ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ВОЙНИТЕ И НОВИТЕ ВОЕННОТЕХНООГИЧНИ СПОСОБНОСТИ
Симеон Николов 10.04.2026
(Откъс от годишния сборник с анализи на Българското дипломатическо дружество Отива ли си следвоенния световен ред, Международната политика и българската дипломация, Издателство Изток-Запад, 2026 г.)
Преходът към нов световен ред не може да бъде забавен от силови подходи, но го прави покрехък, бавен, нестабилен и неконтролируем. Свидетели сме на края на правилата в международната политика и заменянето им със сила, а това пряко се отразява на сигурността. Архитектурата са сигурност и сътрудничество във всички географски региони се предефинира. Изострят се съперничества, амбиции, исторически рани и нараства склонността към силови решения. Засилва се чувството за разпад, а възникващият вакуум се запълва с кризи, конфликти и внезапни разриви, санкции и заплахи. Те обаче не генерират ред, а задълбочават кризи, изострят конфликтите и ускоряват формирането на противникови блокове. Нараства вероятността от разпадане на дългогодишни съюзи и възникване на нови междудържавни формирования. Настъпването на новия световен ред е съпроводен с разпределяне на сферите на влияние. Промените ще са част от един многополюсен световен ред, в който няма доминираща суперсила и изцяло доминиращ силов блок. Икономическата и военната мощ имат решаваща роля в този процес, но и революциите във военните технологии подготвят бъдещи резки обрати в баланса на силите. Променя се характерът на войните. Те стават поожесточени, сложни и попродължителни. Голяма част от тях са между държави и недържавни групировки. Войната започва да се превръща в новата нормалност на все повече континенти. Една от причините затова е, че липсват силно лидерство и стратегии за излизане от конфликта, а военната намеса се третира като единственото решение. Нарастват хибридните заплахи, които поставят редица страни в рискови ситуации. Значително се увеличава потенциалът за локални войни и дипломатическиполитически схватки по нови фронтови линии между страните. Международните организации и мултилатерализмът отслабват, докато прилагането на военни решения се засилва. Във връзка с прилаганите от САЩ нови практики трябва да се отбележи, че блокадата по своята същност е акт на война съгласно класическото и съвременното международно право на въоръжените конфликти, правото на морската война и обичайното право. Ако моделът, иницииран от САЩ във Венецуела, без обявяване на война и без разрешение на СС на ООН, бъде приложен в Тайван, Китай би трябвало директно да се противопостави на ВМС на САЩ при подобен ход. В момента, в който тази практика на блокада без война, започнала в Карибите, се повтори в Тихия океан, това ще означава де факто и дори открит колапс на международния ред. Създава се впечатлението, че дебатът около по-широката концепция за сигурност в крайна сметка може да бъде прелюдия към бъдеща голяма война: милитаризация в чужбина, репресивни промени в мерките за сигурност в страната.
В търсенето на причините за многобройните военни конфликти е важно да се наблюдават две важни развития: нарастващата фрагментация на въоръжените участници и нарастващото външно участие във вътрешни конфликти. До края на 2024 г. е имало 49 участници в конфликти, използващи едностранно насилие: 14 правителства и 35 недържавни участници. Увеличеният брой въоръжени групировки създава и по-голяма несигурност. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. е имало и над 450 въоръжени групировки по света, повечето от тях в Африка (44 процента) и Близкия изток (20 процента). Това означава, че най-малко 210 милиона души живеят в райони с ограничена държавност, които са или напълно контролирани от въоръжени групировки, или са оспорвани.
След войната в Украйна или паралелно с нея са вероятни конфликти в Близкия Изток, където вече сме свидетели на няколко горещи точки, които могат да слеят и прераснат в световна война. Военни решения са възможни в Латинска Америка. Рисковете от война и през 2026 г. остават в Иран, Судан, Южен Судан, Етиопия, Хаити, Мианмар, Демократична република Конго, Мали и Буркина Фасо.
Става все по-трудно да се използват дипломатически средства за противопоставяне на милитаризацията и застъпване за мирни инициативи. Статистиката сочи, че днешните конфликти се разрешават потрудно с преговори. Ако през 90те години са подписани най-голям брой мирни споразумения, средно 75,4 годишно, то от 2020 до 2025 г. броят им е спаднал до едва 42 годишно. Броят на смъртните случаи в насилствени конфликти е най-високият от началото на събирането на данни през 1989 г. Спешно е необходимо систематично да се регистрират важни промени и да се коригират подходите за защита на цивилното население. Само политическо преосмисляне и позадълбочена открита дискусия може да положи основите за по-ефективно справяне с предизвикателствата на новите войни.
Поуки от войната в Украйна
Войната в Украйна показа фундаменталната трансформация на бойното поле и сложи край на почти вековното господство на концепцията за механизирана война. Пехотата ще бъде остаряла до 2030 г. Кадри от Източна Украйна показват, че няма настъпващи колони, няма щурмови вълни, няма масирана пехота. Вместо това: празни пейзажи и когато се появят хора, това е по начин, който обръща всички класически представи за война с главата надолу- малки бойни групи от по няколко човека. Военните експерти предлагат вече единна, многофункционална сила, която да не е строго разделена на родове войски. По същество това е доразвиване на руската концепция за батальонна бойна група: по-малки, по-гъвкави бойни единици с интегрирана артилерия, противовъздушна отбрана и други поддържащи елементи, които биха могли да действат по-независимо от традиционните структури.
За разлика от Русия и Китай Западът продължава да се придържа към остарели концепции. Европа се опитва да компенсира намаляващата й политическа тежест с военна реторика и огромни програми за превъоръжаване, което някои автори сравняват със стратегическа заблуда с исторически размери. Европа започна наливане на средства и масово превъоръжаване без аналитично да проумее първо новите реалности на бойното поле. Съвременната сигурност трябва да се изгражда не само чрез военни разходи, но и чрез сигурност на енергийните доставки, инфраструктура за данни и технологичен суверенитет. Сигурността вече няма да се постига само с оръжия, а с информация; не с конкуренция, а със сътрудничество.
Характерът на войната се промени значително през последните няколко години. Поради бързите технологични промени и от двете страни, отбраната работи по-добре от нападението. Много по-лесно е да се задържи територия, отколкото да се завземе още повече от нея.
Бъдещите войни вече няма да зависят от това кой може да събере най-много хора или да разполага с най-добрите самолети, кораби и танкове. Впрочем, танкът се превръща в лесно откриваема и лесна за поражение цел с все по-неефективна оръжейна система за директен бой. Вместо това, те ще бъдат доминирани от все по-автономни оръжейни системи. Победата на бойното поле сега зависи изцяло от способността да се изпреварва врагът в технологичното развитие. При всички предстоящи промени в света и в региона определящи ще бъдат надпреварата за превъзходство в научнотехнологичната сфера, икономически войни и усвояване на природни ресурси. Ще нараства влиянието на технологичните компании и в националната сигурност, придружено със съперничества и нови условия за нов цифров и дори технологичен ред. Новите технологии обаче, биха могли да се използват за наблюдение и проверка на споразуменията за разоръжаване. Например, сателитни изображения и анализ на данни, подкрепен от изкуствен интелект, позволяват идентифицирането на запаси от оръжие или военни дейности, допринасяйки за прозрачността и изграждането на доверие между държавите
Ахилесовата пета на съвременните въоръжени сили днес са веригите за доставки на софтуер. Дори най-технологично напредналите военни могат да станат жертва на атаки, които експлоатират сложната структура на веригите за доставки.
Централната роля на дроновете
В Украйна използването на хиляди дронове вероятно ще продължи да прави мащабните офанзиви практически невъзможни. Рояк от 50 дрона, всеки на цена от 50 000 долара, струва по-малко от една западна крилата ракета и може да бъде по-ефективен. Това размива границите между изключително прецизни оръжия и евтини масови оръжия. Стратегическият баланс се измества: масата побеждава прецизността, скоростта измества дългите цикли на разработка. Но колкото по-евтини и мощни стават оръжията с голям обсег, толкова по-нисък става прагът за тяхното използване и толкова по-нестабилен става световният ред. Следователно стратегията на военните и тази на политиците влизат в остро противоречие.!
Войната в Украйна показа централната роля на безпилотните летателни средства (БЛА) и надводните и подводни плавателни средства без екипаж (USV) в модерното водене на война и колко важна е модерната и всеобхватна отбрана. Украйна постига цена 400 долара за дрон с малък обсег и масово производство, както и до 200 000 долара за дрон с голям обсег. За сравнение американските дронове с малък обсег имат производствена цена над 100 000 долара, а тези с далечен обсег струват милиони. Според британския военен анализатор Мтарфа Лий, между 60 и 75 процента от всички жертви в Украйна сега са причинени от дронове.
Украинските въоръжени сили откриха, че руският дрон Шахед-136, оборудван с камера и радиочестотен модем, вече има монтирана на него противовъздушна система е ПЗРК Верба, т.е. тези дронове вече ще атакуват самолети. За първи път на Шахед е наблюдаван инфрачервен светодиоден прожектор, насочен назад, предназначен да заслепи украинските дронове-прехващачи. Технологичната еволюция на руските дронове Shahed-136/Geran-2 е интересен феномен от военна гледна точка, демонстриращ гъвкавостта на тази на пръв поглед проста оръжейна платформа Новите възможности на дроновете Geran обаче може да имат своята цена. Мрежовите модеми и висококачествените електрооптични системи значително увеличават единичната цена на Geran-2, която според украинските оценки е около 70 000 щатски долара.
Успешно противодействие на дроновете е възможно с лазерно оръжие. В края на 2025 г. Израел завърши активирането на лазерна оръжейна система Iron Beam 450. Вместо между 50 000 и 80 000 долара за ракета Железен купол, лазерното изстрелване би трябвало да струва само пет долара.
Системата обаче е практически неефективна срещу бързи балистични ракети: Fateh-313 достига скорости до 1400 метра в секунда при последния си подход с обхват от десет километра, ще има само няколко секунди за реакция.
Иновативното използване на USV като корабкамикадзе или рояци от такива, демонстрирани от китайците, беше обявено от някои коментатори като предвестник на нова ера във войната по море. Но все пак трябва да проявяваме предпазливост по отношение на твърденията, че дадена технология е революционизирала войната. Днес мерките за противодействие на USV и подводните превозни средства без екипаж биха могли потенциално да включват оръжия с насочена енергия, пакети за надводна война, разработени да се справят с пилотирани рояци от малки лодки, и отбранителното използване на USV. Но тези контрамерки няма да осигурят абсолютна защита. Трябва да признаем обаче, че сме на прага на фундаментална промяна в природата на войната, движена от технологиите и преди всичко от високоточни попадения и повсеместни сензори.
Внимание заслужават елементите от нова стратегия за военноморска война на Китай, който строи търговски кораби по военни стандарти с подсилени корпуси, възможности за бързо преобразуване за военна употреба. Дроновете на преустроените търговски кораби биха могли да служат като платформи за прицелване за хиперзвуковите противокорабни ракети на Китай. Китай притежава приблизително 600 хиперзвукови оръжия, които са трудни за прихващане и приблизително 4000 търговски кораба. Военноморската война се измества от операции на флота, фокусирани върху кораби с оръжия към отделни, сензорно-центрирани операции: Хиляди разпределени разузнавателни платформи, изстрелвани не от военни кораби, а от граждански платформи, предоставят данни за насочване на хиперзвукови ракети, изстреляни от хиляди километри разстояние.
Изкуственият интелект
На бойното поле вече се появиха роботизирани системи, които подменят живата сила. Аналитичната оценка за предстоящи конфликти и коренни промени в света съвпадна с етап на преминаване в нова, подинамична фаза, очертаваща обозрим вече пробив на изкуствения интелект и конкретни приложни решения. Това е цифрова повратна точка и в момента AI се развива с невъобразима и главоломна скорост. Дискусиите на експертите водят до извода, че AI- приложенията трябва да бъдат внедрени в армиите "в голям мащаб и с голяма скорост през следващите няколко години и че прилаганата цифровизация на въоръжените сили може да реализира десетилетната мечта за мрежовоцентрична война".
Съвременната война се преобразува чрез интегриране на изкуствен интелект, автономни системи и квантови технологии във военните способности. Въпросът е дали светът ще съумее да наложи правила, преди войната да стане напълно автономна.
Ракети и ПВО
През последните години редица страни разработват различни видове усъвършенствани хиперзвукови ракетни системи. Няколко от тези разработки вече са използвани в реални военни операции. В момента в Русия, която е световен лидер в областта на хиперзвуковите оръжия те са на въоръжение в три вида въоръжени сили.
Китай също демонстрира значителен напредък в хиперзвуковото оръжие. Най-новата си наземна мобилна система Дунфенг-17 вече е влязла в серийно производство и е постъпила на въоръжение. Разработва се и нова система и вече бе съобщено за тестове с нея. Съединените щати имат амбициозни планове за разработване на хиперзвукови системи и вече са тествали и са пуснали в експлоатация мобилната система Dark Eagle. Северна Корея за първи път тества своята хиперзвукова ракетна система Hwasong-8 през 2021 г.. Иран обяви първата си хиперзвукова ракетна система през 2022 г. Руската армия в момента има най-богатия боен опит в света с хиперзвукови оръжия Кинжал и Циркон. Към днешна дата те са използвали близо стотици боеприпаси от този клас.
Изненадващо бързо развитие получиха крилатите ракети, особено тези с нискобюджетно производство. Т.н. крилатата ракета Barracuda, която има обхват от 926 километра и може да обикаля около целевата зона повече от два часа. Но изисква 50 процента по-малко време за производство, 95 процента по-малко инструменти и 50 процента по-малко части. Докато една крилата ракета Томахоук струва повече от два милиона долара и производството ѝ отнема месеци. С дължина приблизително 1,78 метра, Barracuda се побира в отсеците за оръжие на F-35, външен монтаж е възможен на F-15E, F-16 и F-18.
Сериозна опасност за НАТО представлява руската балистична ракета със среден обсег Орешник, вариант на руската междуконтинентална балистична ракета (МБР) с ядрени глави РС-26 Рубеж. За Сармат с нейните 1015 ядрени бойни глави и обсег от 18 000 км вече е писано достатъчно.
В противоракетната отбраната се появи напълно нова система, която неутрализира ракети от космоса много преди да влязат отново в земната атмосфера. Това е германската Стрела 3. Германия е първата страна освен Израел, която интегрира Стрела 3 в своята отбранителна система. Наземната система за противовъздушна отбрана на украинските въоръжени сили се счита за най-мощната в Европа, но новият руски самолет Су-57 успешно я преодолява, отбелязва американското издание Military Watch Magazine.
Нови възможности на бойната авиация
За баланса на силите между враждуващите страни са много важни реалните технологични постижения в новите видове оръжия. Т.н. руският многоцелеви изтребител Су-57 предизвиква тревога в западните експерти, когато го сравняват с американския F-35A, макар че същият има много предимства. Една от причините е, че Су-57 е проектиран съвместно с тежкия дрон С-70 Охотник, който може да бъде оборудван с радар, докато Су70 без да активира бордовия си радар, ще може да нанася удари, без противникът да е локализирал присъствието му. Според главния изпълнителен директор на "Ростех" Сергей Чемезов както пилотите, така и потенциалните купувачи са изключително доволни от възможностите на самолета от ново поколение. Русия в момента разполага с по-малко от 20 производствени самолета Су-57, с производствен темп от два до четири годишно, както съобщава технологичният блог 19FortyFive факт, който придава на Су-75 стратегическо значение дори за самите руски ВВС. За сравнение, Съединените щати произвеждат повече от 150 F-35 годишно, а Китай над 50 J-20.
В надпревара със САЩ европейците се впуснаха в амбициозната задача да създадат свой самолет от шесто поколение FCAS (Future Combat Air System), с участието на Франция, Германия, Испания с цел създаване на единно цифрово бойно поле, където пилотираните и безпилотните системи действат като единен организъм. През декември 2025 г. преговорите между министрите на Франция, Германия и Испания се провалиха поради искането на Dassault а поголям дял. Така че в началото на 2026 г. програмата с бюджет от около 100 милиарда евро е на ръба.
Военноморски способности
Технологията повдига етични въпроси. ВМС на САЩ все повече разчитат на автономни кораби в бойни операции. Те потапят военни кораби в атаки, подобни на камикадзе, насочват се към критична инфраструктура и действат на рояци, за да преодолеят вражеската отбрана. Тези превозни средства варират от малки лодки, подобни на дронове, до големи безпилотни надводни превозни средства (LUSV) с дължина няколко десетки метра и дори подводници. Поддръжниците им рекламират това ново поколение автономни и полуавтономни кораби като начин за провеждане на военни операции без риск от човешки животи, като същевременно се отговаря на нуждите на военноморския флот всичко това на по-ниска цена от плавателните съдове с екипаж. Въпреки това, предвид продължаващите технически предизвикателства, съмнителния опит на ИИ във военните операции и опасенията, че присъствието му в оспорвани води може да ескалира конфликти, програмите за обществени поръчки за такива системи би трябвало да се извършват с изключително внимание.
Ядреното оръжие Човечеството отглежда своя екзекутор
Подготовката за военен конфликт активира стремежи към въоръжаване с модерни средства и дори с ядрено оръжие. Финландският президент Александър Стуб например, един от най-активните членове на коалицията на желаещите твърди, че подобна стъпка би била подходяща след присъединяването на страната към НАТО. Някои финландски политици са започнали да гледат на Русия като на екзистенциална заплаха за страната си, въпреки че никой не е и мислил дори в тази насока.
На 1 октомври 2025 г., френският президент Еманюел Макрон обяви, че възнамерява да публикува основните разпоредби на актуализирана френска ядрена доктрина още през 2026 г. Това беше напълно очаквано, като се имат предвид две неща: стремежа към водеща роля в ЕС, чиито лидери са обсебени от постигането на стратегическо поражение на Русия и изтеклата в края на 2024 г. информация, че военно-политическото ръководство на Франция сериозно обмисля възраждането на третия, наземен компонент на ядрените си установки за изстрелване на балистични ракети, който беше закрит през 1998 г. Понастоящем Франция разполага и поддържа въздушен и морски компонент на ядрени сили и е единствената страна от ЕС с такива, след излизането на Обединеното кралство от Съюза. Те са разработени самостоятелно и независимо от САЩ и Обединеното кралство и без тяхната помощ.
Рискът от реално използване на ядрени оръжия в конфликт е най-висок от разгара на Студената война" , заяви Изуми Накамицу, заместник-генерален секретар на ООН и върховен представител по въпросите на разоръжаването. Тя добави, че глобалната сигурност се е влошила рязко, тъй като големите сили разширяват и модернизират своите арсенали.
Без нов контрол върху въоръженията, светът е изправен пред ядрен Армагедон. В момента девет държави притежават ядрени оръжия, включително петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, както и Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея, но скоро повече от 20 държави биха могли да притежават такива. Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси наскоро предупреди в интервю за Repubblica за свят с до 25 държави с ядрено оръжие. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), Китайската народна република вече притежава най-малко 600 ядрени бойни глави. Експертите прогнозират, че този брой може да нарасне до 1500 бойни глави до 2035 г., достигайки по този начин нивото на американския и руския ядрени арсенали. Светът в момента се движи към нова триполярна или дори многополярна ядрена ера. Въпреки че през октомври 2025 г. президентът Тръмп инструктира Министерството на войната да започне да тества ядрени оръжия, е малко вероятно САЩ да се върнат към ядрените експлозивни опити скоро. Предложението на Тръмп обаче сочи към нарастваща ядрена конкуренция между Съединените щати, Русия и Китай. Освен Северна Корея, никоя друга страна не е тествала ядрени оръжия от края на 90-те години на миналия век, а Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) от 1997 г. е подписан от 187 държави.
С голяма степен на вероятност великите сили разполагат и с неизвестни още оръжия. Т.н. при залавянето на президента на Венецуела Мадуро САЩ са използвали непознато оръжие наподобяващо мощна звукова вълна, което е причинило на венецуелските сили за сигурност да кървят, да повръщат и да губят способността си да се движат. САЩ разполагат с микровълнови и акустични системи за несмъртоносни и бойни ефекти, но преди това не са ги използвали официално в бой. Военните експерти смятат, че това е неизвестно високоенергийно оръжие.
Космически щит
Една
от най-важните цели на космическите сателити е военното разузнаване
и отбрана.
В края на декември 2025 г. стана известно, че Британското космическо
командване планира да разположи в космоса сателити, които ще
могат да откриват и неутрализират всякакви заплахи, като ракети и
устройства за проследяване. Те ще бъдат оборудвани с изкуствен
интелект. Това е пътят към създадаване на серия от космически
спътници, които ще функционират като изтребители.
Военното използване на космоса заплашва да измести цивилното. Пазарът за сателитни комуникации и наблюдение на Земята, който е особено интересен за всички, се оценява на 408 милиарда евро. Към него посягат дори и малки страни, развиващи космическа индустрия. Например Словакия, която има своя космическа стратегия до 2030 г. и приходи от 125 милиона евро годишно. Космосът е от решаващо значение за сигурността и отбраната на Земята и Европа може да стане по-независима от САЩ в бъдеще, ако изгради собствена архитектура за сигурност в космоса.
Космически щит
Новите технологии разширяват възможностите на техническите способи за разузнаване. Генеративният изкуствен интелект може да направи американското разузнаване по-добро, но само ако се прави с повишено внимание, казва директорът на Агенцията за разузнаване на отбраната. Това определено може да ни направи по-добри, по-бързи, по-силни. може да бъде страхотен помощник на анализаторите и въпреки че ще засегне човешката работна сила, няма да я замени напълно.
И в разузнаването Европа я няма- Старлинк има хиляди спътника в орбита, докато европейският проект IRIS ще разполага с около 290 едва към 2030 г.
Споделената с Украйна разузнавателна информация е позволявала на нейните военни да планират атаките и операциите си и да получават навременни предупреждения срещу предстоящи руски въздушни удари и наземни нападения. Украйна разчита на разузнавателните данни на САЩ, за да управлява доставените ѝ от тях високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS).
Когато руските бомбардировачи излитат към границата, за да изстрелят ракети, американското разузнаване може да открие това далеч по-рано. [САЩ] биха могли дори да прихванат вътрешни комуникации от руското министерство на отбраната, от където се дават заповеди за планиране на полети или извършване на атаки срещу конкретни цели. Това означава, че САЩ могат да знаят за нападението още преди самолетите да излетят.
Американската организация Conflict Intelligence Team твърди, че САЩ имат шпиони, внедрени в Генералния щаб, Министерството на отбраната и президентската администрация на Русия, които предоставят ценна разузнавателна информация. "Франция, Германия, Великобритания, Италия и Канада разполагат с подобни възможности за събиране на разузнавателна информация. Няма недостиг на разузнавателна информация и придобиването на такава не е проблем", твърди бившият украински посланик в Беларус Роман Безмертни. В Службата за сигурност на Украйна бяха разкрти около 10 руски агенти.
В някои европейски страни бяха разширени правомощията на разузнавателните служби. Външното разузнаване на Германия например ще може да следи и изходящия от страната цифров трафик и да търси данни до 6 месеца със задна дата. Целта на промените е също така да се направи службата за външно разузнаване по-независима от Съединените щати.
В прехода към нов световен ред ролята на разузнаванията нараства, но същевременно те ще понесат и много щети. Разпадът на съюзи и дори намаляването на доверието между техни членове ще води до ограничаване на разузнавателната информация, която те си споделяха в миналото. Войните поставиха на изпитание стратегическото и войсковото разузнаване. В новата геополитическа обстановка успешни са тези служби на стратегическото разузнаване, които са създали своята база преди началото на промените. Войсковото разузнаване пък за първи път има възможност да се докаже в реални бойни действия, каквито досега са били отигравани само на военни учения.
Военната промишленост и търговията с оръжие
Тенденцията сочи, че през следващото десетилетие отбранителната промишленост на икономически посилните държави вероятно ще продължи да се разширява, насочена към високотехнологични области като космоса, киберпространството и изкуствения интелект.
Приетите от ЕС през 2025 г. решения за заделяне на огромни суми за въоръжение и бойна техника ще дадат силен тласък за развитие на военната промишленост в дългосрочен план, което ще подхранва и интересите на този сектор на индустрията и влиянието му върху политиката.
Европейската отбранителна индустрия остава фрагментирана и концентрирана на национално ниво, като липсват възможности за стандартизация, съвместни доставки и обединяване на ресурси. ЕС има за цел да гарантира, че най-малко 35% от обществените поръчки в областта на отбраната се доставят съвместно до 2030 г., в сравнение с едва 18% през 2022 г.
Най-новата научно-технологична стратегия на Пентагона призовава за по-голяма комуникация между военните, законодателите и дори съюзниците. Области на акцент в стратегията са: биотехнологии, квантова наука, безжична връзка от бъдещето и модерни материали; търговски технологии, като изкуствен интелект и автономност, интегрирани мрежови системи от системи, микроелектроника, производство и съхранение на възобновяема енергия, усъвършенствани изчисления и софтуер; и интерфейси човек-машина; насочена енергия, хиперзвук и интегрирано наблюдение и кибер-способности.
Разширяващият се износ на въоръжения допринася не само за поголеми печалби, но и за увеличаване на влиянието на съответния износител, постигане на определени интереси и дори зависимости. Такива примери се очертават при производители на въоръжение като САЩ, Турция и други страни. Европа е зависима от редица американски оръжия и системи. Турция пък чрез доставка на оръжия на партньори в различни региони, получава достъп до нови военни бази, споразумения за обучение и дипломатическо влияние. В Африка турските безпилотни летателни апарати и бронирани машини бързо изместват по-старите европейски системи. Доставянето на оръжия в нестабилни региони рискува намеса в конфликти и застрашава репутацията на съответната страна, особено когато бойните системи се използват в спорни операции.
За отделните страни обаче, важи принципа, че в основата на националната сигурност винаги са силната икономика, силната отбрана и силната външна политика!
Използвани източници:
Theodore Bunzel and Tom Donilon, 2026: Neue Weltordnung wie sich die Geopolitik des 21. Jahrhunderts neu formiert , 01. Januar 2026 , The Economist, https://www.foreignaffairs.com/united-states/how-secure-sky
Luca Schδfer Erweiterter Sicherheitsbegriff: Wenn alles zur Bedrohung wird, Telepolis, 20. Dezember 2025, https://www.telepolis.de/article/Erweiterter-Sicherheitsbegriff-Wenn-alles-zur-Bedrohung-wird-11116586.html
Theodore Bunzel and Tom Donilon, How to Secure the Sky: America Needs a Defense Against Drones 02.01.2026, foreignaffairs.com, https://www.foreignaffairs.com/united-states/how-secure-sky
Кирил Рябов , Развёртывание и применение гиперзвуковых ракетных комплексов в разных странах, Военное обозрение, 19.12.2025, https://topwar.ru/275329-razvertyvanie-i-primenenie-giperzvukovyh-raketnyh-kompleksov-v-raznyh-stranah.html
Virpratap Vikram Singh, Reframing cyber attribution, 18th December 2025, https://www.iiss.org/online-analysis/charting-cyberspace/2025/12/reframing-cyber-attribution
Chriszian Berger, Michael Soder, Die zunehmende industrielle Militarisierung in Europa: Gibt es Alternativen?, 11. Mδrz 2025, https://www.awblog.at/Europa/Industrielle-Militarisierung-in-Europa
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация