ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Повратна точка във войната или отлагане на апокалипсиса
Симеон Николов 04.06.2025
Коментарите на медиите и реакциите или липсата на такива на правителства на украинската атака с дронове по стратегически ядрени активи на една ядрена сила, каквато е Русия, показва тревожния факт, че не се осъзнава каква опасна червена линия е прекрачена и какво може да последва напълно логично и в пълно съответстви на приети стратегически документи. Достатъчно е да си спомним само две неща: промените в ядрената доктрина на Русия, внесени през 2024 г. и Женевската конвенция.
За първи път в ядрената доктрина на Русия миналата година бяха записани конкретни критерии за преход към ядрена ескалация, разширявайки съществуващите дотогава условия за използването на ядрено оръжие само в случай на съществуваща заплаха за държавата или първи ядрен удар. Записано беше, че конвенционалните атаки вече могат също да оправдаят ядрен отговор, ако са класифицирани като „масивни“. Подчертано бе, че не само броят или взривната мощ на оръжията, но и стратегическото значение на поразените цели, са определящи при вземането на решение. А какво имаме днес? Атаката срещу стратегическия военновъздушен флот отговаря на тези нови критерии. Украйна нанесе удар върху част от ядрената триада. Логично е да се счита за атака срещу „критичната държавна или военна инфраструктура“, която изрично се споменава в новата доктрина. И това не е първото нападение срещу ядрена инфраструктура, ако си спомним атаките срещу радарните системи за ранно предупреждение за ядрена заплаха, които тогава коментирахме в „expert-bdd.com“. Т.е. Русия би могла основателно да отговори с ядрен удар. Авторите на сценария трябва да са го знаели и замисълът им е бил въвличане на САЩ във войната и дискредитиране на руската страна, която първа е използвала ядрено оръжие.
По втория въпрос, защо има основание да говорим за нарушение на Женевската конвенция? Член 37(1)(c) от Допълнителен протокол I към Женевските конвенции, приет през 1977 г., изрично забранява коварните военни действия, включително „претенцията за цивилен, небоен статут“. Освен това, член 23(b) от Хагската конвенция за сухопътна война от 1907 г. забранява "коварното убиване или нараняване на членове на вражеската армия." Използването на гражданска инфраструктура за прикриване на военни дейности може да попадне в тази разпоредба. Използването на нищо неподозиращи руски цивилни в случая е много показателно. Видеозаписи показват как местни руски жители се опитват да затворят контейнерите с дронове, без да знаят, че излагат живота си на опасност. А един от тях избухна и най-малко един цивилен беше ранен.
Друг съществен момент е в характера на войната и евентуалната повратна точка след тези впечатляващи военни действия. Излязоха сведения, че операцията е извършена с участието на Великобритания, което не е изненадващо, а е последователна политика. От украинска страна бе споменато, че САЩ са били предупредени за операцията, но същите отказаха да признаят. От всичко това може да се направи извода, че войната наистина е прокси война срещу Русия, а Украйна е само прекият изпълнител. На второ място, че е логично Русия да се усъмни в систематична подготовка на първи ядрен удар след опита да се извадят от строя радарните системи за ранно предупреждение, а сега да се направи опит за намаляване капацитета на бомбардировъчната авиация от ядрената триада. Третият извод води към съмнението, дали преговорите не са само средство за отклоняване на вниманието, докато се подготвят и провеждат операции и с психологическо въздействие, каквото определено е нанесено с атаката с дронове по стратегически важни обекти в дълбокия тил на противника, внушаващи, че той не е недосегаем.
Развитието на дроновете и атаките с тях, позволяващи със сравнително евтини средства да бъде поразявана летателна техника за милиарди, както и саботажните действия на инфраструктурни обекти водят към извода за навлизане в едно ново ниво на войната. Централна роля вече ще играят не толкова стратегическите бомбардировачи, а дронове, балистични ракети и евентуално крилати ракети от нов тип. Няма съмнение, че подобни атаки ще се увеличават. Но украинските военни експерти ще сгрешат, ако заложат прекалено на дроновете, защото те са уязвими от прекъсване на комуникациите. Посегателството към ядрената триада обаче може да принуди Русия да смени рязко подхода си във воденето на тази война. Но това може бързо да доведе до пряка конфронтация на Русия със Запада. Характерът на конфликта ще се промени фундаментално и вместо постепенното настъпление, целящо контролирано изтощение на украинските сили, да предприеме бързи и решителни действия за пълен разгром на украинската армия и превръщането на цяла Украйна в буфер срещу евентуални заплахи от НАТО. Рискът от такива действия е, че Москва ще загуби подкрепата на САЩ за постигане на мир и ще увеличи стойността на „картите“ на страните от „Коалиция на желаещите“, които се готвят за война с безумната идея, че могат да поставят на колене една световна ядрена сила с огромни ресурси и способности както за водене на война, така и за преодоляване на всякакви санкции.
Психологическият и пропаганден ефект от опита за се уязвят стратегически активи на Русия първоначално имаше резултат, но след като и сателитни снимки доказаха, че не става дума за унищожени или повредени 41 самолета, а не повече от 7 до 12, рязко намаля. Украинската атака не промени обаче баланса на силите. Това не отменя факта за добре организирана операция с амбиция за ключови промени в по–нататъшното развитие на войната. Руската страна ще трябва да си направи сериозни изводи за допуснатия инцидент, въпреки че съгласно споразуменията със САЩ е била длъжна да дислоцира ядрените носители на видимо място, което се очаква и от САЩ и в това отношение критиките на някои некомпетентни коментатори не бяха подходящи.
Фактът, че атаките срещу четирите руски летища не доведоха до провал на преговорите в Истанбул говори за това, че страните не виждат промяна на цялостната стратегическа ситуация. Както Русия, така и Украйна предполагат, че техните военни възможности все още не са изчерпани. И двете страни преговарят и воюват едновременно и притежават политическия и военен капацитет да поддържат това за дълго. Настоящата динамика на преговорите не предлага изгледи за мир в близко бъдеще.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация