ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Конвенцията от Монтрьо за Черно море е приложима за региона на Ормузкия проток
Симеон Николов 16.04.2026
Турското издание Mavi Vatan /Синя Родина/ публикува предложение за адаптиране на балансиращата роля на Конвенцията от Монтрьо за Черно море към региона на Ормузкия проток. В бъдеще Иран може да възприеме хибриден модел, в който едновременно съществуват ограничения за сигурност и икономическа рента, а не моделът, в който Турция през 1936 г. даде приоритет на сигурността пред икономическата печалба.
Сегашната ситуация с Ормузкия проток е типичен модел на „контролиран преход“, в който се експлоатират сивите зони на международното право. Докато Иран се позовава на определени права в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), по която не е страна, Съединените щати защитават същата конвенция, по която също не са страна, чрез „обичайно право“. Тази ситуация разкрива контекст, в който международното право се инструментализира, вместо да функционира като обвързваща норма. Нормите на морското право, валидни в мирно време, бързо се ерозират при военни условия и се заменят от практики, основани на сигурността. За държава, защитаваща родината си, военновременните мерки са легитимни. В рамките на тази структура Иран определя кой кораб ще премине по кой маршрут, с каква скорост ще се движи и при какви условия ще бъде инспектиран. Ако тази ситуация продължи, морският трафик може да стане все по-непредсказуем, създавайки сериозна несигурност за международната търговия. Следователно е необходим нов мирновременен режим в региона.
В такива географски райони балансът може да се постигне само чрез контролирана и регулирана свобода. Конвенцията за пролива Монтрьо успешно поддържа този баланс в продължение на близо век, установявайки деликатно равновесие между суверенитета на крайбрежната държава и международната свобода на преминаване. Ролята на Турция в рамките на Монтрьо е предотвратила неограниченото военно натрупване на чужди сили в Черно море. Чрез ограничения за тонаж, тип и продължителност на престоя, наложени на военните кораби, тя е допринесла за запазването на регионалната сигурност. Този модел ясно показва, че сигурността може да бъде поддържана само чрез свобода, ограничена от правила.
В случая с Ормузкия проток обаче допълнително следва да се вземе предвид приоритета на крайбрежните държави Иран и Оман, които притежават приоритет за сигурност, подобен на този на Турция. Освен това би трябвало да се вземат предвид и съвременните заплахи, различни от тези през 1936 г.: безпилотните летателни апарати, безпилотните морски превозни средства и елементите на хибридната война също трябва да бъдат ясно дефинирани и регулирани. Прави се предложение подходът за индексиране на таксите за услуги в Монтрьо, индексирани със златни франкове (обхващащи навигационни средства, здравни услуги и др.), да бъде разширен с елемент на „военни репарации“, за да се подпомогне следвоенното възстановяване на Иран.
Налагането от Иран на алтернативни канали за плащане, особено за някои танкери и търговски кораби, показва, че се заражда нова икономика на морския транзит – такава, която нарушава класическата верига за застраховка-товар-банкиране. Особено при операциите с танкери, свързани с Китай, има силни индикации, че транзакциите се уреждат в юани или се нетират чрез алтернативни клирингови механизми, без да се влиза в доларовата система. В този контекст, нововъзникващият режим в Ормузкия регион не е просто споразумение за морска сигурност; той представлява и експеримент за платежна система, който оспорва световната финансова архитектура. За първи път в такъв мащаб абсолютното господство на долара в морската търговия се подкопава систематично. Допълнителният дял от компенсацията, получен от транзита, не е просто източник на доходи, а представлява и преразпределение на разходите за война към международната система. Ако моделът не се поеме под надзора на ООН, едностранната система за „селективно преминаване“, прилагана понастоящем от Иран, може да се превърне в международно легитимиран ред. Съществуващата структура може да се разшири неконтролируемо, което да доведе до фрагментиран, многовалутен и базиран на сигурността транзитен хаос – не само в Ормуз, но и в други критични точки като Баб Ел-Мандеб и Малака. Следователно, възникващият модел в Ормуз не е просто дебат за морския режим. Той предвещава нова ера, в която връзката между енергийната геополитика и финансовия суверенитет се преоформя решително, а морските пътища вече не са просто канали за търговия, а арени на конкуренция между паричните системи.
ООН следва да установи структура, която определя Ормузкия проток като незаменима „зона за сигурност“ за глобалната система. Основната цел на тази рамка не следва да бъде ограничаването на транзита, а прилагането на механизми за управление на кризи и балансиране, които гарантират устойчивостта на свободното преминаване. В противен случай, практиките на „селективно преминаване“, появяващи се днес в Ормузкия регион, могат да създадат прецедент за други критични морски възли като Баб Ел-Мандеб и Малака. Това би могло да доведе до фрагментация на световната търговска система и да подкопае моретата като безопасна обща област. Ако такава трансформация не бъде постигната, моретата ще се превърнат в поле на фрагментация, а не в глобална интеграция.
По публикация на Mavi Vatan от 16.04.2026 г.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация