ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Когато започне да мисли ботушът, мозъкът може само да марширува
Симеон Николов, 27.02.2026
По време на отбелязването на четвъртата годишнина от войната в Украйна отсъстваха прогнози за изхода от този конфликт, което свидетелстваше за несигурността в развитието му е преговорите между страните.
Опитът да се направи някаква прогноза поне за 2026 година се сблъсква с упорито демонстрираната позиция от европейските страни от Коалиция на желаещите, изразена и в словото на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенв Киев на 24. февруари с думите само Мир по украински условия. Това било ясно послание, както към украинския народ, така и към Русия. Позиция лишена от всякаква реалност и саботираща дори водените преговори и окуражаваща безумния стремеж към продължаване на войната, внушаваща победа над една ядрена държава. Без да се държи сметка за ежемесечно покосяваните от смъртта на войната 32 000 украински жертви.
Преговори
Въпреки продължаващите преговори, мирно споразумение действително не се вижда. Трябва да признаем обаче крехкия политически факт от началото на настоящата година: За първи път в преговори в Абу Даби между Украйна, Русия и САЩ съветници по сигурността както от руската, така и от украинската страна фокусираха усилията си върху териториалните отстъпки и гаранциите за сигурност, двата ключови въпроса за Украйна и подобриха позициите на делегациите. Всички страни подчертаха конструктивния им характер на преговорите.
Разбираемо е, че президентът Зеленски има вътрешнополитически проблеми за да отстъпи още територии. Провеждането на референдуми и избори в условията на война и милиони разселени украинци обаче е нереалистично. Безспорно президентът Зеленски, подкрепян найсилно от няколко водещи европейски страни е пречка в преговорния процес. Президентът Тръмп споделя частично тази руска позиция.
Русия от друга страна не може да се съгласи с разполагането на въоръжени сили на страните от НАТО на украинска територия, което показва първо, че продължава неразбирането за част от причините за започване на войната и второ, че съгласно международното право мироопазващите сили трябва да са от неутрални трети страни. В тази връзка продължава неразбирането, че Русия не води война за територии, а поставя въпроса за следвоенния световен ред и гаранции за мирно съвместно съществуване, а не разширяване на военни блокове и струпване на въоръжение на границите й. Едва през четвъртата година стана ясно, колко важен бе въпросът за първопричините за началото на войната за едни преговори. Не само президентът на САЩ Доналд Тръмп очевидно прие доводите на руската страна при първата си среща с Путин. Въпреки че още през 2014 г Виктория Нюланд, бивш заместник-държавен секретар на САЩ, бе признала за 5те милиарда за преврата в Украйна. Новият момент е, че в края на 2025 г. президентът на Франция Макрон след една от срещите си с британския премиер изненадващо също призна за първопричините за войната.
Въпреки че последният кръг от преговори бе оценен от всички страни като конструктивен, Русия продължава да настоява за предаване на остатъка от територията на Донбас, които още са контролирани от украинските въоръжени сили. Против териториаллни отстъпки е само малко мнозинство от уклраинците, сочат анкетите на Киевския международен институт по социология. Украинските военни обаче в мнозинството си се противопоставят на териториални отстъпки и особено предаване на важни отбранителни укрепления в Източна Украйна.
Предложението, инициирано от САЩ и представено от Зеленски, за превръщане на поисканата от Русия територия в демилитаризирана икономическа зона беше отхвърлено от Москва.
Дали обаче един предприемач по недвижимите имоти Стив Уиткоф и зетят на Доналд Тръмп, Джаред Кушнер са дипломатически и военно подготвени да преговарят с руската страна, това е друг въпрос.
Украйна се намира в странното положение от една страна подложена на натиск от САЩ да направи отстъпки в преговорите, което отслабва позициите й, а от друга страна подстрекавана от Европа да продължава войната и да не се съгласява на предлаганите условия за мир, което пък я тласка в още по задънена улица, с цената на още повече жертви. Един от резултатите е, че разочарованието и отчуждението на украинците от САЩ и все повече и от Европа нарастват. Умората от войната се чувства не само във воюващите страни. Обществената подкрепа за Украйна е намаляла и в някои страничленки на НАТО, напромер в Полша, която беше и още е сред основните подръжници на войната.
Влиянието на САЩ
Участието на САЩ във формирането на политиките за сигурност и отбрана на Украйна засили ролята на Вашингтон като централен стратегически играч. Президентът Тръмп обяви, че иска цялостен договор за мир до 4 юли 2026 г. Лесно разбираемо е, че той очевидно иска да отбележи 250-годишнината на САЩ като велик миротворец. Посъщественото обаче е прекратяването на пряката американска помощ и поемането на същата в голяма степен от Европа, която заплаща оръжията, произвеждани в САЩ. Още поважно е, че без сателитните данни и космическото разузнаване на САЩ, украинските въоръжени сили губят сериозни оперативни възможности. Последствията в комуникационната сфера във въоръжените сили може да доведат до парализиране управлението на украинските войски на фронта. Друг задаващ се проблем е, че Киев има средства само до май, а без подкрепата на държавата ще изпадне в неплатежоспособност. Тук ЕС полага усилия разбира се, това да не се случи.
Влиянието на военнопромишления комплекс и военните
Украйна се превърна в лаборатория за изпитания на нови или усъвършенствани видове оръжия и много производители се стремят да получат конкретни и бързи резултати от това. Огромните печалби на военната промишленост на САЩ и някои европейски страни са основание за оказване на влияние върху политическите и държавни ръководства за продължаване на войната. Военните ръководства в тези страни признават, че черпят много опит от войната в Украйна, както впрочем показаха и някои военни учения напоследък като това в Естония. Опитът и иновациите в отбраната са определено полезни за Запада и доведоха до ускорено развитие на нови, модерни и поефективни оръжия.
Преки преговори?
Фактът, че все повече войната в Украйна се превръща във война между Русия и страните от НАТО, предпазливо наричана от някои посредническа война, въпреки че вече има и жертви офицери и инструктури от западноевропейски страни, навежда наблюдателите на идеята за провеждане на директни преговори между САЩ и Русия, първоначално без участието на Украйна, като виждат в тях един поефективен път към постигане на мир. В известна степен има логика, че Украйна се е превърнала в бойно поле на спорещи световни сили за нов ред за сигурност. Проблемът обаче е, че мир не би могъл да се постигне, ако Европа продължава войнстващата си реторика и максимални усилия за продължаване на войната. Освен това, давайки приоритет на интересите на великите сили пред тези на хората, пряко засегнати от войната, остават реалните проблеми нерешени, а може би дори и тлеещо огнище за бъдещи военни сблъсъци.
Безспорно ще е необходима поголяма гъвкавост на преговарящите страни. Споразумението би трябвало да отговарят на опасенията за сигурността, заявени от Русия, но и да внесе спокойствие в другите участници в преговорите. Военното оттегляне трябва да се осъществи постепенно, за което е необходима предварително договорена рамка за прекратяване на огъня и ограничаване на операциите. Трябва да има гаранции за спазване на териториалните споразумения и координация за облекчаване и премахване на икономическите санкции.
Все пак поголямо доверие вдъхва дипломацията на великите сили, които могат на база на своето влияние да се съсредоточат върху системната сигурност и стратегическите компромиси за да решат структурните проблеми на конфликта поефективно, създавайки условия за устойчив мир.
Разкритията от последните дни за предоставяне на Украйна на ядрен материал за самостоятелно създаване на т.н. мръсна ядрена бомба, която украинците да използват срещу Русия, както и предложението на френския президент Макрон за общоевропейски «ядрен щит» свидетелстват за авантюристични подходи, които могат да изпепелят Европа в една кратка ядрена война, която става все пореалистична.
Къде е България?
Битката на Украйна срещу Русия е въпрос на български национален интерес., заяви служебният министър на външните работи Надежда Нейнски в Брюксел след заседание на Съвета на външните министри на ЕС. Къде видя министър Нейнски българския националане интерес в бомбите и ракетите? Нали служебното правителство трябваше само да подготови провеждането на избори? Очаквано последва взрив от реакции на възмущение в мрежата. Това отношение на българското общество дава някаква надежда, че няма да позволим въвличането ни във война. Историята е показала, че предателите на народните интереси винаги са били наказвани. Но когато започне да мисли ботушът, на мозъкът не му остава нищо друго освен да марширува.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация