ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД НОВИТЕ ВОЕННО–ТЕХНОЛОГИЧНИ СПОСОБНОСТИ НА СТРАНИТЕ И РОЛЯТА НА ТУРЦИЯ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ПРЕЗ СЛЕДВАЩОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ
Симеон Николов ⁎,
snikolow@yahoo.de
20.12.2025
Summary: World events are outlining a fundamental shift in the nature of war driven by technology. Artificial intelligence is set to break through on a large scale and at great speed over the next few years. Cyber-attacks and 'cognitive warfare' are the new challenges. The war in Ukraine and the US strategy for the Black Sea region will lead to accelerated militarisation in the coming years. The common interests between Ankara and Moscow imply not allowing external powers to dominate the Black Sea. Turkey aspires to a leading role. The successes of the Turkish military industry increase its weight and influence. Bulgaria's military budget should be strategically oriented. The basis of national security must always be a strong economy, a strong defence and a strong foreign policy.
Keywords: Artificial intelligence, cyberattacks, cognitive warfare, intelligence, military industry, Black Sea region, Turkey
Геополитическите трансформации логично предполагат нови военни доктрини на страни и съюзи, но на настоящия етап на разпад на стария и наченки на нов световен ред не бихме могли да прогнозираме в детайли тези промени, въпреки че някои страни вече приеха нови основополагащи документи в политиката си за сигурност или внесоха съществени корекции в съществуващите досега. Трябва да си дадем обаче сметка, че до установяването на трайни структури на новия световен ред, ще преминем през етап на разпад и войни. Тъй като най–вероятната перспектива е, че първо ни очаква текущият конфликт в Украйна да продължи доста години (дори погледнато чисто статистически се потвърждава, че войните в света през последните 75 години продължили над една година са прехвърляли 10 годишен срок), да премине в замразен конфликт или да завърши с неприемливи условия, пораждащи постоянни напрежения, логично е да мислим и очакваме сериозни предизвикателства за бюджетните разходи на подкрепящите Украйна съюзнически държави и готовността на нашите армии.
След войната в Украйна или паралелно с нея са вероятни конфликти в Близкия Изток, където вече сме свидетели на няколко горещи точки, в Азия, Африка и др., като борбите за контрол над ресурси стават все по–вероятни. Сближаването на бивши съперници и тенденциите към нови съюзи (икономически и военни блокове) в света, включително и в Близкия Изток, към който нашият Черноморски регион е само предмостие, ще доведат до нова геополитическа архитектура. Промените ще са част от един многополюсен световен ред, в който няма доминираща суперсила и изцяло доминиращ силов блок. Засега обстановката в света и трудно предсказуемото бъдеще принуждават някои страни да влизат в двустранни договорни отношения по сигурността, дори когато са членове на един и същ съюз, какъвто е случая между Великобритания, Франция и Германия или между страни на Западните Балкани. Интерес представлява стартиралата в началото на 2025 г. дискусия за създаването на Средиземноморско НАТО от Гърция, Израел, Египет и Кипър, която бе повдигната от научни и политически кръгове, близки до разузнавателните служби на Гърция. Тези страни очевидно ще имат за цел укрепване на икономическите връзки и връзките за сигурност между Източно-Средиземноморието, Индо-Средиземноморието и Свободните морета, които обхващат Черноморските региони. Силните връзки между тези свободни и отворени пространства щели „да засилват устойчивостта и на трите театъра, като същевременно ограничават маневреността на връзката Турция-Русия-Иран в споделеното пространство“. В документа правилно се отчитат амбициите на Турция в посока на Сирия и други близкоизточни страни, като дори се формулира целта съюзът „да възпре турските хегемонистични планове в целия регион“. Очаквано и логично гръцкият акцент е върху гаранциите, че нито един актьор не може да доминира безспорно в региона. Присъствието на Великобритания в списъка на възможните западни страни за привличане в новия съюз и нейните амбиции в Черно море предполага, че Лондон би предложил включването и на България в него, но това би предизвикало възраженията на Турция.
При всички предстоящи промени в света и в региона определящи ще бъдат надпреварата за превъзходство в научно–технологичната сфера, икономически войни и усвояване на природни ресурси. Ще нараства влиянието на технологичните компании и в националната сигурност, придружено със съперничества и нови условия за нов цифров и дори технологичен ред.
Войни в технологичната сфера
На 07. октомври 2022 г. САЩ приеха нови разпоредби за контрол на износа към китайската индустрия за изкуствен интелект и полупроводници, по повод на което тогавашният държавният секретар на САЩ Тони Блинкен отбеляза в своя реч: „Намираме се в повратна точка. Светът след Студената война приключи и има интензивна конкуренция, която да оформи това, което следва. И в основата на тази конкуренция е технологията.“
Войната в Украйна показа централната роля на безпилотните летателни средства (БЛА) и надводните плавателни средства без екипаж (USV) в модерното водене на война и колко важна е модерната и всеобхватна отбрана. Цената и бойните възможности на дроновете са много показателни в подкрепа на аргумента за вземане на мерки в бъдещо производство на такива. Така например Украйна постига цена 400 долара за дрон с малък обсег и масово производство, както и до 200 000 долара за дрон с голям обсег. За сравнение американските дронове с малък обсег имат производствена цена над 100 000 долара, а тези с далечен обсег струват милиони. Произведените в САЩ дронове са по-малко ефективни, по-малко надеждни и по-уязвими от руската отбрана в сравнение с украинските. Иновативното използване на USV като „кораб–камикадзе“ или „рояци“ от такива, демонстрирани от китайците, беше обявено от някои коментатори като предвестник на нова ера във войната по море. Но все пак трябва да проявяваме предпазливост по отношение на твърденията, че дадена технология е революционизирала войната. Днес мерките за противодействие на USV и подводните превозни средства без екипаж биха могли потенциално да включват оръжия с насочена енергия, пакети за надводна война, разработени да се справят с пилотирани рояци от малки лодки, и отбранителното използване на USV. Но тези контрамерки няма да осигурят абсолютна защита. Трябва да признаем обаче, че сме на прага на фундаментална промяна в природата на войната, движена от технологиите и преди всичко от високоточни попадения и повсеместни сензори. На бойното поле вече се появиха роботизирани системи, които подменят живата сила. Аналитичната оценка за предстоящи конфликти и коренни промени в света съвпадна с етап на преминаване в нова, по–динамична фаза, очертаваща обозрим вече пробив на изкуствения интелект и конкретни приложни решения. Това е цифрова повратна точка и в момента AI се развива с невъобразима и главоломна скорост. Дискусиите на експертите водят до извода, че AI- приложенията трябва да бъдат внедрени в армиите "в голям мащаб и с голяма скорост през следващите няколко години и че прилаганата цифровизация на въоръжените сили може да реализира десетилетната мечта за мрежово–центрична война". Големи, така и малки и нови оръжейни фирми представят вече конкретни проекти като такива с използване на AI например за разпознаване и класифициране на обекти в реално време за бойни превозни средства, до използване на невронни мрежи в информационната война, или проект „Дигитализация на наземни операции", обединяващ в мрежа до 25 000 превозни средства и до 155 000 войници.
ИИ и автономните системи са сред най-важните приоритети на Министерството на отбраната на САЩ за модернизацията на технологиите. Въпреки това Министерството на отбраната е изправено пред множество предизвикателства, които забавят приемането на AI и технологии с активиран AI, създавайки рискове от изоставане в бъдеще. Министерството на отбраната анализира шест от най-значимите предизвикателства от гледна точка на ръководството на управлението на програмата на DOD: мисия, данни, компютърна инфраструктура, технически талант, обратна връзка от крайния потребител и бюджет. В допълнение към съществуващите ядрени способности, Америка на Тръмп ще разчита още повече на неядрени прецизни оръжия като хиперзвукови ракети, за да държи ядрените си съперници под контрол. Космическите и кибернетични възможности също биха помогнали на САЩ да запазят настоящото си военно предимство. Такава стратегия би включвала също и фундаментално преосмисляне на разполагането на ракети със среден обсег и укрепване на военните отношения със съюзниците в Европа и Азия.
Макс Тегмарк, физик и експерт в сферата на разработването на изкуствен интелект в Масачузетския технологичен институт, предупреди, че съществува 50-процентова вероятност технологиите, които в момента се създават, да заличат човечеството, в случай че те развият по-голяма интелигентност от самия човек. Някои от водещите учени на планетата дори алармираха, че в обозримо бъдеще изкуственият интелект може да бъде ползван за създаването на автономни армии, както и на роботи, които да бъдат способни да убиват по собствена преценка. По думите им това е напълно реален сценарий, ако хората не подходят с нужния прагматизъм и разум. Колко лесно е да се модифицира Изкуствения интелект, така че да се превърне в опасен инструмент, показва научни изследване, публикувано в списание Nature Machine Intelligence, при което само за 6 часа Изкуственият интелект е успял да създаде 40 000 нови потенциални химически оръжия. Самите учени са шокирани от лекотата на провеждане, което би насърчило злонамерени лица да го направят и създадат по–силни смъртоносни съединения.
Кибероперации
Все повече държави ще формулират критериите си в киберсигурността, каквито имат Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Сингапур и други страни, които са основа за подходите към кибер–политиката, законодателството и регулирането. Стратегиите им ще се адаптират към промените на кибер-атаките и геополитическите събития, както и според нарасналата необходимост от защита на веригите за доставки, особено за военно–отбранителни и високотехнолигични цели. Необходими са нови кибер-норми и развитие на свободно и сигурно киберпространство. Войната в Украйна показа, че досега кибер-операциите са имали повече разузнавателни функции и нямат големи стратегически ефекти. Би трябвало да се изследва повече военно–оперативната полезност на кибер- способностите по време на война. Все повече кибер-атаките се разглеждат като способност за противодействие на сила, например чрез проникване на зловреден софтуер в оборудване за насочване на артилерийски огън например. Основната полза от кибероперациите е кражбата или манипулиране на информация за политика, икономика и други цели. Тези направления се считат за подходящи, защото повечето кибер-операции не отговарят на правните критерии за използване на сила или въоръжено нападение и не могат да се използват за оправдание с клаузата за самоотбрана съгласно член 51 от устава на ООН. Кибер-операциите умишлено се проектират под прага на войната, без ескалация на въоръжено насилие, отмъщение, война. Въпреки че са безценни за шпионаж, кибер-операциите далеч не са заместител на решаваща военна сила. Само през първата година на войната в Украйна е имало над 1123 кибер-операции, което е трикратно увеличение спрямо времето преди войната. Практиката показва, че кибер–операциите успешно спряха сателитната комуникация над Украйна и Европа в деня на нахлуването в страната. За страни, които нямат развита киберотбрана са полезни поуките от практиката в Украйна и заслужават внимание от българска страна. Включително подсилването на украинската киберзащита с кибер–капацитета и способностите на частния сектор, лицензи и сключване на договори от чужди правителства и поддържаща роля на доброволците и национални планове за включване на кибер–резерв във военните структури по примера на естонския отряд за кибер–защита. Кибер–пространството ще остане ключов домейн, а кибер–защитата– решаващ фактор, ограничаващ успеха на противниковата страна.
Европейският съюз няма доктрина в киберпространството. След кибер-стратегията на ЕС от декември 2020 г., едва на 6 юни 2025 г. E Съвет прие концепция относно управлението на кризи в областта на киберсигурността. ЕС трябва да се ангажира със стратегическо изграждане на кибер-капацитет.
Доскорошните уверения от НАТО, че „Алиансът е подготвен добре за „нова ера на колективна отбрана“, бяха в стила на официалното оптимистично говорене и не отговаряха напълно на реалността, ако вземем предвид слабостите, които станаха очевидни в повечето страни–членки в процеса на подпомагане на Украйна. Военния комитет на НАТО обаче уверява, че „Иновациите и по-широко възникващите пробивни технологии ще допринесат пряко за адаптирането на НАТО и неговата Военна стратегия към новия геополитически контекст.“ В Стратегия за прилагане на цифрова трансформация до 2030 г. цифровата трансформация на НАТО ще позволи на Алианса да провежда операции в множество области, да осигури оперативна съвместимост във всички области, да подобри осведомеността и вземането на решения.
Не трябва да се подценява обаче, скритата разработка и поява на нов клас оръжия. Русия демонстрира с „Орешник“ възможността за поражения, равносилни на използването на ядрено оръжие. Тестовете на Плазменото оръжие показват също резултати подобни на ядреното. Демонстрираната способност за тотално електронно блокиране на „противниковите“ връзки, бойна авиация и корабоплаване би означавало предварително придобиване на решаващо надмощие.
В НАТО се обръща внимание на нова опасност: "когнитивна война", която може да манипулира поведението и мисленето на хората. Основание за проучване на когнитивната война от свързания с НАТО център за иновации е факта, че във все по-асиметрични и скрити конфликти нарастват възможностите за манипулиране на човешкия ум с „невронаучни техники и средства“ и в крайна сметка за разработване на „неврооръжия“. Това разширява традиционните техники за манипулиране чрез информационните технологии и Infowar и води до "милитаризация на невронауките". Преувеличенията не са спестени: „Мозъкът ще бъде бойното поле на 21-ви век.“ Вече не територията, „хората са оспорваната област“. Човешкият дух сега се разглежда като новата, шеста военна област наред с класическите области на земята, морето и въздуха, както и новите в космоса и киберпространството. Русия и Китай вече работят активно върху когнитивната война.
Променената среда на сигурност и новите предизвикателства наложиха преминаването на НАТО и ЕС към разширено стратегическо сътрудничество. Очерта се перспективата за такова в области като киберпространството, космоса, устойчивостта, защитата на критичната инфраструктура и нововъзникващите революционни технологии. Началото обаче със само 41 млн евро от общо 1,2 млрд през 2023 г. за финансиране на разработки от сферата на революционни технологии от Европейския фонд за отбрана не беше обещаващо. Въпреки решението на НАТО от юни 2025 г. за амбициозната цел от пет процента увеличение на военните разходи, експертите предупреждават за провал на плановете за превъоръжаване. Това решение неизбежно ще наложи увеличаване на данъците, ще намали обществените услуги, ще пренебрегне социалната държава и ще забави зеления преход и може да застраши единството на Алианса. Ръководството на НАТО сбърка, като се фокусира върху размера на средствата, вместо върху разточителните и неефективни начини на тяхното използване. Трябваше да се съсредоточи вниманието върху превръщането на разходите в по–добра бойна ефективност. Освен това, проблемът, който също не се отчита е, че танкове, ракети и войски сами по себе си не осигуряват силата на Съюза. Истинската колективна сигурност зависи от устойчивостта на обществата, които те са предназначени да защитават, и от мобилизирането на тези ресурси за продължителни периоди от време, за да се обърнат срещу вълната от разделения между народите.
Военната индустрия
Освен политическото приоритизиране от Брюксел и правителствата за производство на оръжия, даващо насоки на индустрията и разширяването на производствените бази, включително и в източно–европейски страни, вече ясно и бързо се очертава търсенето на обединение между големите и нови оръжейни фирми. Например „за проучване на стратегическото сътрудничество в областта на автономните способности и изкуствения интелект по текущи и бъдещи отбранителни програми“, за да разработят автономна технология за надводни бойни кораби, за да се състезават за бъдещата тактическа безпилотна летателна система на армията и т.н.
Най-новата научно-технологична стратегия на Пентагона призовава за по-голяма комуникация между военните, законодателите и дори съюзниците. Области на акцент в стратегията са: биотехнологии, квантова наука, безжична връзка от бъдещето и модерни материали; търговски технологии, като изкуствен интелект и автономност, интегрирани мрежови системи от системи, микроелектроника, производство и съхранение на възобновяема енергия, усъвършенствани изчисления и софтуер; и интерфейси човек-машина; насочена енергия, хиперзвук и интегрирано наблюдение и кибер-способности. Според нов доклад за индустриалната база за хиперзвукови оръжия, „трябва да се предприемат значителни стъпки за укрепване на веригите за доставки на хиперзвукови устройства. Доклад на института Куинси е озаглавен „Финансираните от отбраната мозъчни тръстове задават тона на дебата за Украйна“. Очевидна е симбиозата между силно печелившата военна индустрия и лобистите сред политическите среди. 78% от най-добрите мозъчни тръстове в областта на външната политика на САЩ получават финансиране от Пентагона или негови контрагенти. Влиянието на отбранителната индустрия е още по-силно на върха: всичките 10 водещи външнополитически мозъчни тръста получават финансиране от отбранителния сектор. Приетите от ЕС през 2025 г. решения за заделяне на огромни суми за въоръжение и бойна техника ще дадат силен тласък за развитие на военната промишленост в дългосрочен план, което ще подхранва и интересите на този сектор на индустрията и влиянието му върху политиката.
Разузнаване
Новите технологии разширяват възможностите на техническите способи за разузнаване. Генеративният изкуствен интелект може да направи американското разузнаване по-добро, но само ако се прави с повишено внимание, казва директорът на Агенцията за разузнаване на отбраната. „Това определено може да ни направи по-добри, по-бързи, по-силни. може да бъде страхотен помощник на анализаторите и въпреки че ще засегне човешката работна сила, няма да я замени напълно. Но трикът за интегриране на генеративен AI, който вече се използва за подобряване на изображенията, със събиране на разузнавателна информация може да бъде използването на неговите предимства, без да се ограничава потенциалът на технологията.
Черноморския регион и ролята на НАТО и Турция
Централната роля, която има Черно море за сигурността на Русия и излаза й на Средиземно море от една страна и основните насоки на Стратегията на САЩ за Черноморския регион и политиката на НАТО за значително усилване на Източния фланг от друга, предполагат ускорена милитаризация през следващите години, а с това и увеличаване на рисковете, характерни за гранична зона между два враждуващи съюзи на държави. Това означава, че можем да очакваме не само замесване на приморските страни в регионални конфликти или случайни инциденти, но така и заделяне на значителни бюджетни средства за военни нужди и разполагане на по–големи съюзнически контингенти и нови системи въоръжения, но и нестабилност в повечето от тях. За такава предстояща картина на региона важи формулировката–предупреждение на военния стратег генерал Бен Ходжис, че конкуренцията на великите сили и въоръжаването на Източния фланг не предотвратяват конфликти между тях и не допринасят за повече сигурност, а за все повече военни сблъсъци и войни, което се вижда още днес.
Новият закон за ангажиране на САЩ в Черноморския
регион, който предхожда разработката на новата стратегия за Черно
море и приобщаването на Украйна, Грузия, Молдова, предполагат
повече ангажименти и подкрепа от Вашингтон за региона.
Най–вероятният сценарий е, страните от НАТО да засилят влиянието си
чрез разполагане на способности за противодействие на руската
военна сила. Под въпрос е бързината, с която това може да се случи,
предвид проблемите на САЩ.
Турция под президентството на Ердоган едва ли ще допусне промени на Конвенцията от Монтрьо, която ограничава достъпа на кораби от неприлежащи на Черно море страни по време и тонаж. Поради това, мерките на САЩ и НАТО ще се развият в посока на противодействие на руските военни способности, наблюдение на въздушното и морско пространство, значително по обем разполагане на противокорабни ракети и развитие на способности за борба с подводници и мини. Някои автори в миналото разглеждаха и правните възможности за дългосрочно отдаване под аренда на крайбрежна територия от черноморска държава на САЩ, на която да се изгради военна база, при което корабите биха придобили право да влизат в Черно море, както и възможностите кораби под чужд флаг на черноморска страна да изпълняват същата роля.
По време на управлението на ПСР при Ердоган, успоредно с вътрешния процес на автократизация и регионално развитие, идеологизацията и милитаризацията на външната политика се увеличиха, което завърши със стратегии за военна ескалация и нахлувания, нарушаващи международното право, а също и конфликти със съюзници и съседни страни. От Турция можем да очакваме да продължи да разчупва параметрите на регионална сила и да придобива качества на глобална такава, разширявайки зоната на своето влияние.
Източносредиземноморският фронт и незаменимостта на Турция като съюзник на САЩ все повече се поставят под въпрос. Въпреки това администрацията на Тръмп продължава да вярва, че в рамките на САЩ и НАТО Ердоган няма да се сближава повече с Русия. Общественото мнение към САЩ обаче остава негативно. (Доскоро 81,9% от турците ги смятаха за заплаха, но 58,7% бяха за запазване членството в Алианса.)
Погрешно е да се счита, че Турция ще обърне гръб на Европа и НАТО. Тя ще се стреми да извлича максимална полза от тях, въпреки разширяващата се зона на интереси към страните и съюзите на Изток и особено съсредоточаване усилията за укрепване на Организацията на тюркските държави, съгласно визията й до 2045 г. Тя ще има капацитет да запази определена стратегическа автономност.
Интересите на Турция в Черноморския регион се очертават от четири основни цели: Първо, тя би желала да си осигури водеща роля в региона и роля на представител на НАТО в него. Второ, Анкара да поддържа такива отношения с Русия, че да не я превръща в свой враг, а да има винаги условия за поддържане баланс на силите и интересите си в този регион. Трето, би трябвало именно от горните две цели да произтича задачата Анкара да противодейства на американско присъствие в Черно море. Тя прави разлика между политиката на САЩ и политиката на НАТО в региона предвид поуките от внесената от Вашингтон нестабилност в Близкия Изток. Четвъртата основна цел е свързана с ролята й интересите й в района на Нагорни Карабах и коридора за достъп до Каспийско море.
При прогнозиране ролята на Турция в Черноморския регион и значението й за НАТО следва да се има предвид, че тук за разлика от Балтийско море съществуват общи интереси между Анкара и Москва, изискващи недопускане на външни сили да доминират, а това може да се постигне, ако двете се координират така, че да запазят баланса на силите, въпреки естествените моменти на конкуренция. Колкото повече се разширява турско–руското сътрудничество, включително и в обмена на технологии с приложение във военната област въпреки санкциите на Запада, толкова по–голяма ще става зависимостта между тях и трудно бихме си представили прекратяването им през следващите години, ако няма някаква фундаментална промяна. Само за 6 месеца през 2021 г., броят на новоосновани компании в Турция се увеличи от 9 на 128.
Желанията на САЩ, НАТО и Украйна за превръщане на Черно море в силна военноморска зона под техен пълен контрол биха били осъществими единствено след война с пълно поражение на Русия или провокирайки много сериозен сблъсък между Турция и Русия и разбиване основите на сегашното статукво. Ако САЩ и НАТО възложат на Турция повече отговорности в структурите на политиката за сигурност, това може да намали напрежението между съюзниците от Алианса и Анкара и би я ангажирало повече в укрепване на отбранителните способности. Ако се осъществи идеята за Командване на НАТО за Черноморския регион, Турция трудно би получила сериозни позиции в него при сегашните отношения между нея и Алианса.
Един от динамично развиващите се сектори със солидна база, който ще допринася за международната тежест и военна мощ на Турция в бъдеще е военната индустрия. Решението за постигане на сто процентно самозадоволяване на собствените нужди е на път да бъде реализирано, достигайки вече 80%, паралелно с разширяване на международните успехи в реализиране на военната продукция, което пък увеличава влиянието на страната в други страни и региони и създава основа за доходоносни партньорства. През последните 20 години износът на въоръжение се е увеличил десет пъти. Показателен е примерът с безспорния успех на турския дрон „Байрактар“, който намери приложение и в реални бойни действия. Междувременно турските системи се изнасят за 28 страни по света. През 2023 г. за първи път започна производство на 65-нанометрови чипове в Турция. Амбициозни са плановете й в развитието на ВМС и ВВС. Дистанцирането от САЩ обаче имаше последици – отбранителната индустрия на Турция сега не е в състояние да доведе своите изтребители F-16 до стандарта F-16 Block 70 на Lockheed Martin, тъй като й липсва необходимото ноу-хау.
България
Войната в близост до границите ни и очертаващите се коренни промени в региона и в света безспорно засилиха необходимостта от преосмисляне средата на сигурност, от нова оценка на ролята на България, както и на целесъобразността от Национална доктрина и нова стратегия за национална сигурност. Предвид на паралелното развитие и взаимозависимост между нови технологии и национално развитие в етапа на трансформация в света и региона би било целесъобразно създаването на Съвет за национална сигурност и технологии, под председателството на премиера и Министерство на науката, иновациите и технологиите. Смисълът и ефективността на работата на подобни структури обаче, са постижими, само ако в тях се назначат истински експерти.
Военният бюджет трябва да е стратегически ориентиран, а не да отразява само отделни придобивки за отбраната. Процесът на модернизация на въоръжените сили не трябва да се свежда само до закупуване на отбранителна техника и оборудване, а да води до трансфер на технологии, който да стимулира българската отбранителна наука и индустрия. За да избегне технологичната си изостаналост във въоръженията България трябва да акценитра в плановете си за дигитализация като втори по важност актив след хората в армията, което ще й позволи да развие конкретни предимства, точност и устойчивост. Това ще допринесе за по–бързото придобиване и по–дълбоко интегриране на способности, за надграждане и интегриране на нови технологии. България има научно–технологичен потенциал и доказани реализации за включване с отделни елементи в големи проекти на съюзниците, като отчете пропуснатите досега възможности.
Не е достатъчно разбирането, че трябва да се инвестира в иновации. Един от основните проблеми е повсеместното понижаване на професионализма в изпълнителския и ръководен състав в много сфери на държавата; преки последствия от отсъствието на сериозна експертиза в някои политически решения или отсъствието на такива и култура на управление. Както в международен, така и в национален план историческият преход към нов световен ред и технологичната революция изискват изграждане на стратегически лидери, които мислят по нов, философски и научен начин.
Няма спор, че сигурността и отбраната са съвкупност от цялостно подчинени на една Национална доктрина и координирани политики, но и в реалната практика е необходимо разбирането, че те не зависят само от работата и финансирането на две министерства. В основата на националната сигурност винаги са силната икономика, силната отбрана и силната външна политика.
В международните отношения би било целесъобразно след прекратяване на войната да се предложи или защити всяка идея за договаряне на ново споразумение за европейска сигурност. В междусъюзническите отношения следва да отстояваме все повече отчитането на взаимния интерес и целесъобразността от съгласуване с националните и частни технологични инвестиции за да се създаде единство на усилията, което често липсва в западните ни партньори.
Използвани източници:
1.Christoph Marischka, Noch schreibt KI für uns Texte – bald wird sie Kriege führen, https://www.telepolis.de/features/Noch-schreibt-KI-fuer-uns-Texte-bald-wird-sie-Kriege-fuehren-9068071.html?seite=all Достъпен от: 15.05.2023
2.Българско дипломатическо дружество, «Война» бе думата на годината, Международната политика и българската дипломация», Годишен анализ 2022, Издателство «Изток–Запада», 2023 г.
3. Dahm Yasmina, Aufrüstung im Schwarzmeerraum, Geopolitische Interessen und innenpolitische Konflikte in Bulgarien, IMI-Studie 2023/01, https://www.imi-online.de/download/IMI-Studie2023-01-Schwarzmeerraum.pdf, Достъпен от 16.05.2023
4. Charap Samuel, An Unwinnable War, Washington Needs an Endgame in Ukraine, June 5, 2023, https://www.foreignaffairs.com/ukraine/unwinnable-war-washington-endgame, Достъпен от 05.06.2023
5. Brandt Peter, Müller Michael und Braun Rainer, Die Rolle der NATO– das Konzept 2030, 10. Juni 2023, https://overton-magazin.de/buchempfehlungen/die-rolle-der-nato-das-konzept-2030/ Достъпен от 10. 06. 2023
6. Horovitz Liviu, Schneider Jonas, Offizielle US-Strategie zur nuklearen Rüstungskontrolle: »Nur der erste Schritt oder schon alles?« , 09.06.2023 , SWP, https://www.swp-berlin.org/publikation/offizielle-us-strategie-zur-nuklearen-ruestungskontrolle-nur-der-erste-schritt-oder-schon-alles, Достъпен от 09.06.2023
7. Isachenko Daria, Swistek Göran, Das Schwarze Meer als Mare Clausum , Die Sonderrolle der Türkei in der regionalen Sicherheitsarchitektur, SWP-Aktuell 2023/A 36, 07.06.2023, 8 Seiten, https://www.swp-berlin.org/publikation/das-schwarze-meer-als-mare-clausum, Достъпен от 07. юни 2023
Забележка: Анализът е публикуван в сборника „Проблеми на общата европейска отбрана и сигурност в един все по-несигурен свят“, представен на 09.12.2025 г.
⁎/ Авторът е изпълнителен директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, главен редактор на издание за анализи– международна политика и сигурност, член на УС на БДД и бивш зам.министър на отбраната.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация