и в допълнение като резултат от увеличаващите се китайски възможности за нанасяне на ракетни удари. За да разберем защо администрацията на Тръмп желае с един удар да увеличи японските такси за издръжка на американските бази на острова следва да продължим този разказ.
В началото на миналия месец, изпълнителната директорка на американската военно-промишлена компания Northrop Grumman, Kathy Warden посети Токио. Цел на посещението и бе съвместната дейност по кооперирано производство на противоракетна система срещу хиперзвукови ракети. Според нея, това е моделът на сътрудничество между двете правителства и националните военнопромишлени комплекси на САЩ и Япония. Конкретният договор е между Northrop Grumman и Mitsubishi Heavy Industries, в създаване на системата за прихващане Glide Ohase Interceptor. Нейни цели се сочат хиперзвукови ракети на Китай, Русия и Северна Корея, страни, които се считат, че са напреднали в тези ракетни технологии. Тук съм за да обсъждаме ускоряването на тази програма за реализиране нейното разполагане на въоръжение в началото 2030те години и да потвърдя решимостта на Northrop Grumman, че ние можем да доставим възможности, които да обезпечат сигурност в района на Индо-Пасифика Надявам се, че съвместното производство между Япония и САЩ ще се разширява и ние не само подканяме тази азиатска страна да е включена в американската доставна верига, не само да подкрепя японските потребности, но и да експортира навън. Този курс изисква една политика конципирана за това, но ние виждаме, че японската индустрия технологично е много конкурентоспособна в глобален план, напреднала и много продуктивна от производствена гледна точка. Ние добавяме, че Northrop Grumman е доставяла на японското военно министерство и на японските сили за самоотбрана, безпилотния разузнавателен самолет Global Hawk. Както и това, че за петгодишния период от 2023 година военният бюджет на страната е 43 трилиона йени (293 млрд.$), с план през 2027 година той да нарасне на 2% от БВП. (Виж наша статия от септември 2024 на expert-bdd). Този пример не е единствен, но е знаков и е свързан с една схема, в която са завързани американските и японските играчи от FinTech, двете правителство и не трябва да забравяме и данъкоплатците в двете най-големи и мощни във всяко отношение капиталистически индустриални държави. И ако ни поднесат план-сметката на този съвместен проект, а и на издръжката и превъоръжаването с високоточни ракети на американските ВС, разположени в Япония и Азия, то може би ще разберем, защо Вашингтон не изпраща кадрови дипломат за посланик в Токио, а един опитен играч от безмилостния бизнес с недвижимости, където от 160 години правилата диктуват финансовите акули от Лондон и Ню Йорк. Дългогодишен клиент на които е и Доналд Тръмп. В този сектор няма пролуки за маневриране. Нито разполагаш със земя, нито с големи пари сам да се финансираш, поемаш ипотечен кредит и в продължение на 25 години ежемесечно изплащаш успоредно и главницата по кредита, но и лихвената съставка, при това сумата на лихвите не съществува никъде на пазара, а просто трябва да я отнемеш от спестяванията или дохода на физически лица, опериращи на пазара на потреблението. И в конкретния случай за увеличаване на военната издръжка на американските военни в Япония, японското правителство би трябвало да бръкне в някой от джобовете на социалния или икономическия модел на страната (здравеопазване, околна среда, пенсии или образование) за да запълни тази дупка във военния бюджет на Съединените щати. Това разбира се не означава, че стоящите срещу Япония в случая страни като Китай, Русия и Северна Корея, правят нещо по-различно от това, което проповядва финансовата политика и политиката за сигурност у дома и в света, правителството на Тръмп. Парите за въоръжаване в глобален план се утрояват и умножават в съзвучие с нарастване и на неравенството, страха и хаоса сред населението.
Тази тема е много сериозна и за да не бъде просто половинчат наратив, следва още един категоричен пример в контекста - САЩ-Япония и Сигурността в Източна Азия. В края на септември 2024, Командващият Военноморските операции, адмирал от ВМС, САЩ, Lisa Franchetti, обяви Плана за навигация 2024, в който за първи път се обозначава стратегическата цел на американските ВМС да бъдат готови за възможна война с Китай през 2027 година. Подобни думи тотално липсваха в предизборната президентска кампания в Америка. Тя изпълнява други задачи. Там се поднасят празни опаковки с лъжливи обещания и наративи, лансиращи полуистини. В този план на ВМС е посочено, че едно от ключовите военно-технически решения за близкото бъдеще е разполагането на палубни лазерни системи или така наречените пряко-енергийни оръжия. Замисълът е логичен, по тях се работи интензивно през този век и те се оценяват като възможно най-подходящи за сваляне на ята от дронове или противокорабни ракети. През август 2024 в американския Конгрес е представен актуален, аналитичен доклад, който защитава тезата, че палубни лазерни оръдия, теглят своето захранване от електро-системата на морския съд и могат ба осъществяват неопределен брой атаки, при едни оценявани разходи на всеки изстрел от 10 долара. Това се счита за революционно достижение за неутрализиране на дронове и ракети от икономическа гледна точка. Докладът на Congressional Research Service, CRS, разглежда военни сценарии срещу Китай, която разполага не само с големи ята от дронове, но и с голям капацитет за производство на още много противокорабни ракети. Планът представен от Lisa Franchetti, показва, че военнопромишлената база на Китай е поставена в режим на военновременна обстановка, включително и това, че китайският корабостроителен капацитет е най-големият в света и е изцяло в ръцете на народно освободителната армия. Интересното е, че американските ВМС разполагат с 73 разрушители от клас Arleigh Burke, но само на един от тях, USS Preble, е разположено високоенергийно лазерно оръдие, с интегриран оптичен смутител и наблюдение, с възможности да отстрелва дронове и ракети. Това е система разработена от друга американска топ военнопромишлена компания - Lockheed Martin. В доклада на CRS, лазерната система е описана като Helios, представляващ 60 киловата високоенергиен лазер, с потенциал да нараства до 150 киловата. Системата е в състояние да пробива дупки в корпусите на дронове, ниско летящи самолети, приближаващи ракети. Първата модификация на Helios е в състояние да смущава или заслепява сензорите на приближаващия обект, изваждайки го от курса му на полет. По-важното е, че морският съд Preble е пристигнал през ноември 2024 в Yokosuka, Япония, където до окомплектова още 12 подобни разрушителя в една морска ескадра около авионосеца USS George Washington. Независимо, че Helios е все още в изпитателна фаза, фактът, че бива разположен в американска база на територията на Япония, говори много за военно-стратегическите приоритети на Вашингтон.
В края на миналата година, ВМС на САЩ започна разполагане на една ескадра бойни самолети F-35C Lighting II в Япония. И по-конкретно, те ще обслужват авионосеца George Washington, пристигнал през ноември в базата Iwakuni. Това е съществено повишаване на качеството и въоръжаване на американските ВМС в Азия с пета генерация бойни самолети. Замисълът е да се подобрят тактическите предимства на ВМС в боеве въздух-въздух с китайски самолети, но и да прихващат балистични ракети изстреляни от китайска територия и противокорабни ракети, изстреляни от китайски бомбардировачи. Американците разполагат с този самолет пета генерация и в ескадрили на авионосците USS Abraham Lincoln и USS Carl Vinson. Те са базиране на Диего Гарсия и изпълняват отбранителни функции в Индо-Пасифика.
И още един японски пример в областта скъпа милитаризация. През декември 2022, в Япония бе създадена тристранно една Global Combat Air Programme за нов боен самолет. Участници в нея са Mitsubishi Heavy Industries, BAE Systems, Великобритания и италианската компания Leonardo. Това е пета генерация изтребител по технологията СТЕЛТ. В проекта участват успоредно държавни и частни актьори. Първият прототип се очаква да е готов в края на тази година. Но всяко производство има и своята план-сметка. Критичната точка за изгодно покриване на разходната част на проекта, предвижда производството на минимум 500 самолета. А това означава и набиране на клиенти и от други страни. Окончателното разполагане на въоръжение на този нов модерен самолет е предвидено за 2035 година. Към него са проявили интерес страни като Саудитска Арабия и Индия, както и Канада. Друга пазарна опция е Австралия, която е член в AUKUS. Това е много скъпа програма и тя ще подяжда военните бюджети на производители и клиенти в следващите 10 години. Не е трудно да разберем, че след като през 2024, американците не успяха да доставят в срок на Япония девет супер модерни бойни самолета F-35 и това, че Colbi е прав когато казва, че военнопромишленият комплекс на САЩ е в лошо състояние. Доналд Тръмп избира друг популистки подход, пропускайки голата и конкретна истина, че Boeing, Lockheed Martin и останалите американски военни концерни изпитват големи затруднения да доставят в срок самолети, ракети, подводни лодки по подписани договори, а обяснява на страните-членки в НАТО, на японците, на южнокорейците, че трябва рязко да увеличават военните си разходи. А как точно биха се разпределяли тези разходи е наратив, представляващ черна кутия.
За производствените проблеми на американския военнопромишлен гигант General Dynamics пишем в материал от 2024 година. Това е доставчикът на супер модерните ядрени подводни лодки от класа Typhon. В рамките на AUKUS,(САЩ, Великобритания, Австралия), Австралия очаква съгласно договор с Вашингтон да обнови подводния флот, базиран на дизелови двигатели в една дългосрочна, много милиардна сделка. Освен, че сроковете на доставки от САЩ се удължават и първата подводна лодка за Австралия е предвидена за 2032 година, купувачът днес при това правителство в Съединените щати, има и съмнения, че тази програма, подписана от Джо Байдън би била реализирана. А и на фона на дефицитен бюджет, австралийската страна следва да заплати до лятото едно частично авансово плащане от над два милиарда долара по сделката.
Трето, Тайван остава най-горещата точка на съперничеството Китай-САЩ. На 12 февруари Държавният Департамент, Вашингтон направи, малки корекции на своя уебсайт, касаещи официалната позиция спрямо Тайван. В големия шум по вносните мита, тази подробност остана в страни от полезрението на медиите, но тя е много съществена. От текста бе изтрита фразата ние не подкрепяме независимостта на Тайван. И е добавена фразата, че Сътрудничеството на Тайван с технологии на Пентагона и нови проекти в областта на полупроводниците и Съединените щати ще подкрепят членството на Тайван в международни организации, където е приложимо Ние се противопоставяме на едностранни промени в статуквото и в двете посоки. Ние очакваме различия между двете страни в този пролив да бъдат разрешавани по мирен път, свободни от насилие, по начин, възприеман от хората от двете страни на Тайванския Пролив. Външният министър на Тайван, Li Chia-Lung приветства подкрепата и положителното състояние на отношенията САЩ-Тайван демонстрирани в това съответстващо съдържание. През същата седмица, първият американски военен кораб, след влизането на Тръмп в Белия Дом, премина демонстративно през Тайванския Пролив.
През април т.г. германският синолог Петер Рьол пише в анализ по Индо-Пасифика: На изказванията на американския президент по отношение на Тайван гледам със загриженост, но и със спокойствие. В САЩ са наясно по отношение на стратегическото значение на Тайван. Известно е, че Тайван е водещ при полупроводниците в света. Тайванският президент приветства новото решение за тайванската TSMC за построяване на три завода за чипове и един изследователски център в САЩ за много милиарди $ като исторически момент в двустранните отношения. Имам впечатлението, че Доналд Тръмп въобще не знае какво става в неговото външно министерство по отношение на Тайван. Декларацията на Държавният Департамент от февруари, че Вашингтон ще продължи да подкрепя Тайван и да засилва отбранителните му способности, се появи на уебсайта, на фона на една нова, търсена от Тайван оръжейна сделка в обем 7 до 10 милиарда долара Интересна бе речта на Raymond Green, директор на Бюрото на Американският Институт в Тайпе от 17 март 2025: Правителството на Тръмп е потвърдило своя постоянен интерес да запазва мира и стабилността в района на Тайванския Пролив. Вашингтон отхвърля всяка едностранна промяна на статуквото и ще засилва отбранителните способности и устойчивост на Тайван.
Ние добавяме, че на 30 март 2025, Pete Hegseth се срещна с министъра на отбраната на Япония, Gen Nakatani. В разговора, шефът на Пентагона е подчертал, че Вашингтон ще продължи да работи и настоява за едно здраво и надеждно въздържане и защита на интересите в Индо-Пасифика, включително в Тайванския Пролив.
Отговор на много въпроси би могло да се появи в новия вариант на американската концепция за National Defence Strategy, NDS, планиран да е готов до 31 август 2025. Задачата на отговарящия за тази концепция, Eldrige Colbi не е никак лесна. В интервю той казва : Аз не желая да изоставя Близкия Изток. Не желая ядрен Иран. Аз не желая Русия да провежда инвазия в Европа. Аз не желая Северна Корея да превземе Южна Корея. Но ако ние знаем, от фактическа и емпирична гледна точка, че ние не бихме могли да извършим всичко това дори в едно отдалечено безвремие, дали не е необходимо първо да имаме един приложим план как да постигнем това?
По повод новия план за NDS 2025, Kelly Grieco, анализатор в Stimson тинк танк пише: Един от фокусите на NDS 2025 е, къде Пентагонът ще изтегли стратегическата линия на защита на САЩ в Азия. По този въпрос във Вашингтон има разногласие къде да бъде тази американска линия: Тайван, Япония или собствената територия на САЩ.
Christopher Johnstone, специалист по въпроси на отбраната и сигурността, създател и директор на тинк танк The Asia Group изказва следното мнение: За мен най-интересното е да видим, какво новия NDS 2025 ще предложи за алианса с Южна Корея. Дали ще предложи едно преразглеждане на целите в този алианс? И ако е така, дали изрично ще предвиди и роля на този съюз при защитата на Тайван?
Четвърто, проблемите за Пентагона и САЩ в корабостроенето. Това е болен за американците въпрос и е пряк резултат от липса на национална стратегия и концепция за надежден производствен тил на ВМС у дома. По темата е писано не веднъж. Но какво показва сухата статистика днес. Китай разполага днес с най-значимите военноморски сили от над 370 кораба, включително и подводни лодки. Това показва доклада на Пентагона China Military Power Report 2024. В момента Съединените щати имат на въоръжение около 295 морски съда. Китайският план е, през 2030 година да притежават един модерен военен флот от 425 морски съда. При това, подкрепян и осигуряван от една собствена индустриална база, способна да ремонтира и заменя бойни кораби, далеч по-бързо от американските корабостроителници. ISIS, Вашингтон пише в анализ от миналия месец: Китайското корабостроене премина през стряскаща метаморфоза. Преди 20 години, страната бе периферен играч в глобалния корабостроителен бизнес. Днес Китай доминира тази индустрия. Но статистическите данни за световния пазар в областта на корабостроенето подсказват всичко: през последните 20 години делът в глобалния пазар на корабостроенето на Китай е нараснал от 5% на над 50 процента. Днес Южна Корея и Япония имат дялове от 29% и 13% съответно. САЩ притежават 0,1%.
Доналд Тръмп назначи за ВМС Шеф в Пентагона, John Phelan, бизнесмен от Флорида. В интервю той споделя: Едно от нещата, които научих изучавайки китайските ВМС и китайската корабостроителна индустрия е, че те проектират търговски кораби, със замисъл да бъдат използвани и за военни цели. Преоборудването на китайските търговски кораби във военни става много бързо. Не мисля, че ние правим подобни неща, а това е много важно. Това са думи на шефа на американския флот, в края на април, преди заминаването му на първа командировка в чужбина. Разбира се в Азия, с цели Хавай, Япония, Южна Корея и Гуам. Защо от Пентагона се правят подобни изказвания едва сега е странно. От медиите е известно, че китайските търговски морски съдове, използвани за roll-on/roll-over транспорт на пътници, трябва да отговарят на техническите стандарти на китайската армия. Или с други думи, техният дек е подсилен за да може алтернативно да превозва и тежка бронирана техника. И днес Phelan напомня, че през двете световни войни от миналия век, търговските кораби са били използвани и за военни нужди. И добавя: Индо-Пасификът е най-важният район за нас, заедно с нашите най-ключови съюзници тук - Япония и Южна Корея И ние трябва да ускорим нашето движение. Ако не се вземат необходимите мерки за свиване на пропаста с Китай, става много, много трудно да ги догоним. В Япония, Phelan е водил разговори за разширяване на сътрудничеството, с фокус върху нови технологични решения в корабостроенето и съвместни проекти. Една от задачите му е била да покани японски и южнокорейски корабостроителници да инвестират в САЩ. Интересно е как си представят решаването на този колосален индустриален за САЩ проблем, популистите от движението MAGA?
Пето, мястото и ролята на Филипините в американската стратегия за Азия. Съединените щати имат договор с Филипините за използване на 9 военни бази в страната. През месец март, новият шеф в Пентагона, Hegseth, посети Филипините за да подчертае и документира интересите на Съединените щати в района на Индо-Пасифика. В разговор със своя филипински колега, Gilberto Teodoro, американецът потвърждава, че администрацията на Тръмп придава много голямо значение на този регион от света и е основен приоритет, който ще бъде обслужван по един безпримерен начин. Обявена бе една допълнителна военна помощ от 500 милиона $ за Филипините. Известено е, че по време на съвместното военно учение Balikatan, Съединените щати ще разположат свои противокорабни ракети. И в учението за първи път ще участват успоредно с американските, филипинските, австралийските и японски въоръжени сили.
В началото на тази година, Вашингтон разреши доставката на 20 бойни самолета F-16 за Филипините. Тази доставка е само част от един оръжеен пакет на стойност 5,6 милиарда долара. В него попадат още пускови установки за управляеми снаряди LAU-129, зенитни установки M61A1, модерни Sniper Advanced Targeting Pods AN/AAQ-33. Самолетите са окомплектовани с най-модерни 112 ракети въздух-въздух със среден радиус на действие, 36 интелигентни комплекта бомби и 40 ракети, тип Sidewinder AIM-9X. На втори етап ще бъдат доставени на Филипините още 20 самолета F-16. Решението на Пентагона да въоръжи тази страна с модерни бойни самолети е част от един по-голям замисъл, а именно - повишаване на военните способности на съюзниците в региона и същевременно да се търси едно равновесие с нарастващата военна мощ и влияние на Китай там.
Шесто, големите кадрови размествания в Пентагона. Светът стана свидетел на една невероятна кадрова метла сред кабинетите в това най-голямо военно ведомство в света. Първо, начело бе поставен неопитен и незнаещ военната проблематика човек, с ясни функции на типичен говорител. За заместник-министър бе инсталиран един милиардер, Stephen Feinberg, представител на младото крило капиталисти от FintTech. Военните политика и стратегии ще пише един млад, образован, потомствен разузнавач и дипломат. Уволнени се редица генерали, които са допускали през последните години критични изказвания спрямо Доналд Тръмп и лансираната чрез него политика MAGA.
Второ, без никакви аргументи, президентът на САЩ уволни през април Директора на най-мощната разузнавателна служба в света, NSA (Електронното разузнаване) - Timothy Haugh и неговата заместничка Wendy Noble.
Трето, твърде малко се пише за едно ключово според нас уволнение, реализирано от Pete Hegseth през март т.г. Тогава той нареди закриването на едно много важно, специализирано звено, наричано вътрешния тинк танк на Пентагона, а именно the Office of Net Assessment, ONA.(Служба за точни Оценки) Тя е създадена през 1973 година и включва група от топ анализатори, които постоянно вземат на фокус и оценяват бъдещето на американските отбранителни способности по отношение и в сравнение с потенциални външни съперници, в днешния случай като пример с Китай. Пентагонът винаги е работил много активно по изготвянето на бъдещи стратегически оценки и анализи, които пряко да обслужват военното планиране на страната и съответното вземане на важни решения. Това е тема, по която може да се напише книга или заснеме интересен филм. Публиката не знае може би за съществуването на този военен тинк танк, а и няма как да знае, че от нейното създаване до тази година, ONA е имала само двама директори. Първият е Andrew Marshall, оценяван като легендарен стратег, служил до 2015 година при осем американски президенти на този стратегически пост - от Ричард Никсън до Обама. От 2015 директор на ONA е James Baker, полковник от запаса на ВВС, който притежава четири първокласни образования. Ясно, е, че шеф на Пентагона, а и заместник шеф би могло да се стане с връзки, но в ONA това е било невъзможно.
Marshall е известен със своите първокласни анализи за постигане на военен напредък и превъзходство с концепцията си за революция във военните дела (revolution in military Affairs, RMA). Една от разработките му в рамките на RMA е използването на високоточни, прецизни удари, които той доказва, че биха могли да променят поведението на войната в следващите десетилетия. Andrew Marshall е признат като анализаторът, който пръв и най-точно е оценил уязвимостта на Съветския също през 1980-те години. В тези години, когато и ЦРУ е надценявал икономическия потенциал на СССР, Marshall е поднесъл анализ, че икономиката на Москва е пред голям провал.
Rush Doshi, бивш вицедиректор на отдела за Тайван и Китай в Националния Съвет за Сигурност на САЩ при администрацията на Байдън пише: Когато работех в NSC (National Security Councel), ONA произвеждаше едни от най-добрите анализи в цялата административна система на американското правителство и те имаха огромно, дори историческо въздействие. Нито една друга институция не е в състояние в момента да доставя това, което тя правеше Китайците бяха обзети с работата на ONA и в народоосвободителната армия изучаваха теориите за революция във военните дела, RMA в най-висша степен. Това е невероятна грешка на Hegseth.
Tom Sugar, бивш анализатор в ONA пише: ONA бе първата организация в рамките на Пентагона, която откри и показа пламващото военно предизвикателство идващо от Китай и то в един период, когато най-голямо внимание в САЩ се отделяше на борбата с тероризма. В годините до днес, усилията на ONA бяха критично важни в определяне на степента и мащаба на предизвикателството от Китай, както и това, как да се борави с него.
Японският журналист Ken Moriatsu пише на 15 март т.г.: Японските дипломати във Вашингтон, посещаваха ONA редовно след 2000 година и обсъждаха възхода на Китай и това, как Япония би трябвало да отговори.
Бившият японски дипломат Kunihiko Miyake, директор на The Canon Institute for Global Studies от Токио пише: 13 март ще бъде запомнен като погребален ден на американската общност за дългосрочни стратегически анализи Докато теориите на Andy Marshall могат да продължат своята работа в консултантски агенции и фирми, тяхното пряко въздействие върху военната стратегия на САЩ съществено ще се намали. В следващите десет, двадесет години американските стратегии са с далеч по-краткосрочно мислене. Ако ONA не бъде възстановена, аз се страхувам, че Съединените щати ще се преместят от позиция на супер сила към една средна сила. До сега, ONA е правила аналитични прогнози за националната мощ на Китай за 5, 10, и 20-годишни периоди напред. No Comments.
Седмо, влиянието на новите вносни мита върху американското автомобилостроене. В последния си годишен доклад, американската автомобилна компания Ford, отделя внимание на високата си зависимост и излагане на рискове от страна на Китай : В частност, Китай представлява уникални рискове за американските производители на автомобили, поради изострянето на отношенията САЩ-Китай, китайския уникален ландшафт от правила и регулации, нивото на интеграция за ключови компоненти в нашата доставна верига и бързото развитие на китайската индустрия за електромобили, свързано с увеличаване на нейния експорт на електромобили на пазари, на които ние оперираме. Компанията Ford има две основни единици в Китай - Changan Ford Automobile ( 50/50% съвместно с Chongqing Changan Automobile) и 31% делово участие в Jiangling Motors Corporation, листвана на борсата в Шънджън. Ford се сблъсква с голяма локална конкуренция на китайския пазар, включително и от германски и американски автомобилни концерни. През 2023 концепцията на реализация е била сменена и голяма част от произведените в Китай автомобили на Ford отиват за износ от страната. А през 2023 китайците изпревариха Япония като експортьор номер едно в света, което доведе до ново измерение на натиска върху компании като Ford и General Motors. В добавка се появиха и вносните мита на Тръмп, в отговор на които китайците отвърнаха силово. Изпълнителният директор на Ford, обяви на 6 май, че китайските ограничения само за няколко седмици са усложнили доста нещата не само за компанията, но и за цялото автомобилостроене. И е достатъчно само няколко авточасти да са под критичен контрол и това е потенциал за прекъсване на цяло производство. Когато се получава производствен застой или срив, това веднага резултира и в обема на продукцията и в крайните цени.
В този пакет влизат и ограниченията върху седем редкоземни минерали въведени за износ от Китай. А именно - samarium, gadolinium, dysprosium, lutetium, scandium, yttrium. Това са жизненоважни елементи в производството на специални магнити, които широко се използват в електромобилите, продуктите за чиста енергия и военнопромишлените фирми. Според президента на Ford, Jim Farley, новите мита могат да намалят брутната печалба преди данъци на компанията с 2,5 милиарда $, или в нетно изражение - 1,5 милиарда $. Планът на Ford за 2025 предвижда една брутна печалба от 7 до 8,5 милиарда долара, но в него не са отчетени сегашните промени в търговската политика на Белия Дом.
И за да добием и малка представа, че в съвременното автомобилостроене, нещата не са само свързани с тарифна политика, нека погледнем към един знаков пример в Япония. Концернът Nissan Motor, показва във финансовия си годишен отчет за 2024, една загуба от 670 милиарда йени (4,5 милиарда $). Това е най-голямата нетна загуба в историята на този традиционен японски концерн. През 2023 нетната печалба е 426 милиарда йени. Сривът се обяснява със слаби продажби на основните пазари, включително САЩ и Китай, както и на разходи свързани с преоценяване на активи в Северна Америка, Латинска Америка, Европа и Япония. Концернът се бори с трудната задача да намали оперативните разходи по пътя на реструктуриране в глобален мащаб. Приет е план, от 17 завода по света, Nissan да затвори до 2027 десет от тях и да съкрати 20 хиляди работни места. Това са 15% от всички работещи в тази традиционна автомобилна компания. За сравнение, ако през 2010 тази японска компания е продала 4,2 милиона автомобили, през 2017, 5,8 млн., то през 2024 това са 3,3 милиона. Тенденцията е надолу. Митата на Тръмп от 25% върху автомобили, произведени извън САЩ, а това е най-големият пазар на компанията, е принудила Nissan Motor да намали средно с 20% продажните си цени през първото тримесечие на 2025 година. Нашето мнение е, че не митата са причина за кризата и съкращаването на работни места от Nissan, a по-високата производителност на китайските конкуренти, по-малките печалби, с които те работят, ролята на плановата държава, която подкрепя с различни средства китайските производители, китайската политика на дъмпингови цени и всичко това в съчетание с една глобална криза на свръхпроизводство, която постепенно набъбва след 2000 година.
Осмо, примерът Търговска война при редкоземните минерали. По тази тема сме написали обширна статия на април 2025 (виж статия от 16.03.2025 на www.expert-bdd.com). Не е случайно, че редкоземните минерали често биват наричани индустриални витамини, защото добавени и в малки количества те имат способността рязко да подобряват функционалността на основни материали. Седемте минерала, споменати по-горе в текста, обложени с експортен износ от Китай на 4 април 2025, спадат в групата на тежките минерали. Те основно са разпространени в Китай. Първото последствие, както се получава на дадени пазари, когато се въвеждат едностранни санкции или преки експортни ограничения е, отражението върху ценовите нива. Така се получи само за няколко седмици и с китайските редкоземни минерали. Техният експорт незабавно е бил преустановен и цената в Европа на dysprosium се е увеличила три пъти до 2 май на 850 $ за килограм. А цената един килограм Terbium е скочила от 965 на 3000 $. Това са две рекордни поскъпвания на цени само за 4 седмици в периода след 2015 година. Ние не се съмняваме, че при тези ценови нива винаги ще се намират доставни пътеки за нарушаване на ембаргото, но това би продължило да увеличава производствените разходи на единица продукт в европейското и американско автомобилостроене, като не единствен пример, ще води едновременно и до свиване на продажби и на нетна печалба. Това разбира се е далеч от мисълта на президента в Белия Дом, защото той лети специално до Близкия Изток в усилия да постига мир, но понеже китайците имат отлични контакти и в Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Голфа въобще, те може би са разбрали, че основната задача на това турне е разширяване на личния бизнес на семейство Тръмп, както и да получи скъп подарък - един супер модерен самолет, наречен летящ дворец на стойност 500 милиона долара от Чорбаджията на Катар. Какво наблюдават китайците в тази посока, накратко в следващия абзац.
Девето, кризата в концерна Boeing, емблематична за упадъка на американския бизнес модел. Кризата в легендарния концерн Boeing има своя зародиш още през 1997 с поглъщането на концерна McDonnell Douglas, с отпечатък и от финансовата криза 2008. Но е може би пряко последствие на сериозната болест на неолибералния капитализъм, предизвикана от стратегическата менаджерска политика на shareholder value. Собствениците на капитала в компанията, разбирай в конкретния случай, че става въпрос за Кумчо Вълчо - Централизирания Глобален Капитал - притискат оперативния мениджмънт на компании като Boeing да вдигат с всички умни и глупави средства борсовата капитализация и доставят на акционерите тлъсти дивиденти. Менажерите от своя страна занижават контрола по качеството и работят с фокус към борсовите игри и години наред от средата на 1990-те години реинвестират голяма част от нетната печалба в собствени акции на борсата и така надуват капитализацията. И освен всичко по този начин постигат и двойно ограбване, инкасирайки на борсата и печалбите на бъдещето. Boeing преминава и през традиционните фази на окрупняване и централизиране на капитала чрез закупуване на конкурентни фирми. От 2019 година тази компания я разклащат две поредни кризи, свързани с големи производствени провали, ненужни самолетни катастрофи в следствие на технически грешки, спиране на стотици самолети от експлоатация. Каскадата от технически проблеми на концерна, като откачане на самолетна врата по време на полет бе пословична. Накратко казано, алчността на акционери и топ менажери (а те получават огромни бонуси в изкуствено надути пакети от акции) доведе до катастрофален упадък в реализацията на готов, краен продукт. И може би черешката на тортата е голямото закъснение, което тече в момента с доставката на двата нови президентски самолета Air Force One, Boeing 747-8i, поръчани от Белия Дом, още през 2018 от администрацията на Тръмп.
Какво наблюдават от Пекин китайците, които допуснаха и Boeing и Airbus с производство у дома. Работиха с тях съвместно и сега разполагат от 2023 със своя конкурентен модел граждански самолет. А пазарът в Китай надхвърля 7000 граждански самолета. Не бихме се учудили ако през 2032, китайците се самозадоволяват с граждански самолети, но и успоредно с това постепенно се наместят и на руския пазар. Защото поради войната в Украйна, през 2024 година в Русия не е произведен нито един граждански самолет, а отделно закупените или ползвани на лизинг американски и европейски самолети, имат много проблеми при доставките на резервни части, резултат от санкции.
През тази година китайците разбират, че двата правителствени самолета Air Force One, се очертава да бъдат доставени едва през 2029 година. Или след изтичане на президентския мандат на Доналд Тръмп. Ето още едно допълнително основание, той да предизвика маневри, които да го допуснат и до трети мандат в Белия Дом. Сред известните проблеми за тази катастрофална забава се посочват технически затруднения в много от електронните системи, както и системата за комуникации. Друг проблем е вкарването в самолета на усъвършенствана супер модерна и по- комплексна система за самозащита. Но съгласно медийни съобщения има и една друга куриозна причина: всички инженери и работници в компанията Boeing, които работят по проекта Air Force One, трябва да преминат и усвоят покрай всички детайлни изисквания за запазване на тайни и през един особено строг тест за надеждност и сигурност. Получава се така, че това се превръща в преграда и проблем за много от нужните потенциални специалисти. Финансово-разходният аспект на тази поръчка също е отрезвяващ и доказва, че в американските големи компании през този век, освен че се влошава качеството, успоредно с това се и повишават и разходите и съответно крайните цени. Какви са изводите от този проект на Boeing за китайските конкуренти ние не знаем, но допускаме, че тази история предизвиква едновременно смях, а и доза успокоение, защото и това е част от съревнованието между двата икономически модела, китайския и неолибералния с център в САЩ. По първоначална план-сметка двата самолета са били остойностени в съответен договор на обща цена 3.9 милиарда долара. Към днешна дата, доставеният срок през 2029 година, вече предполага една производствена цена от 5,3 милиарда $. Този американски, президентски проект показва и още един смайващ разход. Само упътването за експлоатация на новия Air Force One струва смайващата сума от 84 (осемдесет и четири) милиона долара?! Поръчката за това упътване, което ще обхваща около 100 (сто хиляди) страници е дадена на Boeing от Пентагона в средата на миналия месец. При това тази цена не влиза в сумата, цитирана по-горе. В администрацията на САЩ, за 100 дни, Elon Musk е успял да съкрати около 175 хиляди души, с аргумента, че трябва да се съкращават ненужни административни разходи.
Десето, защо Доналд Тръмп предлага съкращаване на американския Конгрес неразумни съкращения в бюджета на страната за 2026 на разходи за развитие и здравеопазване? В технологичната война, която започна Китай срещу Съединените щати, в икономическия модел на Пекин, едно от силните предимства е плановото начало, в съчетание с мобилизиране на съвкупния национален финансов ресурс и разпределянето му с фокус за постигане на конкурентни глобални предимства и технологични пробиви. Примери и доказателства има безброй. Какво наблюдават от Пекин в предложения от Белия Дом през първата седмица на май т.г. бюджет за 2026?
Първата голяма жертва е National Institutes of Health, NIH. През 2025 бюджетът на NIH e 45 милиарда долара, за следващата година е предложено едно съкращение на средствата с 40%. Или 18 милиарда по-малко. Освен това се предлага реорганизация на NIH, от 27 нейни института, трябва се конструират само 7. В периода 2010 до 2019 NIH е подкрепял финансово 354 от 356 допуснати в САЩ нови медикаменти. NIH е държавната организация в света, която инвестира с голямо предимство най-големи пари в медицински изследвания.
Най-голямата жертва в това бюджетно съкращение е Националната Фондация за Наука, NSF, National Science Foundation. Това е служба, която подкрепя фундаменталните изследвания във всички области, с изключение на медицината. Нейният бюджет се намалява от 8,8 милиарда на 4,5 милиарда долара. National Science Foundation, е развивала и финансирала проекта за 3-Д печат, томографията с ядреномагнитен резонанс и е постигнала първото възприемане на гравитационните вълни.
Бюджетът на NASA се съкращава през 2026 с 25%. От 25 милиарда $ на 18,2 милиарда. На NASA се поставят само две главни задачи: да изпрати преди Китай отново хора на луната и да полети първият човек към Марс. Всичко останало се съкращава рязко. Ако се погледне само бюджетът за изследвания на Агенцията, той се намалява на половина. Съкращават се на половина и разходите за поддържане на космическата орбитална станция. Спират се програмите за нови сателити, наблюдаващи земята с цел изследвания в областта на климата.
National Ocean & Atmosphere Agency, NOAA я подстригват през 2026 с 20 процента. От 6,8 милиарда на 5,2 милиарда $. Тук съкращения удрят и изследванията в областта не само на климата, но и за развитието на възобновяеми енергии. Наблюдаването на климата се определя като ненужно. Учени са изпратили писмо до Белия Дом, че NOAA доставя уникални измерени данни за изследване на климата, както и за прогнозите за времето и предвиждането на катастрофи като горските пожари, урагани и наводнения. В писмото се подчертава, че без една силна NOAA, светът би навлезнал сляпо в нарастващи трудности от климатични промени.
Единадесето, връзката между играта с високите мита и спекулативните игри на борсата. Известна е постановката на китайският президент, че китайският икономически модел не възприема бизнеса Спекулация като основна задача, цел и метод за управление на парите. Китайският модел е иновационно, производствено ориентиран и създава голям вътрешен продукт от реални стоки и услуги. В Китай има три фондови борси, на които съществува и капитализация и се генерира нов капитал, чрез свежа емисия на акции, има и спекулативни нюанси, но и има силен, държавен финансов надзор и съответни политики, стимулиращи инвестиции изследванията, създаването на фирми-шампиони и правителството по дефиниция подкрепя стабилитет на борсите и по дефиниция не е в основата на борсови спекулативни игри. Но какви изводи биха си направили експертите от Финансовия Надзор в Китай, а те са отлично подготвени, опитни хора, от спекулативното рали с акции в Ню Йорк, пряк резултат от действия и изказвания на американския президент в началото на месец април. При това главният инструмент за тази борсова маневра бе невероятното повишение на американските вносни мита и то почти срещу целия свят.
Китайският анализ би изглеждал според нас така: на фондовата борса пари се правят с притежаване на вътрешна информация (insider Information), точният тайминг (кога да продадеш и кога да купиш акции) и фючърсни залагания с малки суми собствени пари и голям кредит (margin). Курсовете на борсовите индекси, в нашия пример S&P-500-Index, се влияят често от ключови новини, които лансират рискове и изненади. Това е част от големите финансови игри. Президентът Тръмп е перфектният и ненадминат в момента модератор на силни новини. В началото на април той излиза внезапно с официалното съобщение, че вносните мита срещу Китай се увеличават на 125%. Това е класическа новина, на която нито разумен импортьор, нито добър търговец или политик в Китай, Азия, Европа и в САЩ не би могъл да не реагира. 125% мито е нещо повече от запретително мито. Но борсите веднага реагират и курсовете на акциите рязко спадат, а с тях и борсовите индекси, които дефакто обобщават индивидуалните курсове. Китайците биха ни казали, че това е добре известната игра Pump of Dump(рязко се вдига курса на акциите, внезапно се продава при максимална цена, следва срив на курсовете и с инкасираните бързи пари се купуват отново акции, но на ниската цена), но с обратен знак. Или, предизвикано е изкуствено спадане на борсовия индекс S&P-500 и този, който разполага с инсайдърска информация, знае точно в кой момент да закупи големи пакети от акции на ниската цена. Тази игра касае и борсовата капитализация на технологичните акции на борсата Nasdaq. Повтаряме, че големите пари в тези игри се правят чрез фючърсни сделки с деривати. Накратко, се правят залагания, че конкретния случай курсът ще спадне или рязко би се повишил.
На 2 април, след обявяване на високите мита борсовите индекси рязко спадат. Интересното е, че личното появяване на президента Тръмп в социалните мрежи, Truth Social, следва определен ритъм, който и диктува тайминга за потенциални инвеститори и играчи на борсите. В понеделник, 7 април, Тръмп потвърждава своето решение за високи мита за окончателно и така бетонира спадналите борсови курсове. И сряда, 9 април е денят Х, според нас. Това е сряда сутрин, след 4 работни дни силно спаднали и лежащи ниско борсови индекси. В 9.33 ч. местно време в мрежата се изстрелва едно съобщение от името на президента: Be cool!Everything will be OK. (Запази спокойствие. Всичко ще е добре.) В този момент настроението и у инвеститорите и на самите борси е вяло и унило. След четири минути, в 9.37 ч., видимо лично, Доналд Тръмп пуска второ съобщение, с типичните негови главни букви: THIS IS GREAT TIME TO BUY!!!DJT. (Това е великолепното време да се купува). С три удивителни, приличащи на кодово съобщение до заинтересовани участници в играта. Индексите S&P-500 и NASDAQ не реагират. Само след четири часа, това е добър времеви прозорец за притежатели на инсайдърската информация, че сега е точният тайминг за действие, в 13.18 часа, съобщението за повишаване на митата спрямо Китай с 125% бива внезапно свалено от онлайн, но се появява ключовата информация от страна на американския президент, че влизането в сила на тези мита се отлага с цели 90 дни. Тази внезапна информация за 90 дни пауза при митата веднага изстрелва курсовете на акциите рязко нагоре. Американският борсов индекс Dow Johns се повишава за часове с 9,5%, което е рекордно за периода след 2008 година, а Nasdaq с цели 12,2%. В рамките на часове това са огромни флуктуации, идеалната предпоставка да се печелят пари с фючърсни Call залагания, когато инвеститорите правят големи залагания, с малко собствени средства. И китайците биха могли да ни обяснят на нас европейците, че този, който е уцелил кодирания тайминг, поднесен от американския президент, би могъл да спечели с Call залагания от акции, примерно на Tesla, поскъпнали за часове с 22 процента, Nvidia 19 процента, или с акции на United Airlines с цели 26 процента. Това е прекрасен пример и за икономиката на наративите, която се играе безотказно от представителите на Централизирания Глобален Капитал и техните компрадори по целия свят. Това е и една от причините, корпорации като Boeing да не са в състояние да доставят на време правителствения нов самолет на Белия Дом. Както и почти всички компании от военнопромишления комплекс на САЩ да правят хронични закъснения в доставки към Пентагона или свои съюзници. И разбира се и една от причините да се търсят едни невероятни увеличения на разходите за въоръжения от данъкоплатците във всички страни-членки на НАТО.
Сенаторът от Демократическата партия, Adam Schiff, един силен политик и юрист от Калифорния, подкани Конгреса да се извърши разследване, дали в този случай е била реализирана инсайдърска търговия с акции и дали, предварително информирани хора са се обогатили от това бурно движение на курсовете на акциите. Конгресменът от Демократическата партия Mike Levin ясно пише: Това е много лоша пазарна манипулация. И китайците биха казали същото, допускаме го и ние, защото това е най-големият бизнес, който се върти през този век в света - бизнесът Спекулация. Защото истината е, че и с Тръмп и без Тръмп, този перфектно измислен бизнес си функционира безотказно и богатите стават все по-богати и ножицата на неравенството в цял свят продължава да се отваря. А и това, че Доналд Тръмп има за главна задача да отклонява вниманието на милиони хора у дома и по света от много актуални, назрели големи, комплексни проблеми, започва да става ясно и на неговите избиратели. Стана и ясно, че той не е в състояние да възстанови мира в Европа, нито в Близкия Изток. Но има едно швейцарско изследване за това какви сделки за личен и семеен интерес е реализирал Тръмп, само за 100 дни пребиваване в Белия Дом. Не желаем да навлизаме в тези подробности, защото това е задача на първо място на Демократическата партия в САЩ, на второ на родените след 1980 година американци, на трето на всички американски икономисти нобелисти и може би и на китайската комунистическа партия. Не би било лошо, след приключване на този президентски мандат на Доналд Тръмп, а най-добре една седмица преди следващите избори за президент във Вашингтон, някой именит тинк танк от Шанхай или Пекин, да публикува един детайлиран, точен и верен по китайски анализ, какво точно е заработило като финансови и други активи, за един президентски мандат, голямото семейство на Доналд Тръмп. По месеци, по фирми и фирмени участия, на пазара за крипто пари, по американски и задгранични партньори, познати, приятели, симпатизанти и контрагенти, както на американските концерни, така и на американската държава.
Знаем, че до края на 2024 година, водената от Си Дзинпин, кампания за борба срещу корупцията в Китай е довела до 5,3 милиона дела за разследване на физически лица за корупция. Не се съмняваме, че китайците разполагат с инструментариум и знание как да се обобщи един такъв доклад за семейния бизнес на Доналд Тръмп. И не се съмняваме, че този доклад би показал на света може би най-крупния случай за корупция в историята на Съединените щати. А един такъв доклад би бил полезен за всички данъкоплатци и гласоподаватели не само в Америка, но и в целия свят. За да се разбере, зад гръмките наративи, фрази и месиджи на един президент, които целят единствено привличане на моментно внимание и са първокласно шоу, как се крият други истини и цели. Защото за всеки разумен човек бе ясно, че не може да се налагат на най-големия производител в света, Китай, мита от 125%. Но за няколко часа една малка, информирана група богаташи, могат да си понапълнят джобовете и играейки голф да се присмиват на всички нас, включително и на Китай, а разбира се и на Украйна.
И дванадесето, стагнацията в САЩ и позицията на американския долар. Това е тема, свързана с валутната война и по нея веднага би могло така от китайска позиция да се изпишат поне 12 страници. Данните за първо тримесечие показват спад от 0.2% в БВП на САЩ и ако това се повтори и през второто тримесечие икономиката на страната навлиза в рецесия. Днес вече говорим за стагнация. Не намираме за правилно, че това се обяснява с митническите маневри на американския президент. Те и всичко останало в американската икономика са само следствие от много дълбока системна криза на глобалния капитализъм. Предвидили сме това развитие в наша статия от октомври 2024 (виж expert-bdd Президентските избори в САЩ през Очилата на Пекин, 19.10.2024) ). Но на 15 май излезнаха данни на МВФ по актуалното състояние на резервните валути в света. Американският долар представлява един дял от 57.8% от всички 12.36 трилиона $ съвкупни световни резерви на националните банки във валута. Спрямо миналата година това е един спад в дела с 0.6% и потвърждава тенденцията към бавно намаляване на влиянието на долара като световна резервна валута. Този показател е най-ниско ниво в сравнение с периода от 1995 до днес. За сравнение, през 2000 година делът на долара е 70%. Причината е, че много Централни банки диверсифицират своите валутни резерви в други валути и вече с предимство в злато. Друга причина е, че Съединените щати започнаха да използват националната си валута като оръжие да санкционират цели държави като Русия, а и Китай. Нашата оценка е, че политиката на Тръмпизма ще доведе до загуба на доверие в американския долар и той ще продължи да губи международната си водеща позиция. В същото време не може да се каже, че интересът се пренасочва от долара към китайския юан. Статистиката от този месец показва, че интересът към японската йена нараства за трета поредна година, с едно годишно увеличение на нейният дял като резервна валута от 0.1% до 5.82% в глобален мащаб. А това е трайна тенденция, ако се вземе за база 2009, когато делът на йената е само 3%. Защо е така? Защото японската икономика е високотехнологична и е важна компонента от много доставни вериги в западния свят и централната банка на Япония поддържа през тези няколко години висок , атрактивен лихвен процент. И освен това делът на японския експорт и импорт валутиран в йени е нараснал през 2024 до съответно 35.5% и 24.2%. Делът на еврото остава 20%, а по-интересното е, че китайският юан не може да достигне постигнатия връх по този показател от 2,83% и се движи през 2024 около 2,3%. Войната срещу долара се води на фона и на това, че точно половината от валутните резерви на националните банки в света се намират в Азия. При това листата се води от Китай, който държи през 2024 валутен резерв от 3.45 трилиона долара. Нашето схващане е, че нито Пекин ще освободи контрола върху капиталовата сметка, което е пречка за бърза интернационализация на националната валута, нито Централизираният Глобален Капитал без сериозен бой, разбирай гореща война, ще предаде контрола върху резервните валути, които са част от Печатницата за пари. Не е случайно, че МВФ е възприел не само долара като международна резервна валута, а и еврото, йената, британската лира, канадския долар, швейцарския франк и китайския юан. Към това следва да добавим изключителния голям дял, на първо място на американския долар на международния пазар за валутен арбитраж (валутни трансакции), деноминираните в долари акции и фирмени облигации на международния финансов пазар. Както делът на долара в над 50% от световния брутен продукт като основна разчетна валута на много държави създаващи този продукт. Друга компонента, където доларът има квота над 50% е световната търговия и особено натрупания в света дълг. Или голяма част от глобалния кредит е деноминиран в долари, а всеки нов отпуснат кредит е създаване на пари. Петродоларовият пазар е отделна страница в тази валутна тема. Става въпрос за една огромна планина от интереси, обеми от пари като енергия, показатели, инструменти, стокови потоци и особено кух спекулативен бизнес, където господстват изброените по-горе 6 национални валути, водени от долара. И е наивно да се мисли, че назначеният от Глобалния Капитал президент в Белия Дом определя правилата на тази утвърдена, многопластова игра. Това е и една от причините, Доналд Тръмп, нито лично да може да спре войната в Украйна, нито пък да възпре мощния технологичен, производствен, търговски и възход в знанието на Китай. Голямото ритане сега е и свързано с това, че светът е на прага на голяма парична реформа, пряк резултат от възникването и налагането на качествено нови технологии, които водят до нова Парадигма или нова Епоха. Това е обширна тема, която следва да изучат, разберат и съответно преминат към мащабно действие, родените след 2000 година, ако не желаят да живеят в дигитални затвори, в един управляван от немислещи социално, самозванци, Чорбаджии-Феодали.
Бертолд Брехт е казал, че Истината е конкретна. Горният текст и всички изложени в него примери и факти потвърждават това. При повторен, внимателен прочит на текста, се появяват цели абзаци от това как би изглеждал един частичен китайски анализ за обстановката през 2025 година в основния съперник, Съединените щати, и дърпащия конците зад тях Централизиран Глобален Капитал.
Но да се върнем на панаира на изкуството в китайски Хонконг и приключим с актуални мисли, споделени от местни посетители на нашия щанд. Собственик на малко производствено предприятие с активи тук и в континентален Китай ни казва: Обстановката е сложна и хората се въздържат да харчат парите си. Моето положение е горе-долу. И това, което ти мислиш за днешен Китай и някои особености в икономическото, кризисно състояние, а и по външната политика, точно така мисли и голямото мнозинство китайско население. Тук разбира се липсва моето краткото сбито, точно и съдържателно експозе, което съдържа и грешките, които виждаме ние в Китай днес. То си остава за лично ползване. Млад китаец от Хонконг, работил за друг организатор на арт панаир тук е вече една година без работа, защото поради продължителния период на Covid локдаун от почти три години, фирмата работодател е фалирала. Продължава да търси работа, но е спокоен, защото родителите му помагат и добавя: Много семейства с деца и материални възможности напуснаха тези няколко години Хонконг, поради политически съображения и такива да осигурят по-добро образование и условия за труд и живот в развити страни за своите деца. Големи концерни, преместиха главните си офиси от Хонконг, примерно в Сингапур и така много от квалифицираните чужденци живеещи и работещи тук си отидоха. Половината от хората в Хонконг днес са доволни от статута и състоянието на града. Другата половина не са доволни, но те никога няма да ви кажат това. Местен високообразован китаец с титла по икономика, на 45 години, освен, че харесва нашето изкуство, ни отделя време за дълъг, искрен разговор, от чийто контекст вадим само няколко изречения: Периодът на Covid ограничения бе много тежък, но в Китай положителното бе, че ваксинирането не бе задължително. Аз бях от тези, които се отказваха едновременно от ваксинация, защото не зная какво ще ми впръскат в тялото, а и е мой личен проблем да се грижа за здравето си и успоредно с това трябваше да се лишавам, неваксиниран, да участвам в обществения живот, включително да не посещавам примерно, ресторант, театър, кино и т.н Мисля, че най-лошото премина, бавно се възстановява икономиката, но гледам на всичко това като цикъл и нещата ще се оправят Европа е ликвидирана и не мога да разбера, защо хората там спят и приемат тази атака срещу тяхната цивилизация така безучастно, като че ли нищо не се случва Младата генерация абсолютно в цял свят, включително и в Китай, е разглезена, не са създатели и периодът за тях, който предстои да се преобразят ще е труден. Свикнали са на консумация, висят на айфоните и това не е добре Много умен и приятен китаец, със съпруга французойка, баща и е японец, дошла тук през 2009 от Страсбург. От разговори с китайци на този панаир, би могло да се изпишат поне 55 интересни, автентични страници с готово знание от мястото на събитието, при това не от медиите. Но да завършим с най-интересния епизод от престоя на този арт панаир.
Срещу нашия щанд е галерия от Шанхай, която излага изкуството само на един известен техен художник. Великолепни платна с типични китайски техники и пейзажи. При подреждане на щанда, което за нас трае в деня преди откриването точно 6ч и 15 минути, наблюдаваме какво става срещу нас и как на една къса външна стена се залепва един дълъг трансперант с името и биографията на художника: Gao Xiao. Снимката на художника, появяваща се постепенно след развиване на трансперанта ни стряска буквално, симултанно със съпругата ми. В хор изричаме: Но този китаец изглежда 90% на българин и само 10% на китаец. По редица белези и по излъчване, това си е един българин от Пазарджишко или Пернишко, без никакво колебание. Ние сме изучавали доста Китай и сме попадали на информации, че в някои райони на страната има много българи, наследство от стари времена. Докосвали сме се до данни, как български посланик е бил преследван от местен жител, който му е разказвал, че в Китай живеят милиони българи. Темата е много интересна и дълга, но сме разбрали, че е табу. Но веднага споделихме нашите впечатления с асистентката, която подреждаше щанда. Оказа се китайка от Хонконг, родена юни 2000 година. Много финно, свежо и интелигентно момиче. Обменихме стандартни мисли и на следващия ден се здрависахме и с художника. А него и в лице да го гледаш и в гръб, когато разговаря с клиенти, притежава абсолютно излъчване на българска аура. Няма грешка. На два пъти идва на нашия щанд, с добри, светещи очи за да ни каже на китайски, че много харесвал изкуството на Кристина. Дума не знае Gao на чужд език, но разговаря с поглед и мимика по български. Много впечатляваща среща на терена в Хонконг с този кодиран българин от Шанхай. Но най-важното е, че обединяващото тук е изкуството.
Защото в дясно до нас е галерия от Ню Йорк, следва друга от Хонконг, после от Токио, след нея от Сингапур но с галеристи индийци, след това голяма известна галерия от Пиаченца, Италия. В ляво са галерии от Хонконг, Шанхай, Бомбай и Сеул. На всеки щанд изкуството има своя боя, стил, излъчване, енергия и информация. Пътеката между галериите е широка 4 метра, щандовете имат ширина между 7 и 6 метра и между тях буквално манифестират без спир много хора от всички възрасти и професии.
Днес е събота, предпоследен ден от панаира, но е и 24 Май, най-хубавият български празник, а ние вземаме активно участие в една интернационална манифестация на културата, между добронамерени, интелигентни хора, които на първо място се нуждаят от мир и спокойствие в тази ненужно, изкуствено зареждана със страхове, насилие и напрежение 2025 година. И понеже посетителите са много, а купувачите на изкуство са по-малко примерно от миналата година, младата китайка от Хонконг, асистентката на Gao, идва до с нас и от краткия, сърдечен разговор, остават да ни кънтят в главите ключовите и думи, изстреляни по нейна инициатива: Продажбите са по-малко, защото икономиката в Хонконг слабее и хората са въздържани за покупки. А и сега с този Тръмп Ха-ха-ха. Смехът съдържаше, критичност, естественост, ирония, чувство за реализъм, точен, заразяващ и имаше стойност на дълъг анализ за икономическото състояние в Китай, Русия, Индия, Европа и Съединените щати, начело с Тръмпизма. Ние останахме безмълвни и мигновено се сетихме за българското многозначително и съдържателно клише: Смях в залата. Да, това което наблюдават млади, интелигентни китайци днес в Залата на Глобалния Капитализъм, а той действително е глобален и е затиснал абсолютно цялото земно кълбо, във всяка една дестинация по свой софтуер и с локални негативни параметри, предизвиква действително Бурен Смях. И смеейки се както е подходящо да има настроение и оптимизъм на 24 Май, приключваме тази първа част на този материал от Хонконг, с поклон пред Изкуството и Културата като средство на борба за Мир!
Борислав Сретков
Хонконг, 24 май 2025
Следва втора част, с кратки данни и информация, какво наблюдават американците през последните два месеца в Китай.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация