ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ
2018/19/20/21/22/
23/24/25
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Поефективно превъоръжаване или разоръжаване и дипломация
Симеон Николов, 07.06.2026
В края на май 2026 г. беше завършено проучването на Greenpeace на отбранителната политика на европейските членове на НАТО, което представя нови данни за военните разходи и баланса на силите и отправя критики към некоординираната и скъпа надпревара във въоръжаването. Конкретните данни и реалистични оценки дават възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за лансираните от пропагандата тези относно това, доколко основателни са оценките, че Русия се подготвя и е способна да предприеме военни действия срещу Европа към 2029 г., както и по сбърканата насока на дискусията за обема на финансовите средства за гарантиране отбраната на Европа, когато анализът би трябвало да е в обратната насока: каква е реалната заплаха и какви изисквания би породила тя.
Става ясно, че се пренебрегват истинските проблеми. Евентуалното оттегляне на САЩ от защитата на Европа би могло да се компенсира чрез целенасочено координиране на европейските инвестиции, без да се пренасочват огромни средства за война срещу Русия в периода след 2029 г., представяни като такива за отбрана. А истинските проблеми са: липса на сътрудничество, скъпоструващо дублиране на структури и национален егоизъм. Затова авторите на изследването основателно отбелязват, че сигурността не се постига чрез сляпо превъоръжаване, а чрез обща отбранителна политика. Ако всяка държава членка увеличи разходите си за отбрана, като инвестира самостоятелно, резултатът ще бъде разхищение на пари, което ще изостри съществуващите слабости и ненужните припокривания. беше казал Жозеп Борел, но кой да слуша.
Според проучването, европейските членове на НАТО, заедно с Канада, инвестират повече във въоръжените си сили, отколкото Русия. През 2025 г. те са похарчили общо приблизително 626 милиарда щатски долара, докато Русия е похарчила около 190 милиарда щатски долара. Като сравнява военните способности на Русия и НАТО въз основа на шест категории (военни разходи, основни оръжейни системи, численост на войските, оперативна готовност, производство на оръжия и ядрени оръжия) Greenpeace стига до заключението, че НАТО като цяло остава превъзхождащ Русия във всички сравнени области с изключение на ядрените оръжия.
Според данни на НАТО, европейските държави и Канада са похарчили общо 3,785 трилиона щатски долара за въоръжените си сили през последното десетилетие. Фактът, че не съществуват военни способности, адекватни на тези разходи, е причина за сериозен анализ, а не нереалистични тези за възможна инвазия на Русия в Европа.
Основните причини за днешната какофония във външната политика и политиката за сигурност в ЕС са различните национални интереси на държавите-членки. Досега липсва убедителна концептуална основа за европейска политика за сигурност. Критиците на концепцията за укрепване на независимата роля на Европа се опасяват от милитаризация на ЕС. Многократно са посочвани примери за недостатъчно европейско сътрудничество в областта на обществените поръчки: 17 различни варианта хеликоптер NH90 се произвеждат само за осем клиенти; в Европа се използват дванадесет различни вида основни бойни танкове, докато в САЩ се произвежда само един танк.
Докато в миналото ЕС е поставял особен акцент върху дипломацията, невоенните решения и спазването на международното право, днес е изоставил подходите на мирната политика. Отбранителната политика трябва да предотврати нова война в Европа. Координация и сътрудничество трябва да осигурят среда, в която не всяка държава е необходимо да поддържа технологичните възможности за всички основни оръжейни системи. Необходимо е да се засили компетентността на Европейския парламент, но и да се прехвърлят контролни функции на Парламента.
Greenpeace прави сравнение на военните възможности на НАТО и Русия въз основа на шест ключови параметъра.
Военните разходи: Русия не достига нивото на разходите за въоръжени сили на европейските държави от НАТО плюс Канада /626 млрд щ.д. през 2025 г.) въпреки водената война в Украйна, 190 млрд щ.д./. За сравнение, общите военни разходи на НАТО (включително САЩ) възлизат на почти 1,581 трилиона щатски долара през 2025 г.
Основни оръжейни системи: В пет от осемте изброени категории оръжия НАТО превъзхожда Русия поне три пъти. НАТО притежава общо 5270 бойни самолета докато Русия има само 1064. Подобни съотношения важат и за останалите категории оръжия. При артилерията съотношението е 3:1 в полза на европейските държави, а при военните кораби 4:1. Само при стратегическите бомбардировачи Русия почти достига САЩ (114 към 138).
Численност на войските: През 2025 г. европейските държави от НАТО (плюс Канада) са имали 1,96 милиона войници, а Русия1,264 милиона войници.
Военна готовност : Европейската част на НАТО не разполага с основни способности в определени области, особено в разузнаването, противовъздушна отбрана и въздушен транспорт за тежко оборудване. Спорно е дали се налага увеличаване на разходите за отбрана до 5% или повече от БВП, както НАТО вече реши.
Военен недостиг: Проблемът е в зависимостта на европейските въоръжени сили в някои области от американската страна. Например в системи за разузнаване и ранно предупреждение , кибер- и космическа война, капацитет за въздушен транспорт, противоракетна отбрана и противовъздушна отбрана, боеприпаси и дронове.
Посочват се някои структурни слабости на руските въоръжени сили като използване на остарели системи оръжие, ограничен капацитет на оръжейно производство, дигитализацията на войната, слаби вериги за доставки, остаряла технология за зареждане с гориво във въздуха и др.
Производството на оръжие има огромен потенциал за увеличаване. Износът на оръжие от САЩ се е увеличил с 27% между 2021 г. и 2025 г. в сравнение с 2016 г. и 2020 г., докато руският износ на оръжие е спаднал с 64% през същия период. Руската оръжейна индустрия обхваща мрежа от близо 6000 фирми.
Ядрени оръжия: Като цяло съществува стратегически баланс между НАТО (предимно благодарение на ядрените сили на САЩ) и Русия. Трите държави от НАТО, притежаващи ядрено оръжие, разполагат с 3700 (плюс 1342 изведени от експлоатация) американски ядрени бойни глави, 290 във Франция и 225 във Великобритания. Русия притежава 4400 (+ 1150 изведени от експлоатация) ядрени бойни глави. Ядреният арсенал на Русия далеч надминава този на двете европейски ядрени сили и остава най-голямото предимство на Русия. Възможност за втори удар обаче имат ядрените оръжия, изстрелвани от подводници на Франция и Великобритания.
ЕС остава силно зависим от Вашингтон в пет области. Разузнаването, системите за ранно предупреждение, противоракетната отбрана, стратегическият въздушен транспорт и съвременните кибер и дронови възможности не са сред силните страни на Европа.
Относно Общата външна политика и политика на сигурност /ОВППС/: Необходимо да се намерят компромиси, да се преодолеят различията между държавите членки и да се постигне консенсус. Има области на политиката, които демонстрират липсата на сплотеност, нерешителност или некомпетентност на ЕС: Ирак, Сахел, израелскопалестинския конфрикт, гадзопровода Северен поток 2, санкциите срещу Русия и др. Всичко това е малко вероятно да се промени рязко сега, предвид настоящия повратен момент в историята. ЕС не е в състояние да води координирана обща политика, е оценката на Greenpeace. Европейската политика за сигурност остава шумна, многостранна и разделена. Приоритетите на политиката за сигурност в отделните държави-членки се различават значително. В Югозападна Европа тероризмът и миграцията са основните проблеми за сигурността. Сега тези приоритети ще се изместят поради промяната в политиката на администрацията на Тръмп в полза на по-голяма автономия на ЕС.
Сътрудничеството в областта на оръжията в Европа не се осъществява систематично, а по-скоро чрез ad-hoc програми. Държавите-членки на ЕС обединяват сили по отделни, често големи проекти за обществени поръчки и разработки, обикновено когато финансовият обхват надвишава националните възможности. Въпреки амбициозните политически цели, свързани със създаването на Европейската агенция по отбрана (EDA), агенцията не е получила оперативен мандат за управление на европейските процеси на обществени поръчки. Агенцията е предназначена само да предоставя подкрепа за съвместни проекти. Продължаващата фрагментация на европейските силови структури ще доведе до паралелно развитие на оръжия през следващите 15 години и след това, освен ако не бъдат установени национално ориентирани европейски рамки.
Финансирането на отбраната: Основният недостатък на фокусирането върху размера на бюджетите или процента от БВП, който трябва да се инвестира, се състои в концентрирането върху макроикономически показател, а именно икономическия растеж. Превръщането на икономическия растеж в основен критерий няма смисъл от гледна точка на политиката за сигурност. Процентната цел от БВП като макроикономически показател е напълно неподходяща за вземане на разумни решения в политиката за сигурност. Ако в една стратегия липсва отговор на въпросите Какви са предизвикателствата пред въоръжените сили? Колко персонал е необходим, за да се противодейства на коя заплаха? С какви оръжия трябва да бъдат екипирани въоръжените сили? Каква роля може да играе дипломацията в деескалацията, прекратяването на огъня или дори разрешаването на конфликти?, тогава без отговор на тези въпроси не може да се получи съгласувана картина за това какво и колко финансиране е необходимо.
Според някои европейски експерти ЕС харчи огромни суми за подготовка за въоръжен конфликт но е на светлинни години от общ, ефикасен арсенал. От 2025 г. насам ЕС си е поставил за цел да разпредели или мобилизира 800 милиарда евро (до 2030 г.) за обществени поръчки на оръжия. За въоръжените сили те са 19% повече (343 млрд евро). 31% от тях ще бъдат изразходвани в отделните държави членки за инвестиции в отбраната, т.е. около 100 милиарда евро. Европейският механизъм за мир има бюджет от над 17 милиарда евро за периода 20212027 г., който се финансира извън бюджета на ЕС. Причината за този дисбаланс е разбира се фактът, че решенията относно въоръжените сили се вземат до голяма степен на национално ниво. Държавите членки са склонни да отстъпят част от суверенитета си на общите институции на ЕС само в ограничена степен. Фактът на припокриване в членството в НАТО и ЕС (от 32-те страни от НАТО, 23 са и в ЕС) по никакъв начин не предполага съгласие по ключови въпроси.
Мрежата от разследващи журналисти Investigate Europe неотдавна обърна внимание, че програмата за финансиране на Европейската програма за развитие на отбранителната промишленост (EDIDP) е доминирана от пет компании: Airbus, Leonardo, Thales, Dassault Aviation и Indra Sistemas. Тези компании участват в повече от половината от финансираните проекти (на стойност 75 процента от общото финансиране, предоставено от EDIDP). В Италия беше представен конкурентен проект на френско-германската система за основни бойни танкове, в който участват както италианската компания Leonardo, така и германската компания Rheinmetall. Тези основни бойни танкове са планирани да бъдат на разположение на въоръжените сили от 2040 г. нататък. Това означава, че вече е предвидимо, че продължаващата фрагментация на европейските силови структури ще доведе до паралелно развитие на оръжия през следващите 15 години и след това, освен ако не бъдат установени национално ориентирани европейски рамки.
Изводи: Проучването на Грийнпийс оставя впечатление, че трябва да се подхожда критично към надпреварата във въоръжаването. Натрапва се загрижеността за това как да направи превъоръжаването по-ефективно, но няма нито дума за последствията за бедността от планираните нови космически суми за въоръжаване. Високите инвестиции в отбрана могат да доведат до повишена инфлация и разходи за живот в страните от ЕС. Учудващо е, че не се предлага нищо срещу това, обща европейска архитектура за сигурност, алтернативи, разоръжаване, дипломация? Няма посочена алтернатива. В крайна сметка остава впечатлението, че проучването посочва проблема, но не го разглежда. А реалността е, че европейската милитаризация, надпреварата във въоръжаването може да доведе до регионални войни, нови конфликти и дори ядрена война. Програмата Готовност 2030 подготвя Европа за потенциална война с Русия до 2030 г. Истинска алтернатива е антивоенното сътрудничество, фокусирано върху социалната справедливост и екологичната устойчивост. ЕС трябва да се трансформира в социално-икономически съюз, който инвестира в глобалните общи блага и отхвърля войната като средство за придобиване на ресурси и власт.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука 2018/19/20/21
2009 Всички права запазени. Последна актуализация