ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Подведен ли беше Тръмп за война с Иран и шансове за излизане от капана
Симеон Николов, 04.04.2026
Развитието на конфликта в Близкия Изток се намира на кръстопът. Той може да се развие главно в две основни направления:
- Деескалиране на военните действия и свеждане на конфликтния потенциал в найдобрия случай до нивото му преди началото на войната.
- Продължаване на военните действия с преминаване с перспектива за една продължителна война, която с голяма степен на вероятност ще погълне целия регион.
Тъй като замисълът за свалянето на режима в Техеран не само че не се реализира, а втвърди позициите и ролята на Иранския корпус на гвардейците на ислямската революция, а освен това беше демонстрирана способност да затвори Ормузкия проток с крайно негативни последствия за международната икономика, логично може да се търси изход от войната в оттегляне на САЩ под предлог, че са намалили силно вероятността от придобиване на ядрено оръжие и потенциала му от балистични ракети.
САЩ могат да си позволят това, защото балансът на силите беше променен, доколкото Иран е вече послаба заплаха и за Израел. Откритите проблеми при този вариант са два:
- Как Иран ще се възползва от предимствата си да влияе и дори да диктува режима за ползване на Ормузкия проток, като лост да въздействие на световната икономика?
- Израел не би възприел такъв изпод от войната предвид на целите му срещу Иран, счита за основна заплаха за съществуването му и може да саботира всяко мирно споразумение. В найдобрия случай би прехвърлил усилията си върху иранските проксита, главно Хизбула и създаване на буферна зона с Ливан, окупирайки отново региона южно от река Литани.
При втория вариант продължаване на военните действия без изгледи за времеви срок на същите, естествено това ще означава задълбочаване на международната икономическа криза заради блокиране на Ормузкия проток, повишена инфлация, нестабилност на пазара и прекъсвания на веригите за доставки. Противно на изявленията на президента Тръмп за почти пълното унищожаването на ракетния потенциал на Иран, последният показва, че е способен да нанася сериозни поражения, а по експертни оценки над 50% от този потенциал е запазен.
Планираното завземане на остров Харг, с цел прекъсване основната част от износа на петрол на Иран и на остров Ларак, за да лиши Иран от контрол и проверка на петролни танкери, би струвало много скъпо на САЩ и жертви, които американското общество не може да приеме. Войната струва на САЩ милиарди долари на ден. Впрочем, заканата за окупиране на остров Харг дойде, въпреки че Иран бе разрешил преминаването на двадесет американски петролни танкера през Ормузкия проток.
Тръмп трябваше да признае своите провали, които доведоха до днешната ситуация: В началото на март Американската международна корпорация за финансиране на развитието (DFC) предложи да застрахова търговски кораби срещу военни рискове в Персийския залив която непрекъснато се увеличаваше. Капитаните отказаха да рискуват да се жертват, дори когато им беше предложена пълна застраховка. Пазарът на държавни облигации на САЩ започна да изпраща сигнали за бедствие. Федералният резерв не се намеси. Предоставянето на подкрепа от централната банка се провали. Тръмп удължи паузата на ударите срещу иранската енергийна инфраструктура с още 10 дни. Военният отговор за запазване на протока бе изстрелването на повече от 168 ракети Томахоукпрез първите 100 часа, тоест произведените за близо три години ракети. Пентагонът оцени разходите за конфликта на 11 милиарда долара за шест дни. Администрацията поиска допълнителни бюджетни средства в размер на 200 милиарда долара. Конгресът не отпусна средствата. Това бяха четири провала на политиката на Тръмп, довела нещата до днешното положение. Може би заслужават внимание и някои информации от американски разузнавателни агенции, според които умишлено е било въздействано върху Тръмп за въвличане на САЩ в друг конфликт със същия потенциал за световна война като този в Украйна за да се отклони многократно заявеното от президента намерение за прекратяване войната в Украйна. Това би обезсмислило над десетилетие планиране от Атлантическия съвет.
Съсредоточаването на морски пехотинци в региона и парашутисти от 82-ра въздушнодесантна дивизия, както и една голям брой кораби на ВМС на САЩ за тези цели свидетелства именно за силов вариант за постигане на целта. Това няма да гарантира освобождаването на протока. Иран лесно може да минира същия, а разчистването му с много рискове би отнело на САЩ няколко месеци. Срещу това Иран ще насочи целия си потенциал от дронове и крилати ракети. Обхватът само на дрона Shahed-136 е 1200 мили, с него могат да бъдат поразени отвсякъде американските кораби в Персийския залив.
Политиката на ескалация въвлича съседните страни от региона. Обединените арабски емирства заявиха, че са готови да се включат в операция по отваряне на Ормузкия проток, ако е необходимо със сила, заедно със САЩ и други съюзници. Това би бил първият път, когато държава от Персийския залив активно ще се намеси във войната. От нея излезе и идеята за сформирането на международна коалиция. Други държави от Близкия Изток обаче бяха гневни на САЩ, че не са взели предввид предупрежденията им и не са спрели Израел да нанася удари по ирански енергийни обекти и с това да предизвиква ответни ирански удари по американски цели в съседни страни.
Вероятно е положението на война да продължи още няколко месеца и в най-лошия случай Ормузкият проток може да остане затворен за много уязвими страни доста след крайния срок, определен от Тръмп. Като че ли не се отчита по-голямата опасност предвид глобализацията и взаимозависимата търговска система, в резултат на което съюзници на САЩ като Австралия, Индия, Япония и Филипините биха били сериозно засегнати от затваряне на Ормузкия проток. Според официални данни Австралия вече изпитва недостиг на доставки, Филипините обявиха извънредно положение, Япония в момента черпи от стратегически петролни резерви.
Предсказание за ислямистка заплаха, идеята, че подкастърите, които говорят срещу правителството в една държава, ще бъдат мишена, е показателна, за това, че всичко се прави, за да се поддържа климат на война и омраза. Инсценираната и изфабрикувана заплаха от спящи клетки от Иран, насочени към обикновените граждани друга тактика за всяване на страх от страна на водещите медии на Запад продължава, докато подготовката за по-нататъшни операции под фалшив флаг, за които Иран ще бъде държан отговорен, вероятно е в ход. Но едва ли ще ни накарат да повярваме, че ще има втори 11 септември. Войната срещу Иран се превърна в очевидно прикритие за истинския план за преобразяване на света.
Единствено мирни преговори и взаимни компромиси могат да спрат тази рискова за света война, чийто последствия могат да бъдат непредсказуеми. Докато иранският режим е сигнализирал за готовността си да преговаря, американският президент отправя закани да върне Иран каменната ера, което е нелогично поведение. А могат да се задоволят някои искания на Иран, които не биха били неизпълними или с негативни последствия за САЩ. Достатъчно е прекратяването на атаките срещу иранския режим в замяна на прекратяване на иранските удари по американски и съюзнически кораби и танкери, минаващи през Ормузкия проток. Отказът на САЩ от промяна на режима в Иран е наложителен, защото силовите действия показаха втвърдяването му, а ако заложат на подкрепа на етническите национални групи, това би предизвикало умерените среди да подкрепят теокрацията, за да се запази териториалната цялост на Иран.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация