ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Задава ли се нова надпревара в ядреното въоръжаване?
Симеон Николов, 06.02.2026
След като на 05. февруари 2026 г. изтече валидността на новия договор START между Русия и Съединените щати за ограничаване на броя на стратегическите ядрени оръжия, подписан през 2010 г., възниква сериозен риск за подновяване на надпреварата във въоръжаването. Това беше последният останал договор за контрол върху ядрените оръжия между двете страни, който сега ги оставя без официален механизъм за регулиране на двустранния стратегически ядрен баланс за първи път от 1972 г. Той беше продължение на споразуменията за ядрени оръжия SALT, налагайки на двете страни, подписали договора, ограничение върху броя на разположените бойни глави и ограничение върху броя на разположените и неразположените стратегически пускови установки. За първи път от половин век вече няма ограничения за превъоръжаване на ядрените сили. Договорът START позволяваше двете страни да притежават максимум 1550 бойни глави и 800 системи за доставка– ракети или бомбардировачи. През септември 2025 г. руският президент Путин предложи да удължи договора с още една година, но президентът на САЩ Доналд Тръмп не прие това. Впрочем Доналд Тръмп се оттегли от още два договора с Русия през 2019 г. и 2020 г. Първият, отнасящ се до ядрените сили със среден обсег (INF), беше подписан във Вашингтон през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов за унищожаването на всички ядрени ракети с обхват между 500 и 5500 километра. Вторият, за режима „Открито небе“, позволяваше взаимно наблюдение от въздуха между страните от бившия Източен и Западен блок. Подписан през 1992 г., той влезе в сила през 2002 г.
Прекратяването на Новия START обаче, бележи началото на нова ера на ядрено възпиране и това е особено обезпокоително, защото ще доведе до увеличаването на броя на държавите, притежаващи ядрено оръжие, така и разпространение и нарастването на съответните им арсенали. Случилото се на 05 02 2026 г. със сигурност ще повлияе и на договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) от 1970 г., който трябва да бъде преразгледан следващата 2027 година, съгласно който държавите без ядрени оръжия се ангажираха да не ги придобиват. Договорът START беше само между САЩ и Русия и може би това беше една от слабостите му. Но той гарантираше минимално ниво на контрол и известна степен на сътрудничество, което намаляваше риска. Сега би трябвало да се установи нов режим на контрол и управляващите в Русия, Америка и Китай трябва да признаят необходимостта от това. Договорът за ядрени сили със среден обхват (INF) между САЩ и Русия е прекратен, въпреки че е сключен за неопределен период. Двете държави също така прекратиха договорите за противобалистични ракети (ПРО) и „Открито небе“. По света има приблизително 12 241 ядрени бойни глави. САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел продължават да модернизират своите арсенали, от които над 9500 са боеготови. Само Русия и САЩ поддържат високо ниво на готовност за 2000 от тях. Русия, САЩ и всички други ядрени държави се насочват към модернизиране и разширяване на своите арсенали.
Въпреки че всяка от страните модернизира стратегическите си сили, ограниченията на разходите и численият паритет между двете страни показват, че е малко вероятно значително натрупване на бойни глави в краткосрочен план. Въпреки премахването на ограниченията, незабавна, неограничена надпревара във въоръжаването едва ли може да се очаква. Натрупване на стратегически ядрени сили би било скъпо за всяка страна. Но не е изключено САЩ да качи допълнителни бойни глави на стратегически платформи, което би било сравнително евтин вариант за възпиране както на Русия, така и на Китай. Русия от своя страна може да увеличи броя на бойните глави на своите разположени междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети, изстрелвани от подводници. Тоест теоретично както САЩ, така и Русия биха могли и да повишат горните граници за ядрените бойни глави, но едва ли това ще е значително.
Какви ще са по–конкретните последствия за Европа? Договорът не разглежда системите, които са от най-пряк интерес за Европа – а именно ядрените сили на театъра на военните действия. По–важни са обаче стратегическите условия, които съпътстват изтичането му, които продължават да съществуват и които ще определят ключови характеристики на европейската среда за сигурност. Последиците от провала на Новия START за доверието в способностите на САЩ за ограничаване на щетите заплашват да изострят безпокойството в Европа относно доверието в разширеното възпиране на САЩ.
В САЩ има мнения, според които не се очакват никакви негативни последици от изтичането на Новия START: „Русия не притежава военни, индустриални или финансови ресурси, за да надхвърли настоящите си ограничения“, твърдят военни експерти. САЩ разполага с ресурси, но биха отделили повече средства, само ако Китай не се опита да навакса в ядрената област, и не се опита да сформира ядрен съюз с Русия. Едва тогава САЩ биха увеличили броя на ядрени оръжия, позволяващи бързо дислоциране и едновременно с това ще укрепят противоракетната отбрана в допълнителни райони като например Гренландия. След първоначалния отказ президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази мнение за «ново, подобрено и модернизирано споразумение», което да има по–голяма дълготрайност, каквото и да означава това. Освен това, той не за първи път посочва, че би искал новата сделка да включва и Китай.
От руска страна се счита, че е необходим нов подход към бъдещите договори за разоръжаване: „В свят с девет ядрени сили няма да е възможно широко да се прилага практиката на руско-американските споразумения.
Все повече държави обмислят придобиването на ядрено оръжие, ръководени очевидно от разрастващата се нестабилност в света и оттеглянето на силите, на чиято защита са разчитали. Включително и западни държави показват, че се чувстват принудени да придобият свои собствени ядрени оръжия. Така например наскоро бригаден генерал Франк Пипер от Командно-щабния колеж на германските въоръжени сили заяви: „Германия се нуждае от собствени ядрени оръжия“. Преди няколко години Турция заяви същото в ООН. В НАТО се изтъква необходимостта от допълване на френския и британския арсенал. Но стремежът им към индивидуална сигурност вероятно би предизвикал спирала от по-нататъшно въоръжаване. Така нараства вероятността от фатална грешка при оценка на заплахата и предизвикване на война, която да прерасне в ядрена.
Освен че до края на 2026 г. трябва да бъде завършена модернизацията на американските ядрени бомби в Европа и Турция, някои от които до 170 килотона са с 10 пъти по–голяма експлозивна мощност, отколкото бомбата от Хирошима, предстои разполагане на американски крилати ракети в Германия от 2026 г. съгласно решение от срещата на върха на НАТО в Ню Йорк от юли 2024 г. Това поражда съмнения дали Федерална република Германия нарушава по този начин Договора за неразпространение на ядрени оръжия, въпреки че се отрича възможността оръжейните системи да бъдат оборудвани и с ядрени бойни глави. Международната асоциация на юристите (ILANA) в своята оценка по международното право, приема обаче, че разполагането на германските военновъздушни сили е несъвместимо с Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Безспорен факт е, че времето за реакция се скъсява и рискът от ядрена война в Европа би се увеличил драстично.
Договорът на ООН за забрана на ядрените оръжия, който влезе в сила на 22 януари 2021 г., е подписан от 95 държави, а 74 са го ратифицирали или са се присъединили към него. Той забранява на всички подписали го държави да разработват, произвеждат, складират и изпитват ядрени оръжия. Със сигурност може да се прогнозира, че натискът върху ядрените държави да изпълнят задълженията, които са поели в Договора за неразпространение на ядрени оръжия, ще нараства. Договорът е подкрепен предимно от държави, които не притежават ядрено оръжие. Целесъобразно би било да се направят опити за започване на преговори, насочени към минимизиране на рисковете. Целта трябва да бъде договаряне поне на намаляване на най-високото ниво на тревога и отказ от първо използване на ядрени оръжия.
Стремежът за придобиване на ядрено оръжие е само върха на айсберга на рязко нарасналото през последните години въоръжаване на страните. Европейските страни-членки на НАТО например са инвестирали над 3 трилиона щатски долара във въоръженията си през последното десетилетие. Тенденцията е подчертано отдалечаване от мирната политика на разоръжаване от близкото минало. Обрат на тази тенденция е възможен само чрез контрол върху въоръжаването и разоръжаване. Формирането на политика за мир означава даване на приоритет на дипломацията, предотвратяването на кризи и деескалацията.
Международната дипломация би могла да допринесе много за въвеждане отново, актуализиране и разширяване на договорите за разоръжаване. Женевската конференция за разоръжаване, би могла да бъде мястото, от което да стартират преговорите. Защитата и запазването на международната архитектура за контрол върху въоръженията е най-спешната задача в момента. През пролетта на 2026 г. държавите-членки на Организацията на обединените нации ще се съберат в Ню Йорк за Конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Предвид настоящата геополитическа ситуация, ще бъде важно международната общност да потвърди договора в неговите цели и задължения.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация