ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция: Атаката на САЩ и Израел срещу Иран беше стратегическа грешка
Разузнаването е знаело за подготовка на войната от януари
Симеон Николов, 17.03.2026
Турция като сериозна регионална сила и член на НАТО се явява единствената страна, която отделя България от войната в Близкия Изток и на нейна територия имаше вече три ракетни попадения, затова е странно, че българските коментатори не отделят достатъчно внимание на нейните позиции, роля и намерения. След опитите на Тръмп да въвлече страни от НАТО във войната, като ги призова да участват в охраната на корабите, преминаващи през Ормузкия проток и дори отправи закана, ако не го направят, въпросът за ролята на Турция, въпреки че тя не бе спомената, става още по–важна.
Положението на Турция е особено, защото не може да си позволи да заеме страна, но понася последствията от един конфликт, който може да прерасне в световна война, а не може да се дистанцира напълно от него. Дали Турция може да запази някаква средна позиция в тази война е въпрос, на който трудно би могло да се отговори положително.
В икономически план Анкара се опасява от увеличаване на вече високата инфлация, недостиг на енергия и загуби в туристическия сектор; в политически аспект тя е загрижена за несигурните промени във властта в Близкия изток, както и за евентуално възобновяване на конфликти с въоръжени кюрдски групировки в региона.
Реакциите на Анкара на трите ракетни удара по нейна територия обаче беше подчертано сдържана. Тъй като Иран категорично отрече подобни свои действия, възникна въпросът, дали определени сили не се опитват да провокират въвличане и на Турция във войната. В реч през февруари 2026 г. бившият израелски премиер Нафтали Бенет нарече Турция „новия Иран“ и предупреди за възникваща турска заплаха. Фактът, че Турция се въздържа да определи трите ракетни удара като повод за задействане на член Пети на НАТО показва желанието й за избягване на ескалация, която би я принудила да заеме страна. Турция има опита и спомена от проблемите, които възникнаха на времето със Сирия: бежански потоци, незаконни мрежи и широко разпространена икономическа криза.
Турция винаги се е стремяла да бъде посредник между Изтока и Запада, поддържайки дипломатически отношения както с ЕС, така и с държавите от Близкия изток. Тя се опитваше да играе посредническа роля в спора между САЩ и Иран, но без резултат. Анкара продължава да смята атаката на САЩ срещу Иран за стратегическа грешка.
Турция е била наясно още в края на януари, че се очаква война и относно ролята на Израел във въвличането на САЩ в нея. След като войната вече е факт турският министър на външните работи Хакан Фидан призна с голямо разочарование, че тя била само отложена, а в края на януари след получаване на информация от САЩ е информирал президента Ердоган. „Това бяха много мрачни моменти. Очаквахме избухването на война или първата атака всеки момент“, признава външният министър, бивш шеф на турското разузнаване.
Стремежът на Турция да бъде транзитен център между Централна Азия, Близкия изток и Европа, предполагаше регионалната стабилност като едно от условията за икономическия й модел. Този конфликт обаче внася много рискове през границата с Иран от около 530 км. с последици от различен характер– икономически, политически, хуманитарни. Още в първите няколко дни от началото на войната бяха изготвени три плана за спешна реакция: справяне с потенциален поток от мигранти от иранската страна на границата; създаване на буферни зони по границата, ако движението не може да бъде спряно; и допускане на хората в Турция при контролирани условия. Подготовката включваше първоначален капацитет за приемане на до 90 000 души в случай на внезапен наплив.
Нестабилността сега обаче, означава вече намалено доверие на инвеститорите.
Последствията от войната ускори и задълбочи икономическата криза в Турция.
Анкара активира дипломацията си със САЩ, ЕС и държавите от Персийския залив, призовавайки всички страни да се върнат на масата за преговори. Според правителствени източници, Анкара вече работи по създаването на формула, която би могла да доведе враждуващите страни на масата за преговори като равни на по-късна дата.
Основната загриженост на Турция е всъщност как ще изглежда регионалният следвоенен ред, след войната срещу Иран. Една многополярна регионална архитектура, в която Иран беше противотежест на Иран, беше много по–приемлива за Турция. Евентуалната перспектива след войната Израел да осъществи част от плана си за придвижване към мечтата си за „Велик Израел“ и превръщането му в хегемон в региона, силно тревожи Турция.
Предвид на дългогодишната битка на Турция с кюрдите и постигнатия през 2025 г. „успех“ ПКК да се съгласи на разоръжаване, опитът на САЩ да мобилизират кюрди от съседни страни във войната срещу Иран и дори да ги въоръжи, предизвиква тревога в Анкара. Впрочем, организацията на ПКК, Партията за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), изрично отхвърли призива на Йоджалан за разоръжаване. Използването на кюрдски групировки срещу Иран от САЩ се считаше, че ще представлява сериозен риск за сигурността на Турция. Турция и Иран преди войната имаха споделен интерес да предотвратят териториалната консолидация на кюрдите в региона. Рисковете продължават и днес, предвид на плановете на САЩ и Израел да търсят обединение на Азербайджан с ирански Азербайджан. Подтикването на Азербайджан да воюва с Иран е друга сериозна грешка на САЩ. Политическият елит на Иран е съставен до голяма степен от азербайджански турци. В такъв сценарий не бива да се очаква Турция, като член на НАТО, да се намеси в конфликта и да се бори срещу Иран. Това очевидно би било капан за Турция, но не бива да се пренебрегва възможността за въвличане на НАТО във войната чрез операции под фалшив флаг през Азербайджан и Турция.
Най-важният въпрос за Турция сега е запазването на регионалната стабилност.
Основните цели, които си поставя Турция са:
– Справяне с икономическите проблеми, предизвикани от войната;
– Недопускане да бъде въвлечена в пряка военна конфронтация в региона;
– Предотвратяване на нови кюрдски въстания в съседните страни;
– Противопоставяне на нов регионален ред, при който Иран е омаломощен, а Израел придобие неконтролируемо влияние.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация