ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
КОГАТО ПРИЛАГАШ ЗАКОНА НА НАЙ-СИЛНИЯ ТРЯБВА ДА СИ СИГУРЕН, ЧЕ ТИ СИ СИЛНИЯТ
Симеон Николов, 27.05.2025
Когато на 07.05. украинските въоръжени сили предприеха масирана атака с дронове срещу Москва за да „сплашат“ чуждестранните гости за празника на Червения площад на 09.05., никой не ги упрекна, но когато руската страна отговаря при това не реципрочно, а по военни обекти, а президентът Путин предлага „Меморандум“ за мирно уреждане на споровете и се проведе първата размяна на пленници, той е наречен от американския президент „ напълно луд“.
Сигурно не е луд и канцлерът на Германия, когато заяви, че Германия, Великобритания, Франция и САЩ снемат забраната за доставяне на ракети и дронове с далечен обсег / 500 и 1000 км/. А това, че на следващия ден негов заместник, тоест подчинен опровергава това.
Тръмп, лидер на една велика нация, заявява, че това не е негова вина и щял да остави европейците да се оправят сами. А кой призна през 2014 г. за налятите милиарди долари в подготовката на събитията в Украйна, чии служби подготвиха преврата, забрави ли за онзи запис на разговор, в който агент докладва на американския военен аташе в Киев, че нещата за самолета са подготвени /свалянето на граждански самолет!/, кой толерираше избиването на руснаците в четирите източни района, кой подготвяше заедно с европейските си съюзници украинските военни, кой доставяше точни данни от космическото разузнаване за поразяване на руски цели? Кой продължи да доставя оръжие на Киев след споразумението, позволяващо на САЩ да експлоатират природните ресурси на Украйна. Междувременно НАТО продължава да ескалира войната срещу Русия с ключово командване на САЩ. Когато си лидер на велика държава, трябва да умееш и да проявяваш отговорност!
Нека му е простено, защото той наистина обеща да донесе мир бързо и лесно, макар че последното бе недалновидно и нереалистично, пък и е разбираемо, че е загрижен за своя авторитет и е вътрешно убеден, че той не е отговорен за войната. Той наистина не иска да се занимава с войни, а с бизнес, но тук е сбъркал.
Трябва да му се признае, че не пести критиките си и към украинския президент Зеленски: „Всичко, което излиза от устата му, създава проблеми“, пише той в Truth Social. „По-добре да спре. Тази война никога нямаше да започне, ако бях президент. Това е войната на Зеленски, Путин и Байдън, а не на Тръмп." Самият той само помага за „потушаването на големите и грозни пожари, които бяха запалени от груба некомпетентност и омраза". Изглежда последователен, защото на 24 май уволни маса кадри от Съвета за национална сигурност, между които дългогодишни експерти по Украйна и войната.
Това, което ще последва е, че Тръмп със сигурност обмисля затягане на санкциите, но отново прави грешка, че с това би смекчил твърдите позиции на руснаците. Последните са на път да пречупят украинската съпротива. Показателно е, че наемнически части от други държави обявиха вече, че напускат Украйна. Ако Тръмп не поеме дипломатически подадената ръка от Путин, ще понесе още по–големи имиджови щети, ако се огъне пред налудничавите идеи на някои европейски съюзници за разполагане на войски на украинска територия и война до победа над Русия. Затова Тръмп не би трябвало да напуска преговорния процес.
Говорителят на Путин, Дмитрий Песков, отговори на думите на президента на САЩ, като отбеляза, че Тръмп очевидно е „емоционално претоварен“. По скоро това е неговият начин да оказва натиск. Проблемът е, че по–голям натиск и влияние оказват държавите от „Коалиция на желаещите върху президента Зеленски за саботиране на преговорите, рязко увеличаване и разширяване на военната помощ и продължаване на войната.
Най–слабият на терена в момента е Украйна и не е никак трудно да се стигне до извода, кой ще сложи точка на тази безмислена война, ако приложи цялата си военна мощ.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация