![]() |
ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS |
|||
|
СИГУРНОСТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
|
Политическото земетресение в Унгария и рисковете от необоснованата еуфорияСимеон Николов, 14.04.2026 г. Поражението на партията на Виктор Орбан и победата на Петер Мадяр в Унгария бяха посрещнати твърде прибързано с висок градус на възторг, граничещ с еуфория в някои европейски страни. А няма основание за това. Виктор Орбан е свален, но политическият курс на Унгария очевидно няма да е точно очаквания от Брюксел. Първите сигнали от новото ръководство показват запазване в основата си на позициите по теми като Русия, Украйна и интеграция й в ЕС, което може да върне отново напрежението в Европа. Още днес, два дни след изборите, става ясно, че Унгария ще продължи да закупува руски нефт, няма да участва в кредита на ЕС от 90 млрд за Украйна, отказва да подкрепи ускорено приемане на Украйна в ЕС, приемането на еврото е „дългосрочна“ цел, настоява след войната да бъдат свалени санкциите спрямо Русия, настоява за признаване на езика на унгарското и руско население в Украйна. Съдбата на новия лидер може да се развие в два варианта: Да се превърне постепенно в следващия Орбан и да не се задържи дълго на власт. Или да се превърне в негова противоположност и в дългосрочен план в марионетка на ЕС. Без да отчитат реално особеностите в Унгария, лидерите на ЕС реагират емоционално и късогледо: Важното е, че Орбан беше махнат. Евентуалните промени в Унгария при Петер Мадяр не могат да се осъществят бързо, защото проблемите са създавани 16 години. Имаме примерите и с други страни като Полша и България. Туск се бори да спаси държавата си вече две години и среща съпротива на всяка крачка, а проблемите пред Радев започнаха още преди избирането му с масово купуване на гласове и очернянето му в медиите, разбира се от слугите на завладяната държава, каквато е в Полша и в Унгария. Но има и светлина в тунела, защото в Унгария не се изискват тотални промени, а възстановяване и лечение на ранената демокрация, изкореняване на корупцията и връщане на надеждата за по–добро бъдеще. Затова се изискват безкомпромисност, но не разрушителност, умереност, но не безпринципно съглашателство, разум, но не необмислени рискове. Във вътрешен план категоричната победа, позволяваща промяна на конституцията носи риск от това Петер Мадяр да не устои на изкушението на властта. Ще успее ли да създаде и поддържа контрол и баланс, защото икономическите и външнополитически предизвикателства чукат на вратата, а страната не е в добро финансово състояние. Събитията в Унгария се отразяват и в някои съседни страни. Много хора в чешкото правителство са дълбоко разтревожени. А в съседна Словакия е вероятно да има откровена паника в правителствените кръгове. Безспорно Русия и САЩ губят съюзник в ЕС. Но и европейските държавни и правителствени ръководители вече не могат да се оправдават с унгарското вето. Френският президент Еманюел Макрон, испанският премиер Педро Санчес, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск видяха в избора на Петер Медяр победа за европейските ценности. Италианският премиер благодари на Орбан за „интензивното сътрудничество“ през последните години, а съюзниците на Орбан чешкият и словашкият премиер, поздравиха Петер Мадяр за изборната му победа, отчитайки с това края на напрегнатите отношения между ЕС и Унгария. Наивно е да се очаква, че Петер Мадяр изведнъж ще стане твърд противник на Русия, както се надяват някои партии в Европа. Петер Мадяр няма да завърти кормилото на унгарската политика по Украйна на 180 градуса. Будапеща ще бъде по–умерена и предпазлива и вероятно няма да участва в доставки на оръжие в бъдеще, но няма да се противопостави на подкрепата на ЕС и НАТО за Украйна. Няма да има зелена светлина за „ускорено“ приемане на Украйна в ЕС. Новият премиер няма да се откаже от позицията на Орбан по миграционните въпроси, особено по отношение на нелегалните мигранти, напротив, той може дори да стане по–решителен по този въпрос. Унгария трябва да плаща ежедневно глоба от един милион евро за нарушаване на решение на Европейския съд относно политиката за убежище. Новоизбраният Петер Мадяр многократно е подчертавал, че не иска да прилага новия пакт за миграция. И именно тук ще има причина за евентуално продължаване на противопоставянето между ЕС и Унгария. Държавите членки трябва да въведат новите миграционни разпоредби до юни 2026 г. Полският премиер Доналд Туск също се обяви против прилагането им миналата година. На първо време обаче, този резултат от изборите ще намали напрегнатите отношения между ЕС и Унгария. Разбира се, Петер Мадяр ще направи някои стъпки, които да съдействат за отпускането до 19 милиарда евро от замразените средства за Унгария, сума, еквивалентна на почти десет процента от БВП на Унгария за 2025 г., но не би приветствал превръщането на ЕС в супердържава и военна сила. На въпроса, а какво е Петер Мадяр всъщност, би могло да се отговори, че със сигурност не е популист. Тоест, няма да изпадне в положението на Герт Вилдерс, който претърпя неуспех в борбата за доверието на холандците, нито на Джорджия Мелони, която се провали с псевдосъдебната си реформа. Петер Мадяр се фокусира върху това, което наистина тревожи хората: икономическа стагнация, корупция и ужасното здравеопазване. Авторитарната десница може да се победи не на полето на идеологията, а на реалполитиката. Ако Петер Мадяр допусне да бъдат премахнати някои социални придобивки от времето на Орбан, за които много европейски страни могат само да завиждат /13-та и 14-та пенсия, 30 000 евро за трето дете и други/, или се огъне и остави страната да бъде въвлечена във война, той бързо ще загуби подкрепата на избирателите. Орбан е опитен боец и няма да пропусне възможността да се върне на власт. А опасенията от това обясняват намеренията на Петер Мадяр да промени конституцията, ограничавайки до два мандатите на презиера
|
CSR в ТВ – и радио –предавания
МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
|
||
| csr.office@yahoo.com |
2009 Всички права запазени. Последна актуализация |
20.04.2026 | ||