ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Рисковете за Европа от Югоизток в бъдеще: Ролята на Турция, Средиземноморско НАТО? Кипър–следващата Палестина?

Симеон Николов, 28.09.2025

Сигурността и стабилността на Европа, освен от икономическото и военно развитие в голяма степен ще се определя от тази в Черно море и Средиземноморието, както и от тенденциите и влиянието на близки страни и региони. След войната в Украйна за дълги години ще се запази враждебността между Изтока и Запада и ограничените двустранни отношения, придружавани в епизодични инциденти и спорове. Това означава по–нататъшна милитаризация в Черно море, която засяга пряко и България. Но и увеличаване на рисковете, характерни за гранична зона между два враждуващи съюзи на държави. Следователно можем да очакваме не само замесване на приморските страни в регионални конфликти или случайни инциденти, но така и заделяне на значителни бюджетни средства за военни нужди и разполагане на по–големи съюзнически контингенти  и нови системи въоръжения, но и нестабилност в повечето от тях.

При променената среда за сигурност, независимо как ще завърши войната в Украйна, мястото на страни като Турция например ще е от особено значение за Европа като съюзник, конкурент, източник на рискове, но във всички случаи партньор, с който би трябвало да засилим сътрудничеството в сферата на отбраната и в политиката си в Черно море и Средиземно море.

Интерес представлява стартиралата в началото на 2025 г. дискусия за създаването на Средиземноморско НАТО от Гърция, Израел, Египет и Кипър, която бе повдигната от научни и политически кръгове, близки до разузнавателните служби на Гърция. Тези страни очевидно ще имат за цел укрепване на икономическите връзки и връзките за сигурност между Източно-Средиземноморието, Индо-Средиземноморието и Свободните морета, които обхващат Черноморските региони. Силните връзки между тези свободни и отворени пространства щели „да засилват устойчивостта и на трите театъра, като същевременно ограничават  маневреността на връзката Турция-Русия-Иран в споделеното пространство

Тук опираме до въпроса до каква степен ще се промени европейската архитектура за сигурност и до очакването, че Турция и след войната ще продължи да балансира отношенията си. Присъединяването й към „коалицията на желаещите“, водена от Обединеното кралство и Франция и готовността й да участва в контрола на черноморското пространство безспорно е сигнал за известна промяна, но поведението й спрямо Гърция, Кипър, споровете в Средиземно море оставят под въпрос доверието в бъдещата й политика.

От друга страна не може да се пренебрегне категоричното нарастване значението на военната й промишленост, технически постижения и разширяващи се продажби на военна продукция и влияние в региона и извън него. Не може да се пренебрегне и засилването на връзките й със страни–членки на ЕС в сферата на отбраната. Испания и Италия дори изпревариха Германия и САЩ в износа си на оръжия за Турция.

Според данни на ЕС Турция може да допринесе заедно с другите европейски страни с до 35%  отбранителен продукт съгласно новия механизъм SAFE на ЕС. Стратегическото и геополитическо значение на Турция обаче не компенсира продължаващото отстъпление в демократичните норми в страната и продължаващата автократизация на  политическа й система.

Някои западноевропейски страни считат за жизненоважна ролята й  за сигурността на Източното Средиземноморие, докато „сравнително ограниченото участие на Анкара в Западното Средиземноморие, особено по отношение на Мароко и Алжир“, намалява риска от двустранно напрежение. Други страни обаче, като Франция, застават категорично зад Гърция в нейните упреци спрямо турските амбиции в Източното средиземноморие и Кипър.

Така обаче се оформят три групи европейски страни съобразно отношенията им с Турция: Относително приятелски – Полша, Испания и Италия; Предпазливи и резервирани– Швеция, Финландия и Германия и такива, които са срещу всякакви ангажименти с Турция– Франция и Гърция.

Париж  се тревожи, че турските амбиции в Африка и Източното Средиземноморие противоречат на френските приоритети. А гръцките опасения са конкретни и непосредствени: нарушения на въздушното пространство, военноморско наблюдение и заплаха от промени в морското статукво.

Интерес представлява стартиралата в началото на 2025 г. дискусия за създаването на Средиземноморско НАТО от Гърция, Израел, Египет и Кипър, която бе повдигната от научни и политически кръгове, близки до разузнавателните служби на Гърция. Тези страни очевидно ще имат за цел укрепване на икономическите връзки и връзките за сигурност между Източно-Средиземноморието, Индо-Средиземноморието и Свободните морета, които обхващат Черноморските региони. Силните връзки между тези свободни и отворени пространства щели „да засилват устойчивостта и на трите театъра, като същевременно ограничават  маневреността на връзката Турция-Русия-Иран в споделеното пространство.

На неотдавнашен европейски стратегически форум турски щабни офицери и анализатори, подчертавайки сложността на стратегическия баланс, излагаха концепции отразяващи постепенно изместване на турската военноморска мощ от възпиране към прилагане. Новата доктрина дава приоритет на проекцията на сила, контрола върху морските комуникационни линии (SLOC), развитието на способности за предотвратяване на достъп/отказ на зона (A2/AD) и автономното присъствие в множество оперативни театри. Според гръцки военни експерти турската военноморска мисъл се развива към доктрина за „хибриден морски контрол“, съчетаваща концепцията за отказ на контрол над морето с мисии за ограничено проектиране на мощност в критични точки от интерес. Този модел е адаптиран към географски ограничени пространства като Източното Средиземноморие. Амбицията на Анкара да действа като автономен участник в Средиземно море, Черно море и Индо-Тихоокеанския регион се отразява в нейните възможности по програмата „Синя родина“, включително строителство на фрегати, дронове и предно логистично базиране (напр. в Сомалия и Либия).

От турска гледна точка, военноморското превъзходство се разглежда като необходима противотежест на дипломатическия натиск на ЕС, военното присъствие на държави като Франция или ОАЕ и географското разположение на Гърция.

Гръцкото становище е, че Националната военноморска стратегия трябва да е в съответствие със съвременната рамка на Алианса, както е определена в Морската стратегия на НАТО. Изводът на гръцките военни стратези е, че Стратегическата комуникация с Анкара трябва ясно да разграничава възпирането от заплахата, стабилността от господството и влиянието от принудата.

Израел смята вече, че Северен Кипър не е само гръцко-кипърски проблем – той е и израелски. На практика Северен Кипър функционира като международна ничия земя, което позволява на Турция и терористични групировки като Хамас и иранските сили „Кудс“ неограничена оперативна свобода, твърди Израел.

Опозицията в Кипър наскоро предупреди, че Израел създава „заден двор“ в островната държава от ЕС в отговор на нарастващите придобивания на имоти в страната от израелски инвеститори.“ 

Израел разглежда Турция като сериозна заплаха за Гърция, Кипър и, разбира се, за Израел.

Не липсват и призиви, че Израел, в координация с Гърция и Кипър, трябва да подготви операция за освобождаване на северната част на острова.

Кипър изглежда има проблем. Може ли Кипър да бъде следващата Палестина? пита Тимъти Александър Гузман в собствения си блог, Silent Crow News..

ЕС продължава сътрудничеството си в областта на сигурността с Анкара, въпреки окупацията на територия на ЕС от страна на Турция – противоречие, което подкопава доверието в ЕС и представлява риск за Гърция, Кипър и Израел.

Геополитическите интереси на три страни – Египет, Турция и Гърция – се пресичат в Източното Средиземноморие и на либийската сцена. Атина имаше нарастващи опасения за сигурността относно възхода на „Мюсюлманските братя“. Турската подкрепа за „Мюсюлманските братя“ от 2011 г. насам също така направи групата фокус на интерес за Египет и Гърция. Атина разглежда стабилността на Египет като ключов фактор за националната си сигурност, предвид географското положение на Египет, което го прави „първата врата“ на Европа към южното Средиземноморие.

В геополитически план отношенията между Египет и Турция са тясно преплетени с отношенията между Египет и Гърция, тъй като геополитическите интереси на трите страни – Египет, Турция и Гърция – се пресичат в Източното Средиземноморие и на либийската сцена.

Анкара подписа меморандум за разбирателство за разширяване на проучванията на нефт и газ в либийските води, което предизвика възражения от Гърция и Европейския съюз, които считат тези споразумения за невалидни поради нарушаването им на гръцките морски права.

След като споразумението за демаркация на морската граница, подписано между Либия и Турция, остана висящо близо шест години, този въпрос беше отворен отново през юли 2025 г., на фона на силни гръцки възражения и нарастващи европейски усилия за ограничаване на всякакви либийски стъпки към легализиране на това споразумение.

Кайро и Атина са склонни да подкопаят турско-либийските морски споразумения, предвид заплахата, която те представляват за стратегическите им интереси в Средиземно море. Гърция разглежда турското споразумение за демаркация на границата с Триполи като посегателство върху изключителната си икономическа зона.

Можем да очакваме, че Кайро ще продължи да се опитва да балансира развиващите се отношения с Турция, въпреки тлеещото напрежение около събитията в Либия, като същевременно поддържа стабилни отношения с Гърция и Кипър. Тези отношения са исторически стабилни и се основават на доверие и уважение, за разлика от нестабилните отношения между Египет и Турция.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация