ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
СЪВРЕМЕННИТЕ ВОЙНИ И ТЕХНОЛОГИИ И СБЛЪСЪКЪТ НА СТРАТЕГИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВОЕННИ И ПОЛИТИЦИ
Симеон Николов, 29.09.2025
/Доклад на кръгла маса на тема Игра на геополитика: Има ли Европа карти/
В оценката за състоянието на Европа във време на започващото формиране на един нов световен ред и изместване на центровете на влияние и развитие за съжаление преобладават негативните моменти: тенденциите в икономическото развитие и задлъжнялостта на страните, милитаризацията на ЕС, негативните последствия от определени политики и проекти- зелената сделка, миграционната политика, неизгодни и губещи сделки като тази със САЩ, промяна в отношението към неолиберализма и др., водещи сумарно към общото й отслабване като тежест и влияние в световната политика. Прозападните държави обаче все още са в доминиращо положение в световен мащаб. Европа също може да увеличи значението си, ако съумее да се съсредоточи върху собствените си силни страни. Но в новия световен ред тя не може да съществува като независима Европа.
Европа все повече се сблъсква с предизвикателството да се утвърди в една непрекъснато усложняваща се международна среда, граничеща с разпадащ се ред, вакуум във властта и плъзгане към беззаконие. Тя се нуждае от реалистичен анализ и обосновани изводи за възможното си бъдещо развитие. Континентът е недостатъчно военно защитен и едни неадекватни решения биха донесли големи рискове, преди да се превърне реално в надежден възпиращ фактор.
Светът е на кръстопът, на който войната се променя бързо и чистият еволюционен модел вече не е достатъчен. Сливането на политически, социални и технологични промени колективно направи войната нещо много различно от това, което беше. Днешните войни са различни. Западът преоткри феномена на хибридната война. В близкото минало ядрените оръжия играеха само второстепенна роля в стратегическото мислене на Съединените щати и други големи сили. Това вече не е така. Възходът на ядрения арсенал става все порешаващ. За първи път от края на Студената война бе повдигнат дискусионно въпросът относно това дали ядрените арсенали в Европа трябва да бъдат разширени, както в рамките на съществуващите държави с ядрено оръжие, така и сред други, които все още не притежават ядрени оръжия. Наймалко ще се лансират тези относно по-силни френски и британски ядрени арсенали.
Грешната посока обаче е, че Европа напуска терена на дипломацията, макар да имитира такава и ясно избра курса на конфронтация.
Без военния потенциал на САЩ в Европа, особено космическото разузнаване и въздушна подкрепа, и отсъствието на собствена европейска противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег, която според генералния секретар на НАТО Рюте би трябвало да се увеличи петкратно за да е успешна, Европа не би могла да води успешни бойни действия, затова заеманите политически позиции по отношение на войната в Украйна се възприемат от голяма част от населението като неразумни, крайни и безотговорни, уронващи престижа на европейските лидери.
Въпреки решението на НАТО от юни 2025 г. за амбициозната цел от пет процента от БВП увеличение на военните разходи и решението на ЕС за 800 млрд за превъоръжаване експертите предупреждават за провал на плановете за превъоръжаване. Това решение неизбежно ще наложи увеличаване на данъците, ще намали обществените услуги, ще пренебрегне социалната държава и ще забави зеления преход и може да застраши единството на Алианса. Ръководството на НАТО сбърка, като се фокусира върху размера на средствата, вместо върху разточителните и неефективни начини на тяхното използване. Трябваше да се съсредоточи вниманието върху превръщането на разходите в подобра бойна ефективност. Освен това, проблемът, който също не се отчита е, че танкове, ракети и войски сами по себе си не осигуряват силата на Съюза. Истинската колективна сигурност зависи от устойчивостта на обществата, които те са предназначени да защитават, и от мобилизирането на тези ресурси за продължителни периоди от време, за да се обърнат срещу вълната от разделения между народите.
Неспособността на Европейския съюз да оформи глобалните геополитически резултати произтича от собствената му непоследователност във външната политика, включително историческа прекомерна зависимост от Съединените щати и неспособност да разработи последователна стратегия по отношение на Русия.
Във връзка с войната в Украйна Европа се надява, че Съединените щати ще преоткрият трансатлантическата солидарност или че Русия просто ще се оттегли в Украйна. Нито един от двата сценария не е вероятен и нито един от тях не представлява стратегия.
Европейските държави дори нямат общо разбиране за това какво би означавало за Европа, ако Русия постигне пълна военна победа или споразумение, по условията на Путин. В елитните политически кръгове на ЕС, се смята, че подобен резултат не би променил фундаментално нещата за Европа. Европейските лидери също трябва да гледат напред, към време след Путин и да положат основите за тези бъдещи отношения. Ако Европа иска да помогне за оформянето на Русия, трябва да започне сега. Следователно стратегията на ЕС спрямо Русия трябва да включва планиране на постконфликтния преход на Русия, когато тя може да се реинтегрира в рамките на сътрудничество в международни рамки със западните страни.
Европа трябва да намери баланс с Русия чрез търговия и отстъпки, дори когато Русия възстановява империя на източната граница на Европа.
Европа се намира в напълно нова среда за сигурност и обяснението й не се изчерпва с констатацията за краха на мира като естествено състояние и всеобщото въоръжаване. Европейската сигурност зависи от глобални фактори и сигурността в далечни региони и канали за доставки между континентите, от икономическата й устойчивост и конкурентни способности, без които не може да се защити инфраструктурата и икономиката.
Националната отбрана не е само въпрос на експертите и военните. Тя изисква предвиждане, критично мислене, стратегическа комуникация в критични ситуации. Нараства взаимната зависимост, значението на интеграцията и реформите. Важно е синхронизирането на националните инструменти, отбраната, дипломацията, меката сила, технологиите и икономиката.
Трябва да признаем, че голямото предизвикателство пред Европа не е в числеността на въоръжените сили, а в съгласуваността и оперативната съвместимост. Слабостта на Европа е, че въоръжените сили са дислоцирани за реагиране при кризи, а не за водене на съвместни бойни действия. Фрагментацията им намалява тяхната ефективност.
Европа продължава да разполага със 17 вида основни бойни танкове, докато в САЩ е само един, Европа разполага с 20 вида изтребители, докато САЩ има само 6, Европа разчита на 29 класа разрушители и фрегати, докато САЩ само на 4. Затова и идеята за Европейска армия, от периода 2017 2018 г., когато впрочем се появи обемистия труд Стратегическа автономия и отбраната на Европа. По пътя към европейска армия, от 500 стр, в която представихме и позициите на България, със съдействието на фондация Фридрих Еберт, все още не може да бъде защитена. Европейска армия обаче, може да се изгради само ако страните от ЕС действат единно. Но за съжаление национални интереси и съображения, както и различни политически позиции, все още не позволяват да се премине към такава. Все пак, нека не забравяме че ЕС също има свой собствен вид член 5, както НАТО: това е член 42 (7) от Договора от Лисабон, който постановява, че ако държава-членка е жертва на въоръжена агресия на нейна територия, държавите-членки са длъжни да й предоставят помощ и съдействие с всичките си средства въпреки уточнението, че по същество НАТО Алиансът остава основата на колективна отбрана. Защитата обаче не зависи от това, дали ще назовем Министерството на отбраната Министерство на войната, както направи Тръмп и както започнаха да спорят и някои европейски страни по въпроса. Но това означава, че се разчита на твърда сила: военна сила, комбинирана с принудителни методи, за да наложи груба сила на принципа Америка на първо място. Преименуването на Министерството на войната разкрива последователна, макар и ретроспективна, политика. Но започващите да спорят европейци би трябвало да се запитат, Меката сила отличителен белег на американската политика от десетилетия, не разчиташе ли на подкрепена от ценности, помощ за развитие, свобода на печата и човешки права имат ли те още роля днес? Въпросът е в политическата воля на държавата да наложи мир чрез преговори, а не да въвлече и други страни в нови кръвопролития, което не означава пренебрегване изграждането на собствените военни способности.
Европа се нуждае първо от избор на правилните приоритети на отбранителни способности и второ, от усъвършенстване на способности във всички пет области на съвременната война суша, море, въздух, космос и киберпространство. Оперативната съвместимост трябва да е реално изградена, а не само декларирана. Развиването на способности трябва да се усвоява в движение в един непрекъснат процес.
Има наистина нови развития в технологиите на войната.
Бойното поле днес е много поразлично, отколкото е било в миналото и е преподавано във военните академии. Фронтът е не само там, където има сблъсък на жива сила, а и в дълбокия тил и в защита на критичната инфраструктура. Войната днес не е танкове, оръдия и самолети. Съвременната война е дронове, разузнаване, комуникации и електронна война. Съвременните конфликти ускоряват темпото на технологичните промени и повдигат неотложни въпроси за това как да се интегрират изкуствен интелект, автономни системи и усъвършенствани сензори в реални операции.
Европа се нуждае от многостепенна, интегрирана система за противовъздушна отбрана, която ще позволи ефективно да се реагира на масирани атаки, а не да се харчат съвременни изтребители за унищожаване на евтини дронове-примамки, на което обърна внимание и бившия командващ ВС на САЩ Бен Ходжис. Дългосрочно решение вероятно ще бъде намерено само чрез комбинация от различни мерки, включително както евтини бойни дронове, така и скъпи зенитни средства и лазерни оръжия. Във ВМС постепенно навлизат роботизираните подводни лодки, които разширяват възможностите не само за разузнаване, но и за поразяване на противникови военни обекти и инфраструктурни такива.
Политиците, когато вземат решения за средствата и обществеността трябва да знаят, че изграждането на ефективна система за защита от дронове, която защитава както населението, така и критичната инфраструктура от шпионски или саботажни дронове, изисква съвсем различни ресурси от тези, необходими на бойните сили за защита на войските им.
Развитието показва, че безпилотните системи ще бъдат не само инструменти, но и гръбнакът на бъдещите армии. Тези, които пропуснат тази трансформация, ще бъдат изоставени в съвременната война. Въпросът вече не е дали роботите ще доминират на бойното поле, а кога.
Границите между дронове и крилатите ракети се размиват. Новата комплексна система CA-1 Europa на германската фирма Helsing, чийто първи полет е планиран за 2027 г., може да представлява нова категория: крилата ракета за многократна употреба. Тя той може да предвещава края на цяла ера на войни.
Понастоящем актуалното ниво на използване на дронове във война е контролирани от изкуствен интелект рояци дронове. Пет страни в света работят по собствени програми за рояци: САЩ, Китай, Русия, Франция и Южна Корея. Първата оперативна технология за рояци дронове е създадена от украинска фирма. Русия също е разработила дронове с подобрен изкуствен интелект. Те са в групи от два до шест дрона и са способни на автономно разпознаване на цели, коригиране на траекторията на полета и маневри за избягване на противовъздушна отбрана.
Автономността на военните системи се ускорява драстично. Реално една фирма планира да достави 50 000 устройства, способни да работят с рояци, в рамките на шест месеца.
Трансформацията от отделни дронове към координирани рояци бележи нова ера на военни конфликти с все още непредвидими последици за международната сигурност и стабилност.
Рояк от 50 дрона, всеки на цена от 50 000 долара, струва по-малко от една западна крилата ракета и може да бъде по-ефективен. Това размива границите между изключително прецизни оръжия и евтини масови оръжия. Държавите могат да разработват системи с обхват стотици километри само за няколко месеца, използвайки търговски достъпни компоненти. Ударната мощ, някога запазена само за суперсили, става все по-широко достъпна. Стратегическият баланс се измества: масата побеждава прецизността, скоростта измества дългите цикли на разработка. Но колкото по-евтини и мощни стават оръжията с голям обсег, толкова по-нисък става прагът за тяхното използване и толкова по-нестабилен става световният ред. Следователно стратегията на военните и тази на политиците влизат в остро противоречие.!
Очевидно се налага разбирането, че бъдещето на войната зависи от производството и използването на нововъзникващи технологии, като автономни системи, евтини прецизно насочвани ракети и изкуствен интелект. Бъдещите войни вече няма да зависят от това кой може да събере най-много хора или да разполага с най-добрите самолети, кораби и танкове. Вместо това, те ще бъдат доминирани от все по-автономни оръжейни системи и мощни алгоритми. Но изобретяването на технологии или това да бъдеш първата страна, използваща технология във войната, не гарантира значително предимство на бойното поле военните все още трябва да интегрират. Технологията трябва да подкрепя съвместната концепция, а не обратното. Първо е възпирането, а след това ако се наложи побеждаването. Победата на бойното поле сега зависи изцяло от способността да се изпреварва врагът в технологичното развитие. Много е важно промените да настъпят по веригата наука (развитие) - производство - приложение
Повече оръжие обаче, никога не е било достатъчно за укрепване на доверието и контрола на въоръженията. Политическите договорености обаче изискват ясно разбиране на цели и възможности.
Тенденциите при големите държави отиват още подалеч. Например изграждането на противоракетен щит в космоса проект, обявен като приоритет от администрацията на Доналд Тръмп. Това ще наруши стратегическия баланс и ще накара Русия да разработи собствени средства за защита. За отделна европейска страна изграждането на система от сателити, наземни станции, възможности за изстрелване и др. е твърде скъпо. Плановете на Германия за изграждане на космическата й сигурност и подобрена киберсигуност предвиждат 35 милиарда евро. Очевидно ще трябва да се търсят решения, обхващащи съюзнически страни от определени региони за интелигентни инвестиции в критични фактори.
Въпреки песимизма в обществените настроения за бъдещето на европейският континент, някои икономисти очакват ясен обрат в икономическите прогнози благодарение на структурните реформи и намаляването на бюрокрацията. Институти отчитат дори подобрение в бизнес климата. Но сегашното съотношение на песимистичните към оптимистичните оценки петдесет на петдесет процента ще се срути, ако вместо политика на преговори и мирно съжителство бъде заменена с конфронтационна политика и курс към война, за което свидетелстват приетите планове за финансиране във военната сфера и решенията на Коалицията на желаещите.
Предвид на промените в света и новите зависимости, регламентираното в рамките на НАТО сътрудничество на разузнавателните служби би трябвало да се разшири с партньори от други региони, в които Европа има интерес.
Европа се нуждае първо от континентална доктрина, интегриране на способности, изградени върху взаимна зависимост, интеграция и реформи. Доктрината на обединена Европа трябва да обедини икономическата, политическата и отбранителна сигурност на целия континент. Предпоставка за това обаче би била промяната на културата на управление. Оцеляването на Европа зависи не от сила, а от адаптивност към промяна.! Поставяният напоследък въпрос Защита на Европа с или без Америка не е основателен докато съществува НАТО. Степента на оттегляне на САЩ обаче, ще наложи Европа да развие способности и запълни пропуски в изграждането на европейската отбрана, включително и в отбранителната индустрия. Доста от определените 3,5 5 % от БВР за военни разходи ще трябва да отидат в изграждането на повече капацитет в индустриалната база, а не непременно в закупуване на нови модерни оръжейни системи.
Европейската отбранителна индустрия остава фрагментирана и концентрирана на национално ниво, като липсват възможности за стандартизация, съвместни доставки и обединяване на ресурси. ЕС има за цел да гарантира, че най-малко 35% от обществените поръчки в областта на отбраната се доставят съвместно до 2030 г., в сравнение с едва 18% през 2022 г. Нуждаем се от повече стандартизация и съвместни доставки. Основното предизвикателство е да преодолеем националните индустриални манталитети и да положим колективни усилия за отстраняване на пропуските в способностите.
Предизвикателство в сложната обстановка в света и конкретно в Европа е изискването за поголяма отговорност на политиците на всички позиции, за поведението им по отношение на стратегическата комуникация. За съжаление както в национален, така и в международен план на ниво ЕС, понякога ставаме свидетели на некомпетентност, недалновидност, ограниченост и пристрастност, граничещи с безотговорност, дори с безумие при пренебрегване на диалога и дипломацията и тотална милитаризация на мисленето и визиите им. Това носи риск от внушаване на несигурност и предопределеност, водещи наймалко до разочароване в населението или до въвличане в съдбоносен военен конфликт. Освен преодоляване на различията в позициите на европейските страни и въздържане от приети решения е необходимо постоянство в изграждането на доверие, а дипломацията е архитектурата на доверието! По въпроса за комуникация с обществеността има тенденция парламентаристите да говорят сами на себе си по време на политически, професионални срещи и конференции. А в демокрациите парламентаристите трябва да общуват с обществеността в страната, а не да се възприемат като последен арбитър. В основата на националната сигурност винаги са силната икономика, силната отбрана и силната външна политика!
Забележка: Кръглата маса беше организирана и проведена от фондация Фридрих Еберт и Института за международни отношения на 29.09.2025 г. в София
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация