ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ВОЙНАТА НЕ Е НЕМИСЛИМА
Втора част
Борислав Сретков, 28.05.2025
Китай през погледа на Вашингтон
В първата част на този дълъг материал сме се опитали да покажем много истини, които менажерите в ККП от Пекин, наблюдават с просто око в посока САЩ. Но какво проследяват хората от разнородния екип във Вашингтон, който пише в момента едновременно и теорията и практиката в отношенията с Китай. Седим на тераса на 11-ия етаж в хотела, буквално вграден в корпуса на Hong Kong Convention and Exhibition Center, в центъра на града и завършваме тази втора част от нашия актуален разказ от мястото на събитието. И фокусът ни е Китай през последните няколко месеца. Няколко месеца, при тази китайска динамика са равни може би на година за Европа или Съединените щати днес? И основната тема остава същата - война или път към траен мир и сътрудничество в глобален план.
Разликата между СМО и СВО
В Хонгконг сме за девети път и имаме късмета да наблюдаваме и развитието на отношенията Китай - Колективен Запад, с фокус, спорът за влияние тук в този традиционен хъб на международната търговия и най-вече един от традиционните, водещи центрове на глобалния финансов капитал. Известно е, че Хонконг бе под британско влияние и контрол съгласно договор, изтичащ през 2047 година. Пекин не приемаше този дълъг срок и претенциите му за завладяване на Хонконг се увеличаваха през този век в бързо темпо. В Хонконг населението бе разделено на продемократично, борещо се за запазване на статуквото поне до 2047 година. Станахме свидетели на огромни протестни движения, организирани от местната Демократическа партия. Интересното бе, че в протестите участваха стотици хиляди предимно млади хора. По време на един от арт панаирите тук, два дни любители на изкуството не можеха да посещават изложбената зала, защото главната улица на Hong Kong Island бе блокирана от хиляди демонстранти и полиция. Противоречията имаха драматичен характер с неясен изход. През 2017 година сме писали пътепис от престой в бурни дни в Хонконг, в който правим прогноза, че Пекин ще съумее да глътне Хонконг в кратък срок и при това с мирни средства. Или по американската терминология с мека сила.
Този пътепис сме отразили така на страниците на нашата книга Китай 2018-2019 от 2019: В този пакет от специфична проблематика попада и Хонконг. Тук играта загрубя и от това, на което станахме свидетели през последните две години в Хонконг, оставам с твърдото впечатление, че икономическата и психологическата атмосфера в тази дестинация рязко се влошава и местното население е доста объркано и стресирано Обстановката в Хонконг се влошава може би по сценарий, пред очите ни в последните няколко години. Скромното ми мнение е, че както в целия глобален свят на капитала, спорят фирми или групировки по между си и става въпрос за пазари, големи пари и влияние. А зад конструкциите на фирмите и банките се крият естествено физически лица Когато през 2012 година официален Пекин лансира предложение, образователните институции в Хонконг да възприемат учебните програми на училища и университети от КНР, това предизвиква буря от протести, продължили няколко седмици.. Предложението бива оттеглено, но напрежението в атмосферата на Хонконг остава Когато Великобритания предаде през 1997 година контрола над Хонконг, тази бивша британска колония бе превърната в Специална Административна Зона (Special Administrative Region, SAR) към КНР. Нейното управление попадна под принципа една страна две системи. Това означаваше, че независимо, че Хонконг става част от Китай, той ще бъде управляван по друг начин. В Хонконг бе приета мини конституция, Basic Law, която дава висока степен на автономност. Това решение предполага едно постепенно включване и интегриране в КНР след 50 години - през 2047а Но през 2010 година, официален Пекин започва да показва нетърпение спрямо някои свободи в Хонконг Но голяма част от протестиращите в Хонконг младежи не се възмущават само от атаката на Пекин срещу статута на Хонконг, но те се сблъскват и с едни неприятни, обезкуражаващи условия на живот тук: недостъпност до високоплатени работни места, невероятен скок на цените и наемите на недвижимостите (не на последно място поради навлизането на много инвеститори от КНР), довеждайки до блокирането на младите хора по задължение да съжителстват с родителите си Това младежко протестно движение намери продължение отново през септември 2014а под названието Окупирай Сентръл (един от главните квартал на Хонконг), преименувано после в Движение на Чадърите. Тези протести бяха катализирани през 2017 година с едно решение на официален Пекин, в Хонконг да може да бъде избиран ръководител на местното правителство, само след подбор от страна на КНР. И същото условие да се прилага и при избирането на Парламентарния Съвет. Окупацията на главните улици в квартал Сентръл продължиха интензивно над два месеца, но завършиха с неуспех и налаганите правила влизат в сила. Медиите в Хонконг попаднаха след тези протести под засилена цензура по давлението на Пекин. Трима от ръководителите на протестното движение бяха осъдени и вкарани в затвора Напрежението около Хонконг рязко се засили Една руска професорка по политология ме попита в края на 2019 година, защо е така напрегнато положението в Хонконг и как виждам изхода от ситуацията там. Отговорих и като икономист така: Когато през 1997 година Хонконг е предаден по известните условия от англичаните на Китай, съвкупната икономика на Хонконг е представлявала около 20%, или една пета от брутния брутния продукт на Китай. През 2018 година това съотношение вече е една осемнайсета, или само 3% в полза на Хонконг. Оставам ти сама да решиш, кой в средносрочен план, при тази динамика би взел връх и съответно би определял правилата в Хонконг. (Извадки от Китай 2018-2019, Борислав Сретков, 2020).
Интересното тук е, че Хонконг бе голям и един от основните хъбове на глобализирания финансов капитал и едно от централните пристанища на световната търговия в Азия. Получи се сблъсък на големи икономически интереси и през 2017 година един руски политолог и анализатор прогнозира, че в момента заплахата от голяма война в Азия не е около Тайван, а война ще има за Хонконг. Тази оценка никога не сме споделяли.
И по време на големите турболенции в хода на пандемията Covid, 2020-2021, когато Вашингтон бе затиснат от локални големи проблеми, Пекин инсталира свои привърженици в изпълнителната власт в Хонконг и изчисти местния парламент по списък от представители на Демократическата партия. И така прогнозите на руския стратег и политолог, че избухването на поредната опасна война не е около Тайван, а ще е за Хонконг не се сбъднаха?! За разлика от това, война избухна в Европа и по-точно в Украйна.
Постепенно в хода на сериозните ограничителни мерки по пандемията, Демократическата партия в Хонконг започна да се свива и сега нашите записки от март тази година показват финалната фаза на китайската Специална, Мирна Операция, СМО, по овладяване на пълния контрол върху Хонконг. Разликата в акронимите СМО и СВО е само в едната буква в средата. Но тя е брутално показателна. Елитът от Пекин е избрал Буквата М - МИР, а елитът в Русия В - което означава ВОЙНА. А последното означава, че траен мир е невъзможен нито в Украйна, нито в Европа, а и в Русия, защото има различни варианти на война, един от тях е и гражданска такава. Освен това хибридната война срещу Европа върви с пълна сила. А започне ли веднъж гореща война и големите пари потекат за въоръжение, тя без никакви проблеми би се разширила и в хоризонтално географско измерение. Защото историята ни показва, че войната е и голям бизнес.
В нашите записки от март т.г. намираме и следното: Демократическата партия в Хонконг е създала работна група, която да обсъжда стъпки по разпускане на партията, след три десетелиткия съществуване. В тази група от трима члена в ръководството на партията ще изготви точен план как да се обработват правните и финансовите аспекти по разпускане и ликвидиране на партията. Председателят Lo Kin-hei обявява на пресконференция на 20 февруари 2025: Развиването на демокрация в Хонконг е било винаги трудно, особено през последните няколко години. Ние наблюдаваме много граждански обединения или политически партии, които сега се разпускат или разпадат. Lo обявява това решение от името на 10-членното Изпълнително бюро на партията и добавя, че окончателното решение ще се вземе с 3/4 гласове на общо събрание от 400 представители на Демократическата партия. Lo е преизбран за председател на тази партия през последния декември и казва: В момента нашата партия представлява още една филийка от жителите на града, но нейното влияние изчезна.
Ние добавяме, че от Хонконг изчезнаха централите на много международни корпорации и финансови институти. А с тях и много образовани чужденци на работа в тях. Но голямото пристанище на Хонконг, продължава да функционира, защото най-големият дял в световната търговия със стоки, а не с ценни книжа, е с китайски произход. В същото време е и вярно, че дори и на един арт панаир, се забелязва едно рязко спадане през тази година на покупателната сила на хилядите любители на изкуството. Както и на това, че размерите на 80% от закупуваните на панаира платна са 40х40 и 50х50 см. Всички отчитат забавянето на икономиката в Хонконг и относителното обедняване на населението, но по-важното е, че това население продължава да живее в мир и се радва включително на красиво изкуство.
По-интересното е, че китайците завзеха Хонконг, но всички 7000 небостъргачи в града не са разрушени, метрото се движи безупречно, по водната шир се разхождат красиви пътнически кораби, слънцето грее приятно над града и в тези години на преход към политическия и икономическия модел на Пекин, жителите на Хонконг не са имали ежедневни тревоги за въздушни атаки, нито постоянно са били принудени да се крият в бомбоубежища. А може би такива и няма в Хонконг, нито сме прочели някъде, че има програма за строеж на бомбоубежища. Но сме чели и видяли репортажи, че украинските деца провеждат учебни занимания в основния образователен курс в бомбоубежища?
Не трябва да си мислим, че животът на хората в Хонконг е лек. И тук има безработица и жилищата и наемите са високи, понякога непосилни и за това повечето хора живеят на средна площ от 15м2, а за най-бедните това са 4м2. Но трудовият процес не спира, Хонконг е прикачен към мощния икономически модел на Китай, който също е под ударите на глобалната финансова и криза на свръхпроизводство, затиснала абсолютно цялото земно кълбо (всички останали лансирани наративи, от различните столици, са чист популизъм), но тук има Мир и във въздуха не виси аурата на военновременна дори производствена и психологическа обстановка.
Актуални примери от китайския конкурентоспособен икономически модел
Настанявайки се в хотела във вторник на 20 май, четем една актуална информация, която е част от икономическата война и по-точно от технологичната война, която тече в момента между САЩ и Китай: Лидерската китайска компания при батериите за електромобили, CATL, излезе тази седмица на борсата в Хонконг и генерира 5,3 милиарда долара срещу нова емисия на свои акции. По-рано през 2018 компанията излезе на борсата в Шънджън и от вторник е листване като дубъл и на борсата в тук Хонконг. Известна като Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), компанията спазва борсовите правила и публикува своите счетоводни данни за получени държавни субсидии през първото полугодие на 2024 година, които показват сума от 3.84 милиарда юан (532 милиона долара). За първите 6 месеца 2024 година това представлява втората по-обем субсидия, след тази на китайския държавен петролен гигант Sinopec , получила 4.06 милиарда юан. CATL е начело в списъка на китайските листване на борсата компании по обем на държавни субсидии с получени общо през 2023 година 4 милиарда юан. В списъка на субсидираните са и SAIC Motors, BOE Technolоgy, Sinopec, TCL Technology, China Mobila, BYD, Great Wall Motor и лидерът при чиповете - SMIC. Всички от тази китайска фирмена десятка за 2023 са получили съответно от 200 до 580 милиона долара държавна субсидия. А данните за чистата печалба на CATL показва една чиста печалба от 42 милиарда юан за 2023 и 51 милиарда юан за 2024 година. През 2019 печалбата е 2,5 милиарда юан, а субсидиите само 500 милиона юан.
Не е възможно да поднесем по-точен, ярък, неоспорим, конкретен пример за това как Пекин завладява територии, свързани с геоикономическите си интереси по мирен път и как доразвива своя икономически модел. Конкурентите на китайските фирми от САЩ и Европа, би могло само да мигат с очи. Tesla на Elon Musk например, не само, че не получава субсидии от американската държава, но самият Musk, бидейки наивник, сам се вкара в незавидната роля да разрушава американската държава и реже с брадва бюджетите на различните административни звена от сложната американска държавна инфраструктура. И понеже е и популист, неговите изяви като на слон в порцеланов магазин, предизвикаха отлив сред американски и европейски потребители на пазара на Tesla, който в условията на капитализъм командва потреблението и реализацията и най вече печалбите, а от там и борсовата капитализация. И така акциите на Tesla, а и на платформата X, потънаха и Elon Musk бе наказан от пазара с реално обедняване. И големият проблем за него не са колегите му в администрацията на САЩ, днес с малки изключения, само финансовия министър и министърът на енергетиката са силни експерти, останалите са неподготвени аматьори и популисти, начело с президента Тръмп. А акционерите в неговите големи фирми, водени от Кумчо Вълчо не прощават, когато борсовата капитализация на даден глобален концерн започне да спада. Особено в случая с Musk, това става рязко. И последният обяви през миналата седмица, че спира личното спонсорство за политиката и излиза де факто от нея, за да се концентрира върху задачите в своя бизнес. За около сто дни милиардерът Musk, плати над 277 милиона долара собствени средства за пропагандните кампании на групата около Доналд Тръмп, влезе в конфликти с външния министър Рубио, с финансовия министър, с много агенции и институции и най-вече уволни от 175 хиляди американски чиновници, посегна на личните данни на американците ( а това и бе една от задачите на тази революционна маневра) и в крайна сметка разбра, че не може да носи едновременно две дини под една мишница и безславно се оттегля от популистката игра. Но е видно и, че независимо от добрите му контакти в Китай на индустриално и висше политическо ниво, нищо не е разбрал от силната симбиоза между политическия и икономическия модел на Пекин. Да седне и анализира сега какво представлява като показателен пример за него, конкретния бизнес пример на китайската компания CATL, в партньорство с китайската държава.
Но Tesla и съвкупното западно автомобилостроене има и друг мощен китайски конкурент - BYD. И в последния петък, BYD внезапно хвърли бомба на пазара на електромобили не само в Китай, но и в света. Компанията обяви внезапно намаление на в цените на всички свои 22 модела електромобили и хибриди до 35% за единица продукт. Това е смазваща конкуренция за абсолютно всички на пазара. Благодарение на тази кампания, купувачите на BYD, биха могли да придобиват неин електромобил за единична цена около 7 700 $. Зад тази цена се крият вътрешно фирмени субсидии и безмилостна борба за завоюване на пазарен максимален дял. Само през месец април тази година, BYD е продала 265 000 леки коли - хибриди и електромобили. Това означава, че е абсолютен лидер на пазара и сега мениджментът и дава още газ. Следва я частната китайска Geely със 115 хиляди, Changan с 55 хиляди продажби, Chery, Wulin, Li Auto, Xpeng, все китайски производители и едва на осмо място е Tesla с 28 хиляди продадени единици. Един пример: моделът Seagull на BYD, който предлага и интелигентно управление е намален в тази кампания от нормална цена с 30% на 55 800 юан, или 7 745 американски долара. А моделът Seal 07 с интелигентна версия за управление е намален от 102 800 юан на 53 000 юан. Едно рекордно до сега ценово намаление. BYD има планова цел, да продаде през тази година 5.5 милиона леки коли, което представлява 30% увеличение спрямо 2024. И да експортира на световния пазар 800 хиляди броя леки коли, или да удвои тази бройка спрямо миналата година?! Това е бясно темпо и луда динамика, в условия на глобална икономическа криза. Ако BYD реализира 400 хиляди повече електромобила или хибрида в Европа или САЩ, спрямо 2024, това би означавало, че някои фирми на Запад, следва да губят клиенти? Това не може да се получи, ако Китай бе изстрелял ракети срещу Хонконг, или евентуално срещу Тайван, или пък и към Индия, с които страната има обтегнати отношения по дефиниция. Срещу западноевропейските производители, а и срещу американските, китайците се борят с мирни, технологични и ефективни средства и един сложен, но носещ им за сега успех в глобалната битка, смесен модел на държавен капитализъм. Модел, който светът не познаваше до края на миналия век.
Но всичко това показва безмилостната конкуренция вътре в китайския икономически модел, феномен, който отдавна не съществува на западноевропейския и американския пазар. Обяснението е просто - Централизираният Глобален Капитал контролира днес главните пакети с акции на 95 процента от всички компании работещи в за Big Pharma, Big Military, Big Energy, Big Money, Big Tech и вътрешната конкуренция през този век е елиминирана, като в пул се поддържат високи цени, с единствената цел да се получават максимални монополни печалби и от там тлъсти дивиденти. Целта на този рентиерски икономически модел, описан от Торстейн Велен още през 1898 година е да се произвежда финансов капитал и монополни финансови печалби, а не евтини за потребителя автомобили, жилища, мебели, влакове, самолети, облекло, лекарства. Всичко това е свързано с глобалната системна криза на съвременния капитализъм. А кукловодите на тази огромна властова бизнес игра, инсталират сега едно американско правителство, което преследва задачата, позицията и контрола от страна на Big Tech and Big Money (FinTech) да се запази и урегулира в условия на авторитаризъм и нов вид диктатури.
И следва трети актуален китайски пример, който би трябвало да размисля, а може би и стряска експертите не само в Съединените щати, но и в Япония. Той касае технологичната война при чиповете. На 26 май излезе нова информация по плановете на китайския гигант Huawei да изгради своя фирма, която да е в състояние тотално да захранва с химикали, производството на чипове в Китай. Това сериозен опит да се освободи цялата доставна верига на собствени авангардни чипове от външна зависимост. В момента тази компонента от цялата доставна верига се контролира от две мощни японски фирми, Shin-Etsu Chemical, JSR, на първо място и от западнoевропейската Merck и американските Dupon и Dow.
През 2022 година в пристанищния град Zhuhai, много близо до Хонконг е създадена китайската фирма Cornerstone, с една амбициозна цел: да се постигнат комплексни решения на ключ за повечето важни материали в производството на чипове. Най-важното е, че докато в Европа ни занимават с ненужната, деструктивна война в Украйна и в Съединените щати, апологетите на Тръмпизма лансират деструктивни наративи за America First, но и не предлагат нещо конструктивно, тази китайска новосъздадена фирма е успяла да привлече в нея на работа топ таланти и експерти от Япония, Южна Корея и Тайван, с чиято помощ за две и половина години е успяла да изгради собствено производствени мощности в съчетание и със създаване на собствени формули, как да се помогне на основните китайски производители на чипове. Сред достиженията на Cornerstone е разработването на собствени фоторезистенти, химически механични съставки за полиране и други компоненти, ключови за получаването на полупроводници. Ние бихме могли да обобщим, че китайците в тази фирма следват буквално американския подход на технологичен възход от миналия век. Но най-важното е, че го реализират и то в по-бързо темп.
Но къде е мястото на ИТ гиганта Huawei? Последният притежава във фирмената си структура и компания за производство на технологично оборудване за производство на чипове. Тя е разположена в близост до централата на Huawei в Шънчжън и носи названието Shenzhen SiCarrier Technologies. От своя страна последната е основен акционер в Cornerstone, главният директор на SiCarrier е и председател на борда на директорите на Cornerstone. Друг член на борда на Huawei, Xin Xiaohong, е показан като главен надзорник в борда на Cornerstone, по въпросите на качеството. За Cornerstone се пише, че получава субсидии едновременно от Huawei, но и и от Държавната Административна Комисия по наблюдаване на активите в страната, към Министерския съвет на Китай.
Този пример е много показателен за изучаване от популистите и разказвачи на наративи днес не само в Съединените щати, но и в Русия и останалите страни от БРИКС. От Cornerstone заявяват вчера, че разполагат с много силен отбор от специалисти в областта на изследванията и развитието, като над 65% от тях притежават докторска степен и определено смятат, че това е един отбор от световна класа. В това никак не се съмняваме, защото сме наясно, че първото условие, по важно от парите, оборудването, дори планирането и визиите, е мощното, компресирано Знание в съчетание с успешен голям практически опит. И разбира се много часове изнурителен, допълнителен труд, седем дни в седмицата. Само по този начин китайски играчи като Huawei, успяват в условия на остра технологична, производствена, търговска и валутна война, да реализират чудеса в рамките на две-три години.
Нас не учудва този неизвестен до момента китайски успех и за това го поднасяме тук от Хонконг, само на 30 минути пътуване с моторна лодка от седалището на Cornerstone. Този пример показва, че санкциите върху крайния продукт чипове не са достатъчни. Китай разполага вече с мощна химическа индустрия и това е доказателство, че китайците не спят, а с фокус върху ключовите материали, химикали и други за производство на чипове са на верен път да доизградят и в компонентата материали, свое собствено производство, елиминирайки чужди доставки с краен финал - Китай да разполага в близко бъдеще с пълноценна, своя собствена цялостна доставна верига при чиповете. И така постепенно, може да очакваме, че войната за чипове в един момент би приключила. При това не в далечното бъдеще.
Авангардният чип А-14 и глобалното значение на тайванската TSMC
Защото в края на месец април излезе едно стряскащо съобщение на тайванския лидер при чиповете: Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. има план през 2028 година да започне производство на най-авангардния чип от 1.4 нанометра и да запази лидерската си позиция при чиповете пред Samsung и Intel. По наше мнение това би била поредната бомба от Азия спрямо Колективния Запад, ако Тайван през 2028 би бил вече китайски. Този нов супер модерен чип, наричан още А-14 е следваща генерация, след актуалния чип 2 нанометра, произвеждан в TSMC. А-14 ще е с 15% по-висока скорост и ще разходва с 30% по-малко енергия. Но най-важното е, че ще разшири приложенията на Изкуствен интелект
Но тук има и други предпоставки в услуга на Китай. Тази страна разполага през 2024 с втория по големина пазар на материали за производство на полупроводници. Начело е Тайван, на трето място е Южна Корея. Този специфичен китайски пазар е нараснал само през миналата година с 5.3%. И Huawei не е сам на това конкурентно поле, а се съревновава и с други китайски големи компании. Така например, най-големият китайски производител на чипове, SMIC и голямата китайска фирма ChangXin Memory Technologies, имат собствени успехи в производството на някои ключови материали за чиповете. А две китайски фирми, Anji Microelectronics и Konfoong Materials International Co., вече са доставчици на някои материали на световния лидер при чиповете, тайванската TSMC. Не ни остава нищо друго, а да си представим един сценарий, при който примерно, през 2027-28 година Тайван се присъединява към Китай, но по мирен път. И отдавна сме разбрали логиката за обявяване на такъв един акт като главната Мисия на китайския президент. Ние разглеждаме тази мисия като наратив, зад който се крият много големи геоикономически и геополитически интереси на Пекин. И продължаваме да твърдим, че това би могло да се реализира, по китайския метод, чрез меката сила на знанието, икономическата мощ, елемента атрактивност, включително сериозно заплащане, но в никакъв случай чрез сила и пряка война. Не го пишем това мнение случайно тук от Хонконг, защото сме свидетели как сработи тук, при това и в нарушение на поети международни договорни ангажименти. Но китайците си имат цели и е видно, че разполагат с много богат инструментариум и екстри да постигат чудеса за кратко време на много полета, които изискват комплекс от фактори за да бъдеш независим, неуязвим икономически и технологично за да можеш да участваш в определяне на правилата в голямата властова в областта на геоиконоимиката. Днес се говори за гореща война и тя тече все още в лимитиран обсег, защото голямото съревнование е кой ще се добере пръв до чипове, квантови технологии и мега супер компютри, за да може окончателно да спечели тази война само в рамките на няколко часа през една нощ, блокирайки всички военни атакуващи средства и средства за комуникация и контрол и управление на противниковите въоръжени сили.
Войната за данни и тяхната монетаризация
Но съвременната война е и война както за таланти, но и за притежание по възможност на повече чужди и индустриални и лични данни. Данните са много актуална тема, защото те обслужват Big Data и непосредствената цел е да се превърнат много скоро в парите на бъдещето. Новото през тази пролет в Китай ,което със сигурност изучават анализаторите на Централизирания Глобален Капитал е това, че през февруари тази година, китайското правителство не само разреши, но и подканва местните големи компании да започнат процес на монетаризация на данните, с които разполагат. Това е нов, революционен подход в третиране на фирмените данни и тук отново китайците са първи. Известно е, че китайските фирми натрупват огромен обем от данни, при това всеки ден и всеки час. Китай е голям резервоар на данни и това е нейна конкурентна стратегическа сила. Или сериозно конкурентно предимство. През 2023 в Китай са генерирани 32.85 zettabyts данни, което представлява над 27% от всички глобални данни. За да си представим този обем, ако те бъдат въведени в един стандартен твърд диск от 1 terabyte, биха били необходими 32 милиарда такива диска, hard discs. Тенденцията е нагоре. През 2025 година се очаква световното, глобално генериране на данни да достигне 174 zettabytрs, или 1 sextillion bytes, като китайският дял достигне 48.6 zettabytеs. Това е съгласно доклад на американската International Data Corporation, за икономически анализи и прогнози.
А Си Дзинпин е казал още през 2013 година: Огромният океан от данни, подобно както на нефта в индустриалния век, съдържа невероятна производствена мощ и възможности. Този който контролира технологиите за Big Data, би контролира ресурсите за развитие и ще разполага с основно предимство. Ние бихме казали по нашему : Ще поръчва музиката. И така, с това изказване от 2013 на китайския президент разбираме накъде духа днес вятърът. Не става въпрос за ракети и дронове, а за контрол върху Big Data. Ние тази игра за наше успокоение я знаем и следим от 2002 година.
В условията на ясна държавна концепция за развитие, през януари 2024 китайското правителство разреши на местните фирми да оформят данните, с които разполагат като финансови активи в техните баланси. И тук те са пионери. Но резултатите в края на 2024 показват, че от близо 60 милиона (шейсет милиона) фирми регистрирани в Китай, само 55 регистрирани на борсата компании и 228, нерегистрирани, в края на декември 2024 са показали данни като финансови активи в своя годишен баланс. От тях 18 компании са заето в ИТ сектора и в софтуерната индустрия. Важно условие в тази процедура е да се докаже, че данните са придобити по законен път. Смята се, че процесът тече бавно, защото компаниите се въздържат по различни причини. Посочен е пример с най-голямата китайска държавна компания от сектора комуникации. Това е гигантът China Unicom, който е и най-големият мобилен оператор в света. Това е и първата китайска голяма компания, която е показала в края на 2024 в своя баланс един финансов актив от данни на стойност 204 милиона юан (28 млн $). За нас замисълът е ясен и предвидим не от днес, но тук оставяме тази тема да я анализират банкерите от Лондон, Уолстрийт и правителствата на страните от Колективния Запад. А и на тези от БРИКС, защото след като в края на тази година китайците ще притежават над 33% от световно генерираните за 12 месеца данни, в случай на една по-мощна монетаризация на данните от страна на китайските големи компании, какви надежди могат да хранят за финансовото си съревнование съседите на Китай като Индия, Русия, Виетнам, Пакистан, Монголия и останалите 64 страни по Новият Път на Коприната?
Днес повечето китайски провинции са създали собствени локални борси за данни. Правителството желае да превърне данните във вид актив (стока, която фирмите да могат да продават и купуват), но на едно пазарно пространство, контролирано от държавата. Този замисъл ние го знаем още въвеждането на крипто юана в Китай. През февруари тази година китайското правителство обяви, че от 1 март стартира национална централизирана платформа, където държавни институции и фирми могат да показват налични им данни за продажба или покупка. С този ход, китайците дават пример на всички останали играчи в света, как се създават активи от данни. И понеже все още не съществуват глобални стандарти за монетаризация на данни, китайците бързат по наше мнение да създадат свои национални стандарти и по този начин да се позиционират и по този показател като лидери в света. Независимо, че този процес на монетаризация на данните до момента върви бавно и среща пречки в Китай, по всичко е видно, че Пекин твърдо е решен да прокара и реализира тази своя бихме казали реална идея.
И коментарът на Ran Guo, старши анализатор в Asia Sociaty Policy Institute, специализиран по управление на данните в Китай потвърждава това наше мнение: Пекин е решен твърдо да тласка нещата към прокарване на своята визия за монетаризация, използвайки наличните богатства от данни да доведе до ситуация на Златна Треска, Gold Rush. Независимо, че данните по определение нямат вътрешна стойност, те са в огромен обем и правителството желае, компаниите едновременно да подобрят тяхното качество и прозрачност при събирането трупането на данни и да извлича стойност от тях.
В допълнение, бихме казали, че самият факт, че в китайските провинции са създадени вече борси с натрупани данни, лично нас ни подтиква да мислим, че една успешна монетаризация на данните, в съчетание с реални, прозрачни данни и сериозен компютърен контрол, би бил едно успешно решение и изход от голямата дългова криза затиснала провинциалните правителства в Китай.
Тази тема е също табу в Европа и в САЩ. На тези терени по нея се работи, тихо зад завесата и зад наративите за войната и мирните преговори в Украйна. Флагманът на Кумчо Вълчо, BlackRock започна тихо без излишен шум още в началото на 2024 година да създава и предлага финансови продукти базирани на дигитален токен с използване на технология Blockchain, свързани с пазарните стойности на финансовите активи на пазара за едногодишни кредити в САЩ, известен като много дълбок финансов пазар с наименованието Money Market. На него се търгуват едногодишните американски държавни облигации. Братовчедските компании на BlackRock пък предлагат вече подобни инструменти, но свързани с пазара на недвижимости, както с курсове на корпоративни облигации. Тези нови екзотични финансови инструменти в бизнеса Спекулация имат вече и названието Tokinized Fund. Информация от 28 април ни показва, че най-висока капитализация на този нов крипто пазар е показал токинонизираният фонд на BlackRock, разбира се. Кой друг добавяме ние? Фондът, известен като BlackRock USD Institutional Digital Liquidity Fund, BUIDL, е стартираn в края на март 2024 година и е увеличил своята капитализация за 12 месеца точно седем пъти. С пазарна капиталова стойност през април 2025 от 2,5 милиарда долара. Инвеститорите в този фонд получават дивиденти всеки календарен ден, благодарение на технологията Blockchain. A те се изплащат от частната американска компания Securitize, която е един от основните играчи в САЩ подкрепящи дигиталните пари и налагането им в Съединените щати. Друго предимство в тази финансова модерна спекулативна схема, е възможността за ежедневно реинвестиране на получения дивидент, което пък гарантира постоянен приход и търсене за продукта на BlackRock, BUIDL. Това е едно от разклоненията на печатницата за пари на Кумчо Вълчо. Няма никакво съмнение, че китайците наблюдават това развитие, защото ККП от 2018 година лансира тезата за голямата ефективност на технологията Blockchain в областта на националните финанси и управление на китайската администрация на държавно и провинциално ниво. Или нас докато ни занимават с бомби, дронове и псевдо мирни преговори за войната в Украйна, ядрената сделка с Иран и проблемите около Израел, Палестина и Хамас, двете главни противоборстващи днес сили Китай и САЩ, тихо и по търлъци се подготвят за новото Елдорадо и съвременната Треска за Злато - новите дигитални пари и свързана с тях голяма парична реформа в целия свят. Да му мислят тези с гайдите, ракетите, снарядите и разрушените им домове, а и всички останали, на които са откраднати явно и без обезщетение личните данни, които в скоро време ще се появят в мега сървърите като новите пари.
Военно-психологическият натиск върху Тайван
През октомври миналата година, Китай проведе големи военни маневри около Тайван. Американски съобщения показват участие в тях на 153 военни единици, както и 14 военноморски съда, допълнени от 12 кораба на китайската брегова охрана. Между 17 и 18 март 2025, министерство на отбраната на Тайван е идентифицирало 59 бойни самолета, както и 9 кораба на ВМС на Китай. Съобщава се, че 43 от тези 59 самолета са преминали линията медиан, разделяща Тайванския Пролив и са навлезли във въздушното пространство защитавано от Тайван. Тайванският военен министър определя подобни военни маневри като Провокация в Сивите Зони, които целят да влияят на стабилността в Тайванския Пролив. На 2 април тази година китайските ВС проведоха около Тайван още едно много голямо учение. Американските наблюдатели го показват под названието Strait Thunder 2025А. В него са взели участие 27 военни самолета и 13 военноморски съда. Последните групирани около супермодерния и най нов авионосец на Китай Shangdong. Единадесет самолета преминават при това медиалната линия в Тайванския Пролив. На 1 април , ден преди обявеното учение, една формация от 71 военни самолета, 21 бойни кораба и 4 съда на бреговата охрана, провеждат едно отделно учение, закодирано като Рутинен контрол на Тайванския Пролив. Германският синолог , доктор П. Рьол пише по повод това китайско учение в статия от края на април: Според мен, Пекин преследва с това повече цели: способностите за боеготовност на тайванските въоръжени сили, допълнително обучение на китайските военновъздушни и военноморски сили за евентуална атака срещу Тайван, обезпокояване на населението в Тайван. И както съобщава тайванското министерство на отбраната, Китай разработва и строи големи десантни кораби, които са предвидени за една бъдеща инвазия в Тайван.
Според говорителя на командването на китайските въоръжени сили от Източния Театър на Военни Действия, ТВД, учението е било организирано за съгласувани действия между сухопътните войски, военновъздушните, военноморските и ракетните войски на Китай. Това е замисъл, който би отговарял на една атака срещу Тайван, според тайвански анализатори за военен подход от всички посоки спрямо Тайван. Китайският говорител е добавил, че това са маневри с фокус върху силите от ВМС и ВВС на страната за тяхната бойна готовност, възможности за патрулиране, поразяване на военноморски и наземно базирани цели на противника, както осъществяване на блокада на ключови морски трасета. И освен това, учението е сериозно и силно предупреждение за възпиране и срещу сепаратистките сили, поддържащи независимостта на Тайван. Говорителят на Президентството в Тайван е споделил, че Грубите военни провокации на Китай не само заплашват мира в Тайванския Пролив, но и подкопават сигурността в целия регион, доказателство за което са военните учения в близост до Австралия, Нова Зеландия, Япония, Корея, Филипините и Южнокитайско море. Ние остро заклеймяваме поведението на Китай към ескалация. Адмиралът в пенсия, Chen Yeong-kang, който сега е депутат за Куоминтанг (KMT) пише на 14 април: Последните китайски военни маневри около Тайван са пропаганда. За Пекин е невъзможно да преобърне тези маневри просто в една военна пълномащабна инвазия, която би изисквала един тотално различен набор от операции, включително тилова поддръжка и амфибийни атаки Ако вие се опитате да проведете такъв амфибиен десант, то задължително ви трябва едно изграждане на брегова глава и фронтова линия на острова. Ако разполагате само с един единствен контакт с вътрешността на острова, то това не е никаква стратегия това е наивитет. Но ние добавяме, че партията KMT води опозицията в парламента в Тайпе, която притежава малко мнозинство срещу управляващата партия и президента на Тайван, Lai Ching-te неговата администрация.
И точно в тази връзка, попитахме по време на арт панаира в Хонконг, наш клиент и приятел, китаец живеещ от много години тук: Защо този голям натиск от страна на Пекин върху Тайван? Ако примерно нашият син, който е роден 1982 година би бил роден в Тайван, а не в София и е свикнал с всичко около него и както повечето от тайванското население имат изградена тайванска идентичност, а не китайска, как бихте му обяснили днес, че Пекин желае на всяка цена да завладее Тайван, при положение, че Китай никога не е владял юридически този остров, над 90% от населението вярват днес в своята местна идентичност и не се чувстват свързани с Китай.? Той ни отговаря така: Централната мисия на Си Дзинпин е да обедини Китай с Тайван. Това е Мисия и Пекин няма да се откаже от нея. Освен това и Япония и САЩ са далеч от Тайван и няма да имат време, сили и желание да реагират бързо на една китайска атака. Но ние му отговаряме: Всичко това го знаем, но и Китай и Тайван и глобалният свят ще трябва да платят много висока цена за такъв сценарий. Да казва, цената ще е висока, но Мисията си е мисия. И естествено след това и високият стандарт на живот сравнен с този днес в Китай ще спадне. И това е ясно. И в Хонконг сега икономиката спадна, но какво от това. Такъв е животът.
Ние сме разбрали смисъла на тази мисия в по-голяма дълбочина от нашия китайски приятел, който е изградил своя жизнен стандарт като среден производител на място в Хонконг, но и с частна производствена единица в континентален Китай, където естествено е произвеждал своите продукти при по-ниска стойност на труда. Тази бизнес игра се води от как свят светува. Истината е, че едно военно нахлуване в Тайван, не би останало без противодействие на Централизирания Глобален Капитал. Номиналните политици по света са само говорители на своите правителства и нямат думата, когато опре до военни намеса и то за защита на доставни, ключови вериги на най-съвременни продукти, които носят монополни печалби и дивиденти, в условията и на бизнеса Спекулация, всеки един час, всеки един ден. Известно е, че само една плътна блокада на Тайван веднага би генерирала 2 трилиона долара реална производствена и търговска загуба в света. Да не говорим ако пък се стигне до креш на фондовите борси, как за един уикенд би настъпил един от най-нежеланите сценарии за развитие през 21 век, а именно сценарият Ад на Земята. По него експертите по финансови въпроси пишат детайлно още през 1998 година?
Нашето мнение по Тайванския проблем сме изразявали в различни книги и статии. Ако се позовем на теорията на американеца Joseph Nye, чужда територия би могло да се завземе по три способа: с насилие, с пари или да си много атрактивен. Последният способ е този, който Nye определя като мека сила. Първият способ е най-глупав, непродуктивен и в голяма степен обезмисля същността и особено последствията от Мисията. Третият в момента не работи, защото тайванците имат значително по-висок среден доход на глава от населението и със цялата световна криза в момента, като цяло живеят по-комфортно от средния китаец. Това не е никаква тайна. Но вторият способ днес е много актуален в редица общества и точки в света. Наблюдаваме как цивилизована Европа я разтърсват от вътре, чрез лъжлива пропаганда, хибридна война и подкупване на политици и цели лесно ретроградни, не обещаващи нищо добро партии. Парите с деструктивно предназначение, формират на много места, дестинации и нации една престъпна олигархия от мафиозни, полудържавни образования, които се държат изключително на фалшива пропаганда, информационна война и феодален, авторитарен ред и контрол. Тенденцията е към усилване и разпростиране в ширина по континентите. И отдавна си мислим, че след като в Тайван партията KMT води опозицията в парламента, а и декларира, че е за добросъседски отношения и сътрудничество с Пекин, то мислим, че има един интересен и продуктивен сценарий. И той е с парично-валутни корени. Китайският юан е равен на 4.2 тайвански долара съгласно обменният валутен курс днес. Или е около 4 пъти по скъп от националната валута на Тайван. Какво би се получило, ако вместо ракети, амфибийни десантни, високоточни ракетни удари по тайвански обекти, Пекин разиграе един сценарий, разбира се с помощта на опозицията в Тайван. И Тайван чрез парламентарно решение да приеме китайския юан за национална валута. Всички богаташи от политическата опозиция в Тайван, а те не би трябвало да са малко, имайки активи и спестявания в американски долари или китайски юан, автоматически биха умножили своето финансово богатство по четири, преминавайки в китайски юан. Един тлъст пакет от американски долари и китайски юан, разпределен умно и зад завесите на няколко лобита в Тайпе, би реализирало и парламентарно решение за такъв преход и обрат. Защото националната валута е кръвоносната система на всяка една икономика. Защо пък на тайванската икономика не се опита едно преливане на китайска кръв под формата на юан? Такъв вариант ние разглеждаме в условията на днешния глобален свят, в който абсолютно всичко се купува с пари, като най-миролюбив, с цел постигане главната мисия на ККП и нейния председател Си Дзинпин. И тогава нито един патрон не би гръмнал около Тайван и Тайван ще последва примера на Хонконг.
Защото икономиката на Русия е над 10 пъти по-слаба по показатели, а по същност и субстанция двадесет и пет пъти по-слаба и хилава от тази на Китай, но след започване през 2014 година на войната срещу Украйна, клептокрацията в Москва се крепи на власт с една тройна обезценка на рублата спрямо долара. Или 10-те процента богати руснаци, седящи върху възглавници от долари и евро, утроиха своите активи в местни дървени рубли, с които си живеят перфектно и освен това финансират и разширеното военно производство. В допълнение към това, когато войната в Украйна задълбочи финансовата и производствена криза в гражданското производство на Русия, а то е 70% от икономиката, инфлацията скочи нагоре и се прикрива с фалшиви данни, основният лихвен процент на Банка Русия скочи на 21 процента. Това е запретителен лихвен процент за всякакъв нормален бизнес и инвестиции, но в унисон с него руските търговски банки предлагат лихви от по 22-23% върху депозит в рубли при тях. А гражданите на Русия имат лични влогове в банките от 57 трилиона рубли. Но си представяме, че само 10 милиона руснаци биха имали банкови влогове. А влогове над 10 хиляди долара в рубли имат може би не повече от 5 милиона руснаци. А едва ли и един процент руснаци имат влогове от 100 хиляди долара в рубли нагоре. Освен това е известно, че 33% от личните влогове в Русия се намират в Москва. Това са над 20 трилиона рубли. Нека си представим сега колко от тези частни руски вложители са положили спестяванията си при олихвяване от 22% годишно? А има една друга категория руснаци, които отиват на война заради големи, до 30 хиляди долара премии. И СМИ постоянно обясняват, че икономиката на Русия цъфти, което няма как да се получи. Процъфтяват малкия процент хора с големи банкови депозити, които получават тлъсти, нечувани лихви и са се превърнали в стопроцентови рентиери в една финансова система, която функционира като първокласна пирамида. Но никой не си задава въпроса, как би могло да функционира едно гражданско производство, дребния и среден бизнес или селското стопанство и транспорта, когато лихвите по кредитите са около 27-29% годишно. А има и по-високи лихвени нива при ипотеките например. Отговорът е Никак. Тази финансова рентиерска игра, тип Пирамида е известна на света от много векове и тя няма да приключи никак добре за съвременна Русия, която тихо и кротко се превръща в гарантиран пазар за свръхпроизводството на китайската икономика. Китайците това го знаят много добре и водят съседска политика на надхитряне, защото им е нужен съюзник в двете войни срещу САЩ - валутна и технологична. И странно, но Китай продължава да не инвестира средства като преки инвестиции в руската икономика, нито не пренася свои производства на територията на Русия. Не е необходимо да обясняваме защо това е така. И Пекин не издига завладяването на руския пазар, като съседен на Китай в ранг на Мисия. Това се реализира просто по инерция. Само до края на 2023 година Китай е завладял 70% от руския пазар на айфони на пример. Да не говорим, че китайците поддържат руснаците с важни доставки за войната в Украйна за да може тя да продължава. Това го знае днес целия свят. Но Пекин знаят отлично и това, че една такава продължителна война, силно подяжда гражданската икономика, води до висока инфлация, технологично изоставане, при това на прага на нова Парадигма в глобален мащаб. И в крайна сметка, Китай получава по този начин един сигурен, военно, ядрено мощен, но икономически слаб и зависим в голяма степен за години напред от Пекин съсед. Така, че щом Китай се справя така успешно с голямата Русия да я привърже и превърне във васал към себе си, не му трябва на Пекин война с Тайван, нито със Съединените щати. На Тайван или на групи в тази страна трябва да се поднесе захарче разбирай печалби от големи неочаквани пари и тайванският парламент ще обяви в един петък, най-неочаквано, че поради иновационната, ефективна и мощна икономика на Китай, е дошло време тайванците да прегърнат китайския юан, валутата която стои зад най-голямата икономика на Планетата. Така фантазираме ние, осъществяването по мирен път на китайската мисия за обединение с Тайван. И намираме такъв подход, в епохата на глобалния капитализъм, превърнал се в Казинокапитализъм, за много реален. Парите днес са многократно по-силни от ракетите, военните десанти и ненужни разрушителни бомбардировки, да не говорим за най-трагичното - човешките жертви. Или в случая ние виждаме един девиз: С Големи Пари и валутни манипулации към траен мир. Тезата на Тръмп: Чрез Сила към Мир няма как да сработи в този меркантилен свят. Защото вариантът, Чрез Сила към ненужно Величие и Руский Мир, който се прилага от Кремъл в Украйна ще има много негативни последствия за цяла Европа и най-вече за самата Русия. Да му мислят младите, които така наивно и безучастно наблюдават тази силова властова игра насред цивилизована Европа.
Военното сътрудничество между Китай и Русия
Военното сътрудничество Китай-Русия е тема, която не може да отсъства от този материал. Президентите на Китай и Русия обявиха на 4 февруари 2022 година, три седмици преди започване на войната в Украйна едно партньорство без ограничения. Тази формулировка говори достатъчно много. Ние не обичаме да пишем по теми, свързани с насилие и войни, нито по подготовка за войни, превъоръжаване за сметка на гражданското производство и потребление, защото това са практики, които тотално противоречат на потребностите на нашите деца и внуци през този 21 век. По наше мнение, между икономическите и социалните модели на Китай и Русия има много големи разлики и това са предпоставки и за различия в базисните интереси на двете страни. Независимо от това, Пекин бе страната, която отиде на сближаване със съседна Русия, с основното намерения да я използва като помощник в програмата за своето превъоръжаване. И на втори план да я подчини на своите глобални интереси в двете войни, които започна с Колективния запад - валутната и технологичната. И на трето място, да подчини тотално, в дългосрочен план икономически, суровинни и технологично, територията на този свой голям съсед. И на четвърто, да има сигурен наземен коридор на Запад и постепенно да овладее и Арктика като Северен морски път, с всичките природни ресурси скрити под дебелия лед. Фактите показват, че до момента, китайците се справят безупречно с тази своя задача.
Какво ни подсказват в тази насока думите на главни фигури от държавното и военното ръководство на Китай?
Китай и Русия би трябвало да засилят обхватна стратегическа координация, да опонират на външни намеси и заедно да осигурят регионалното спокойствие и стабилитет. ( Си Дзинпин, 3.07.2024)
Китай е готов да работи с Русия, да продължи да консолидира и развива китайско-руските отношения характеризиращи се с трайно добросъседство, високо стратегическо взаимно доверие и взаимно изгодно сътрудничество. (Zhang Youxia, зам.председател на ЦВК, 15.10.2024)
В един променлив свят, в частност е важно, отношенията между нашите въоръжени сили да поддържат висока динамика и да отговарят на тенденциите на времето. Нашето взаимодействие е важно за стратегическата стабилност на планетата. (Dong Jun, министър на отбраната, 27.04.2024). Тук няма да показваме подобни цитати от руска страна, защото в случая е важно какво казват китайците. Подбрали сме тримата китайци, защото те представляват най-силното и мощно управленско, с най-голямо влияние звено в Пекин. Президентът Си е председател на Централната Военна Комисия. Ние я наричаме Политбюро на въоръжените сили. Първият му заместник в ЦВК, Zhang е най-главната фигура във военното ръководство на страната, опитен генерал с дълъг стаж на тези високи позиции, много преди Си Дзинпин да стане президент. В тези синтезирани текстове има много ключови думи, по които може да се изпишат няколко страници. Но на читателя става ясно, че двете държави имат стратегически съюз да поддържат стабилитет на Планетата, което на военен език би могло да се преведе, че и заедно се готвят за голяма война. Или ако Китай не успее да спечели валутната или дори само технологичната война, то евентуалната и загуба би се приела като нарушаване на стабилитета на планетата или външна намеса. В случая съзнателно не цитираме външния министър на Китай, защото големите въпроси и до днес се решават в Пекин от военното ръководство на страната. Не на последно място по една добре известна предпоставка, а именно, че китайската комунистическа партия е създадена от китайските военни и те никога не са предавали тази своя позиция. Самият Си Дзинпин бе издигнат на първите постове в партията и държавата от военното лоби на Китай. Поради това смятаме, че в кабинетите на ЦВК в Пекин се определя външната политика на страната, потвърждение на което са и засилващите се и задълбочаващи военни връзки и сътрудничество със съседна Русия. Но за да разберем какво наблюдават, не без притеснение военните анализатори във Вашингтон в посока Изток, предпочитаме да използваме един доклад от 7 май 2025 на Stockholm Centre for Eastern European Studies, SCEEUS.: Joint military exercises signal deepening Russia-China strategic alignment (Съвместни военни учения сигнализират задълбочаване на стратегическото сближаване между Русия и Китай).
Резюме от него изглежда така: Русия и Китай постоянно засилват своите военно и отбранително сътрудничество. Тези развития са видими при съвместните военни учения, в сътрудничеството между институциите и обмена между тях и нарастващото съвместно технологично развитие От започването на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, съвместните военни учения между Русия и Китай рязко се увеличиха по брой, обхват и географски размери. От 2003 година, Русия и Китай са провели над 90 съвместни военни учения, включващи морски, наземни, въздушни и комбинирани операции. От всички тях, близо една трета са проведени след февруари 2022 година Само през 2024, двете страни са провели 11 съвместно учения, повече от всяка една година преди това. Тези учения освен това са станали по-модерни и се провеждат нарастващо в стратегически чувствителни места, където Китай среща морски напрежения, такива като Жълто Море, Южнокитайско море и около Аляска. Тези дейности обслужват оперативни цели, но и сигнализират и едно политическо сближаване срещу регионални съперници. Ключов пример през 2024 година е първото съвместно морско учение с патрулна цел в Арктическия океан и първото сътрудничество в бреговата охрана Най-съществен ръст се забелязва във военноморските и военновъздушните учения, които заедно наброяват 22 такива, от общо 24 учения от 2022 година. В този период, двете държави са провели 16 съвместни морски учения, включително 7 през 2024, както девет съвместни въздушни патрула. Други видове учения, като на сухопътни или паравоенни учения, станаха по-нередовни, което е отражение на факта, че руските сухопътни въоръжени сили бяха силно засегнати от войната в Украйна, докато силите на БМС и ВВС, не в такава степен Военните връзки се задълбочиха и на институционално ниво. Русия и Китай са ангажирани в съвместно развитие на военни технологии, координирано производство на въоръжение, като вертолети, подводни лодки и ракети. И в едни нарастващи усилия при нововъзникващите технологии с потенциал за военно приложение, като технологиите 5-G, спътници, космоса, ядрената енергия, квантовите технологии и Изкуствен Интелект В същото време динамиката в мощта между двете страни се премества. Военната мощ на Китай продължава да се увеличава постоянно, докато военните способности на Русия съществено бяха ерозирани в хода на войната в Украйна. Успоредно с това, Китай се превърна в критичен доставчик на стоки и компоненти, необходими за поддържане на руската военна промишленост. Това доведе до рязко засилване на руската зависимост от Китай, особено след загубване на достъпа до западните пазари Доставките на стоки с двойно назначения от Китай към Русия, в стойностно изражение се увеличават от 200 млн. долара през 2018, на 320 млн. през 2021, 400 млн. през 2022, 420 млн.$ през 2023 и 505 млн.$ през 2024 година. Те се разделят по групи стоки така: електроника и интегрални схеми, модерни компоненти за електрониката и комуникациите, общ компютърен и телекомуникационен хардуер, механични, оптически компоненти и компоненти за космическата индустрия, оборудване за производство на полупроводници и електроника, металорежещи машини с ЦПУ и резервни части за тях
От друга страна, руският износ на въоръжение за Китай, някога най-сериозното експортно ниво в обмена, е намалял съществено. Китай рязко е намалили своя внос на въоръжение от Русия в последните години, поради нарастващо самозадоволяване със собствено производство, както и поради свиването на износа на оръжие от Русия, свързан с войната в Украйна Първоначалните доставки на въоръжение от Русия в Китай дадоха тласък на модернизацията на народоосвободителната китайска армия и много от технологичният напредък в тази област бе задвижен от адаптирането и копирането на руски системи. И независимо, че все още делът на руските военни доставки към Китай е най-голям, 76% през 2023, то относителното им значение за общото развитие на китайските въоръжени сили силно намалява и това показват спадащият стойностен обем на доставките. Измерен в стойностния индикатор, разработен от SIPRI, Stockholm, през 2000 година той е 2200 пункта, 2004 е 3000, 2008 е 1800, 2016 е 1100 пункта/TIV (TIV, trend indicator value), 2018 е 2000 TIV, 2021 e 600, 2022 e 500 и 2023 e 350 TIV. Тенденцията е надолу
Кои са ключовите теми, които следва да се наблюдават в следващите няколко години в отношенията на сигурността и отбраната между Китай и Русия?
Първо, каква е траекторията на съвместните военни учения - дали те ще продължат да се развиват в брой, обхват и комплексност? Това би имало ключови индикации за съвместната оперативност, за демонстрирането на сила и за капацитета за възпиране и на двете страни и за руския подкрепящ потенциал при един сценарий за конфликт в Индо-Пасифика.
Второ, каква ще е съдбата на руския износ на оръжие? Той е намалял не само към Китай, но и глобално, докато китайският износ на оръжие се е увеличил, по-специално на традиционни руски пазари. Тази промяна сигнализира потенциално глобално разместване на световния оръжеен пазар и заплашва инструментите на руската външна политика и източник на доходи.
Трето, до каква степен Китай би имал желание да подкрепя материално руската военна промишленост и усилия за водене на война. Това ще продължава да бъде критичният фактор за военния капацитет на Русия и потенциал за агресия, както и за връзките на Китай с Европейския съюз и САЩ.
Четвърто, какви ще бъдат последствията от нарастващия военен дебаланс, с една слабееща Русия и засилващ се Китай? Тази промяна би могла да опъне техните отношения повече, отколкото икономически или дипломатически фактори, вземайки се предвид важността на военната мощ за руската идентичност и външна политика. Военни концесии, примерно по отношение на споделяне на модерни руски военни технологии, са особено чувствително, като се знае китайската история за копиране на руски военни технологии.
Пето, изхождайки от неравновесието и липсата на равенство, какво би могъл Китай да поиска в отговор на своята подкрепа? Потенциални военни концесии включват достъп до руски авангардни военни технологии, разузнавателни данни и боен опит. При един конфликт за Тайван, Китай би очаквал от Русия да получи косвена подкрепа - като доставка на енергия , да разбива и прекъсва западни операции и да създава стратегически разрушения. (7.05.2025, SCEEUS, Hugo von Essen)
В допълнение на тази съвместна военна активност на Китай и Русия, от Вашингтон наблюдават и други самостоятелни движения на китайски военноморски съдове. В края на февруари тази година три китайски военни кораба, съставляващи бойна флотилия Група 107 е забелязана да навлиза без предупреждение в икономическата морска зона на Австралия, само на 296 километра източно от пристанище Hobart.
През същата седмица китайски съдове на ВМС провеждат протвопожарни учения в залива Тонкин, в зони, за които има спорове с Виетнам. Напрежението между Китай и Филипините в Южнокитайско море се поддържа на константно ниво. През февруари, китайски военен хеликоптер от ВМС, се доближава само на 3 метра до патрулиращ филипински военен самолет в района на спорна зона межда двете държави, около северозападните Филипини. Всичко това са отделни сигнали, които са част от доминото на един комплексен сценарий.
Китайският сигнал чрез Пакистан
Внезапно избухналият военен конфликт между Индия и Пакистан даде малък пример за големия напредък при китайските бойни самолети. Известно е, че отношенията между Пекин и съседен Пакистан са стратегически и преди всичко изпълнени с икономически, трайни интереси. И тук ще си послужим с изказване на външния министър на Пакистан, Ishaq Dar от 9 май в парламента на страната: Китайски изтребители J-10C участваха в отговора на Пакистан. Свалени бяха три самолета Rafale, един MIG-29 и един SU-30. Уточняваме, че първите три са френско производство, а вторите два е известно, че са руски. Коментарът на американците е, че във въздушния бой са взели участие общо 125 бойни самолета от Индия и Пакистан и той е продължил повече от един час, като нито една страна не е напуснала своето въздушно пространство. Потвърждава се използването на китайския самолет J-10C, които успешно са изстрелвали ракети въздух-въздух срещу самолетите на индийските ВВС.
Ние добавяме, че китайският многоцелеви боен самолет е от категорията със средно тегло и задвижван от един двигател и се произвежда в военнопромишлената фирма Chengdu Aircraft, която е дъщерна на голямата китайска държавна компания Aviation Industry (AVIC). Самолетът е на въоръжение в китайските ВВС и ВМС. От 2022 година ВВС на Пакистан разполагат с 22 самолета J-10C, наричан още и Chengdu-10.
Директорът на Sanower Institute, тинк танк от Исламабад пише: Пакистан вярва, че китайските военни технологии печелят момент и демонстрират своето превъзходство над европейските системи, нещо което признаха и френските разузнавателни служби, в частност поради сваляне на френски самолет.
Muhammad Shoaib, учен от университета George Mason, САЩ пише: Събитията от сряда доказаха стойността и показаха технологията на Китай, и ако тя се приложи мъдро, то тя е толкова добра колкото западната технология. До сега на китайците липсваше боен опит. Ние добавяме, че на китайците никак не е необходим боен опит, нито в океаните, нито във въздуха, нито в Космоса. Хубаво е, че китайците са показали на считаните за най-развити военни индустрии в Европа, тези във Франция и в Русия, че през този 21 век, никой няма право да се шегува с китайците, при това на всички терени, включително и на военния. Това, което се премълчава в тази не случайна бойна репетиция е, че доказаният боен успех на китайския самолет незабавно се е отразил на цената на акциите на производителя AVIC Chengdu Aircraft. На борсата в Шънджън курсът им е скочил рязко с цели 16%. А курсът на акциите на държавната компания-майка, AVIC Aerospace е скочил тук на борсата в Хонконг за два дни с 6%. И наблюдаваме как Пекин подава точен сигнал едновременно към Европейския съюз, Русия, а и Тайван. Не инкасира никакви материални загуби, а прави и пари в бизнеса Спекулация на едновременно за две свои компании, на две съседни борси. След 40 месеца разточителна война в Украйна, какъв извод би могло да се направи като сравнение между цялостната концепция за развитие на Пекин и тази на Кремъл в Русия? И това е подходящ, актуален пример, как и в каква посока биха се развивали отношенията между Пекин и Москва в близките години.
Този пример е голям урок и за санкционния режим спрямо Китай от страна на САЩ. Какво ни показва и нашият анализ на тази типична конкурентна игра с въоръжени сили. Поради противоречията между двете страни, Индия е успяла да блокира всякакви западни оръжейни доставки за Пакистан. Пакистан де факто бе принуден да избере втори, считан за по-слаб вариант и да доставя въоръжение от Китай. По данни на SIPRI, Stockholm, в периода 2020-2024 делът на внос на въоръжение от Китай за Пакистан е 81%. В допълнение, пакистанската военна индустрия произвежда съвместно с китайската Chengdu Aircraft и бойния самолет J-17 Thunder. В периода 2015-2024 Пакистан е закупил от Китай въоръжение за 8,2 милиарда долара. Китайският успех от тази въздушна битка тотално укрепва позицията на Пекин в този важен съсед, повдига самочувствието на китайците в психологически и стратегически план и не на последно място разширява полето за бъдещи доставки на въоръжение и в други страни.
Изводите за САЩ от Годишната Сесия на китайското Национално събрание през март 2025
Защо Китай има успехи на много терени и кои са тези, които управляват китайската технологична, финансова и производствена машина? През последните месеци пишем за мощното нахлуване на популисти и милиардери в правителството на САЩ. Както за това, че в Съединените щати в последните 4 месеца цари управленски хаос и успоредно с това от Вашингтон баламосват абсолютно ненужно целия свят с наративи без всякакво съдържание. Elon Musk пръв вдигна белия байрак и официално напусна политическия терен. Изваден бе от голямата политика и съветника по национална сигурност в Белия Дом. Предстоят и други размествания във висшата администрация. Това, което стана в Пентагона само за 60 дни, много правилно се оценява от добри анализатори като стапяне на ядрото в ядрена електроцентрала.
Един поглед от вън към, Китай ни показва една различна картина. По-горе цитираме тримата най-важни китайци, стоящи на върха на въоръжените сили на страната. Президентът Си Дзинпин има изключително тежката задача да ръководи икономическия и социалния модел в Китай в няколко кризисни години на пандемия, съпътствани с глобална системна криза на Казинокапитализма. Съчетаването на управлението на тези ключови модела в Китай от позицията на политическия модел, който стои на върха съвсем не е лека задача. Това е в същност едно огромно изпитание и предизвикателство. Официалните изявления на китайския президент следим от 2013 година. Сред всички президенти на страните от Г-20 например, това е единственият президент по наше мнение, който не е популист и не борави с наративи и полуистини. И когато се проследи ехото от неговите думи на конгреси, форуми или международни срещи, се вижда и това, че те дават резултат.
Второто, което различава Си Дзинпин от всички останали президенти е това, че най-сериозно и конкретно се бори на практика с корупцията. Не е тайна, че след последния конгрес на ККП, той се обградил в централната ядка, постоянното Политбюро на партията, състоящо се от 7 души, само с лични, свои доверени хора, с които е работил в миналото на провинциално ниво. Но когато, примерно от позицията на Вашингтон трябва да се анализира и оценява икономическия модел на Китай, а той създава най-голямата конкуренция за Колективния Запад, там излизат на преден план няколко много опитни, квалифицирани до максимум ръководни личности.
И е достатъчно да се погледне към докладчиците по време на така наречените Две Сесии на Националното Събрание на Китай от март т.г. за да се направят изводи от външна позиция, какви намерения има китайското ръководство в политиката си спрямо САЩ в условията на двете войни, които се водят. Търговската война в случая ние разглеждаме като част от технологичната война.
На фона на ескалиращата търговска война от страна на Съединените щати е показателно изказването на министъра на търговията Wang Wentao: Тарифите на Вашингтон са класически примери за унилатеризъм и протекционизъм. Ако Съединените щати продължават по този грешен път ние ще останем твърди и издържим така до края. Ние сме взели необходимите контрамерки, в съответствие с международното право и съответните регулации.
Министърът на финансите, Lan Fo сигнализира: Централното правителство има в резерв съществени ресурси и инструменти, както и пространство за политики за да се справи с потенциални вътрешни и външни несигурности.
Pan Gongsheng, управител на Националната банка на Китай казва: Ние ще предприемем временни съкращения в изискванията за капиталови резерви и нивото на лихвените проценти, но не може да кажем кога. И на 15 май 2025, дни преди започване на тарифните преговори в Женева, Pan Gongsheng обяви намаляване на задължителните банкови резерви с 0,5%, което автоматично освобождава 1 трилион юан (138,6 млрд. $) за дългосрочна ликвидност в Китай. Лихвата по 7-дневните REPO операции се понижава с 0.1% на 1.4%. С 0,25% се понижават лихвените проценти по различните видове кредити, включително върху ипотеките. По това може да съдим, че високите американски тарифи са голямо изпитание и за Китай.
Zheng Shanjie, главен директор на Националната Комисия за Реформи и Развитие, основното звено, което формулира икономическата политика: Ние срещаме трудности като недостатъчно локално търсене и оперативни затруднения в определени индустрии и предприятия, които са допълнителни изпитания към нарастващите външни несигурности. Независимо от това сме изпълнени с увереност, че ще постигнем набелязаният икономически растеж. Между политиките, които стартираме за тази година е подкрепата на потреблението с 300 милиарда юан (41,3 млрд.$) субсидии за закупуване на автомобили и електроника, което е двойно повече от миналата година и вкарваме една допълнителна капиталова инжекция от 500 милиарда юан в основните държавни банки. Квотата за специална емисия на облигации на провинциалните правителства се увеличава с 500 милиарда юан, за да могат те да откупуват парцели от заборчнелите строителни фирми. Правителството ще създаде тази година специален фонд за рисков капитал в подкрепа на иновативните компании.
Wu Qing, председател на Националната Комисия за борсови регулации и надзор говори за увеличаване на инвестициите обслужващи главните национални стратегии, с цел увеличаване на сигурността на Китай, от 700 милиарда юан през 2024 на 800 милиарда през тази година. Изглежда, че който днес не говори за ролята на DeepSeek, не разбира истинския тренд.
Изредените до тук китайски менажери са от най-високия етаж на китайския политически и икономически модел, нямат нищо общо с популизма, имат огромен личен стаж и опит и когато се вникне в това, което съобщават и между редовете е видно, че познават детайлно гамата от локални и глобални проблеми и с чувство на отговорност и загриженост се отнасят към огромните задачи, стоящи пред страната. И ако някой си направи труда да провери какви последствия имат техните изявления и планове само след една година, би станало ясно, че управленческият елит на китайския икономически модел е съставен от реалисти, мислещи и знаещи прагматици, които нямат никаква склонност към наративи без съдържание.
Тази годишна Сесия на Националното събрание на Китай, продължила 8 дни през първата седмица на месец март, ясно показа на околния свят, че Китай няма намерения да отстъпи от своята вътрешна и външна политика и няма никакво намерение да остане в позиция на притискан и унижаван.
И ако трябва да се направи едно резюме от няколко първостепенни извода, валидни на първо място за ответната страна в голямата глобална властова игра и спор, САЩ, то би могло да се формулират така.
Първо, китайците ще насочат големи, удвоени усилия в областта на иновацията и стимулирането на собствени технологични пробиви от типа на този в областта на Изкуствения Интелект на DeepSeek.
Второ, в изпитващата в момента дефлационни трудности икономика ще се наливат допълнителни големи пари за стабилизиране на банковата система и успоредно с това стимулиране на потреблението, както и на успокояване на дълговата криза в провинциите и запушването на пазара в строителния сектор.
Трето, търговската война от страна на САЩ създава допълнително вътрешно напрежение в икономиката, но китайското ръководство има резервни ресурси да издържи тази война до край. И в същото време е готова за коректни преговори с Вашингтон за смекчаване и урегулиране на споровете, но на равноправни начала.
Четвърто, Пекин ще продължи да модернизира своите въоръжени сили и реално да се готви и за гореща война. Военният бюджет за 2025 се увеличава с 7.2% и достига 1,81 трилиона юан (249 млрд.$). Ние добавяме, че от Вашингтон имат друго схващане по тази точка, а именно, че той е три пъти по-голям. Но както и да се оценява цифрата за военните разходи на Китай, официално показания военен бюджет е най-големият в Азия и се смята, че е 4 пъти по-голям от този на Япония. Духът демонстриран на тази годишна Сесия на Националното събрание е пронизан от нескрито желание за затягане на военната примка около Тайван. А това по наше мнение означава и общо засилване на напрежението в цяла Азия, а от там и в глобален мащаб.
Пето, понятието национална сигурност остава комплексно и ключов момент в него се посочва, че е задоволяването с храни на населението от 1,4 милиарда души. Премиерът Li Qiang набляга в своята реч пред делегатите на Сесията : Независимо, че през 2023 е постигнат рекорд от 700 млн. Тона добив на зърно, всички локални правителства трябва да подкрепят със своя принос и отговорност постигането на продоволствената сигурност в Китай, като положат съзнателни усилия, нашите доставки на храни за страната да останат в наши ръце Самозадоволяването с храни на Китай е спаднало от 90% през 2000 година на по-малко от две трети през 2020.
Министърът на селското стопанство Han Jun коментира за медиите: Ние не можем с лекота да кажем, че ситуацията с храните и продоволствието в страната е преминало някаква висока марка. Ние все още разчитаме на внос за да достигаме равновесието между търсене и предлагане на вътрешния пазар на храни. Засилващата се търговска война би могла да предизвика допълнителна, спешна нужда от засилване на самозадоволяването с храни. Китай внася от пилешко месо до зърно, соя и други продукти от САЩ Ние трябва да разчитаме единствено на себе си в една голяма страна като нашата и да изхранваме 1.4 милиарда души. Ние не може да разчитаме на други хора.
Шесто, Китай ще демонстрира сила и успоредно с това и готовност за разговори. Силата ще има предимно военно съдържание и ще бъде демонстрирана на различни ключови географски дестинации, в тясно сътрудничество с Русия.
Но има още един извод, по който е непосредствена задача да умуват анализаторите в областта на световната сигурност. Странно е, че почти симултанно в Съединените щати, по-точно в Пентагона и в Пекин, конкретно на върха на въоръжените сили стават неочаквани, сериозни кадрови промени.
На 1 април се появиха съобщения, че през март е бил отстранен генерал Wang Chuning, командващ Военната полиция в Китай. Тя е подчинена на ЦВК и наблюдава Въоръжените сили на страната. Съобщава се за уволнения на генерали и в Сухопътни войски, както и в Ракетни войски.
В статия от 1 май 2025, японският журналист и синолог пише в своя статия: Изминаха пет месеца от както адмирал Miao Hua, ален номер 6 в ЦВК и завеждащ Политическия и отдел, считан за Човека на Си сред военните, бе освободен от длъжност, поради съмнения в сериозни нарушения на дисциплината Наскоро третият в йерархията и заместник председател на ЦВК,He Wedong и член на Политбюро на ККП изчезна след приключване на Сесията на Националното събрание, 11 март от официалния живот. Счита се, че той е военната фигура, която би играла ключова роля, в случай, че Китай вземе решение за военна акция навън. Той е бивш командваш на 31. Група армии, която най-силно е подкрепила идването на власт на Си Дзинпин. Двамата се познават още от 1990те години, когато Си Дзинпин е на ръководна работа в провинция Фужан. Тази група армии отговаря за Източния ТВД и Тайванския Пролив. He Wedong е военен експерт по Тайван Това, че Си отстранява най-близки военни сътрудници поставя много въпроси Всички погледи в момента насочени към преговорите по тарифите със Съединените щати, но вътрешния конфликт във Въоръжените сили на Китай, също заслужава да бъде наблюдаван. Тази сложна политическа битка разигравана зад завесите е възможно да повлияе върху темата Тайван и по отношение на конфронтацията между Пекин и Вашингтон В петък Политбюро на ККП е имало съвещание, на което са били обсъждани проблема с тарифите и успоредно с това темата Изкуствен Интелект и приложенията му в икономиката и военната сфера на Китай. (Извадки от статия на Katsuji Nakazawa, 01.05.2025)
Целият този абзац намираме за тясно свързан с големия и актуален въпрос за Войната и Мира. Katsuji загатва дори в своя текст, че битката, която явно се разразява по високите етажи сред китайските военни, нито е случайна, а в момента може би е по-предизвикателна за президента и от тежките преговори по тарифите със САЩ. Ние също мислим така и за да е пълен нашия текст, допускаме дори, че може би става въпрос: Война или Мир? Защото войната в Европа си продължава и засилва, с фокус върху унищожение гражданското население на Украйна и не без тихата подкрепа на Пекин. И както в Пентагона и в ЦВК на Китай и руското министерство на отбраната бе обезкостено с една дузина висши генерали, двама от тях попаднаха в затвора, краката на началника на ГЩ се клатят, за военен министър бе назначен бившия икономически съветник на руския президент, а за заместник министър и племенницата на президента. Накратко, през тази година министерство на отбраната се командва пряко от президента на Русия, войната ескалира и без намеса на Пекин, няма да спре скоро?!
Известно е, че истинските, компетентни военни са най-големите миролюбци. За съжаление през 2025 година наблюдаваме, как постепенно аматьори и популисти-властолюбци застават на върха на национални военни структури и това драматично редуцира условията и възможностите за Мир на земята.
И така приключваме този относително дълъг материал, написан в китайски Хонконг. Макар и непълен, той ни подсказва доста неща. И не можем да бъдем особено спокойни, когато е видно, че от Китай, през Токио, Берлин, Москва, Лондон до Вашингтон и Австралия се говори за увеличаване на разходите за въоръжаване, водят се реални военни, разрушителни действия в Европа и Близкия Изток и темата Национална Сигурност, измества всички останали актуални въпроси интересуващи не само 1.4 милиарда китайци, а и всички хора по света. Когато големите пари отиват за оръдия и снаряди, а не за масло и хляб е смешно да се говори за Мир или Хуманизъм, Стабилитет и Спокойствие. А още по-наивно е да се очаква повишаване стандарта на живот на хората. Повишаване има, то е видимо, но не в стандарта на живот, а цените на всичко се повишават в сериозно темпо, без изгледи на тяхното успокояване и световната икономика се движи уверено, може би не към голяма гореща война, но със сигурност към голяма парична реформа, която в комбинация с една висока или дори хиперинфлация, от една страна ще стопи огромния натрупан в стотици трильони глобален дълг, а успоредно с това и дълга на американската държава. И чрез преминаване към нова парична система основана на крипто валути, ще се проведе поредното ограбване на мнозинството от едно много малко малцинство. Игра на постановка не веднъж в човешката история, но с един неприятен краен резултат този път за егенетата в целия свят - гарантирано попадане в дигитални затвори от нов тип, разположени в няколко географски дестинации, които няма как да бъдат наричани и държави. Остава открит въпросът - кой в коя дестинация и под контрола на чий мега сървър с данни и крипто пари би попаднал? Защото условията на живот в различните авторитарни дигитални дестинации няма да бъдат еднакви. Така е било от както има живот на земята, така ще бъда и в Новата Парадигма - Финанси/Енергия/Комуникации/Транспорт Да му мислят младите.
Борислав Сретков
28.05.2025, Хонконг
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация