Симеон Николов, 14.02.2026

Втора част от „Задава ли се нова надпревара в ядреното въоръжаване? “

След като на 05.февруари 2026 г изтече срокът на договора Нов СТАРТ вече няма пречки за възобновяване и бурно развитие на ядрените програми на двете суперсили, както и на други държави, които отдавна се стремят към придобиване на ядрено оръжие. Този подход ще увеличи опасенията и ще активизира усилията за търсене на ефективна самозащита. Проблемът обаче е, че такава вече няма. Отбраната от новите ядрени средства и носители е структурно невъзможна! Дори с планираните огромни средства от 5% от БВП до 2035 г. Към това погрешно развитие се вървеше не само от страх, остаряло блоково мислене и неспособност да се преосмислят собствените погрешни планове и решени, а и от откъсване и разминаване с реалността.

След прекратяването на новия договор СТАРТ, разположените ядрени арсенали на САЩ и Русия могат да бъдат значително разширени. Към това трябва да прибавим миниатюризация на ядрените оръжия с висока точност и  понижаване на ядрения праг. Тези процеси биха довели до допълнително дестабилизиране на отношенията между Съединените щати и Русия, биха увеличили риска от ядрен конфликт поради грешни решения или недоразумения. Надпревара в ядреното въоръжаване между Съединените щати и Русия ще се пренесе към Китай и други ядрени сили, което ще доведе до влошаване на глобалната сигурност. Това значително увеличава риска от случайна ядрена война.

Нека си спомним, че на срещата на върха на НАТО в Ню Йорк в началото на юли 2024 г. изненадващо  беше взето решение за разполагането на американски ракетни системи със среден обсег в Германия до 2026 г. В документа беше записано, че до 2026 г. само в Германия ще бъдат разположени крилати ракети „Томахоук“, ракети SM-6 и нови хиперзвукови оръжия. Тези оръжия могат да бъдат въоръжени конвенционално и – ако е необходимо – с ядрени бойни глави. С обхват над 2000 км, те могат да достигнат цели в Русия само за няколко минути. За разлика от решението на НАТО, този път не се предвиждаше предложение за преговори с Русия. По време на военноморски парад в Санкт Петербург Путин отправи ясни предупреждения, че когато  „важни цели в Русия ще бъдат в обсега на противника,  държавни и военни обекти и важни промишлени съоръжения могат да бъдат ударени в рамките на десет минути. Затова Русия ще отговори по същия начин. Руските военни кораби също биха могли да бъдат оборудвани с ракети в отговор.“ Овен това, Русия също има ракети, способни да носят ядрени заряди, разположени в Калининград, на около 500 километра от Берлин. Руски хиперзвукови ракети, например, също са разположени в региона. Да не говорим за  „Орешник“, който вече бе използван във войната в Украйна.

Съвременните технологични способности на ядрените оръжия превръщат уязвимостта на развитите индустриализирани държави в неизбежна. Военната отбрана на съвременните държави губи смисъла си, защото те са структурно неотбраняеми срещу това въоръжение. Не е трудно да се проумее, че сигурността днес не се създава чрез разполагане на системи за противоракетна отбрана или оръжия със среден обсег, а чрез диалог, разоръжаване и контрол върху въоръженията. Жалкото е, че тази истина ще я научим на цената на милиони човешки животи и разрушения на цивилизования свят, в който е имало дефицит на цивилизовано мислене.

Симеон Николов, 14.02.2026